Току-що проведеният референдум беше псевдодемократичен

[bgman13]

Някакъв скитник беше казал, че когато човек минава покрай преснонамазаната с боя пейка, на която пише "Пази се от боята!", не вярва а пипа. A когато му кажат, че някъде в космоса има далечна планета вярва.

Ситуацията при днешния начин на броене на гласовете от референдуми и избори за народни представители е все едно да ти казват, дали пейката пред очите ти е боядисана, като ти съобщават това от Марс - повечето от нас не са присъствали при броенето на гласовете на току-що проведения референдум, но вярват, че механизмът на броене дава гаранция, че изборният резултат не е фалшифициран. И когато в един момент някой вземе да реве, че изборът е фалшифициран, той все едно казва, че еди къде си в космоса няма такава планета Марс. Дали има или няма, ние не бихме могли да знаем. Но ако се интересуваме от намазаната с боя пейка и можем да я пипнем, защо трябва да търсим в простора далечна планета?

Затова и Сталин е казал, че най-важното в едни избори е това, кой брои гласовете. Фактически Сталин ни е дал рецептата, дали едно гласуване може да бъде фалшифицирано или не - за да бъде невъзможно, гласуването да бъде фалшифицирано трябва тоя, който гласува, той да брои и гласовете. А на другото му се вика юнашко доверие. И най-интересното при това юнашко доверие е, че колкото повече господстващата пропагандна манипулация, не желае да си признае, че когато се интересуваме от пейката е било грешка да се интересуваме и от астрономия, толкова по-надалече отива тя в космическото пространство.

Ако се усъмним в българския закон и институции за гласоподаване , на нас ни казват, че в цивилизования свят преброяването на гласовете става така или пък иначе, но резултатите винаги се спускат от Марс. От Марс, защото демокрацията вече е измислена а вероятно и патентована на Марс.

И край - никой не може да спори, че за да разбереш дали едно намиращо се пред очите ти нещо е преснонамазано с боя, е необходимо да го пипнеш, а не да ходиш на Марс. Или пък някой като Волен Сидеров започва да агитира, за това секционните избирателни комисии, да бъдат контролирани чрез видеонаблюдение и др. технически системи от по-висшестоящата избирателна комисия, което си е пак чист авторитарен подход. Не може да обясни Волен Сидеров дори от неговото Министерство на истината, дори от неговата медия, именувала се "Правда", защо ни е нужно посредничеството на една шепа хора, при броенето на гласовете, ако има лесен и при това безплатен начин, да минем и без него - всеки гласоподавател да брои гласовете, така както всеки сам си брои и парите.

След всичко казано до тука ще изредя аргументите си, защо проведеният референдум беше псевдодемократичен:

1. При сегашната система на гласуване било при референдуми, било при избори е винаги възможно, да бъде фалшифициран изборния резултат, защото броенето става посредством йерархия на властови центрове, които са функция на властовото статукво.

2. При сегашната система за провеждане на референдуми въпросът за референдума се спуска от горе, от монополистите, окупирали държавната власт. Така както и кандидатите за народни представители при поредни избори се спускат също от горе, от досегауправлявалите.

Не е вярно, че вотът на гражданите, какъв да бъде въпросът за току-що проведения референдум, беше подменен след като подписката влезе в парламента. Самата подписка беше инициирана и организирана от активисти свързани с властта. На тия активисти със сигурност им е било платено, ако не с пари веднага, то с някакви бъдещи обещания. Освен това трябва да имаме едно на ум, че отново не знаем, каквъв е истинския брой на участниците в подписката. В публичното пространство се хвърлят едни числа. Откъде обаче идват тия числа обществото няма как да знае.

3. Сегашният начин на провеждане на референдуми струва доста пари. Пак ще повторя, че парите служат, да се разменя един вид обществено-полезен труд с друг вид общественополезен труд. А когато гражданите ходят да гласуват, те не разменят нищо, защото извършват един и същ вид общественополезен труд - всички те гласуват. И следователно няма никаква необходимост една такава проста процедура, която всички извършват по един и същ начин, едно гласуване в референдум или избори да става с посредничеството на пари.

4. Провеждането дори и на демократични референдуми в комбинация с действаща недемократична избирателна система, със сигурност определя системата на обществена организация като недемократична. Това е така, защото ако приемем, че електоратът е в състояние да решава посредством референдум два пъти в месеца, парламентът като цяло може да решава примерно двадесет пъти на ден. Освен това специализацията води до по-високо ниво на познание по конкретната специалност, но то идва само от практикуването (конкретно в случая на държавно управление). Ако до чекмеджето на властта имат достъп само привилегирован кръг хора, те са и привилегировани, да знаят неща които другите не знаят.

Затова степенуването на приоритетите, определящи дали има демокрация или няма, са първо, да бъде гарантирана демократична избирателна система, а едва на второ място идва и гарантирането на демократичните референдуми. Но в сегашния наш случай и принципи определящи системата, референдумите, които и без друго са фарсове се извършват с цел, да се замаже недемократичната същност на обществената система, т.е. да се замаже липсата на демократична избирателна система.

Горепосочените недостатъци напълно липсват при предложената от мене избирателна система. Чрез нея могат да се провеждат и референдуми, като всеки електорат от всяка избирателна секция, по всяко време може да натовари с определени ангажименти (въпроси минали през редерендум) собствения си народен представител, който да ги отстоява на по-високо ниво. Ако не ги отстоява, тоя народен представител може веднага да бъде сменен.

[Last roman]

ти да видиш.

[mitaca]

Прочетох ти избирателната с-ма преди време. СмЕх и то голям. Но не ми стана ясно, как може аз например да преброя гласовете? Ама заедно с мен и там поне милион и нещо граждани употребили правото си на глас и то едновременно или почти едновременно. Ясно, не визираш сегашната избирателна с-ма, а кажи как според 'твоята' дето всеки 100 определят 'общински съветник' (ама могат например и само 51, както и 51 могат да касират избрания от предишните 'общински' съветник), а всеки 100 'общински' съветници пращат депутат. А как би трябвало да става с референдумите?

[JImBeam]

Не е вярно, че вотът на гражданите, какъв да бъде въпросът за току-що проведения референдум, беше подменен след като подписката влезе в парламента.

До тука с голяма воля и себеотрицание успях да прочета, но този бисер ми дойде в повече....

[ISTORIK]

За да бъде невъзможно гласуването да бъде фалшифицирано, трябва онези, които гласуват, да броят и гласовете (бюлетините).

Бюлетините се броят на три нива:

- секционни изборни комисии (СИК)

- районни изборни комисии (РИК)

- централна изборна комисия (ЦИК).

Членовете на СИК също гласуват на избори и референдуми. Това означава, че малка част от гласуващите също участва в броенето на бюлетините.

[bgman13]

Прочетох ти избирателната с-ма преди време. СмЕх и то голям. Но не ми стана ясно, как може аз например да преброя гласовете? Ама заедно с мен и там поне милион и нещо граждани употребили правото си на глас и то едновременно или почти едновременно. Ясно, не визираш сегашната избирателна с-ма, а кажи как според 'твоята' дето всеки 100 определят 'общински съветник' (ама могат например и само 51, както и 51 могат да касират избрания от предишните 'общински' съветник), а всеки 100 'общински' съветници пращат депутат. А как би трябвало да става с референдумите?

1. По върпоса за смеха: " Всички истини минават през три етапа. Първият е тяхното осмиване. Вторият е тяхното отричане. Третият е приемането им за нещо съвсем естествено."

2. По съществото на избирателната ми система. Не виждам, как не си разбрал, какво казвам, ако си я прочел достатъчно внимателно, а не набързо и отгоре. Но ще обясня пак:

Електоратът е разпределен в избирателни клетки, т.е. секции от по сто човека. Всяка избирателна секция изпраща народен представител (общински съветник) на по-горно ниво, т.е. в общинския съвет. За да бъде избран или сменен общинският съветник от стоте човека базов електорат, те трябва да се съберат на едно място, без значение къде. Ако времето е хубаво може и в парка. Там трябва да отидат минимум 51 човека. Ако върпросните минимум 51 човека са се събрали на едно място, значи вече са си наумили за кого и за какво ще гласуват. Тая тяхна представа е изработена, на собствения им сайт, където коментират свободно дейността на действащия до момента техен общински съветник. На тоя сайт се води постоянен дебат и там са се оформили примерно три визии, т.е. три кандидата за това, какво да бъде управлението на съответния общински съветник. Т.е. вече има налице предизборна програма, която фактически и без друго е референдум по много въпроси. Съответно и общинският съветник се обяснява на активната част от електората си, ако се налага.

Когато въпросният минимум от 51 човека се събере, той отива да изрази волята си и да тегли по един подпис под документа с който бъдещият общински съветник ще се легитимира, за да участва в управлението на об. съвета. Въпросният минимум от 51 човека гласуват тайно, като хвърлят примерно по една червена, жълта и и синя хартийка в една торба. Веднага след това торбата се изсипва и се брои, а всички гледат. Ако има нужда от балотажи, те се правят веднага. Може да се прави и гласуване поотделно за всеки двама кандидати, за да е ясно и да не стават грешки.

Ето така ще можеш и ти да преброиш, но няма да си заедно с поне милион граждани, а с максимум сто. Народните представители във всеки един от общинските съвети, представлявайки волята общо на десет хиляди, при своите дебати и гласувания ще формират консенсус на второ ниво, при което естествено, че всеки народен представител, ще направи някакви отстъпки в името на консенсуса. Основният резултат от това, ще бъде изпращането на депутат в народното събрание, който представлява постигнатия на тоя етап консенсус и защитавайки волята на общинските съветници и базовия си електорат, той ще работи в парламента за по-нататъшния пазарлък. В противен случай ще бъде сменян и това е натиск отдолу. По тоя начин всеки народен представител, ще се стреми да работи най-добре за интересите на собствения си електорат.

Дейността на всеки един депутат, ще се коментира на сайта на съответния общински съвет. В дебата на всеки такъв сайт, ще участва и съответният депутат. Ако примерно поетите ангажименти при избора си за депутат се налага да бъдат променени, поради изразените становища на другите депутати, съответният депутат обяснява на своите об. съветници. Депутатът няма да се обяснява всеки път на своите об. съветници, а само ако те решат, че трябва да му се месят в работата или ако той реши, че трябва да се консултира с тях. По подобен начин стоят и отношенията с някой, който е нает от друг, за да стори нещо. Сторителят, не обяснява подробно, какво прави и защо прави, а поема ангажимент, да постигне както трябва някакъв краен резултат.

По принцип, се предполага, че тоя който е избран за депутат е имал способностите да предвиди предварително, с какви становища ще се сблъска в парламента и съответно с какви ангажименти поети пред собствените об. съветници е реалистично да се ангажира и с какви е безсмислено. Примерно, ако гражданите на община Берковица искат в Берковица да бъде построен още един НДК, това може да не е в интерес на останалите депутати, защото те защитават интересите на съответните си електорати, които пък дърпат чергата към себе си.

Обаче по някои въпроси обществената воля ще бъде единна. Именно това са въпросите, които ще изкристализират в парламента и ако (и когато) депутатите не са ги усетили, обществото ще ги налага, като всеки електорат специално ще ангажира собствения си народен представител, да ги отстоява.

3. По въпроса за това, че 100 човека електорат, т.е. 100% кворум могат да изберат един общински съветник, а после 51 човека електорат, т.е. 51% кворум могат да сменят общинския съветник избран от 100те човека.

Даже ти благодаря, че насочи вниманието към тоя въпрос! Обаче отговорът е ясен и проявявам разбиране, че често пъти математиката от трети клас може да обърка и възрастните. Ако 51 човека все още подкрепят избрания от 100те човека общински съветник, няма да бъде събран кворум и няма да може общинският съветник избран от 100те човека да бъде уволнен от 51. 51 човека подкрепа, можеш да имаш хипотетично дори и при 51 излезли да гласуват. Ако излезлите да гласуват са примерно 72, от тях може примерно 68 да подкрепят един общински съветник. Такава електорална подкрепа изглежда доста устойчива.

Ако обаче имаш 51 човека, събрали кворум и след глсуването бъде избран общински съветник с 26 гласа, което е минималния възможен брой, който да изпрати съветник в об. съвет, тогава е възможно твърде скоро общинският съветник да бъде сменен. Но ще трябва да се активира цялата останала част от избирателната секция, а двама души от гласувалите на предишния вот да сменят позицията си и да се прехвърлят към другата група. Обаче това зависи и от дейността на избрания об. съветник. Ако той защитава добре интересите и на негласувалите (не е задължително, да ги пита, добрият народен представител знае какво им е нужно на неговите хора), тогава те няма да бъдат принудени поради неговото лошо управление, да се занимават с него. А когато обществото добие известен опит в тия игри, то ще разбере, че желателно да се събира кворум на най-долно ниво при избор за об. съветник, примерно поне 65 човека. Защото освен всичко друго, някои от ангажиралите се граждани, може и да не дойдат на уговорената среща и по тоя начин само да разкарват останалите.

И изобщо, макар че при всеки вот е достатъчен изискуем минимум от обществен консенсус равен на 51%, винаги е по-добре да се търси по-широка обществена подкрепа, защото това е гаранция за стабилна политика и съответно обществена дейност, живот и всичко. Защото една по-малка група от хора, въпреки, че не е мнозинство, винаги може да саботира и да работи срещу останалите. Поради това е желателно управлението на държавата да има подкрепата на две трети от обществото. Но това не може да се наложи, като изискуем минимум при гласуването, защото в такъв случай, малцинството от една трета ще диктува чрез самото гласуване.

4. Понеже постави въпроса за това, че искаш да броиш заедно с още един милион. Ще ти обърна внимание, че йерархическата система при наличието на група от много хора е безусловно необходима. Тая йерархическа система базира на съотношения между броя на съседните нива, които обуславят отношения между относително по-малък брой хора. Така например в армията най-долното ниво е едно отделение от единадесет човека. Всяко отделение си има командир. Три отделения са взвод и имат взводен командир. Три взвода правят рота с ротен и т.н. Обърни внимание, че на най-ниско ниво съотношението е едно към десет, а по-натам е едно към три. При моята йерархическа система, която е обратна, възходяща, съотношението е едно към сто. Това е много голямо съотношение, но аз съм го възприел, защото колектив от сто човека е приемлив, и защото активно действащите бойци, така да се каже, воюващи за линия на управление и имащи авторитет пред останалите ще бъдат малко. Понеже са малко останалите от електоралната секция ще ги познават и наблюдават. Контролиращите трябва да могат да наблюдават контролираните. При нисходящата йерархия по-малобройните горни нива наблюдават по-многобройни долни нива и затова съотношенията между бройката на йерархическите нива трябва да бъде относително малки. При възходящата йерархия са възможни и донякъде желателни по-големи съотношения. Но сто човека електорат на един съветник мисля трябва да е тавана.

Ти обаче искаш съотношение от едно към милион. В такава група има вероятно 50 000 кандидати за народни представители. Ако започнат да спорят никой смъртен няма да може дори само да им изчете гледните точки. Нито могат да се съберат на едно място и да гласуват и преброят гласовете.

5. Виж тука, какво казва класиката по въпроса за нуждата от йерархически нива (и не се смей, а погледни сериозно на въпроса, защото сега сменяваме избирателната система според хубавата българска поговорка "Три пъти мери, един път режи!"):

"13 На другия ден Моисей седна да съди народа; и народът стоеше около Моисей от сутрин до вечер.

14 А Моисеевият тъст(Йотор), като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво е това, което правиш с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около теб от сутрин до вечер?

15 А Моисей отговори на тъста си: Защото народът идва при мене да се допитва до Бога.

16 Когато имат дело, идват при мен; и аз съдя между двамата противници и им пояснявам Божиите наредби и закони.

17 Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

18 И ти ще се измъчиш, и този народ, който е с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам.

19 Сега послушай думите ми; ще те посъветвам - и Бог да бъде с тебе. Ти стой между народа и Бога, за да представяш делата пред Бога;

20 и ги поучавай в наредбите и законите и им показвай пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат.

21 Но при това измежду целия народ си избери способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над народа такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

22 и те нека съдят народа винаги - всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека отсъждат сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с теб."

При една обратна йерархия (демокрация), смисълът от гласуването на обществото при референдум или назначение на народен представител, ти е даден от Йотор - всяко голямо дело да решава обществото, а за всяко малко народните представители да решават сами. Въпросите които се повдигат отдолу обаче, не произтичат от най-некомпетентната част на обществото. А от опозиционните лидери, които са конкурентен елит. И фактически отношението което възниква в тоя случай е отношение между първооткривателя, който открива природния закон (и съответно сечивото, машината) и последователите му, които се научават да боравят с него, бидейки също хора. Защото комуникацията в човешкото общество е на базата на това че комуникират хора с хора, а не хора с животни или стените.

Т.е. елитът на власт смята че има правилното средство, за да води. Обаче отдолу се появява друг елит, който изважда друго средство и казва, че то е по-добро. Обществото избира при всички случаи, кого да последва. На страната на правилния елит е правилния природен закон, който принуждава обществото да тръгне в указаната от правилния елит посока. Обществото няма интерес да заглушава гласа на критиката и съответно на дебата.

Целта на демокрацията (на възходящата йерархия) е постоянно да ремонтира повредите в най-високата част на йерархическата система. И в движение нагоре това е голямото дело. А в движение надолу, голямото дело е законодателната дейност. Обаче движението надолу бидейки нисходяща йерархия представлява разделение на труда, при което продуктът на тоя труд се разменя посредством пари. А движението на горе, бидейки обратното на нисходяща йерархия, представлява и обратното на разделението на труда. И пари за избори не са нужни! Ако днес народният вот се осъществява посредеством пари, това означава, че липсва движение нагоре, а си продължава движението надолу.

Кой от двата такта е по-важен - йерархическото движение нагоре или йерархическото движение надолу? Няма по-важен, те са равнопоставени - те са теза и антитеза.

[Last roman]

Темата съвсем се отклони в сферата на фантастиката, затова я заключвам.