Мемоарите на Ерих фон Манщайн, откъс

[Monarh]

Ерих фон Манщайн ,, Проиграни победи " - Част 1 ,, Полската кампания" . Глава 1 ,, Преди настъплението ". ,, Война или блъф "


,, Въпреки това трябваше ли делото да отиде толкова далеч през есента на 1939 г. ? Искаше ли Хитлер война или както през есента на 38 г. по отношение на Чехословакия, щеше да предприеме крайни мерки, използвайки заплахата от военна сила за разрешаването на Данцигския въпрос и Въпроса за Коридора, както някога постъпи със Судетския въпрос ?
Война или блъф , в това се заключаваше въпросът за крайните мерки за тези, които не бяха запознати с оригиналното развитие на политическите събития и преди всичко със Хитлеровите намерения. А и кога въобще той е давал знак за своите действителни намерения ?
Във всеки случай тези военни мерки, които бяха взети през август 1939 г. , са могли, въпреки наличието на план Вайс, да имат за цел засилване на политическия натиск върху Полша , за да я заставят да се съгласи на отстъпки. С началото на годината по заповед на Фюрера се извърши трескава работа по изграждане на ,, Източната стена ". Цели дивизии, в това число 18 дивизия, постоянно се сменяха помежду си и за няколко седмици бяха преместени към полската граница, за да участват в строителството на тази ,, Източна стена ". Какъв смисъл би имало такова изразходване на сили и средства, ако Хитлер наистина искаше да нападне Полша ? Даже в този случай , той, въпреки всички уверения, разглеждаше възможността за война на два фронта, а тази ,, Източна стена " не беше вдигната там, където беше необходимо. Защото в този случай за Германия винаги би било единствено правилно на първо място да нападне Полша и да я повали, а на запад да се ограничи с отбранителни боеве. За противоположното решение - настъпление на запад и отбрана на изток, при съществуващото тогава съотношение на силите, не би могло и дума да става. За настъпления на запад не съществуваха никакви планове, а и не се водеше никаква подготовка. Така че , ако строителството на ,, Източната стена " е имало някакъв смисъл в създаващата се тогава обстановка, то той очевидно се е заключавал в това да да се окаже натиск на Полша, чрез съсредоточаване на крупни войскови маси на границата с нея. Започналото в третата десетдневка на август разполагане на пехотни дивизии на източния бряг на река Одер и придвижването на танкови дивизии в района на концентрацията, първоначално на запад от Одер, не трябва да се разглежда непременно като подготовка за настъпление, а би могло да се явява средство за политически натиск.
Във всеки случай програмата за обучение на войските в мирни условия, продължи да се осъществява спокойно. На 13 - 14 август 1939 г. в Нойхамер аз проведох последното учение на моята дивизия, която завърши преминаването на войските пред генерал - полковник фон Рунщедт. На 15 август с.г. се проведоха големи артилерийски учения с при взаимодействие с авиацията. При това се случи един трагичен инцидент. Цяла ескадрила от пикиращи бомбардировачи - очевидно са им били дадени неверни указания за височината на облачния слой - по време на пикирането се вряза в една гора. На 16 август 1939 г. се проведе още едно полково учение. След това подразделенията на дивизията се върнаха на местата на своето разквартируване, които обаче след няколко дни трябваше да напуснат, за да се преместят към границата в Южна Силезия.
На 19 август с.г. генерал - полковник Рундщедт и аз получеихме заповед да присъстваме на съвещанието в Оберзалцберг. На 20 август ние пътувахме през Лигниц или Легниц с автомобил до района на Линц, където пренощувахме у моя зет, който имаше имение там. В утрото на 21 август пристигнахме в Берхтесгаден. При Хитлер бяха призовани всички командващи групи армии , а също така и командващите армии със своите началник - щабове и съответстващите им по длъжност , също и командващите авиационни и военно морски съединения.

Съвещанието или по скоро речта, с която Фюрерът се обърна към военачалниците , - той не допускаше никакво обсъждане на събития, които заемаха място в миналата година преди чешката криза по време на съвещание с началник - щабовете, - беше произнесена във голямата зала на замъка Бергхоф, от която се откриваше изглед към Залцбург. Малко преди пристигането на Хитлер се появи Гьоринг. Ние бяхме поразени от вида му. Аз смятах, че са ни поканили на сериозно съвещание. Гьоринг изглежда се яваваше на маскарад. Носеше бяла риза с яка и зелена кожена жилетка с големи жълти копчета, облицовани с кожа. Картината допълваха панталони до коленете и дълги сиви копринени чорапи, които подчертаваха огромните размери на тялото му. На фона на тези тънки чорапи стояха масивни ботуши. Но все пак украсена кама засенчваше стомаха му, окачена на пояс от червена кожа , щедро гарниран със злато, в ножница от естествена кожа със същия цвят със златни орнаменти. Успях да прошепна на моя съсед генерал фон Залмут : ,, Мазник, очевидно е поръчана охрана на залата " ? ... "

http://militera.lib.ru/memo/german/manstein/01.html

Редактирано Март 31, 2013 от Петър Петров

[КГ125]

мани го Гьоринг, дай нататък какво са казали на това съвещание? )

[Антон Батбаянов]

Хитлер не желае война с Полша. Още от идването си на власт се опитва да установи разговори с Полша и разбирателство за Данциг и коридор до Източна Прусия. И наистина едни градивни и уважителни разговори започват, давайки надежди за справяне с проблема.

Хитлер заявява, че напълно разбира желанието на един 33 милионен народ да има излаз на море. Един вид "прежалва" Западна Прусия. Желанието му е да се проведе референдум относно Данциг и коридор към Източна Прусия, както и да се гарантира нормалното третиране на германското малцинство, озовало се в границите на полската държава.

За жалост 1935-та година умира маршал Пилсудски, който е бил разумен държавник и е разбирал добре ситуацията. Разбирателството с него е изглеждало постижимо. Наследниците му обаче не желаят никакви преговори, като допълнително се издигат в облаците, след като Англия и Франция дават гаранция на Полша при едно евентуално нападение от страна на Германия. Тогава нещата за германското малцинство в Полша стават нетърпими. 1939-та година има огромна вълна от бежанци. http://www.youtube.com/watch?v=oNEQbdXzZrw. Има 40 000 избити германци преди 1.09.39 година.

Както предполага и Манщайн поляците не се вразумяват от блъфовете и заплахите, затова крайната мярка - война, с цел гарантирането живота на германското малцинство в Полша, се налага да бъде използвана.

Цитати:

Reichstag Speech, May 21, 1935.

“We recognize, with the understanding and the heartfelt friendship of
true Nationalists, the Polish State as the home of a great,
nationally-conscious people.”

“The German Reich and, in particular, the present German Government,
have no other wish than to live on friendly and peaceable terms with all
neighbouring States.”

Reichstag Speech, March 7, 1936.

“I would like the German people to learn to see in other nations
historical realities which a visionary may well like to wish away, but
which cannot be wished away. I should like them to realise that it is
unreasonable to try and bring these historical realities into opposition
with the demands of their vital interests and to their understandable
claims to live. I would therefore like the German people to understand
the inner motives of National Socialist foreign policy, which finds it
painful that the outlet to the sea of a people of 35 millions is
situated on territory formerly belonging to the Reich, but which
recognises that it is unreasonable and impossible to deny a State of
such a size as this any outlet to the sea at all…. It is possible that
politicians, particularly by invoking might, may carry out such
violations of national interests; but the more frequently this happens,
the greater becomes the pressure for an outlet of the excited and
constrained powers and energies.”

Reichstag Speech, February 20, 1938.

“It fills us, in the fifth year following the first great foreign
political agreement of the Reich, with sincere gratification to be able
to establish that in our relationship to the State with which we had
perhaps the greatest differences, not only has there been a détente, but
that in the course of these years a constant improvement in relations
has taken place. I know perfectly well that this was above all
attributable to the circumstance that at the time there was no Western
parliamentarism in Warsaw, but a Polish field-marshal, who as an eminent
personality felt the significance, so important to Europe, of such a
Germano-Polish détente. This good work, which had been doubted by so
many at the time, has meanwhile stood the test, and I may say that,
since the League of Nations finally gave up its perpetual attempts to
unsettle Danzig and appointed in the new commissioner a man of great
personal attainments, this most dangerous spot from the point of view of
European peace has entirely lost its menacing character. The Polish
State respects the national conditions in this State, and both the city
of Danzig and Germany respect Polish rights. And so the way to a
friendly understanding has been successfully paved, an understanding
which, starting from Danzig, has to-day succeeded in spite of the
attempts of certain mischief-makers in finally taking the poison out of
the relations between Germany and Poland and transforming them into a
sincere, friendly co-operation.”

Speech at Nuremberg, September 14, 1938.

“In Poland a great patriot and a great statesman was ready to make an
accord with Germany; we immediately proceeded to action and completed
an agreement which was of greater importance to the peace of Europe than
all the chattering in the temple of the League of Nations at Geneva.”

Speech in the Sportpalast, September 26, 1938.

“The most difficult problem with which I was confronted was that of
our relations with Poland. There was a danger that Poles and Germans
would regard each other as hereditary enemies. I wanted to prevent this.
I know well enough that I should not have been successful if Poland had
had a democratic Constitution. For these democracies which indulge in
phrases about peace are the most bloodthirsty war agitators. In Poland
there ruled no democracy, but a man; and with him I succeeded, in
precisely twelve months, in coming to an agreement which, for ten years
in the first instance, entirely removed the danger of a conflict. We are
all convinced that this agreement will bring lasting pacification. We
realise that here are two peoples which must live together and neither
of which can do away with the other. A people of 33 millions will always
strive for an outlet to the sea. A way for understanding, then, had to
be found; it has been found; and it will be ever further extended.
Certainly things were hard in this area. The nationalities and small
national groups frequently quarrelled among themselves. But the main
fact is that the two Governments, and all reasonable and clear-sighted
persons among the two peoples and in the two countries, possess the firm
will and determination to improve their relations. It was a real work
of peace, of more worth than all the chattering in the League of Nations
Palace at Geneva.”

Тези дни навършват пет години от подписването на пакта за ненападение с Полша. Днес едва ли някой измежду истинските приятели на мира ще оспори значението на това споразумение. Нека човек си зададе въпроса, какво би станало от Европа, ако това наистина щастливо споразумение не беше се сключило преди пет години! Големият полски маршал и патриот стори така една така значителна заслуга спрямо своя народ, каквото направи и националсоциалистическото правителство така спрямо германския народ. Също и през тревожните месеци на миналата година германо-полското приятелство се оказа като един облекчителен фактор за политическия живот в Европа.

[Warlord]

Условията, които Хитлер поставя на Полша за Данциг и коридора към Източна Прусия никак не са неприемливи. Само че съюзниците на поляците (Англия и Франция) ги окриляват с празни приказки за пълна подкрепа при евентуален конфликт и поляците спокойни, че имат солиден гръб отхвърлят всякакви предложения за отстъпки. Последствията са известни.

[Frujin Assen]

Много е важно да се уточни, че Англия и Франция след ПСВ създават санитарен кордон около СССР с идеята малките държави да са им под влиянието и така индиректно да сдържат комунизма. Това са Финландия, Естония, Литва, Латвия, Полша и Румъния. Полша е най голяма, и най силна и винаги е била техния галеник. Това покровителство позволява на поляците да изградят държавата си и през 1918-20 да се държат крайно агресивно с всички свои съседи. Поляците без да му мислят много се изпокарват и с чехи, и с литовци, и с немци и с руснаци. Пилсудски поне се сдобрява с Германия, а конфликта с Чехословакия поне не е доведен до крайности, Литва е твърде малка за да създава проблеми, единственото сериозно противопоставяне е с СССР.

По лошото е, че поляците продължават да си вярват и дори не се замислят да влязат в конфликт с Хитлер, при нарастващата агресивност на Сталин.

Колкото до Гьориг и Хитлер... Чета значи записките на Захари Стоянов. Там той обяснява с думи прости едни елементарни правила на комитата. При залавяне комитите (дори четниците на Ботев) обяснявали, че воеводата ги излъгал, и те не знаели къде и защо отиват. Мислели, че отиват да стават разбойници в балкана и да грабят търговци (по добре е да ги съдят като криминални). Те не знаели, че ще се бият с редовна турска армия, и затова още първия сблъсък побързали да избягат и сами да се предадат (надеждата тук е била да ги съдят не за въоражен метеж, а просто за своята глупост).

Отделно обяснява, че вината за всичко трябва да се хвърля на вече мъртвите или на тези които така или иначе са с двата крака и няма как да се спасят. Комитите го мислели за мъртъв и свалили на него много неща, които той не е вършел. Спасило го това, че го разследвали в северна България, далеч от местата където е действал и не го разпознали. Властта не могла да направи връзката, че Захари Стоянов (партизанското му име) и Джендо са един и същи човек.

Та така и с Манщайн, Гудериан и сие. Те видите ли били лъгани от Хитлер (този който е с двата крака в блатото и не може да се спаси) и Гьоринг (вече мъртъв), и не знаели нито за издевателствата на СС, нито за концлагерите, нито за репресиите, нито за нищо. Затова и пишат лоши неща за Хитлер и партията.

[Антон Батбаянов]

Условията, които Хитлер поставя на Полша за Данциг и коридора към Източна Прусия никак не са неприемливи. Само че съюзниците на поляците (Англия и Франция) ги окриляват с празни приказки за пълна подкрепа при евентуален конфликт и поляците спокойни, че имат солиден гръб отхвърлят всякакви предложения за отстъпки. Последствията са известни.

Дали поляците осъзнават, че са използвани като жертвено агне за да се започне война срещу националсоциалистическа Германия? Защото Англия и Франция нито могат да помогнат на Полша 1939-та, дори и да са искали, нито пък се опитват да й помогнат да остане в сферата на влияние на Запада, както полското задгранично правителство настоява, дори и почва да се кара на англо-американците.

На Англия и Франция им е нужно протакане на войната, която в началото е била само един локален конфликт, но трети септември и Индия, Австралия, Нова Зеландия обявяват война на Германия, с което войната добива световен характер. След това се включват и ЮАР, Канада и т.н.

Чета значи записките на Захари Стоянов. Там той обяснява с думи прости едни елементарни правила на комитата. При залавяне комитите (дори четниците на Ботев) обяснявали, че воеводата ги излъгал, и те не знаели къде и защо отиват. Мислели, че отиват да стават разбойници в балкана и да грабят търговци (по добре е да ги съдят като криминални). Те не знаели, че ще се бият с редовна турска армия, и затова още първия сблъсък побързали да избягат и сами да се предадат (надеждата тук е била да ги съдят не за въоражен метеж, а просто за своята глупост).

Отделно обяснява, че вината за всичко трябва да се хвърля на вече мъртвите или на тези които така или иначе са с двата крака и няма как да се спасят. Комитите го мислели за мъртъв и свалили на него много неща, които той не е вършел.

Брей, много добро попадение. Иначе големия Захари Стоянов много добре го е казал.

[mitaca]

На 3-ти септември обявяват война и Англия и Франция, след изтичане на ултиматума. Но да, наистина Хитлер не е знаел, че започва световна война, даже не е мислил, че е европейска (не е мислил, че Англия и Франция ще се намесят). Твърде много се демонизират Англия и Франция тук . Истината обаче е, че след анексията на Чехия и създаването на протектората вече на запад е ясно, че Хитлер няма да се задоволи с малко. Да предположим за момент, че война не беше обявена от страна на Франция и Англия (а те не са готови за тази война, не само че не я желаят). Полша е поделена, но в Европа хегемон е Хитлер. 'Имиджа' на Англия и Франция обаче тотално е пострадал. Единствения 'шанс' е да насъскат Хитлер с/у Сталин, но няма да е толкоз лесно по много причини. Първо за какво му е на Хитлер това? Второ Сталин ще бъде триж по-внимателен, знаейки че 'втори фронт' няма, няма и да има. Германия обаче е пред колапс финансов и всякъкъв от който се излиза само с война или поредица от войни. Ясно е, че няма да продължи на изток, пон е без подкрепата на старите демокрации. Такава подкрепа той няма и не може да има, по една доста понятна причина. Ако Германия завладее даже само европейската част на СССР тя ще стане просто непобедима. СССР съвсем не е Русия по времето на Бонапарт и както знаем в много части в Украйна Вермахта е посрещнат с хляб и сол. Няма я тази масова съпротива, която е била век и половина преди това, поне до зверствата на германците. Ако Германия беше 'насъскана' на изток ситуацията щеше да излезе от контрол. След вероятен бърз разгром и мир на изток Хитлер моментално се обръща на запад вече с огромна територия и огромни ресурси зад гърба си. Не, това се е съзнавало ясно и в Париж и в Лондон. Обратния вариант (на Сталин) поход на Вермахта на изток и коварен удар в гърба от западните демокрации е вече отален абсурд !

[Антон Батбаянов]

25-ти август 1939-та година швейцарския бизнесмен Birger Dahlerus прави "кръгчета" между Англия и Германия, като Хитлер е готов да спре инвазията в Полша ако Англия се съгласи на следните точки:

(1) Germany wanted an agreement or an alliance with
England.

(2) England was to help Germany in the annexation of
Danzig and the
Corridor.

[Page 215]

(3) Germany gave the assurance that it would guarantee
Poland's boundaries.

(4) An agreement should be reached on Germany's colonies.

(5) Adequate guarantees should be given for the treatment
of the German minorities.

(6) Germany gave its word to defend the British Empire
with the German Wehrmacht wherever it should be attacked.

Източник: http://www.nizkor.org/hweb/imt/tgmwc/tgmwc-09/tgmwc-09-85-02.shtml

На същия ден полковник Walery Slawek загубва живота си, като правителството обявява, че се е самоубил, при положение, че два куршума са намерени в тялото му. Walery Slawek е защитник на тезата на маршал Пилсудски за разбирателство с Германия.

September 1, 1939 WW2: Mussolini proposes a suspension of hostilities and the immediate convening of a Conference of the Big Powers, Poland included, to discuss terms for a peaceful settlement. Germany, France and Poland immediately accept Mussolini's proposals. Britain categorically rejects any negotiations and demands withdrawal of German troops from all occupied Polish territory (30 kilometers deep). Note: Britain does not consult with Warsaw before making its decision.

Или, Англия към Полша: Късно е либе за китка...

[Monarh]

Хитлер още в ,, Моята борба " е бил за съюз с Британия. Все пак двете страни имат общи неща - англичаните имат в жилите си кръв от германските племена, които се заселват в Англия през V век -англи , сакси, юти, също така английският е германски език. Ето думите му :

,, За такава политика можем да намерим в Европа един единствен съюзник — Англия. Само в съюз с Англия, прикриваща тила ни, бихме могли да започнем новия велик германски поход. Правото ни за това би било не по-малко обосновано от правото на прадедите ни. Защото никой от нашите съвременни пацифисти не се отказва да яде хляб, добит в източните ни провинции, въпреки че първият „плуг“, минал някога през тези нивя, е бил, всъщност, мечът. Никакви жертви не бива да ни се струват твърде големи, за да постигнем благосклонността на Англия. Трябва да се откажем от колониите и от позициите на морска държава и по такъв начин да избавим английската промишленост от необходимостта да се конкурира с нас.

Само пълното изясняване на този въпрос може да доведе до добри резултати. Трябва напълно да се откажем от колонии и от участия в морска търговия, от създаване на немски военен флот. Трябва да концентрираме силите на държавата за създаване преди всичко на сухопътна армия.

В резултат на това ще се наложи известно самоограничение за кратко време, но то ще ни осигури велико бъдеще.

Някога Англия беше напълно готова за такова споразумение. Тя много добре разбираше, че, поради бързия прираст на населението си, Германия ще трябва да търси някакъв изход и ще бъде принудена или да сключи спогодба с Англия за съвместна политика в Европа, или без Англия да концентрира силите си за участие в световната политика.

На прага на XX век Лондон се опитваше да започне политика на сближаване с Германия. Англичаните изхождаха от това предчувствие, за което споменахме по-горе. Едва тогава за пръв път можеше да се констатира явлението, което впоследствие не един път се прояви и то направо в ужасни размери. Ние, виждате ли, за нищо не искахме да допуснем мисълта за това, че Германия ще вади кестените от огъня заради Англия. Като че ли наистина има други спогодби освен базиращи се на взаимни отстъпки. А такъв съюз с Англия, действително, тогава беше възможен. Британската дипломация беше достатъчно умна, за да разбере, че всяко споразумение е възможно само на основата на взаимни отстъпки. " http://chitanka.info/text/2789/7#textstart