Откога ядем боб

[glishev]

Бъгнала се е.
Иначе на Балканите я е имало думата "боб", но дали с нея са наричали същото растение, за което я ползваме днес? По-скоро не. Тези koukia по-скоро са бобовото бакла, но не са самият боб.

Редактирано 12, 2013 от glishev

[Христо Тамарин]

Имаше една интересна статия в "Капитал" за развитието на българската кулинарна традиция. Доматите навлизат май към края на 19 век. Общо взето изисканите манджи (манджи, които се готвят) навлизат през градските гостилници и ресторанти по западен маниер. Оттам се разпространяват към селото.

Моята баба, Бог да я прости, помнеше времето, когато слагали само "зелено мехле" в туршията и мислели, че зрялото червено мехле било отровно. Доживя жената до времето да може да си хапва червено мехле.

В нашето село не знаеха думата фасул. На фасула викаха боб, и баклата не беше боб.

Вероятно има места, където знаели думата фасул и може би там фасулът и баклата са били два вида боб.

Има подобен случай и с лукът. В нашето село не знаят думата кромид. Лукът, чесънът и празът са различни зеленчуци и няма обща дума за тях. Но на други места знаят думата кромид и понякога кромидът, чесновият лук и празият лук са три вида лук.

[ISTORIK]

А какво значи "мехле"?

[goshawk]

А какво значи "мехле"?

Доматито са мехле.

Домат (Solanum lycopersicum) - патлажан, мехле, помадор.

Още инфо: тук

[glishev]

Аха, моята прабаба от Македония отначало също е смятала червените домати за отровни.

Не бях чувал за "мехле".

[Alexander_Nevski]

Точно така. В Античността са хапвали едно бобово, наречено бакла. Питагор го е забранявал на учениците си. На латински май се нарича faba, на гръцки не съм го знаел никога.

В древен Китай, а май и в Япония също познават бобови растения, които ядат под най-различни форми.

У нас обаче май се появява също като картофите, тютюна, царевицата и доматите - по турско време, чак след географските открития. И то американски фасул, а не китайски.

Лично за мен е любопитно как и кога точно на Балканите се появяват тези растения от Новия свят. В самата Западна Европа, която първа влиза в контакт с Америките, американските храни се налагат бавно и неравномерно. А тук, по земите на султана? Ето това е интересно. Примерно знам, че османците започват да разпространяват динята и ориза в шестнайсети век, но те си идват от Азия.

А боба? Ами че за нас бобецът е като картофите за Ирландия - превърнал се е в наистина национално ястие. Да не говорим за съседите румънци и тяхната пословична любов към царевицата.

---------

Офф-топик. Обожавам консервата "Ропотамо", дето е боб с риба. Истински принос на България към световната цивилизация.

Втори офф-топик. Историк, "Анри II"

Κουκιά в новогръцки

http://en.wikipedia.org/wiki/Favism

не се знае защо Питагор не е разрешавал на учениците си да го я ползват - дали заради фавизма, който е доста разпространен в Гърция или защото е вярвал, че хората и бобените са от един и същ материал

[Last roman]

защото семената приличат на ембрион, затова.

[emilia_n]

А какво значи "мехле"?

В Елена и еленско има род, чийто прякор е мехлето. До колкото знам произхода на този прякор идва от дейноста на един от предците им. Човекът бил градинар и отглеждал домати.

[Black Wolf]

В Стария свят няма фасул.Така че боба е от Америка.

Така че боб се яде вероятно от края на 17 в.

Хлябът също не е бил особено разпростарен, той е бил лукс. Богатите са яли хляб. Бедните са плюскали каши и варива от зърнени култури.

[Христо Тамарин]

В Стария свят няма фасул.Така че боба е от Америка.

Така че боб се яде вероятно от края на 17 в.

Фасулът е от Америка. В тази тема вече разяснихме, че преди фасулът да дойде от Америка, по Нашенско пак отглеждали и ядели боб, но този боб не бил фасул, а бакла.

Хлябът също не е бил особено разпростарен, той е бил лукс. Богатите са яли хляб. Бедните са плюскали каши и варива от зърнени култури.

По Нашенско хлябът е бил за всички, не само за богатите, поне през последните две хилядолетия: Отче наш! .. Насъщният ни хляб дай ни днес! ...

Богатите по-често се облажвали с месо, а бедните го карали по-постно. Бедните ядели месо само на големите празници. По-заможните гледали да си осигурят месо на трапезата всяка неделя. А богатите - и през седмицата, без петък и сряда.

Редактирано 27, 2013 от Христо Тамарин

[Doris]

Има един стенопис от Боянската църква, който обикновено служи за илюстрация на въпроса - какво са яли българите през средновековието:

Това, което различавам аз са хляб, лук и ряпа.

Редактирано 27, 2013 от Doris

[ISTORIK]

А аз виждам:

- пържоли,

- хляб,

- чесън,

- репички,

- ряпа,

- лук.

[Black Wolf]

Фасулът е от Америка. В тази тема вече разяснихме, че преди фасулът да дойде от Америка, по Нашенско пак отглеждали и ядели боб, но този боб не бил фасул, а бакла.

Баклата не е боб, а си е бакла. Така че бобът, т.е. истинския боб е от Америка.

И точно у нас са нагъвали каши, та са им пращели ушите. А и хляб (когато са можели да си го позволят), не е бил точно хляб, а просеник.

Иначе "доказателставата" от молитви са леко смехотворни...

[vorfax]

А аз виждам:

- пържоли,

- хляб,

- чесън,

- репички,

- ряпа,

- лук.

С по-добра резолюция има снимка на http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4411&p=33674

В нета срещам трапезата като "чеснов лук, ряпа, хляб".

[ISTORIK]

Да, много по-верояно е "пържолите" да са парчета хляб.

Редактирано Март 4, 2013 от ISTORIK

[Black Wolf]

Не забравяйте, че допреди 150-200 год. (а и по-късно ) са се сеели нископродуктивни сортове пшеница и реколтите са били слабички. През последните 2 хил. год. в Европа на няколко пъти е имало климатични промени (температури и влажност са скачали нагоре-надолу) и определини култури са се оказвали по-подходящи. Ръжта е по-непретенциозна и вирее на по-ниски температури например.

Напитките на зърнена основа ги познават египтяните със сигурност (има запазени рецепти на няколко вида пиво), а колко преди това ги е имало - кой знае?

[Aspandiat]

Не забравяйте, че допреди 150-200 год. (а и по-късно ) са се сеели нископродуктивни сортове пшеница и реколтите са били слабички. През последните 2 хил. год. в Европа на няколко пъти е имало климатични промени (температури и влажност са скачали нагоре-надолу) и определини култури са се оказвали по-подходящи. Ръжта е по-непретенциозна и вирее на по-ниски температури например.

Напитките на зърнена основа ги познават египтяните със сигурност (има запазени рецепти на няколко вида пиво), а колко преди това ги е имало - кой знае?

Винаги съм се чудел как не се е вкисвала бирата на египтяните в онази жега. Сигурно са я пиели набързо... ама топла била.... пфу.

[Black Wolf]

Студената бира е някаква съвременна изгъзица. Аз лично не я понасям, защото ме пресича през корема и си я пия на стайна температура. А хората и през Средновековието са я предпочитали греяна. Много по-вкусна е.

[Last roman]

преди малко хапнах боб /фасул демек/. Голяма благинка.

[rumcaiz]

Раздаде ли противогазите

[ISTORIK]

А откога датира и как се появява изразът: "Кон боб яде ли?"?

Някой знае ли?

[Last roman]

вероятно откогато испанските коне, докарани в Америка започнали да пасат боб.

[Doris]

А откога датира и как се появява изразът: "Кон боб яде ли?"?

Някой знае ли?

Откакто Хитър Петър влязъл в един хан...

http://www.youtube.com/watch?v=kjhnocXdFVU

[nik1]

Бобът е това което, днес го знаем като "бакла", а на фасула му викаме "боб", защото прилича на бакла..

(Тамарин ми изглежда че е прав)

Бакла (боб) се сее от памтивека

(Иначе е ясно откъде е фасулът)

Вижте наименованията на баклата в източнославянските езици..

Някой може да каже че думата "боб" е звукоподражателна, но все пак баклата се нарича "боб" в украинския и руския ("фасулът" е "фасол" в руския език, което е западноевропейско наименование), и предполагам (почти съм убеден) че в руската статия става дума за бакла..

Баклата е средиземноморско разстение, и е напълно възможно тя да е навлезната в Русия от Китай (с първоизточник например Персия) или от тюркоезичните, или пък да е навлезнала от Османската империя

(все пак е може да се помисли за етимологията и разпространението на думата "боб" в трите езика, защото ми се струва че съвпадението "боб"="бакла" в руския, украинския и български не е съвсем случайно - ще е добре Перкунас и Тамарин да си кажат мненията)

[nik1]

ПС

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Avtoreferat%20_Zhivka_Koleva_Zlateva.pdf

ЛЕКСИКАТА ОТ ЗВУКОСИМВОЛИЧЕН (ОБРАЗОПОДРАЖАТЕЛЕН) ПРОИЗХОД В ЕТИМОЛОГИЧНИЯ АНАЛИЗ
(ВЪРХУ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКОВ МАТЕРИАЛ)

4.1.2.4. Названия на картофи и други подобни растения – укр. диал. бом-бýль-ка, бом-бов-ка (<*бом-бол-ка) ‘картоф’, пол. диал. bała-bon, bała-bun, bała-ban, bała-baj-ka ‘също’, укр. диал. бара-бýл-я, бара-бóн, бара-бóл-я, бала-бýр-ка ‘също’, пол. диал. gara-gol-a, укр. диал. кара-кýл-я ‘картоф’, пол. диал. mar-mol-aki ‘вид картофи’ и др.
Ср. с: лит. диал. pum-p-ùtė ‘картоф’, стгр. βολ-β-ός ‘лук’, лат. bul-b-us ‘луковица; клубен’.

4.1.2.5. Названия на бобови растения – бълг. бо-б ‘бакла, Faba’, рус. диал. бý-б-а ‘грахово зърно’, пол. bo-ber ‘боб, Vicia faba maior’, горлуж. bo-br, bo-bjer, bo-br-ik ‘Phaseolus; Vicia faba’, бълг. ба-бур-чé ‘фасул, бял боб’, укр. диал. бóм-бель ‘боб’ и др.

Думата "боб" може да образоподражателна (звукосимволична) - за кръгло и топческо предметче, но ми изглежда че е съществувала на праславянско и/или индоевропейско ниво - Faba (?)

(не знам, защото не съм вещ в езикознанието)

Май във всички славянски езици на баклата е "боб" (и в румънския език също е "боб")

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B1_%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D1%8B%D0%B9

Редактирано Март 22, 2013 от nik1