чиний Най-разпространените правописни и граматически грешки (Second Edition)

[glishev]

Както във всичко друго, в грешките също си има мода. В последните десетина години най-разпространените грешки са следните:

"Не е важно да се пише правилно" или "nEe VaJn0 dAsE pI6E pRaЖiLn0"

Важно е. Ако пишете неправилно, няма да си намерите добра работа. Точно така, ще си останете в квартала, ще се хванете с дребни далаверки и след десет години ще сте дебели, грозни и тъпи. Всеки работодател, който види зле написана биография, ще ви отсвири. Така че тая простотия я забравете. Срамота е човек да е тъп.
И не, дори не е достатъчно да знаете само английски. Научете и българския, все някъде ще ви свърши работа. Например - за да научите по-добре английски. Тези, които изкарват двойки по български, после се провалят и на TOEFL, защото им липсва каквото и да е схващане за език.

А ако пишете на шльокавица или просто по идиотски начин във форум, най-вероятно просто ще ви отсвирят.

И, да, точно така - колкото и важно да е посланието ви, правописът е неговата опаковка. Продавайте важните си послания в чиста опаковка. Това изразява уважение към читателя.

Писане на латиница

"Шльокавицата" отдавна не е техническа необходимост, когато пишем на български. Кирилица има на всеки компютър. Ако ползвате операционна система Windows 7, идете на: Start -> Control Panel -> Change keyboards or other input methods -> Change keyboards -> Add; тук ще намерите списък с огромен брой езици. Изберете Bulgarian по свой вкус, сетне OK. Честито! Имате кирилица. Ако не ползвате БДС, "фонетичният" вариант също ще ви свърши работа. Просто си направете труда да научите къде са: "ъ", "в", "ж", "ь", "ю" и "я". Не е толкова трудно. Работа за пет минути е човек да схване кое къде се намира.

Няма да ви тормозя чак с "ѝ" - едно обикновено "й" е достатъчно, даже когато съчинявате поп-фолк сонет в чест на гаджето с големите очи от 11-и клас.

Проверявайте думите, подчертани в червено!

Текстовият редактор и браузърът ви имат магическото свойство да надушват част от вашите грешки. Преглеждайте си текста преди да го пуснете. Част от грешките ви ще бъдат засечени и подчертани с червена вълнообразна чертичка. Пуснете ги за преглед в браузъра, в речник или нещо такова. Може да ви спестят неудобства. Може и да се окаже, че знаете повече български от компютъра. Все пак, длъжни сте да проверите.

Смесване на букви

Когато пишат на "фонетична" кирилица, много хора слагат точно определени букви на мястото на други. Така например:
- "жайно", вместо "важно", защото не са научили кое къде е на клавиатурата, а гледат само латинските обозначения;

- "благодарйа", по същата причина, но все пак с идеята да не звучи съвсем зле.

Това, както казах и по-горе, се оправя с петминутно разучаване на клавиатурата. Не оставайте идиоти и не чакайте на готово. Всяка клавиатура има свои малки различийца. Научете се да пишете правилно поне на собствения си компютър. Така ще ви стане по-лесно да пишете и от този на другарчето.

Ненужно "т": "словесТност", "опасТност", "гласТност"

Проверявайте дали има такова "т". Да, в "чесТен" има "т", затова го има и в "чесТност".
Но няма дума като "опасТен". Значи няма и "опасТност". Има "опасен", "словесен", "гласен". Следователно се пише: "опасност", "словесност", "гласност".
Повтарям: проверявайте със сродни думи, когато се колебаете.
Тук има една малка уловка: "расТеж" и "расТа", но се пише "порасна", а не "порастна". Така че това с "порасна" просто го запомнете. В граматиката и в живота се срещат неприятни изключения.

"Отивам при майка ми", "Вземете вашите пари", "Иди в даскалото ти"

Това ми е "любимата" грешка. Много е подла. При чия майка отиваш? При твоята? Не... всъщност отиваш при своята майка. В чие училище учиш? В собственото ти? Не, в собственото си. Когато майка ти и или училището ти вършат действието в изречението, тогава те са твои. Но когато майка ти не идва при теб, значи ти отиваш при майка си. Вгледайте се в последния пример: не е важно, че майка ти не идва. Важното е, че тя върши действието "неидване" в изречението. Такива са си майките - идват да видят как си с българския, дори когато не идват.

Тъй че вашите пари са хубаво нещо, но вие взимате своите пари.

Пълният член върши действието!
Биологията и граматиката имат нещо общо. И тук правилото е, че: само пълният член може да свърши работа. Пълният върши, а на непълния някой друг му я върши. Важният е пълният. А, обърнете внимание на предишното изречение. Повтарям го: важният е пълният. Кой тук върши действието? Отговорът е: и двамата. Внимавайте за ей такива неща. Това се нарича "сказуемно определение" и е мръсна работа. Два пълни члена един до друг. Те, така да се каже, се определят един друг. Рядко се случва, но го има. Объркваща ситуация и в житейски, и в граматически смисъл.

(Ако сте руснак и учите български, тогава сам Господ не може да ви обясни кога изобщо ползваме какъвто и да е член. Примирете се, членуването е въпрос на интуиция. Само българите знаят кога да членуват. И само образованите българи членуват правилно в мъжки род, единствено число. В Македония е по-лесно - там като харамии имат само пълен член. Но пък имат два-три вида от него. Изобщо, пълният член е едно от нещата, които ни сближават с братовчедите от Скопие. Ако сте рускиня, в Македония ще ви хареса.)

"Децко" и "ацко"

Не ставайте като Вецку Маринов. Пише се "детско" и "адско". Никой не казва "деце" или "ац" - казва се "дете" и "Ад", следователно правилното е "детско" и "адско". Тоест - не се излагайте. Проверявайте пак с познати думи.

Между другото, "ат" с "т" е турска дума и означава "кон". Мястото, където ще се пържат злите Grammar Nazis като мен, е Адът, написан с главна буква и с "д".

"Шеомра" и други неправилни сливания

А аз шевиразкатая. Не сливайте думи. Просто не го правете. Ясно е коя дума къде почва и къде свършва. Пише се: "Ще умра" и ако не се съобразявате с това, наистина ще умрете, когато даскалът по български накрая метне стол по вас.
Няма такова нещо като "несе разбирам снаще". Има: "не се разбирам с наште" или дори "не се разбирам с нашите".

Няма "неразбирам" или "незнам", или "несъм". Има "не разбирам", "не знам" и "не съм". Да, вярно е, има дума "неразбиране", но тя не е глагол, така че се пише малко по-другояче.

И, както казах, няма да пишете не само "несъм", но и "не сам". Това означава, че не си сам. Пише се "не съм". Научи къде е "ъ" на клавиатурата!
А за "несам" или "nesam" направо трябва да ви разстрелват.

"Омра"

Ами да, пише се "умирам". "украсявам", но "отмирам" и "окраска". Съжалявам, някои неща се запаметяват.

"Ше", "6е", "she"

Не, приятели и съседи, пише се "ще". На кирилица, самостоятелно, с "щ", а не с "ш". Чак когато станете велики писатели, ще можете да си позволите да пишете "ше".

Запетаи около обръщенията

Знам, че е трудно. Няма да ви тормозя с всички запетаи в граматиката, така и така никога няма да разберете правилата. Но когато се обръщате към някого, гледайте навсякъде около обръщението да има запетаи. Естествено, че няма да ги има преди главната буква или след точката, но инак колкото повече запетаи, толкова по-добре:
Г-н Петров, благодаря ви.

Г-н Петров, благодаря ви.
Благодаря ви, г-н Петров.

Обърнете внимание, че не е: "Уважаеми, господин Петров". Трябва целият израз да е отделен.
Не настоявам за главната буква на учтивите обръщения ("Ви"). Тя е малко изкуствена.

Събрали се сто гений и счупили хиляда чиний

Щом в множествено число се струпват букви "и", там няма място за "й". Запомнете го, адски е лесно. Един гений, два гения, двама гении. Ако напишете "чиний", значи заслужавате да ядете не от чинии, а само от пода. Спатий? Ами не - правилното е "спатии".

Главни букви и препинателни знаци

Ей, много ги "ядете". Пропускате ги. В началото на изречението - главна буква. В началото на всяко име - също. Не е трудно. Докато пишете, слагайте левия си безименен пръст върху бутона Shift и вашата буквичка по вълшебен начин ще стане главна. Между другото, прилагателните, образувани от имена на места не се пишат с главни букви. Тоест на български не се пише "Български". Да знам, че не е така in English, но у нас се пише "английски", а не "Английски". Освен ако не става дума за титла: "крал Хенри II Английски" си носи главната буква. По същия начин имаме "цариградски кюфтенца" с малка буква и "Цариградска патриаршия" - с голяма. Замисляйте се дали пишете за кюфтенца или за патриаршията. Има и още вариации на правилото, но запомнете поне това.

Същото е и с точките - пропускате ги. "Ядете" ги. Ами не го правете. Между другото, препинателният знак се слага непосредствено след думата, а веднага след това идва интервал.

Стига толкова правопис и граматика. Има още сума ти неща, но и толкова е достатъчно на първо време. Дано съм бил полезен на някого. Че ми писна да чета безобразни постинги от иначе образовани хора.

Редактирано Април 5, 2013 от ISTORIK

[Last roman]

Глишев, плийз ))

Иначе, майтапа настрана, но темата трябва да се направи важна.

Редактирано Април 5, 2013 от Last roman

[glishev]

ОК, ще я ковнем.

Пропуснал съм една от любимите си грешки:

"Кой чакаш"
Казва се "кого чакаш". Работата пак опира до това кой върши действието. "Кой чака" - това е правилно, защото означава "кой е този, който върши действието чакане". Но когато ти чакаш - тогава чакаш някого, а не "някой".

И още една подобна: "на кому е писано..."
Тази се появява, когато някой иска да мине за грамотен, а не е. Запомнете: или само "кому", или "на кого". Разбира се, да напишеш "на кой" означава, че си идиот.

[ISTORIK]

Запомнете!

За разлика от думи като неграмотен, небрежен и некомпетентен, изрази от сорта на не знам, не мога, не искам, не виждам, не чувам, не съм, не разбирам, не пия и не пуша се пишат разделно (поотделно).

Не е частица за отрицание и се пише разделно, тоест - не се слива с думата, която отрицава (отрича).

Не знам кой е незнайният воин.(Думата воин се пише с и, а НЕ - с й.)

"Не" се пише слято в началото на прилагателни и съществителни имена (думи), в които има смисъл на отрицание. Примерно: незнание, невалиден, непушач, невъзможен, независим, неудачник, неграмотен, недостиг, неадекватен, невидим, необитаем, неравност, неуспешен, неустоим и много други, подобни на тях.

Също така - в думи като невестулка, невеста, невен, небе, нещо, негър, некролог, некропол, невролог, нервиран, нефт, нефрит, нефтопровод и други подобни, в които частицата "не" не носи смисъл на отрицание.

---

Правилно:

Аз не искам, не мога, не знам...

Не мога, не знам и не искам...

Хич не ми е до вашия срам.

Разберете ме, аз не искам!

И не мисля дори, че някога

ще пожелая.

Погрешно:

Аз неискам, немога, незнам...
Немога, незнам и неискам.
Хич неми е до вашия срам.
Разберете ме, аз неискам!
И немисля дори, че някога

щепожелая.

Редактирано Април 5, 2013 от ISTORIK

[ISTORIK]

Пример за недоброто качество на училищното и на университетското обучение по български език е следната представителна извадка от фрапантни правописни грешки, допуснати от студенти, попълнили анкета за... качеството на науката и образованието в България:

- освояване на най-съвремените методи на преподаване

- вишуто образувание у нас е твърде коронпирано

- нужно е актоализирване на очебните програми

- освояването на европейски средства

- виновна е масовата негръмотност

- трява да се овеличи качеството на убразуванието

- ниското ниво на образование на цигъните у нас

- незнам

- немога да отговоря на въпроса

- неразбирам този въпрос

- немога да одговоря на този вапрос

- тряа да се увеличи броя на вишите училища, за да можи всеки чувек да има достъб до тях

- нужни са повече финансови и нефинансови стимоли

- нужно е повишаване на репотацията на оневерсетецките преподаватели

- подобряването на дисциплината на очиниците в всеко очилеще

- студентите в економическите спицялности

- многото отцъствия от лекции и опражнения

- липсата на оважение към труда на ентелектоалците

- тва е ного важно да са знай

- незаинтерисованос от страна на родителите

- трябва да се отделят по вече пари за образование

- учениците неискат да стоят в час, скучно им е

- не схващам за какво става на въпрос

- няма ясни преоретети в законодателството

- доаените в науката

Редактирано Април 6, 2013 от ISTORIK

[glishev]

Колега, само се чудя кой ще чете

[ISTORIK]

Колега, както е казал един класик: "Койту чите, пичели, койту ни чите, ни пичели..."

[alvassareiro]

интересно българите казват отивам при майка ми но

върви на майната си....като псуваме сме граматично правилни.

[ISTORIK]

А какво да кажем ние - всички онези, които живеем "на майната си" - в Майнатаун (Пловдив)?

[glishev]

Интересно - българите казват: "Отивам при майка ми", но:

"Върви на майната си"... като псуваме, сме граматично правилни.

Това се казва ценно наблюдение Точно така е.

[vorfax]

А интересно защо няма учтива форма, като "Да Ви *** майката!". Аз много се плаша, че през последните години е имало езикови реформи, които хич не съм отразил. Дните от седмицата, отделните думи в заглавията (освен първата, разбира се) и националността все още се пишат с малки букви, нали?

Редактирано Април 5, 2013 от vorfax

[glishev]

Разбира се, че се пишат с малки букви

[alvassareiro]

друга честа грешка са учтивите форми. кое е правилно

Вие господине сте дошъл или дошли

Вие госпожо сте дошла или дошли?

[ISTORIK]

При обръщение се ползва глагол в множествено число, без значение от това, дали срещу себе си имаме мъж, жена или смесена група - мъже и жени:

- А, вие вече, сте дошли, г-жо!

- Вие вече сте били тук, нали, г-не?

- Бихте ли ме последвали, уважаеми дами и господа...

[glishev]

Но:
- Атос, вие сте ранен!

В романите например не се спазва главната буква при учтивата форма. И страдателните местоимения със завършек на -н, се съгласуват по род и число. Тоест: "вие сте се наранили", но: "вие сте ранен".

[DendroaspisP]

интересно българите казват отивам при майка ми но

върви на майната си....като псуваме сме граматично правилни.

Алва,

както каза Глишев - много точно и правилно наблюдение!

[Dest]

"Не бих опитал, освен ако съм сигурен, че ще успея" или "Не бих опитал, освен ако НЕ съм сигурен, че ще успея"?

Навсякъде се използва втория вариант. Но няма никаква логика, според мен. Най-вероятно аз греша, нямам претенции, че съм "много" грамотен. 

Редактирано Април 25, 2017 от Dest

[Doris]

1. Явно ключът за разрешаването на проблема е функцията на частицата не в подчинените изречения. Смисълът на изреченията не се променя, след като изключим частицата, значи тя не отрича изпълнението на действието, означено с глагола.

2. Защо тогава я употребяваме? Частицата не е не само отрицателна, може да служи и за усилване, подчертаване, изтъкване:

Не ти ли помогнах достатъчно вече?
Голямото зло е, че стотици хиляди, ако не и милиони българи, живеят в един свят от криви огледала.

3. Подобна е ролята на не и в нашите два случая, но тук имаме и един много стар модел, по-точно стари модели на сложни съюзи, които са съдържали тези частици: АШТЕ НЕ, АШТЕ ДА НЕ, ДАЖЕ НЕ, ПРѢЖДЕ ДАЖЕ НЕ.

Ето едно изречение от старобългарския текст Пандектите на Антиох в превод на съвременен български (в скоби е старобългарското съответствие):

Който хули ближния си при каквото и да е прегрешение… ще изпадне в същия грях, освен ако не помоли (АШТЕ НЕ… ОУМОЛИТЪ) Бога, като се покае и изповяда греха си.

И един евангелски стих:

… тая нощ, преди още петел да пропее (ПРѢЖДЕ ДАЖЕ… НЕ ВЪЗГЛАСИТЪ), три пъти ще се отречеш от Мене. (Мат 26:34)

Но е възможен и друг превод от старобългарски:

… тая нощ, докато още петел НЕ е пропял, три пъти ще се отречеш от Мене.

4. Моделът е доста устойчив и до днес. Частицата не подчертава, изтъква, набляга на действието в подчиненото изречение като условие за извършване на действието в главното.

https://pavlinav.wordpress.com/2014/11/06/1-78/

[Dest]

Благодаря ти за отговора.

Аз мисля, че използването на този "модел"  е смешно, въпреки че се е утвърдил. Не се постига, според мен, каквото и да е наблягане, изтъкване или подчертаване. Просто един нелогичен комичен израз. Подобно на "Сигурно ще мога", когато имаме предвид " Може би ще мога". Но това е по-скоро в разговорната реч. 

Според теб смешно ли е да използвам "логичния" вариант, като разбира се не поправям хората, когато използват "освен ако не"? От поста ти съдя, че грешно и правилно всъщност няма. 

 

Който хули ближния си при каквото и да е прегрешение… ще изпадне в същия грях, освен ако не помоли (АШТЕ НЕ… ОУМОЛИТЪ) Бога, като се покае и изповяда греха си.

Не мисля, че е по-малко изразително, с "освен ако помоли". Съжалявам, ако богохулствам :). Както и да е, благодаря за разяснението!

Редактирано Април 25, 2017 от Dest