Писмеността от Мурфатлар

[makebulgar]

Проблемът на такова разчитане е фундаментален. Фундаментална грешка е това да се прави някакво разчитане на база сравнение с орхонтски надписи и всякакви тюрко-монголски чингели, тъй като прабългарите не са били алтайци и монголци, нито пък тюркоезични монголоиди. Нищо общо нямат древните българи с монголите или тюрките. Единствено за календара им сме сигурни че е централноазиатски, но е дошъл при българите вероятно по религиозна и култрна линия.  Прабългарите са били тясно свързани със сарматите и останалите скитски племена от северното черноморие и степите, и вероятно произлизат от тях, доколкото може да се съди по генетиката, езика, материалната култура и други подобни. И във тази връзка относно разчитането на писмеността им има издадена една книга от Ж.Войников - Алано-древнобългарското писмо.

Редактирано Декември 17, 2016 от makebulgar

[Яксарт]

Чел съм Ж. Войников. Той по същество повтаря П. Добрев, и е последовател на Турчанинов, Жалко че Турчанинов не е имал под ръка надписите от Мурфатлар. Но и Турчанинов в крайна сметка изхожда от семитското арамейско писмо. Арамейското писмо се търси за основа и на Орхонските руни. Но пък има хипотеза че е свързано с китайските йероглифи. Сарматите от своя страна са оставили сложна система от дамги, но не и писменост. Но пък знаците които се използват на Долния Дунав нямат преки паралели с Кавказ. Да така е, прабългарите са в основата си иранци, може би и славяни, но са оставили още всичките тези надписи, нека са и само знаци , и един, както го наричат напоследък лексикон който учените по света смятат за чувашки тип. А за връзка с орхонската писменост не твърдя. Идеята ми е че това са рисунки. А рисунка на къща си е рисунка на къща и на китайски и на български и на орхонски, т.е. няма фонетика и не е нужно да са взаимствали рисунката на длан за да напишат ръка например. 

[Яксарт]

Глифите  и 

       

      Глифите  и се срещат и в двата надписа от рога, като и в давата случая или са в близост или стоят заедно. Те са напълно идентични с лесно разпознаващите се символи на слънцето и луната. Например това е видно от най-древните форми на китайските йероглифи rì  (слънце) и  yuè (луна):

Еволюция на йероглифа rì

 

 

Еволюция на йероглифа yuè

 

Знакът  е символ на слънцето, изобразяващ слънчевия кръг и се среща в иконографията както на древноста така и на средновековието. Така например, келтският бог на гърма Таранис е изобразяван заедно с колело със спици подразбирано като колелото на колесницата му:

 

 

Горе, Таранис с колело в лявата ръка и долу, жертвени колелца от Галия

 

Също така през средновековието, кръста вписан в окръжност, наричан „слънчев кръст“ е изобразяван на медалиони и е един от най-често отпечатваните релефни знаци на дъната на керамичните съдове:

 

 

Отляво, оловен медалион от Средновековна България, отдясно дъно на гърне от Средновековна Чехия

 

 

     Интересен паралел с тези два глифа от надписите на рога предсталява изображението на слънце и луна на босненските надгробни паметници от 12-16 век:

Изображение на луна и „слънчев кръст“ върху надгробен паметник от Босна

 

Глифа 

 

 

Глифът  наподобява два китайски йерогифа. Първият, chin изобразява малък къс плат, който е бил носен закачен под пояса и използван за почистване и обиране на прах, използван и чрез разширяване на слисъла за по-общото понятие плат. Вторият, liang е пиктограф на везни в равновесие. Този знак вече не се използва но, влиза в сложни знаци които имат подобен смисъл. 

 

Еволюция на китайския йероглиф chin

 

 

Глифа 

 

Глифът  прилича по форма на китайския йероглиф  人 (rù-влизам): 

Еволюция на китайския ероглиф  人(rù)

 

Близък до тази форма е и йероглифа 入 (rén-човек):

Еволюция на китайския ероглиф 入 (rén )

Трябва да отбележем, че древните форми на тези йероглифи не приличат на формата на българския глиф. Тук е мястото дa отбележем нещо твърде интересно: наличието на глифи съставени от два елемента. Такъв е 15-тият знак от дългия надпис: . Видно е че този глиф е съставен от два пъти глифа ,като единият от тях е по-малък). Всъщност, йероглифа съставен от два или повече елемента е най-масовия тип знак в съвременната китайска писменост. Как се е получило това? Първоначалният метод за образуване на нов йероглиф е бил рисунъчния. Реалните обекти са били изобразявани посредством схематични рисунки които с течение на времето били опростявани. Някои от йероглифите които по горе разгледахме са пиктограми:

 

 

Китайски йероглифи

 

От тук разгледаните йероглифи пиктограми са йероглифите за „слънце“,  „луна“ и „човек“. Те се състоят от рисунка на истинския обект. Йероглифите към който принадлежат знаците за „плат“ и „влизам“ обаче принадлежат към друг вид йероглифи. Те са идеограми. Например в случая с „влизам“ е изобразен върха на заострен кол. Типичен пример за идеограма са йероглифите  中 (среден), 上 (горе) и  下(долу). Друг вид йероглиф са комбинираните идеограми. При тях чрез комбиниране на две пиктограми се създава идеята за трети обект. Така например, чрез комбиниране на пиктограмите 子(син) и 女(жена) се получава знака 好(добър). Също така комбинирани йероглифите 日(слънце) и 月(луна) дават йероглифа明(ясен) а пък, 力(сила) и 田(нива) дават 男(мъж). Два пъти йероглифа 木(дърво) дава  林(горичка) а три пъти 森(гора). В случая с българският глиф  имаме комбиниране на два еднакви глифа. На този етап не може да се каже дали това е комбинирана идеограма, тъй като не е ясно дали по този начин са били създавани нови знаци в Българската свещена писменост. Но пък е уместно да споменем йероглифа 从(следвам), който е съставен от два пъти 入(човек). Впрочем има още един вид комбинирани йероглифи, идеофоничните, които са абсолютно мнозинство в съвременната китайска писменост. Един идеофоничен йероглиф се състои от две части: фонетична която определя произношението на думата и семантична която дава значението на думата. В долната таблица този вид е илюстриран с няколко примера:

 

 

Метода на фонетичното разширяване на смисъла, дава възможност едни и същи знаци да се използват за означаване на няколко понятия. На този етап не е ясно дали той е бил използван в Българската свещена писменост но, е напълно възможно това да е така след като всички древни писмености започнали като пиктография са го прилагали. Тук бих споменал египетските йероглифи, клинописа и писмото на Мая. 

[Яксарт]

Глифа 

 

      Глифът  също така се състои от две части. Трябва да отбележем, че тук също лявата част е чувствително по-малка от дясната. Твърде вероятно е двете части да са глифи използвани самостоятелно. Формата се среща и като самостоятелен знак и като част от комбиниран знак. Като самостоятелен знак е намерен неколкократно врязан по строителни материали:

   - каменен блок при, Голямата базилика, Плиска 

   - каменни блокове, при Западната крепостна стена, Плиска        - каменен блок, при Южната порта на Преслав

   - керамида при Калугерица

   - тухла при Мадара

В комбинация с други знаци, също така врязан, знака  се среща: 

   - врязан върху колона, при Преслав, местноста Селище, под формата  . Там е част от по голяма композиция:

Знаци върху колона от Преслав

 

(На колоната го намираме в компанията на глифи с които вече се срещнахме. Част от тях се срещат в двата надписа от рога, други в кратките надписи които смятаме че също принадлежат към Българското свещено писмо.)

   - врязан на керамида при Мадара, под формата ,

   - врязан на тухла, при Мадара, заедно с друг знак: 

   - врязан върху тухла, при Мадара, под формата: 

   - врязан на тухла, при мадара, в компанията на още един знак: 

 Към този списък трябва да добавим още два сложни знака. Първият е с по различна основна част, която може и да има различна семантика. Намерен е врязан върху блок при Голямата базилика на Плиска:. Вторият е намерен при средновековното селище Гарван, Румъния, врязан върху парче керамида, използвано като тежест за рибарска мрежа. Това обстоятелство е благоприятно за по-добро разбиране както на значението на въпросния сложен знак така и на неговите компоненти. Би могло да се предположи че знака е бил врязан върху тежеста като защита на мрежите от разкъсване или за да донесе богат улов:

 

Знак върху рибарска тежест от Гарван, Румъния

 

 

Другият знак  е по-труден за разпознаване но подобни знаци не липсват. Съчетанието  е намерено врязано по тухли от Плиска. Отново върху тухла в Плиска намираме друга група от два знака:, а върху каменен блок от Голямата базилика: . 

         Да се разгадае точното значение на глифа   не ще е никак лесно. Между впрочем, лявата му част наподобява някои от древните форми на китайския йероглиф 木(mù) дърво, дървен. Трябва да добавим, че от радикала  木 са образувани множество сложни йероглифи. В таблицата по-долу са включени етимологиите на някои от тях:

 

Етимология на йероглифа 木 и негови производни

 

 

Глифа 

 

     Глифът  наподобява древната форма на китайския йероглиф 墉 (yōng), стена, укрепена стена:

 

 

Еволюция на йероглифа 墉

 

Старите форми на китайския йероглиф дават възможност да се осмисли рисунката на българския глиф като оградено от стени пространство подсилено със защитни кули. 

 

 

Глифа 

 

Глифът  наподобява друг един глиф известен от няколко идентични надписа: . Този знак се тълкува от изследвачите като кръст с разцъфнали краища, но още може да се приеме и като вплитане на три ипсилона. При глифа  краищат завършват различно и най-вероятно имаме работа с два различни знака.

Надпис от Македония  с врязан кръст с разцъфнали краища

 

 

 

 

Редактирано Декември 27, 2016 от Яксарт

[Яксарт]

Глифа 

 

Глифът  наподобява глаголическата буква „ща“. С подбни форми, в старата китайска  йероглифика са изобразявани широк спектър от обекти. Един от тях е пиктограмата на ръка в профил. Рисунката на човещка ръка или ръце е предавана по няколко различни начина:

 

Древни форми на йероглифи изобразяващи човешка ръка

 

Тези пиктограми участват в създаването на множество комбинирани идеограми. Тук представяме няколко от тях които илюстрират създаването на подобни знаци:

 

Производни на йероглифи изобразяващи човешка ръка

 

Другата подобна форма изобразява растение което току що се е подало от семката си. Долната таблица показва както първоначалната древна форма така и нейни производни:

 

Древна форма на йероглифа 屮 и негови производни

 

Третата древна форма подобна на нашия глиф изобразява говедо (едър рогат добитък):

 

Еволюция на йероглифа 牛(niú)

 

Всичките тези форми илюстрират как, когато рисунката се опростява с течение на времето или придобива абстрактност, несъмнено близки форми могат да бъдат използвани за изобразяване на коренно различни обект

 

Редактирано Декември 27, 2016 от Яксарт

[makebulgar]

И въпреки приликите няма доказателства, че българските символи произлизат от китайските. Доказателствата са сериозно нещо и без тях хипотезите висят във въздуха. Проблемът е, че сходни символи са възниквали по целия свят без пряка връзка между древните общности. Така ако тук се търсят паралели с китайски символи, други изследователи намират паралели с алански (Ж.Войников) или пък със палеобалкански и микенски (П.Серафимов). Тоест приликите са налице, но доказването на връзката е сложно, и трябва да е съобразено с историческите събития и с други неща. 

Във връзка с приликите в символите някъде беше описан експеримент в който на група от изолирани един от друг хора или деца им е била възложена задача да създадат нови кодиращи азбуки със нови символи. В крайна сметка тези хора създали такива нови азбуки-кодове, но се оказало, че някои символи се повтаряли. 

[Яксарт]

Така е. Ако се сравнят трите древни пиктографни системи, египетската, шумерската и китайската се вижда че за едни и същи понятия древните са предпочели различни рисунки. Нашите познания за системата на българските знаци са много оскъдни. На този етап да се търси как са възникнали едва ли е уместно. Целта ни все пак е да ги разберем. В това отношение китайската писменост има огромен запас от знаци и се е развивала хилядолетия. Самите принципи на създаване и развитие на формите са интересни. А ние не знаем почти нищо. На този етап всеки един метод е полезен. Всеки подход може да даде поле за размисъл. Всяка хипотеза е добре дошла дори и отрицателната. Времето ще отсее ненужното

Редактирано Декември 29, 2016 от Яксарт

[Яксарт]

Глифа 

Този глиф прилича по форма донякъде на глаголическата буква „ша“. По подобен начин изглежда и китайският йероглиф 山(shān) планина. Трябва обаче да отбележем, че древните форми на този йероглиф са малко по-различни от нашия глиф:


Китайският йероглиф山(shān)

Глифите, и 

Глифът  се среща като релефен знак по дъната на керамични съдове от периода на Първото Българско царство:


Релефни знащи от Средновековна България

Неговата форма на квадрат от който, всяка страна излиза от едната страна по малко създава илюзия за въртене. Нека да видим как подобна идея е реализирана в китайската йероглифика:
 

Китайският йероглиф 回 (huí) 

Глифите  и  се открояват с квадратната си форма, която е била асоциирана още в древността със земята и участъци от земната повърхност. Най-вероятно тези глифи са именно такива пиктограми. Тук е уместно да представим древните форми на няколко китайски йероглифа с квадратна форма.



Китайски йероглифи с квадратна форма. 

Междувпрочем, още един глиф, принадлежащ на надпис от пещерните църкви в Мурфатлар, има квадратна форма: . Той наподобява глаголическата буква „рьци“, а също така и кирилската буква ь „ерь“. Изказано е мнението че името на гласната ь е дошло заедно с формата. Според Васил Гюзелев в името на Сливенското село Ичера се е запазило названието на вътрещната област на Българското царство „ичер“ в което „ер“ означава земя, страна. Възможно ли е глифа от Мурфатлар да е означавал точно това? Други два знака, букви от Мурфатларското писмо също се нуждаят от споменаване заради формата им напомняща китайски йероглифи. Първият, буквата , на няколко пъти влиза в същетанието  изписвайки така думата „eye“ - господ, дума която оригинално е със значение „господин“. Подобна форма има и първоначалната пиктограма на китайският йероглиф 王 (wáng),вожд, цар, която изобразява бойна брадва, отличителен знак на царската власт в древен Китай:

Китайският йероглиф 王 (wáng)

Това най-вероятно ще остане любопитно съвпадение след като знака  не се среща почти никъде извън Мурфатлар (Тук нямам пред вид близката по форма кирилска буква.). Другият знак от Мурфатлар () въпреки че, не се среща в надписи има голяма вероятност да е създаден първоначално като глиф тъй като все пак се среща макар и рядко като самостоятелен знак. 



Тухла със знак от Плиска

В мурфатларското писмо този знак образува две лигатури (,  - съответно „ot“ и „ott“- огън), които позволиха и неговото разпознаване като буквата „т“. Възможно ли е тогава този знак да е бил създаден първоначално като пиктограма на огъня? Нека видим как изглеждат древните пиктограми на йероглифа 火 (huǒ) огън:



Еволюция на китайския йероглиф 火 (huǒ)

Редактирано Декември 29, 2016 от Яксарт

[Яксарт]

Глифа 

 

Този знак наподобява кирилската буква „живѣтє“. Освен това, съчетанието от два знака  от дългия надпис на рога е врязано на една от стените на параклиса Е3 в Мурфатлар:

 

Надпис от параклиса Е3 в Мурфатлар

 

Тук междинният знак може би е случайна драсканица или разделителен знак. В сравнение с другите знаци на стената, тези два знака са чувствително по-големи. Може би и тук те имат функция на глифи. За разберем значението на глифа  ще разгледаме няколко находки от Средновековна България. Първата е квадър с графити от Голямата базилика на който са врязани лигатури и самостоятелни знаци образуващи композиция трудна за тълкуване:

 

 

Знаци на каменен блок от Голямата базилика, Плиска

 

Както се вижда от илюстрацията централно място в тази композиция заема монограм, почти в центъра на който е добавена голяма петолъчна звезда. В ляво от тях се виждат три глифа  единият от които е частично повреден. Създава се впечатлението че, тази композиция изобразява небето, или горния свят, а разглежданият глиф е пиктограма на звезда. Тази догадка разбира се трябва да бъде подкрепена с още факти. В дохристиянските схващания на хората за небесните светила се е смятало че съдбата на всеки човек се определя от неговата звезда. Изображенията на звезди по пръстени от Средновековна България навярно са свързани с тази вяра. Тук ще представим няколко пръстена от средновековни селища на които заедно с пентаграми и октограми е изписан и глифа :

 

Пръстени от крепоста край село Одърци СИ България

 

Пръстени от крепостта до село Стена, Македония

 

Глифа 

 

 

Според Райко Сефтерски този глиф, изобразяващ човешка фигура, има значение на шаман. Но преди да говорим за неговата семантика ще поговорим за разпространението му през средновековието. В Мурфатлар знака  се среща само веднъж, в един от най дългите надписи. Интересно е присъствието на същия знак в един от надписите тип „Бяла“ и то в позицията в която обикновенно стоят IYI или :

 

Надпис от южната крепостна стена на Плиска, врязан върху керемида 

 

Тък трябва да споменем и две монументални изображения отстоящи на хиляди километри едно от друго. Първото изображение е на издялано на стела която се намира намира недалеч от Саркел:

 

Стела с изображение на знака   от Средновековна Хазария

 

Другото изображение на този знак е издялвано върху надгробни паметници от Средновековна Босна: 

 

Надгробни паметници от Средновековна Босна

 

Тези изображения не стоят изолирано. Знака  е намирен врязан по камъни от развалините на Саркел а, по босненските надгробни камъни се срещат и други български глифи. Също така, в босненската кирилица присъстват знаци досущ като някои български глифи включително и знака  носещ звуковата стойност „а“. За да разберем значението на този знак ще тръгнем по следите на една загубена глаголическа буква. В творбата си „За Буквите“, Черноризец Храбър изброява буквите на Славянската азбука. Смята се че прототипа на това съчинение е бил написан на глаголица тъй като в Московсковския препис се споменават букви които ги няма в кирилицата. Една от тях буквата „тъ“, обликът на която се смята за загубен. Според  Иван Добрев тази буква ще да е е стояла в самия край на азбуката и наподобявала гръцкото уставно Т с издължена над хоризонтала средна линия, тоест с формата на кръст. Няма ли тогава Мурфатларския знак  същата звукова стойност като мистериозното глаголическо „тъ“? Нека видим какво ще ни предложи китайската йероглифика. Древните форми на два китайски йероглифа наподобяват българския глиф:

 

Древни форми на китайските йероглифи 天 (tiān) и 大(dà)

 

 Тук ще се вънем отново на компзицията от Голямата базилика която вече разглеждахме:

 

Знаци върху каменен блок от Голямата базилика в Плиска

 

Най-отляво са разположени две големи човешки фигури, най-вероятно персонификация на небето или горният свят и както виждаме твърде подобни на глифа .  Трябва ли тогава да четем този глиф „Тангра“ както е в надписа от Мадара или „Тура“ както е в чувашката религия, или пък „Тейри“ както е известен бога на небето у Балкарците? От друга страна, няма преки данни за почитане на небето от средновековните българи а и името на Тангра е засвидетелствано само в надписа от Мадара, който е повреден.  

[makebulgar]

Самото задаване на въпроса с Тангра, Тура и Тейри е нелогично, безсмислено и излишно. Няма никаква логика, като единствено причината за задаването на този въпрос е тюркската хипотеза. Тя обаче не е издържана и е стара. Днес има нови проучвяния и доказателства против нея. Тюркоезичието на Волжка България и балкарците не доказва тюркоезичието на прабългарите, тъй като там текат други процеси под силното влияние на хазарите, суварите, кипчаките, монголите... 

Чудно е как тук толкова лесно се приема славянизирането на прабългарите, без почти никакъв остатък в старобългарския език, а за Волжка България толкова лесно се приема че прабългарския там бил фундаментален и неизменим през вековете на хазарско владичество, на федеративност (булгари, сувари, барсили), на кипчакизация по време на монголите и т.н. 

Това, че чувашите/суварите не са българи е пределно ясно и освен езика го доказва и генетиката.. има едно чувашко изслезване по този въпрос, което отхвърля връзката чуваши-прабългари. Тъй че и всякакви подобни асоциации Тура-Тангра-Тейри са си безмислени. 

При българите по-скоро има огнени обичаи като зурванитските, а слънцепочитането което е писмено документирано явно ни насочва към главния бог на прабългарите. Приказките за Слънчо и Слънчова майка не са случайни. 

Относно буквите Ш и Ж е интересно това да се търсят китайски паралели, но при положение, че те са част и от европейските писмености и от финикийската то по скоро натам трябва да се гледа.

[Skubi]

В много стари символи кръгът с затворен в него кръст е символ на земята, нивата. Слънцето обикновенно го изразяват с четири и ли повече излъчвания отвън кръгът или с една точка в средата...

Може и да е обратно. Китайците да са взели писменноста от европа или поне от близкият исток...Пр. н.е. в 2650 година министърът Чанг Чие нарежда да се въведе единно писане в Китай приличащо много на ровашките знаци съчетани в лигатури....

Преди това са писали на възели като инките в америка на кипута.... 

 

[Яксарт]

Преди 1 час, makebulgar said:

Самото задаване на въпроса с Тангра, Тура и Тейри е нелогично, безсмислено и излишно. Няма никаква логика, като единствено причината за задаването на този въпрос е тюркската хипотеза. Тя обаче не е издържана и е стара. Днес има нови проучвяния и доказателства против нея. Тюркоезичието на Волжка България и балкарците не доказва тюркоезичието на прабългарите, тъй като там текат други процеси под силното влияние на хазарите, суварите, кипчаките, монголите... 

Чудно е как тук толкова лесно се приема славянизирането на прабългарите, без почти никакъв остатък в старобългарския език, а за Волжка България толкова лесно се приема че прабългарския там бил фундаментален и неизменим през вековете на хазарско владичество, на федеративност (булгари, сувари, барсили), на кипчакизация по време на монголите и т.н. 

Това, че чувашите/суварите не са българи е пределно ясно и освен езика го доказва и генетиката.. има едно чувашко изслезване по този въпрос, което отхвърля връзката чуваши-прабългари. Тъй че и всякакви подобни асоциации Тура-Тангра-Тейри са си безмислени. 

При българите по-скоро има огнени обичаи като зурванитските, а слънцепочитането което е писмено документирано явно ни насочва към главния бог на прабългарите. Приказките за Слънчо и Слънчова майка не са случайни. 

Относно буквите Ш и Ж е интересно това да се търсят китайски паралели, но при положение, че те са част и от европейските писмености и от финикийската то по скоро натам трябва да се гледа.

В чувашката религия Тура е върховния бог и не  е олицетворение на небето. Едно сведение за Кавказ споменава Тенгри и Аспандиат, ако се не лъжа. Но изводи от това не могат да се правят. От друга страна, няма как да подминем надписа от Мадара, макар и повреден. Още по малко пък можем да не се съобразяваме с единствения признат засега запазен в старобългарския субстрат от чувашки тип който Прицак нарича Хуно-български език. Унгарските учени наричат този език „Old Bulgarian“ и наскоро издадоха двутомник с над 500 заемки в унгарския език. Този език постепенно изчезва и във Волжка България а чувашите може и да са потомци на Суварите. 

От друга страна в нашата литература са се запазили сведения за други богове: Хърс, Перун. Смята се че името Хърс е с ирански произход означаващо слънце. 

За генетиката най добре е обяснил Приск и някои други автори от онова време.

[makebulgar]

Преди 41 минути, Яксарт said:

От друга страна, няма как да подминем надписа от Мадара, макар и повреден. Още по малко пък можем да не се съобразяваме с единствения признат засега запазен в старобългарския субстрат от чувашки тип който Прицак нарича Хуно-български език. Унгарските учени наричат този език „Old Bulgarian“ и наскоро издадоха двутомник с над 500 заемки в унгарския език.

Надписа от Мадара няма как да го подминем, той е археологически факт, но проблемът е в четенето му. Той не е просто повреден, а от него липсва 80%. Единственото му четене е направил Бешевлиев, във времената когато тюркската хипотеза е била официална и когато е търсен онзи Бог на който се позовават българите в друг един текст. По онова време е било логично този бог да е бил тюркския тенгри, и съответно Бешевлиев търсейки го го е "открил". Той си е съчинил въпросните 80% от неговото четене. А буквите които са събрани в така наречената тангра са ..ТАГГ.... РА... на два реда, съответно те могат да са част от началото или края на други гръцки думи (...гаг гра..; ...тагг ра...; ...та ггра...). Тоест четенето на Бешевлиев не може да бъде приемано за чиста монета или за доказателство, а е някакъв вариант пречупен през много призми едната от които е недоказаната тюркска хипотеза. 

Това, че някои учени в миналото са нарекли алтайските думи в старобългарския и унгарския езици  - прабългарски език или „Old Bulgarian“ не означава че те са прави. Те са изказали тези твърдения на база някакви свои виждания и на база някакви сведения и мнения относно произхода на прабългарите, но всички те не са много сигурни. От самото начало хипотезата за тюрките-прабългари е изградена на несигурни основи, като най-главна от тях е сведението че прабългарите са волгари, тоест идват от Волга, което четем в едни хроники, и от там се прави асоциацията че прабългарите са идентични с тюркоезичните волжки българи, а това е невярно. От там тръгват грешките в самото начало при руските историци. Втората стъпка в грешните расъждения е прочитането на календара на прабългарите през тюркски езици, което за Микола, Прицак, Златарски и други било несъмнено доказателство че прабългарите са тюркоезични. Но напрактика това е само един календар и няма доказателства че той е собствено древнобългарски, а не е зает. Много от календарните термини в него не са тюркски, а са индоевропейски от Централна Азия. По календар не може да се определя език иначе сега трябваше са се определяме като римляни щом имаме термини като Януари, Март и Декември в календара. Същата е ситуацията и с титлите и няколкото военни термина при старите българи, които се определят като тюркски. Доста несигурно е от тях да се извежда цял език. Тюркските заемки при маджарите пък може и да имат нещо общо с чувашкия език или с езика на волжките българи, тъй каато маджарите идват някъде от Волга, но какво общо има това с езика на прабългарите!? 

[Яксарт]

Глифа 

 

      Този глиф наподобява глаголическите букви „иже“, „еръ“ и „ерь“. Същият знак е и най често срещаната буква сред надписите от Мурфатларските пещерни църкви. Употребата му се пренася и в кирилските рукописи и преписки, където замества знаците на различни гласни звукове. Също така, съществува хипотезата че, е употребяван в Мурфатларската азбука с две функции. Първо, като гласната „i“ и второ, като съкращение, а защо не и глиф, на думата „izge“ (свети, светец). Трябва да отбележем още че, същият знак е употребяван и завъртян на 90 градуса ():

 

Надпис от пещерата под Мадарския конник

 

  Няколко китайски йероглифа наподобяват или включват в себе си същата форма:

 

Еволюция на китайски йероглифи

 

Глифа IYI

 

      Глифа IYI е най-разпространения знак в Ранносредновековна България. Предмети на които е врязан или отпечатан се откриват предимно в днешна Североизточна България и Румъния, но се среща и далеч на запад: Раш и Престовац, Сърбия, Шудиково, Черна Гора и Залавар Унгария. 

 

Керамичен фрагмент с врязан знака IYI ot Залавар Унгария

 

Ключ към разгадаване на семантиката на глифа IYI е надписът от село Гарван, Силистренско, врязан вурху урна:

 

Надпис от село Гарван, Силистренско

 

 

Тук глифа IYI има необичаен вид (), сякаш създателя му е искал да предаде произношението на глифа с букви в които се разчита:  „ari“ (в чувашки: ыра- свещен, добър). Същия триграм се среща и в композицията от Голямата базилика:

 

Композиция от знаци и монограми от Плиска

 

Както вече предположихме семантиката на някои от знаците ни навеждат на мисълта, че тук е изобразено небето, или горният свят. За това свидетелства и монограма отдясно. В него по вертикала четем:  (ari- свети, добър), а по хоризонтала, най долу:  (IC- исус), горе: (ata izge- свети отец) и в средата, най вероятно:  (свети дух). (Така разчетения монограм ни дава значението на още един глиф: .):

 

Четене на монограма от Голямата базилика

 

Съдържанието на композицията от Голямата  базилика ни праща към годините на покръстването когато довчерашните езически вярвания се преплитат с християнството. Но да се върнем към знака IYI. В чувашки ырӑ има две значения: добър, свещен и дух. Също така епитета ырӑ - добър свещен замества името на бога, турӑ. В българската народна обрядност епитета добър се прибавя към различни митични персонажи „добър юнак“, „Марко добър юнак“, „добра коня“, „добра коня шестокрила“. В обредна песен от село Аспарухово, публикувана от Анчо Калоянов, „Добър юнак" с „добра коня" се обзалага с „Ясното слънце“:

 

 

 

„Похвали се Добър юнак 

вечер, вечер на кладенец, 
че си има добра коня, 
добра коня чер гарвана - 
за ден земя обиходя, 
обиходя й пак доходя. 
Отде го зачу Ясното слънце, 
отговаря Ясното слънце: 
- Ой те тебе, Добър юнак, 
хайде с тебе на обзалог: 
ако мене ти надминеш, 
ще ми кердосаш милата сестра, 
милата сестра Ясната звезда, 
я  тебе ку надмина, 
ще ти взема добра коня!“

 

Може би именно „добра коня“ е представен  на рисунките графити от Равна с изписан по тях IYI:

 

Рисунки графити на коне с IYI от манастира при Равна

 

Българската свещена писменост

Редактирано Декември 30, 2016 от Яксарт

[Яксарт]

Глифа 

 

Tози глиф също е разпространен сравнително добре знак. Среща се както както самостоятелно, така и в надписи. За разбиране на неговото значение ще се обърнем към надписите тип Бяла:

 

 

В тези три надписа само средната част се различава. Ако приемем че IYI добро, свещено, то тогава един от дата крайни глифа трябва да е глагол който възхвалява или моли защита. Това най вероятно е последната дума. За да разберем посоката на четене на тези надписи ни помага един от надписите тип Бяла разположен вертикално:

 

Тоест последен е глифа , а посоката на писане е отдясно наляво. В друга наша работа предположихме че, глифа  има значение дом, къща. По този начин надписа от Бяла би могъл да се чете: „Дома ми, свещени, защити“. Подобно четене поставя два въпроса. Ако глифа  означава „дом“ то какво означава глифа  който, въз основа на приликата си с орхонската буква  и някои китайски йероглифи би трябвало да означава същото? Второ, защо едно не съвсем свещено понятие се вписва самостоятелно на места където се очаква неговото магическо действие? Тук имам в превид оловния амулет от Хасково в който знака   е използван заради магическите си свойства. Същия знак е поставян и като релефен знак по дъна на керамични съдове където, обикновенно се слагат символи на слънцето и земята. Същия знак е поставян също така на надгробни паметници в Босна:

 

Надгробен паметник от Босна

 

В четерите рамеа на кръста виждаме врязан кръг. Кръга е универсаален символ на бог, на вселената и се среща често по Босненските паметници, обаче тук е възможно да е свързан с глифа . Това ни подсказва алографа му съставен от кръг и рамене излизащи нагоре. В следният надпис тип Бяла знака е оформен само като кръг а раменете му са изнесени над глифа IYI:

 

Надпис от Македония

 

Бога на чувашите Турă е наричан Çỹлти Турă(всевишен бог), Мăн Турă (велик бог ). Подобно, може би, е и значението на глифа  : всевишен, велик, близко до епитета добавян към титлата на българския владетел: ΥΒΗΓΙ, ΣΥΒΗΓΙ. Така надписа от Бяла би могъл да означава: Всевишни/велики добър/свещен помогни ми/защити ме.

 

Българска свещена писменост

[Skubi]

Още по на Запад.....

 

[Яксарт]

Преди 1 час, Skubi said:

Още по на Запад.....

 

Това не е ли на изток?

 

[Skubi]

Преди 2 минути, Яксарт said:

Това не е ли на изток?

 

109°23'15.21"Запад 

27° 8'36.17"Юг

[Яксарт]

Така си и мислех. На изток е от Китай.

 

[Яксарт]

Глифи за числа

 

За щастие, сред глифите на Българската свещена писменост се срещат числа. В долната таблица представяме някои от надписите съдържащи глифи за числа:

 

 

Някои от от стойностите на числата са лесни за догаждане, други обаче се нуждаят от проучване. Системата е подобна на римската и най-вероятно една чертичка е едно, две чертички са две и т. н., след което римската система не може да ни помогне с нищо повече. Подобна числена система използвана за рабошни записи са имали чувашите:

 

Чувашка система за номерация

 

Разбира се интерес представлява и китайската система. В нея числата след 4 се записват със специални знаци и нямат общо с българската система. Обаче в Китай, след 2 век пр. н. е., се е използвала системата на сметачните дъски където цифрите са се означавали с пръчици слагани в разделени кутии:

 

Китайски цифрови системи

 

 

В такъв случай, глифите  и имат стойности 7 и 8.

[Skubi]

Подобни чертички с перпедикулярни или стоящи чертички под ъгъл можем да забележем и до изобразените животни в пещерата Lascaux. 

Които са близо 35 000 годишни. И е интересно че с метода на на смятанета на майя излизат доста интересни данни. Сякаш някой е преброявал и записвал колок добитък има в околността му....Където точките означават 1 а чертичките 5 и работиме в шестична, дванайсетична или двайстична система например. Кривата може да означава 0.  

Например:

–/– да означава 

–    5х20х18 равно на 1800

/     равно на 0

–   равно на 5                

общо 1800+0+5 равно на 1805

–: III :– да означава

.        6х20х18х20х20 равно на 864000

.        1х20х18х20       равно на     7200

=        15х20х18         равно на      5400

.         6х20                равно на         120

.         1                      равно на             1

 

общо 86400+7200+5400+120+1 равно на 876721 

....

 ..    да е равно на

....    4х20

..      2         общо 80+2 равно на 82. 

Така че......

[Яксарт]

Не разбирам какво общо има тук пещерата Мая. Толкова труд само за да се подиграеш с написаното от мен. ОК, месиджа е приет.... Междувпрочем, това е така. Това са чертички (тези от България, не от Ласкаукс), които бог знае защо са надраскани тук и там. Няма инвентарни надписи в които има суми и сбор за да се установят техните стойности като числа. Досега се смяташе, че всичките тези драсканици са апотропеи и дамги. Това го разбирам.... Да преминем по нататък.

[makebulgar]

Трябва първо да се обоснове това защо се гледа само към китайски символи и чувашки превод. И ако се действа така без да се съобразяваме с всички нови открития относно древните българи до къде ще стигнем - до научно откритие или до под кривата круша!? Има един друг изследовател - Йордан Вълчев, който по същия начин без да е никакъв специалист по лингвистика навлиза в дебрите на чувашкия език и превежда всичко свързано с прабългарите през чувашки по най-елементарен и лаишки начин. Един историк, който се занимава с темата за символите трябва да се съобразява с новите достижения от археологическите, историческите, генетичните и лингвистичните проучвания, а не да създава разработки базирани на хипотези от преди 30 години изградени на още по-стари и недоказани хипотези и предположения. И това трябва да прави въпреки, че може да е лично ангажиран със старите хипотези. Истинските учени променят позициите си когато се появяват нови доказателсства, а основния принцип на науката е критичното разглеждане на старите хипотези и теории с оглед на новите открития.

[Skubi]

Преди 10 минути, Яксарт said:

Не разбирам какво общо има тук пещерата Мая. Толкова труд само за да се подиграеш с написаното от мен. ОК, месиджа е приет.... Междувпрочем, това е така. Това са чертички (тези от България, не от Ласкаукс), които бог знае защо са надраскани тук и там. Няма инвентарни надписи в които има суми и сбор за да се установят техните стойности като числа. Досега се смяташе, че всичките тези драсканици са апотропеи и дамги. Това го разбирам.... Да преминем по нататък.

Sorry. Не е подигравка ами обяснение. В таблицата дадена за глифите като числа, има въпросителни. Тоест гадае се как би трябвало да се подразбират. 

Дадох примерът с френската пещера /сбърках с датата защото само е 15 000 годишна/, защото и там са открили подобни знаци да изобразените животни. И те са аутентични защото толкова време е бил входът на пешщерата под вода и е открит само в ново време. Значи имаме подобни знаци на балканите и французите които ни приличат на цифри но не е ясна стойността им. И тук иде Кнорозов, Юрий Валентинович който дешифрова писменоста на маите с помоща на дрезденският кодекс на маите. Между другото разшифрова и символиката на смятането им което е било на двайсетична основа като използвали имали символ за 0.

/Докато при нас в европа кога ли въвеждат 0 като стойност на цифра?/

Но да не си забравя думите, С помоща на това дадох примери от книгата на Чаба Варга Знак, Знак,Знак как би могло да се разшифроват чертичките около животните...

С съсщият метод може да се опита някой да разшифрова и други "драсканици"

Например най долният знак “от таблицата от Плиска" да дава стойност:

–     5х20х18х20 тоест равно на 36000

/      0х20х18       тоест равно на         0

–      5Х20           тоест равно на     100

–      10               тоест равно на        10

общо равно на 36000+0+100+10 равно на 360110

 

Надявам се, че успях да изясня написаното от мен. Ако не съм бил ясен навярно е от моя вина и съм нямал намерение да се подигравам. Това не е от моя стил. още веднъж Сорру и ЧНГ.

 

[Яксарт]

Преди 1 час, makebulgar said:

Трябва първо да се обоснове това защо се гледа само към китайски символи и чувашки превод. И ако се действа така без да се съобразяваме с всички нови открития относно древните българи до къде ще стигнем - до научно откритие или до под кривата круша!? Има един друг изследовател - Йордан Вълчев, който по същия начин без да е никакъв специалист по лингвистика навлиза в дебрите на чувашкия език и превежда всичко свързано с прабългарите през чувашки по най-елементарен и лаишки начин. Един историк, който се занимава с темата за символите трябва да се съобразява с новите достижения от археологическите, историческите, генетичните и лингвистичните проучвания, а не да създава разработки базирани на хипотези от преди 30 години изградени на още по-стари и недоказани хипотези и предположения. И това трябва да прави въпреки, че може да е лично ангажиран със старите хипотези. Истинските учени променят позициите си когато се появяват нови доказателсства, а основния принцип на науката е критичното разглеждане на старите хипотези и теории с оглед на новите открития.

Винаги съм избягвал спора тюркски / ирански. Следя иранската теория доста отдавна, Опитвам се да погледна нещата отвсякъде. Минавал съм Мурфатларските надписи, както с орхонски така и с осетински речник в ръка. Мнението ми е че сме още много далеч от казването на нещо твърдо по този въпрос. Специално за езика фактите натрупани дотук няма как да се подминат. А нови сериозни изследвания за език от иранската група доколкото зная няма. Има такива свързани с културата и религията. Мнението ми е, че предварително създадените предубеждения само пречат за решаване на един проблем като недешифрирана писменост. От друга страна китайско влияние има : календара и езиковите заемки. Достатъчно добър повод за всичко това. Оплакваме се, че нямаме собствени писмени извори а тези които имаме загърбваме.

Редактирано Декември 31, 2016 от Яксарт