Вселена от нищото

[lila_va]

В книгата си "Вселена от нищото" Лорънс М. Краус стига до един прелюбопитен момент, посветен на специалното време, в което живеем. Има се предвид, че тъй като вселената се променя, разширява се, а този процес се ускорява, в един момент в бъдещето (след примерно 1-2 млрд години) няма да остане ни следа от Голям взрив или тъмна материя и енергия.

Той пише:

"Спомнете си, че заключението, че разширяването на нашата вселена е доминирано от енергията на привидно празното пространство, е направено въз основа на факта, че това разширяване се ускорява. И също както при инфлацията, описана в предишната глава, нашата обозрима вселена е на прага да започне да се разширява по-бързо от скоростта на светлината. А с времето, поради ускоряващото се разширяване, нещата само ще се влошават.

Това означава, че колкото повече чакаме, токова по-малко ще сме в състояние да видим. Галактиките, които сега можем да наблюдаваме, в някой бъдещ момент ще се отдалечават от нас със свръхсветлинна скорост, а това означава, че вече ще са невидими за нас."

По-нататък Краус уточнява:

"Във всеки случай, астрономите от далечното бъдеще биха били крайно изненадани, ако имаха някаква представа какво изпускат. Защото не само че останалата част от вселената вече ще е изчезнала, а и, както осъзнахме с моя колега Робърт Шерър от университета "Вандербилт" преди няколко години, ще са изчезнали и всички доказателства, които сега ни сочат, че живеем в разширяваща се вселена, започнала с Голям взрив, както ще са изчезнали и доказателствата за съществуването в празното пространство на тъмната енергия, която е отговорна за това изчезване."

Та лаишкият ми въпрос е, след като това е възможно по принцип, как можем да сме сигурни, че живеем в специално време? Тогава ще е възможно и сега да липсват доказателства за състояние на вселената, което никога няма да установим, а ще си правим погрешни изводи и заключения, нали така?

[Б.Богданов]

Така е!

[Gravity]

Така било винаги. Само можем да правим модели, които да съответстват на наблюденията.

Но не е задължително да не можем да достигнем до истина за неща отвъд наблюденията. Представи си следната хипотетична ситуация, има логически единствена теория, която обединява всички взаимодействия, и според която вселената трябва да се разширява. Тогава бъдещите неподозиращи астрономи ще могат да достигнат до извода, че се намират в такъв момент, когато далечните галактики са извън наблюдаемата вселена и т.н.

[Южняк]

Gravity, възможно е да имаш право, но от това, което съм чел, на бъдещите физици ще им изглежда така, сякаш живеем в статична вселена; ще са видими 2-3 локални галактики, събрани на куп, а ефектите от разширяващата се вселена (червено изместване ли беше?) ще са ненаблюдаеми. В същото време вселената ще се разширява с една... невъобразима скорост, само дето наблюдателите няма да имат и идея за това, докато, не се разкъсат връзките в атомите на собствените им тела и не се разлетят. Всъщност Краус предлага да се направи капсула със съобщение до физиците на бъдещето след няколко милиарда години (не задължително човеци), че живеят в разширяваща се вселена. Уместен въпрос на Лила, само дето е толкова песимистичен отговора. В смисъл, колко от локалните събития тълкуваме като универсални. Междувпрочем, според Краус едно от събитията, което е възможно да е локално, е гравитацията. Т.е. особеност на конкретен регион от вселената в конкретно време.

[Gravity]

Да, така е. Аз само казвам, че ако имат теория и тя е единствената възможна, от която следва, че вселената не е статична, те биха били принудени да разглеждат вариянти на разширяваща се вселена, и да стигнат до извода, че се намират точно в такава ситуация.

[Малоум 2]

В книгата си "Вселена от нищото" Лорънс М. Краус стига до един прелюбопитен момент, посветен на специалното време, в което живеем. Има се предвид, че тъй като вселената се променя, разширява се, а този процес се ускорява, в един момент в бъдещето (след примерно 1-2 млрд години) няма да остане ни следа от Голям взрив или тъмна материя и енергия.

Той пише:

"Спомнете си, че заключението, че разширяването на нашата вселена е доминирано от енергията на привидно празното пространство, е направено въз основа на факта, че това разширяване се ускорява. И също както при инфлацията, описана в предишната глава, нашата обозрима вселена е на прага да започне да се разширява по-бързо от скоростта на светлината. А с времето, поради ускоряващото се разширяване, нещата само ще се влошават.

Това означава, че колкото повече чакаме, токова по-малко ще сме в състояние да видим. Галактиките, които сега можем да наблюдаваме, в някой бъдещ момент ще се отдалечават от нас със свръхсветлинна скорост, а това означава, че вече ще са невидими за нас."

По-нататък Краус уточнява:

"Във всеки случай, астрономите от далечното бъдеще биха били крайно изненадани, ако имаха някаква представа какво изпускат. Защото не само че останалата част от вселената вече ще е изчезнала, а и, както осъзнахме с моя колега Робърт Шерър от университета "Вандербилт" преди няколко години, ще са изчезнали и всички доказателства, които сега ни сочат, че живеем в разширяваща се вселена, започнала с Голям взрив, както ще са изчезнали и доказателствата за съществуването в празното пространство на тъмната енергия, която е отговорна за това изчезване."

Та лаишкият ми въпрос е, след като това е възможно по принцип, как можем да сме сигурни, че живеем в специално време? Тогава ще е възможно и сега да липсват доказателства за състояние на вселената, което никога няма да установим, а ще си правим погрешни изводи и заключения, нали така?

Ма-а-а-лко ... не е така!

Скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника й.

Когато се излъчи фотон, то той се движи със скоростта на светлината във вакуум (ако е вакуум) и "забравя" за движенията на родителското тяло. Така че до наблюдател на Земята пак ще достигат фотони от далечните звезди. Защото са се движили със скоростта на светлината от посоката на излъчване към нас, но с малко по-дълги вълни ще пристигнат. Заради това, че обектите бягат от нас с относително "по-голяма" скорост от на светлината във вакуум, но, да не забравяме, че самите обекти не могат да достигнат и/или надминат Свак - значи ще излъчват дълги фотони по направление към нас.

И в момента е така! Когато в Космоса се наблюдава празно място откъм звезди (светещи обекти), а има регистрация на микро и радио вълни. Сериозните учени ... не допускат ... нещо да го има и да не знаят откъде-накъде!

Странна е заблудата, че щом не свети ... значи няма електромагнитни вълни?! Не знам откъде произтича, таково...

А хипотезите за безкрайно разширяване на пространството и поради това "взривяване" дори и на атомите ... са грешни, според мен...

...

[lila_va]

Хм, Краус пояснява, че при увеличаване скоростта на разширяване на пространството, светлината от отдалечаващите се галактики ще достига до нас, естествено, но все по-отместена към червеното - инфрачервен, микровълнов, радио диапазон и т.н., докато накрая, тъй като процесът бил безкраен, дължината на излъчена вълна ще превишава размерите на обозримата вселена, което прави такъв обект невидим.

И да, на няколко места уточнява "ако еди си кой модел за вселената е верен...". Така че има надежда

Хареса ми обаче частта с въпроса "Защо има нещо, а не нищо?" и как такъв въпрос предварително натоварва нещото с по-специални качества от нищото, което може и да е неоснователно

Абе, хубава книжка....

[Gravity]

Малоум 2, изказваш се доста категорично, но сигурен ли си в това което казваш? Как обесняваш факта, че далечните галактики се отдалечават от нас със скорости по-големи от тази на светлината?

[Joro-01]

Хм, Краус пояснява, че при увеличаване скоростта на разширяване на пространството, светлината от отдалечаващите се галактики ще достига до нас, естествено, но все по-отместена към червеното - инфрачервен, микровълнов, радио диапазон и т.н., докато накрая, тъй като процесът бил безкраен, дължината на излъчена вълна ще превишава размерите на обозримата вселена, което прави такъв обект невидим.

И да, на няколко места уточнява "ако еди си кой модел за вселената е верен...". Така че има надежда

Хареса ми обаче частта с въпроса "Защо има нещо, а не нищо?" и как такъв въпрос предварително натоварва нещото с по-специални качества от нищото, което може и да е неоснователно

Абе, хубава книжка....

Мисля, че няма да е така с вълните

И все пак - колко е няй-дългата вълна?

Спорно е и консенсусът е някъде между 10⁶ и 10¹¹, според това дето намерих.

Редактирано 27, 2013 от Joro-01

[Б.Богданов]

Малоум 2, изказваш се доста категорично, но сигурен ли си в това което казваш? Как обесняваш факта, че далечните галактики се отдалечават от нас със скорости по-големи от тази на светлината?

Това категорично мнение противоречи на общоприетата хипотеза*.

. . .

Според господстващата към настоящия момент теория, познатите ни видове вълни не могат да изпреварят разширението на пространството.

Срещал съм в специализираната литература мнението, че астрономите на бъдещето ще скучаят наблюдавайки само една нова галактика образувана от бившите галактики - Млечен път и М31 /NGC 224/ /позната още под името Андромеда/.

-----------------

* коя хипотеза е вярна, е... времето ще покаже...

[Gravity]

Малоум 2 не го сипрат такива неща, даже напротив, сигурен съм, че хипотезата му обеснява защо не е така и защо всички физици се заблуждават. То последното е ясно, неправилни тълкувания на мат.моделите и неразбиране на същностите и погрешни физични представи. Което ми напомня на един цитат от Дирак.

Но въпроса на Лила_ва е интересен. Евентуалните бъдещи разумни същества гледайки небето ще могат ли да достигнат до изводи, които ние знаем. Например, че вселената се разширява. Изглежда, че няма да могат. Което пък води до вторият и въпрос, може би ние сега, не знаем и никога няма да узнем някой неща. Но има и вероятност без директни наблюдения да достигнат до тези изводи. Ако теорията за гравитацията не позволява вечна и статична вселена, те може да се досетят за разширението на вселената и защо те не го виждат. Само оптимистично предполежение разбира се.

Редактирано 28, 2013 от Gravity

[Doris]

Това категорично мнение противоречи на общоприетата хипотеза*.

. . .

Според господстващата към настоящия момент теория, познатите ни видове вълни не могат да изпреварят разширението на пространството.

Срещал съм в специализираната литература мнението, че астрономите на бъдещето ще скучаят наблюдавайки само една нова галактика образувана от бившите галактики - Млечен път и М31 /NGC 224/ /позната още под името Андромеда/.

-----------------

* коя хипотеза е вярна, е... времето ще покаже...

Значи според теб общоприетата хипотеза включва и и разкъсването на междуатомните връзки. Интересно какво ще представляват тогава астрономите на бъдещето, за които специализираната литература се е загрижила - някакви духчета сигурно.

[Б.Богданов]

****

Но въпроса на Лила_ва е интересен. Евентуалните бъдещи разумни същества гледайки небето ще могат ли да достигнат до изводи, които ние знаем. Например, че вселената се разширява. Изглежда, че няма да могат. Което пък води до вторият и въпрос, може би ние сега, не знаем и никога няма да узнем някой неща. Но има и вероятност без директни наблюдения да достигнат до тези изводи. Ако теорията за гравитацията не позволява вечна и статична вселена, те може да се досетят за разширението на вселената и защо те не го виждат. Само оптимистично предполежение разбира се.

Според мен ... вероятността да се направят точни и верни заключения на база индиректни наблюдения съвсем не е малка.

. . .

****

Хареса ми обаче частта с въпроса "Защо има нещо, а не нищо?" и как такъв въпрос предварително натоварва нещото с по-специални качества от нищото, което може и да е неоснователно

Абе, хубава книжка....

Съгласно една от лекциите на С. Хокинг - "нещото" не може да бъде създадено без "нищото".

Той дава пример с натрупването на купчина пръст.

Дупката, която се образува след изкопаването на пръстта необходима за натрупването на желаната от нас купчина, може да се използва за онагледяване на между галактическото пространство. С една дума, съвсем примитивно казано: потенциалната отрицателната енергия на празното пространство е равна на кинетичната такава на познатата ни материя /енергия/ плюс не толкоз позната ни тъмна материя /енергия/ и вероятно още "неща" не наблюдавани до този момент.

Значи според теб общоприетата хипотеза включва и и разкъсването на междуатомните връзки. Интересно какво ще представляват тогава астрономите на бъдещето, за които специализираната литература се е загрижила - някакви духчета сигурно.

Защо пък според мен, пиша това което съм чел, като хипотези. Има няколко основни общоприети хипотези с известен брой варианти на които базирам постовете си. Нямам никакви претенции, че съм измислил нещо ново и оригинално.

. . .

Един от песимистичните варианти за развитието на Вселената е постигане на пълно равновесие на системите от които се състои Вселената - топлинна смърт.

Та бъдещите астрономи, ако има такива, няма да бъдат дори и духчета, а просто един куп застинали частици.

Убеден съм, че тази хипотеза, Дорис, ти е добре позната.

* * * *

EDIT:

Чудя се коя ли ще да е таз вълна от познатите ни, възникваща следствие на оператор, например електромагнитната такава /популярно наричана - светлината/, движещата се по геодезична права, е в състояние да изпревари разширението на пространството, което не е ограничено от максимално допустимата скорости /константи/ и т.н. съгласно Теория на относителността?

Редактирано 28, 2013 от Б.Богданов

[Doris]

Защото Малоум, който казваш противоречал на общоприетата хипотеза твърди, че разширяването на Вселената не е свързано с разкъсване на междуатомните връзки, т.е., че разширяването на Вселената засяга само междугалактическите мащаби.

[Gravity]

Защото Малоум, който казваш противоречал на общоприетата хипотеза твърди, че разширяването на Вселената не е свързано с разкъсване на междуатомните връзки, т.е., че разширяването на Вселената засяга само междугалактическите мащаби.

Не, това е само едно от нещата които Малоум твърди, и единственото, чието отрицание не е общоприето, а само твърде спекулативна и хипотетична възможност. Но останалите неща, които Малоум твърди, и които Богданов визира, са в разрес общоприетите модели и наблюденията.

Но да се концентрираме върху темата, а не Малоум2.

Аз също смятам, че е много вероятно да се стига до индиретктни изводи, и примери има много. Самия стандартен космологичен модел, поне часта за началната сингулярност е индиректно открита.

[Б.Богданов]

Дорис, в този пост има верни и неверни неща

Ма-а-а-лко ... не е така!

Скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника й.

Когато се излъчи фотон, то той се движи със скоростта на светлината във вакуум (ако е вакуум) и "забравя" за движенията на родителското тяло. Така че до наблюдател на Земята пак ще достигат фотони от далечните звезди. Защото са се движили със скоростта на светлината от посоката на излъчване към нас, но с малко по-дълги вълни ще пристигнат. Заради това, че обектите бягат от нас с относително "по-голяма" скорост от на светлината във вакуум, но, да не забравяме, че самите обекти не могат да достигнат и/или надминат Свак - значи ще излъчват дълги фотони по направление към нас.

И в момента е така! Когато в Космоса се наблюдава празно място откъм звезди (светещи обекти), а има регистрация на микро и радио вълни. Сериозните учени ... не допускат ... нещо да го има и да не знаят откъде-накъде!

Странна е заблудата, че щом не свети ... значи няма електромагнитни вълни?! Не знам откъде произтича, таково...

А хипотезите за безкрайно разширяване на пространството и поради това "взривяване" дори и на атомите ... са грешни, според мен...

...

Например:

" . . .Скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника й. . . . " е вярно, но има неща, които противоречат но господстваща хипотеза /според мен /

Нямам намерение да коментирам повече кое е вярно и кое не, просто защото твърденията изложени в цитирания от мен пост не са предмет на темата публикувана от lila_va.

****

Но да се концентрираме върху темата, а не Малоум2.

***

И аз призовавам за същото!

Благодаря ти колега, Гравити!

Редактирано 28, 2013 от Б.Богданов

[Doris]

Гравити, този призив би трябвало да го отправиш преди всичко към себе си, защото аз коментирам само написаното от Малоум и то е по темата, докато ти пак се захвана със самия него. Та ако написаното от Малоум за междуатомните връзки съответства на общоприетите възгледи, то според написаното от Южняк в книгата на Краус пише за неща, които не съответстват на общоприетите възгледи."В същото време вселената ще се разширява с една... невъобразима скорост, само дето наблюдателите няма да имат и идея за това, докато, не се разкъсат връзките в атомите на собствените им тела и не се разлетят." Ако се вгледаме, споменава се не само, че телата на бъдещите астрономи ще се разкъсат и разлетят на всички посоки, но и че гравитацията била локално явление "Т.е. особеност на конкретен регион от вселената в конкретно време"..

Редактирано 28, 2013 от Doris

[JImBeam]

В книгата си "Вселена от нищото" Лорънс М. Краус стига до един прелюбопитен момент, посветен на специалното време, в което живеем. Има се предвид, че тъй като вселената се променя, разширява се, а този процес се ускорява, в един момент в бъдещето (след примерно 1-2 млрд години) няма да остане ни следа от Голям взрив или тъмна материя и енергия. ...

А дали наистина Вселената постоянно ще се разширява ? Може би тука Теорията за пулсиращата Вселена печели точки.

/ а и то тогава няма да има астрономи, та да се изненадват /

Редактирано 28, 2013 от JImBeam

[Б.Богданов]

А дали наистина Вселената постоянно ще се разширява ? Може би тука Теорията за пулсиращата Вселена печели точки.

/ а и то тогава няма да има астрономи, та да се изненадват /

На много хора не им харесва идеята, че ще настъпи "топлинна смърт" на Вселената.

Това е причината да се търси по приемлива, по оптимистична хипотеза, като например, че Вселената се разширява, после се свива, и отново, и така "до краяяя на светааа". . .

Но за сега няма никакви доказателства за развитието на Вселената по подобен сценарий.

[lila_va]

Значи според теб общоприетата хипотеза включва и и разкъсването на междуатомните връзки. Интересно какво ще представляват тогава астрономите на бъдещето, за които специализираната литература се е загрижила - някакви духчета сигурно.

Е не, Краус говори за онова далечно бъдеще, когато вече няма да има видими галактики и други красиви и интересни неща в космоса, но все още ще я има нашата галактика, а вероятно и бъдещи астрономи на нея...

На много хора не им харесва идеята, че ще настъпи "топлинна смърт" на Вселената.

Това е причината да се търси по приемлива, по оптимистична хипотеза, като например, че Вселената се разширява, после се свива, и отново, и така "до краяяя на светааа". . .

Но за сега няма никакви доказателства за развитието на Вселената по подобен сценарий.

Хм, да се търсят отговори на базата на харесване/нехаресване си е опасно. Но и учените не са имунизирани срещу пристрастия, за жалост.

[Малоум 2]

Хм, Краус пояснява, че при увеличаване скоростта на разширяване на пространството, светлината от отдалечаващите се галактики ще достига до нас, естествено, но все по-отместена към червеното - инфрачервен, микровълнов, радио диапазон и т.н., докато накрая, тъй като процесът бил безкраен, дължината на излъчена вълна ще превишава размерите на обозримата вселена, което прави такъв обект невидим.

И да, на няколко места уточнява "ако еди си кой модел за вселената е верен...". Така че има надежда

Хареса ми обаче частта с въпроса "Защо има нещо, а не нищо?" и как такъв въпрос предварително натоварва нещото с по-специални качества от нищото, което може и да е неоснователно

Абе, хубава книжка....

Блазе ти, че имаш време да четеш хубава книжка .

Виждам само това, дето го показваш на цитат от книжката.

Нищо са казвали и на ... въздуха, едно време. След това се е установило, че не е нищо.

Сега, "нищо" казват на полевата форма на материята, за ежедневна езикова употреба. На вълните от ЕМП, които не са лабораторни, в смисъл, на установени от апаратура. За учените - не е така. И малко по-надълбоко - кое е нещото, което "прави" полетата?.., дори когато е невъзможно да се "хванат" от апаратурата.

Хипотетично, това е физическият вакуум.

Всяка от хипотезите, го надарява с различни свойства, призвани да обяснят известните факти, установени лабораторно.

(Та, при мен - полетата се "правят" от структуриране по признак Собствени Пулсиращи Характеристики (СПХ -подреждане и създаване на форма) на вакуумните частици, които, точно в такъв вариант са недостижими от нас-Изследовател, щото ние сме пък затворени конфигурации от полеви форми -вещеви обекти, Огромни по размер обекти, спрямо тях. Демек, "пълни сме" с вакуум-формообразувания - такова сме. Полетата правят вещество, а веществото се разпада на полета - Вселенски Кръговрат на материята)

В този смисъл "нищо"-то е основата, върху която се гради това, дето го наричаме "нещо". ("Нещо" в ежедневието по подразбиране са масови обекти- с физична характеристика "маса при покой" - за тях обекти може да се хване Координатна Система (КС) и да се приеме "0" за по-нататъшен отчет на разстояния, променящи се с времето)

Пространството на Вселената се реализира върху подложката на физическия вакуум. Това пространство не се разширява само по себе си, а ние-Изследовател наблюдаваме протяжността, промяната на разстоянията между масови обекти (полета не виждаме), поради тяхното непрестанно образуване. Разбира се - полетата играят основна роля във взаимодействията между масовите обекти и така предопределят, кое накъде ще се образува.

Преносът на полева форма на материята "изкривява" пространството, заради моментното подреждане на вакчастиците (пространствената вакрешетка вече не е близка до евклидова) и движенията стават от само себе си по геодезична линия - демек, светлината достига до нас, движейки се по крива пространствена линия, а не по правата сочеща светилото. То, светилото, вече не е ТАМ, където го виждаме в момент "настояще".

Силите при взаимодействия - далекодействащи: гравитационни(само на привличане по характеристика маса) и сили от ентропиен произход (от подрежданията и кривините на вакрешетката могат да са на привличане и на отблъскване, също са почти толкова слаби колкото гравитационните, но за големи разстояния - могат да са на отблъскване. Това последното, осигурява ускорителното разбягване на галактики далеч от нас. (няма антигравитация).

В този дух на мисли казвам, че не се разширява Вселената така, че и вещевите обекти които виждаме, да се "раздуват" до разкъсване на връзките им.

Дори обратното - масовите обекти неизбежно ги очаква привличане и сливане с насрещните и близко движещите се до тях други обекти, че тогава вече се сблъскват и избухват, като се превръща част от вещевата, в полева форма - това се наблюдава като факти, а не - измислица за разширяващо се пространство?!

...

[Gravity]

Малоум 2, би ли отворил отделна тема, в която да се дискутира хипотезата ти.

[Doris]

Е не, Краус говори за онова далечно бъдеще, когато вече няма да има видими галактики и други красиви и интересни неща в космоса, но все още ще я има нашата галактика, а вероятно и бъдещи астрономи на нея...

Така и предполагах, сигурно и не е писал за "локалност на гравитацията". Историята се повтаря в нов вариант.

[Gravity]

lila_va, ако позволиш един донякъде страничен въпрос. В това далечно бъдеще, когато астрономите ще могат да наблюдават само една галактика, ако освен тях няма останали други животни и разстения, и заедно с космологията и голяма част от днешната биология е забравена. Тогава те, наблюдавайки само себе си, биха ли могли да достигнат до еволюционната теория и да се досетят, че в миналото е имало голямо разнообразие на живи форми? Аз бих предположи, че ще могат, но ми е интересно какво мислят и другите.

[Шпага]

Гледах лекцията на Л. Краус - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F%20%D0%B8%D0%B7%20%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B3%D0%BE&source=web&cd=1&cad=rja&ved=0CCkQtwIwAA&url=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3D-Of1PMD-ykw&ei=y3EzUeqIN4OEtAaHkYHADA&usg=AFQjCNFJ5l0czpuAwgKS7sGlwgYHNeDILw , а също и беседата му с Р. Докинс - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%B4%20%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B7%20%D0%B8%20%D0%BB%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%BD%D1%81%20%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%83%D1%81%20%D1%87%D1%82%D0%BE%20%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B5%20%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B3%D0%BE&source=web&cd=11&cad=rja&ved=0CCkQtwIwADgK&url=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3DYhhsMBqETAk&ei=a3IzUe6iLNHQsgbit4HADw&usg=AFQjCNGf-QbJqvBPMysdr0kxD5AfLcqROQ . Интересни ми бяха, но в крайна сметка се запитах какво ново каза той? Май нищо! Може би защото прекалено много се е заиграл с "нищото". На някои места обаче все пак уточнява - Вселената е възникнала от "почти нищото". Но има ли разлика между това "нищо" и вакуума? И ако няма, дали не е избрал думата "нищо" просто за по-голям ефект? Някак си стряскащо звучи "Вселена от нищото" и така буди любопитството ни.

В беседата си с Докинс - към 37-та минута - Краус отново набляга за "необяснимото откритие", че "празното пространство" има енергия. Явно става дума за наистина необяснимата до момента тъмна енергия, но нали тази тъмна енергия е всъщност вид материя? Пък и не е ли по-логично да се предположи, че това, което има енергия, не е нищо, а нещо? Иначе излиза, че енергията не е свойство на материята, а има някакво самостоятелно съществуване, което пък противоречи на всичко смислено във физиката...

Малко ми е трудно да схвана и това, че Вселената е плоска, защото общата й енергия е нула. Струва ми се, че при непрестанните и напълно хаотични квантови флуктуации - при непрестанното раждане и изчезване на т. нар. "виртуални частици" във вакуума /нищото/, общата енергия на Вселената в нито един момент не може да е точно нула. Напротив, вариациите би трябвало да са доста големи. Дори само ефектът на Унру е достатъчен, за да се убедим в това...

Не ми хареса и иронията, както и отявленото презрение, с което Л. Краус споменава Струнните теории.