Малки, тъмни и тежки. Но дали това са наистина черни дупки? Вярвай, но проверявай!

[Doris]

Това можеш и сам да си го намериш, ама хайде:

http://www.astronet.ru/db/msg/1194831

Ето и в друг смисъл хоризонт на събитията без гравитация:

http://www.astronet.ru/db/msg/1194831

А за непълнотата на разсъжденията по статията от предишните месеци нямам претенции, това са примери, които се свеждат до необходимостта освен от теоретични и от експериментални доказателства.

[Gravity]

По горе написах, че не трябва да се бъркат различните типове хоризонти. Линка, който си дала (между другото двата линка са идентични), е относно "космологичен хоризонт", а не "хоризонт на събитията".

В статията в уикипедията има доста информация. Можеш да си го намериш сама, ама хайде

http://en.wikipedia.org/wiki/Event_horizon

[Doris]

А-ха, прочети в уикипедията и за космологичен хоризонт и ще видиш, че част от него е наречена хоризонт на събитията, както е обяснено по-подробно в линка, който написах. Освен това има хоризонт на събитията и при неинерциални отправни системи - това трябваше да е долния линк,

хоризонти на събитията

[Gravity]

Да, в уикипедията е написнао "космологичен хоризонт на събитията", но това не трябва да се бърка с "хоризонт на събитията", понятията са различни. Тези от типа на Риндлер (при ускорение) са също други. За това казах в началот, че не трябва да се бъркат различните типове хоризонти. В лекциите от последния линк не се използва понятието така както е общоприето, може би позлват твърде стара литература или просто не са прецизни. Ако искаш да видиш точните дефиниции на черна дупка и хозризонт на събитията, и това че са неразделни, трябва да отвориш сериозни книги по ОТО, например тази на Хокинг и Елис.

Всичко това обаче няма отношение и е в страни. Твоето възражение беше към моя пример. Но там хоризонта, не зависимо каква терминология се използва, е точно такъв какъвто е при черните дупки. Този пример не може да бъде отхвърлен на база термини. Той е пример на образуване на черна дупка без да има екстремни температури, плътности и т.н.

[Doris]

Извинявай, но това не доказва нищо, макар че оставя впечатление у страничния наблюдател за голяма просветеност:

"В лекциите от последния линк не се използва понятието така както е общоприето, може би позлват твърде стара литература или просто не са прецизни. Ако искаш да видиш точните дефиниции на черна дупка и хозризонт на събитията, и това че са неразделни, трябва да отвориш сериозни книги по ОТО, например тази на Хокинг и Елис."

Лекциите от последния линк са действащо университетско четиво, и е смешно ей така да ги отхвърляш, само защото не си срещал друг път тази информация.

В уикипедията, единственото, което реално цитираш "космологичния хоризонт на събитията" е наричан и само "хоризонт на събитията" и то в подзаглавие . http://en.wikipedia.org/wiki/Cosmological_horizon#Event_horizon

Така че, дефиницията "хоризонта..... това е черна дупка в ОТО" е некоректна защото има и други видове хоризонти на събитията. Обаче наистина той е най-същественото за черната дупка, другото "екстремни температури, плътности и т.н." са възможни следствия. Щом някъде има хоризонт на събитията, предизвикан от гравитацията, значи това е черна дупка. Даже мисля, че има астрономически наблюдения, свързани с това.

Възражението ми към твоя пример не е свързано с терминологията, а с това, че е чисто теоретичен, като се замислих сега, описваната конфигурация е неравновесна, което означава, че рано или късно звездите ти ще изпопадат в дупката.

Редактирано 7, 2014 от Doris

[Gravity]

Да, лекциите в Псковский Г. У. и много други неща които може да се намерят в интернт не са винаги надеждни. Не толкова колкото всяка книга по ОТО, например тази на Хокинг и Елис. Просто отвори някоя (има толква много онлийн) и виж дефинициите. И точно в такива источници трябва да се търсят дефинициите на черна дупка и хоризонт на събитията.

Не съм казвал "хоризонт...това е черна дупка в ОТО". Казвам, че хоризонта на събитията е дефиниционна характеристика на черните дупки. Ако нещо е черна дупка, то има такъв хоризонт. Ако нещо има такъв хоризонт, то е черна дупка. И става дума точно за такъв хоризонт, а не някакъв друг.

Относно примера, да разбира се, че ще падат звездите, не прочете ли какво съм написал!

п.п. Нямам претенции за голяма просветеност, както се опитваш да внушиш. Но говоря за неща които съм вижда и преди. Ти от друг страна възразяваш и спориш на базата на това което успяваш на момента да намериш из нета, за това постояно се въртиш и променяш казаното в взависимост от това какво си намерила последно.

[Doris]

Просто привеждам доказателства, за разлика от теб.

[Gravity]

На кое викаш доказателства! И доказателства за какво? Че в интернет може да се намери всичко? Че различни хора влагат различен смисъл в даден термин? Напълно съм съгласен с тези неща но не смятам, че точно тези трябва да бъдат слушани. Погледни в книгата на Майзнер, Торн, Уийлър. Те са хора на които може да се доверим. Още повече, че един от авторите е измислил името "черна дупка".

Колкото и да е интересен терминологичния "спор", той е страничен. Смятам, че съм прав, но тези терминологични препирни нямат отношение към примера, който дадох (междодругото от книга на Пенроуз). А ти се опитваш да предстиш всико от последните няколко поста като възражение против примера. (Сега стана ясно че дори не си прочел точно какъв е примера).

[Doris]

Ако си коректен, ще предоставиш цитат от въпросните книги и линк. Стига си вдигал пушилка.

Прочетох примера и ти казах че не е терминологично възражението ми, това е отделно .

Ще изпопадат е различно от "падащата сфера от звезди". Падаща сфера реално няма как да стане, защото конфигурацията е неустойчива. В реалността ще се образува разместване и завихряне.

[Gravity]

Ако си коректен, ще предоставиш цитат от въпросните книги и линк. Стига си вдигал пушилка.

Ако някой е искал до сега да е погледнал в книгите, вместо да търси из нета нещо което да подкрепи желанията му.

Да преписвам тук нещо което може лесно да се погледне би било загуба не моето време. Кажи коя е любимата ти книга по ОТО и ще дам страниците.

До тогава ето една статия на Хокинг. Страниците след увода.

http://projecteuclid.org/download/pdf_1/euclid.cmp/1103857884

Прочетох примера и ти казах че не е терминологично възражението ми, това е отделно .

Ще изпопадат е различно от "падащата сфера от звезди". Падаща сфера реално няма как да стане, защото конфигурацията е неустойчива. В реалността ще се образува разместване и завихряне.

В началото звездите са много далече една от друга и ще си падат като свиваща се свера. По-късно може реалната ситуацията да стане доволно сложна, но това не променя образуването на хоризонта.

[Gravity]

Ето по-добра препратка защото е подробна и писана на популярно ниво. Абзаца започващ в край на страница 16.

http://arxiv.org/pdf/hep-th/9409195v1.pdf

Има я и преведена на български.

[Doris]

Минали са ми през ръцете доста книги, за това знам, че това което правиш също не е коректно, защото няма цитат, който да съвпада с формулировките ти за необходимост и достатъчност. И в двата примера , които посочваш, предварително е указано, че става въпрос за случаи на гравитация и тогава се говори за хоризонта на събитията, което е направено и за да се изключат другите хоризонти на събитията. Не си губи повече безценното време, освен ако нямаш нещо наистина съвпадащо по смисъл.

Редактирано 7, 2014 от Doris

[Gravity]

Не се притеснявай, с теб няма да си губя времето повече. Очевидно е, че ти не знаеш какво искаш освен да не си съгласна с мен!!! Щом толкова упорито отказваш да погледнеш, която и да е било книга, и пренебрегваш това което експертите по въпроса казват, и всичкият спор е само защот аз съм написал нещо, а не какво е написано, няма абсолютно никакъв смисъл да ти обръщам внимание.

[Doris]

Виж сега, това , че ти си написал нещо със сигурност е важно за теб, но в случая аз гледам написаното, а не кой го е писал. Нямам нищо нито за нито против твоята персона, за да има значение, че точно ти си го писал.

Виждам, че нещо се заяждаш и дразниш, когато ти възразяват, но все пак това е форум и всеки може да изказва мнение по темите. Лично аз не мисля, че като се самообявиш за експерт, а другите - за неграмотни доказваш нещо по същество за обсъжданата тема.

[Шпага]

Не съм казвал "хоризонт...това е черна дупка в ОТО". Казвам, че хоризонта на събитията е дефиниционна характеристика на черните дупки. Ако нещо е черна дупка, то има такъв хоризонт. Ако нещо има такъв хоризонт, то е черна дупка. И става дума точно за такъв хоризонт, а не някакъв друг.

Относно примера, да разбира се, че ще падат звездите, не прочете ли какво съм написал!

И цитат от блога ти:

Хоризонт на събитията може да се образува и при съвсем нормални условия... Ето една възможност. Ако имаме достатъчно много звезди разположени на повърхонста на сфера (приблизително) с достатъчно малък радиус. Трябва да се има предвид, че достатъчно малък радиус позволява звездите да не се допират, дори да са достатъчно раздалечени. Тогава във вътрешноста на тази сфера пространство-времето ще се описва от това на Минковски т.е. плоско, нулева кривина, нулева гравитация. Звездите разбира се ще падат към центъра. При тази ситуация в центъра на тази сфера, далече от звездите и то всякаква гравитация, въобще далече от всякакви екстремни условия, според ОТО ще се образува хоризонт, който ще се "раздува" с течение на времето до момента, в който падащата сфера от звезди го премине..."

Гравити, а как – при нулева гравитация – твоят пример се връзва с твърдението, че черните дупки са обекти с максимална ентропия и че максималната ентропия на една черна дупка е пропорционална на площта на нейния хоризонт на събитията?

Аз доколкото знам, именно наличието на "екстремално" силна гравитация предопределя максималната ентропия на ЧД...

[Gravity]

Шпага, примера не е мой в смисъл, че аз съм го измислил, добре известен пример е. Когато писах "моя пример" беше в смисъл на написаното от мен, а не претенция за оригиналност. Всичко това което казваш за черните дупки е вярно за стационарни дупки т.е. след като вече са станали такива.

А под това "екстремално" силна гравитация какво имаш превид? Максимално силна къде и за кого? Свободно падащ наблюдател не усеща никаква гравитация, освен прилвините сили, които са исключително малки ако дупката е голяма и той е далече от сингулярноста.

[Шпага]

Шпага, примера не е мой в смисъл, че аз съм го измислил, добре известен пример е. Когато писах "моя пример" беше в смисъл на написаното от мен, а не претенция за оригиналност.

Не съм помислила, че примерът е твой и че имаш претенции за оригиналност. В един от предишните си постинги ти изрично си споменал, че примерът е от книга на Пенроуз.

Всичко това което казваш за черните дупки е вярно за стационарни дупки т.е. след като вече са станали такива.

Значи в примера, който си дал, става дума за черна дупка, която все още не е станала стационарна, така ли? Това ме учудва, защото бях разбрала по друг начин казаното от теб:

Ще използвам хоризонта на събитията като дефиниционна характеристика на черните дупки т.е. черна дупка е това и само това което има хоризонт на събитията (абсолютен хоризонт).

Не ми е ясно какъв смисъл влагаш в понятието "абсолютен хоризонт". Но за свободно падащия наблюдател такъв хоризонт на събитията няма, така че не знам как да отговоря на това:

А под това "екстремално" силна гравитация какво имаш превид? Максимално силна къде и за кого? Свободно падащ наблюдател не усеща никаква гравитация, освен прилвините сили, които са исключително малки ако дупката е голяма и той е далече от сингулярноста.

Имам предвид че щом говорим за хоризонт на събитията при ЧД, значи говорим за гравитация и не говорим за свободно падащи наблюдатели.

[Gravity]

Да, до известен момент дупката няма да е стационарна.

Абсолютен хоризонт е друго име на хоризонт на събитията. Написал съм го за да подчертая, че той е абсолютен, не зависи от избор на наблюдател. Той е свойство на пространство-времето. Страничен пример, пространството на Минковски е плоско т.е. кривина нула, и това е абсолютно свойство не за виси от наблюдатели, то е част от геометрията на това пространство-време. Същото е и с хоризонта на събитията (абсолютния хоризонт).

[scaner]

Зачетох се по темата малко по-назад, и срещнах следният въпрос на Шпага:

Натрапи ми се още един "парадокс" във връзка с казаното от Скенер:

Да си представим, че в системата на Шекерс-Крускал имаме два обекта - например два космически кораба А и В, които са неподвижни един спрямо друг и на голямо разстояние помежду си. Корабът А наближава черната дупка и продължава да пада свободно към истинската й сингулярност - за него, както е отбелязано от Скенер, "липсва хоризонт на събитията". За корабът В също липсва хоризонт на събитията, тъй като е в същата система и в покой спрямо А. Но този кораб В все още е много далече от черната дупка и, да речем, много близо до онзи неподвижен наблюдател, за когото има хоризонт на събитията.

Е, ако от корабът А бъде изпратен светлинен сигнал към далечния кораб В, няма никаква причина този сигнал да не стигне до В. И съответно няма никаква причина този сигнал да не бъде препратен - например чрез отражение - от кораба В към неподвижния наблюдател. Което означава, че неподвижният наблюдател, за когото има хоризонт на събитията, все пак получава /чрез посредника В/ информация от намиращия се под хоризонта на събитията кораб А, въпреки че вижда как същия този кораб А е "увиснал" над въпросния хоризонт.

Не знам какво съм си мислел, но трябва да се извиня, че много некоректно съм изложил мисълта си, и това е довело до погрешни разбиране и тълкувания. Нека вместо "липсва хоризонт на събитията" се чете "липсва сингуларност". В нормална координатна система хоризонтът на събитията е сингуларност. В системата на Крускал-Шекерс хоризонтът на събитията не е сингуларност. Но продължава да го има.

Посипвам си главата с пепел, не мога да намеря съответната иконка, може би тази... ...

[Шпага]

Гравити, пиша тук, защото съвсем се отклонявам от темата за филма и Римлянина с основание може да ме "отсвири" оттам

Във връзка с казаното http://nauka.bg/forum/index.php?app=forums&module=forums&section=findpost&pid=329031

Скаларната кривина на пространство-времето е инвариант. Скаларната кривина на пространство не е инвариант при произволна смяна на координатите, защото самото пространство не е, тя е инвариант само при трансфорамсции, които запазват този избор на пространство и време. Също така, тя скаларанта кривина на пространство-времето, не е различна от нула около масивни обекти. Поне не винаги. В ситуации, като тази която разглеждаме, около черна дупка, тя е точно равна на нула. Ти няколко пъти каза, че е свързана с действието на гравитационното поле, но така и не показа защо, например източник.

Оказа се, че и Дорис е имала предвид скаларната кривина на пространство-времето. И че аз погрешно съм я разбирала, че пише за скаларната кривина на пространството.

Но във връзка с цитираното от теб, имам някои... недоумения.

1. Според мен, абсолютно всяка величина на пространство-времето е инвариант, именно защото то е абсолютно. И в този смисъл ми е чудно каква друга освен нула може да е скаларната кривина на пространство-времето? След като не е различна от нула дори и около масивни обекти, какво трябва да означава това "Поне не винаги"? В какви случаи скаларната кривина на пространство-времето може да не е нула?

2. Да, пространството не е абсолютно и затова неговата скаларна кривина "не е инвариант при произволна смяна на координатите", но това не означава, че може да бъде направен такъв избор на координати, при който тази скаларна кривина - на пространството - да е точно нула. Мисля, че при различните трансформации въпросната кривина може да варира, /тоест НЕ Е инвариант/, но не може да стигне до нула...

Всъщност въпросът ми е:

Ако -- както твърдиш ти -- при избор на определени координати скаларната кривина на пространството е точно нула, каква ще е величината на времето при същия този избор на координати?

Невъртящата дупка е идеализация, аз я споменавам защото там е най-лесно да се смята и има много източници. За въртящите се черни дупки е същото.

Невъртящите се ЧД са идеални сфери, а въртящите се ЧД са с форма, която зависи от размера им и от скоростта на въртене. Затова си мисля, че трябва да има разлика и в скаларните им кривини.

[Gravity]

Гравити, пиша тук, защото съвсем се отклонявам от темата за филма и Римлянина с основание може да ме "отсвири" оттам

Добре, прехвърляме се тук за да не разводняваме и да не отклоняваме, пък и да не си навлечем гнева на модераторите.

Оказа се, че и Дорис е имала предвид скаларната кривина на пространство-времето. И че аз погрешно съм я разбирала, че пише за скаларната кривина на пространството.

Все още не е ясно кое от двете е имала предвид. Когато си мислех, че е било скаларната кривина на пространство-времето, тя възрази и подчертаваше (физическото) пространство. Когато коментирах скаларанта кривна на пространството даде линк, в който се говореше за скаларанта кривина на пространство-времето и то в съвсем различен контекс.

Но във връзка с цитираното от теб, имам някои... недоумения.

1. Според мен, абсолютно всяка величина на пространство-времето е инвариант, именно защото то е абсолютно. И в този смисъл ми е чудно каква друга освен нула може да е скаларната кривина на пространство-времето? След като не е различна от нула дори и около масивни обекти, какво трябва да означава това "Поне не винаги"? В какви случаи скаларната кривина на пространство-времето може да не е нула?

Може би се изразих лошо. В едно пространство-време кривината може да е нула, например пространство-времето на Минковски, в друго може и да не е, например пространство-времето в космологичния модел. Различни пространства ще описват различни ситуации, при едни кривината ще е една при други ще е друга. Разбира се, ако имаш една конкретно пространсво-време всичко е дадено ведъж за винаги и нище не се променя. Но самото то може да има кривина нула в дадена част и ненулева в друга. Например пространство-време описващо една планета, в часта описваща вън от планетата скаларната кривина ще е нула, в часта опсиваща вътре в планетата ще е различна от нула.

2. Да, пространството не е абсолютно и затова неговата скаларна кривина "не е инвариант при произволна смяна на координатите", но това не означава, че може да бъде направен такъв избор на координати, при който тази скаларна кривина - на пространството - да е точно нула. Мисля, че при различните трансформации въпросната кривина може да варира, /тоест НЕ Е инвариант/, но не може да стигне до нула...

Може, но тук за строго обяснение е необходима математика. За наглед вземи аналогията със самун хляб. Целия хляб е пространство-времето и е неизменен. Може да го нарежеш на филии, които са аналог на пространството в даден момент. Ако го разрежеш по стандартния начин ще имаш плоски филии, ако го разрежеш под ъгъл ще имаш други филии, пак плоски, но наклонени спрямо първите. Това е ситуацията в СТО. Може, обаче, и да го разрежеш на криви филии (така както режат краставици понякога вълнообразно), тогава ще имаш неплоски филии. Подобно и с пространство-времето. Избор на пространство и време може да е такъв, че пространството е плоско, може и да е криво. Тук дори става дума за пълната кривина, не самоза скаларната, което е още по-силно. Примера с Шварцшилд е подходящ. Както казах в стандартното разбиване пространството има кривина, в това от координатите на Пенлеве е плоско, кривина нула. Самото пространство-време има скаларна кривина нула, която разбира се е инвариант.

Всъщност въпросът ми е:

Ако -- както твърдиш ти -- при избор на определени координати скаларната кривина на пространството е точно нула, каква ще е величината на времето при същия този избор на координати?

Зависи от конретния избор. Едновременоста е относителна, избора на времева координата е по същество избор на едновременост. Едновремените събития са тези с една и съща стойност на координатата. В СТО при един избор се получава едно време и пространство, при друг друго. Връзките са добре изветните Лоренцови преобразувания. И пространствата са само наклонени едно спрамо друго. Ако правиш и други зибори нещата става малко по-сложни и времевата координата и съответно връзките между различни избори ще са по-сложни.

Невъртящите се ЧД са идеални сфери, а въртящите се ЧД са с форма, която зависи от размера им и от скоростта на въртене. Затова си мисля, че трябва да има разлика и в скаларните им кривини

Скалараната кривина е на пространство-времето, а не на черната дупка. Но защо трябва да са различни? Скаларанта кривина не е достатъчна да раграничи различните геометрии. Ако погледнеш двумерния случай т.е. съвсем обикновени двумерни повърхнини, там скаларанта кривина определя напълно геометрията т.е. ако имаш две повърхнини с еднаква скаларна кривина то те ще имат една и съща геометрия. Но при повече измерения това вече не е така. За това е необходим тензора на Риман (или секционната кривина).

[Doris]

Не съм съгласна с това, което сте написали. Мисля, че объркването идва от това, че се обсъждат един куп неща едновременно, като броят им нараства лавинообразно в хода на дискусията. Ако сте съгласни да ги разгледаме едно по едно без възраженията да се приемат като лична нападка, може да пробваме взаимно да си ги обясним.
Като начало предлагам да започнем от оприличаването на пространство-времето на хляб, който може да се реже по всякакъв начин. Хлябът е един и същ като материал и в трите си измерения, докато пространство-времето има едно измерение - c.t , което е различно. Значи, не винаги ще получаваме физически смислени разрези. Ще поясня с един възможно най-прост пример:
Нека имаме една пръчка с определена дължина , която е нагрята до някаква температура и изстива с времето равномерно по дължината си . Можем да представим това в едно двумерно пространство-време, по абцисата е времето, по ординатата - дължината на пръчката, изстиването е промяната на цвета:

Всеки един перпендикулярен на абцисата прав разрез ни показва пръчката в определен момент с някаква температура. Ако направим обаче наклонен под ъгъл разрез ще получим по-дълга пръчка с различна температура по дължината, което няма да съответства на реалността. Ако вземем пък къдравия нож, ще получим пръчка, нагрята на ивици. По същия начин и при четримерното пространство-време с произволни разрези ще получаваме пространство, в което различните части са показани в различни моменти от времето и процесите не съответстват на реалните.

[B0081]

Би трябвало успешното премиаване през хоризнта на събитията на черна дупка да зависи освен от размера на дупката ,но и от скороста на движението на обекта при премиаването му през хоризонта на събитията.

Колкото скороста на обекта е по близка до "с" при преминаване на хоризонта на събитията, толкова ще е по успешно преминаването му.

Вероятност обектът да достигне скорост = "с" близо до хоризонта на събитията е по голяма при масивните черни дупки.

Редактирано Януари 12, 2015 от B0081

[Gravity]

Точно така, горното описание на пръчката е описанието в дадена инерциална система. В друга инерциална система разрезите ще са под наклон. И да, пръчката ще има различна дължина, добре известното "скъсяване на дължините". И да, изстиването ще е неравномерно, добре известната относителност на едновременоста. Например двата края на пръчката: събитията "левия край е 5 градуса" и "десния край е 5 градуса" са едновремни в дадената система, но няма да са едновремени в друга система. Там едното събитие ще се случва по-рано от другото, и в даден момент (по часовниците от тази друга система) двата край ще са с различна температура.

Ако разгледаме и неинтерциална система, то не само дължината но и формата на пърчката ще е друга, например хипербола а не права.

Дорис, това което ти описваш е гледната точка на класическата физика, в теорията на относителноста, колкото и да е странно, става точно така.

[Doris]

Би трябвало успешното премиаване през хоризнта на събитията на черна дупка да зависи освен от размера на дупката ,но и от скороста на движението на обекта при премиаването му през хоризонта на събитията.

Колкото скороста на обекта е по близка до "с" при преминаване на хоризонта на събитията, толкова ще е по успешно преминаването му.

Вероятност обектът да достигне скорост = "с" близо до хоризонта на събитията е по голяма при масивните черни дупки.

Да, това е така, ако смятаме, че успехът е в това да не преминеш хоризонта и скоростта трябва да е с направление колкото може по-различно от това, в което е черната дупка, иначе и обект със скорост = "с" , тоест светлина не може да има успех.

Точно така, горното описание на пръчката е описанието в дадена инерциална система. В друга инерциална система разрезите ще са под наклон. И да, пръчката ще има различна дължина, добре известното "скъсяване на дължините". И да, изстиването ще е неравномерно, добре известната относителност на едновременоста. Например двата края на пръчката: събитията "левия край е 5 градуса" и "десния край е 5 градуса" са едновремни в дадената система, но няма да са едновремени в друга система. Там едното събитие ще се случва по-рано от другото, и в даден момент (по часовниците от тази друга система) двата край ще са с различна температура.

Ако разгледаме и неинтерциална система, то не само дължината но и формата на пърчката ще е друга, например хипербола а не права.

Дорис, това което ти описваш е гледната точка на класическата физика, в теорията на относителноста, колкото и да е странно, става точно така.

Чакай сега, къде ги видя тия различни отправни системи? Става въпрос за разделянето на времето и пространството от координатната система на пространство-времето. Това аналитично означава времето да е константа, а физично - да разглеждаме нещата в малък отрязък от време - фиксиран момент. Геометрично същото ще означава да направим перпендикулярен прав разрез на пространство-времето. Иначе в новообразуваното пространство ще има събития в различни моменти, т.е. времето ще е променлива.