Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

а разбира се откъс от любимото ми произведение 'Сатирикон' на Петроний, където в главата 'Гощавка у Трималхион' се описват прелестите на римското чревоугодие.

http://chitanka.info/text/30983-goshtavka-u-trimalhion

Редактирано от Last roman
  • Глобален Модератор
Публикува

Айде малко спамец от мен. :)

Ето едно приятно сайтче със средновековни рецепти по региони и народи. Има и малко антични за капак:

https://sites.google.com/site/medievalcuisine/Euriol/my-recipes

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

A ето и книгата на Апиций:

 

 

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Apicius/home.html

Редактирано от Last roman
  • 1 year later...
  • Глобален Модератор
Публикува

10 особености на вечерята в древен Рим


1. Бърза закуска с лъв. Според историците буквално на всеки ъгъл в античен Рим има щандове за храна и вино - свидетелство, че римляните са доста привързани към бързата закуска.

Особено изобилие цари по пътя към Колизеума, тъй като те имат обичай да си купуват ядене на път към и от гладиаторските игри. Търговията с връщащите се обаче невинаги върви - понякога тълпата се оказва заситена с месо от африкански дивеч - лъвове, жирафи, убити на арените и незабавно сготвени и изядени.

2. Първо, второ, трето
Мезета и леки закуски, същинска част и вино - официалните вечери са доста протяжни и изобилни. Тържественото начало е с маслини, яйца, зелен лук, стриди, гъби и зеленчуци, щедро полети с леко ферментирала медовина с листа от роза, теменужка и пипер за аперитив. Същинската вечеря се състои от седем блюда, включително и десерта. Нищо ново обаче не се сервира, докато вече поднесеното не се изяде до последната троха. При такова натоварване за храносмилателна система Клавдий печели лесна популярност с указа, с който разрешава изпускането на газове по време на вечери и празнични церемонии.  

3. И сънливец в мед
Гризачите, известни на български като сънливци, са важна част от римското меню - опечени, напоени в мед и оваляни в маково семе. Информация за тях достига от автора на "Сатирикон" Петроний, който описва доста цинично живота в Римската империя по времето на Нерон.  

4. Трима в ложето
Ако вечерята е вкъщи, тя протича в ложета - номер едно в дългия списък с набързо заимствани от елините навици (triclinium, римската зала за вечери, в буквален превод означава "с три ложета"). В Рим обаче подхождат по-практично и на една могат да се поместят трима души наведнъж. Почетният гост е отдясно на средното легло. А ако се вярва на слуховете от тази епоха, известният със строгите си нрави Катон Утически дал обет да вечеря седнал в знак на протест срещу политиката на Цезар.  

5. Културна програма  
Според Вергилий четенето на поезия помага за храносмилането, но мнението му не се ползва с голям успех сред съвременниците му, които си падат по по-шумните развлечения при липса на телевизор. Робините, свирещи на арфа и флейта, са начело на списъка с артистите, след тях са жонгльорите и акробатите. Всички до един са роби, но особено ценени, а наемането им е скъпо удоволствие за домакина. Списъкът с екстрите включва педикюр, сервиране с пеене, както и разрязване на месото на малки хапки.

6. Синтетично
Synthesis е името на леките туники, които служат като лигавници и обикновено се сменят с всяко ново ястие. Празничните дрехи остават все пак чисти, а прислугата да му мисли, когато се стигне до прането. Петроний описва как като гост на официална вечеря първо е измит и натъркан с масажни масла, а после облечен в специални дрехи за хранене, преди да го преведат в трапезарията.  

7. И се лее… сос
При хранене се взима от това, което е най-близо. Една лъжица е на разположение на всички, но невинаги. Специална кърпа покрива ложетата, за да ги спаси от петна. Предпазните мерки обаче често са безсмислени - яде се с ръце и всичко е обилно залято със сос. Пипер, карамфил, шафран, синап, оцет и вино са в списъка със задължителните съставки, както и пастата от риба и зехтин, с които се залива месото. Гарум е в челната десетка на най-популярните сосове, а за приготвянето му се организират състезания. В глинен съд се слагат рибешки вътрешности, добавят зехтин, оцет, сол, след което се оставя на слънце за поне 3 месеца, като се разклаща от време на време, а накрая се прецежда. Цената му е колкото на най-скъпия парфюм.  

8. In vino veritas
Дали античното вино е водело по-бързо до истината от днешното остава загадка, тъй като то няма нищо общо със съвременното. Като се имат предвид особеностите му - едва ли. Първо, има привкус на смола като съвременната гръцка рецина, и второ, задължително се прецежда, след което се добавя щедро вода в съотношение 3:1. Пиенето обикновено започва след приключването на същинската част от вечерята и задължително под зоркия и трезв поглед на magister bibendi - роб, който се занимава с правилното му разреждане.    

9. Тост! Тост! Тост!
Всъщност по онова време така се нарича малкото препечено парче хляб в чашата с вино, което може да остане да си плува вътре. Приложението му не е проява на кулинарна екстравагантност, а от практични съображения - препеченият хляб прави по-поносимо и най-долнопробното вино, придавайки му интересен, леко горчив нюанс и подменяйки отлежаването в дъбови барици.    

10. И скромно ежедневие
В някои периоди от историята на Империята строго се е съблюдавал Законът за ограничаване на разкоша, който особено е засягал разточителството в ежедневното хранене. Пировете са си останали, но до нас са достигнали сведения за почти спатанско ежедневие. Например император Август закусвал "с груб хляб, дребна рибка, влажно, ръчно пресовано сирене и зелени смокини", а Сенека дори само със сух хляб – хранене, след което "нямало защо да си мие ръцете."

http://www.bacchus.bg/show.php?storyid=774553

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

леко ферментирала медовина с листа от роза, теменужка и пипер за аперитив
:eek_yello:

Редактирано от КГ125
  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

една от рецептите, които демонстрирах в предаването "Игри на съдбата" април месец.

Опитайте да ги направите. Лесно и вкусно:

Римска кухня, варени яйца с кедрови ядки

http://ejednevnik.stsoftltd.netdna-cdn.com/wp-content/uploads/2014/03/Eier_mit_souse_roemisch-300x237.jpg

Продукти за 4 порции:

4 твърдо сварени яйца
Една малка шепа кедрови семки
Винен оцет
Черен пипер и семена от кориандър (счукани или смлени)
Мед
Liquamen (или тайландски рибен сос)

Приготвяне:

Пиниевите семки се счукват финно в хаванче. Меда, оцета и ликвамен се добавят и се разбъркват на гъсто сосче.

Подправя се с пипер и кориандър, и се излива върху яйчните половинки.

http://ejednevnik.com/римска-кухня-варени-яйца-с-кедрови-ядк/

Разбира се по-удачният вариант е жълтъците да се извадят, да се пасират с упоменатите подправки, в тях да се пъхне по една кедрова семка и така получената смес да се върне отново в белтъка.

Редактирано от Last roman
  • Потребител
Публикува

Романе, не се и съмнявам, че този сос е правен (там по всички рецептури) по вашите възстановки, ама ти виждал ли си го или познаваш ли някои които го е виждал и опитвал и какво му е мнението?

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

римляните са обичали да смесват сладко и солено. Особено при кюфтетата тайландски рибен сос, използван при омесването на каймата, а след или по време на запичане - намазване на кюфтета с шира или дори медец. Мммм, няма такава вкусотия.

Ето и рецепта за кюфтенцата /адаптирана е според съвременните продукти/:

ISICIA OMENTATA( Вид печени кюфтета)
(Apic. 2, 1, 7)
Продукти:
500 грама кайма
1 френско хлебче( франзелка), накиснато в бяло вино
1/2 чаена лъжичка прясно смлян черен пипер
50 милитра рибен сос( може да се замени с 1 чаена лъжичка сол и малко бяло вино)
малко семена от пиния и зърна зелен пипер или бахар
малко Caroenum - много сладко и гъсто вино, получено чрез изваряване до една трета от първоначалкното количество и подсладено с мед
фолио за печене - умеели са да теглят фолио от калай - т.нар. станиол.

Приготвяне:
Каймата се омесва с накиснатата франзелка и подправките.
Оформят се малки кюфтета, в средата им се слагат по няколко зърна зелен пипер и семена от пиния.
Всяко кюфте се увива във фолио с малко Caroenum и се изпичат на скара.

1796441_10152010726489952_1635878301_n.j

Редактирано от Last roman
  • Потребител
Публикува

Меда се използва за 'затваряне порите' на месото, за да се апаят соковете му. И аз правя пържоли, като преди печене ги намазвам с мед в който има подправки (черен пипер, чесън или там к'вото обичате ;)).

  • Глобален Модератор
Публикува

също така медът освен вкусов коригенс е и добър консервант.

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор
Публикува
Meet The World’s Oldest Bottle of Wine
worlds-oldest-wine.jpg
The Pfalz Historical Museum in Germany houses this ancient bottle of wine.
This beauty is believed to be the oldest bottle of wine in the world. It was unearthed in 1867 when individuals were excavating a grave of a Roman nobleman and noblewoman who were buried near (what is now) the German city of Speyer. Amazingly, the drink dates back to approximately 325 CE, making the bottle some 1,680 years old. That’s a staggering 613,000 days.
The bottle shown here was just one of several bottles that were located in the sarcophagus (16 in all); however, this was the only bottle that was still intact. It is a 1.5-litre (51 US fl oz) vessel, which was meant to accompany the couple on their journey into the afterlife.
Individuals often say that fine wines age well; however, if the saying is true, either this wine is not “fine” or the saying does not apply to bottles that are nearly two millennia old. Scientific analyses have revealed that part of the liquid that is contained in the bottle was once wine, but emphasis should be placed on the once.
In ancient times, individuals often poured olive oil into bottles of wine in an attempt to seal the drink from outside air and, thus, preserve the wine. This may have worked for some years, but the method cannot stand against centuries of aging. Consequently, in its present state, the bottle houses the residue of a clear liquid that is (sadly) no longer alcohol. It has lost all of its ethanol content. Above this liquid, filling nearly two thirds of the bottle, there is a a firm rosin-like mixture.
Ultimately, researchers claims that the olive oil is what allowed the wine to survive to the present day. Because the oil was so thick in this bottle, it managed to save the tiny amount of liquid that we see left today. Moreover, 1,650-year-old bottle was able to make it this far partially because it was sealed with wax, as opposed to a modern cork, which would have rotted long ago. The fact that the glass did not break is a bit surprising, as Roman glass is not known for its tenacity.
Researchers believe that the bottle was produced in the area surrounding (what is now) modern Germany sometime during 4th century BCE (it has been dated to 325 and 350 CE). Unsurprisingly, it has had quite a history. After its burial with the Roman nobleman, and its subsequent discovery in the mid 1800s, the bottle traveled about and was even analyzed by the Kaiser’s chemists during the First World War.
This vintage 352 CE vintage has been on display at the Pfalz Historical Museum for more than a century, and for quite some time, scientists have been debating whether they should crack open the bottle. However, the museum’s wine department curator, Ludger Tekampe, stated that the contents would likely not survive the ordeal as a result of the extreme age. In his statement, he asserted, “We are not sure whether or not it could stand the shock to the air. It is still liquid and there are some who believe it should be subjected to new scientific analysis, but we are not sure. I have personally held the bottle twice in my hand during renovations. That was an amazing feeling.”
At present time, the bottle remains unopened and on display. Considering that it has been around for so long, there is no rush to reach a decision, as it is unlikely to undergo a dramatic shift in a short time. Indeed, Tekampe states that the bottle’s contents have not altered for the last 25 years.
Wine professor Monika Christmann said: “Micro-biologically it is probably not spoiled, but [as you can tell based on its appearance] it would not bring joy to the palate.”
  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор
Публикува

няколко адаптирани римски рецепти:

http://www.press.uchicago.edu/Misc/Chicago/233472.html

за който не иска да готви - може само да гледа:

http://blogs.transparent.com/latin/ancient-roman-cuisine/

колекция от римски рецепти с изчислени количества продукти според съвременните мерни единици:

http://www.cs.cmu.edu/~mjw/recipes/ethnic/historical/ant-rom-coll.html

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Епиграма от Марциал за скромна римска закуска:

Тораний, ако идеята за оскъдна вечеря

те натъжава, можеш да гладуваш с мен.

Ако обичаш апетитните предястия,

от Кападокия ще ти предложа аз марули прости,

пикантен праз и риба тон,

наместена между нарязани яйца,

а после иде реч на гювече – внимавай,

пръстите да не опариш.

То пълно е със броколи, откъснати от хладната градина.

И пудинг снежнобял с колбас,

и жълтеникав боб с бекон червен.

А за десерт ще те гощавам със стафиди мои,

круши от Сирия и кестени горещи,

отгледани в Неапол - град на мъдрите,

изпечени на бавен огън;

и виното ако опиташ ще е пивко.

Когато този пир страхотен свърши,

ако Бакх събуди отново апетита ти,

ще се подкрепиш с маслини свежи -

набрани от Пиценум, с лупина топла, с грах горещ.

Скромен обяд, безспорно е това,

Но ти си искрен тук и с теб са искрени сега.

Лежиш си и спокойно е лицето ти,

Тук дълги свитъци не ще четат

и от безсрамният Кадикс танцьорки няма,

да движат бедрата си безкрайно

в трениран ритъм похотлив,

и грубост няма, тук вкусът изтънчен е:

На малка флейта Кондил ще свири.

Това е целият обяд. Но ще си радостен

да видиш Клавдия на първо място тук.

Редактирано от Last roman
  • Глобален Модератор
Публикува

ти ако прочетеш за обядите на Лукул или Вителий, ще ми дойдеш на мнението:)

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!