Венеция Последната османско-венецианска война, отбраната на Корфу и граф Шуленбург

[glishev]

Клуб „Военна история” представя:

Османско-венецианската война (1714-1718), отбраната на Корфу и граф Шуленбург

Вторник, 26 март, 18:00 ч.

Ректорат на СУ, Южно крило, 83 аудитория.

1716 г. Колко изискано звучи! Дори самата цифра носи барокови усещания. И точно в тази идилична 1716 някакви варвари обсаждат Корфу, смущавайки спокойствието на Сияйната република. Дамите и музиката ще трябва да почакат, защото недотам победоносният, но пък разбиращ от изкуство граф фон дер Шуленбург се е заел с енергичната отбрана на прелестния остров. Венеция отстъпва почти до прага си, за да покаже точно там, че все още има зъби. Тимпаните и фанфарите призовават към война, цяла Гърция пламва, морето се обагря в кръв, а Италия затаява дъх пред сблъсъка на адриатическия Давид с османския Голиат. Не е сигурно кой печели войната, но поне славата, тази капризна богиня, този път е на страната на венецианците и техния маршал.

Лектор: Манол Глишев,

Музика: Антонио Вивалди

(Special Guest Stars: истанбулският мехтерски оркестър)



http://www.facebook.com/events/156297861199799/

[КГ125]

Дръзко ли ще е да попитаме за резюме след събитието?

[Warlord]

Уф постоянно пропускам. Включително и този път поради... няма да упоменавам причината, защото не е особено уважителна

Но другия вторник вече ще гледам да дойда. Какво стана с лекцията за господството на флота, за следващия ли е отложена или за неопределено време?

Редактирано Март 27, 2013 от Warlord

[DendroaspisP]

Г-н Глишев, ще е повече от желателно и определено според възможностите ви, да ни запознаете и тук с едно подробно резюме по темата.

[alvassareiro]

Дендро, приятелю, с хубаво резюме ще те запозная аз тебе, само ми ела насам

[glishev]

Не знам за по-нататъшните планове. Преглеждайте страниците на клуб "Военна история" в Бойна слава и във Фейсбук.

Тия дни ще запиша най-сетне и двете си досегашни лекции.

[алабагатур]

Да ,турците се готвят почти през цялата 1714г!И когато през декември същата година привикват в дворецаа венецианския посланник Андра Меммо,за да му съобщят ,че Ахмед 3ти решил даа обяви война на Венеция(поводаа бил събитията вв Чернаа гора и пленяването на 1 турски кораб в Адриатика)-никкойй не се заблуждавал за истинските намерения на Султана(или по точно на войнственият му везир)!А то било да се отвоюва Морея!Везира Дамад Али паша спланирал комбинирана операция по море и суша!През 1915 год султанската армия печелели една след друга битките!След капитулацията на Тинос,а бъзливия военачалник Бернардо Балби после осъдили в Венеция на доживотен затвор!Егина съща капитулираласлед като турците превзели Коринт след 5ти дневна обсадатакава участ постигнала и НафпалионМодона и Корона,МалвазияЭостров Цитера!А на Крит в това време турците превзели последния авантпост в Суде и Спиналонге(остров Грабуза Венеция загубьила през 1692г)Жителите на градове се предали сза да сахранят живота си!Те просто не са имали друг избор(съпротивата е била безсмислена)!Към края на 1715г енеция загубила Морея и Крит!

Турците получили излаз на аАДРИАТИКА!А Венеция смххранила само един бастион -Корфу!В началото на 1716г великия везир хвърлил рещу цитаделпта своята армия-30 000 пехотинци и около 3000 кавалеристи!Венеция имала числено преъзходство!Но при обсадата е важо опита в настъпателно отбранителните маньоври!Този опит имал маршл Иоанн фон дер Шуленберг.Той се проявил по командването на Малборо при Оденарде и МалплакеЦяла зима подготвял цитаделата за отбрана и макр,че не попречил на десанта-неговата отбранителна система била на толкова съваршенна,че по това време тя е нямала аналог!В разгара на лятото обсадата продължава!нНк

[алабагатур]

Но към август идват известия за сюза между Венеция и легендарния принц Евгений!Принца разбива турците при КАРЛОВИЦА ,СКОРО ПЕЧЕЛИ ОЩЕ ЕДНА БЛЕСТЯЩА ПОБЕДА ПОД ПЕТЕРВАЙДЕНОМ-той унищожава 20 000 турска армия,пленява 200 оръдия-а губи едва 3000 свой войника!Неочакваната необходимост да воюва на 2 фронта принуждава турците да предприемат щурм!И в ноща на 18 август под дивия вой на зурли и барабанизапочва щурма!Турците крещят дивия си боен вик-Но това е стар психологически трик и затова вече не действа!Шуленберг и неггвия ленерал проведитатор Антонио Лорандо заемат свойте постове,мобилизиранис всичк на защитата-дори децата с с оръжие в ръцете!След 6 часа битка никой няма преймущество!Шуленберг решава да рискува и прави излаз през таен тунел в гръб на турците!С група от 800 войника той печели светкавична и жестока победа!Турците в паника почват да отстъпват-оставяйки всичко!През това време другия турски фланг като вмжда пан иката търтят да бягат(вярно малко по-организирано)!На следващата вечер сякаш небето се раствария и залива турския лагер-то се превръща в блато!Турските кораби в пристанището се разбиват на трески!С настъпването на утрато се вижда мащбьба на божието възмездие!След няколко дни турците отстъпват!Шуленбург е награден с меч украсен със скъпоценни камани,доживотна пенсия от 5000 дуката,и още докато е жив в старата крепост му извайват статуия(при Британската окупация тя е откарана на Еспаланд-където и днес се намира_Това краткото резюме на този наистина величав момент в човешката история!

[glishev]

Какъв беше смисълът от тази неграмотщина?

[КГ125]

Ако имаш нещо написано, Глишо, метни го насам в части или в цялост? Не е за изпускане това.

[Last roman]

дам, алабагата според мен е употребил мнооогооо скитски коноп

[Aspandiat]

Пощадете го Алабагатура.

Човекът е споделял тук, че е израснал не в България и по тази причина има известни трудности с българския език и правопис.

[glishev]

На първо време, за майтап и зарибявка:

Османският военноморско-поетичен гений

Имената на част от османските бойни кораби, участвали в битката срещу венецианците при о-в Имброс, 12-16 юни 1717:

Шадърван къчлъ ("Бликащият фонтан" или "Фонтанът", "Шадраванът", "Изворът"), 66 оръдия, 750 души екипаж;
Сиях ат башлъ ("Враният жребец"), ? ор., 750 д.;
Чифте джейлан къчлъ ("Двете кошути", "Двете сърнета" или "Двете газели"), 70 ор., 900 д.;
Бейаз ат башлъ ("Белият жребец"), ? ор., 700 д.,
Кула ат башлъ ("Кулестият жребец"), 70 ор., 900 д.
Йълдъзлъ хурма ("Щастливият ден" или "Звездна среща"), 70 ор., 750 д.;
Бююк гюл башлъ ("Голямата роза"), 70 ор., 750 д.;
Йълан башлъ ("Змията"), 34 ор., 750 д., уникален кораб, снабден с две огромни оръдия тип "юч кантар", изстрелващи мраморни гюллета);
Ифрит башлъ ("Демонът" или "Ифритът"), 62 ор., 650 д.;
Кючюк гюл башлъ ("Малката роза" или "Розичката", но така звучи много, хм... османски), 60 ор., 600 д.;
Ал ат башлъ ("Аленият жребец"), ? ор., 450 д.;
Серви баачели ("Кипарисова градина"), ? ор., 450 д.;
Сиях а(р)слан башлъ ("Черният лъв"), ? ор., ? д.;
Ай баачели ("Лунна градина"), 54 ор., 450 д.;
Йълдъз баачели ("Звездна градина"), 58 ор., 450 д.;
Йълдъзлъ нар къчлъ ("Прелестният нар" или може би "Звездният нар", "Небесният нар"), 52 ор., 450 д.;
Йешил кушаклъ ("Зеленият пояс"), ? ор., 400 д.;
Мави а(р)слан башлъ ("Синият лъв"), 44 ор., 400 д. (спомняте ли си, това е името на седесарския ресторант до Народния театър);
Тач башлъ ("Короната") ? ор., ? д.;
Йълдъз къчлъ ("Звездата"), 40 ор., 300 д.;
Гюнеш къчлъ ("Слънцето"), 44 ор., 300 д.;

и две по-малки каравели:

Мави къчлъ каравеле ("Синята каравела"), 38 ор., 250 д.;
Куш баачели каравеле (каравела "Градина с птици"), 44 ор., 300 д.

Е, не е ли поетичен османският военноморски гений? Направо лалове капят от устата на храбрите капитани, когато докладват подвизите си пред Великия капудан! Топовете се разтварят в шафран и нард...

[КГ125]

Глишев!!!! Отде го изкопа това, бре!!

[glishev]

В нета е пълно с информация на английски и турски (явно превеждана, браво на британците), има и за венецианците, но там корабите са с по-скучни имена. За срам, няма много на италиански. Няма го тоя разкошен ориенталски абсурдизъм А и това е доста малка извадка от целия блясък на османския флот.

За мен най-забавното е, че "Чифте джейлан" ("Двете сърнета") може и да е наречен по една бая закачлива алюзия от "Песен на песните" (4:5 и 7:3), тоест капитанът може да е бил и грък или какъвто и да е потурнак.

Редактирано Март 31, 2013 от glishev

[КГ125]

Като нищо. Иначе тая поетичност говори, че империята е на върха си - само тогава се почва да се обръща внимание на такива неща и да се довеждат те до такива висини.... Това обаче не предвещава нищо добро за бъдещата сила на държавата...

Редактирано Март 31, 2013 от КГ125

[Skubi]

  On 30.03.2013 г. at 20:47, glishev said:

На първо време, за майтап и зарибявка:

Османският военноморско-поетичен гений

Имената на част от османските бойни кораби, участвали в битката срещу венецианците при о-в Имброс, 12-16 юни 1717:

Шадърван къчлъ ("Бликащият фонтан" или "Фонтанът", "Шадраванът", "Изворът"), 66 оръдия, 750 души екипаж;

Сиях ат башлъ ("Враният жребец"), ? ор., 750 д.;

Чифте джейлан къчлъ ("Двете кошути", "Двете сърнета" или "Двете газели"), 70 ор., 900 д.;

Бейаз ат башлъ ("Белият жребец"), ? ор., 700 д.,

Кула ат башлъ ("Кулестият жребец"), 70 ор., 900 д.

Йълдъзлъ хурма ("Щастливият ден" или "Звездна среща"), 70 ор., 750 д.;

Бююк гюл башлъ ("Голямата роза"), 70 ор., 750 д.;

Йълан башлъ ("Змията"), 34 ор., 750 д., уникален кораб, снабден с две огромни оръдия тип "юч кантар", изстрелващи мраморни гюллета);

Ифрит башлъ ("Демонът" или "Ифритът"), 62 ор., 650 д.;

Кючюк гюл башлъ ("Малката роза" или "Розичката", но така звучи много, хм... османски), 60 ор., 600 д.;

Ал ат башлъ ("Аленият жребец"), ? ор., 450 д.;

Серви баачели ("Кипарисова градина"), ? ор., 450 д.;

Сиях а(р)слан башлъ ("Черният лъв"), ? ор., ? д.;

Ай баачели ("Лунна градина"), 54 ор., 450 д.;

Йълдъз баачели ("Звездна градина"), 58 ор., 450 д.;

Йълдъзлъ нар къчлъ ("Прелестният нар" или може би "Звездният нар", "Небесният нар"), 52 ор., 450 д.;

Йешил кушаклъ ("Зеленият пояс"), ? ор., 400 д.;

Мави а(р)слан башлъ ("Синият лъв"), 44 ор., 400 д. (спомняте ли си, това е името на седесарския ресторант до Народния театър);

Тач башлъ ("Короната") ? ор., ? д.;

Йълдъз къчлъ ("Звездата"), 40 ор., 300 д.;

Гюнеш къчлъ ("Слънцето"), 44 ор., 300 д.;

и две по-малки каравели:

Мави къчлъ каравеле ("Синята каравела"), 38 ор., 250 д.;

Куш баачели каравеле (каравела "Градина с птици"), 44 ор., 300 д.

Е, не е ли поетичен османският военноморски гений? Направо лалове капят от устата на храбрите капитани, когато докладват подвизите си пред Великия капудан! Топовете се разтварят в шафран и нард...

Здрасти.

Интересни са имената, но имали инфо за това, че е нещо обичай, привичка, суеверие в това да се дават такива поетични имена? Може да са цитати от сурите на Корана? За късмет.

Например европейските са били обикновено с женски имена. Фабриката например строяща RMS Queen Mary са по обичай дават имена с окончание -ИА....

Друго.

Къде са били строени тези кораби? какъв тип са били? Оръдиятя купещи или османско производство?

[алабагатур]

За правописа-простете!Клвиатурата ми е на руско-китайски!Но резюмето към темата е вярно!Инфото по нея е от ``История на Венецианската република``!Автор- Джон Норвич,написана е 1982г!Книгата е подробна и повдига някои интересни въпроса и теори!

Благодария за разбирането и търпението към ужасният правопис!

[КГ125]

Че то от руско - китайски да пишеш на български си е цяло приключение !

[Drake]

  On 1.04.2013 г. at 4:05, алабагатур said:

За правописа-простете!Клвиатурата ми е на руско-китайски!Но резюмето към темата е вярно!Инфото по нея е от ``История на Венецианската република``!Автор- Джон Норвич,написана е 1982г!Книгата е подробна и повдига някои интересни въпроса и теори!

Благодария за разбирането и търпението към ужасният правопис!

OT

Без да искам да те засегна или да си правя първоаприлска шега, това с клавиатурата не е много сериозно. Преди 10-тина години, когато в България все още нямаше 3G мрежа, съм "кирилизирал" (българска фонетична) като потребител клавиатурите на поне 30 PC в квартални интернет клубове в Инчон, Пьонтек, Улсан и др. За сведение това са градове в Южна Корея, с клавиатури само с корейски йероглифи (от този език знам само 4 думи) и управители на клубове без познания по английски език. Явно ползваш и руско издание от 1982 г. на посочената от теб книга , защото Джон Джулиъс Норуич издава своята "A History of Venice" през 1981 г.

Редактирано Април 1, 2013 от Drake

[glishev]

Дрейк, като порасна, искам да стана като тебе

[Drake]

  On 1.04.2013 г. at 10:37, glishev said:

Дрейк, като порасна, искам да стана като тебе

[Skubi]

  On 1.04.2013 г. at 10:00, Drake said:

OT

Без да искам да те засегна или да си правя първоаприлска шега, това с клавиатурата не е много сериозно. Преди 10-тина години, когато в България все още нямаше 3G мрежа, съм "кирилизирал" (българска фонетична) като потребител клавиатурите на поне 30 PC в квартални интернет клубове в Инчон, Пьонтек, Улсан и др. За сведение това са градове в Южна Корея, с клавиатури само с корейски йероглифи (от този език знам само 4 думи) и управители на клубове без познания по английски език. Явно ползваш и руско издание от 1982 г. на посочената от теб книга , защото Джон Джулиъс Норуич издава своята "A History of Venice" през 1981 г.

A History of Venice: The Rise of Empire (1977); The Greatness and the Fall (1981).

http://www.johnjuliusnorwich.com/artists.php