Генерал Жеков в спор с Ремарк - още за милитаризма и пацифизма

[КГ125]

http://www.ariergard.net/zatvoreni/2013/Jekov_Kniga.pdf

Резюме:

След ПСВ следвоенният стрес у победените народи води до пацифистки настроения,

отричащи изобщо войната като имаща място в човешкото съществуване.

Победилата страна ги подържа, защото няма вече интерес от нови военни нагласи.

Победената страна – заради жестоките
последици от поражението си. Ефимерен е обаче принципът за някаква международна
справедливост – и новите следвоенни последици, са диктувани в полза на едната
страна, с нож на гърлото, на принципа „горко на победените“. В този смисъл пацифизмът
представлява неадекватна крайност, обратната страна на „свръхмилитаризма“. В
желанието си за световен мир, различни среди се опитват да култивират такива
настроения в следвоенния свят през
30-тте години. Това обаче води до морално пораженство, което генералът вижда в
България в частност. То няма общо с истинското миролюбие и води до социална
деградация. Генералът критикува българската публика, в т.ч. и тези, които се
афишрат като „националисти“, че сляпо повтарят постулати, чиято неверност явно
не разбират. Конкретно критикувайки книгата на Ремарк като особено ярка проява
на пацифистичните нагласи, генералът го упреква защо самоцелно търси трагизъм
само във войната, а не и в мирния живот, в който доста трагедии изобилстват /с
тази поне теза доста може да се спори/.

Генералът възразява и срещу
Ремарковите възражения за йерархията в армията. Според него Ремарк лъже,
твърдейки, че тя служи само за привилегироване на началниците – Жеков сочи
азбучните истини за това, че йерархичността е иманентна за армията, че тя е
невъзможна без нея, и нещо повече – че тази йерархичност е несравнима с никаква
организираност на цивилното общество, че е несравнимо по-твърда и тази твърдост
се обуславя от естественото на военното дело като действие на предела на
човешките възможности и психика. Дори когато тази твърдост по неизбежност
деформира понякога психологията на старшия, тя е неизбежна. Една добра армия избира
дори и дребните началници с ценз, в който дребнавите инстинкти не се включват.
Образите на Ремарк не отговарят на реалността, в която много от военните
началници дават личен пример и са първи тогава, когато се налага да се умира.

Генералът се възмущава от
избирателните подходи на автора, който описва всеки друг армейски персонал като
много жесток и безчовечен, с изключение само на войниците в окопите. Тази
избирателност е несъмнено повече от нелогична, тъй като във всички структури на
една армия влизат всякакви хора и това е най-нормален статистически закон.

Редактирано Март 3, 2013 от КГ125

[Warlord]

Ами генералът е прав

[mitaca]

Но и Ремарк не е излъгал .

[КГ125]

Не, но е скрил част от нещата

[mitaca]

Етооо, знаех си, че и ти си стожер на политкоректността, ама въпроса е в правилните позиции . Що сега да искаме ревизии на Ремарк ли или да ги правим със задна дата? Хем Ремарк пише художествени произведения, които не е задължително да отразяват някакъв чужд а не неговия или такъв какъвто е искал да вложи в образите и ситуациите с които изгражда творбите си. Въобще нищо не е скрил. А и да го направил той има право. Виж армията крие много, много повече неща. Напротив правило при нея е да показва лъскавата страна, сърмата и лампазите, бляскавите строеве, парадността на войната. Никъде не съм виждал филм или книга официално санкционирана от Министерството в която се говори за истинското лице на войната. За глада, мизерията, болестите, тоталните неуредици в армията особено при военни действия (не винаги, но съществуват), за некопетентността на част от сержантите и офицерите, че дори и генералите (не всички и не даже повечето). Няма такова нещо. В повечето армии е било забранено воденето на дневници и публикуването на такива особено от действащи офицери, а даже след минаване в запаса, ако тези офицери публикуват нелицеприятни неща никак не са долюбвани от бивите им колеги в армейските кабинети. Но Ремарк бил скрил нали .

[КГ125]

Истинското лице на войната не е само глад, мизерия и болести. Тя има странното качество хем да е неизбежна, хем да представлява често върхово постижение на човешката дейност... Да не се бърка с "желана" - няма военен, който да я желае, и въпреки всичко да не се готви за нея цял живот.

Армията нищо не крие от никого, освен военните тайни. Тя рядко пропагандира себе си, просто си съществува и възпитава патриоти и силни хора.

А Ремарк просто е продукт и създател на междувоенният пацифизъм. Този, който например закопа Франция през 1940, защото витаеше над нея 20 г.

Какво да му ревизираме на Ремарк? Коментираме един спор, очевидно имащ сериозно място в междувоенният период.

И точно тук е много интересната теза на генерала - той не отрича фактите, а го оценява адекватно.

Ама в армията били твърди, та чак брутални. Няой да е виждал де се води бой с балерини?

[kramer]

Ремарк е бил окопен войник. Хитлер също е бил окопен войник.

Въпрос на гледна точка.

Едва ли е било работа на генерала да прави разрез на произведението, но той поне има право като главнокомандващ армията на една от съюзническите държави да си изрази становището.

Редактирано Март 5, 2013 от kramer

[КГ125]

Право има, има и основания. Въпросът е, че той разглежда войната и войската комплексно, а Ремарк - само в единия аспект.

[mitaca]

КГ-то писа: Истинското лице на войната не е само глад, мизерия и болести. Тя има странното качество хем да е неизбежна, хем да представлява често върхово постижение на човешката дейност... Да не се бърка с "желана" - няма военен, който да я желае, и въпреки всичко да не се готви за нея цял живот. Армията нищо не крие от никого, освен военните тайни. Тя рядко пропагандира себе си, просто си съществува и възпитава патриоти и силни хора. А Ремарк просто е продукт и създател на междувоенният пацифизъм. Този, който например закопа Франция през 1940, защото витаеше над нея 20 г. Какво да му ревизираме на Ремарк? Коментираме един спор, очевидно имащ сериозно място в междувоенният период. И точно тук е много интересната теза на генерала - той не отрича фактите, а го оценява адекватно. Ама в армията били твърди, та чак брутални. Няой да е виждал де се води бой с балерини?

Никой не е писал, че е само! Но и това е част от нея! И не малка. Войната почти никога не е неизбежна! Поне в съвременната епоха, а предполагам и преди това. Войната не е върховно постижение на човеката дейност. Понякога - да (но само като технологии свързани с убиване на хора), но повечето пъти - не. Повечето от войните в повечето моменти от тях са грубо и еднообразно изтребване или такива опити. Много рядко с върховни постижения на науката. Всъщност? Как точно войната е върховно постижение на човешката дейност??? НЕ има доста военни, които не само се готвят, а и я желаят. И това в модерната епоха. Да, те особено в модерната епоха няма как да я предизвикат, но има как да накарат политиците да я предизвикат. Примери....има, не само за предизвикване, а за продължаване на вече безсмислени войни. След като твърдиш, че Ремарк е скрил част от истината (вж. по-горе, че ме мързи сега пак да те цитирам), значи има нужда от ревизия. Хммм може ли да направим един опит. Да направим една анкета да видим, кои одобряват ген. Жеков, кои Ремарк. Няма нужда да е световна, може и само българска да е. Да ще се наложи и на българите да обясняваме кой е Жеков, какъв е и за какво се бори. Хммм може даже и по-простичко, и света да включим. Просто милитъризъм верс пацифизъм. Може веднагически да направи анкета, ако не може ще помоля Историк!

[КГ125]

Може. Само че..... дали е толкова просто. Какво е милитаризъм? Къде е обективиран? Защото не е в книгата на Жеков за неизбежността на войната.

[mitaca]

Простите неща много рядко са гениални, в огромната си част са погрешни. Не му е работа на ген. Жеков, а и на който и да е генерал да коментира пацифизма. То е ясно какво би излезло от един такъв коментар на които и да е генерал. Въпроса е в това, че ако България си беше решила проблема с националното обединение, ген. Жеков би писал други неща, а Ремарк не. Или някой подобен на Ремарк. И никаква политкоректност не бива да се търси тук. Всеки щом има мнение и издател нека си пие каквото си ще, хората в голямата си част са разумни и могат да направят своя избор, дори да кажем едни книги и автори да бъдат забранени в определени моменти. Както се вижда дори забраните могат да попречат. Ремарк е световноизвестен и много четен автор, ген. Жеков - не. И това е именно защото си пъха гагата там дето не му е работата. Но това е либерално, щом иска нека си пише, друг е въпроса, кои и колко ще го четат, а съвсем друг колко от тях ще приемат идеите му.

[КГ125]

Как да не му е работа??? Пацифизма е това, което води народите към разгром. По простата причина, че винаги има един от народите, който не е пацифистично настроен...

[mitaca]

Имах предвид, че като генерал това е ясно по дефолт (че е противник на пацифизма). Не му е работата да се прави на литературен или какъвто и да е критик. Само ще загуби от това и мисля, че даже в тогавашна България би загубил един евентуален 'дуел' с Ремарк. Нека генерала повишава бойната готовност и въобще там да прави каквото прави в армията. Когато обаче спора се пренесе при обикновенните хора, особено след голяма война, резултата от този дуел е предизвестен. А генералите не бива да влизат в бой в кйто е ясно, че ще загубят, ако могат да го предотвратят. Значи не са добри генерали тогаз! Да може да се случи да има един такъв народ, ама бързо му свиват сармите, е зависи колко е голям де, при по-голями народи съответно добре промити от подобни на Жеков или други политици малко по-бавничко, но неминуемо. А на генералите не беше ли забранено да се анимават с политика? Всъщност Клемансо е казал: "Войната е прекалено отговорна работа да се остави само на генералите" и е бил (а и е) прав.

[КГ125]

Не е така. Психологическото отношение на народа към армията и военното начало в обществото е това, което кара едната армия с пушки да побегне, а другата армия с пушки да напредне.

Първостеенна работа именно на генерала е да внимава за бойният дух. А като образован, при това твърде образован член на съответното общество, като гражданин на демократична държава и специалист, той има пълното право и основание да критикува различните литературни творби и тези, засягащи проблематиката, която е основна в неговата сфера на професионална дейност. Или може и да не е - той е гражданин.

Да не пишем Ремарк по разбиращ от военната работа от генерала.

ПП

Клемансо със САЩ зад гърба си, всичко може да ти каже.

Същото важи и за литературата - войната е прекалено отговорна работа, за да се остави на писателите

[mitaca]

КГ писа: Същото важи и за литературата - войната е прекалено отговорна работа, за да се остави на писателите

Просто си безценен Наборе! Това е почти директна перифраза на любимия вожд Сталин! На среща с писателите малко преди смъртта на Горки.

[Galahad]

Ами САЩ, която най-малко воюва през ПСМ се облажава най-много от войните и от бивша колония, става една от двете водещи политически сили. България се напъва най-много в Балканските войни за да излезе от тях най-победената. Иван Асен ІІ пък разширява доста държавата си - с една битка и много сватби.

Великобритания пък май е спечелила повече земи на масата със зелено сукно и е изгубила доста жънейки победи на зеленото бойно поле.

Или както казваше Тайлеран, можело да се опираме на щиковете, но не и да сядаме на тях.

[КГ125]

Просто си безценен Наборе! Това е почти директна перифраза на любимия вожд Сталин! На среща с писателите малко преди смъртта на Горки.

:) Е па!!

Но нима наистина смяташ, че войната може да се остави на писателите?!

Ами САЩ, която най-малко воюва през ПСМ се облажава най-много от войните и от бивша колония, става една от двете водещи политически сили. България се напъва най-много в Балканските войни за да излезе от тях най-победената. Иван Асен ІІ пък разширява доста държавата си - с една битка и много сватби.

Великобритания пък май е спечелила повече земи на масата със зелено сукно и е изгубила доста жънейки победи на зеленото бойно поле.

Или както казваше Тайлеран, можело да се опираме на щиковете, но не и да сядаме на тях.

Това е доста смислено - войната политика ли е? Или класическото продължение на политиката.

Работата обаче е, че трябва да имаш армия, а това значи народът ти да има военен дух.

Което не само не противоречи на "политическото", ами го и обуславя! Ако някой народ неглижира политиката, то си е за негова сметка.

Ако неглижира армията 100% ще е за негова сметка.

пп

А САЩ доста народ пратиха в ПСВ.

[Frujin Assen]

Има една аксиома. Ако имаме две съседни общества, по многобройното и по силното рано или късно ще поиска да вземе със сила ресурсите на по слабото. Поводи ще се намерят, бъдете уверени. Така е било, и така ще бъде, тежките загуби може и да вкарат някого в стрес, но други по малко пострадали ще искат да воюват. Европа излезе силно пострадала от ВСВ, пацифизма беше силен, а колониите войнствено настроени... и европейците загубиха колониите си. Да, в Европа днес е мирно, като изключим Югославия и приднестровието европа е в някакъв нечуван в световната история мир. Даже могъщия Рим воюва с варварите по границите си. Но вижте какво става в Африка примерно, там постоянно има войни, кланета, геноциди... на никой там не му пука и продължават да се бият.

Истината е че след ВСВ европа загуби пасионарността си и е в дълбок сън.