Претенциите за наследство на Панагюрското съкровище

[Elemag]

Съдът решава до месец за Панагюрското съкровище

http://www.monitor.bg/article?id=377668

[Last roman]

ето позицията на Министерството на Културата:

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1852534

[К.ГЕРБОВ]

Панагюрското съкровище е изчезнало!?!

http://www.blitz.bg/news/article/189574

[Last roman]

от много време циркулират тези слухове, че съкровището дето се показва, всъщност е копие, а оригиналът е отдавна изнесен/продаден.

[Galahad]

Като бях студент на един 8 декември Георги Мамалев играеше моноспектакъл, в който беше репресиран комунистически номенклатурчик, дето тушеше мъката си с уиски с черен етикет (в знак на голяма мъка е черен, не че е скъпо . Та сред многото му скърби и неволи беше и тази, че по време на народната власт неговата благоверна съпруга и другарка в живота заминала за чужбина на изложба с една съкровище и оттогава нямало следа ни от нея, ни от съкровището.

Истината е, че народната власт обича да работи на тъмно и тъй като все още България се управлява от кадрите на БКП, то и положението не се е променило. Да не говорим, ако освен комунисти са и доносници, то как им се удава да крадат културни ценности и да ги пускат по каналите на КДС.

Но да се върнем на претенциите на "наследниците".

Опасявам се, че въпросните претенденти за съкровището са толкова "наследници", колкото и всеки, който хванете с вързани очи на улицата. На някои от съдовете пише Котис, но много ме съмнява тези момци да успеят да извадят документи, че са наследници на цар Котис и да и надвземат покрай съкровището и няколко хектара гори.

Кой става собственик се определя според закона към момента на придобиването. В германския Граждански кодекс (BGB) собственици стават 50:50 този, който е открил съкровището и този, чиято е земята. В родната социалистическа олигархия обаче не е било така, а и сега не е така. Това, което е под земята принадлежи на народната власт, независимо от това кой е собственик на земята над него. Затова ако си намерите в нивата петролен кладенец, то петролът е държавен и най-вероятно ще ви отчуждят нивата (ако не сте виден другар разбира се това, което ще ви дадат в замяна няма да е на първа линия до морето в "Слънчев браг").

Та тези, които са намерили съкровището нито някога са ставали, нито някога са били собственици. У нас този, който намери съкровище има право на ...

Чл. 91. Заровените в земята, зазиданите или скрити по друг начин вещи, собственикът на които не може да бъде открит, стават собственост на държавата.
Лицето, което ги е намерило, има право на възнаграждение в размер на 25% от стойността.

Преди "светлата дата" у нас ситуацията е била като във ФРГ (50:50), когато става дума за съкровище. Ако обаче съкровището е било "старина", то тогава попадало под ударите на Закона за старините и е ставало държавна собственост. Разликата е, че ако тогава не се предадяло в срок, то се налагала глоба и конфискация, пък сега в зависимост от съдебното минало на откривателя, ако не съобщи в срок, то освен че ще му се вземат вещите, то единственото което ще получи е няколко години пансион в някоя от чудесните каменни сгради с решетки на прозорците.

Още с идването си обаче народната власт започнала яко да присвоява и ето какво има в Димитровската конституция:

Член 7
Всички рудни и други природни богатства в недрата на земята, горите, водите, включително минералните и лековитите, изворите на естествена сила, железопътните и въздушните съобщения, пощите, телеграфът, телефонът и радиоразпръскването са държавна, т. е. общонародна собственост.

Член 10
Частната собственост и нейното наследяване, както и частният почин в стопанството се признават и защищават от закона.
Придобитата чрез труд и спестовност частна собственост и нейното наследяване се ползуват с особена закрила.
Никой не може да упражнява правото на собственост във вреда на обществения интерес.

Член 93

Гражданите са длъжни да пазят общонародния имот и със всичките си действия да помагат за усилване стопанската, културната и отбранителната мощ на родината и за осигуряване благоденствието на народа.

Иначе казано, въпросните "наследници" имат толкова права върху Панагюрското съкровище, колкото ромска джепчийка има право на портфейлите им, ако успее да ги преджопи.

[Elemag]

Иначе казано, въпросните "наследници" имат толкова права върху Панагюрското съкровище, колкото ромска джепчийка има право на портфейлите им, ако успее да ги преджопи.

Дано само българският съд да не ни изненада с някакво друго тълкуване по въпроса.

[К.ГЕРБОВ]

Преди да се реши на кого принадлежи Панагюрското съкровище не е ли редно все пак да му се издаде един сертификат, доколко "оригиналът" е оригинал? Съществува ли държавна документация, колко официални копия са правени от него и къде се намират?

Цветанков казва:

„Божидар Димитров не дава достъп до съкровището за сертифициране и проверка. Затова не е осигурил достъп на специалистите от Министерството на културата за извършване на проверка през декември месец миналата година. Това е факт, който ми е изпратен лично като документ… През всичките 60 години нито едно отговорно ведомство не е правило оценка на Панагюрското златно съкровище и имам документи за това... Другата лъжа на Божидар Димитров е че Панагюрското съкровище е маркирано с радиоактивни изотопи в лабораторията на Министерството на вътрешните работи. В отговор министър Цветан Цветанов казва, че ведомството му такова маркиране не е правило през годините…”

Също:

„Според заповедта за производство на двете копия на Панагюрското златно съкровище през 2011 г., всички калъпи, матрици, фотоизображения, отливки трябва да бъдат предадени в Пловдив и унищожени. Това фигурира в заповедта като изискване в точка 3, това е и изискване на Закона за културното наследство. Трябваше да подам сигнал в прокуратурата, за да се реши директорът на НИМ да предаде част от гипсовите калъпи и силиконови отливки. Той обаче не предаде сребърни отливки, които са с форма на копията на Панагюрското златно съкровище. Което означава, че може да си вземе отпечатък във всеки един момент, в който пожелае, и да си направи ново копие. Така че срещу Божидар Димитров в момента има и такъв сигнал до главния прокурор – за неизпълнение на заповед, превишаване на правомощия и нарушаване на законовата уредба по отношение на производство на копия на културни ценности. Най-вероятно и този сигнал ще прерасне в дело, защото не желаят да ги предадат доброволно. Предадоха само частта, която е възстановима - гипсовите калъпи и силиконовите отливки ги предадоха за унищожение, което вече е факт, но сребърните отливки не може Божидар Димитров да си реши да ги запази на отговорно пазене. Че той какъв е? Не може да отменя заповед на министъра на културата. Защо ги крият, защо са им тези отливки?...”

Това са сериозни неща. Вярно, повдигнати са от засегнат човек. Аз не знам верни ли са или не, но на тези въпроси директорът на НИМ отговаря нехайно, че той бил наследник на Аспарух. Сериозен отговор аз не съм срещал.

Ако се окаже, че притежаваме само копия на Панагюрското съкровище, за какво е спорът тогава? Има достатъчно копия: да раздадат по едно на музеите в Панагюрище, Пловдив и София и едно на наследниците, ако се докаже че има такива наследници - и да се приключи с въпроса.

[vorfax]

Виждам, че е цитиран закона в петия пост, но в дадената статия от третия пост един от наследниците посочва, че откриването на съкровището е било по време на действащ друг закон:

Законът за старините е валиден от 1911 до 1970 г., а съкровището е открито през 1949 г. на частна земя. Според член 16 и 17, то е
собственост на откривателите и на собственика на земята. Ако държавата иска да го получи, е длъжна да го откупи.

Отделно казва, че то не е инвентаризирано и изобщо официално не принадлежи на НИМ.

Ако се окаже, че притежаваме само копия на Панагюрското съкровище, за какво е спорът тогава? Има достатъчно копия: да раздадат по едно на музеите в Панагюрище, Пловдив и София и едно на наследниците, ако се докаже че има такива наследници - и да се приключи с въпроса.

Мен пък това много ме дразни. Цял свят гледа съкровища открити на българска земя, само българите не можем да ги видим. Като е все тая, да пращат копия по чужбина? Или чакай, никой не е толкова глупав в чужбина да дава пари за да види дубликати. В България обаче откриването на съкровище не носи никаква реклама на местността, то не стои там. Аз също съм от такъв край. Трябва да отида в чужбина за да видя нещо, изкопано в "задния ми двор". И ми е било много обидно, когато и НИМ под сурдинка ми казват, че всичко, което са ми изприказвали за експонатите и наблюдавам с благоговение всъщност не се отнася за тях, защото те са позлатена тенекия или каквото е там...

[К.ГЕРБОВ]

Лъжи и доказателства 21.03.2013г.

[Galahad]

Тъй като гледам, че доста спекулации има по въпроса, а явно и някои медии са се поставили в услуга на колекционери, то ето малко по-конкретна информация, защото това, което се тиражира определено не е вярно:

РЕШЕНИЕ

№ 188
София, 08.01.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ УРУМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЙОРДАНКА КОСТОВА
АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА при секретар Мариана Калчева

и с участието

на прокурора Първолета Никова

изслуша докладваното

от съдията ЙОРДАНКА КОСТОВА по адм. дело № 3721/2012.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.100 ал. 4 и чл. 102, ал. 3 и 4 от Закона за културното наследство /ЗКН/, във вр.с чл. 22, ал.1, т. 1, вр. с ал. 2 и чл. 23, ал. 1, т. 3, чл. 23,ал. 2 и 3 от Наредба № Н-З от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на Регистъра на движими културни ценности.
Образувано е по касационна жалба на Министъра на културата срещу решение № 323 от 18.01.2012 г., постановено по адм.д.№9201/2011 г. на Административен съд София-град, второ отделение с доводи за недопустимост. Алтернатовно се поддържат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушуение на материалния закон и неооснованост. Претендират се разноски за съдебното производство.
Ответната страна - Павел Иванов Цветанков изразява становище за неоснователност на касацинната жалба. Не претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалноправната норма на чл. 16, ал.1 от Закона за паметниците на културата и музеите /отм/ и действащата разпоредба на чл. 2а, вр. чл. 146, ал.1 от Закона за културното наследство/ЗКН/ като не отчита статута на културната ценност като публична държавна собственост.
Върховният административен съд, трето отделение като съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производствмото пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Павел Иванов Цветанков от гр. София срещу писмо изх.№ 94-00-0176 от 18.02.2011 г. на заместник - министър на културата, с което исканията на Павел Иванов Цветанков, обективирани в молба вх.№94-00-0176 от 07.02.2011 г., са преценени за "незаконосъобразни и недопустими". С цитираната молба, наименована "молба за регистрация на частна колекция", Павел Иванов Цветанков е поискал от министъра на културата: 1/ "Да бъде присвоен статут на частна колекция на Панагюрското златно съкровище, с притежание законните наследници на братя Павел, Петко и Михайл Дейкови; 2/ Да бъдат възстановени материалните и нематериални щети, нанесени на откривателите на Панагюрското златно съкровище и техните наследници през изминалите години и 3/ Неизменно Панагюрското златно съкровище да бъде съпътствано от имената и лицата на откривателите му както и от точните факти около откриването и предаването на съкровището на всички изложби и издания в които съкровището участва - представено по подобаващ и достоен начин".В молбата си от 07.02.2011 г. и в депозираните допълнително две "Жалби - Допълнения към жалба по адм.д.№4349/2011г.", молителят Павел Иванов Цветанков, претендира да е собственик, наред с Георги Недков Топалов/като собственик на земята където е намерено съкровището/ и иска регистриране на това обстоятелство в Регистъра на движимите културни ценности воден при Министреството на културата. С това си твърдение Цветанков оспорва правото на собственост на държавата върху Панагюрското златно съкровище като движима културна ценност - "национално богатство".
С обжалваното съдебно решение съдът се е произнесъл относно искането за регистрация на Панагюрското златно съкровище като частна колекция, като приел, че оспореното писмо е издадено от некомпетентен орган и не е в предвидената от закона форма и прогласил нищожност на същото. Приел, че исканата регистрация на колекцията и свързаните с това дейности, съгласно чл. 102, ал. 3, пр.1 във връзка с ал. 2 и чл. 103 от ЗКН, се извършва от министъра или оправомощено от него лице. Правният си извод за нищожност аргументирал с липса на доказателства за делегиране на провомощия или извършване на правомощия по заместване. Относно претенцията "да бъде присвоен статут на частна колекция на Панагюрското златно съкровище", "да бъдат възстановени материалните и нематериални щети, нанесени на откривателите на Панагюрското златно съкравище и техните наследници през изминалите години" и искането "неизменно Панагюрското златно съкрловище да бъде съпътствано от имената и лицата на откривателите му, както и от точните факти около откриването и предаването на съкровището на всички изложби и издания в които съкворището участва -представено по подобаващ и достоен начин" липсва произнасяне.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съотвествие с относимите материалноправни и процесуални правила и следва да се остави в сила. Правните изводи за нищожност на обжалваното писмо се обосновават от приетите за установени факти, а именно:
Панагюрското златно съкровище е открито на 08.12.1949 г., при действието на Закона за старините /ДВ, бр.37 от 16.02.1911 г./, в близост до гр. Панагюрище при копаене на пръст за нуждите на Тухларна фабрика "Мерул" от работници на тухларната - братята Павел, Петко и Михайл Георгиеви Дейкови. Ответникът по касационната жалба Павел Иванов Цветанков е наследник на Павел Георгиев Дейков,Съкровището е открито на държавно място,На 29.12.1949 г., е регистрирано във фонда на Регионалния археологически музей - Пловдив, като движима културна ценност - "национално богатство". Заведено е в инвентарна книга № 1 на музея с инвентарни номера от №3196 до №3204.На основание чл. 31 от ЗПКМ/отм./, през 1974 г. е предадено в Националния исторически музей/НИМ/ където се намира и понастоящем. В НИМ е прието с акт за временно ползване № II 857/10.08.1982 г. и вписано в Книга за временни постъпления под № 4362/1-9.
Нормата на чл. 146, ал. 1 от ЗКН определя "археологически обекти" като "движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които източници на информация са теренните проучвания" , а ал. 2 от същия текст ги обявява за публична държавна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл.2а от същия закон. Съгласно чл. 100, ал. 4 от ЗКН министърът на културата, въз основа на експертно заключение по ал. 2, т. 1, издава заповед за предоставяне на статут на национално богатство и разпорежда вписване на културната ценност като национално богаство в регистъра на движимите културни ценности. Панагюрското златно съкровище е вписано в основния фонд на Регионалния археологически музий гр. Пловдив като движима културна ценност -"национално богаство", публична собственост на държавата. В предвид на това и по аргумент на противното исканата промяна на Цветанков на индивидуализиращи данни за собственика или държателя на културната ценност, в регистъра на движимите културни ценности, подлежи на вписване след разпореждане на министъра на културата. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 22, ал.1, т. 1 във вр.с чл. 23, ал.1, т. 3 и т. 4 от Наредба № Н-З от з3.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на Регистъра на движими куртурни ценности. В случая произнасянето по това искане е на заместник - министър, за което липсват доказателства за делегиране на провомощия или основания за извършване на правомощия на министъра в условията на заместване. Законосъобразно Административен съд София-град е е приел, че обжалваното писмо е нищожен административен акт защото е постановен от некомпетентен по материя орган. При новото произнасяне административният орган следва да отчете, че промяна в регистрацинно производство на обстоятелства подлежащи на задължителна регистрация, предполага наличие на основания за това. Законът за културното наследство в разпоредбата си, чл. 102, ал. 4 и чл. 23, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 от Наредба № Н-З от 03.12.2009 г. предвижда отразяване на обстоятелството за промяна на собствеността върху регистрирана културна ценност, в 7 дневен срок от настъпването й, Задължение на новия приобретател или на упълномощено от него лице е да уведоми Министерството на културата или съответния музей за отразяване на това обстоятелство, като установи придобиването на собствеността по надлежния ред, с писмени доказателства, аргумент от разпоредбата на §119, ал. 2 от ПЗР на ЗКН, която предпоставя вписване на исканата регистрация/промяна след установяване на правато на собственост на молителя, с влязло в сила съдебно решение.
При недвусмислено заявено в молбата искане за вписване в регистъра на движимите културни ценности на промяна на собствеността на процесната културна ценност, неоснователен е доводът на процесуалния представител на касатора, че писмото има уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт, с които се засягат права на молителя Цветанков. Последният заявява в молбата си претенция да е собственик на процесното съкровище. На това заявено основание и на основание чл. 102, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 3 и чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-З от 03.12.2009 г., претендира вписване на индивидуализиращи даннни за собственика на културната ценност в регистъра на културните ценности при Министреството на културата. Ето защо искането е било допустимо за разглеждане и в този смисъл постановеното съдебно решение не е недопустимо, както се поддържа в касационната жалба. Отделен е въпроса доколко това искане е подкрепено с доказатерства установяващи твърдението за собственост върху вече идентифицирана, вписана 1949 г. в основния фонд на Регионалния археологически музей гр. Пловдив движима културна ценност - "национално богатство", е въпрос на преценка за основателността на искането.
За пълнота и прецизност настоящият състав намира за уместно да отбележи следното:
В исторически план въпросът относно статута на културните ценности е бил уреден още със Закона за старините /ДВ, бр.37/16.02.1911 г., приложим към 1949 г., когато Панагюрското златно съкровище е било открито/, който в чл. 14 определя статут на държавна собственост на всички "движими старини", които биха се открили на места собствени на държавата, окръзите, общините, градовете и селата. Относно откритите в частни имоти движими старини чл. 16 от закона определя принадлежност на намервача, ако той е собственик на местото, дето те са намерени. В противен случай те принадлежат по половина на собственика на местото и намервача, но във всички случай държавата си запазва правото да откупи онези от предвидените в чл. 16 старини, които са нужни за сбирките и, като заплати тяхната стойност на правоимащия - чл. 17 от Закона за старините/отм./. За намерените в местата собствени на държавата, окръзите и общините, градовете и селата чл. 17 от закона дава право на възнаграждение на намервача, В изпълнение на тази норма, видно от приложения към делото Протокол № 30 от 22.12.1949 на управата на Градския народен съвет . Пловдив е отпуснато възнаграждение по 300,000 лв. на откривателите, както и на лицата оказали ценно съдействие при откриване и прибиране на десетте златни антични съдове /л.107-109 от адм.д.№4349/2001 г. на ВАС, приложено към адм.д.№9201/2011 г. на АССГ/. За недоволните от определната парична равностойност и възнаграждение законът в разпоредбата на чл. 19 предвижда възможност да отнесът този въпрос до съответния окръжен съд. Законът за паметниците на културата и музеите в сила от 15.04.1969 г. /отменен със Закона за културното наследство - ДВ, бр.19/13.03.2009г., в сила от 10.04.2009 г./ също не предвижда културното наследство да е само държавна собственост. Изключение от този тест е правилото на чл. 16, ал. 1. Това разрешение се дава и в сега действащия Закон за културното наследство в разпоредбата на чл. 2, ал. 3. По силата на закона, чл. 2а културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1 /а процесното златно съкровище е именно такъв обект/, произхождащи от територията и акваторията на Република България, са обявени за публична държавна собственост. Тази законодателна уредба, както и чл. 2 от Закона за държавната собственост, чл. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 6 и чл. 77 и сл. от Закона за собствеността административният орган следва да анализира в преценката си относно основателността на исканото вписване по молба, вх.№94-00-0176/07.02.2011 г. на Павел Иванов Цветанков.
Решението по изложените съображения ще следва да се остави в сила. При липса на произнасяне относно исковата претенция за установяване право на собственост върху Панагюрското златно съкровище, както и претенциите по т. 2 и т. 3 от молбата делото следва да се върне на Административен съд София град за постановяване на допълнително решение, след преценка на редовността на жалбата и допустимостта на претенциите.
Водим от изложеното, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр.първо от АПК,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 323 от 18.01.2012 г., постановено по адм.д.№9201/2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение.
ВРЪЩА делото на състава на Администрътивен съд София-град за разглеждане на жалбата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Николай Урумов секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Йорданка Костова
/п/ Албена Радославова

П Р О Т О К О Л

София, 03.12.2012 година

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ УРУМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЙОРДАНКА КОСТОВА
АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА при участието на секретаря Мариана Калчева
и с участието на прокурора Първолета Никова
сложи на разглеждане дело № 3721 по описа за 2012 година ,
докладвано от съдията ЙОРДАНКА КОСТОВА
След изпълнение разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, на именно повикване на второ четене страните се представиха така:
Касационният жалбоподател министъра на културата, редовно призован, се представлява от юрк Харизанова
Ответникът Павел Иванов Цветанков, редовно призован, се явява лично
За Върховна административна прокуратура се явява прокурор Никова.
юрк. Харизанова: Да се даде ход на делото.
Ответникът Цветанков: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА касационна жалба от министъра на културата против решение по адм. дело № 9201/2011 г. на Административен съд София град към която няма представени писмени доказателства.
ДОКЛАДВА отговор по касационната жалба от Павел Иванов Цветанков, ответник по касационната жалба.
юрк. Харизанова: Поддържам жалбата, няма да представям доказателства, нямам доказателствени искания.
Ответникът Цветанков: Оспорвам жалбата, няма да представям нови доказателства, нямам доказателствени искания.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
юрк. Харизанова: Моля да уважите касационната жалба и отмените решението, като неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Мотивът за оспореното писмо № 94-00-0176/18.2.2011 г подписано от зам. министъра на културата не притежава белезите на индивидуален административен акт. С оспореното писмо министъра на културата уведомява Павел Цветанков за недопустимостта на претенциите му за собственост. В молбата не се съдържа искане за издаване на индивидуален административен акт, а искане за плащане обезщетение от държавата. В този смисъл АССГ не е посочил правното основание. Ако счетете, че не е недопустимо, то да приемете, че е неправилно. С молбата се оспорва правото на публична държавна собственост върху архитектурен обект, което е признато в чл. 16 ал 1 от закона за паментниците на културата и музеите /отм./ и чл. 2а от закона за културното наследство. В този смисъл не следва да се решава административното производство по искането за регистрация. Моля да ни се присъдят направените по делото разноски.
Павел Цветанков: Моля да оставите касационната жалба без уважение, като неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно.Съгласно законите на Република България Панагюрското съкровище не е изключителна държавна собственост. Искането ми е да бъде вписано Панагюрското съкровище като частна колекция в държавата, във връзка със собствеността на земята.
Прокурорът: Жалба е допустима, а по същество е основателна. Решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Неправилността на процесното решение на АССГ се състои в несъобразяване със законодателната уредба по отношение на паметниците на културата, открити при археологически разкопки, установена с чл. 16, ал. 1 от Закона за паметниците на културата и музеите /отм./ и действаща разпоредба на чл. 2а, вр. чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство, че археологическите обекти са публична държавна собственост. Молбата на ответника не съдържа искане за идентификация или за вписване в регистъра на движими културни ценности, а представлява искане за присвояване на статут и е наименована регистрация на частна колекция. Изводите на съда са противоречиви съгласно чл. 102, ал. 2, т. 1 от Наредба Н-3 от .03.12.2009 г, имайки предвид, че панагюрското златно съкровище е заведено във фонда на Археологически музей гр. Пловдив.
Предвид гореизложеното са налице касационни отменителни основания, респ. следва да се приложи разпоредбата на чл. 221, ал.2, предл. 2 от АПК.
Павел Цветанков /реплика/: Панагюрското златно съкровище не е открито при археологически разкопки, дядо ми не е археолог. Не съм съгласен с прокурора.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9.45 ч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР:

[vorfax]

Наследника твърди, че все още притежава Нотариалния акт за земите на които е открито съкровището и те са били частна собственост и в момента на откриването му. Излиза, че лъже?

[Last roman]

естествено че лъже.

[К.ГЕРБОВ]

„Панагюрското златно съкровище е открито на 08.12.1949 г., при действието на Закона за старините /ДВ, бр.37 от 16.02.1911 г./, в близост до гр. Панагюрище при копаене на пръст за нуждите на Тухларна фабрика "Мерул" от работници на тухларната - братята Павел, Петко и Михайл Георгиеви Дейкови. Ответникът по касационната жалба Павел Иванов Цветанков е наследник на Павел Георгиев Дейков,Съкровището е открито на държавно място,На 29.12.1949 г., е регистрирано във фонда на Регионалния археологически музей - Пловдив, като движима културна ценност - "национално богатство". Заведено е в инвентарна книга № 1 на музея с инвентарни номера от №3196 до №3204. На основание чл. 31 от ЗПКМ/отм./, през 1974 г. е предадено в Националния исторически музей/НИМ/ където се намира и понастоящем. В НИМ е прието с акт за временно ползване № II 857/10.08.1982 г. и вписано в Книга за временни постъпления под № 4362/1-9.”

Цитатът е от цитираното по-горе решение № 188, София, 08.01.2013 на Върховният административен съд на Република България.

http://vbox7.com/play:c14259c1cb

[Galahad]

Ами човекът има меко казано доста странни идеи. Значи откривателите са взели 300 000 лева за съкровището. Според въпросния човек се оказва, че те са взели парите, ама съкровището си е останало тяхно. Тъй да се каже първо намерили съкровището, а после намерили и държавни пари.

По тази логика, ако някой си е продал апартамента през социализма, тъй като тогава е получил малко, сега може пак да си го иска и да го продава отново. Някои може би не знаят, но през соца имаше Закон за собствеността на гражданите и по него всеки можеше да има само 1 апартамент, а ако получи друг примерно по наследство, то втория се продава от общинския съвет на цени по-ниски от тези на съответните квадратни метри мокет.

[vorfax]

Galahad, прав си за това, което казваш, но наследника твърди, че сумата не е за откупуване, а за награда (нали те предоставят в музея експонатите):

Това е награда от общината и в документа много ясно е написано, че тези пари се дават за „доблестта на тримата братя Дейкови“. Те дори пишат, че „тези 100 000 лева са малко и, за да бъде подчертана важността на това дело, дайте да им дадем по 300 000 лв.“. Върви си пазарлъкът в общината, но това не е плащане според Закона за старините.

Би следвало документите еднозначно да определят кой прав, кой крив, защото двете страни си противоречат и всичко останало звучи като спекулации.

[Пандора]

Galahad, прав си за това, което казваш, но наследника твърди, че сумата не е за откупуване, а за награда (нали те предоставят в музея експонатите):

Би следвало документите еднозначно да определят кой прав, кой крив, защото двете страни си противоречат и всичко останало звучи като спекулации.

Не съм много веща в правото,но не значи ли че щом "собственика" на съкровището веднъж вече се е разпоредил и го е предоставил на държавата,тоест на музея,неговите наследници не могат да претендират за него.Още повече че има все пак някакво заплащане независимо какво.Собственикът е можел и по друг начин да се разпореди - да го продаде на частни лица и т.н.,но той е избрал да го даде на държавата,което безспорно е най-логично и смислено.

Редактирано Март 31, 2013 от Пандора

[vorfax]

Работата е там, че има значение заплащането какво е. Ако аз днес ти заплатя награда за това, че имаш вкусни ябълки, това не значи, че съм купил дърветата ти. Трябва да има регламентирана процедура на покупко-продажбата. Държавата има много форми под които може да преведе пари и само една с която да извърши заплащане по тогавашния Закон за старините с произтичащите права за нея.

[Galahad]

Работата е там, че има значение заплащането какво е. Ако аз днес ти заплатя награда за това, че имаш вкусни ябълки, това не значи, че съм купил дърветата ти. Трябва да има регламентирана процедура на покупко-продажбата. Държавата има много форми под които може да преведе пари и само една с която да извърши заплащане по тогавашния Закон за старините с произтичащите права за нея.

Наградата не им е дадена, че имат хубаво съкровище, а че са го предали в музея. Ако си изгубиш портфейла с цялата заплата и някой ти го върне, има право на награда, защото ти е върнал твоето, а не защото си е намерил хубав портфейл с прилична сума и ти освен преглътването на загубата трябва да надбавиш и още отгоре заради сполетелия го късмет. Ако тримцата не го бяха предали е можело да им го вземат без награда, а тях да ги тикнат в затвора при крадците.

Но обърнете внимание от интервюто, когато питат "наследника" дали е луд, той отговоря нещо от рода на, че не е луд оня, дето иска да вземе съкровище, на което няма никакво право, а оня, дето би му го дал.

Освен това за заплащането на съответния дял си има давностен срок, в който откривателите ако са искали нещо отгоре е трябвало да предяват претенции.

И отново напомням, че тримата откриватели никога не са ставали собственици на съкровището, да да има покупко-продажба между тях и държавата.

Отново напомням, че когато е било открито съкровището е действала вече Димитровската конституция, която въвежда нови правила какво може да придобиват и да имат гражданите. Ще рече, че откривателите никога не са ставали собственици на съкровището. Можело е в предвидените срокове да търсят награда за откриването му и евентуално да обжалват размера й, ако не са съгласни с нея (в този случай прибират наградата след като приключи оспорването в размера, в който е определен при разглеждането на спора).

[Last roman]

Съдът: Панагюрското златно съкровище е на България

Върховният административен съд отхвърли искане на внуци на откривателите братя Дейкови да го придобият като своя частна колекция

Състав на Трето отделение на Върховния административен съд публикува решение по жалба на Стефка Ангелова от София срещу отказ на министъра на културата да впише Панагюрското златно съкровище като собственост на откривателите и собственика на земята, където е било открито през 1949 г.

За този скандален казус започна да се шуми, когато подателката на жалбата започна да твърди, че съкровището е намерено случайно на частна земя, че тогава не е бил съставен приемо-предавателен протокол между откривателите и директора на Пловдивския музей и че находката не е била откупена от Пловдивския музей или от държавата. Била дадена само парична награда за доблестна постъпка на братя Дейкови и на още 12 души.

Панагюрското златно съкровище е тракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг. Открито е било на 8 декември 1949 г. на 2 км от Панагюрище в местността Мерул от братята Павел, Михаил и Петко Дейкови - тухлари и каменари по професия. След като го предали в Пловдивския музей, братята били наградени с по 300 000 лв. от Пловдивския народен съвет.

"Това са били много пари за онова време. Направили са си къщи", казва за "24 часа" проф. Маргарита Ваклинова.

Внуците на Павел Дейков - Павел Цветанков и сестра му Стефка Ангелова - са си наумили (или са били "мъдро" посъветвани) да водят дело, за да бъде отписано съкровището като държавна собственост и да бъде обявено за частна колекция. След това щели да искат обезщетение, което можело да стигне до 25% от стойността на античния шедьовър, подтикват ги алчни адвокати.

В аргументите си съдът приема, че актът на вписването през 1949 г. на предметите от Панагюрското златно съкровище в Инвентарната книга на Пловдивския музей като правно действие не подлежи на съдебен контрол и оспорването му е процесуално недопустимо.

Панагюрското златно съкровище е с безспорна научна и културна стойност и в този смисъл отговаря на определението на законодателя за "колекция". Стефка Ангелова обаче не е доказала качеството си на "колекционер" - собственик или държател на културни ценности. Такова качество не е придобивал и наследодателят й обратно на твърденията в жалбата и молбата й до Министерството на културата.

Като анализира доказателствата тричленният състав на ВАС, приема, че братя Дейкови са изпълнили своето законово и гражданско задължение. Те не са оспорвали фактите и констатациите на административните власти, включително и факта, че намереното е било заровено на "държавно място".

Определено им е било възнаграждение, което тогава ги е удовлетворило и поради това не са го оспорвали пред съда.

Съставът на ВАС се аргументира, че ако теренът, в който е било заровено съкровището е бил частен, то е било логично този факт да бъде отбелязан някъде в съставените през 1949 и 1950 година документи, но това не е станало.

Ако жалбоподателката желае да оспори собствеността върху вече регистрирана като публична държавна собственост културна ценност, тя не би могла да използва административно производство пред административния орган, нито пред административния съд, тъй като споровете за собственост се решават по пътя на общото исково производство пред гражданските съдилища.

На основата на тези аргументи, съставът на ВАС оставя без разглеждане оспорването по жалбата на Стефка Иванова Ангелова в частта, с която е поискано да се обяви за нищожен акта на вписване на Панагюрското златно съкровище в Инвентарната книга на РАМ Пловдив, като процесуално недопустима.

Съдът отхвърля оспорването, по жалбата на Стефка Ангелова срещу отказа на административния орган за вписване на Панагюрското златно съкровище в Регистъра по чл. 102 от Закона за културното наследство.

Двете части на решението подлежат на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен и в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

Тези дни, в интервюта Павел Цветанков заявява, че всяко решение на ВАС, което не е в полза на внуците, ще е лъжа. той заявява, че дядовците му не са дарили съкровището, а са го предали на държавата, съгласно изискванията на закона. Държавата ги била ограбила.

Очевидно съветван от адвокати, Цветанков казва, че лъжа е и твърдението че съкровището е "археологическа културна ценност". Не било така, защото не било придобито при археологически разкопки. Братята Дейкови са копаели земята за глина.

Няма специалист, който да се наема да каже колко струва Панагюрското златно съкровище.
Преди време Божидар Димитров, шеф на Националния исторически музей (НИМ), казал, че - "колкото една модерна атомна електроцентрала". Сега той е разкрил пред в. "24 часа+, че когато пътува за изложби в страната, застрахователната му стойност е 5 млн. лв., а в чужбина - двойно повече.

Стойността на съкровището расте страхотно, защото днешни учени твърдят, че то е принадлежало на Александър Македонски.

Покрай сегашния скандал на светло излезе информация, че никога не е правено разследване за автентичността на съкровището. А криминалисти от Пловдив подозират, че когато съкровището през 1981 г. пътувало до Мексико с тежко болната тогава Людмила Живкова, то е било подменено и оригиналът (ако е пътувал оригиналът) е останал там...

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5670491

[К.ГЕРБОВ]

Панагюрското съкровище на тест за менте.
По златно ухо, открито в музей, установяват дали е автентично.

Публикувано: 15 авг. 2014, 07:54

София, България

Националният исторически музей е поръчал двойна експертиза, за да установи дали е оригинално прочутото златно Панагюрското съкровище, пише „Монитор”. То датира от IV - началото на III в. пр.Хр. и е изложено в една от витрините на музея. Резултатите ще бъдат ясни до седмица и тогава вероятно ще бъдат обявени публично. Към подобен безпрецедентен ход световните музеи прибягват изключително рядко. Обикновено това се прави, за да бъдат пресечени спекулации относно автентичността на даден артефакт. У нас също някои от наследниците на откривателите на златното съкровище – братя Дейкови, твърдят че Панагюрското съкровище в НИМ не е оригиналът и че е било подменено с копие.

„Да, вярно е. Поръчали сме експертиза на Панагюрското съкровище”, потвърди пред „Монитор” шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. Той поясни, че наскоро във фондовете на Пловдивския археологически музей било открито златно ушенце на един от зооморфните ритони, от които е съставено съкровището.

„Когато направим химически и структурен анализ на ушенцето, ще установим дали те са идентични със състава на златото на Панагюрското съкровище. Ако резултатите съвпаднат, значи са от едно съкровище и оригиналът се пази при нас. Така, само чрез съпоставка, ще може веднъж завинаги да докажем неговата автентичност”, каза проф. Димитров. За да няма спекулации, НИМ иска изследванията да бъдат направени от независими експерти. В момента се уточнява кои да бъдат те.

Деветте златни съда - осем ритона и една фиала – вид блюдо на Панагюрското съкровище, имат общо тегло над 6 кг и са изработени от двайсет и два карата злато. Открити са случайно при изкопни работи през 1949 г. в околностите на град Панагюрище и после влизат в експозицията на Пловдивския археологически музей. След като е създаден Националният исторически музей, уникалният златен тракийски сервиз украсява неговата експозиция. От времето на откриването им едно от ушенцата остава на съхранение в регионалния музей.

Преди години Пловдивският музей и Панагюрище предявиха претенции към съкровището с искане то да бъде изложено там, където е намерено. Стигна се до компромисен вариант – бяха изработени две официални копия на златните съдове от 22-каратово злато. http://www.blitz.bg/news/article/284996

Възникват някои въпроси:

Каква е гаранцията, че „ушенцето” е автентично?
От кой съд е?
Наличен ли е днес този съд с липсващото ушенце?
Вие знаете ли нещо по въпроса да е имало съд, на който е липсвало „ушенцето”?

[vvarbanov]

Много лоши новини, които може да имат връзка с панагюрското съкровище.

http://www.vesti.bg/bulgaria/incidenti/dans-razkri-goliama-shema-za-trafik-na-antiki-ot-muzei-6020042