Алтернатива на петрола

[Joro-01]

Бях позабравил идеята за подобна тема (не е тайна, че залитам към зеленото но не съм ултрас, по-скоро търся икономически ефект, но и другият е добре дошъл), до неотдавнашната дискусия с angelmar в "Парните локомотиви в България".

За да не спамим там, нека продължим тук, ако има какво да кажем, а аз съм убеден че има, въпреки, че освен спомената тема има още и "Бъдещето на автомобила" и "Двигател с пневматично задвижване". Ако не се събере достатъчно по темата, като мнения и някаква информация - нека се изтрие.

А защо трябва да търсим алтернатива на петрола? Чисто икономически е добре да се намали зависимостта от износителите на петроол и не на последно място - за по-малко замърсяване, макар, че последното е относително.

Какъв увод.. Не се сещам такъв обем по основната част, но да видим.

Алтернативи:

- Водородната енергетика - скъпо - трябва да си осигурим енергия за да призвеждам водорд, да го съхраняваме /скъпо и опасно - опластмасени бутилки под високо налягане, втечнен - под налягане и с охлаждащ агрегат, адсорбиран или под формата на металхидриди/ и да го горим ефективно - в някой от 4-те типа горивни клетки, като всичките са общо взето скъпи.

- Синтетични горива - там не знам много, жокер от приятел ще дойде добре, може би силани - вероятно положението е като с водорода;

- Биогорива. Тук спектърът е широк и няма универсално решение - на парче в зависимост от това къде какво има, примерно:

1. Заместителите на бензина и дизеловото гориво - биоетанол и олио. Биоетанолът не е много популярен у нас не защото ще го изпием, а защото нямаме такова изобилие от захарна тръстика като в Бразилия да кажем. Най-евтиното олио е рапичното, порад което рапицата може да мине и за техническа култура с която за се засадят неплодородни или силно замърсени земи /от предишни индустриални предприятия/я само да се следи дса не попада на пазара като олио. Факт е, че страна като нашата няма площите които да покрият нуждите на транспорта.
2. Тук можем да отнесем и горивото от ползвано олио, както и разни опити да се превърнат фекалийте в дизелово гориво;
3. Метанолът, метан от метан танк /от очистване на Битoвофекални води/, генериран газ /стърготини, надребнена отпадъчна маса/, мже и сметищен газ /от дренажните сондажи на изградените по правилата сметища/ - всички тези могат да са от отпадъци, в някои случаи могат да се горят и утайките от метантанкове или пречиствателни станции;
4. Отпадъчна биомаса от земеделието и паднала маса от горите.. Може да се събира и уползотворява, доколкото не пречи на възпроизводството на растенията (загнива и става тор принципно), но ежегодно сме свидетели на запалени стърнища. Обаждал съм се на 112 по случая, няма оправия. Ето това, както каза Ангел може да се събира и гори в парни машини. Тази маса може да се гори само след механична обработка - надребняване - с пелетизатор, пресоване / брикетиране - талашът е по-подходящ, но стават и трески, костилки от консервени комбинати могат и без преработка;
5. И едно не толкова полезно за околната среда гориво, за което споменах в "Двигатели с вътрешно горене". Става въпрос за водно-въгленова суспензия/каша, водоугольное топливо или coal water slurry. Може да замести дизела в дизелови и турбинни двигатели, но като търся примери (може би лошо търся, който иска нека гледа с руските и английските думи, в тубата и гугъла) го виждам само като котелно гориво, не е малко, имайки предвид цената на въглищата спрямо петрола.

По изброените има не само технически проблеми, голяма част са и нормативни - разрешение, стандартизация, може лицензи да трябват, може и патентно да са защитени...

Това е за сега, ще пишем още.

Редактирано 21, 2013 от Joro-01

[Last roman]

алтернативата на петрола ще бъде имплементирана едва когато свърши петрола.

[Joro-01]

Ако преди това петролът не бъде канселиран

Малко за въглищното гориво

http://www.osti.gov/bridge/servlets/purl/10136497-wWLwoP/native/10136497.pdf

http://www.freepatentsonline.com/5163385.pdf - Уви, нерядко се патентоват и невероятни неща, някой тука го беше казал

http://www.abe.msstate.edu/~fyu/Paper%20Coal%20vs.%20Charcoal-fueled%20Diesel%20Engines%20A%20Review.pdf - И още теория

Оппааа, ето ето все пак един локомотив с турбина работещ на водно-въглищно гориво - 30 стр. Доколко може да се каже, че това е вид парен двигател с вътрешно горене е друг въпрос... И да го постнем в предпоследната тема в този раздел или пък за двигатели с вътрешмо горене

Е, най-после попаднах на нещо... Има и други такива двигатели показани там.

Редактирано 22, 2013 от Joro-01

[Doris]

През последните 2 години ми правят впечатление огромни площи между Чирпан и Стара Загора, засети с рапица. Пролетно време всичко се жълтее покрай магистралата, а това не са слабоплодородни земи, напротив. Сигурно има някаква връзка с биогоривата.

[Б.Богданов]

През последните 2 години ми правят впечатление огромни площи между Чирпан и Стара Загора, засети с рапица. Пролетно време всичко се жълтее покрай магистралата, а това не са слабоплодородни земи, напротив. Сигурно има някаква връзка с биогоривата.

Много тясна връзка!

От нея правят гориво

[Doris]

Може и да правят олио, не се знае. Едно време в Англия имало момент, за който казвали "Овцете изядоха хората" сега конкуренцията за обработваеми площи се насочва между човека и автомобила.

Редактирано 22, 2013 от Doris

[mitaca]

По принцип има и рапично олио, което тук (в Чехия) е по-евтино от слънчогледовото, ама още не съм се прежалил да го опитам. А в Чехия огромни площи особено в северна Бохемия са засети с рапица, на юг не съм виждал толкоз.

[Joro-01]

То и тук е по-евтино, не знам кой го купува.

[КГ125]

Термоядрената енергия би ли била алтернатива на петрола?

И възможно ли е технически някакво минимизиране на ядрените реактори?

[mitaca]

Термоядрената енергия, ако не в пелени е още в детска възраст. Както по-горе се писа, поради наличие на критична маса минимизирането е ограничено, но примерно доколкото си спомням (ако е глупост физиците да ме поправят), при плутония (бе в казармата разказваха някакви лакърдии не само за ядрени снаряди, а за ядрени куршуми ) тази маса е много по-малка. Въпроса е обаче от де го вземем тоз плутоний ?

[КГ125]

Има ли търсене, ще се предложи, по закон Божий

[mitaca]

Не, не бъркам, просто не си ме разбрал. Писах, че синтеза е детска възраст, а при разпада (това дето съществува) проблем е критичната маса, ако гориво ще е уран. Критичната маса на плутония е около 460 гр. Това имах предвид за използване на плутоний. Сега друг е въпроса дали е възможен реактор с гориво плутоний, доколкото ми е известно имало е такива опити, но са срещнали технологични проблеми и не ми е известно да има даже и експериментален реактор на плутоний. Ама нали темата е за алтернатива на петрола като гориво. Иначе, ако говорим за алтернатива на петрола, като суровина за хим. промишленост, такава просто няма, няма и да има. Тук и ядрената енергия, без значение, синтез или разпад, не може да помогне (земния газ не се брои, той е в кюпа с петрола ). Трябват си въглеводороди .

[Joro-01]

От полизахариди примерно /целулоза, нишесте/ се правят някакви пластмаси, биоразградни при това, доколко могат и трябва ли изобщо да изместят сегашните е друг въпрос - това като суровина.

Но като заговорихме за пластмасите - има разработени и процеси, които могат да пробразуват някои пластмаси /отпадъци/ обратно в гоориво. Слабостите се виждат от пръв поглед - много различни видове са - много процеси ща трябва да се включат и за голямя чяст от пластмасите ще е нерентабилно. Най-малкото, може да не се съберат количества, които да оправдаят инсталацията

[mitaca]

Бе то и от млякото може, ама нали у-вието на задачата е суровините да не стават за манджа .

[Малоум 2]

От полизахариди примерно /целулоза, нишесте/ се правят някакви пластмаси, биоразградни при това, доколко могат и трябва ли изобщо да изместят сегашните е друг въпрос - това като суровина.

Но като заговорихме за пластмасите - има разработени и процеси, които могат да пробразуват някои пластмаси /отпадъци/ обратно в гоориво. Слабостите се виждат от пръв поглед - много различни видове са - много процеси ща трябва да се включат и за голямя чяст от пластмасите ще е нерентабилно. Най-малкото, може да не се съберат количества, които да оправдаят инсталацията

Едно време (преди събитията .. "риформи" ) съм разработвал вакуумна инсталация за високочестотно почистване на отворите на многослойни печатни платки (остана на книга). За осъществяване на спойка между слоевете - трябва да няма стопен-замърсител в и покрай отворите от механичното разпробиване или по друг начин.

Идеята е, че бързо подвижните електрони в тлеещ разряд, откликващи на честотата на полето "удрят" пластмасата и я разпрашват, а когато удрят метал - не го разпрашват. А, йоните в такова поле са бавни. Тоест, във високочестотно поле зарядите в тлеещия разряд могат да бъдат разделени на електрони и йони.

Тогава, възможно е да се създаде инсталация, която да разпрашва пластмаси и да се получава енергия на връзките след разпрашването - в друг вълнов диапазон. Евентуално, да се превръща в топлина на носител или ток.

За биогаз - това е най-печеливша идея "на място", известна от отдавна, защото цикълът в едно стопанство може да е затворен: Отпадъкът от животни (и растения), в ями с вода и капак с отвор за тръба отгоре за транспорт и разпределение на газ, след 15 до 25 ден, започва да дава биогаз- по тръбата (по-тежък е от въздуха). За отопление, осветление и др. След 25 ден се подменя съдържанието с ново, затова е добре да са няколко "застъпващи" се по процес ями. Така, изваденото от ямата е "готова" оборска тор, която директно се хвърля върху нивите, защото вече е "прегоряла".

...

[Joro-01]

Едно време (преди събитията .. "риформи" ) съм разработвал вакуумна инсталация за високочестотно почистване на отворите на многослойни печатни платки (остана на книга). За осъществяване на спойка между слоевете - трябва да няма стопен-замърсител в и покрай отворите от механичното разпробиване или по друг начин.

Идеята е, че бързо подвижните електрони в тлеещ разряд, откликващи на честотата на полето "удрят" пластмасата и я разпрашват, а когато удрят метал - не го разпрашват. А, йоните в такова поле са бавни. Тоест, във високочестотно поле зарядите в тлеещия разряд могат да бъдат разделени на електрони и йони.

Тогава, възможно е да се създаде инсталация, която да разпрашва пластмаси и да се получава енергия на връзките след разпрашването - в друг вълнов диапазон. Евентуално, да се превръща в топлина на носител или ток.

Хм.. Не мога да повярвам, но наистина не съм чувал подобна конацепция.. Реактор.. Ще топли повече и тази топлина може да се хване, но трябва

- добитата енергия да е повече от четири пъти щото една обикновено трета от топлинната се превръща в електричество ако не сме стигнали хил градуса или

- да вдига над 1000° и тогава може да дава само 2-3 пъти вкараната, което крони към невъзможното за такова съоръжение.

- Да си излъчва в микровълновия диапазон и да се хваща с антена / резонатор, IR с вотоволтоик от нелегиран силиций или предходните два начина да се заставят да генерират хармонични трептения - мазер / лазер та да се повиши още ефективността. Това последното аз бих го сложил в прогностика или направо паранауки

Това все пак сигурно ли е - за енергията на връзката?

На какво се разпада? На мономери /газ/ или /пластмасови/ клъстъри /ако мога да се израз/ се разпада? Ако да - може на един следващ етап да се оползотвори - да се гори като прахово/насипно/псевдофлуидизирано, течно или газооброзно гориво.

Бе то и от млякото може, ама нали у-вието на задачата е суровините да не стават за манджа .

Съгласен

Но целулозата не я разграждаме, понеже не сме тревопасни. Или по-точно разграждаме я, но с участието на бактерии в дебелото черво до... някакви въглеводороди, може ви наситени..

Можем да уползотворим енергията като си запалим...

Аз мисля, че дизелови двигатели работещи на суспенция /не задължително въглищна/ имат място. Такова гориво би трябвало за става и от биомаса, не знам процесите доколко ще оскъпят.

Всякакви обработки на горивото от биомаса вдигат цената. Ако си купите пелетизатор ще се опитате да му избиете парите, като продавате пелети, защото тези машини не са еввтини. Същото се отнася и за брикетиращите преси.

И често ще превишава цената на изкопаемо гориво, защото не можем да осигуригурим нужното количество сурвина.

И дори когато стане, ще има участие на транспор, който най-вероятно ще е на петролно гориво, или машини, които ще ползват ток от мрежата. Така че окрупняването ще доведе до монопол и изкривяване на пазара заради зеленото. Тук избивам на политика, но приемам възражения естесвено.

Затова - Е ли е, или не е решение да се намери начин на дребво да се използват тези горива?

Аз мога да дам примери, че в частни случаи излиза евтино и ще го направя. Но чакам мнения.

[Малоум 2]

Хм.. Не мога да повярвам, но наистина не съм чувал подобна конацепция.. Реактор.. Ще топли повече и тази топлина може да се хване, но трябва

- добитата енергия да е повече от четири пъти щото една обикновено трета от топлинната се превръща в електричество ако не сме стигнали хил градуса или

- да вдига над 1000° и тогава може да дава само 2-3 пъти вкараната, което крони към невъзможното за такова съоръжение.

- Да си излъчва в микровълновия диапазон и да се хваща с антена / резонатор, IR с вотоволтоик от нелегиран силиций или предходните два начина да се заставят да генерират хармонични трептения - мазер / лазер та да се повиши още ефективността. Това последното аз бих го сложил в прогностика или направо паранауки

Това все пак сигурно ли е - за енергията на връзката?

На какво се разпада? На мономери /газ/ или /пластмасови/ клъстъри /ако мога да се израз/ се разпада? Ако да - може на един следващ етап да се оползотвори - да се гори като прахово/насипно/псевдофлуидизирано, течно или газооброзно гориво.

Да допълня:

2-3 г след разработката, колеги ми показаха снимки, как японец е реализирал подобна вакуум - камера.

Пъха вътре пластмаса: чашки за кафе, кофички от млека разни и др., вкл. тлеещия разряд и ... след известно време става прахоляка на поставката. ...

Само това се виждаше - повече подробности, нямам.

...

Предполагам при разпрашването: и газова съставка има, и сажди в камерата, та трябва и пречистване на цялата газовата среда защото ... минава през вакпомпата

По принцип такива установки са с малък КПД, но ми се струва интересно, че ... хем можем да се освобождаваме от отпадъчен продукт-пластмаса, хем може да се доразвие технология за полезна обработка на изходящото, в смисъл, да се мултиплицират положителни ефекти.

Другият (токов) вариант - понеже електроните от тлеещия разряд са "употребени" за разкъсване на връзки (всъщност, излъчваните от тяхното ускоряване -фотони са употребени), то, частично, да се ползва пространственото разделяне на тежките и леките заряди, без да се гаси тлеещия разряд. Като се ползват само останалите "без електрон" йони. С външна верига-"земя" през съпротивление, за топло... Само идея...

Също, със специални (хим устойчиви) вак помпи може да се изпратят за втечняване отпадъчните газове...

(Енергията на връзките е открита от Айнщайн - но не знам защо, са се ограничили: за изучаване и използване само за връзките в ядрата - предполагам, по икономически и стратегически причини.

След СТО винаги към "масата" на вещевите обекти се счита и еквивалентната маса на осъществените връзки (никъде няма ограничения, че става въпрос само за ядрените връзки- дори се говори за тях в химията, без да се назовават така.?! ). Предположено е, че връзките в ядрата се осъществяват с обмен на фотон за връзка (глюон).

В по-горните процеси не се ползват ядрените връзки, а молекулните - те са на ниво електромагнитни слоеве на веществата и са известни като химически връзки, щото се действат с методи на химията. В случая - се действа с физически метод за разпад на тия връзки, химическите. От мястото на разпад "излитат" фотоните за връзки - предполагам, са в диапазона на дълги ИЧ-лъчи..., отива се към затопляне на околното. Много им е малка енергията ( в случая - амплитудата на трептенията- щото са с ентропиен произход - при цялостна структура има подреденост, след разпад - няма подреденост.), но пък може да са много ...)

Не знам - сигурно въпрос на изобретения е някой да се захване с осъществяване на полезен реактор, с тия идеи. Трябва да донажда идеи и от себе си... за евентуален успех.

...

Редактирано 24, 2013 от Малоум 2

[mitaca]

Глупости на търкалета в часта, че в химията не се 'говори' за енергия на връзките. Сега дали при разпад на хим. връзки 'излитат' фотони е друг въпрос, които трябва да се провери. Ангел ако може да се включи.

[Joro-01]

Малоум,

Знаеш ли дали това е защитено с патент или нямаш идея?

[Малоум 2]

Глупости на търкалета в часта, че в химията не се 'говори' за енергия на връзките. Сега дали при разпад на хим. връзки 'излитат' фотони е друг въпрос, които трябва да се провери. Ангел ако може да се включи.

Напротив, казал съм, че се говори, но не се назовават така.

В смисъл - имат си наименования в ниво за обмен, а в подреденост за взаимодействия с далекодействие - се стига само до вандервалсовите сили, които все още са с електрически произход.

(Фотоните за връзка във веществото са с ентропиен произход. Също са далекодействащи и по-интересното е, че са достатъчна информация (по амплитуда) за разпознаване и структурират околността си. Тази информация за другите в околността с подобна форма (подобие) , които притежават подобна околност, прави възможно да се получи привличаща сила между подобните обекти - от хипотезата)

...

Малоум,

Знаеш ли дали това е защитено с патент или нямаш идея?

Не знам.

Отдавна беше - може нещо да се е пръкнало, ама ... не съм правил подобна справка.

[mitaca]

Малоум, енергията на връзката заедно с дължината на връзката са най-важните х-ристики на химичната връзка. И си се назовават точно така. Не разбирам какво имаш предвид? И ковалентната и йонните връзки имат енергия, която е изчислима.

Химията казва: Енергия на връзката - енергетичната разликата между състоянието “отделни атоми” и състоянието “свързани атоми” представлява освободената енергия при образуване на връзката и която е необходима за нейното разкъсване. Тя е от порядъка на няколко стотин kJ/mol

Вандерваалсовите сили наред с водородните връзки спадат към слабите и то междумолекулни взаимоотношения.

[Doris]

По въпроса за честотата и разряда, мисля че бъркаш нещата. Няма значение

какви частици какво удрят. Крайния ефект е чисто топлинна енергия,

която в единия случай е достатъчна за деполимеризация на полимера, но не

е достатъчна за стопяване на метала.

Има значение. Йоните от тлеещия разряд над определено ускорение в зависимост от типа на материала могат да разпрашват, избиват атоми от мишената, а загряването е страничен ефект от недостатъчно ускорени йони и от електрони. Нарича се вакуумно или магнетронно разпрашване.

[Joro-01]

Има значение. Йоните от тлеещия разряд над определено ускорение в зависимост от типа на материала могат да разпрашват, избиват атоми от мишената, а загряването е страничен ефект от недостатъчно ускорени йони и от електрони. Нарича се вакуумно или магнетронно разпрашване.

Ясно, но ще доведе ли одо енергиен добив? Или ще постигне ли по-висока ефективност от горене примерно?

По-скоро е начин да се справим с отпадъците чрез влагане на енергия.

[Doris]

Най-общо погледнато доста енергия се влага, така че едва ли е и ефикасен начин за справяне с отпадъците.

По-скоро за специфични задачи като почистването, за което спомена Малоум.

[Joro-01]

Е, благодарности, и аз така си мислех.

По добре да се търсят други начини за раздробяване, разпрашаване /диспергиране/ и последващо ефективно горене /при което да няма недоизгорели фракции/ или просто деполимеризагия.. Пълното изгаряне може да се постигне в пещи при определен режим. Какъв ще е енергииният добив и можем ли да говорим ту за алтернатива на петрола е друг въпрос.

Зависи доколко сме готови да жертваме ресурс за сепариране на различната /или зацапаната/ пластмаса.