Кризата. Крахът на неолибералния модел. САЩ, Испания и Португалия.

[alvassareiro]

Сигурно има доста теми на тая тема, затова ще заблегна на най-общите черти на икономическата криза с една ретроспекция и върху испанския и португалския модел на кризата.

Естествено, корените са в Голямата Депресия от 1929-1933. Ясно е, че американската икономика изживява истински разцвет по времето на ПСВ, давайки кредити на всички европейски държави, които разорени след войната, плащат, като вземат нови кредити. Наред с това към САЩ има огромен емиграционен натиск от разорена Европа, работна ръка, готова за жълти стотинки да работи и произвежда. В резултат има бум на производството на стоки и в строителството, неща, които трябва да бъдат купувани.

В тази ситуация за да засили консумацията ФЕДЕралният резерв задължава американските банкида поддържат много ниски лихви по кредитите почти изкуствени, правят парите евтини и леснодостъпни. имаш голямо поризводство, осигуряваш пари, стимулираш потреблението. дотука нещата са ясни.

това води до два проблема. Първо, хората все повече задлъжняват. Второ, при увеличеното потребление цените растат, и се получава инфлация. За да контролира инфлацията Резервът увеличава лихвите по кредитите, което създава нови проблеми - все по-малко хора вече взимат кредитие, ограничава се потреблението, а онези с взети вече кредити не могат да ги изплащат, което създава трудности на банките.

хората, понеже вече нямат лесни пари, и имат дългове, спират да купуват, в това число и акции, това води до спад в търсенето, и респективно на цените. фирмите са принудени да произвеждат все по.малко блага и да ги продават все по евтино, което води до фалит на много от тях. фалитът или икономическите им трудности пък пердизвикват спад в акциите им, а това завлича не само гражданите, но и банките, понеже често банките именно инвестират в акции.

това намалява ликвидността на банките, вече пострадали от лошите кредити и спада в производството, а слуховете за проблеми при банките карат хората масово да си теглят депозитите и да ги пазят под възглавницата. всичко това създава огромен натиск върху банковата система, която активно и усилено губи пари. това, съчетано с нарастващата безработица от свития пазар е в основата на кризата от 1929.

дотук нещата много напомнят сегашната ситуация. важно е обаче да видим как се реагира тогава на кризата.

Първото нещо, което американското правителство разбира е, че в дъното на проблема са банките. Не доходите, не потреблението, избирателната система, министреският съвет или полярните шапки, а БАНКИТЕ.

щателен анализ ракрива три основни причини за фалит или проблеми у банките. първо, в стремежа си за лесна и бърза печалба, банките безрасъдно се хвърлят в рискови инвестиции. например, депозитите се инвестират в имоти, и когато имотният балон се спука и цените и акциите паднат, банката губи за рекордно време парите си. Второ, лесните кредити, раздавани на ляво и на дясно на физически лица, фирми и правителства, които после не могат да платят, също намаляват ликвидността на банката. трето всеки слух за проблем карал хората да търчат като луди и да си теглят парите, което отново води до изтичане на средства от системата.

тези три дупки - рисковите инвестиции, лошите кредити и проблемът с доверието, - е трябвало да се решат незабавно.

първата мярка на правителството е да въведе през 1933 гаранция за всички депозити до определен праг. Тази гаранция естествено се изплаща от държавата чрез събраните от всички данъци, в случай на фалит на банката, на депозантите й. проблемът тука е, че ако банката фалира всички данъкоплатци изплащат гаранциите на депознантите й, ако обаче банката има печалба, данъкоплатецът не получава нищо. нещо трябва да компенсира риска за данъкоплатеца.

това е решено с нов закон, който поставя пазара под строга регулация, ограничава се рязко конкуренцията между банките, като се слага таван на лихвите по депозитите, и най-важното въвежда се законът Glass-Steagle, който разделя търговските от инвестиционните банки.

това разделение е фундаментално за стабилността на системата. Търговските банки привличат депозитите на хора, като ги предоставят като кредити на други, и печелят от разликата между лихвите по депозити и лихвите по кредити - затова лихвите по-кредитите са по-високи. инвестиционните банки управляват парите на магнатите, като печелят не от разликите в лихвите, а като ги инвестират във високорискови вложения чрез покупка на акции и облигации.

преди тази формална диференциация, търговските банки пропиляват парите на обикновения американец в рискови борсови игри. наред с това, съчетавайки двете функции - търговска и ивестиционна, банките стават огромни и мощни организми, и евентуален проблем с тях завлича цялата икономика.

в резутат, кризата бързо е преодоляна и до 60те години други кризи няма, дори и предвид ВСВ. Търговските банки стават много по-ефективни при разполагането с парите на депозантите си, защото не ги пилеят в рискови авантюри. Освен това, понеже печелят от лихвите по кредитите, внимателно избират кредитополучателите си, и намаляват риска от лоши кредити до минимум.

наред с това се поддържа един здравословен баланс на банковия пазар и до 60те години 5тте най-големи американски банки контролират една 8 процента от пазара, с други думи фалитът на една банка не би могъл да засегне сериозно икономиката.

тази ситуация обаче се променя през 60те години. Нова генерация мениджъри, и нова генерация политици, които не помнят голямата депресия, решават, че банките и пазарът могат да се дерегулират, и че рисковите инвестиции са по-скоро оправдани, защото при евентуална печалба печели цялата икономика. рестриктивната политика на правителството става все по-непопулярна и така през 1980 Картър отменя лимитът за лихви по-депозитите, за да стимулира конкуренцията между банките за свежи пари.

това е първата стъпка към ново рисково поведение на банките. Банката решава, че незабавно и трябват свежи пари, за да купи акции на еди коя си фирма. Бум, слага лихва по депозита 10% и привлича тълпи от спестовници, като се обрича да им изплаща големите лихви години наред. При евентуален неуспех на инвестицията, банката губи както от вложените в нея пари, така и от големите лихви, които е поема да изплаща.

в 1981 Рейгън се опитва да отмени закона за делението между търговските и инвестиционните банки, макар и с неуспех. естествено, с него идва и идеята за тоталната дерегулация на пазара, той функционира сам по себе си и всякакви регулации само го спъват. Това е и в основата на сегашната катастрофа.

ясно е, че щом цялата вселена, природа, общество имат нужда и имат регулации, за да функционират, идеята, че пазарът няма нужда от регулации, а се саморегулира, е абсурдна.

неуспехът на РЕйгън да отмени законът Glass-Steagle не го обезкуражава, и назначава начело на Резерва видни представители на Мерийл линч, огромна ивестиционна банка. тези, които трябва да регулират, се против регулацията. Видни икономисти пропагандират изгодите от рискови инвестиции, големите инвестиционни банки щедро финансират кампаниите на политици, които обещават в замяна дерегулация, и така до 1999, когато законът най-сетне е отменен.

какво следва ли - шеметно сливане на инвестиционни и търговски банки из цяла Америка. Като резултат, рисковото поведение на банките рязко нараства. Отделно, банките бързо наедряват, и към 2000 г. делът на първите 5 банки е над 40%. фалит на коя да е от тях би завлекъл цялата икономика, поради което държавата се заема да обезпечи ликвидността им, като изкупува дълговете им. В резултат, големите банки се чувстват обезпечени и имунизирани от фалит, и предприемат още по-рискови инвестиции.

в този случай рискът се поема от публичния бюджет и данъците, които в случай на провал запушват дупките на банковата система. В случай на успех обаче, печалбата е само за банките. Идеална схема. В случай на провал държавата ще се намеси и с парите на данъкоплатците, за да предотврати колапс на цялата икономика. точно това се случи в Испания - центраното правителство превърна лошите кредити към банките и загубите им в рискови инвестиции като строителство, в държавен дълг, за да закрепи цялата система. това пък пердизвика огромни дефицити в публичните финанси, породени от традиционно раздутите социални разходи, към които естествено се добавиха сега и банковите проблеми.

друг негативен ефект от тази неолиберална политика е, че нарастването на банките и пазарнияти м дял води до....олигополи и монополи. За да има капитализъм изобщо, е нужда здрава регулация и контрол, защото в противен случай, чрез рисково поведение и картели се създават олигополи и монополи, които са основният враг на свободния пазар.

следва продължение.

Редактирано Март 5, 2013 от alvassareiro

[Emil z Lonneberg]

да ти чукна плюсче отивам...

[Joro-01]

И аз

[alvassareiro]

нали разбирате, че политиците нямат интерес да ни обяснят нещата по този начин, защото искат да бъдат преизбирани, в резултат раздуват публичните разходи като в гърция, испания и португалия, иначе стават пепопулярни, а от друга страна получават финансиране от едри олигарси, които ще направят всичко възможно да запазят сегашната схема

която е Ако спечелим ние, печелим само ние. Ако изгубим обаче, губят всички.

точно обратно на идеите на Левски.

[stinka (Rom)]

Ей ма направо се плаша вече какво ли не бълва комунистическата и прекрито комунистическата пропаганда.

[Emil z Lonneberg]

Да живее Бакунин!

[alvassareiro]

плашиш се, щото нямаш какво да кажеш по въпроса.

[stinka (Rom)]

Ми де да знам тоя неолиберален модел изкара света от кризата през 70те, и даде деситилетия икономически бум и разцвет на запада и на по-голямата част от света.

То в капитализма няма универсална рецепта, и винаги ще има кризи.

[alvassareiro]

Не е вярно. неолибералният модел започна при Рейгън, това е след 1981. Всичко преди това е в условия на строга регулация, която съм описъл по-горе.

а разцветът който ти визираш е просто надуването на един балон, който рано или късно ще се спука.

Нека проследим сега еволюцията на Американската криза. в условията на всичко, което описах досега, в началото на новото хилядолетие т.е към 2000 г. сащ са в рецесия, породена от рухването на акциите, инвестирани в интернет компании (балонът дот ком). За да стимулира икономическия ръст, резервът отново сваля лихвите по кредитите, и балонът пак почва да се пълни. наред с това Буш прокарва закон, който освобождава от данъци имотите на стойност до 1 000 000 долара. И схемата се завърта - лесни пари, инвестиране в имоти, строителство. тука обаче има една разлика от кризата през 30те.

банките започват да дават кредити на ляво и дясно и дори на хора, които е очевидно, че не могат да ги погасят и пак да имати згода от това, поради една операция, наречена секуритизация. Това означава, че напирмер една компания в лошо финансово състояние има нужда от пари, които естествено може да получи при по-висока лихва или изобщо да не получи. И какво парви - емитира облигации, които са с нисък рейтинг. Има едни фирми, специализирани в купуването на именно такива облигации. купуват, и ги нарязват на части като наденица. после купуват и облигации от други фирми с висока оценка. и тях нарязват на парчета, после смесват едните парчета с другите, и накрая имат един напълно нов продукт, които е с висок рейтинг. и така нашата фирма, която иначе не би получила кредит, или би получила при по-висока лихва, накрая получава максималното изгодно за нея, защото има облигация с висок рейтинг.

това е все едно като отидем на пазара и си купим кило ябълки, не всеки 4 да ни слагат по една изгнила.

и всъщност тези секуритирани облигации напълват пазара и се купуват като топъл хляб, с уговорката, че същата операция се прилага и към ипотеките. лоши ипотеки се смесват със сердно добри и с добри, и накрая облигацията се продава с висок рейтинг, и се купува дори от ивнеститори, които инвестират само в сигурни сделки, като пенсионните фондове.

това води до няколко ефекта. Първо позволява на банките да дават кредити на хора със съмнителни доходи, непостоянни доходи и дори на безработни. Те ги инвестират в жилища, чиято цена постоянно расте, с идеята след години да ги продадат и да са на печалба. Банката от своя страна слесва техните ипотеки с други добри, и ги пробутва на всякакви инвеститори като пенсионни фондове примерно, като така компенсира лошия кредит, който току що е дала. така банката съзнателно продава загубата си на трето лице.

след години когато балонът се спука, третото лице ще бъде завлечено, в случая пенсионните фондове, а банките ще си стоят отстрани ни лук яли ни лук мирисали.

обаче ръстът в цените на жилищата в сащ предизвика инфлация, към която се добави и ръст в цените на петрола. за да озапти инфлацията резервът вдига лихвите и това спуква балона.

първите засегнати са именно тези клиенти наречени CC т.е получили ипотечен кредит при все че са с ниски доходи, непостоянни доходи или дори безработни. Понеже са си купили къщите изцяло с кредита, без да вложат и цент свои пари, най-лесното е да я върнат в момента, в който месечните вноски стигат 50% от месечния доход. Така банките се оказват със стотици хиляди върнати жилища, и естествено ги слагат отново на пазара. Обаче лихвите са вече високи, хората нямат възможност да взимат толкова кредити, а изобилието на върнати жилища препълва пазара и цените им спадат.

Онези собственици със средна оценка виждат, че цените на имотите падат и решават, че е моментът да ги продата, преди да е станало късно. предлагането става още повече и цените падат главоломно. има случаи на намаление над 60% на имота от първоначалната му цена.

секуритизациите на ипотеки, оценени като добри, но бъкани с неплатежоспособни клиенти започват да вредят на притежателите им. Няколко големи американски банки, които са пордавали такива инструменти разбират, че все още имат от тях, и фалитът е неизбежен. и понеже държавната ненамеса е направила тези банки чудовища, е ясно, че фалитът им ще повлече цялата икономика.

става така, че същите онези, които са искали на висок глас дерегулация и държавата да не се намесва, са първите, които сега искат държавата да се намеси и да ги спаси. и естествено, в първия си импулс, администрацията на Буш налива милиарди държавни средства, събрани от данъци, в тези банки. Така са спасени Bear Stearns, Merryill Lynch, Citigroup, Wachovia, Washinhton Mutual, Fannie Mac, Freddie Mac и тн.

оттук насетне проблемът излиза извън Америка, щото голяма част от ипотечните секуритизации американските банки успяват да пробутат на европейски банки. За да ги спаси, британското правителство национализира 3 банки, френското 1, холадското 2 и швейцарското 1.

до септември 2008, когато е ред на Lehman Brothers да фалира. Сега обаче Буш сменя тактиката и ги остави да потънат. понеже това е гигант, парализира цялата икономика. банките започват да се съмняват в ликвидността на други банки и ограничават кредитите си. вдигат се лихвите, хората вече не взимат кредити за къщи, строителството се парализира, няма кредити за коли, Дженеръл Моторс и Крайслер уволняват хиляди служители.

Ситуацията в Испания. Една голяма част от лесните и евтини пари, които надуваха ипотечния балон, се генерира от ниските лихви и от закупените американски секуритизации. С нарастването на лихвите и вредите, които секуритизациите започват да дават върху притежателите им в европа, защото американците спират да си плащат ипотеките си, притокът на пари към европа спира и банките спират да дават лесни кредитил това затруднява финансирането на европейските фирми и заедно с ограниченото потребление някои фалират, безработицата нараства.

бележка под линия. Финансовите деривати като ипотечните секуритизации са явления, сложни за обяснение дор и за самите финансисти. за по-голяма яснота да кажем, че това са вид облигации, които банките продават на инвеститори, т.е пенсионни фондове, други банки и тн, които им осигуряват свежи пари, с които си компенсират загубите от това, че са дали лоши кредити. Друго обяснение - банката дава лош кредит примерно на безработен, за да си купи къща, и загубата от това, я продава на трето лице, като естествено я представя като нещо изгодно, смесвайки го с печеливши облигации. това позволи на американските банки да раздават като луди необезпечени кредити, и пробута на европейски банки или американски пенсионни фондове негативите от това. а тези негативи настъпват когато лошият кредитополучател спре да си плаща кредита. тогава набутаният не е банката, дала кредита, а онзи, който е купил от тази банка нейни облигации, в които тя е прикрила лошите кредити.

Редактирано Март 5, 2013 от alvassareiro

[alvassareiro]

т.е когато лошият платец спре да си погасява кредита, това не се отразява върху банката, дала му го, а засяга трето лице, трета банка, предимно европейска, или американски пенсионен фонд, който е купил облигациите на банката, и си ги погасява чрез вноските на платеца.

най-прозаичният пример - човек, очевидно с нестабилни доходи, иска сто хиляди долара, за ад си купи къща. ако нещата бяха нормални, банката Х би му отказала, би му дала по-малко, или с висока лихва, заради риска. Банката обаче му дава не само сто хиляди ами дори сто и двайсе хиляди, и то при ниска лихва. освен това на банката й е ясно, че понеже човекът е с нестабилни доходи, след половин година ще спре да погасява кредита. затова трябва до половин година да получи сто и двайсет плюс калкулираните лихви, за да е на плюс, и така загубата й става печалба. за целта емитира облигации с нужната цена, които са добре котирани на пазара, щото са смесени с добри ипотеки, и ги продава на европейска банка. европейската банка си мисли, че е направила удар, щото е купила печеливши облигации, а всъщност са й порбутали мърша. американската банка си е решила проблема, а европейската си погасява разходите по облигации чрез месечните вноски на човека с къщата.

в момента, в който обаче той спре да плаща, завлечена не е американската банка, направила такъв рискован ход, а европейската.

затова към 2008 г. фалираха онези европейски банки, които се бяха напълнили с такива американски облигации, и онези американски банки, които не успяха навреме да ги продадат.

Редактирано Март 5, 2013 от alvassareiro

[plamenoid]

Не знам за пропагандата...ама на мен ми звучи като истина,ама сигурно не разбирам от пропаганда.

[alvassareiro]

сега. Нека си изсяним какво става в Европа и еврото. Кризата на еврото се корени много много назад в миналото. През Първата световна война Антантата и преди всичко Англия, Франция и Белгия финансират военните си действия с кредити, взети от американски банки. Естествено, войната свършва, и някой трябва да връща кредитите. Кой? ами немците разбира се. Затова на Германия са наложени непосилни репарации, с които съюзниците си изплащат дълговете към америка. Освен това войната се води основно на френска и белгийска територия, жестоки опустошения, а индустриалното сърце на германия - рур - е непокътнато. цари страх, че немците ще се надигнат бързо и ще искат реванш. затова - да плащат.

естествено, немците не са глупави, и за да саботират тоя гениален план започват да печатят пари като луди. искате пари, на ви пари. в 1923 немски студент влиза в берлинско кафене и си поръчва кафе - 5 000 марки. Изпива го и поръчва второ. Изпива и него. Иска сметката. колко мислите, че е? 10 000? не. 30 000. За десет минути инфлацията е нараснала с триста процента.

американски турист в края на 1923 се настанява в берлински хотел. Дава на пиколото бакшиш 50 доларови цента. с 30 от тях пиколото отваря фабрика за обувки и става един от най-богатите хора в Германия......

през 1997 годишната инфлация на България беше 500%. Знаете ли колко е била годишната инфлация на Ваймарската република за 1923?

17 000 000%!!!!! заплатите се изплащат в огромни чували, пълни с банкноти. обикновено един работник получавал около 40 чувала заплата.

сега, някой ще каже - какво общо има хиперинфлацията във Ваймарската Република с настоящето? има много общо.

събитията от 1923 оставят в немската история, политика и най-вече икономическа мисъл незаличими следи. в резултат на което Германия извежда две аксиоми, които са непоклатими.

Първо. Инфлацията изяжда богатството. Инфлацията е вредна за икономиката. За да се предотврати евентуална инфрация, трябва да се забрани на Централната банка да печата пари. Т.е инфлацията се обуздава по административен път.

Второ, за да се забрани на Централната банка да печата пари, тя трябва да е напълно независима от правителството. защото инак някой политик в името на краткосрочни облаги ще диктува на банката политики, която в дългосрочен аспект може да са вредни. затова - централната банка е напълно независима от политическата власт.

тези два фундаментални принципа са в основата на...........еврото.

Редактирано Март 5, 2013 от alvassareiro

[stinka (Rom)]

Не знам за пропагандата...ама на мен ми звучи като истина,ама сигурно не разбирам от пропаганда.

Къде е проблема в тези над две деситилетия икономически бум?

Какво искате? Докато ресурсите го позволяваха беше добре за всички. Когато стана много, веригата се скъса в най-слабите звена и стегна нещата.

Къде е проблема? Да нямаше такъв бум? Постоянно да беше като сега?

Разберете го няма вечно щастие и вечен успех. Така е било, така и ще бъде.

Лошите банки и т.н. коя е алтернативата?

От една страна е естествено, нанякъде да се изпусне парата от затягането на коланите - лошите банки и т.н. Но от друга страна не трябва да се стига до крайности и психопати комунисти да пробутват идиотизми и утопии.

Коя бе алтернативата?

И Алвасейро, пропуснат е един много важен момент. Кюпа е един! Когато се срива се срива почти цялата икономика и банки вкл. И обратно при ръст и бум е за всички.

И това алвасейро дето го пишеш не го е родила твоята главица.

Редактирано Март 5, 2013 от stinka (Rom)

[alvassareiro]

сега, нека продъжим. немските две простички аксиоми - да не печата пари, и да има независима централна банка, за да не й казва никой дали да печата или не, Германия минава успешно и през ВСВ, и през кризата от 70те. скачането на цените на петрола води до рецесия. Повечето европейски държави плюс САЩ реагират на кризата от 70те г. като печатат пари и увеличават публичния си дълг с повече публични разходи.

Германия не печата пари. в резултат инфлацията средно за западна европа към 1975 е 35%, а в германия е 6%. Немците, вманиачени по стабилността на цените, не играят по свирката на американци и французи. жсвен това поддържат публичните си разходи стабилни. няма инфлация, няма и безработица.

освен тази рестриктивна икономическа политика, Германия има и много голям индустриален потенциал. за да бъдат конкурентноспособни на германия, държави като франция, италия и англия, трябва да печатат повече пари, за да обезценяват националните си валути. така разходите за производство са по-ниски, и могат да продават на по-ниски цени от немците. Това е ясно, нали? всички европейски държави от 70те и 80, от франция и англия до португалия и гърция поддържат конкурентноспособност чрез обезценяване на валутата си и изкуствено напомпана инфлация.

какво правят немците за да отговорят на мръсните им номерца? хаха ами орязват заплатите. значи хем цените стават пак по-ниски от френските, хем няма инфлация.

немците преглъщат всичко, ситга да няма инфлация. събитията от 20те години са национална травма. отделно, обединението с източна германия още веднъж посочва колко важна е монетарната стабилност. затова синдикатите до един подпрепят правителството при всяко орязване на заплати и там стачки почти няма.

важно е да се свали цената на произведените блага, дори и с цената на по-ниски заплата, за да няма обезценяване на марката, и оттука хиперинфлация.

разбира се, за да се намали крайната цена на немските продукти, трябва да се пипа по три елемента - цена на суровини, цена на труда и ниво на данъци. Суровините са външен фактор и международният пазар определя цените им. Това не става. рязването на данъците засяга пряко социалната държава, и това не става. Остава да се орежат заплатите.

така докато другите държави увеличават конкуретноспособността си обезценявайки валутата си, и така и индиректно орязват заплатите и пердизвикват инфлация,

германия директно и открито орязва заплати и избягва инфлация.

Редактирано Март 5, 2013 от alvassareiro

[plamenoid]

Къде е проблема в тези над две деситилетия икономически бум?

Какво искате? Докато ресурсите го позволяваха беше добре за всички. Когато стана много, веригата се скъса в най-слабите звена и стегна нещата.

Къде е проблема? Да нямаше такъв бум? Постоянно да беше като сега?

Разберете го няма вечно щастие и вечен успех. Така е било, така и ще бъде.

Лошите банки и т.н. коя е алтернативата?

От една страна е естествено, нанякъде да се изпусне парата от затягането на коланите - лошите банки и т.н. Но от друга страна не трябва да се стига до крайности и психопати комунисти да пробутват идиотизми и утопии.

Коя бе алтернативата?

И Алвасейро, пропуснат е един много важен момент. Кюпа е един! Когато се срива се срива почти цялата икономика и банки вкл. И обратно при ръст и бум е за всички.

И това алвасейро дето го пишеш не го е родила твоята главица.

Много въпроси и признавам си,не се орентирам каква точно е мисълта.Но по-малкото което разбирам,ще задам и аз един...защо трябва да се приема че по-малкото зло е добра алтернатива?

[Aspandiat]

Много ме мързи днес да споря (или подкрепям) с Алвата, но ще препоръчам на него и на другите форумци книгата на Фердинанд Липс "Конспирацията срещу златото". Авторът (май вече покойник) е швейцарски банкер с 50 години опит зад гърба си. Той е твърд привърженик на съсипания след Първата световна война златен стандарт и обяснява добре какво се случва със световната икономика когато изчезне естествено контролиращият ефект на златния стандарт върху финансовите операции и политика .

П.П. Книгата може да се намери в нетя (на български) със съвсем малко търсене.

[kramer]

Ми де да знам тоя неолиберален модел изкара света от кризата през 70те, и даде деситилетия икономически бум и разцвет на запада и на по-голямата част от света.

То в капитализма няма универсална рецепта, и винаги ще има кризи.

Кризата от 70-тте беше специфична, петролна криза, породена от други причини.

[Aspandiat]

нали разбирате, че политиците нямат интерес да ни обяснят нещата по този начин, защото искат да бъдат преизбирани

Е значи Алвата твърдо е решил да не се занимава с политика.

[alvassareiro]

Кризата от 70-тте беше специфична, петролна криза, породена от други причини.

така е. породена беше от войната между израел и арабите.

[alvassareiro]

така. някои държави, особено французите, се изяждат от яд през 70те и 80те, че предизвикват изкуствено инфлация, обезценяват парите си, индиректно орязват заплати, за да дръпнат малко пред немците, и после немците с един удар орязват заплати и без инфлаци без нищо ги нокаутират. това се възприема в париж направо като обида. нещата са така през целите 80 години до....обединението на германия. франция вижда в това шанш да шантажира стария си враг и се обявава против обединението. една силна и обединена германия безспорно е запалха за цяла европа. естествено, това може да бъде изтъргувано.

франция се съгласява с немското обединение при едно условие - германия да се лиши от марката. слагайки я под една обща единна валута, франция ще държи немците под контрол и ще ги лиши от самостоятелната им и толкова ефективна монетарна политика. и три години след падането на берлинската стена се подписва маастрихският договор и се създава единната монета.

немците естествено се съгласяват но и те слагта условия - познавайки манталитета на разни френски и италиански политичета, които печатат пари за да спечелят избиратели, което ще завлече германия към пропастта, естествено излагат своите условия.

трябва да има стабилност на цените, т.е да няма инфлация. създава се пакта за стабилност - лимити 3% от БВП публичен дефицит и 60% от БВП публичен дълг. наред с това веднъж под чадъра на еврото някои държави може да почнат да пилеят пари на немския данъкоплатец, затова налагат клаузата никоя държава да не плаща дълга на друга. и естествено - пълна независимост на европейската централна банка.

тука и французите имат какво да кажат. те искат централната банка да е под някакъв политически контрол. освен това се портивопоставят на немската битка с инфлацията. най-важното за тях не е стебилността на цените, а икономическият растеж. така към прерогативите на ЕЦП за стабилност на цените се добавя и икономическо развитие и става пакт за стабилност и развитие. друга френска измислица е отпадането на немските искания за автоматични санкции към страните, които не спазват маастрихските норми.

с две думи става епична битка между немската визия да изкове в еврото една нова дойче марка, и френската да си играе с инфлацията и да обезценява валутата си, за да има растеж. надделяват франзуците. това е структурната слабост на еврото.

[alvassareiro]

Къде е проблема в тези над две деситилетия икономически бум?

Какво искате? Докато ресурсите го позволяваха беше добре за всички. Когато стана много, веригата се скъса в най-слабите звена и стегна нещата.

Къде е проблема? Да нямаше такъв бум? Постоянно да беше като сега?

Разберете го няма вечно щастие и вечен успех. Така е било, така и ще бъде.

Лошите банки и т.н. коя е алтернативата?

От една страна е естествено, нанякъде да се изпусне парата от затягането на коланите - лошите банки и т.н. Но от друга страна не трябва да се стига до крайности и психопати комунисти да пробутват идиотизми и утопии.

Коя бе алтернативата?

И Алвасейро, пропуснат е един много важен момент. Кюпа е един! Когато се срива се срива почти цялата икономика и банки вкл. И обратно при ръст и бум е за всички.

И това алвасейро дето го пишеш не го е родила твоята главица.

изключително погрешно мислене. ти ти казваш, че кризите са неминуеми. ами все едно да караш кола години наред, и в един момент на катастрофираш. и да заявиш - ами то е нормално, ама я вижте колко години карах добре. то рано или късно става катастрофата....ама може и да не стане, и затова има установени правила за движение, които се спазват. спрат ли да се спазват, става катастрофа. и си понасяш глобата. е аз ти казвам в икономиката кои са правилата, кой ги спазва и кой не, и катастрофата, която е пердизвикал, трябва да си я плати.

[stinka (Rom)]

Значи само нагоре а?

Няма кризи съмо растеж нон стоп? От де петрол, метали и т.н. за нонстоп растеж?

В основата на всяка криза е недосига на ресурси.

"Мръсните" банки да платят! Ми кои са им вложителите?

Именно кризата е естественият регулатор!

Че темата е и за Испания и Португалия

Че какво бяха Испания и Португалия през 70те? Преди неолиберализмът!

Редактирано Март 5, 2013 от stinka (Rom)

[alvassareiro]

естествените регулатори на пазара са фалитите на неефективните фирми. не икономическата криза.

т.е ти ми казваш че ако един некадър строител му рухне къщата трябва това да повлече цялата икономика. хаха

през 70 безработицата в испания е по ниска от сега.

Редактирано Март 5, 2013 от alvassareiro

[B0081]

Спам , спам , спам.

Ти да не си банкер ?

Ако по въпроса с финансовата кризата се ограничаваш до : " случва се време от време " , това си е твое право. Но има хора които се интересуват на по дълбоко ниво .

[БатеВаньо]

изключително погрешно мислене. ти ти казваш, че кризите са неминуеми. ами все едно да караш кола години наред, и в един момент на катастрофираш. и да заявиш - ами то е нормално, ама я вижте колко години карах добре. то рано или късно става катастрофата....ама може и да не стане, и затова има установени правила за движение, които се спазват. спрат ли да се спазват, става катастрофа. и си понасяш глобата. е аз ти казвам в икономиката кои са правилата, кой ги спазва и кой не, и катастрофата, която е пердизвикал, трябва да си я плати.

Катастрофата си е катастрофа, би било по правилно да се сравни кризата с амортизацията на автомобила - да, тя наистина настъпва по някое време( обърнете внимание на иконом. цикли ). И ако трябва да се избегни катастрофата, е нужно да се правят профилактични ремонти. - ако не се случва това, смятам сещате се за какви мърлячи става дума.