Camera Obscura

[Emil z Lonneberg]

Знаете какво е камера обскура – на български й викат “пинхол”. А Обскуратор е една моя приумица – така реших да кръстя разработката на едно момче от Севлиево. Ей, страшно момче!!! Бяхме седнали веднъж ей тъй, виртуално, в скайпа и му думам, че имам приумица, ама и аз не зная каква. Седнахме и мъдрихме и измъдрихме камера обскура, която да бъде с променливо фокусно разстояние – почти варио – ако беше гарга – ала реактиф!

Ето я и самата камера обскура с приставката от 105 мм (еквивалентни 50 мм за 35 мм филм – весело е приравнените милиметри да са по-малко, нали?). Обскураторът си има три приставки – една плоска, която е еквивалент на 25 мм, тази, която е еквивалент на 50 мм и една еквивалент на 75 мм. Не ме питайте как се кадрира без визьор с нещо, което е над 150 мм дълго. Виждате масивната врътка за превъртане, отзад имам червено прозорче за маркировката на филма, отпред имам лосТ за експониране, дупката е в месинг, кадърът е 6х9 см или нещо такова – Никола се е постарал да бъде максимално икономичен и ми е оставил 1 мм междукадрово разстояние : ) за максимално голям среден формат. Малко ми е терсене с ножицата, че трябва да съм точен …

Липсата на визьор днес ме накара да си говоря сам на себе си… това е основен минус на нашата разработка. Знаете ги бокс камерите на Кодак – щеше да е много хубаво да може да се монтират две такива малки визьорчета на нашата камера обскура за по-точно кадриране. Имам идея да отскоча до един фото-сервиз и да попитам господина вътре дали не може да имисли нещо. Признавам, не бях добре ориентиран. Днес изобщо не бих се двоумил – директно 35 мм бих си поръчал – но тогава – да не се мина (или пък не дай си боже – и да настина!) и поръчах три приставки. Луда работа. Но май повечето камери обскури, които човек може да си купи на пазара днес нямат визьор. А повечето дори нямат избор на различни фокусни разстояния (а нашите приставки са дори с една и съща бленда!). С приравнените 50 мм без визьор… композицията отива у ряката от време на време. Иначе за моментите, в които не отива у ряката ви показвам тези тестови снимки за илюстрация на Обскуратора.

Преди малко бях много оклюмал като извадих филмите от дозата и видях, че половината материал от днес е брак. Но виждате, че има няколко снимки, които някакси на магия не са съвсем рожби на случайността. Четох даже за диапозитивнта хартия на Илфорд в пристъп на фотографско отчаяние – с мисълта да се оборудвам с камера обскура формат 10х15 см (4х5 инча) и да работя на диапозитивна хартия и филм. Илфорд са анонсирали една нова тяхна камера обскура в сайта си (третата подред), която ще се появи по магазините следващата седмица. Любопитен съм да я видя. Може да има доста достойнства. Да се върнем на хартията – оказа се, че диапозитивната хартия е с контраст почти 4 и това много ме накара да силно да се замисля за нейната употреба… Не съм типичен пинхол фотограф, който се радва на силното винетиране или на снимки с нещо в центъра и после – мъгла. Може да съм в грешка, но според мен една техника, независимо колко стара е тя, трябва да се ползва (естествено, ако имаме желание за това) в контекста на времето си. С други думи? Представям си, че съм с платнен шлифер, промазан с естествен каучук, а единствената ми техника е една дървена кутия с малка дупчица отпред – и композицията, светлината – са единствените ми изразни средства – а естетиката се крепи на кафеникавите или пруско-сините полутонове на техниката, създадена от Джон Хершел през 1842 година. Да ни е жив и здрав. Може би ще кажете – определено самоцел! Не зная. Аз не го чувствам така. За мен няма самоцел. Водя се единствено от стремежа си да създам фотография.

Самоцелно би било, според мен, да използвам техниката за направата на фотографии, които единствено да я илюстрират като техника, а посланието да бъде единствено в използваната техника. Може ли, според вас, посланието да се заключава в използваната техника? Наскоро ние си говорихме с Никола за наблягането върху техниката и оформянето й като вид жанр (боже, как звучи!) . Все едно в този случай аз да ви кажа, че това не са манекени и въртележка от Бордо, а е “камера обскура с ван дайк” (тук виждате само дигитално тониране, което е имитация на ван дайк, но признавам, че в момента нямам подходяща хартия).

В едни далечни години това са били възможностите на фотографията. Днес възможностите са други. На мен ми харесва идеята да изследвам различни техники от историческото развитие на фотографията, така опознавам силните й и слаби страни през различните периоди. Разбирам кои са били слабите точки, които не са позволявали използването на модерни технически решения.

Не пиша за използван проявител, време и температура, понеже и без това няма фокус : )

С днешната тема просто исках да ви споделя какви ги върша тези дни. Мислех си за Йожен Атже и за Стария Париж през погледа на неговия обектив : )

[Emil z Lonneberg]

Вчера реших да тествам 55-милиметровата приставка за камерата обскура (еквивалентната на 25 мм за ФФ) и направих още две снимки. Сега седнах да си правя анализ - ако искам да се занимавам сериозно със снимане с камера обскура - какво искам да покажа и какви средства са ми нужни за това.

Общо взето са нужни доста средства.

1. Ако се снима на малък формат (с нужда от допълнително увеличаване за постигане на крайния размер на фотографията) - трябва едно от двете неща - фотоувеличител или скенер)

2. Ако се снима на формат, който няма нужда от увеличаване, то тогава това са голям формат негативи, които са по-скъпи.

В първия случай камерата обскура е малка по размери - започва от размер на сапунерка и достига до размер на голяма сапунерка, а във втория случай може да се достигне до класически размер на къщичка за птички.

Това означава, че е нужно да се работи от статив, като стативът трябва да е по-скъп (по-стабилен) с леките камери обскури (понеже всяка минимално движение на тях им се отразява доста силно).

Тук виждате какво са направили от Zero Image. Тази тяхна камера обскура работи с 35-милиметров филм (нормални филмчета от 36 пози), а имат и делукс версия, в която има затвор, който се командва от жило:

В близките дни Харман (Илфорд) ще пуснат една нова камера обскура, която е формат 10х15 см.

А те вече правят други две камери обскури - едната е отново 10х15 см (4х5 инча всъщност) с по-широки възможности - има три приставки с различно фокусно разстояние и използва филм касети, което неимоверно увеличава скоростта на работа, не е нужно да ходите с черна тента, в която да си зареждате камерата обскура.

Също така имат и една камера обскура формат 8х10 инча (това е приблизително 20х25 см или почти А4), при която не очаквам някой да каже, че мисли да ползва допълнително увеличение.

Просто ви представям на вниманието две фирми, които произвеждат камери обскури - Зеро Имидж и Илфорд.

Иначе има много малки производители, които приготвят много красиви камери обскури, наскоро срещнах един поляк, който прави чудеса, също така преди години посетих манифактурата на един унгарец, който също ме впечатли като качество на изработка. Ето я и неговата камера обскура формат 4х5 инча (10х15 см):

Когато говорих с него и му казах, че се чудя дали не искам 8х10 инча и той ми каза, че няма проблем да ми направи каквото си пожелая, само да му кажа какво искам преди това. И виждате, че тази камера има възможност да й бъдат добавяни филтри, нещо, което не съм виждал при никоя друга камера обскура. А филтрите са супер важно нещо за черно-бяла фотография (не вярвам, че някой ще тръгне да снима цветно с камера обскура, но все пак да я спомена и нея).

Ако искате да разгледате, ето линк към самата манифактура: http://www.argentumcamera.com/eng/pages/other/home.htm

Редактирано Април 14, 2013 от Emil z Lonneberg

[Joro-01]

Но тук филтрите намаляват няколко пъти силата на светлината.. Или да кажем че увеличават времето за експозиция.

Ти си фотографът

[Emil z Lonneberg]

Сега отворих да погледна в гугъл какво ще ми излезе като напиша "ефект на цветните филтри в черно-бялата фотография", обаче нищо не ми излиза... само глупости. Май трябва да седна и да напиша два реда?

Филмът не е с равномерна чувствителност към различните цветове. Той е силно чувствителен към синьото и ултравиолета, затова пейзажистите използват ув филтри, градиентни филтри (затъмняват частично само небето), зелени филтри (да изсветлят зелените участъци) и т.н.

...

Използването на жълт филтър е за всекидневна употреба. Жълтото е антипод на лилавото и става супер. Нещо като хардуерна корекция : )

Жълтото ще направи облаците по-пухкави, по-обемни, а небето няма да излиза бяло, а ще започне да сивее.

Оранжевият и червеният филтър са с по-силно изразен ефект. Небето с червен филтър е черно, а снимката е като направена в нощ.

Много хора снимат архитектура с оранжеви филтри. Червените филтри са за пейзажи и натюрморти (хора не става, че изглеждат страшни).

За портрети се препоръчват сини или зелени филтри (тук зависи и типа на емулсията на филма, както и предпочитанията за ефект).

Ако снимате пъпчив човек с червеникави пъпки, то тогава ако вземете зелен филтър, хихи, ще стане на черни точки.

...

Надявам се схвана каква е идеята.

И като вторичен ефект, намаляват светлината. Между 2 и 8 пъти за цветните филтри и между 2 и 64 пъти за неутрално сивите филтри.

[Joro-01]

Яснооо... Мерси

Иначе да - знам за различната чувствителност на емулсията към различните цветове.

Редактирано Април 15, 2013 от Joro-01

[Emil z Lonneberg]

През изминалите дни съзнанието ми бе заето с изучаване на камерата обскура. И то не че за няколко дни съм открил всичко, но поне започнах да си задавам въпроси. Това е добре. Имахме един професор, който казваше – когато студентите започнат да задават въпроси, значи всичко е наред. Има нещо, което им е ясно, има и нещо, което не им е ясно. Когато не задават въпроси, нищо не им е ясно. Защото обратното досега не съм го видял : )
При тези въпроси са свързани с това аз доколко желая да използвам тази техника за получаване на фотографски изображения – наравно с обективната фотография или просто за “парфюм”? Сега ще разгледам основните неща, които бистрих през изминалите дни.

Кутия.
Колкото по-тежка е кутията, толкова по-добре. Защо? Защото, когато вие отмествате капачето, което покрива дупчицата, внасяте вибрации. И на една лека кутийка тези вибрации ще се отразят много силно, а на една тежка кутия от дърво тези вибрации почти няма да се отразят. Тук значение има и стативът. В никакъв случай не използвайте калпави стативи като моя, на които им хлопа плочката. Голям праз, че стативът ми издържал 4 кг, при положение, че плочката на главата не се клати единствено при монтиране на сапунерка от 100 грама. Но това са мои грижи. Ще използвам тел и ще отстраня проблема : )

Сега виждам, че Илфорд са използвали магнитно заключване на затвора в тяхната най-нова камера обскура, което ме кара да се замисля дали то няма да довежда до вибрации (или викате – ще има вибрации само ако стативът ни се клати : ). Другите им две камери обскури са с капачка на връвчица. Чудя се, трябва да ги пипна.
За себе си установих, че трябва да се пипа много нежно и деликатно. Иначе вибрациите съсипват изображението. Също така е хубаво да се използват филми с ниска чувствителност, за да имаме дълга експозиция и евентуалното трепване в началото да не се отрази толкова.
Господата от Зеро Имидж са измайсторили затвор, който се управлява с жило. Аз се чудя дали да не си монтирам един затвор от обектив. Ако взема филм Илфорд 3200 АСА, в слънчев ден експозицията ще ми бъде 1/30 сек … направо за стрийт!? (поради големия формат – стрийт от статив).
Сега се сещам, че бих се радвал, ако камерата ми обскура има дръжка за носене.

Зрителен ъгъл.
Това са нашите предпочитания. Обаче в този случай те са силно ограничени. Липсата на визьор прави работата с “обективи” над 25 мм (приравнени към 24х36 мм) сравнително по-трудна (не е възможно да се кадрира прецизно, което ограничава любтелите на геометрията). От друга страна имаме немърливото кадриране, което често се среща при снимащите с широк ъгъл (разчитащи на “уау-ефекта”, дължащ се на различната перспектива) и нуждата да се приближим. Този уау-ефект е придружен в случая и от силно винетиране и загуба на детайл по ъглите и разни други неща, които не считам за съвсем естетично. Аз съм забелязал за себе си, че 25 мм е добра фокусна дължина за обекти, които са на разстояние между 1 и 2 метра, с изключение до 3 метра (ако са по-едри). Фокусно разстояние 35 мм е за обекти между 1 и 3 метра, по изключение 4 метра. Фокусно разстояние 50 мм е за обекти между 1 и 4 метра, по изключение 5 метра : ) Ако се чудите как така – ами погледнете си скалите на обективите, хората неслучайно са нанесли метри до някъде и после са сложили безкрайност : ) Е, аз наскро открих топлата вода. Не ми се смейте.
Връщам се на камерата обскура. Значи 50 мм е супер (според мен), но трудно изпълнимо без визьор (мисля в момента по въпроса, ако имате предложения, те са добре дошли). 35 мм е все още прекрасна фокусна дължина, която не е толкова взискателна към визьора. 25 мм за мен става прекалено близо. А с голяма кутия това е трудно изпълнимо.
Така.
Моят фаворит при 4х5 инча е 110 мм, а при 6х9 см е 75 мм. Това просто за информация. За 8х10 инча ми е трудно да го сметна, че аз с такива големи числа не съм работил : ) , но подозирам, че нещо в диапазона на 180-220 мм ще е супер.

Визьор.
Повечето камери обскури, които може човек да си купи, са без визьори. Изключение правят някои от ломографските модели, които използват скелета на вече наложили се модели фотоапарати на пазара. За други камери обскури с визьор не се сещам. Не и вграден.
Камерите на Илфорд имат чехълче за светкавица, на което човек да закачи външен визьор. Което е прекрасно. Визьори се произвеждат от няколко фирми – Лайка, Цайс, Фойхлендер, вероятно и други. И не са никак евтини.
Вероятно най-достъпно решение е да хванем някой стар неработещ фотоапарат с подходящ тип визьор за нашата камера обскура и да го изтърбушим (например визьор от две ламаринки П-образен профил, близката до нас – по-малка, а по-далечната – по-голяма, които при визиране в един момент съвпадат (двойки еднакви триъгълници). Но това нещо трябва да може да се прибира към тялото, иначе може лесно да бъде деформирано или “отнесено от вихъра”.
Вчера четох за приложение на Андроид – за ползване на телефоните като визьори. Имало някакви приставки за закачане към чехълчето за светкавицата и после програмката смятала зрителното поле при задаване на разстояние, милиметри на обектива и прочие. Няма лошо.

Форматът.
Може би това е първото нещо, което трябва да имаме предвид. Колкото по-голям е използвания формат, толкова по-малко увеличаване ще е нужно след това, а с това – и толкова по-добре ще се запази остротата на изображението. Ето, така например дигиталните фотоапарати с кроп сензор не са подходящи, защото площта на матрицата е прекалено малка и от 18х24 мм (площта на матрицата) до 18х24 см (примерен размер на крайното изображение) е необходимо “яко” увеличаване. Това е като да използваме филм с формат 6х9 см и да искаме да получим 60х90 см фотография. Реално от такъв размер надали има нужда и спирайки се на формат 18х24 см ние просто ще увеличим неколкократно по-малко изображението от негатива с размер 6х9 см. С други думи – увеличаване е нужно. Освен ако не снимаме на филмов материал с размерите на фотографията и не копираме контактно. То това означава да използваме формат 13х18 см (5х7 инча) и да ни е терсене, че фотографиите ни са дребни, или да използваме 20х25 см (8х10 инча) и да ни треперят гащите, когато зареждаме филма в касетите (понеже е доста скъп).
Аз преди снимах с камера обскура, приготвена от кибритена кутийка и сега, работейки с формат 6х9 см забелязвам огромна разлика в остротата между изображенията, получени с двете камери обскури. Естествено, за това допринася и точността на изработка на отвора при втората – понеже неравностите при пробиването на металната пластинка водят до дифракция, а те са пръв неприятел както на обективната, така и на безобективната фотография (или както често ще чуете: “дифракцията яде от детайла”). Знаете, има различни технологии за пробиване на дупки, някои ползват лазер (но остават неравности), други пробиват със свредел и после заглаждат ръбчетата (това е по-добрата техника), трети ползват кутийки от газирани напитки и просто боцват с игла. И колкото форматът на камерата обскура е по-голям, толкова и необходимата ни дупчица е по-голяма и по-лесна за изпълнение (висока точност). Оптималната бленда за камера обскура е между 200 и 300, като някои ползват бленда 256, други – 333. Ломографите използват бленди, чието първо число е “1″. Нямам представа защо.

Скенер.
Важно е човек да помисли и за скенер, за да не плаче, че животът го е изненадал грозно. Ако сте решили да ползвате среден формат и твърдо нямате желание да се занимавате с голям, вземете си средноформатен скенер някакъв – нямате нужда от епсон V750, за да сканирате негативи от камера обскура, вероятно и по-евтините ще свършат работа. Има хора, които за целта използват дигиталните си фотоапарати, аз пък използвах телефона си за целта. Скановете са ми отвратителни, обаче негативите са достатъчно големи, за да мога да си извадя заключения по тях, а сканирането е колкото да ви илюстрирам какво съм направил. Сега съм забъркал емулсия за цианотипия и скоро тези преснимки с телефона ще бъдат заменени от сканирани фотографии. Първо реших, че искам да си оформя мнение за възможностите, които ми предоставя средноформатната камера обскура, преди да хукна да си купувам скенер (възможно е дори да реша да не се занимавам с камера обскура и да ми остане един скенер за украса). Ако имате фотоувеличител за формата, който искате да използвате, тогава можете да си купите и по-прост скенер. Но тогава пък се поставя въпросителен знак за увеличител в нужния формат. А и един увеличител може да работи само с прозрачни материали (това за снимащите на хартия). И като казах хартия, вече я пипнах тази диапозитивна хартия на Илфорд, но едно нещо ме накара да се замисля дълбоко – от Илфорд споменаха някакъв специален филтър, при който се следяла нейната обработка!? И като че ли предложиха да се обработва в доза. Цената й не я коментирам (струва колкото филм!), просто разсъждавам на глас. Не мога да разбера защо бих снимал на такава хартия, освен воден от желание да създам един единствен оригинал (и то оригинал с малко тонални преходи, хаха).

Избор на хартия.
Моето виждане е, че камерата обскура се е убила за баритна хартия топъл тон. Не е същото на пластифицирана хартия. Стои някак “дигитално”. А и баритната хартия се тонира много успешно със селенов тонер, златен, платинен, паладиев и други, които само съм чувал. Но въпросът с тонирането не е за подценяване. Тонирането придава завършеност на принта. И има архивна стойност (понякога).
Лично аз бих използвал фотохартия с променлив контраст. В моя случай ще използвам главата на увеличителя за регулиране на контраста, но ако нямах увеличител, бих си взел едни филтри за увеличител и бих поставял нужния филтър над негатива. Илфорд имаха негативи формат 15х15 см, което покрива прекрасно 4х5 инча. В Макодирект има едни немски филтри, както и има два размера чешки филтри на Фома.
Естествено, вие бихте могли и да си приготвите емулсия за ван дайк, цианотипия и солен печат, използвайки акварелна хартия, или тъкан, дърво, стъкло и т.н. Трябва да съобразите експонирането и проявяването на филма с техниката за копиране, която ще използвате. Защото ако с вариоконтрастната хартия вие лесно можете да промените желания контраст на фотографията, то с благородните техники това е много тегава работа (силно ограничена възможност за вмешателство). Което означава на първо място – точна експонация на филма! И не само – благородните техники са нискочувствителни и ако не работите на слънчева светлина, тогава имате нужда от ултравиолетова лампа. Неколкократно по-дългата експонация в сравнение със съвременните фотохартии означава, че ще работите бавно, защото и при двата случая имате нужда от проби. Но с фотохартията пробите ще ги нахвърляте за 15 минути, а с благородните процеси ще са ви нужди часове. А това значи – търпение.

Филтри.
Няма никаква свястна информация в нета за употребата на цветни филтри в черно-бялата фотография, която да е илюстрирана с хубави примери. Знаете, че има жълти, жълто-зелени, зелени, сини, оранжеви, червени филтри (всеки филтър съществува в няколко различни плътности). Много малко са камерите обскури, които имат резба за филтри, засега се сещам единствено за една, произвеждана от една малка манифактура в Унгария, която имах честта да посетя преди 4 години в Нирйедьхаза.

Нота Бене: Ще повторя за разсеяните, които се смеят на кофти преснимките от телефон, че те ще бъдат заменени със сканове на копираните негативи – мисля да направя една серия в кафяво, в синьо, в черно-бяло и да пробвам различни тонирания, за да си избера къде кое най-много ми харесва.

Редактирано Април 15, 2013 от Emil z Lonneberg

[Emil z Lonneberg]

От вчера имам емулсия за цианотипии (готова узряла за ползване) и като че ли имам и първия успешен кадър. Щракнах го преди малко с фотоапарата, колкото да се уверя, че за такива неща скенерите нямат цена (да не ти излизат криви снимките). Но не ми се пускаше скенер за 1 снимка : )

Как се прави?

Взимате акварелна хартия от поне 200 грама (най-добре 300 грама) и на много слаба светлина (като от свещ) с четка нанасяте емулсията много старателно и внимателно. Може и да не е старателно, ако търсите гръндж ефект. Изчаквате на тъмно (не е задължително и вие да стоите, можете да излезете : ) да изсъхне и след това поставяне негатива в контакт с хартията като притискате между две стъкла.
Експонирате на слънчева светлина в продължение на няколко минути - определя се с проби.

Ако имате ултравиолетова лампа - по-добре с нея. Така пробите ви ще са контролирани.

След експониране миете във вода да премахнете излишната емулсия. Сушите.

[pugi]

на колко години е този фотоапарат

[Emil z Lonneberg]

Камерата обскура, която ми направи Никола Дюлгяров от Севлиево, вече стана на 2 години.

Сега съм му поръчал една нова камера обскура, формат 18х24 см, да позволява работа без нужда от увеличение.

Довечера от 19 ч по Нова телевизия ще има репортаж за това как да си направим камера обскура от кибритена кутийка и за снимането с прости фотоапарати въобще.

[КГ125]

Не можа да го гледам ще го търся по интернет )

[Emil z Lonneberg]

Нова Телевизия Новини

eто я следобедната емисия, ако можете да превъртите, в последните 5 минути е репортажа

[Joro-01]

Аз го гледах

[КГ125]

Нова Телевизия Новини

eто я следобедната емисия, ако можете да превъртите, в последните 5 минути е репортажа

Мерси ) На този компютър нямам звук, ще го видя )