Граждани и поданици

[Frujin Assen]

Гражданското общество в Османската империя

Гражданското общество е съвременен термин, и се отнася до
съвременното общество. Трябва
отчетливо да правим разлика, между гражданин и поданник. Термина „гражданско общество“ отразява
грижата на обикновенния гражданин за благото на цялото общество, а не само за
неговата гилдия, род или семейство. Разликата между гражданин и поданник е
тази, че поданника за своето благо разчита на своя господар и му е верен само
на него, и на никого другиго. Гражданина
е верен на обществото и ако управлявашия не му е по вкуса, просто го сменя. Нека да видим какво представлява у нас в
миналото и днес гражданското общество.

Османската империя 17 век. Годините на най черното и тъмно
време за българите.

Кадийските архиви разказват за две случки в български села.

Село … отказва да плаща данъците, защото хората са бедни. На
изпратения данъчен му е обявено, че хората са бедни и данъци няма да платят. На
това той ги плаши с кадията, като обяснява, че кадията ще ги осъди и ще им
вземе всичко. Отказват да платят. Данъчния се връща с чауши и настоява да
платят. Българите му заявяват „Ние данъци не плащаме, на съд не ходим, тебе с
камъни ще пребием и гората ще хванем“. Резултата, турците са пребити от бой, а
данъчния оживява само по волята на Аллах. Селяните се разпръскват, едни по
околните села, други в балкана. Три месеца потери претърсват балкана и така и
не намират бегълците. Накрая влизат във връзка с местния мартолосбашия
(жандармерия съставена от българи които се борят с горските разбойници) и чрез
него се разбират със селяните да им опростят за тази година данъците, срещу
което те ще се върнат в селото си и догодина ще платят.

В село … арестуват българин за неплащане на данъци и го
закарват в околийския град Бер, за да го съдят. В съдът пристигат много турци,
за да гледат сеир, как кадията ще накаже вироглавия гяурин. Новината обаче
стига и до българите, цялото село и хора от още две околни села въоражени с
камъни и сопи се спускат в Бер и влизат в двора на конака. Там те заявяват на
кадията „Защо ни съдите по вашите религиозни закони, които ние не признаваме“ и
изискват затворения българин. След отказа на кадията да го освободи следва
масов бой в двора на конака с насъбралите се да гледат сеир турци. От побоя се
спасяват само тези турци, които овреме побягват. Българина е освободен и
спасен.

Гражданското общество в България днес.

Тълпи маргинали с напълно изяснен произход и местоживеене
грабят и бият хора по села и градове, при това годи наред, при това най нагло.
Българските младежи стоят по кафенета и дискотеки, пият алкохол и псуват
маргиналите. По възрастните стоят по форуми и кръчми, псуват полицията че не си
върши работата, след което псуват политиците и партията която е на власт. Всичко завършва с партийно политически
караници.

Нагли монополисти събират надписани непосилни сметки.

Гражданите мълчат и си плащат. Накрая, излизат на протест.
Но какъв протест? След работа, в свободното време (зер ще си отървеш хляба),
вместо да си пие ракията със салатката българина отива на протест. Мирно и тихо
той покрещява, псува и отива да си плати сметките (а че как, то без ток, вода,
телефони и прочее се не живее). След месец протести, когато става ясно, че
монополистите не отстъпват, а и политиците също отказват да подкрепят
гражданите всичко стихва. Въобще, у нас протестите се извършват от младежи
(защото могат да избягат от час, а им са млади, та им е интересно) и пенсионери
(те на работа не ходят и са свободни), а хората на средна възраст, които са
гръбнака на обществото си ходят на работа, плащат си сметките и си мълчат,
защото си пазят хляба.

Как трябваше да изглеждат протестите, ако българския народ
беше все още пасионарен? Вдигат се хората масово, отиват пред офисите на
монополите и заявяват „Ние ток няма да плащаме, на съд не ходим, вас с камъни
ще пребием и от България ще ви изгоним“. А политиците, които са с народа
разбира се обявяват на монополиста, намаляте цените, или си продавате дяловете
и си тръгвате.

Група маргинали в село Долно нанагорнище пребиват и ограбват
възрастни хора. Местните младежи, вместо да се напиват в кръчмите и да мислят
как да имигрират се събират в по голямка тълпа, и отиват та смазват от бой
въпросните разбойници. На пристигналите полицаи и активисти на разни комитети
заявяват „ Ние действаме справедливо, на съд не ходим, ако искате това да не
става, озаптявайте апашите овреме“. Ако пък
младежи бъдат арестувани, на другия ден пред полицията и кметството се изсипва
цялото село/половината град и не само викат мирно и тихо, а налитат на бой за
да ги пуснат.

Както видяхме от по горните примери, гражданско общество
може да съществува дори при една феодална система, която по принцип не е
демократична и не търпи свободомислие. Въпреки това, виждаме, че през турското
робство българските селяни, са имали ясни граждански позиции, които са
защитавали яростно, с цената на здравето, живота си и риск за семействата си.
Селяните не се колебаят да се противопоставят на властта рискувайки всичко,
като го правят масово. Вдига се цялото село, не този и онзи, не чакат
Спасителя, а стават и си отстояват правата. Риска който поемат е огромен,
рискуват не само имота и живота си, но и живота на своите семейства. Но тогава
българите са пасионарни, те имат вяра в своите сили, уверени са, че могат сами
да градят живота и щастието си.

Днешните български граждани вече не са пасионарни, те не са
граждани, те са поданници. Стоят и гледат господаря как ги ограбва и насилва и
не смеят да гъкнат. Днешните българи са мечтата на всеки тиранин, на всеки
диктатор, безлична наплашена маса, която не смее да протестира за нищо. Която
възприема властта и системата като дадени от Бога, нещо което те не могат, а и
не бива да пипат. Днешния български
поданник живее в бедния си сиромашки дом парализиран от неистов страх от
властта. Той не смее да помогне на съседа когото ограбват, защото се страхува,
че властта няма да го подкрепи, а и без подкрепата на властта никой от
съселяните му няма и на него да помогне.

Например днешните младежи обединени в фен клубове охотно се
бият помежду си, това властта разрешава. Но същите тези младежи дори и не
помислят да се обединят и да счупят главите на апашите които отдавна е знайно
кои са и къде са. Това е прерогатив на властта, на полицията. Те дори и не си
помислят да нападнат със сила офисите на монополите които ги ограбват. Да се
бият по мачове с полицията може, да влизат в затвора защото са пребили някого
от другия отбор може. Но да рискуват да се сбият с полицията при щурм на сграда
на монополите? Това няма как да стане, това е свещена крава, властта не
разрешава. И смелия футболен хулиган,
който е бил в полицията и по затворите, бил се е с полицаите трепери пред
същите тия полицаи и не смее да направи нищо за обществото.

Нека си спомним 1989 падането на комунизма.

Митинги на СДС, митинги на БСП, много приказки и никакви
действия, защо? Нас ни уверяваха, че трябва да бъдем горди, че избрахме
ненасилието, социалния мир и не се стигна от насилие. Истината е, че българите
избраха ненасилието, не защото бяха мъдри, а защото бяха вцепенени от страх.
Страх че ще загубят работата си, страх че ще загубят спокойствието си. Нима
един пасионарен гражданин- комунист може да стои и да гледа как омразния
капитализъм идва на власт? Нима това бяха същите комунисти които казваха „Тази
власт с кръв сме я взели-с кръв ще я дадем“? Защо когато сваляха петолъчката от
партийния дом той не бе окупиран от милион гневни граждани-комунисти които с
сопи и камъни в ръцете да крещят „Слава на БКП“? Защо комунистите по селата не
бранеха своите ТКЗСта? Защо селските площади (червените крепости) не бяха пълни
с гневни въоръжени комунисти които не признават новата демократична власт?

Какво от своя страна правеха демократите? Къде бяха
демократите въоражени с колове и камъни които пребиват комунисти по улиците?
Защо демократични тълпи не щурмуваха партийните домове по градове и села? Защо
не отвориха досиетата под напора на тълпата?

Защото всички и комунисти, и демократи и политици ги беше
страх да не загубят. Защото поданика получава от господаря си, а гражданина си
взема сам, със свои сили това което иска. Това е разковничето, това е
разликата. Гражданина иска, бори се, поема рискове и си си взема това което
иска. А поданика стои, гледа господаря в очите, изпълнява безпрекословно
заповедите му и се надява със своята вярна служба и послушание да заслужи
награда, да му даде в паничка, всемилостивия и всемогъщ Господар.

[КГ125]

Силно! И вярно...

[Last roman]

добър извод, корелира и с моето наблюдение относно загубата на пасионарност в българската популация. А както знаем активните и дейни хора измряха във войните или емигрираха от страната. Та Бойко донякъде е прав за 'материала'.

Редактирано Март 28, 2013 от Last roman

[Пандора]

И все пак,аз като човек винаги притежаващ поне чифт розови очила,смятам и се надявам гражданското общество да се възроди.Поданници винаги е имало,важното е другите да надделеят.

[Galahad]

Днешните българи са продукт от дългогодишна селекция, при която са били подрязвани изправените глави. Този процес логично беше финализиран от комунистите, които клаха народа си тъй, както турчин не го е клал.

По принцип поданик е човек, който плаща данък на държавата - думата означава "под данък".

Гражданите ги е имало през античността - свободните граждани на полисите. Те не плащали данъци, а извършвали служби (литургии) в полза на държавата. Примерно правели симпозиум (отговаря на днешното банкет) за всички жители на полиса. При война сами са си набавяли необходимото и са имали задължение да участват. Но пък от друга страна ръководителите на държавата не са получавали заплати, а вместо това само са правели разходи за държавата. Разбира се политиците винаги са крадели, но сега към откраднатото се добавя и законна заплата.

Турците са докарали положението до рая, т.е. българите да бъдат превърнати в стадо. От овцата може да се получава мляко, вълна и месо, но не и трите едновременно. Сега комунистите безуспешно се опитват да добиват едновременно мляко, вълна и месо.

Проблемът не е че някой събира данъци. Парите не извират в държавата, а издръжката на армията, училищата, болниците, сиропиталищата и други подобни се финансират именно от данъците. Ако всички откажат да плащат данъци, тогава ще трябва всеки да плаща на учители, лекари ... а ако няма пари да не се и надява на социални помощи.

Но у нас крадецът вика дръжте крадеца. Комунистите, които на практика управляваха самостоятелно или в двойни (БСП и ДПС) или тройни коалиции почти през целия Преход до сега направиха разбойнически закони, а сега се опитват да прехвърлят вината и омразата върху някой дребен чиновник, който си върши работата.

Защото инкасаторката не е виновна, че Станишев сложи към сметките им добавка от 10%. Нито пък данъчния е виновен, че не ти се приспадат пътните разходи за отиване и връщане до работа, макар да са необходимо присъщи, тъй като ако не ходиш на работа няма да взимаш заплата.

Но това е редовния номер на комунистите - да хвърлят вината върху дребния изпълнител и той е толкова по-лош, колкото по-добре работи. Същевременно те се опитват да замажат и да скрият истинската причина за бедственото положение, т.е. онова, което го прави не редовия изпълнител, а великата партия-ръководителка.

А това, че хората трябва да протестират е вярно. Но не е лесно. Сега имаше протести. Но какво се получи? БСП си изпратиха гамените, които хулиганстваха за да компрометират протеста, а същевременно с насилие прогониха хората, които наистина протестираха и най-вече тези, които можеха да оглавят протестите и да изразят действителните искания на хората. А след като червените гамени си свършиха работата, по червените медии пуснаха пак старите мутри и ги обявиха за новите лидери на протеста.

В момента хората са недоволни и което е по-страшно, но съвсем неразбираемо за управляващите - те са неконтролируеми. Вече няма партия, която да изведе големи тълпи на улиците, но това значи също и че ако хората излязат, то няма да има и кой да ги прибере обратно. И тогава ще започнат промените. Положителното е, че хората започват да разбират, че за това какво ще е държавата им трябва да мислят те самите, а не някой друг.

[mecho1]

Какво се видя от протестите през тази зима.

Видя се осъзнаване. Видя се солидарност. Солидарността показва, че свободомислието се разширява сред гражданите. Друг признак за настъпващото свободомислие сред гражданите е видимата неспособност на властите да разделят повече обществото на етническа и религиозна основа. Това означава, че сред всички общности вече има достатъчен брой свободомислещи хора, които успяват да тушират разделящата пропаганда на властите. Освен това, ясно се видя и неспособността на властите да настроят едни съсловия срещу други. Не се получи този път говорене на хората от едни съсловия срещу други съсловия, въпреки, че властта контролира всички основни медии. Това също е признак на увеличаване на свободомислещите хора сред гражданите.

[Антон Батбаянов]

Какво се видя от протестите през тази зима.

Видя се осъзнаване. Видя се солидарност. Солидарността показва, че свободомислието се разширява сред гражданите. Друг признак за настъпващото свободомислие сред гражданите е видимата неспособност на властите да разделят повече обществото на етническа и религиозна основа. Това означава, че сред всички общности вече има достатъчен брой свободомислещи хора, които успяват да тушират разделящата пропаганда на властите. Освен това, ясно се видя и неспособността на властите да настроят едни съсловия срещу други. Не се получи този път говорене на хората от едни съсловия срещу други съсловия, въпреки, че властта контролира всички основни медии. Това също е признак на увеличаване на свободомислещите хора сред гражданите.

Май наскоро си гледал филма "Шменти капели". :D Поне що се отнася до етническото и религиозно противопоставяне.

[Galahad]

Май наскоро си гледал филма "Шменти капели". :D Поне що се отнася до етническото и религиозно противопоставяне.

В това отношение наистина има много голяма промяна. През 1989г. БКП проведе именно кампания на база етническо и религиозно противопоставяне и в крайна сметка успя да спечели изборите. Тогава БКП се обяви срещу връщането на имената, а СДС и ДПС бяха за връщане на имената. От дистанцията на времето изглежда някак безумно да се иска някой през ХХв. да носи не своето, а алтернативно име. Но тогава имаше огромни манифестации с лозунги: "Хляб и сол ще ядем, но България няма да дадем". Резултата се вижда - докарахме я до хляб и сол, но и България е изпоразпродадена. Същите сценарии се повториха в Тимишоара където комунистите успяха да настроят румънци срещу унгарци, в Косово сърби срещу албанци и Чечня - руснаци срещу чеченци. Тези, дето пропуснаха подобни проблеми не опряха и до яденето на хляб и сол, че даже взеха да изкупуват монополите в страните, където успяха да се организират етнически конфликти.

Промяна разбира се има - няма ги огромните протести дори и когато Доган беше почти убит с газов пистолет без пълнител с патрони. Това не е случайно. През годините се видя, че основните противници в борбата за и против връщането на имената се оказаха дългогодишни коалиционни партньори. А някои от баш-борците срещу връщането на имената се оказаха същите "атакаджии", без които кабинета на Станишев в коалиция на Доган нямаше да може да се осъществи.

Това обаче не означава, че политическото узряване на българския електорат е завършило. Напротив. Българското общество тепърва влиза в центъра на кризата. Днес старите партии и политици тотално се отхвърлят, а също не минават изпитаните стари номера за фабрикуване на нови обществени лидери. Тъй че в момента сме в най-трудния и високорисков момент. Олигарсите с правенето на досиета с компромати се опитват да предотвратят появата на водачи, които да поведат хората към промяна. Мащабите на събиране на данни и информация за хората в България днес са стигнали направо чудовищни размери, като се ползват всевъзможни способ. Но от настоящото положение има два пътя. Единият е мирна еволюционна промяна, като се даде възможност да се появят истински нови партии и водачи, които да променят страната. Другият път е зловещ, защото днес хората нямат водачи, които да ги поведат на протести, но няма и водачи, които да могат да ги приберат по домовете когато един ден сами излязат и организират метеж. Историята ни учи, че при този вариант обикновено се е стигало вече до пълното физическо унищожаване на старите политици. Последното разбира се не е толкова забавно, колкото изглежда на пръв поглед, защото в такива случаи цялата страна се оказва хвърлена в размирици, а после идва доста дълго и трудно възстановяване. Това не е театралния процес срещу Чаушеско, а примерно кърджалийското време в Османската империя или усърдната работа на гилотината по време на революциите във Франция.

Така че по необходимост българското общество тепърва ще има още много да се променя. Въпросът е дали това ще стане по лесния или по трудния начин.

[mitaca]

По времето на протестите още не си бях в БГ, но ги следях изкъсо. Не видях никакво свободомислие, осъзнаване или солидарност. Протестите почнаха по една причина, но без никаква цел. Освен това въпреки причината протестите бяха грешно 'адресирани'. Какво значи това? Ами примерно протестираше се с/у ЕРП-тата, като тогаз може би не се е знаело, но после се изясни, че ЕРП-тата може и да са имали някаква вина за сметките на тока, но тя е много по-малка отколкото 'вината' на ДКВЕР най-вече и на НЕК. След което протестите ескалираха, появиха се искания. Огромната част от тях направо безумни! Като например национализация, 'ислански модел', граждански контрол над чиновническия апарат, разбира се и още по-безумни анархо-комунистически, които няма да засягам. Протестите не поискаха в началото оставка на правителството (имам предвид 'недирижираните' искания), но правителството подаде оставка и тя бе приета. Веднага обаче се появиха още по-безумни искания от типа, едва ли не да се задължат депутатите да не подават оставка и седят и да приема закони под натиск. Да ама чий натиск, с каква представителност и как може да се докаже тази представителност? Аз тогаз поддържах връзка с един оважаван съфорумец и колега от форума. На довода ми, че всякакви решения приети под натиск са нелегитимни, че не могат да се правят конституционни промени в голяма част от законите без ВНС, ми беше отговорено, че Суверена т.е. народа може! Е да ама аз не видях Суверена по улиците. Видях разни митинги на моменти с фоста голяма численост, но даже най-голямата можеше да вкара само 2 или 3 депутата в парламента. След това числеността стана доста по-камерна. След като се прибрах поисках веднага да отида на протест, ама нямаше вече протести (партийните'протести' не се броят). Поисках от моите приятели и познати пълна информация. Оказа се обаче, че никой не само не е бил, ами и през ум не му е минавало да отиде. Ще си позволя да кажа, че средата в която се движа в огромната си част не е нито поддържник, нито даже съмпатизант на партията на падналото правителство, да не говорим за предишното. Напротив. Защо си позволих да пиша всичко това, засягайки актуалната БГ политика (нещо на което съм върл противник, имам пред вид не актуалната политика, а разисквания в нашия форум)? Защото се появяват мнения, които напълно погрешно интерпретират както и самите протести, така и изводите от тях, както и причините и следствията.

[Frujin Assen]

Адаш, тия протести бяха пълна пародия. Излизат някакви хора и си устройват седянка на площада. Ние протестираме, но срещу какво? Никой не знае. Вместо да се каже ясно "Искаме намаляване цената на тока", без значение кой и как ще го направи, те почнаха да удрят правителството. Правителството се изхлузи като мокра връв подавайки оставка, ударът попадна в нищото и ... хората се разотидоха. Контрола беше запазен, стригането и доенето на овцете може да продължи безпрепятствено.

Слушах пресконференцията на едни такива. Те нямало да влизат в парламента, а щели да създават групи за натиск. Други пък направиха партии. Слушам и не вярвам на очите си. Днес тия пичове най много да създадат групи за натиск в някоя кръчма, и то ако черпят по ракия. Те сравнително големи партии, които обществеността разпознава, имат структури по места и са активни от години едвам успяват да направят митинги от по няколкостотин човека и веднъж два пъти в годината митинги и конференции по 2-3 000 души, тоя пикльо, дето никой не го знае и познава, щял да прави групи за натиск - смех.

Тия партии дето ги създадоха покрай протестите даже не влизат в социологическите проучвания. И няма и да влязат. Вече 23 години ни лъжат безобразно. Хайде да дам пример с ЕС. Политиците обясняваха, как като влезем в ЕС икономическата ситуация ще се подобри. Влязохме в ЕС, нищо не се подобри. Но нашите поданици чинно си гласуват пак за същите партии. И пак оправдания от политиците с международното положение, сякаш сме отново 1973, а не 2013.

Редактирано Април 27, 2013 от Frujin Assen

[mecho1]

Защо си позволих да пиша всичко това, засягайки актуалната БГ политика (нещо на което съм върл противник, имам пред вид не актуалната политика, а разисквания в нашия форум)? Защото се появяват мнения, които напълно погрешно интерпретират както и самите протести, така и изводите от тях, както и причините и следствията.

Интересно становище. Възниква въпросът, кой е оторизиран да определя, каква е вярната форумна интерпретация на протестите и на изводите от тях, за да я знаем и да не допускаме грешки.

Също така не е лошо да бъдем информирани и кои са правилните изводи.

Редактирано Април 28, 2013 от mecho1

[mitaca]

Не, Мечо неправилно си ме разбрал. Имах предвид само, че в нашия форум не бива да се разглежда актуална БГ политика и аз напълно подкрепям тази 'политика'. Не, че се опитвам по какъвто и да е начин да оторизирам 'правилните' мнения или изводи. Нямаме такъв 'орган' тук. Може би неправилно съм се изразил, но това беше начин (според мен) да се извиня, т.е. да оправдая, включването си.

[Galahad]

Напредъкът при протестите е, че хората не се оставиха да прикачат към протеста им мераците на олигархическите кръгове. Хората излязоха на протест срещу високите сметки за тока. По стара традиция обаче се направи опит да се ръкоположат "лидери" и да се подменят исканията на хората най-често с точно обратното. Появиха се и "ударни команди" - едни момци с бръснати глави, които мятаха камъни и се биеха хората за да разчистят площадите от неудобните протестиращи. И после се вкараха новите лидери - примерно строителен-предприемач-измамник, въпреки че хората не са го поискали на изборите за кмет се оказа "лидер на протеста". Появи се даже "камион-трибуна" за лидерите, с който протестиращото стадо се водеше да обикаля. За разлика от 1989г. обаче сега хората като видяха, че "лидерите" им прикачват като искания неща дето изобщо не желаят да се случат се отдръпнаха. Преди това не стана, което позволи примерно да се изиграе ТВ-постановката с палежа на Партийния дом, при което обаче единственото, което изгоря са документите от последните няколко години, за да не стане ясно кои хора колко пари са получили в едни куфарчета. Тогава се оказа, че полицията нищо не можа да направи за подпалването на избрана част от архива, но не позволи на проникналите в сградата да изнесат никакви компютри, документи и други носители на информация. А изгарянето на избрана част от архива на Партийния дом тръгна от твърдението на един отклонил се от военна служба момък, че щял да се самозапали. Радой Ралин (чийто внук за благодарност дълги години още ще е политик и депутат) тогава цъфна по телевизията да повика президента Желев (щото на някои хора не им дават телефонен номер, а направо телевизионен ефир да се обадят) да спасявал момчето.

Та този път хората не се оставиха да им прикачат искания, каквито нямат за разлика от преди. Но обществото се променя бавно.

Даже се получи нещо забавно - тъй като бяха организирани две активни мероприятия на ДС в един ден, то като отделиха кадрите за да участват в протеста не останаха хора за интронацията на патриарха-доносник и това, което трябваше да е пищна церемония протече като закрита конференция на политиците. Вярно, че интересът не е като при избора на папа, но липсата на граждани по време на нашенската интронация беше направо фрапиращ.

Но както вече написах първата стъпка обикновено е отдръпването - т.е. хората спират да следват политиците. Следващата може да е или появата на нови реални лидери, или обществен хаос с прочистване на прогнилите елементи. Първото може да се осъществи много по-скоро, докато за второто трябва повече време, но пък се развива внезапно, протича бурно и напълно неконтролируемо. Най-често тези, дето са го предизвикали за своя огромна изненада се оказват не облагодетелстваните, а най-загазилите. Но е много жалко, че България пое този път на развитие. Разбира се е трудно кратко просъществувалата демократична традиция от Освобождението до ПСВ да формира устойчиво гражданско общество с опит и традиции.

[mecho1]

И аз така мисля.