Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Публикува (edited)

С бай Спандю имахме една готина дискусия за Рейнския регион - двата бряга на реката от Алпите до Северно море. Това още от антично време не е просто граничен район, а е и контактна зона, по която във всички посоки винаги се движат хора, стоки и идеи. Между Британия и Средиземно море, между Галия и Германия. Това е район на големи замъци и манастири, на гъста урбанизация в късното Средновековие. Един от най-успешните региони на Европа. Горе-долу съвпада с раноосредновековна голяма Лотарингия или с късносредновековната голяма бургундска държава. Тук попадат днешните Бенелюкс, Елзас, Лотарингия, Франш-конте, Бургундия и част от Франкония. Преди Хабсбургите и Валоа да си разделят отново тези земи, те попадат под властта на бургундските херцози от страничен клон на Валоа. Това е точно петнайсети век. Точно преди Реформацията. Там процъфтява особена цивилизация, а част от характеристиките й се развиват и след края на държавата, във вече хабсбургски Нидерландия и Фландрия. Особен, северен Ренесанс, с различен стил от италианския. С мощни градове, които обаче не са държави, а просто богати и самоуверени общини. Половината от тази територия ще бъде обзета от Реформацията през шестнайсети век. Оттам са всички гилдии на стрелци, градски роти, един куп портрети и пейзажи, изисканата набожност на градските госпожи. Хьойзинха познава и обича началото на тази култура, но го вижда някак отделено от продължението й. Затова пише в "Залеза на Средновековието", че петнайсети век е епоха на край, на изчерпване, на завършек. Аз пък си мисля, че петнайсети и шестнайсети век из Нидерландите са културна цялост. Освен Хьойзинха, за този район много хубаво са писали вече художествени автори: Анджей Шчипьорски и Збигнев Херберт.

Редактирано от glishev
  • Потребители
Публикува

Така мисля и аз, но Хьойзинха все пак слага една културна граница в края на съществуването на бургундската държава.

  • Потребители
Публикува

А може би има как :) Нали затова е цялата тема. Че и след изчезването на голяма Бургундия, културата на късния нидерландски петнайсети век продължава да се развива страхотно, без прекъсване.

  • Глобален Модератор
Публикува

А, има се предвди културна граница за Европа? Е, не, не може да се сподели. Германците поемат щафетата след 15 век, както и Франция, особено при абсолютизма.

  • Потребители
Публикува

Ти си като мъдрия равин от вица: "И ти си прав!" :)

  • Глобален Модератор
Публикува

А, ще ми се, но просто по-горе не схванах, че границата при Бургундия той я отнася към Европа изобщо. Корекция :):)

  • Модератор антропология
Публикува

И какъв "общоцивилизационен" упадък като има късен Ренесанс, барок, Реформация, географски открития, Просвещение и други такива хубави неща.

Упадък, друг път....

  • Глобален Модератор
Публикува

Тезата се появява след ПСВ, в условията на всеобщо униние в Европа, или поне в победената й част...

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Съвремието не би трябвало да влияе на един професионален историк при погледа и анализа му за минали епохи, така че стига с тая ПСВ, има си теми за нея. Ако изключим и вероятността просто да се е опитал да се направи на оригинален, интересен и продаван чрез лансиране на ревизионистични нови интерпретации за историята, то причината за тезата му може да се крие в негативното отношение към Реформацията. Или поне в това, че разрухата до която води тя с фанатичността на религиозните войни белязали последвалия 16 в. наистина за съвременниците си може да са изглеждали като крушение спрямо отминалия век.

Може напъните му да са опит за реверанс към Готиката, наречена с това мрачно име именно от ренесансовия човек, защото тя е период без който Ренесанса разбира се нямаше да го има. Така че като цяло теорията му не е съвсем лишена от смисъл, но струва ми се не отчита и позитивния ефект от реформацията и останалите събития от началото на новата епоха, които играят ролята на тръмплин, а човечеството от тогава започва да прави все по-големи скокове напред.

Редактирано от Warlord
  • Потребители
Публикува

Revenons 'a nos moutons :) Тезата на Хьойзинха е, че в частност в Нидерландиите, малко по-общо в бургундските владения и най-общо в цяла Западна Европа (може би без Италия) късноготическата, късносредновековна висока култура от XV в. е нежизнеспособна, остаряла и изкуствено поддържана от дворовете (като тези в Дижон, Париж или на дук дьо Бери).
Донякъде може би този възглед е свързан с ужаса от Първата световна, но това не е важно.

Моето мнение (по което споря задочно със самия Хьойзинха, колкото и нахално да звучи) е, че институциите и изкуствата на Нидерландиите през XV и XVI в. всъщност не преживяват голямо сътресение или голяма промяна. Краят на независима (голяма) Бургундия в края на XV в. не води до промяна в градския живот - и градските гилдии запазват отношенията, които са имали с бургундските владетели, спрямо Хабсбургите (австрийски и испански).

Изкуствата продължават да се развиват в типично северен, късноготически, тоест неиталиански стил, който си има собствен развой. За икономиката на тази свръхурбанизирана зона сме горе-долу наясно, че процъфтява.
Донякъде вече Реформацията и последвалите войни между Холандия и Хабсбургите имат влияние върху северните Нидерландии (тоест върху днешна Холандия) през следващия, XVI в. Но тогавашна Фландрия (тоест днешни Фландрия и Валония, обединени в Белгия) остава типично постбургундска, лоялно хабсбургска, католическа. И високата й култура си носи много сериозна и жизнена приемственост с тази на някогашния бургундски двор :) Разбира се, с течението на XVI в. постепенно в католическа Фландрия се засилват италианските, тоест антикизиращо ренесансови културни влияния. Но това е плавен процес, в който старият готически дух успешно се слива с новия, антикизиращ такъв.

Имам предвид, разбира се, най-вече изобразителното изкуство и архитектурата, които в Белгия сякаш нямат рязка граница, нямат отчетлив преход от Средновековие към Ренесанс - какъвто има, да кажем, в Италия. Във Франция и Англия този преход също е доста плавен и в тези две страни Ренесансът също запазва доста средновековни, бих казал - готически характеристики. А Франция, Англия и Фландрия са в постоянен контакт. В някакъв смисъл тази жизненост например на средновековно орнаментираните фасади, издължените по готически лица на портретите или слонността към високи шпилове и стръмни скатове показва, че Ренесансът и Средновековието си взаимодействат, а не се изключват. Ван Дайк не е противник, а наследник на братя Лимбург. Надявам се, че съм ясен.

Разбира се, в Италия има други взаимодействия между стиловете на Ренесанса и Средновековието, но те са много по-конфликтни (а и по-ранни). Ето защо си позволявам да оспорвам правотата на Хьойзинха. Говоря за "едно дълго Средновековие", както казва Льо Гоф, само че, за разлика от него, имам предвид само устойчивостта на средновековните, по-точно готическите черти на изображенията и сградите. Вилхелм Ворингер или Ервин Панофски биха могли блестящо да коментират тази възможност, стига само да бяха излезли отвъд своя идеалистичен наглед, изолиран в класическия за готиката XIII в. :(

Донякъде тази тема засяга старата, за каролингския феодализъм, в която със Спандю си говорехме за т. нар. "син банан" на най-гъсто урбанизираната европейска зона по Рейн - дългата контактна зона между Германия и Франция от Алпите до Северно море.

  • Глобален Модератор
Публикува

То навсякъде в Западна Европа прехода е плавен всъщност. И това е нормално. Изключение прави може би само Русия, която по-късно започва да абсорбира вече постигнатото във философиите и изкуствата на Ренесансова Европа.

  • Потребители
Публикува

В Италия за някои работи е видимо бърз преходът, особено във философията, литературата, театъра, архитектурата, политическата наука и изобразителното изкуство. Накъсо - във високата култура. На други места не е така.

  • Глобален Модератор
Публикува

Ами пред и следреволюционна Англия! Там какъв изблик на култура има... Точно, впрочем, след границата на Хьойзинха.

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

В Италия за някои работи е видимо бърз преходът, особено във философията, литературата, театъра, архитектурата, политическата наука и изобразителното изкуство. Накъсо - във високата култура. На други места не е така.

Не толкова. Университетите там започват да никнат още в началото на 13 в., докато покрай Рейн - с век и половина закъснение. Просто корените на италианския ренесанс са по-ранни, от тези на Рейнския и затова поглеждайки в 15 в. се създава впечатлението, че той се е развивал с по-бързи темпове.

Редактирано от Warlord
  • Потребители
Публикува

Университетите в случая нямат нищо общо, те всъщност са средновековни корпорации и дори в Италия са чужди на новия (ренесансов) платонизъм, преподаван например от учени като Фичино в частни академии. Дори в седемнайсети век, когато Ренесансът е минало, университетите продължават да организират чисто схоластически диспути.

Няма и точно такова нещо като "рейнски ренесанс". Има късна готика, много жизнена, която плавно преминава във високата култура на Ниските земи от XVI в. Докато в Италия готиката и Ренесансът взаимно се отхвърлят.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!