Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Публикува
"Погледът ми при писането на тази книга беше като че ли устремен към дълбините на вечерно небе, но небе кървавочервено, тежко и пустинно, със заплашителна оловна сивота, осветено с фалшиво, медно сияние."

Йохан Хьойзинха, "
Залезът на Средновековието"


Пишейки в 1919, веднага след края на Първата световна война, когато "векът е разглобен", Хьойзинха може би не е успял (или не е искал) да избяга от сравнение със собствената си епоха. За него западноевропейското петнайсето столетие е време на края, а не на началото на една цивилизация. На север от Алпите, в Бургундия и околните страни той не намира свежестта на Ренесанса, а само последните, закъснели, даже загниващи плодове на Средновековието.
Бил ли е прав?
На пръв поглед наивен въпрос: та това е Хьойзинха. Авторитетът му е повече от заслужен, ерудицията - безспорна. Наистина, петнайсети век е епохата на мъртвешкия танц, болезненото благочестие, страха от смъртта, въплътен в изкуството (особено в страшните скелетални надгробия) и религиозните трактати. Нашият автор вижда в разкоша на придворните обичаи само кухота и безжизненост, които противопоставя на свежия италиански устрем към достигане и дори съревнование с класическата Античност. Неговият петнайсети век отстъпва пред по-ранните столетия на разцвет за рицарските и църковните добродетели. Хьойзинха отказва да прокара мост между петнайсети и шестнайсети век. Тук можем съвсем справедливо да се запитаме дали пък шестнайсетият предлага основания за повече търсене на оптимизъм във високата култура - без да го подценяваме.

Дали късноготическите форми на придворната и духовната култура са "безжизнени" и "кухи" между 1401 и 1501 е повече въпрос на лична интерпретация отколкото на строго класифициране. Този текст предлага моите лични основания да виждам века съвсем различно от Хьойзинха - и то не без помощта на неговите прекрасни примери.

Политическият век
Франция преминава през най-страшните си поражения в Стогодишната война, но излиза по-силна от всякога - и дори си позволява да се намеси отново в съперничествата на италианските държави. Бургундия проблясва и изчезва в капризите на династичните промени - и в крайна сметка, въпреки впечатляващото звучене на хабсбургските титли, ползата отново е за Франция. Сред залеза на рицарството и значението на монархическите бракове Франция, Бургундия, Фландрия, Ниските земи и западните части на Германия забогатяват видимо. И то не само аристокрацията. Градовете стават истински центрове на финансова мощ и гордост, заявена чрез архитектурата. Градските управи си съперничат с катедралите. Междувременно, въпреки повтарящите се епидемии, постепенно се отдалечават безумните години на Черната смърт (1346-1351) и населението отново започва да нараства. Войните на века са водени свирепо, ту по рицарски, ту по наемнически, но винаги с широта на жеста, която изключва потиснатост, каквато "оловната сивота" на Хьойзинха предполага. Не бива да забравяме, че участниците в тези войни и бракове често са луди, но почти винаги са млади и изпълнени със стръв и към власт, и към разкош, и към всички съпътстващи ги сладости на живота. Отчаян стремеж да се вземе повече преди смъртта? Може би. А може би и чиста joie de vivre. Средновековието, дори и късното, предлага достатъчно примери на наивна радост от удоволствията.

Литературният век
Несъмнено оптимистичен. В Стоте новели и в Стоте нови новели (произлизащи тъкмо от бургундския двор) преобладават весели истории, неприлични детайли, симпатични разказчета за преяждане, изневери, пътешествия, походи и кражби, в които ще намерим много от Бокачо и от по-късния Рабле, но почти нищо - от задаващата се фаталистична трезвост на Маргьорит дьо Навар. Монсеньор дукът на Бургундия и неговите придворни с удоволствие споделят опита си като рицари, като прелъстители и наблюдатели на своето време. И като участници. В новелите им няма нищо "кървавочервено, тежко и пустинно". Напротив, тонът е пролетен, ненаситен и сякаш щастлив. Непресторена жажда за живот, при това с много по-малко условности в сравнение с по-старата куртоазна литература. Мъртвешкият танц е оставен на манастирските автори, които също не са пропуснати в поредицата новели от дижонския двор. А все по-богатите на смисли стихове от века - като например тези на Вийон, но и на повечето му съвременници - може и да не са неизменно бодри, но това не прави тона им по-малко жизнен; дори Шарл д'Орлеан не е лишен от енергичност, въпреки старомодните условности, на които сякаш се подчинява. Фаблиата само ще спомена - Чосър би им се възхитил. А с появата на книгопечатането старият куртоазен дух намира прелестен израз в несломимия дух на Малориевите странстващи рицари.

Век на композитори и художници

Гийом Дюфе и братя Лимбург са напълно достатъчни, за да няма нужда от повече примери за щастливата светлина на петнайсетия век. А те дори не са изключения. Извън Разкошния часослов на дук дьо Бери (първите самостоятелни пейзажи на север от Алпите!) има безброй немски и холандски олтарни композиции, чиято хубост далеч не е само в позлатата, а най-вече в изобразените лица и жестове; телата се отърсват от тържествената си, може би иконична, средновековна скованост - дори без италианско посредничество. Богородиците стават все по-привлекателни (което може би е кощунствено за православния неофанариот днес, но е щастие за туриста и гордост за католика), все по-нежни, а нещо от готическата усмивка на по-ранните столетия оцелява в замечтаните изражения на тези аристократични светици. Музиката, оказва се, се развива съвсем паралелно и в Италия, и на север в петнайсети и шестнайсети век.

Limbourgjanvier.jpg





Век на машини и кораби
О, да, това тъмно Средновековие... Същото, което използва вятърната мелница поне от средата на дванайсети век; и часовниковата кула от не много след това. Но дванайсетият век, ще възрази Хьойзинха, е време на разцвет, а петнайсетият - на крушение. И все пак - Гутенберг печата Библията, кастилците - своите кралски харти, а Какстън - "Смъртта на Артур" тъкмо в това скръбно столетие на "фалшиво, медно сияние". А в последните му десетилетия първо португалските и след тях - италианските и кастилските моряци доста смело опъват платна към хоризонтите на дотогава малкия свят.

Такъв е моят петнайсети век, когато погледна извън злощастните Балкани и дори извън щастливата Италия. Съвсем не е същият като този на Йохан Хьойзинха, при цялото ми възхищение от него. Не успявам да видя нищо "кухо", "оловно" или лишено от живец в стремежа към прекрасен живот, присъщ на тогавашното, все още относително невинно общество.
  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Ухаааа :):) :)

Солидаризирам се с всеки ред! Видимо, следвоенният песимизъм оставя отпечатък и видимо хуманитаристите винаги ще имат определен бекграунд, от който трудно се излиза...

Не само, че 15-ти век е това, което описва г-нъ Манолъ, но и след него идват други векове с още блясък. 15-ти век е само един от пиковете на Европа!

Редактирано от КГ125
  • Потребител
Публикува

Глишев, много завладяващо и елегантно написано есе за един от любимите ми векове!

  • Глобален Модератор
Публикува

И двете гледни точки вАжат, но и двете са малко в повече крайни и идеализирани струва ми се ;) Хьойзинха попрекалява с генерализиращи епитети като "крушение" и "падение" характеризиращи цялото столетие в Западна Европа. Готиката макар и все още мрачна, вече е в отстъпление, определено се наблюдават и позитивни проблясъци. Но въпреки това решителния скок и генералните промени са едва през следващото столетие. И наистина сравнявайки 15 с 16 в. между тях има по-скоро праг от колкото насип с малък наклон, както усещам, че се опитва да го представи тази статия ;)

  • Потребители
Публикува

Само казвам, че петнайсети век извън Италия си има свой принос към цивилизацията, в частност към високата култура - една много жизнена късна готика, без много вземане-даване с италианския Ренесанс.

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

А това - да. И едва ли е възможно да се оспори, първоначалния ренесансов импулс откъм Италианските републики не е равномерен и постоянен и основният му лъч е насочен именно по посока Рейн и периферията му (северозапад), поне там намира най-благодатна почва покълване и последвали местни интерпретации. Определено се чувстват нюанси и от двете епохи, което е нормално.

Редактирано от Warlord
  • 1 year later...
  • Потребител
Публикува (edited)

За него западноевропейското петнайсето столетие е време на края, а не на началото на една цивилизация.

Разковничето тук е какво точно се разбира под западноевропейска цивилизация. С края на ХV в. умира автентичната западна цивилизация. В следващите векове тя се превръща в една паразитна култура живееща на гърба на останалите. А паразитизмът винаги води до деградация и разруха, която днес вече може да наблюдаваме в завършен вид.Толкова за деградирали че вече срещат проблеми със самовъзпроизводството си като култура. Също като късния Рим. Така че Хьойзинха си е безспорно прав, но трудно би бил разбран особено в България, където провинциалисткото мислене се смята за ерудиция.

Редактирано от Stefan Iv
  • Глобален Модератор
Публикува

Не е ли слухът за гибелта на западната цивилизация през 15 век леко преувеличен? Изпускаш Англия и големите Европейски империи на 18/19 век. Мигар туй не е цивилизация и нима тя не е западна?

  • Потребител
Публикува

Не е ли слухът за гибелта на западната цивилизация през 15 век леко преувеличен? Изпускаш Англия и големите Европейски империи на 18/19 век. Мигар туй не е цивилизация и нима тя не е западна?

Не само че не ги изпускам, ами точно за тях говоря. Именно големите колониални империи водят до паразитизма, за който споменах. Благодарение на тях към Европа се стичат реки от суровини и пари, което води до бавната деградацията на самите европейци, които в крайна сметка се самоунищожиха с двета световни войни. Днес вече сме свидетели последната фаза от агонията им. Разбира се ХV в. не бива да се приема като абсолютна граница, а като условна. Нещата не ставата отведнъж, а постепенно.

  • Глобален Модератор
Публикува

Това с деградирането е силно казано - а и се случва едва през 20 век. Европа на Европейския концерт си твърде добро нещо. Едва 1914 бележи първият срив, а междувоенният период - втория, и то не е без участието на външни сили в цялата работа.

Но пък да слагаме за начало на края 15-ти век.. Рано е. Има части от Европа, които едва след него тръгват напред. Германия, например.

  • Потребител
Публикува

Това с деградирането е силно казано - а и се случва едва през 20 век. Европа на Европейския концерт си твърде добро нещо. Едва 1914 бележи първият срив, а междувоенният период - втория, и то не е без участието на външни сили в цялата работа.

Но пък да слагаме за начало на края 15-ти век.. Рано е. Има части от Европа, които едва след него тръгват напред. Германия, например.

Гледан на общоцивилизационно ниво, остави отделните държави. През ХVІ е поставено началото на края на запада. Този процес е продължителен не е мигновен., така като и на Рим са му трябвали три века за да загине.

Следвоенен австрийски песимизъм... или "още нещо"?

Не. Просто осъзнаване на процесите, за което допринася и шока разбира се.

  • Потребители
Публикува

Не само че не ги изпускам, ами точно за тях говоря. Именно големите колониални империи водят до паразитизма, за който споменах. Благодарение на тях към Европа се стичат реки от суровини и пари, което води до бавната деградацията на самите европейци, които в крайна сметка се самоунищожиха с двета световни войни. Днес вече сме свидетели последната фаза от агонията им. Разбира се ХV в. не бива да се приема като абсолютна граница, а като условна. Нещата не ставата отведнъж, а постепенно.

Интересно така идеалът за европейска цивилизация излиза че е средновековната, но пък може да бъде и античната, зависи от гледната точка. Това от какви позиции се казва от консервативни и християнски или други. Всъщност не става ясно ти самия религиозен християнин ли си или атеист? Това е фундаментален въпрос в контекста на обсъжданото.

  • Глобален Модератор
Публикува

Хьойьзинха просто не може да излезе от поставстроунгарския стрес.. Или плаща дан на общата атмосфера на разруха, която още отпреди ПСВ някои втълпяват на Европа.

Европа трябва да се схваща в цялост - за цялостно нейно историческо падение може да се говори едва за днешните времена, и то от бъдеща, по-далечна дистанция, защото Европа и днес още не е съвсем загинала, въпреки, че институциите й упорито правят опит това да се случи с тъпа упоритост и то.

А в 17, 18, 19 век тя си е водеща цивилизация, каквато е била винаги след Средновековието, та дори и през него.

  • Потребител
Публикува

Интересно така идеалът за европейска цивилизация излиза че е средновековната, но пък може да бъде и античната, зависи от гледната точка. Това от какви позиции се казва от консервативни и християнски или други. Всъщност не става ясно ти самия религиозен християнин ли си или атеист? Това е фундаментален въпрос в контекста на обсъжданото.

Западната цивилизация е продукт на средновековието, не на античността. Християнството разбира се е тясно свързано с него. Дали си вярващ или не няма никакво значение. Религията не е просто увереността че има Бог.Тя е нещо много по-глобално. Тя дава ценностната система на едно общество, тя определя критеря за добро и зло, до голяма степен тя дава правилата по които да се регулират отношенията между хората. Та в този ред на мисли безспорно християнството е фундаментът на Западна цивилизация. Кога започнаха да деградират-когато се отказаха от него (от ценностната му система) . Защо се отказаха-защото забогатяха. Защо забогатяха-заради колониализма. Това има предвид Хьойзинха, а и несамо той де, но в случая за него говорим.

Хьойьзинха просто не може да излезе от поставстроунгарския стрес.. Или плаща дан на общата атмосфера на разруха, която още отпреди ПСВ някои втълпяват на Европа.

А в 17, 18, 19 век тя си е водеща цивилизация, каквато е била винаги след Средновековието, та дори и през него.

Това което е писал Хьойзинха е като Квантовата теория, която може да бъде разбрана от много малко хора. За стреса си прав, но именно той го е провокирал да види истината. То и при Шпенглер има нещо подобно, но както и да е. Ще си послужа със следното сравнение. По време на Студената война Съветския съюз успя да постигне превзъходство във въоръжението спрямо запада. Това не го казвам аз, казват го военни експерти от НАТО. В онези години съветите има повече ядрено оръжие, отколкото всички останали ядрени страни взети заедно, имат оръжия каквито западняците нямат и т.н. Само че цената, която Москва трябваше да плати за това превъзходство беше срутването на собствената им страна и система. Същото се получава и със Западната цивилизация-постигат успехи, но цената е крахът на самата цивилизация. За това става върос. За това Хьойзенха говори за кухото благополучие.

  • Потребители
Публикува

Западната цивилизация е продукт на средновековието, не на античността. Християнството разбира се е тясно свързано с него. Дали си вярващ или не няма никакво значение. Религията не е просто увереността че има Бог.Тя е нещо много по-глобално. Тя дава ценностната система на едно общество, тя определя критеря за добро и зло, до голяма степен тя дава правилата по които да се регулират отношенията между хората. Та в този ред на мисли безспорно християнството е фундаментът на Западна цивилизация. Кога започнаха да деградират-когато се отказаха от него (от ценностната му система) . Защо се отказаха-защото забогатяха. Защо забогатяха-заради колониализма. Това има предвид Хьойзинха, а и несамо той де, но в случая за него говорим.

Нещо не посмя да отговориш на въпроса за собствената си религия. Страх лозе пази - дет се вика. Християнството дава ценности, но дали тези ценности са и твои така и не стана ясно - нямало значение ;)

Опитът от форумните дискусии показва, че това има значение, напр. атеистите често поставят античната цивилизация по-високо от средновековната.

Ако колониализмът поставя началото на този упадък, то е поставено от Колумб, а неговата експедиция става възможна след Реконкистата. Ако допуснем, че ислямът се беше закрепил в Испания и Колумб не беше тръгнал, Реформацията пак щеше да се случи, а от там и религиозните войни, вкл. трийсетгодишната война - първата голяма континентална европейска война преди тези от 20 век. Но Реформацията няма нищо общо с колониалното забогатавяне - това е дотатъчно като аргумент да обори тезата за колониализмът като най-голям фактор.

  • Глобален Модератор
Публикува

Западната цивилизация е продукт на средновековието, не на античността. Християнството разбира се е тясно свързано с него. Дали си вярващ или не няма никакво значение. Религията не е просто увереността че има Бог.Тя е нещо много по-глобално. Тя дава ценностната система на едно общество, тя определя критеря за добро и зло, до голяма степен тя дава правилата по които да се регулират отношенията между хората. Та в този ред на мисли безспорно християнството е фундаментът на Западна цивилизация. Кога започнаха да деградират-когато се отказаха от него (от ценностната му система) . Защо се отказаха-защото забогатяха. Защо забогатяха-заради колониализма. Това има предвид Хьойзинха, а и несамо той де, но в случая за него говорим.

Това което е писал Хьойзинха е като Квантовата теория, която може да бъде разбрана от много малко хора. За стреса си прав, но именно той го е провокирал да види истината. То и при Шпенглер има нещо подобно, но както и да е. Ще си послужа със следното сравнение. По време на Студената война Съветския съюз успя да постигне превзъходство във въоръжението спрямо запада. Това не го казвам аз, казват го военни експерти от НАТО. В онези години съветите има повече ядрено оръжие, отколкото всички останали ядрени страни взети заедно, имат оръжия каквито западняците нямат и т.н. Само че цената, която Москва трябваше да плати за това превъзходство беше срутването на собствената им страна и система. Същото се получава и със Западната цивилизация-постигат успехи, но цената е крахът на самата цивилизация. За това става върос. За това Хьойзенха говори за кухото благополучие.

Но забогатяването на Запада е неизбежно! И в него се включва не само класическия английски и щатски капитализъм, но и историческият път на Германия през 18 и 19 век, а тя не малко забогатя.

Всъщсност кое е забогатялата Европа - Англия и САЩ ли само? Т.е. критикува ли той Германия и Австро-Унгария, че са забогатели или стоварва върху тях греховете на англосаксонския капитализъм?

Европа си има свой път до ПСВ и не страда твърде от тези "пороци"... Всъщност те доведоха до победата на англосаксонците, т.е. на САЩ, в ПСВ и до крушението на Европа. Нима средновековна Европа би устояла на това? Колкото устоя Испания срещу САЩ в Мексико и Филипините.

Излиза, че Хьойзинха е католически фундаменталист? :)

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребители
Публикува

Впрочем, Хьойзинха не е австриец, така че какъвто и стрес евентуално да му е повлиял, не е бил "пост-австроунгарски" :) От друга страна, земите, върху които се е образувала родината му, са били владение на Хабсбургите.

  • Глобален Модератор
Публикува

Е, най-голямото рухване след ПСВ е на Австроунгария и на цялия европейски блясък от 19-ти век. В този смисъл.

  • Потребители
Публикува

Най-голямото може би е все пак на Русия. Но темата е по-скоро за XV в. и ми се ще да си останем там :)

  • Глобален Модератор
Публикува

Е, Русия е далече, но ОК, правилно - въпросът касае XV в.

Но пак - не мисля, че е прав - та половината блясък на Европа настъпва точно след него!!!

  • Потребител
Публикува

Говорим за цената на блясъка, не за самия блясък. Всяко нещо в този свят има цена. Нея има предвд Хьозинха, който между другото е холандец и не е живял в Австро-Унгария, но очевидно е повлиян от всеобщата разруха в Европа след ПСВ. За това и той смята блясъка на ХV в за кух, защото този блясък води до постепеното унищожаване на европейската цивилизация.

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители
Публикува (edited)

Господа, какъв "поставстроунгарски" стрес като Хьойзинха е холандец :) И какъв "общоцивилизационен" упадък като има късен Ренесанс, барок, Реформация, географски открития, Просвещение и други такива хубави неща. Хьойзинха е голям познавач на темата си и по-скоро смята самия петнайсети век за край на Средновековието, но в никакъв случай не е настроен негативно към последвалите културноисториески периоди.

Темата е за петнайсети век и по-точно за особената висока култура на голямата бургундска държава, която не е нито чисто средовековна, нито типично ренесансова и засяга Холандия много пряко.

Редактирано от glishev

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!