Вaсил Левски - тема посветена на него и делото му.

[К.ГЕРБОВ]

Сведението за „предателството” на поп Кръстю Любен Каравелов изглежда е получил от Данаил Попов. А източникът на известието на Попов е сестра му. Както са се изказвали такива мнения до сега, мълвата, че поп Кръстю е издал Левски, тръгва от сестрата на Марин п. Луканов по старата максима: Най-добрата защита е нападението.

„От Величка тръгва мълвата , която обвинява поп Кръсто в предателство.” http://bg.wikipedia.org/wiki/Величка_Хашнова

[Haidut]

Вижда се, че освен, че нямаш познания по биографията на Левски, но си и страшно нахален. Ако ще се опитваш да продаваш краставици на краставичаря, спазвай правилата и когато твърдиш нещо, посочвай документите, от където си взел въпросното сведение. Конкретно обясни, къде е споменато, че Левски е организирал Арабаконашкия обир.

Искам да ти кажа, че когато се пуска нещо, което е взето от друго място, се посочва от къде е взето. Картината със залавянето на Левски от твоето мнение от 16 април е взета от форум БГ Наука, тъй като в този вид с пояснителния текст, тя е пусната за първи път тук.

Същото изображение е публикувано и в http://pateshestvenici.blogspot.com/2013/02/blog-post_17.html . Авторката е ученичка, обаче добросъвестно е написала накрая, че е ползвала сведения от http://www.nauka.bg.Учи се и ти на културно поведение, особено когато гостуваш някъде.

Не съм казал че Левски е организирал арабаконашният обир никъде. Казах че идеята е негова.

Картината я взех от форума на вестник атака, не съм я вземал от тука..

Не исках да правя реклама на друг форум и за това не посочих от къде е взета.

Вижда се че имам доста познания за Левски, не колкото ми трябват, но доста. Та няма как някой да ме метне така лесно.

Няма как и някой да говори неистини и да очаква да си мълча.

Та идеята за обира е на Левски, но е смятал че времето не е подходящо.

[Eньо]

Не съм казал че Левски е организирал арабаконашният обир никъде. Казах че идеята е негова.

Картината я взех от форума на вестник атака...

Левски отхвърля тази идея.

Тетевенският чорбаджия Станьо Врабевски по това време е председател на комитета, и Петко Милев също чорбаджия – комитетски касиер. Те двамата подкокоросват председателя на Етрополския комитет Тодор Пеев да организират обира.

След това чорбажи Станьо започва да увещава Димитър Общи - така и така, комитетската каса няма да се напълни, ако тоя даде две лири, оня пет... Ето от Букурещ искат 50 000 гроша, откъде да ги вземе?!

Тези пари е трябвало да ги дадат двамата чорбаджии, те и затова са станали и членове на комитета (избрани за

председател и касиер) , ще дадат каквото поискат, да не чакат комитета да им определи вноски....

Думи на чорбаджи Станьо според признанията на разпитваните:

- Ето тук ще мине турската хазна, хайде – обери я. Ще напълним касата ...

[К.ГЕРБОВ]

Ето от Букурещ искат 50 000 гроша, откъде да ги вземе?!

Тъй като не ми се рови из оригиналните документи, ще използвам два цитата от Иван Унджиев.

Вижда се, че още в идейната фаза на обира, Димитър Общи е „отсвирил” Васил Левски, който след завръщането си от Букурещ, се оказва, че е похарчил всички пари на комитета, които били събрани дотогава, без да пита никого. Затова Общи и тетевенските първенци решават въобще да не вземат мнение нито от Васил Левски, нито от другите комитети, а парите от обира да бъдат занесени директно „отсреща” на Любен Каравелов в Букурещ.

Като подминем тенденциозните подхвърления на Унджиев за „благоразумните хора” и „отговорния водач, който искал да избегне катастрофата” и прочетем по-внимателно по-важните редове, ще стигнем до мнението, че под „да се види с какви хора трябва да се бастиса”, Левски най-вероятно е разбирал такива, които да не пращат парите отсреща на Каравелов, а да ги дадат на него.

[Haidut]

Общии не е бил стока и естествено е да се противи на Левски. Такива хора винаги е имало. На практика пращайки му го от БРЦК провалят Левски.

Левски бил изхарчил парите на комитета в Румъния !!! Стига бе хора да не ги е изиграл на покер ?

А обира е идея на Левски, но не е смятал момента за подходящ, а може и да не е искал въобще да го върши. Трябва да се отбележи че Левски е имал доста идеи и от доста от тях се е отказал.

[К.ГЕРБОВ]

„Позитивно вече се знае, че Василъ Левски е предаденъ от попъ Кръстя. Васил е далъ на тоя поп малко парици и някои други неща да ги скрие, а тия парици и тия неща са били най-главната причина, която е накарала черковния служителъ да продаде една християнска душа на турските джелати...”

На 12 декември 1872 г. Васил Левски пише до Ловешкия ЧРК: „Колкото писма, пари, вестници и всичко, каквото има оставено във вас и у председателят тайни работи, да се пренесат у Николча, че или аз ще премина да ги взема, или други ще проводя да ги отнесе дето събираме вече всичките работи, защото ни времето заповядва. У председателят има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа… Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови…”

На 24 декември вечерта Левски пристига в Ловеч и отсяда в дома на въпросния Николчо, т. е. Никола Сирков. Какво е станало преди това, разказва Боцка Павлова. Тя е дъщеря на Мария и Никола Цвятков Бакърджията, който съпровождал Левски до Къкрина и е арестуван заедно с него. Мария е била омъжена първо за Никола Сирков, за който ще стане дума по-долу. След смъртта на Сирков, се омъжва за Цвятков. Разказът на Боцка Павлова:

Това сведение трябва да се прочете много внимателно. Боцка, която е била баба, когато го е съобщавала, е подчертала накрая: „Левски разбрал, че косъмът на попа не е чист и не го е потърсил. Той също се е съмнявал, че попът се е предал на турците.” Само че, дали така е мислил Левски или това си е добавка на Боцка, пък може и на майка й. Едва ли е вярно и твърдението, че Николчо Сирков се е усъмнил в поп Кръстю.

Някои моменти в разказа насочват към едно по реалистично развитие на нещата. Та може ли Левски, който е дошъл в Ловеч да вземе именно това, което е поискал от председателя на комитета - необходимите му писма и пари, да си тръгне без тях? Това му е трябвало на него, а не лична среща с поп Кръстю. Писмото подсказва, че среща на Левски с поп Кръстю не е имало и едва ли последният е знаел, че на Коледа Апостолът е бил в Ловеч и на 26 декември ще спи в Къкринското ханче.

Боцка изрично е подчертала, че попът идвал няколко вечери да пита за Левски и след като в едната вечер стоял до по-късно, повече не се появявал. В тази последна вечер, обаче, има един интересен момент: попът носел тефтери. Т. е. попът е донесъл отчетната приходно-разходна книга на Ловешкия комитет. И както се оказва, предал е на Сирков и парите, отчетени в нея.

За да не иска Левски да се среща с поп Кръстю причината не са били съмненията, че не му бил чист косъма, а защото попът е предал всички искани документи и е възстановил липсващата сума. Никола Цвятков споменава, че докато пътували заедно с Левски след залавянето му, той им казал, че турците му взели кимера (кесията). „В кимера му имало 3000 гроша на комитета от Ловеч за оръжие и 1500 гроша негови - за харч”, са думите на Никола.

Което означава, че председателят на Ловешкия комитет поп Кръстю се е издължил. Това е станало няколко дена преди Левски да пристигне в Ловеч. Изпълнил задължението си, поп Кръстю е престанал да се интересува повече от Левски.

Когато няколко дена след това поп Кръстю видял в конака заловеният Левски, останал учуден и го попитал: „Как стана тая работа?” Левски отговорил: „Стана, каквото стана, то се мина вече.” Това е предал сам Левски на Никола Цвятков, без какъвто и да е коментар. Вижда се, че отговорът му е бил гузен. И не е обвинил поп Кръстю, нито че го е предал, преди да го хванат, нито пък че го е разпознал при сгледата и е казал на турците, че заловеният е Левски. Както представя нещата Стефан Каракостов.

[Haidut]

Друга причина Левски да не потърси попа е че къщата му се е намирала в турска махала. Било е страшно рисковано да отиде точно там.

[Eньо]

Боцка изрично е подчертала, че попът идвал няколко вечери да пита за Левски и след като в едната вечер стоял до по-късно, повече не се появявал. В тази последна вечер, обаче, има един интересен момент: попът носел тефтери. Т. е. попът е донесъл отчетната приходно-разходна книга на Ловешкия комитет. И както се оказва, предал е на Сирков и парите, отчетени в нея.

За да не иска Левски да се среща с поп Кръстю причината не са били съмненията, че не му бил чист косъма, а защото попът е предал всички искани документи и е възстановил липсващата сума. Никола Цвятков споменава, че докато пътували заедно с Левски след залавянето му, той им казал, че турците му взели кимера (кесията). „В кимера му имало 3000 гроша на комитета от Ловеч за оръжие и 1500 гроша негови - за харч”, са думите на Никола.

Което означава, че председателят на Ловешкия комитет поп Кръстю се е издължил. Това е станало няколко дена преди Левски да пристигне в Ловеч. Изпълнил задължението си, поп Кръстю е престанал да се интересува повече от Левски.

Първо за парите взети от поп Кръстю от комитетската каса "за ден два".

Той си услужва с пари от касата на комитета, за да изплати къща, купена 2 години по-рано.

Според сестра му попът я е изплатил докрай към момента на арестуването му, тоест направил го е с комитетските пари.

Сам той в писмо до Апостола от 7 октомври пише за това и обещава да възстанови сумата "за ден два".

Сумата "заета за ден два" от комитетската каса след ареста на Марин Поплуканов е от 100 до 500 турски лири (10-50 хиляди гроша) - "дебели комитетски пари".

Никъде не се споменава за възстановяване на парите на комитетската каса, само че попа е дошъл вторият път с тефтери под мишница, като примамка, но съща така си е тръгнал с тях, следван от преоблечените турски полицаи:

Следъ една или две вечери попътъ пак дошълъ и стоялъ до по-късно.

Този пътъ той носилъ тефтери.

Щом попътъ си отишълъ, кучетата престанали да лаятъ и мама и Николчо Сирковъ се усъмнили, че попътъ идва нарочно и че хората, които обикалятъ къщата са турски заптиета, курдисани да заловятъ Левски.

Когато Левски дошълъ по тъмно на Бъдни вечеръ, Николчо и мама му разказали всичко.

Левски разбралъ, че косъмътъ на попа не е чистъ и не го потърсилъ. Той също се е съмнявалъ, че попът се е предалъ на турците.

[К.ГЕРБОВ]

Първо за парите взети от поп Кръстю от комитетската каса "за ден два".

Той си услужва с пари от касата на комитета, за да изплати къща, купена 2 години по-рано.

Според сестра му попът я е изплатил докрай към момента на арестуването му, тоест направил го е с комитетските пари.

Сам той в писмо до Апостола от 7 октомври пише за това и обещава да възстанови сумата "за ден два".

Това последното го няма в писмото от 7 октомври:

Никъде не се споменава за възстановяване на парите на комитетската каса, само че попа е дошъл вторият път с тефтери под мишница, като примамка, но съща така си е тръгнал с тях, следван от преоблечените турски полицаи:

Следъ една или две вечери попътъ пак дошълъ и стоялъ до по-късно.

Този пътъ той носилъ тефтери.

Щом попътъ си отишълъ, кучетата престанали да лаятъ и мама и Николчо Сирковъ се усъмнили, че попътъ идва нарочно и че хората, които обикалятъ къщата са турски заптиета, курдисани да заловятъ Левски.

Когато Левски дошълъ по тъмно на Бъдни вечеръ, Николчо и мама му разказали всичко.

Левски разбралъ, че косъмътъ на попа не е чистъ и не го потърсилъ. Той също се е съмнявалъ, че попът се е предалъ на турците.

И къде пише, че попът си отишъл с тефтерите.

Сумата "заета за ден два" от комитетската каса след ареста на Марин Поплуканов е от 100 до 500 турски лири (10-50 хиляди гроша) - "дебели комитетски пари".

Това са също такива свободни съчинения, като: „Левски разбрал, че косъмът на попа не е чист и не го е потърсил”.

На 1 юли 1872 г. Васил Левски прави отчет на получените пари, за които е издал квитанции и установява, че от 25 януари (тогава се появяват първите самоделни квитанции, които обаче са дадени и за сумите, приети от ноември 1871 г.) до 1 юли той е получил и отчел с квитанции сумата 24456:15 гроша. Това са суми, събирани от всички комитети. И всичките тези пари Левски ги е похарчил. На 2 юли 1872 г. той пише писмо до Кирияк Цанков, в което го уведомява: „Днес останал съм без жълтичка и съм в големи мъки”.

Разбрали какви ги е сторил Апостолът, от района контролиран от Димитър Общи престават да изпращат пари в Ловеч. Може ли два-три месеца след това в Ловешката каса да са постъпили 50 000 гроша и попа да ги използва всичките? Та нали именно липсата на парични постъпления кара Левски да започне репресията над чорбаджиите. Даже сам провежда провалилия се обир у Денчо Халача.

Никой не знае колко пари е взел поп Кръстю. Отишъл е, както му е било писано у Никола Сирков и е предал каквото се е искало от него или каквото е можел. Какво значи „Левски разбрал, че косъмът на попа не е чист и не го е потърсил”? Толкова голямо шубе ли е обхванало безстрашния Апостол? Тук е ставало дума за пари и то много пари, ако са били 50 000. Защо Левски не е потърсил попа, ако той не се е издължил? Най-малкото щеше да спомене нещо по този повод на Никола Сирков или на Никола Цвятков. Значи е останал удовлетворен от това, което е получил.

Откъде са тези „3000 гроша на комитета в Ловеч”. Няма откъде да ги е получил Левски освен от Никола Сирков, а той от поп Кръстю. Съществува вариант поп Кръстю да е дал част от сумата и да е обещал, че скоро ще даде и другата. Възможно е и председателят, взел парите, да е старият председател Марин поп Луканов. Поп Кръстю е станал председател след арестуването му.

Спомените на Боцка Павлова показват, че поп Кръстю не се е скрил. Отишъл е, както му било казано при Никола Сирков, нещо е говорил, нещо му е дал. Какво точно, Боцка явно не е разбрала и е влязла и тя в интригата за предателството на поп Кръстю. Щом и Каравелов е повярвал?

След залавянето на Апостола всички, които са можели да попаднат под подозрение, че са го предали, са започнали да ковладят поп Кръстю. В спомените си Боцка, дъщерята на Мария, споменава, че след като дошъл с тефтерите, поп Кръстю не е търсил Левски. И Левски като идва, не е търсил попа. Димитър Пъшков обаче е написал, че същата Мария Николчова му разказала, че след като той и Марин поп Луканов били арестувани и откарани в София, Левски се завърнал от Стара Загора в Ловеч и се установил в нейната къща в Дръстене, в която имал среща с поп Кръстя. Разговорът бил доста разпален и Марийка чула, че „Левски казал на поп Кръстя да додиш утре вечер в Къкрина при Христа Латинеца да си разчистим сметките.”

Мисля, че изнесеното от Боцка Павлова, разбира се критично и логично прочетено, дава допълнителни сведения около историята със залавянето на Васил Левски.

[Eньо]

Отишъл е, както му е било писано у Никола Сирков и е предал каквото се е искало от него или каквото е можел.

Поп Кръстю да е донесъл и върнал взетите на заем комитетски пари? Това кой го твърди от съвременниците му?

[К.ГЕРБОВ]

В писмото на Левски до Алилаа Селевли от 12 декември 1872 г. не се споменава конкретно „председателят” да му предаде „ония” пари. Написано е:

„У председателят има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своята работа. Той не е ли чел в уставът?! На комитетски пари минутата се не знае кога ще се поиска. Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мен у Николча да оставя: оттам ще и получава.”

Левски подмята за парите, но не е бил сигурен дали те вече не са били възстановени, защото не е бил в Ловеч при всички случаи от 7 октомври до 12 декември. Едва тогава е успял да отговори на изпратеното два месеца преди това писмо.

Взелият парите, казал, че ги употребил за ден-два и може вече да ги е бил върнал на съответното място. Затова искането на Левски е обобщено: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови. След като не е повдигнал при пристигането си в Ловеч въпрос за парите, значи той не е стоял на дневен ред.

[Eньо]

Затова искането на Левски е обобщено: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови.

Нека обобщим. Донесено ли е изобщо нещо у Николчови, или само хвърляме кьор фишек?

[mitaca]

Всъщност нека да разгледаме и един друг въпрос. Имал ли е физическата възможност поп Кръстьо да предаде Левски?

[Haidut]

Всъщност нека да разгледаме и един друг въпрос. Имал ли е физическата възможност поп Кръстьо да предаде Левски?

Категорично не. Левски не му се е обадил поради доста причини, и една от тях е била че къщата на Попа се е намирала в турска махла..

Друга е че е бил точно тогава крайно предпазлив.

- Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот.

- Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен.

- Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.

- Всекиму ще се държи сметка за делата.

- Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва.

- На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.

- Най-много са виновни чорбаджиите.

- Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре.

--Народната работа стои над всичко.

- На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.

- Отговорност към обществените средства

- Интригата спира хода на народната работа.

- Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.

--Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.

В.Левски

[К.ГЕРБОВ]

Нека обобщим.

Донесено ли е изобщо нещо у Николчови, или само хвърляме кьор фишек?

Боцка Павлова казва, че поп Кръстю, понеже получил писмо от комитета, дошъл една вечер при Николчо Сирков да пита дали е дошъл Левски. Останал до късно и разговаряли. Попът дошъл и втора вечер, тогава „носил тефтери”. Пак стоял до късно и разговаряли. След това не е идвал.

Учителите Петко Владов и Иван Войников от Угърчин, са записали спомени на Марийка Сиркова, когато тя е живяла там няколко години при дъщеря си. Според тях Левски е дошъл за последен път у Марийкини на Бъдни вечер. Там той имал дълъг разговор с Николчо Сирков и Христо Латинеца. На Марийка поръчали, като отиде на черква, да се срещне с Величка и да й иска да донесе подправените писма, за да ги види Левски. Величка й предала писмата, увити в кърпа, пред тяхната порта. От Николчо после Марийка, узнала, че като видял писмата, Левски казал, че не са писани от попа и че са „лъжовни”, тъй като и почеркът, и печатът на комитета са подправени. На другия ден Левски и Николчо зашили в самара на дядовия Иванов кон всички комитетски книжа и тефтери.

Никола Цвятков споменава, че докато пътували заедно с Левски след залавянето му, той им казал, че турците му взели кимера (кесията): „В кимера му имало 3000 гроша на комитета от Ловеч за оръжие и 1500 гроша негови - за харч”.

Това са фактите. Според мен поп Кръстю е изпълнил заръчаното му от Васил Левски. Опис на предаденото от поп Кръстю на Никола Сирков не съм виждал досега. Не съм виждал и приходно-разходната книга на БРЦК, за да разбера как са се движили парите на комитета. След отчета, направен от Левски при завръщането му от Букурещ, не съм попадал на други такива сметки.

Единствен, който може да отговори на въпроса горе, е бил Никола Сирков. За съжаление той умира през 1873 г. и не е оставил никакви спомени.

[Haidut]

Сега зачетох по интернет книгата на З. Стоянов за Левски.
Веднага набива на очи анти християнкото настроение на автора, което в някои моменти предполагам е нанесло вреда на самото писание.
Ето и първите неща, които ми направиха впечатление.
Това относно чичото на Левски.
Иванъ Кунчевъ, виденъ карловски еснафъ-бояджия, братъ му Видулъ Кунчевъ е войвода на хайдутска чета и загиналъ като врагъ на робството.
Сега за братята му.
Христо И. Кунчевъ е билъ четникъ при Филипъ Тотя, починалъ въ Букурещъ презъ 1870 г. отъ туберкулоза.
Петъръ И. Кунчевъ е единъ отъ карловцитѣ, които сѫ участвували въ Априлското въстание и следъ това е емигрантъ въ Букурещъ, откѫдето съ рускитѣ войски като опълченецъ въ Освободителната война минава въ България и се бие за поробеното си отечество. Въ войната получава много рани, които следъ освобождението не можали да зарастнатъ и той починалъ отъ тѣхъ.


http://www.kroraina.com/knigi/zs/index.html

http://www.kroraina.com/knigi/nk/index.html

[Eньо]

Боцка Павлова казва, че поп Кръстю, понеже получил писмо от комитета, дошъл една вечер при Николчо Сирков да пита дали е дошъл Левски. Останал до късно и разговаряли. Попът дошъл и втора вечер, тогава „носил тефтери”.

Никола Цвятков споменава, че докато пътували заедно с Левски след залавянето му, той им казал, че турците му взели кимера (кесията): „В кимера му имало 3000 гроша на комитета от Ловеч за оръжие и 1500 гроша негови - за харч”.

Това са фактите. Според мен поп Кръстю е изпълнил заръчаното му от Васил Левски. Опис на предаденото от поп Кръстю на Никола Сирков не съм виждал досега. Не съм виждал и приходно-разходната книга на БРЦК, за да разбера как са се движили парите на комитета. След отчета, направен от Левски при завръщането му от Букурещ, не съм попадал на други такива сметки.

На път от Ловеч към Орхание Левски казал на Никола и Христо, (които били вързани с заедно с него на едно въже с ръцете отзад и оковани с пранги и допълнително с конски букаи) че като го арестували турците в Къкрина му взели 3000 гроша на комитета и 1500 гроша негови за харчене.

Тези 3 000 гроша комитетски пари и 1500 гроша за харч нямат нищо общо със заетите по-рано от "за ден два" от комитетската каса сума, която в различните сведения варира между 10 000 и 50 000 гроша (100 - 500 турски лири).

Поп Кръстю много добре е осъзнавал, че няма да е в състояние да върне парите не само за ден-два, но и изобщо, понеже нямал такива доходи.

В същото време отлично е знаел, че според устава на комитета такова деяние се наказва със смърт и поради това силно се е надявал разтурването на комитета да бъде последвано и от залавяне на Левски, за да няма кой да му търси сметка.

Затова и няколкократно се опитва с хитрост и лукавство да докопа до комитетския тефтер със сметките...

[К.ГЕРБОВ]

Обикновено в такива случаи се казва: „Направил от мухата слон”.

В критиката на писаното от Иван Унджиев условните обозначения са: Ун – 47 е биографията на Левски от 1947 г.; Ун – 80 е преработената биография на Левски от 1980 г.

[Eньо]

Обикновено в такива случаи се казва: „Направил от мухата слон”.

В критиката на писаното от Иван Унджиев условните обозначения са: Ун – 47 е биографията на Левски от 1947 г.; Ун – 80 е преработената биография на Левски от 1980 г.

Поп Кръстю употребил заетите от комитетската каса пари не само за закупуване на къщата, но и за ремонтирането и.

Има сведение на М. и Н. Цвяткови че поп Кръстю изразходвал 15 000 гроша, за да преправи къщата, която купил с парите, присвоени от комитетската каса, т.е. от неотчетените средства в Ловчанския комитет, които той използвал за свои нужди.

Имаме свидетелството на Н.Т. Обретенов за това, как поп Кръстю признал, че има у него комитетски пари 35 000 гроша, че щял да му ги предаде, след като си прегледат по-подробно сметките в Къкринското ханче.

[К.ГЕРБОВ]

Има сведение на М. и Н. Цвяткови че поп Кръстю изразходвал 15 000 гроша, за да преправи къщата, която купил с парите, присвоени от комитетската каса, т.е. от неотчетените средства в Ловчанския комитет, които той използвал за свои нужди.

Това направо ме утепа! На мен ми се струваше, че сериозно гледаш на историята. При наличие на такова сведение, занимаващите се с проучване на историята на Васил Левски и отричащи поп Кръстьо да го е предал, направо трябва да се гръмнат. И понеже и аз съм един от тях, ще те запитам: ти за будали ли ни мислиш? Аз пък да те питам: според теб как са научили въпросните Цветкови този факт? Напили са попа и той си е признал. Така ли? Пълна тъпотия!

Имаме свидетелството на Н.Т. Обретенов за това, как поп Кръстю признал, че има у него комитетски пари 35 000 гроша, че щял да му ги предаде, след като си прегледат по-подробно сметките в Къкринското ханче.

Текстът на Обретенов е: „Поп Кръстя били оставили свободен, без да го запрат. Като се срещнал Левски с поп Кръстя, тоя му признал, че има у него комитетски пари 35 000 гроша, че щял да му ги предаде, след като си прегледат по-свободно сметките, за което могли да отидат в с. Къкрина, на комитетското ханче.”

Въпросите са: кога поп Кръстьо се е срещнал с Левски за да се уговорят за ханчето; и на кого Левски е казал за уговорката си с попа?

Поп Кръстьо в своята дописка до в. „Марица”, която след подаването й е иззета от пощата в Ловеч по заповед на тогавашния окръжен управител Марин поп Луканов, е написал:

„При тия явни шарлатании нашите подвижници, без да ги е срам; ако не от хората, поне от съвестта им, и, без да помислят, че коги да е правото ще излезе на лице, дозволяват са още да говорят тук там (между простите хора, разбира се, за да потвърдят шарлатаниите си), че у п. Кръстя имало не знам колко хиляди гроша комитетски пари, които останали тогава у него. Чудно защо не обнародваха и това, но то ся види, тии, като виждат, че прилича да излезе наопъко, не ся решават да го обнародват, и само дето им уйдисва го говорят.”

Поп Кръстьо намеква, че не е той човекът, който е взел комитетски пари „за ден-два”. Към дописката е имало приложени документи, които са прибрани от конфискувалите писмото и са изчезнали.

Въпросът с председателството на комитета в Ловеч не е изяснен докрай. Повечето от участниците в него сочат, че Марин поп Луканов е бил официално председател. В протокол № 1 от 14 декември 1872 г. на извънредната следствена турска комисия в София е записано, че председател на Ловчанския комитет е Марин поп Луканов. Това, че поп Кръстю вероятно е поел функциите на председател, само доказва, че след убийството на слугата на Денчо Халача, извършено от Васил Левски, не само Димитър Пъшков, но и Марин поп Луканов са се отказали от комитетска работа.

От писмото от 7 октомври се вижда, че всички комити в Ловеч са се изпокрили и комитетът там на практика се е бил разпаднал. Пъшков и поп Луканов са били прави, когато на разпитите са отричали да са членове на революционния комитет в Ловеч. То и поп Кръстьо може при арестуването си да е излязъл с твърдението, че в Ловеч революционен комитет тогава няма и е бил прав. За това и са спрели по-нататъшните затваряния на членове на комитета.

Марин поп Луканов присъства на общото събрание на БРЦК като представител на Ловеч и Троян, именно като председател на Ловешкия ЧРК.

[Haidut]

Темата не е за поп Кръстьо. Не я удавяйте в бзсмислици.

Тези работи по медиите не спират да ги говорят от 1944г. насам.

Редактирано Май 5, 2013 от Haidut

[Eньо]

Аз пък да те питам: според теб как са научили въпросните Цветкови този факт? Напили са попа и той си е признал.

Точно така, сам си признава. Ето:

"Защо, като ся хванаха тяхна милостъ из Ловичъ и ся откараха в София, и телеграфътъ пристигна за п. Кръстя?

От де знаеше правителството че и той е в работата?

Кой убади на правителството, че п. Кръстю знае всичките участници в Ловичъ по име, както и Левский де ся той намира?

Кой стана причина да уловятъ п. Кръстя и с зверски начинъ да го принуждаватъ да убади всичко?..."

Последните две изречения са яво самопризнание на поп Кръстьо за последващите му действия.

Под "зверски начин" той има предвид мъченията, с които е бил принуден "да убади всичко".

А бързото му освобождаване, вместо да бъде съден и осъден говори, че с него е сключена сделка.

Срещу свободата си той се поставя в услуга на властта да стане примамка за залавянето на Левски.

Има доста свидетелства за това как попът е изпълнявал тази си похвална за народа и държавата дейност на мухбир през въпросните 40 дни.

1. Ловчанлии виждат, че до къщата му застава заптие с пушка и че около нея се навъртат предрешени стражари.

2. Съседка твърди, че на тавана й се криели две заптиета.

3. Друг съсед - Стоян Куюмджията, разказва как поп Кръстьо всекидневно ходел в конака и се връщал с охрана.

4. В началото на декември Сирков занася на Левски писмо от комитета и му разказва какво става в града.

5. В отговора си от 7 декември Левски вече пише за "предателство истинно и предателство без да ще, от страх" и се зарича да отиде в Ловеч и да се разправи с предателя.

6. Той разпорежда поп Кръстьо да бъде избягван и иска "колкото писма, пари, весници и всичко, каквото има

оставено у вас и у председателят тайни работи, да са пренесат у Николчя, ще

премина да ги зема".

7. Левски научава и че от негово име у Хашнови са подхвърляни "през рязката на портата" писма с фалшив печат и с почерк, наподобяващ този на поп Кръстю.

8. В подхвърлените в Хашнови писма уж от името на Левски се иска комитетският тефтер да му остави на

Саръ кая в лозята, а "сичко друго каквото има" да се изгори.

9. На заранта Хашнова, мъжът й и Христо Луканов отишли с мотики на мястото уж да вадят гулии и зърнали в храсталака поп Кръстьо и по-натам няколко заптиета.

10. Докато работели, дошли 4-5 преоблечени заптиета и ги обискирали в колибата, но не намерили нищо.

11. Ясно е, че автора на фалшивите писма е искал да тури ръка на тефтера (копирната книга) и така да

отпише дълга си към комитета. Никой освен попа и Левски не е бил наясно колко важна е тази книга, която Левски съобразително е оставил на съхранение у Хашнови.

12. В дните преди Коледа поп Кръстьо се навърта в дома на Сиркови и често подпитва за пристигането на Левски.

13. Веднъж го чака цял ден в къщата им и дори нощува у тях понеже знаел за намеренията на Левски да се отправи от Ловеч за Търново и оттам за Букурещ.

14. Няколко часа след като Левски потегля за Къкрина, поп Кръстьо отново идва у Сиркови и пита дали има някой да тръгва за Търново, за да занесе писмо за комитета.

15. Никола Сирков му отговаря, че имало, но вече бил заминал същия ден.

16. От този отговор поп Кръстьо лесно съобразява, че заминалият е Левски и че той ще нощува както обикновено в комитетския хан в Къкрина.

Нататък всичко си идва на място - попът донася това в конака и потерята тръгва за хана ...

Редактирано Май 5, 2013 от Eньо

[boilad]

Левски работи първоначално индивидуално като ентусиаст с „Прокламация от името на Привременното правителство в Балкана" в джоба, но за да бъде легитимен и по-убедителен в работата по места се принуждава да влезе във формата на БРЦК и да се примири със унизителното за него разделяне на комитетската мрежа в българско на трима апостоли.

Налага да дели районите с Ангел Кънчев и Димитър Общи.

Обаче Левски не може да понесе унижението, и вместо да изпълнява заповедите на БРЦК да въведе във съответните комитетти новите апостоли само ги влачи със себе си, оставя ги да чакат в хановете, и той уж да огледа обстановката, отива на лична среща с комитетските дейци ...

Справка, стенограмите от разпитите ...

Въпросните прокламации са издавани със съдействието на Иван Касабов и Теофан Райнов, които представляват революционната организация "Българско общество, а впоследствие и наследилата я "Млада България". Ключова фигура в тези организации е и Димитър Ценович, който е основен спонсор на така наречената "права обиколка на Левски в България". За "втората обиколка" пък е известно, че Левски не влиза сам в страната, а кординирано с Васил Ганчев - Плевнелията, Гълъб войвода (Христо Донов Сариев) и Сава Младенов Ръжанков. За справка - доклад на руския вицеконсул в Одрин Иван Иванов от 26 май 1869 г. и писмо на Христо Георгиев до Найден Геров от 14 юни същата година (това разбира се са само част от документите, но най-красноречивите). Затова твърдението за солови акции на Левски, особено що се отнася до дейността му през 1868-1869 г. са несъстоятелни.

Разделянето на районите е извършено на събрание в Ловеч през ноември 1871 г., като на Общи е поверен района на Орханийско и Софийско, на Кънчев Североизточна - България, Васил Йонков и Сава Младенов - Тракия, а на Левски - Ловеч. Влаченето на Общи и Кънчев и зарязването им по ханища е преди това и има за цел да провери пригодността им за работа, тоест Левски се подчинява на "вишегласието" да обикалят поотделно, макар да не е съгласен на Общи де се делегират права,но не и преди да провери пригодността им.Справка протоколите от разпитите на Общи и Левски от където е видно, че Кънчев не е дискриминиран така както Общи.

Редактирано Май 5, 2013 от boilad

[boilad]

Писмо от Ловеч до Левски от 7 октомври 1872 г.: „Писма пристигнаха завчера, днес ти ги изпращам. От тука нема друго що да ти пиша, освен да ти явя чи от нашите баджаци цървули нема да станат. Сичкити ся изплашили от една топурдия, а по нататък не зная що ще бъде. Сичко на мене облегнало, пък аз без да зная сичко, и без да можа сичко нищо не мога да сторя. Вестницити стоят у мене, както и другити книги. Не зная кому и как да ги распратя. Те мислят да не дохождаш скоро тука, защото ги е страх, а мене ако питаш, аз би рекъл да додиш, да ся спорязумейми какво и как има да работим.”

Това писмо е написано от поп Кръстю.

Страшен манипулатор си, ей! А откъде разбра, че това писмо е писано от по Кръстьо? Или смяташ, че той е председателя на комитета в Ловеч? В такъв случай откъде знаеш, че той е председателя? Не, не ми казвай, от спомени. Дано други спомени казват, че председателя е друг. На какво основание даваш предпочитание на едните пред другите?

Левски е отишъл в Ловеч при ятаците си. Основни фигури в Ловешкия комитет са били Иван Драсов, Димитър Пъшков, Марин п. Луканов, поп Кръстю Никифоров. Да се е срещал Левски с някого от тях?

Защо му е на Левски да се среша с който и да е член на комитета след като е наредил всичко което му трябва да бъде пренесено у Сиркови.

Вижда се, че още в идейната фаза на обира, Димитър Общи е „отсвирил” Васил Левски, който след завръщането си от Букурещ, се оказва, че е похарчил всички пари на комитета, които били събрани дотогава, без да пита никого. Затова Общи и тетевенските първенци решават въобще да не вземат мнение нито от Васил Левски, нито от другите комитети, а парите от обира да бъдат занесени директно „отсреща” на Любен Каравелов в Букурещ.

От къде разбра, че Левски е похарчил всички пари на комитета? Не ми казвай, ще позная, след обшото събрание се оплаква, че е останал без пари. Така е, защото с лични средства не разполага, а комитетските ги е отчел пред Каравелов.

Редактирано Май 5, 2013 от boilad

[boilad]

Нека обобщим. Донесено ли е изобщо нещо у Николчови, или само хвърляме кьор фишек?

Я, кой не си е научил урока. А какво е било зашито в самаря на коня на Никола Цвятков?