Кризата. Крахът на неолибералния модел. САЩ, Испания и Португалия.

[JImBeam]

^{Защо икономистите/особено неолибералите/ са вредни за икономиката.}

^{Тук ще продължа моя спор с неолибералните икономисти за вредата от плоския данък.* Който не се интересува защо България е на изчезване, да не чете.
Каква изобщо е ползата от икономистите? Големият икономист Джон Кенет Голбрайт е автор на лафа, че “икономиксът (науката за икономиката) е изключително полезен като форма на заетост на самите икономисти”. Професор Ха Джоон Чанг от Кеймбридж обаче смята, че икономистите може определено да вредят на икономиката.}

^{Професор Чанг се аргументира доста убедително. Където е имало икономическо чудо, навсякъде неговите творци са юристи, инженери, дори военни – Южна Корея, Япония, Тайван, Китай, Сингапур. В своето икономическо невежество те не “свиват” държавата, а тъкмо обратното – засилват ръководната роля. И обратното, серията провали и катастрофи в Латинска Америка и Африка през седемдесетте, осемдесетте и деветдесетте години следваха буквално рецептите на най-модните икономисти в онова време - неолибералите, “чикагските момчета”, “пазарниците”, проповедниците на малката и глупава държава.
Едно е ясно,една държава на здравия смисъл управлява икономиката много по-добре от неолиберала с неговата докторска титла по псевдомакроикономика. Ние например си знаехме от баба и дядо, че търговският дефицит е лошо нещо, но неолибералите ни убедиха, че това са предразсъдъци ( за около 10 минути и аз повярвах). Е, сега предразсъдъците се оказаха прави. За 5-6 години “разцвет” България успя да натрупа частен външен дълг, който почти се равнява на брутния вътрешен продукт. Именно това държи икономиката ни в депресивно състояние вече 5 г. Ако има ръст, той автоматически отваря дефицита. Дефицитът ни забива обратно в капана на дълга, дълга в депресията, а излизането от депресията пак ни забива в дефицита. И няма излизане.}

^{Като започнах този спор, аз развих тезата, че ако се върне прогресивното облагане и едни 600 милиона от необлагаемия минимум се оставят в джоба на по-бедните, то тези пари ще се похарчат веднага, ще стимулират бизнеса и заетостта, ще съживят инвестициите и в крайна сметка ще ускорят растежа на брутния вътрешен продукт с около 2 на сто. Без конкретни сметки подхвърлих нещо за “мултипликатора”, една магийка от макроикономиката.
Г-н Георги Ангелов ме обори. Цитирам: “Вярно е, че разходите на правителството имат мултипликатор и всъщност има няколко изчисления за неговото ниво в България. Повечето посочват размер между 0,3 и 0,4 (този размер се наблюдава и в други малки отворени икономики като България). Умножавайки мултипликатора по сумата от 44 млн. лв., стигаме до ефект от 0,02% от БВП - а не 10% от БВП, както се твърди в статията...”}

^{В предишната статия обясних просто и ясно, че тези 44 милиона на г-н Ангелов са чиста шашма. Става дума за всичките 600. А и не съм твърдял, че БВП би се вдигнал с 10%, а с около 2 на сто за една година. За 5 години се натрупват 10 на сто. Но фактите не са никаква пречка за родния неолиберал.}

^{А сега за този мижав мултипликатор от 0,3. Друг един капацитет, г-н Емил Хърсев, също излезе със статия - “Какво пречи на акселератора на Кейнс в България”. В нея той ясно обяснява, че мултипликаторът (акселератор)** няма как да е по-нисък от единица!}

^{Според Ангелов е 0,3, според Хърсев теоретически не може да е под 1.
Кой от двамата греши? Никой. Всеки е прав според своите си книги. Защото както има различни религии, така има и различни икономически школи. Те спорят за всичко, а най-много за “мултипликатора”. Истинският неолиберал напълно отрича, че има такова животно.}

^{Ето например една култова фраза на г-н Георги Ганев: “Разбира се, една от основните разлики е, че когато извадиш пари от ръцете на предприемачите, те основно харчат за инвестиции и създаване на нов производствен капацитет. Когато обаче ги дадеш в ръцете на работещите, те най-вероятно отиват, както обичам аз да казвам - в крайна сметка в тоалетната.”}

^{Казано на “мултипликаторен език”, според г-н Ганев доходът на бедните нищо не мултиплицира. Мултипликаторът според него битува само при богатите. Но не е ли очевидно, че тъкмо в момента богатите нищо не инвестират (и са прави)? А и отдавна са си надвили на харча. Здравият смисъл ясно показва – да дадеш на богатите още пари, означава да ги изхвърлиш в тоалетната.}

^{В горния цитат г-н Ангелов пак прави фокуса на подмяната. Той пробутва своя мултипликатор от 0,3 за “разходите на правителството”, десетки милиарди както знаем. А аз ясно казвам, че става дума само за 600 млн., и то в хора с ниски заплати. И то не държавни разходи, а необлагаем минимум.}

^{Все едно да кажа – часът в момента е 6 без 15, а г-н Ангелов да отговори – глупости, средната годишна температура е 18 градуса!}

^{При малка отворена икономика нямало “мултипликатор”? Това ще рече, че хората купуват вносни стоки и така не поощряват инвестициите не у нас, а в чужбина. Но точно това показва защо малките и отворените икономики трябва да се борят за положителен търговски баланс 100 пъти по-усърдно, отколкото големите и затворените. И да правят точно обратното на това, което съветват неолибералите.
Обаче тук става дума за по-бедните хора, които в най-голяма степен купуват именно местни стоки и услуги. Тоест тези 600 милиона поощряват тъкмо най-затворената част от отворената икономика!}

^{Пак според професор Чанг има и полезни икономисти – Мейнард Кейнс, Чарлз Киндербергер, Хаймън Мински. Веднага след борсовата катастрофа през 2008 г. големите държави бързо си спомниха техните уроци и приложиха рецептите им. Така предотвратиха нова Велика депресия. Е, после неолибералите бързо се окопитиха, но това е друга тема.}

^{Но да се върнем на “мултипликатора”. Ето едно цитатче от “Обща теория на заетостта, лихвите и парите” от лорд Джон Мейнард Кейнс, най-великия икономист на XX век:
“... ако потребителската психология на общността е такава, че тя предпочита да консумира например девет десети от прираста на дохода, тогава мултипликаторът K е 10, а общата заетост, създадена например от увеличение на обществените работи, ще представлява десет пъти началната заетост....” (The General Theory of Employment, Interest and Money, Palgrave Macmillan 2007, c. 116.)}

^{Ето как тези 600 милиона, преизчислени в работни заплати, могат да създадат заетост, която се равнява на 6 милиарда в заплати. И не навсякъде, а само там, където стремежът към потребление е максимален. Тоест тук и сега при работещите. Точно това, което г-н Ганев смело изхвърля в тоалетната, според Кейнс е философският камък на растежа!}

^{И обратното, когато държавата отнеме точно тези “магически” 600 милиона, за да ги даде на богатите, тя зачерква възможността за допълнителни заплати на стойност 6 милиарда. Годишно. Сега схващате ли защо за 5 години са изчезнали 500 хиляди работни места и защо местният бизнес пуска кепенци?}

^{Разбира се, горният пример е силно преувеличен, аналогичният мултипликатор в нашия случай едва ли е 10, а вероятно между 2 и 3 според мен, скромния филолог книгофил. Аз просто давам една груба илюстрация за кейнсианската макроикономика. Последното, което искам, е да вулгаризирам и да опростявам Кейнс. По-добре да ми отрежат дясната ръка!}

^{И накрая, данъкът върху дохода е само малка част от фискалната политика на държавата. Същият убийствен ефект, но в далеч по-големи мащаби е уникално регресивната българска данъчна система като цяло. Тя направо убива потреблението на масовия българин, а оттам и родния бизнес. Тя обяснява и народоубийствения мултипликатор от 0,3, с който борави г-н Ангелов. Той не съзнава, че това 0,3 доказва моята теза. Умножаваме България по 0,3 и получаваме България през 2030 г.}

^{След като поне 24 г. неолибералът храни политиците ни с със зелен хайвер, днес те горките са така модифицирани, че не подозират за съществуването на друга храна за ума. Точно тях има предвид Кейнс в епилога на “Общата теория”: “Практичните мъже, които вярват, че са напълно свободни от всякакви интелектуални влияния, често са роби на някой покоен икономист. Лудите на власт, които чуват гласове от въздуха, дестилират своето настървение от някой академичен драскач, писал преди години.”}

^{Вярно, Кейнс също не е сред живите, но пък аз не бих набедил нито един български политик, министър или придворен икономист, че чува неговия глас. Който плаща, той поръчва чалгата. Нашите олигарси си поръчаха Хайек.}

Валери Найденов

Редактирано Март 11, 2014 от JImBeam

[Alexander_Nevski]

JimBeam,

нямам сили да пиша толкова много редове колкото пишеш ти

само ще ти кажа, че подходждаш селективно и нечестно в анализите си

вярно е, че в Южна Корея, Япония и Китай държавата е традиционно силна, упражнява различни степени на протекция и управлява/направлява икономиката ... отново е вярно, че и в трите държави имаше успешна индустриализация и излизане на експортните пазари с високотехнологични продукти ...

много удобно обаче пропускаш няколко изключително важни неща:

1) Япония е държавата с най-голям държавен дълг и най-лоша демография в целия развит свят и напрактика още не се е възстановила от големия борсов и имотен крах, никой не знае какво всъщност ще стане в Япония и дали няма да се налага роботи да се грижат за възрастните, както и дали това е технологично възможно, защото е трудно някой с деменция да дава адекватни нареждания на роботите

2) UK в края на 70те е във фискален, финансов и икономически тупик (можеш да направи справка за 3-дневни работни седмици, режим на тока и т.н.), точно защото държавата е силна и навсякъде, профсъюзите имат огромна власт, а прогресивното данъчно облагане е било толкова прогресивно след ВСВ, че един куп аристократи и богаташи са разпродали именията си, друг е въпросът докъде докарват Тачър, Блеър и т.н. държавата в следващите 30г. - да не разводняваме темата

3) В момента Франция е в подобно, аз дори бих казал по-лошо от UK през 70те положение, отново никой не знае как ще се излезне от него, т.к. политически не е възможно във Франция да дойде на власт някой който да разбишка икономическата система, а сегашната не работи

всеки един такъв селективен поглед, когато се изнася само удобното и се забравя неудобното е некоректен

всъщност няма особена разлика между рупорите на 'дясното' като КГ или твоята и подобните антитези - те са си чиста пропаганда на лични, необективни и селективни виждания

[JImBeam]

JimBeam,

нямам сили да пиша толкова много редове колкото пишеш ти

само ще ти кажа, че подходждаш селективно и нечестно в анализите си

Невски, явно не си чел до края - отдолу пише кой го е написал това, аз само го споделих

[Alexander_Nevski]

съжалявам, моя грешка, не съм чел внимателно

имайте едно наум, когато четете или цитирате, който и да било крайно десен/ляв, либерал/неолиберал

[КГ125]

Чикагските момчета, или дон Аугусто изстреляха Чили толкова напред?

[Alexander_Nevski]

в Чили има една ключова дума и тя се казва мед

преди да пишеш за чикагските момчета и дон аугусто, разкажи на хората колко от световният експорт на мед се осъществява от чили, коя е компанията която го добива и чия собственост е тя - подсказка не е частна

та чикагските момчета са едно, а това че най-голямата компания в чили, която дава 1/2 от експорта и 1/3 от фискалните приходи е държавна собственост и то след национализация формално приключена от Пиночет е нещо съвсем друго

както вече писах горе и двете страни в неолибералния спор удобно пропуксат факти от изключителна важност докато изказват крайните си мнения

[Eньо]

Чикагските момчета, или дон Аугусто изстреляха Чили толкова напред?

Не трябва така лекомислено да се разсъждава за сериозни неща със казуалното "или или".

Превратът на 11 септември 1973г. беше проведен в ключов момент, когато левите движения по света бяха в подем. "Твърдата ръка" на разправа със инакомислещите от всички социални слоеве трябваше да послужи за урок на всички държави по света. Тогава САЩ проведе успешни акции за дискредитиране на лявата и социалистическа идейност чрез създаване и финансиране на псевдо-комунистически режими, които представяйки се примерно за "червени кхмери" и първоначално целият свят вярваше, че са просъветски и в последствие се държаха като главорези.

За Чили след въоръженият преврат на ген, Аугусто Пиночет беше проведен един скрит план "Маршал" със щедрото скрито финансиране на "реформите" на Пиночет от нюйоркските кредитори от МВФ, но ... фонда днес си взема парите обратно със лихва. Справка пенсията на редовия чилийски пенсионер.

Редактирано Март 19, 2014 от Eньо

[КГ125]

Не го мисли ти редовия чилийски пенсионер. Най-добре е той в цяла латинска америка.

[Eньо]

Не го мисли ти редовия чилийски пенсионер. Най-добре е той в цяла латинска америка.

Диктаторския режим на генерал Аугусто Пиночет създава система от частни фондове наречена Administradores de Fondos de Pensiones, или (AFPs), която да управлява и администрира индивидуалните пенсионни сметки на работниците, пенсиите за инвалидност, както и наследствените пенсии.

1. Новата система става задължителна за всички работници постъпвали на пазара на труда за първи път след 1981 г.

2. Работниците, които са били вече на пазара на труда имали опцията да се присъединят към новата система или да останат към държавната пенсионна система.

- Всеки работник, който се присъедини към приватизираната система на частните фондове си избира фонд, който да получава 10% от работната му заплата (до 22 000$) + допълнителни 2,5% до 3,7% за осигуряване за пенсия за инвалидност и наследствена пенсия + административни такси.

- Работниците могат доброволно да правят вноски в размер до 2000 $ месечно към техните пенсионни сметки, въпреки, че само задължителните вноски не се облагат с данъци.

- Когато работниците, които са правили вноски в частен пенсионен фонд за 20 години се пенсионират (на възраст 65 години за мъжете и 60 за жените), те могат да използват акумулираните средства да си закупят пожизнена пенсия или да изтеглят средствата по специално определен график.

- Правителството изисква всеки от частните фондове да има годишна доходност равна на поне 50% от средната на всички останали частни фондове или с 2% под средната (да, тази клопка е заложена и в България, като всеки от универсалните или професионалните пенсионните фондове може да губи с 3% повече от парите за пенсия спрямо средното за бранша, напълно безнаказано.

- Четвърт век след приватизацията, чилийската пенсионна система е рухнала от

- oгромните такси за управление,

- ниско ниво на участие,

- неочаквано тежка зависимост от неадекватна система за защита от крайна бедност

- и всичко това гарнирано с екстремно високи разходи за правителството, които дoведоха системата към провал и оставиха по-голямата част от пенсионерите в Чили без надежден план за пенсиониране.

- Между 25% и 33% от направените вноски на пенсиониралите се през 2000 г. са погълнати от ненаситни комисионни и административни такси на дружествата, които управляват фондовете.

- Брокерската компания CB Capitales пресмята, че като се вземат в предвид огромните такси, които се плащат на дружествата в Чили възръщаемостта за работниците между 1982 г. и 1999 г. е едва 5,1%, а не 11% както твърдят от частните фондове.

Компанията заключава, че средния работник би постигнал по-добри резултати ако просто си беше правил вноските в спестовна сметка в банката.

- Ниското ниво на участие в схемата – половината от чилийците, основно най-бедните не правят вноски за пенсия изобщо.

- The New York Times отбелязва:

„Много от чилийците получават доходите си от

- сивата икономика,

- или са самоосигуряващи се,

- или сезонни работници,

и остават извън системата.

Комбинирани тези групи съставляват половината от работната сила. Само половината от работещите са обхванати от системата“.

- Военните продължават да получават пенсии от държавната пенсионна система...

Редактирано Март 19, 2014 от Eньо

[Alexander_Nevski]

Не го мисли ти редовия чилийски пенсионер. Най-добре е той в цяла латинска америка.

айде пак митове и легенди

пенсионната система в Чили има огромни проблеми - 2та най-големи от които са ниското покритие на населението и високите административни разходи на фондовете

към това може да се добави, че чилийските пенсионни фондове не се представят много добре и много от хората нямат възможност или не искат да внасят достатъчно за да имат една хубава пенсия

държавата крепи системата, но да не влизаме в подробности

[Frujin Assen]

• Износ - общо 30,895 милиарда долара
• Внос - общо 22,361 милиарда долара
• Това за Чили. Ето, те изнасят повече отколкото внасят. Такава държава няма как да върви назад.
• Из википедията

• Чили — одна из наиболее динамично развивающихся в экономическом отношении стран Латинской Америки. Чили является единственной страной этого региона, где в последние годы не происходит ухудшения социальных условий, а также наименее коррумпированной страной Латинской Америки.

  Средний рост ВВП: 6,7 %. Инфляция: 2,3 %

• http://en.wikipedia.org/wiki/Economy_of_Chile

[Alexander_Nevski]

те и Нигерия, Иран, Либия и Ангола имат положителен търговски баланс, ма хората там не са особено доволни от живота си

това е един икономически показател, той не подлежи на такова опростенческо разглеждане

Редактирано Март 20, 2014 от Alexander_Nevski

[КГ125]

Чили не е Нигерия в нито един аспект.

[Frujin Assen]

Ами Невски, не е само това, виж че и БВП се увеличава, инфлацията е ниска, пише, че въпреки кризата не е имало влошаване на социалните условия. Демек, държавата се развива добре.

[Eньо]

Ами Невски, не е само това, виж че и БВП се увеличава, инфлацията е ниска, пише, че въпреки кризата не е имало влошаване на социалните условия. Демек, държавата се развива добре.

В режим на командно-административен диктат от типа "член на еди-кой си съюз" може да се моделира БВП с желаните параметри. От последиците страдат единствено отложилите емигрирането си.

[КГ125]

Отде емигрирането, от Чили ли? Защото описваш държава от соцлагера.

[Frujin Assen]

Чили не е член нито на варшавския договор, нито на ЕС. Чили е най богатата и просперираща държава в латинска америка. В Чили днес няма диктатура, и съответно няма защо да се подправя каквото и да било.

Комунистическото виждане по въпроса.

http://antipropaganda.comxa.com/ChilChudo.html

кономическата политика на Пиночет се дели на два периода до и след 1982ра година. До дълбок икономически провал довеждат прилаганите от Пиночет неолиберални икономически мерки, а именно: освобождаване на пазара (вкл. финансовия) от регулации (вкл. на цените), масова приватизация и оттегляне на държавата от икономиката, свиване на социалните функции и разходи на държавата. След 1982ра година Пиночет се отклонява от крайния неолиберализъм и с това започва и траен икономически растеж. Но дори и за периода след 82-ра да се говори за „икономическо чудо” е доста голямо преувеличение , като се има в предвид сегашното състояние на чилийската икономика в сравнение например със Сингапур или Южна Корея.

Редактирано Март 22, 2014 от Frujin Assen

[Eньо]

Отде емигрирането, от Чили ли...

Не. От България.

Почти всичките ми познати вече са се спасили от "родната действителност".

По селата няма работни места освен това на кмета, попа и полицая (попа не го броим за държавен служител естествено) а полицай да видиш по селата е голяма рядкост...

[КГ125]

Уви, прав си.

[golfar78]

Може ли да ми обясните като на котарак с червена панделка разликата между инфлация 20% годишно и намаляването на заплатите с 15% - в двата случая имаме намалена покупателна способност?
Да, в първия случай вероятно хората ще са мотивирани да работят, че да изкарат повече, да компенсират инфлацията. Във втория...ще спят, щото ще са в недоволство от ниските заплати и няма да работят?

[КГ125]

При инфлацията и цената на труда може да расте със същия или сходен процент и покупателната способност не намалява, както ако заплатите се намалят. В първия случай реалното намаление е по-малко или по-бавно докато при стабилни цени намалението на доходите е винаги реално.

[Alexander_Nevski]

Може ли да ми обясните като на котарак с червена панделка разликата между инфлация 20% годишно и намаляването на заплатите с 15% - в двата случая имаме намалена покупателна способност?

Да, в първия случай вероятно хората ще са мотивирани да работят, че да изкарат повече, да компенсират инфлацията. Във втория...ще спят, щото ще са в недоволство от ниските заплати и няма да работят?

разликата е, че ако има кредити в първия случай кредитополучателите са ОК, във втория случай пред фалит

другата разлика е, че в първия случай всички големи компании ще има много месеци дето работят на загуба, защото те не могат да си осъвременяват цените всеки месец

това са разликите и те са много важни

При инфлацията и цената на труда може да расте със същия или сходен процент и покупателната способност не намалява, както ако заплатите се намалят. В първия случай реалното намаление е по-малко или по-бавно докато при стабилни цени намалението на доходите е винаги реално.

реално може да има висока инфлация и намаляващи заплати

например ако утре има шок нагоре в цената на петрола и газта

има различни видове инфлация не се омешвайте там

правилото е, че инфлацията е монетарен феномен, тогава има инфлация и при доходите, но има изключения от правилото

[sirius]

Да, има много взаимовръзки. И една от големите е политиката на основните играчи. Включително и две думи от Бернаки, сега Йелън и на пазара може да стане земетресение. Без никакви обективни икономически причини. Предпоставките може да са икономически, но две грешни думи от важна клечка могат да предизвикат хаос на пазара и чисто нова и мощна криза. Икономиката, като всяко нещо измислено и управлявано от хора, зависи също и от хора. Като москвича напр. Той като машина строго се подчинява на физиката, но ако зад кормилото е идиот нищо не може да се направи. И понеже икономиката е за всички, но само някои са зад кормилото, то тези някои може далеч да не са мотивирани на всички да им е добре.

В момента имам чуството, че икономиката все помалко се движи по класическите икономически закони. Щото по тези закони сащ отдавна да са се сринали, но те още не са.

[БатеВаньо]

Може ли да ми обясните като на котарак с червена панделка разликата между инфлация 20% годишно и намаляването на заплатите с 15% - в двата случая имаме намалена покупателна способност?

При така зададен въпрос........няма съществена разлика( не са достатъчни условията във въпроса ).

Ако го допълниш с : при какви икономически услови, то тогава може да се разсъждава надълго и нашироко и отговора няма да бъде такъв, нито пък категоричен.

При инфлацията и цената на труда може да расте със същия или сходен процент и покупателната способност не намалява, както ако заплатите се намалят. В първия случай реалното намаление е по-малко или по-бавно докато при стабилни цени намалението на доходите е винаги реално.

Някой път при ръст, дохода дори може да изпревари инфлацията, но общо взето при такъв процент е догонващ, дори с индексациите леко помпа инфлацията, което може да се ограничи само от икономии от мащаба. Потребителите се ориентират към евтиното -> отделяне на по-голям процент от дохода за покриване на нужди от първа необходимост за сметка на кредитите -> кредитирането се свива -> спестяванията се топят -> производството спада -> несигурност в договорите и парите-> увеличава се безработицата.......естествен ход - с една дума сътресение

И другият пример - това е просто решение, което е възникнало при определени обстоятелства - трябва да се стигне до извода по обратния път и защо. - > сътресението вече е факт( може да бъде съпроводено и от политико-социални сътресения, дори с елементи на насилие )

Редактирано Юни 7, 2014 от БатеВаньо

[Frujin Assen]