Отиди на
Форум "Наука"

Етно музика


TIHATA

Recommended Posts

  • Потребители

„Етно” е доста широко понятие. Буквално „етно музика”, означава „народна музика”, в смисъл музика на даден етнос. Автентично българско „етно” са различните песни като „Излеал е Дельо хайдутин”, „Лале ли си, зюмбил ли си” или танци - Шопска ръченица, Ганкино хоро и пр.

По-интересно е използването на етно мотиви в други жанрове музика: класическа, поп, рок. Етно класика са „Унгарски танци” на Йоханес Брамс, „Цигански напеви” на Пабло Сарасате, „Камаринская” на Михаил Глинка...

Съществуват също етнорок, етноджаз , попфолк и пр. В този сайт е направена някаква подборка на Етно музика, определана като„всякаква музика с Етно привкус”:

Аз понеже слушам от малък българска забавна музика, бих обърнал внимание към българските естрадни, респ. поп песни с етно звучене. Емил Димитров е първият български изпълнител, който въвежда фолклорни мотиви в популярната музика. Пример за това са песните “На брега на тихата Марица”, “Грозде не набрах”, „Дилмано, дилберо”, „Имала Мариана” .

В „Грозде не набрах” участват и сестри Кушлеви.

„Дилмано, дилберо” в изпълнение на Емил е дискофолк.

„Имала Мариана” е истинско американско кънтри.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Легендарният джазмен Дон Елис, в чийто оркестър Милчо Левиев започва да свири след напускането на България през 1970 г., нарича българския музикант „основоположник на балканския етноджаз”. Това потвърждава сам Левиев., който се оказва, че благородно е завиждал на Емил Димитров, защото го бил изпреварил с използването на български фолклорни мотиви в забавните жанрове.

„През 1961 г. Емил Димитров изпя „Нашият сигнал“ – си спомня Милчо Левиев - и когато чух онези неравноделни тактове, аз се хванах за главата! В джаза (колкото и нескромно да звучи) аз пръв започнах тези опити с фолклора през 1962 г. и той ми даде инспирацията за това. Емил Димитров беше иноватор.” В случая очевидно става дума за припева в песента на Емил, който е с „На-на-на-нанана” и е в ритъм на хоро.

Мисля, че първата композиция на Милчо Левиев с български фолклорни неравноделни тактове е „Блус в 9”, която се води от 1963 г. Дон Елис също е почитател на неравноделните тактове, но нашият музикант го изпреварва. За пръв интерпретатор на такива тактове в джаза се счита Дейв Брубек, който обаче ги заимства в 1959 г. от турската музика.

Не можах да намеря оригинален запис на изпълнението на „Блуса”. Слушал съм го на времето, когато имахме само радиоточка. Записът или пък директното изпълнение беше с Естрадния оркестър на Българското радио (сега го водят биг-бенд), на който Левиев тогава бе диригент.

Това е съвременно изпълнение на "Блус в 9".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Думата чалгия има турски произход: на турски език е çalgı. Първото й значение според „Речник на чуждите думи в българския език” е музикален инструмент. Означава също: свирня, музика. „Чалгия“ са наричали през Възраждането и първите години след Освобождението развлекателната музика. Тя се изпълнявала от инструментални състави, също наричани „чалгии“, а музикантите – „чалгаджии”.

post-2642-0-35534500-1363607994_thumb.pn

Чалгаджиите са се изявявали най-вече по сватбите и погребенията. Идеален пример за „чалгия” е днешния Оркестър за сватби и погребения на Горан Брегович.

Всъщност под „чалга” следва да се разбира развлекателната музика въобще, независимо от жанра. Така че чалгаджии са също Лили Иванова, Васил Найденов, Щурците…

В исторически план думата „чалгия” е обременена с мястото, което музикантите са заемали на времето, когато у нас се е казвало: „Музикант къща не храни!” Днес чалгата е доста доходоносен бизнес. Друг е въпросът на каква морална и естетическа цена се постига това.

Показателен за разминаването на „думи” и „дела” е един виц, който се разказваше за Лили Иванова. Заминава тя на турне при комшиите. На границата попълва митническите документи и между турския чиновник и нея се провел такъв разговор:

-Какво работите?

-Артистка съм.

-Значи гювендия?

-Моля ви се, как така! Аз съм заслужила артистка!

-Значи баш гювендия?

-Но аз имам и диплома!

-Значи баш гювендия с тапия!

Не би трябвало на чалгата да се гледа като на упадъчна музика. Жанра позволява да се създава достатъчно привлекателна „музика за душата”. Всичко зависи от това каква душа ще разчувства и с какви средства. Лично аз много харесвам музиката на Брегович. Тя си е една музикална стихия, смесица от музиката на различните балкански етноси.

Друг е въпросът, че в жанра се появяват и много посредствени произведения. Най-често това са монотонни песни с прекалено повторение на два-три такта и десетина думи. Най-експлоатиран в това отношение е кючекът.

Чалга и поп-фолк са едно и също. Но нарицателното „чалга” се използва за лошия, по-скоро пошлия поп-фолк, като се вземе предвид и съдържанието на текстовете на песните. За мен типичен пример за „чалга” са прословутите „Радка-пиратка” и „Тигре, тигре”.

http://vbox7.com/play:20bf54f1

Ретро Тошко Тодоров - Радка пираткa

popa i rado - tigre, tigre

Както се казва: „всеки влак си има пътници”. Има много хора на които такава музика им харесва.

Под знаменателя „чалга”, стоят много песни и мелодии, написани от съвременни композитори, с използване на ритмите от традиционния български танцувален фолклор. Има и фестивали, посветени на такива песни, като „Пирин фолк”, например.

Не мога да определя „Емигранти” – поп ли е или поп фолк. Фолклорната интонация е включена доста дискретно. За разлика от някои творци, познати преди години като „естрадни”, които оплюха чалгата, Тончо Русев направи доста песни в етно стил. Евтим Евтимов пък направо е в десетката с актуалния текст.

Емигранти

музика: Тончо Русев

стихове: Евтим Евтимов

Вдовица ли си, земьо мила,

заплакала над гроб отворен?

Деца, които си родила,

напускат вече твоя корен.

Дали си нямаш шепа жито

за свойте рожби и си слаба?

Те търсят скрито и открито

зад граници далечни хляба.

Защо ли, моя земьо свята,

оставяш ги без дом и рамо?

Откакто помня на земята,

ти раждаш емигранти само…

Свидни чеда на България,

чакат ви родните майки,

святи чеда на България,

тука е родният дом!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Първо благодаря за дългия и изчерпателен отговор .Ще питам още.

Мисля че Имигранти се вписва повече в поп-фолка ,в началото на Пирин Фолк повечето песни бяха с такава тематика.

И сега въпросите.

Къде точно е границата м/у етното ,поп-фолка и (чалгата).Бях чела някъде ,че и трите са едно и също или не.

Със сигурност има разлика ,но някак ми отбягва.

Благодаря отново за отговорите.

Поздрави до следващия път. :grin: :grin: :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

МОЩЕН ЕТНОСАУНД ОТ СЕВЕРА:

http://www.youtube.com/watch?v=3rlngigWO10

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
  • Потребител

Ок.

Къде за пръв път се споменава за етно музиката. И къде възниква.

Какво е заложено восновата на етно музиката

Поздрави с една българска етно група Исихия.

http://youtu.be/ItW3mNPMYc8

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

ентогрупите в България се зараждат към края на 90-те. Поздрав с една друга бг група:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря.

Какви инструменти влизат в състава на етно музиката

Знаете ли нещо повече за тези етно групи.

Запознати ли сте с емпиричното изследване?

:band1:

Редактирано от TIHATA
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

малко информация за Ирфан:

http://bg.wikipedia.org/wiki/Ирфан

Исихия:

http://bg.wikipedia.org/wiki/Исихия

И за една новопоявила се етногрупа - Eriney:

http://sarcezlatna.blog.bg/muzika/2012/07/23/koncert-na-eriney.981894

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сменям акцента на темата .Минавам към по усъвремения вариаянт на етното така любимата и набрала напоследък голяма популярност ЧАЛГАТА. Що за музика е тя и за кого е предназначена. Битува мнението че нейни герои са ( борците). Какво мислите вие?

:bounce8::band:

Редактирано от TIHATA
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В същност нека си останем на етно вълна. Мисля че има още какво да се нищи по въпроса.

С какви други стилове би могла да се комбинира етно музиката?

Поздрави с Булгара една също много популярна у нас група.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Сменям акцента на темата .Минавам към по усъвремения вариаянт на етното така любимата и набрала напоследък голяма популярност ЧАЛГАТА. Що за музика е тя и за кого е предназначена. Битува мнението че нейни герои са ( борците). Какво мислите вие?

:bounce8::band:

чалгата е популярна, защото обслужва потребностите на по-голямата част от населението - стремеж към кич, простотия и себеизтъкване. Ама и аз я прослушвам от време на време, когато ходя по съответните заведения и в зависимост от настроението ми /когато ми се простее, например/.

Ето между другото нелошо парче /кавър на народна песен/, изпълнено от популярна чалга изпълнителка:

http://www.clip4e.com/play_desi_slava_pusto_no_ludo_i_mlado.htm

В същност нека си останем на етно вълна. Мисля че има още какво да се нищи по въпроса.

С какви други стилове би могла да се комбинира етно музиката?

Поздрави с Булгара една също много популярна у нас група.

Тези не ги бях чувал, много ти благодаря, че ги сподели с нас.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Стара македонска градска песен. Абе аз имах съмнение, че чалгия е македонска дума и така излезе.

Ај засвирете ми чалгии - Ванчо Тарабунов

Ай, засвирайте ми чалгии,

една песма мераклийска!

Да се сетам за младостта,

да си плати сърце радостта!

Да се сетам за младостта,

да си плати сърце радостта!

Припев:

Свирайте ми чалгаджии,

свирайте ми все от сърце!

Празник ми е на душата,

сега пиям за младостта! (x2)

Ай,засвирайте ми чалгии,

тежка песма како живот мой!

Очи солзи да наполнат,

душа моя да олекне!

Очи солзи да наполнат,

душа моя да олекне!

Припев:

Свирайте ми чалгаджии,

свирайте ми все от сърце!

Празник ми е на душата,

сега плачам за младостта!

Свирайте ми чалгаджии,

свирайте ми все от сърце!

Празник ми е на душата,

да си плати сърце радостта!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А това е пак в първата половина на миналия век, но чалгаджиите не са македонски градски, а български от село.

Тодор Колев във филма „Господин за един ден”

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето една интересна бг -фюжън етно група,която ме попадна съвсем случайно. Името и е свързано с един Български обичай наречен Оратница. А някой запознат ли е какво точно означава фюжън.

http://youtu.be/ntDPmX7Q-_U

Редактирано от TIHATA
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Фюжън е музикален жанр, в който се преплитат елементи от джаз, фънк, R&B музиката и рока.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!