Езикът на влашките грамоти

[КГ125]

http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_dako-romyni_3a.htm#6

То за всеки, който го зачете е ясно какъв е, но би ли могъл някой специалист да посочи с две думи кратка професионална граматична, лингвистична и каквато още е допустимо аргументация защо този език е български?

[Eньо]

http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_dako-romyni_3a.htm#6

То за всеки, който го зачете е ясно какъв е, но би ли могъл някой специалист да посочи с две думи кратка професионална граматична, лингвистична и каквато още е допустимо аргументация защо този език е български?

Езика, който наричаме в случая "български" е съставен граматически и в по-голяма част синтетично (чрез спочване на две или по-вече простонародни славянски говорни думи), като писмен от византийските мисионери Константин Философ (приел на смъртният си одър името Кирил по римски рит) и брат му Методий във връзка с превода на литургичната литература за моравската им мисия в 862г. и съкращенията са доказателство за първоначалното му църковно предназначение ...

Редактирано Март 13, 2013 от Eньо

[Perkūnas]

http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_dako-romyni_3a.htm#6

То за всеки, който го зачете е ясно какъв е, но би ли могъл някой специалист да посочи с две думи кратка професионална граматична, лингвистична и каквато още е допустимо аргументация защо този език е български?

Има го в самата книжка.

Иначе лексиката на грамотите е чудновата смесица от среднобългарски канцеларски, сръбски канцеларски, румънски, унгарски и украински.

При някои грамоти преобладават българските черти, при други - сръбските в зависимост от езиковите познания на писаря.

[КГ125]

Би ли могъл да се ангажираш, общо, с някакъв процент на сърбизмите? Защото аз, неспециалста, си ги чета свободно тия грамоти!

[Eньо]

Би ли могъл да се ангажираш, общо, с някакъв процент на сърбизмите? Защото аз, неспециалста, си ги чета свободно тия грамоти!

Ветоятно визира грамота № 53 ней-долният ред.

Обаче четейки страница 373 се натъкнах на румънска дума - КЪЛЪПЕРИЕ СЪМЪНЦЪ (seminta - семе) - в смисъл от кръвта, коляното, потеклото, семето на рода Калаперовци.

Също използваната ромънска дума ПАХАРНИК - Paharnic - e средновековна ромънска титла в Tera romanesca и Moldova на придворен, отговорен за обработката на лозовите масиви, гроздоберите и производството на вина и естествено за качеството и безопасността на всички питиета, което се консумират от владетеля, гостите му и семейството.

[Galahad]

Пахарника е епикерния, чашника. Пахара е останала като архаизъм и макар да отмира, все още не е отмряла. Пахарата е голяма чаша или по-скоро купа за вино. По тази причина за алкохолик има израза, че пиел направо с пахара.

В уикито също го има, но малко по-иначе обяснена думата.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA

пахар (стб.) чаша *bakɨr тур. bakır, чув. пăхăр „мед“;
заета в рум. păhar „чаша, стомна“,
унг. póhár „чаша“, слов. pohár „чаша“

http://www.bgjargon.com/word/meaning/%D0%BF%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80

пахар

кана, чаша, дълбока паница

Братушките имат по-широка употреба на думата, но все в различен смисъл - да не повярва че са пропуснали баш това й значение:

http://loopy.ru/?def=%D0%BF%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%8F

[bulgaroid]

Ветоятно визира грамота № 53 ней-долният ред.

Обаче четейки страница 373 се натъкнах на румънска дума - КЪЛЪПЕРИЕ СЪМЪНЦЪ (seminta - семе) - в смисъл от кръвта, коляното, потеклото, семето на рода Калаперовци.

Също използваната ромънска дума ПАХАРНИК - Paharnic - e средновековна ромънска титла в Tera romanesca и Moldova на придворен, отговорен за обработката на лозовите масиви, гроздоберите и производството на вина и естествено за качеството и безопасността на всички питиета, което се консумират от владетеля, гостите му и семейството.

Думата "пахар" и до днес се употребява в Източна България и изобщо не е румънска. Всъщност езика си е чист български.

[К.ГЕРБОВ]

В речника на Найден Геров „пахар” е дълбока паница, също и шиник. Шиник пък е мярка за зърнени храни, а също и съда, с които става измерването.

„Пие направо от пахара” означава, нещо като: пие направо от ведрото. За шиникът казват, че събирал около 8-10 кг.

Има и глагол „пахам”, едно от значението на който е „сея”. Шиникът се употребява директно при сеенето.

Толстой Л.Н. (Мясоедов, "Сеятель").

[resavsky]

По важното е че нито "пахар" нито "шиник" са латински думи.

[Exhemus]

По важното е че нито "пахар" нито "шиник" са латински думи.

Не бъди сигурен

bicchiere /бикиере/ на италиански

becher на немски

Редактирано Април 2, 2013 от Exhemus

[bulgaroid]

Ами даи тълкувание на твоето твърдение.

[Perkūnas]

Едната (пахар) е немска (bachar от лат bicarium), а другата (шиник) - турска.

[КГ125]

То като гледам тия връзки, кой знае колко стара е - отде е в латинския и как е стигнала дотам... Древничка ми се види. Не ще да е влашка....

[glishev]

Едната (пахар) е немска (bachar от лат bicarium), а другата (шиник) - турска.

Възможно ли е турската "шиник" да произлиза от гръцката мярка за обем "хиникс"/"хойникс"? Има я още в Библията, а в Средновековието се среща и като единица за количество зърно.

[Exhemus]

Езикът е точно български!

Употребява се Планина. Някой ще каже, че и сърбите и хърватите казват планина.

Но на стр.333 ред 8 има една думичка, която е само българска: ОБАЧЕ

[Galahad]

Не бъди сигурен

bicchiere /бикиере/ на италиански

becher на немски

Ами то нито като звучене същото, нито като смисъл. То от becher така и бакър може да изкараме (т.е. медник, общо название за съд от мед), пък то и от бакър може да се направи чаша (даже ги продават по магазините за сувенири).

[Perkūnas]

Ами то нито като звучене същото, нито като смисъл. То от becher така и бакър може да изкараме (т.е. медник, общо название за съд от мед), пък то и от бакър може да се направи чаша (даже ги продават по магазините за сувенири).

Аман от глупости.

Отворете поне един речник и ще видите, че няма нужда да преоткривате Америка:

латински bicarium, простонароден латински вариант *picariu -> германски: старо- и ново-английски pitcher "кана", старо- и ново-немски Becher "чаша",(диал.) Bechar, староскандинавски bikeri - > английски beaker

старонемски -> сръбски, словенски pehar, вероятно през сръбски дошло и в български; чешки, словашки, украински, унгарски pochar са заети също от немски

сръбски или български пехар -> румънски pahar

румънски -> български пахара (обратна заемка)

Редактирано Април 4, 2013 от Perkūnas

[miroki]

Вероятно е така, но в случаят зависи от авторът на речникът.

[glishev]

"Зависи от авторА на речникА". Не искам да бъда груб, но научете най-сетне български.

Мерси за справката, Гербов, Перкунас. То и още от речника на Геров ставаше ясно, ама кой да погледне. Латинският произход на "пахар" е ясен. А явно и тур. "шиник" наистина произлиза от гр. "хиникс"/"хойникс".

[КГ125]

Аман от глупости.

Отворете поне един речник и ще видите, че няма нужда да преоткривате Америка:

латински bicarium, простонароден латински вариант *picariu -> германски: старо- и ново-английски pitcher "кана", старо- и ново-немски Becher "чаша",(диал.) Bechar, староскандинавски bikeri - > английски beaker

старонемски -> сръбски, словенски pehar, вероятно през сръбски дошло и в български; чешки, словашки, украински, унгарски pochar са заети също от немски

сръбски или български пехар -> румънски pahar

румънски -> български пахара (обратна заемка)

Да, ама на латински е bicarium а на румънски пахар. Ще рече, и в българския и в румънския е влязла вторично. Т.е. в румънския доколко можем да я считаме за латинска не знам....