Кухнята в древен Рим

[Last roman]

А, тъкмо по обед такива четива са полезни за стимулиране на апетита.

Гробницата на богатият римски пекар Еврисак до Порта Мажоре в Рим /във формата на фурна/:

Човекът с право бил горд от бизнеса си и наредил на фасадата й да бъдат изсечени всички стъпки на хлебопроизводствения процес:

Редактирано Октомври 28, 2014 от Last roman

[Wolt]

Много добро е, хареса ми. Казано и написано с вкус така да се каже.

[Joro-01]

За сетен път се убеждавам, че тези хора са били доста напред

[Last roman]

Понеже е Прасоколеда и навсякъде най-добрите приятели на човека изкупват с гибелта си безгрижния и сит живот, който са водили през годината; предоставям на Вашето внимание едно хумористично произведение, вероятно писано през 4 в. и излагащо в псевдоюридическа форма последната воля на воденото на заколение прасе. Както пише дори св. Йероним в предговора към 12-та книга от "Коментарии на пророчествата на Исая": «Няма толкова некадърен писател, който да не си е намерил подходящия читател... Дори Цицерон признава, че не разбира 'Тимей', хармонията на Вселената, съотношението между движението на звездите и числата, а по училищата 'Завещанието на прасето Грухтус Пържепрас' услажда слуха на тълпи хихикащи малчугани».

TESTAMENTUM PORCELLI

Incipit testamentum porcelli.

M. Grunnius Corocotta porcellus testamentum fecit. quoniam manu mea scribere non potui, scribendum dictavi.

Magirus cocus dixit ‘veni huc, eversor domi, solivertiator, fugitive porcelle, et hodie tibi dirimo vitam’. Corocotta porcellus dixit ‘si qua feci, si qua peccavi, si qua vascella pedibus meis confregi, rogo, domine coce, vitam peto, concede roganti’. Magirus cocus dixit ‘transi, puer, affer mihi de cocina cultrum, ut hunc porcellum faciam cruentum”. porcellus comprehenditur a famulis, ductus sub die XVI kal. lucerninas, ubi abundant cymae, Clibanato et Piperato consulibus. et ut vidit se moriturum esse, horae spatium petiit et cocum rogavit, ut testamentum facere posset. clamavit ad se suos parentes, ut de cibariis suis aliquid dimittere eis. qui ait:

‘patri meo Verrino Lardino do lego dari glandis modios XXX, et matri meae Veturinae Scrofae do lego dari Laconicae siliginis modios XL, et sorori meae Quirinae, in cuius votum interesse non potui, do lego dari hordei modios XXX. et de meis visceribus dabo donabo sutoribus saetas, rixoribus capitinas, surdis auriculas, causidicis et verbosis linguam, bubulariis [=botulariis?] intestina, isiciariis femora, mulieribus lumbulos, pueris vesicam, puellis caudam, cinaedis musculos, cursoribus et venatoribus talos, latronibus ungulas. et nec nominando coco legato dimitto popiam et pistillum, quae mecum attuleram: de Tebeste usque ad Tergeste liget sibi collum de reste. et volo mihi fieri monumentum ex litteris aureis scriptum:

‘M. Grunnius Corocotta porcellus vixit annis DCCCC.XC.VIIII.S. quod si semissem vixisset, mille annos implesset’.

optimi amatores mei vel consules vitae, rogo vos ut сum corpore meo bene faciatis, bene condiatis de bonis condimentis nuclei, piperis et mellis, ut nomen meum in sempiternum nominetur. mei domini vel consobrini mei, qui testamento meo interfuistis, iubete signari’.

Lardio signavit. Ofellicus signavit. Cyminatus signavit. Lucanicus signavit. Tergillus signavit. Celsinus signavit. Nuptialicus signavit.

explicit testamentum porcelli sub die XVI kal. lucerninas Clibanato et Piperato consulibus feliciter.

Тъй започва завещанието на прасето.

Маркус Грухтус Пържепрас, прасе, състави следното завещание, което поради невъзможността да го запиша собственоръчно, е писано под диктовката ми.

Готвачът Кулинарий рече:

—Ела тук, доморазрушителю, земериецо, беглецо - ще прекъсна живота ти сега.

Грухтус прасето отговори:

—Ако нещо лошо съм направил, или с нещо съм се провинил, или някаква съдинка под краката си съм стъпкал, то моля Ви, господин готвачо, дарете ми живот, пощадете молещия.

Готвачът Кулинарий рече:

—Върви момче, донеси ми от кухнята нож, та да пусна кръвта на туй прасе.

И беше прасето хванато от слугите и поведено на заколение на шестнадесетия ден до календите на месеца на Кандилата, когато се разлистват пъпките /има се предвид 17-ти януари, когато никне зелето/, в консулството на Фурний и Пиперат. И виждайки неминуемата си гибел, измоли прасето отсрочка от готвача, за да състави завещание. Призова тогава то цялата си рода, за да им остави от състоянието си и тъй рече:

—На баща ми Глиганий Сланиний давам и завещавам 30 модия /1 модий съответства на 8.73 l/ жълъди, на майка ми Скрофа Старата давам и завещавам 40 модия лакедемонско жито, на сестричката ми Квирина, на чиято сватба няма да мога да присъствам /има се предвид заколението й/ давам и завещавам 30 модия ечемик. А от останките ми давам и завещавам: четината ми - на обущарите, темето ми - на кавгаджиите, ушите ми - на глухите, езикът ми - на адвокатите и бъбривите, червата ми - на колбасарите, бедрата ми - на касапите, слабините ми - на жените, мехурът ми /асоциира се с женски полов орган/ - на момчетата, опашлето ми /асоциира се с пенис/ - на момичетата, мускулите ми - на кинедите /мъжки проститутки/, глезените ми - на бегачите и ловците, копитцата - на разбойниците. А на готвача, чието име не струва да се споменава, завещавам черпака и пестика, които вървят с мен, нека да го влачат с въже около врата от Тебеста /древен град в Сев. Африка, дн. Алжир/ до Тергеста /дн. Триест, Сев. Италия/. И заповядвам да ми бъде издигнат монумент на който със златни букви да се изпише следното:

"Маркус Грухтус Пържепрас, прасе,

живя 999 години и 6 месеца.

Ако беше живял още половин година,

щеше да навърши хилядолетие"

Мои обожатели и на живота ми закрилници, моля Ви да постъпите подобаващо с тялото ми, да го овкусите добре с орехи, черен пипер и мед, за да се помни името ми во веки.

Господа и роднини, присъствали на съставянето на моето завещание, моля Ви, подпишете.

Подписал: Сланиний. Подписал: Хапкус. Подписал: Кимионий. Подписал: Луканкус. Подписал: Свинокожий. Подписал: Деликатесий. Подписал: Младожений.

С това завършва завещанието на прасето на шестнадесетия ден до календите на месеца на Кандилата, когато консули бяха Фурний и Пиперат.

Редактирано Декември 27, 2014 от Last roman

[Last roman]

за старостилната Коледа спретнах една адаптирана римска рецепта на котлети с гарум от добрият ми познат Драго:

http://drago-roma.blogspot.com

Вместо котлети обаче ползвах свински гърди /около килограм/. Добавих и повече тайландски рибен сос /около 100 мл./, не се скъпях на кардамон /поне 15 зърна се джуркнаха в хаванчето/ и джинджифил /3 грама от настърганото коренче се стичаха в чинийката дълбока/, пък и обилно лучец надробих /като превенция от вампири/. Но това което се получи върху озехтиненото месо след час печене, смея да кажа, че дори и на неизкушените хора, за пръв път чули за рецептата, им хареса.

Ето и рецептата, който иска да опита:

Продукти:

5-6 зърна кардамон

около 1 см джинджифил

1/2 ч.л. асант вместо лазер, а ако и това няма, 1/4 глава лук

1 сосиера (70 мл) liquamen (рибен сос)

4 свински котлета

Начин на приготвяне:

И така, намажете мръвките с олио, счукайте в хаванче всичко останало и го разбъркайте с рибен сос, какъвто случайно нямате. Лазера заместете веднага с асант, но ако и той липсва, то сложете в соса за вкус малко лук нарязан на ситно. Накрая подредете месото в пръстен съд за по автентично, залейте със сосчето и печете докато ви се стори, че вече не мърда.

Това е.

Да ви е вкусно!

Редактирано Януари 7, 2015 от Last roman

[kall]

http://pass-the-garum.blogspot.com/

Не знам дали няма повтарящи се неща с тези от темата тук, но и аз да дам своя принос.

И нещо по-общо: http://www.coquinaria.nl/english/index.htm

[Last roman]

сайтчето е хубаво

[kall]

Ще препостна последното, защото дава error 404 при отваряне- http://www.coquinaria.nl/english/

[Last roman]

малко за римската трапеза от Авъл Гелий, "Аттически нощи",

Книга VI:

16. За чуждестранните деликатеси

В своята сатира „За ястията", изпълнена с твърде остроумно и изкусно съчинени стихове, Марк Варон е обрисувал изисканите наслади от храните, поднасяни на пиршествата. Така той е поднесъл, консервирани в шестостъпен ямб, повечето деликатеси, които деликатните прахосници дирят по море и суша.

Що се отнася до самите стихове, нека читателят, ако намери сгода, ги прочете сам в споменатата от мен книга. А тук аз ще изброя съгласно с подигравателния поменик на Варон всички съхранени в паметта ми видове и имена на ядива, както и най-известните места, откъдето произхождат някои храни, изнюхани от ненаситната лакомия на хората. Ето какво е изнамерила тя: пауни от Самос, лещарки от Фригия, жерави от Персия, козлета от Амбрация, млада риба тон от Халкедон, мурени от Тартес, „магаренца" от Песинунт, тарентски стриди, родоска есетра, киликийски скарове, тасоски орехи, египетски фурми, иберийски кестени.

Впрочем трескавата дейност на вездесъщото чревоугодничество, душещо да намери непознати сокове, както и хайките и походите за нови и нови лакомства ще ни сторят достойни за още по-голямо презрение, ако си спомним стиховете на Еврипид, които не слизали от устата на философа Хризип, онагледявайки мисълта му, че настървението към храните не е възникнало поради някаква жизнена необходимост, а поради някаква душевна глезотия, подготвено и улеснено от долнопробната разпуснатост, дължаща се на преситеност и погнуса от прекалено изобилие.

Затова и сметнах, че стиховете на Еврипид няма да са излишни:

„На хората какво ли трябва? Две неща:

Деметрина храна (жито) и бистрата вода;

те винаги са с нас и хранят ни добре.

Но спрат ли те да ни засищат, тутакси в разпуснатост ще търсим други ястия.”

 

Книга XIII:

11. За броя на сътрапезниците

Изключително приятна е мениповата сатира на Марк Варон, озаглавена “Не знаеш какво ти носи късната вечер”, в която той разсъждава за най-подходящия брой на сътрапезниците и за обстановката и подредбата на самия пир. Варон твърди, че роят на участниците трябва да тръгва от броя на грациите и да стига до този на музите, тоест да започва от три и да стига до девет, та когато пируващите са най-малко, да не бъдат под трима, а когато са най-много, над деветима. “Не подхожда, казва той, да бъдат много, защото голямото множество в повечето случаи води до бъркотия и в Рим гостите са принудени да стоят прави, в Атина - да седят, а да възлегнат ни там, ни тук могат. А самият пир се състои от четири неща и е съвършен във всяко отношение тогава, когато са събрани хубави хора, когато е подбрано удобно място, когато е избрано подходящо време, когато са отбрани гозбите и уредбата. Що се отнася до гостите, те не бива нито да бъдат речовити, нито мълчаливци, защото красноречието приляга на форума и съдилищата, а мълчание трябва да има не на пира, а в спалнята.” По-нататък Варон смята, че разговорите по това време не трябва да се въртят около тревожни и мъчителни въпроси, а да бъдат приятни, привлекателни и наред със своята прелест и очарование - полезни, за да направят нашия нрав по-приветлив и обаятелен. “Това естествено ще стане, ако беседваме за такъв род житейски проблеми от общ интерес, за чието обсъждане на форума или при изпълнение на обществените задължения не остава време. Домакинът на пиршеството от своя страна трябва да бъде не толкова блестящ и безупречен, продължава Варон, колкото чист и неопетнен. Не всичко бива да се чете на трапезата, постановява той, а най-вече такива книги, които са полезни за живота и развлекателни.”

Варон не е пропуснал да препоръча каква трябва да бъде втората част на пиршеството. Ето думите му: “Лакомствата са най-сладки, когато не са сладкиши. Защото е съмнително съдружието на крема с корема.”

А за да не се спъне някой в думата “лакомства”, която Варон е употребил в значението на “десерт”, искам да обясня, че тя означава всичко, що се предлага във втората част на угощението. Защото това, което гърците наричат “сладкиши” или “десерт”, нашите предци са нарекли “лакомства”. Сладките вина, както можем да прочетем в по-старите комедии, също са били споменавани с тази дума и са били наричани “лакомствата на Либер”.

Книга XV:

8. За лукса на трапезата

След като прочетох древната реч на твърде способния оратор Фавоний, в която се осъждат богатите трапези, аз я научих наизуст, за да ми остане в паметта омразата към подобни разходи и храни. Ето и словото на Фавоний: “Организаторите на пищните угощения и на разкоша твърдят, че вечерта не представлява нищо особено, ако точно когато ядеш най-сладко, не дойдат да ти вдигнат гозбата и да ти поднесат друго, по-вкусно и по-обилно ястие. Това се смята за цвета но вечерта от тези, за които разходите и преситата минават за забавление, които смятат, че от всички птици само бекасът заслужава да бъде изяждан докрай, че пирът е беден и дебелашки, ако гостите не преядат само от трътките на всевъзможни диви и домашни птици, че който яде и от други места на птицата няма никакъв вкус. Ако разкошът продължи да расте все така, не им остава нищо друго, освен да уредят пира си като възлияние на боговете, за да не им се изморяват устата от дъвченето; нищо чудно, щом приборите и обстановката от злато, сребро, пурпур, предназначени за няколко души са по-пищни, отколкото посвещенията на безсмъртните богове.”

Редактирано Декември 25, 2016 от Last roman

[Last roman]

ромейско вино на прах:
http://www.segabg.com/article.php?id=744482

[kall]

Pullus Frontonianus

http://www.silkroadgourmet.com/pullus-frontonianus-by-charles-perry/

Освен това има и други подобни на този сайт:

http://www.silkroadgourmet.com/?s=Ancient+Roman+Cookoff

Pompeii-Food-And-Drink- интересен проект:

http://www.pompeii-food-and-drink.org/index.htm

Fish Sauce: An Ancient Roman Condiment Rises Again

http://www.npr.org/sections/thesalt/2013/10/26/240237774/fish-sauce-an-ancient-roman-condiment-rises-again

Редактирано Септември 7, 2015 от kall

[kall]

Още един блог на БГ, посветен на древноримската кухня: http://apicivs.blogspot.bg/

Рецепта за гарум на руски: http://www.k-istine.ru/base_faith/fast/fast_garum.htm

И малко рецепти на български:

http://www.axn-bulgaria.com/posledni-novini/we-tried-to-cook-food-from-the-spartacus-era

http://www.receptite.com/%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B0/%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BE%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0-garum

http://gotvach.bg/n5-41917-%D0%A1%D0%BE%D1%81_%D0%93%D0%B0%D1%80%D1%83%D0%BC_-_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%81_%D0%BE%D1%82_%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BC%D1%80%D0%B8%D1%8F

[Last roman]

Защо древните римляни имали по-здрави зъби от днешните хора:

http://qz.com/516672/ancient-romans-had-no-need-for-dentists-because-of-one-food-they-didnt-eat/?utm_source=parPS

[Skubi]

Защото средната възраст е била 30-40 години.....

[Last roman]

огледай се колко от познатите ти имат здрави зъби на 30-40 години?

[Skubi]

Преди 2 часа, Last roman said:

огледай се колко от познатите ти имат здрави зъби на 30-40 години?

Ами благодарение на науката много малко имат 100% здрави зъби....

[Last roman]

скуби, престани да пишеш глупости и да оспамваш темата. Ако ядеш малко месо и никакви захарни изделия, зъбите ще са ти окей, дори и генетично да имаш по-голяма предразположеност към кариеси. 

Редактирано Март 15, 2016 от Last roman

[Skubi]

Преди 59 минути, Last roman said:

скуби, престани да пишеш глупости и да оспамваш темата. Ако ядеш малко месо и никакви захарни изделия, зъбите ще са ти окей, дори и генетично да имаш по-голяма предразположеност към кариеси. 

Хммм... Тогава на юг от унгарската граница но най-крайно от хърватската би трябвало поне 80% да са Ви окапъли зъбите. Такива здрави сладкиши като бъклава, халва, локум, да не говорим за разните сладки /божичко, че ги обичам/, кафета и чай в който толкова захар слагат, че лъжицата остава права трабваше да заличат зъбите на всички народи....Но не е така.

Холандски учени например казват, че пшеничните продукти които продължително дъвчим са по-вредни. Има спор и за бялата захар и медът.

Но едно е сигурно, тези продукти създадени благодарение на хранителната промишленост/чипсове, коли, разни добавки/ са много по-вредни от тези натурални продукти които навремето се е консумирало....

Да се върна към чудесните рецепти на римската кухня.

Смята се, че горе описаните рецепти са били ежедневие на аристрокрацията и богатите. При които някъде четох,че модата да се хранят полулегнали е дошла от гърците. Също така и да държат гръцки готвач. За простолюдният народ, пролетариат даже и рибата е била лукс ако не са живеели близо до морето...Поправи ме ако греша.

Друго.

Модератор си, а не ченге, надзирател или критик. Много пъти провокираш и кат получиш на теб нехаресващ отговор вадиш ятагана. Не за първи път обиждаш, подценяваш съучастник в дискусията...

Моля Те.

Модерирай се.

Плииииз. 

Редактирано Март 15, 2016 от Skubi
Престанах

[Last roman]

да бе мирно седял, не би чудо видял.

Освен това, ако не искаш да ти бъде наложен преглед на мненията, спри да пишеш в зелено. Иначе, считам че проявявам доста голяма толерантност към редовните ти изцепки. Надявам се че го оценяваш. Забележката ми я вземи предвид и не се чувствай длъжен да ми отговаряш.

[Last roman]

 

[Last roman]

Ancient Greek manuscripts reveal life lessons from the Roman empire

http://www.theguardian.com/books/2016/feb/10/ancient-greek-manuscripts-reveal-life-lessons-from-the-roman-empire?platform=hootsuite

[Last roman]

За незалепващите покрития по кухненските уреди на римляните:

Sorry Tefal, the Romans used non-stick cookware 2,000 years ago: 'Cumanae testae' has slippery coating to stop stews sticking

http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-3515952/Sorry-Tefal-Romans-used-non-stick-cookware-2-000-years-ago-Cumanae-testae-slippery-coating-stop-stews-sticking.html?ITO=1490&ns_mchannel=rss&ns_campaign=1490

[Last roman]

предколедно семейно спретнахме и римски кюфтенца /ползвах обаче говеждо вместо свинско месо/:

 

Рецептата: http://drago-roma.blogspot.bg/2010/06/blog-post_3605.html