Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува
В надписа от Шудиково, на горната страна е записано: 
Nadpis_o%2BSh.jpg 
тоест IYISh07.jpg - седем бога, тоест този олтар е посветен на 7 бога. Казано с други думи в пантеона на Българското езичество е била почитана група от 7 бога. Известно е от съчинението на Херодот че скитите са почитали 7 бога. Има сведения също така, че тази практика се е запазила и при осетите, потомци на средновековните алани. Междувпрочем, от едната страна на седмолъчната розета от Плиска е записан глифа IYI а, от другата на всеки от седемте лъча има надписи. Възможно ли е това да са имената на въпросните седем бога? Но какво знаем за българската езическа религия? Тук ще цитирам думите на Анчо Калоянов от книгата му „Славянската православна цивилизация (т.1)“: „В досегашните концепции за приносите на българските славяни, на испериховите българи и на заварените романизирани или елинизирани траки етногенетичният процес е „разтяга“ от образуването на държавата през 681 г. до „ прабългарските каменни надписи“ от първат половина на IX в., а включва и времето на покръстването, като се смята, че княз Борис въвел християнството за да уеднакви верските различия между прабългарите и славяните. В приведените тук слова от 80-те години (на IX в.) няма факти за друго, освен за единно старобългарско езичество, няма и намек за затруднения в езиковото общуване, за наличие на два или три езика.“ Тоест през IX в. езическият пантеон на държавата е бил единен, а боговете общи за всички българи. Техните имена са съхранени в няколко религиозни текста. Един от тях е „Ходене на богородица по мъките“, където са споменати имената на Троян, Хърс, Велес и Перун: „Те не вярваха, че Бог е сътворил живота, [всичко това те богове нарекоха — слънце, месец, земя и вода, зверове и гадини, след това направените от хората от камък Троян, Хърс, Велес, Перун превърнаха в богове.“ В друга една творба, „Слово на тълкувателя“ намираме Мокош, Дива, Перун, Хърс, Род, Рожаница, Переплут и Сварожиц: „И славянският род на вили, на Мокош, на Дива, на Перун, на Хърс, на Род и на Рожаница, на упири и берегини, на Переплут (въртейки се, пият за него в рогове), и на огнения Сварожиц се молят, и на навите умовение вършат, и в тесто мостове правят, и кладенци.“ От „Слово на Жристолюбеца са известни още Мокош, Сим и Ръгъл. За написване на седемте надписа на розетата е използвана азбуката от Мурфатлар. Във всеки лъч на розетата има по две букви разположени вертикално, с изключение на един от лъчите където има диакритичен знак, може би добавена буква:
 
images.jpg
Розетата от Плиска
 
 
Според това което знаем за Мурфатларската азбука седемте надписа гласят както следва: ro.gif- ро, tr.gif- а/т?, che.gif - че, 0shy.gif - ошъ/оша?, eni.gif - ?и, pe.gif - пе, ks.gif- кс. В тях могат да се прочетат: ro.gif- Ро(д), che.gif- Че(рен бог), pe.gif- Перун, ks.gif- К(ър)с (Хърс). Липсата на знания за другите букви не позволява за сега да предположим и значението на другите имена. Ако рядко срещащата се буква  rn.gif е лигатура на рн то тогава  tr.gif може да се прочете като Тр(оя)н.
  • Мнения 128
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Публикува
1 hour ago, Яксарт said:

Специално за езика фактите натрупани дотук няма как да се подминат. А нови сериозни изследвания за език от иранската група доколкото зная няма. Има такива свързани с културата и религията. Мнението ми е, че предварително създадените предубеждения само пречат за решаване на един проблем като недешифрирана писменост. От друга страна китайско влияние има : календара и езиковите заемки. Достатъчно добър повод за всичко това. Оплакваме се, че нямаме собствени писмени извори а тези които имаме загърбваме.

Специално за езика няма факти, които да доказват тюркската същност на езикът на прабългарите!!! Тоест няма факти подкрепящи това твърдение. Тюркската хипотеза се крепи на няколко календарни, военни и административни термина и на около 15 алтайски думи в старобългарския език. Новите проучвания показват, че титлите на прабългарите са преоблдаващо не-тюркски, имената на рода Дуло са ирански, календарът е централно азиатски, но не китайски нито тюркски, а е ... Тоест тюркската хипотеза няма основи принципно. Аргументите на тюркската хипотеза са нищожни, а не са някакви "натрупани факти" които доказват тюркската хипотеза.

Иранската/сарматска същност на прабългарите обаче е подкрепена с достатъчно доводи и факти - археологията (погребения и обичаи при прабългарите идентични със сарматските); език ( думи като аз, кога, къде, мога, дете, жена, дъжд, дар, баг, ...., които са освен славянски, но и староирански), религията (слънце- и огне-поклонници); имената ( ирански - аспарух, безмер, кормисош, гостун...)...

  • Потребител
Публикува
Преди 11 часа, makebulgar said:

Специално за езика няма факти, които да доказват тюркската същност на езикът на прабългарите!!! Тоест няма факти подкрепящи това твърдение. Тюркската хипотеза се крепи на няколко календарни, военни и административни термина и на около 15 алтайски думи в старобългарския език. Новите проучвания показват, че титлите на прабългарите са преоблдаващо не-тюркски, имената на рода Дуло са ирански, календарът е централно азиатски, но не китайски нито тюркски, а е ... Тоест тюркската хипотеза няма основи принципно. Аргументите на тюркската хипотеза са нищожни, а не са някакви "натрупани факти" които доказват тюркската хипотеза.

Иранската/сарматска същност на прабългарите обаче е подкрепена с достатъчно доводи и факти - археологията (погребения и обичаи при прабългарите идентични със сарматските); език ( думи като аз, кога, къде, мога, дете, жена, дъжд, дар, баг, ...., които са освен славянски, но и староирански), религията (слънце- и огне-поклонници); имената ( ирански - аспарух, безмер, кормисош, гостун...)...

Честита нова година.

Бих се обзаложил че, няма да намериш българист който да ти класифицира горните думички (тук изключвам имената и баг-) като прабългарски. Но нека дам пример:  Преди шест, седем години когато дойдох тук работех на половин ден и нямах достъп до компютър, та  имах възможност да заема няколко масивни монографии върху английския език от местната библиотека. Общо взето английският се дели на три периода: староанглийски, средноанглийски и модерен(нов) английски. Староанглийския е саксонски с малко примеси от англо-фризски. Само няколко келтски думи успяват да се „вмъкнат“ в този език. Темата е дискутирана много, а основния източник Беде не казва нищо по въпроса. Запазени са текстове на библията - това е един типичен германски падежен език. После идват викингските нашествия. Имаме заселване на викинги, викингски крале, в резултат на което староанглийския се обогатява сяс стотици „викингски“ думи. И тогава настъпва голямата промяна: норманското нашествие, в резултат на което норманска аристокрация овладява цялата страна. За над сто години се създава една уникална езикова ситуация. Френският е езикът с елитарен статут- език на аристокрацията и администрирането, съда. Английският(староанглийският) е език на народните маси, на селото на градския пазар. В резултат на това староанглийския „колабира“. В него влизат хиляди нови френски думи създавайки огромно количество дублети. Падежната му структора се срутва. На практика се ражда нов език, средноанглийския който вече е говорен от аристокрация и простолюдие. Но какво мисли обикновенният англичанин за всичко това? Веднъж на чаша бира стана дума за английският език. Имах неблагоразумието да кажа че английския е германски език. Събеседникът ми, англичанин в късните 60, без езиково образование, ме прекъсна мигновенно, каза че езика е британски и заговори за келтските традиции. Някои от присъстващите които, са завършили Кеймридж, макар и с техническо образование, кимаха одобрително. Дълго време не ми даваше мира мисълта как така народното знание, местния фолклор така да се каже, не знае нищо за дебелите томове със заглавия от вида : „Разкази за английкия език“, при положение че съм слушал истории в детайл от времето на техническата революция. Може би тук имат вина двете световни войни през които думичката „германски“ придобива особен статут. Така или иначе след известно време имах възможност да обменя мнения с единия от инженерите завършили Кеймридж, който е някъде към 50, относно англо-саксонските нашествия и ранната английска история. Той беше наясно с нещата до детайл. Тук въпроса ми е следният. Какво става когато дадени знания придобият статут на табу и останат смо в дебелите томове? Какво става когато дадени знания придобият статут на табу и в дебелите томове? А какво става когато никой от обучените за това не иска да пише по темата табу? Едно време гръцките монаси в Атон са си палели печките със стари български книги. Отдирали са цели странници или са изрязвали странни дупки на полетата с български преписки. Изтривали са думи които не са им харесвали. И не само те. Така изчезват наши исторически хроники за които се знае, че са били тук и там.... Това го разбирам. За тях нашата история няма значение или по скоро има значение ама от друг вид.... Какво обаче става с нас? Българистите от онова поколение които се интересуваха от прабългарския език отдавна не са писали нищо, а уж сега им е времето. Не чувам нищо за нови попълнения. Чувам саркастични подмятания..... Харвард, онлайн курс лекции по история на Ранното средновековие. Страхотно добре обяснена кризата в Късната римска империя, Варварските нашествия. Така да се каже опреснявам си общите знания.... В един момент си задавам въпроса: „Дали все пак ще кават нещо за нас българите?“... От опит зная къде да го търся това- в лекцищта озаглавена „Византия“. От опит зная, че ще са само няколко изречения, но така или иначе искам „ъпдейт“.....и получавам: Прабългарите са тюркско племе...хм.... да съвременните българи са техни потомци... хм, ... но те не искат да знаят за това, те го отричат. Дали аспаруховите българи са тюркско племе и има ли такъв един термин някаква стойност, не е толкова важно в случая. Важно е какво е довело до този укор изказан от харвардски професор по история. Може би прочетени статии по темата с не съвсем научен характер, а може би лични контакти.... Не зная. 

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 17 часа, Skubi said:

Sorry. Не е подигравка ами обяснение. В таблицата дадена за глифите като числа, има въпросителни. Тоест гадае се как би трябвало да се подразбират. 

Дадох примерът с френската пещера /сбърках с датата защото само е 15 000 годишна/, защото и там са открили подобни знаци да изобразените животни. И те са аутентични защото толкова време е бил входът на пешщерата под вода и е открит само в ново време. Значи имаме подобни знаци на балканите и французите които ни приличат на цифри но не е ясна стойността им. И тук иде Кнорозов, Юрий Валентинович който дешифрова писменоста на маите с помоща на дрезденският кодекс на маите. Между другото разшифрова и символиката на смятането им което е било на двайсетична основа като използвали имали символ за 0.

/Докато при нас в европа кога ли въвеждат 0 като стойност на цифра?/

Но да не си забравя думите, С помоща на това дадох примери от книгата на Чаба Варга Знак, Знак,Знак как би могло да се разшифроват чертичките около животните...

С съсщият метод може да се опита някой да разшифрова и други "драсканици"

Например най долният знак “от таблицата от Плиска" да дава стойност:

–     5х20х18х20 тоест равно на 36000

/      0х20х18       тоест равно на         0

–      5Х20           тоест равно на     100

      10               тоест равно на        10

общо равно на 36000+0+100+10 равно на 360110

 

Надявам се, че успях да изясня написаното от мен. Ако не съм бил ясен навярно е от моя вина и съм нямал намерение да се подигравам. Това не е от моя стил. още веднъж Сорру и ЧНГ.

 

Не само Конорозов. И други са работили с цифрите. A пък Ласкаукс. Една нова теория обяснява как палеолитните жители на Южна Франция увлечени в лов на тюлени са се озовали на брега на Северна Америка. Тази теория се подкрепя от приликата между артефактите от Солютрейските индустрии и така наречените „Върхове кловис“. Така че нищо чудно тези от Ласкаукс да са попаднали в Америка. Не съм наясно с произхода и, но зная че във френския има запазена такава 20-тична система. Разбира се повече не може да се каже. Дококото зная смята се че наследниците на културата Кловис стигат най-далеч някъде до Аризона преди да бъдат изтребени или асимилирани. Така че със сигурност няма как да се свържат с Южно Мексико и Гватемала, където са Мая. Също така да се върне произхода на 20-тичната ситема във френския език чак до Горния палеолит е твърде несериозно. Междувпрочем един известен физик или химик когато отива на почивка в Гватемала си купува книга с Дрезненския кодекс скъсва и изхвърля обясненията и докъто жена му се пече на плажа, си пробва късмета над цифровата система на Маите. Това му отнема два месеца.

  Аз правя едно къде къде по невинно допукане: за Китайско влияние в Средна Азия. А там се говори за едни печатчета, варварски подражания на китайското писмо, но китайските публикации са ми недостъпни. Освен, това от Анау, което публикуваха, другите за които говорят не са достъпни за разглеждане. Киатйски учени казват че, или не се четат на китайски, или са неграмотни подражания. При това дори и за миг не ми минава през ума че, някой просто е научил китайското писмо и го е приложил към Българския език. По скоро тук става въпрос за дифузия на идеи. Тоест знаеш за съществуването на такова писмо, знаеш как работи, дори можеш и нещо да понапишеш, но създаваш свое собствено. Такива примери има. Да вземем Секвоя. Или пък чукчата Теневил който създава идеографно писмо от над 1000 знака. Но нека се върнем към броенето. Българските рабоши (а и на народите около нас) също са използвали система създадена от броенето с пръсти. Петицата и там е наклонена черта. Седмицата и осмицата изглеждат достатъчно близко до тези от Плиска..... Феномена „Свещено писмо“ също има прецедент. В Южен Китай има запазена древна писмена система, която се е използвала само за религиозни цели. Знаците и са почти повечето пиктограми и идеограми.

Редактирано от Яксарт
  • Потребител
Публикува

Писменните документи във всеки случай трябва да се гледат със съмнение. Много от тях в момента на създаването им са били вече фалшиви. Па после при разните преписвания или както при книгата на Форменко, Ирлинг или други "еретици" твърдят, че цялата антична история е един заговор на Константин и когато се преписва всичко на малки букви оригиналите биват унищожени....

Само едно остава находките в земята. това което там се открие е доказателство с което не може да се спори. Макар, че фалшификация и лъжа и там може да се прави. Но е по-мъчно.

Сега вече с модерните айфони и джпс координати веднага може да се запише находката....

Типично например находките на хунските котли и тяхното местонахождане....Виж трета и седмата страница от статията.

http://files.archaeolingua.hu/2015NY/Masek_H15NY.pdf

Защото розетата от Плиска е само една. И може да се каже, че е персийско производство и било подарък....

Или, че е произведено от даките и българите при един пореден грабеж са го откраднали от добрите даки на Децебал- ще пише един румънец например....

И така на татък....Но когато се намери значително количество от находки типични за една нация тогава .... няма спор. Там са били. 

 

  • Потребител
Публикува

Всъщност минискюла спасява много от античните творби написани на папирус тъй като заради загубата на Египет и на доставките от папирус се минава на пергамент. А пергамента е много по траен и свързан като книга ощелява по дълго от папирусните свитъци.

Що се отнася до розетата от Плиска, тя не стои изолирано. Надписите от Мурфатлар са на практика написани на същата азбука в църкви, построени на мястото на кариера, от която се е вземал материал за големият каменен вал построен по времето на цар Симеон.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 3 часа, Яксарт said:

Бих се обзаложил че, няма да намериш българист който да ти класифицира горните думички (тук изключвам имената и баг-) като прабългарски. Но нека дам пример:  Преди шест, седем години когато дойдох тук работех на половин ден и нямах достъп до компютър, та  имах възможност да заема няколко масивни монографии върху английския език от местната библиотека. Общо взето английският се дели на три периода: староанглийски, средноанглийски и модерен(нов) английски. Староанглийския е саксонски с малко примеси от англо-фризски. Само няколко келтски думи успяват да се „вмъкнат“ в този език. Темата е дискутирана много, а основния източник Беде не казва нищо по въпроса. Запазени са текстове на библията - това е един типичен германски падежен език. После идват викингските нашествия. Имаме заселване на викинги, викингски крале, в резултат на което староанглийския се обогатява сяс стотици „викингски“ думи. И тогава настъпва голямата промяна: норманското нашествие, в резултат на което норманска аристокрация овладява цялата страна. За над сто години се създава една уникална езикова ситуация. Френският е езикът с елитарен статут- език на аристокрацията и администрирането, съда. Английският(староанглийският) е език на народните маси, на селото на градския пазар. В резултат на това староанглийския „колабира“. В него влизат хиляди нови френски думи създавайки огромно количество дублети. Падежната му структора се срутва. На практика се ражда нов език, средноанглийския който вече е говорен от аристокрация и простолюдие. Но какво мисли обикновенният англичанин за всичко това? Веднъж на чаша бира стана дума за английският език. Имах неблагоразумието да кажа че английския е германски език. Събеседникът ми, англичанин в късните 60, без езиково образование, ме прекъсна мигновенно, каза че езика е британски и заговори за келтските традиции. Някои от присъстващите които, са завършили Кеймридж, макар и с техническо образование, кимаха одобрително. Дълго време не ми даваше мира мисълта как така народното знание, местния фолклор така да се каже, не знае нищо за дебелите томове със заглавия от вида : „Разкази за английкия език“, при положение че съм слушал истории в детайл от времето на техническата революция. Може би тук имат вина двете световни войни през които думичката „германски“ придобива особен статут. Така или иначе след известно време имах възможност да обменя мнения с единия от инженерите завършили Кеймридж, който е някъде към 50, относно англо-саксонските нашествия и ранната английска история. Той беше наясно с нещата до детайл. Тук въпроса ми е следният. Какво става когато дадени знания придобият статут на табу и останат смо в дебелите томове? Какво става когато дадени знания придобият статут на табу и в дебелите томове? А какво става когато никой от обучените за това не иска да пише по темата табу? Едно време гръцките монаси в Атон са си палели печките със стари български книги. Отдирали са цели странници или са изрязвали странни дупки на полетата с български преписки. Изтривали са думи които не са им харесвали. И не само те. Така изчезват наши исторически хроники за които се знае, че са били тук и там.... Това го разбирам. За тях нашата история няма значение или по скоро има значение ама от друг вид.... Какво обаче става с нас? Българистите от онова поколение които се интересуваха от прабългарския език отдавна не са писали нищо, а уж сега им е времето. Не чувам нищо за нови попълнения. Чувам саркастични подмятания..... Харвард, онлайн курс лекции по история на Ранното средновековие. Страхотно добре обяснена кризата в Късната римска империя, Варварските нашествия. Така да се каже опреснявам си общите знания.... В един момент си задавам въпроса: „Дали все пак ще кават нещо за нас българите?“... От опит зная къде да го търся това- в лекцищта озаглавена „Византия“. От опит зная, че ще са само няколко изречения, но така или иначе искам „ъпдейт“.....и получавам: Прабългарите са тюркско племе...хм.... да съвременните българи са техни потомци... хм, ... но те не искат да знаят за това, те го отричат. Дали аспаруховите българи са тюркско племе и има ли такъв един термин някаква стойност, не е толкова важно в случая. Важно е какво е довело до този укор изказан от харвардски професор по история. Може би прочетени статии по темата с не съвсем научен характер, а може би лични контакти.... Не зная. 

 

Цялото това обяснение чрез някакъв вероятен аналог със староанглийския, с мнението на някъкви англичани от кръчмата, с обявяването на нещо за табу, с разказа за паленето на книги, и накрая харвардския учен който си казва тежката дума, която трябва да е авторитетна, е чиста проба лош опит за защита на някаква загубена позиция свързана с хипотезата за тюркския произход на прабългарите. Много лош опит, който е извън всякаква наука и е изпълнен със ненаучни методи. Напрактика целта му е префинено да демонизира българите които не са съгласни със старата хипотеза!

Първо, сравнението със староанглийския език е напълно некоректно, тъй като в случая говорим за старобългарски, тюркски и староирански езици, говорим за езици които не познаваме напълно - на скитите и сарматите, говорим за езиците на Централна Азия от античността... Единственото сигурно в случая е това, че в старобългарския език го няма онзи алтайски слой, който се предполага ако прабългарите бяха тюрки и за които знаем вече, че генетически са близки до съвременните българи. Добър пример е маджарския език, който е със стотици тюркски думи в основата си. Но не и старобългарския. Той е пълен с думи които наричаме славянски, но напрактика са индо-ирано-славянски, и можем да приемем, че са били и в езика на скитите и сарматите, доколкото те генетично и географски са близки до ираноезичните и до славяноезичните. Това обаче го няма в Британика, и професорите от Харвард едва ли ще твърдят че в езиците на степняците от Северното Черноморие "славянските" думи не са заети, а са собствени.

Второ, отхвърлянето на тюркската хипотеза в България не е плод на народен фолклор, на табута, на изгаряне на книги и проч, а е плод на систематични научни анализи и проучвания на най-видните български учени, които като истински учени са подложили на критичен анализ онези старите хипотези и твърдения от старите книги. Тези проучвания доказват несъстоятелността на старата хипотеза и са достатъчно добре фактологически подкрепени. В новите книги и статии на видни археолози, историци, генетици и други учени всичко е добре описано, но първо трябва да бъде прочетено, и второ трябва човек да може да го възприеме. Ако някакви стари знания са затлачили консервативно мисленето му, то е възможно той да отхвърли новите проучвания дори и да вижда, че са прави. Тогава грешката ще е в него. А старите хипотези на Златарски, Микола, и останалите автори от миналото и близкото минало, които са ги подкрепяли сляпо и без много фактология ще се загубят във времето не защото лошите съвременни българи не ги искат, а защото са били грешни.

Трето, позоваването на някакъв авторитет със титлата "харвардски професор", който бил саркастичен в някаква лекция относно българите е напълно елементарен подход при аргументацията относно тюркската хипотеза. При този подход човек - 1. не се съобразява със мнението на българските историци, 2. отхвърля възможността харвардските учени да грешат позовавайки се на някакви неточни енциклопедии пък били те и британски, а не на новите открития. Позоваването на сарказма на този лектор и пренебрегването на всички археологически, исторически, а вече и генетични сведения и доказателства свързани с прабългарите е най-малкото ненаучно, обидно за българската наука и може да мине за пред старците в кръчмата, но не и пред учените. Сигурно е, че въпросният харвардски лектор ако седне да прочете по-подробно темата и новите проучвания, и ако си поговори замо за 1-2 часа със някои от съвременните български учени които отхвърлят тюркската хипотеза, то в края на краищата лекциите и мнението му може да се изменят. Просто той е някакъв американец, за който теми като прабългарите, Първото българско царство, и Византия са доста далечни... Той се намира на хиляди километри от ТУК и гледната му точка е като на страничен, незапознат, който се вълнува много повече от други теми..  Вероятно той е само историк, и не е запознат със сведенията от българската археология, генетика, езици, обичаи, религии..

---
На фона на всички нови проучвания за прабългарите е недопустимо да гледаме само в някакъв чувашки език, да водим шамани от Монголия, да търсим в Китай, а не в Кавказ... Просто научната реалност е друга..

Редактирано от makebulgar
  • Потребител
Публикува

Идеята ми беше за табутата. И то за едно определено табу: езика на прабългарите. Или на древните българи. Или на българите. Няма голямо значение защото термините са за удобство, не за привързване. Мога да кажа че колекционирам всяка една статия, откъс от книга или монография която излезе по темата. Дори съм прочел писаното и в този форум и в други по въпроса. Паметниците на езика на българите се броят с пръстите на едната ръка. Към тях можем да добавим заемките в старобългарски и остатъците в новобългарски. Тук можем да добавим и българските езикови остатъци поне в татарския, башкирския и балкарския език. Струва ми се че и румънския език има какво да предложи. Този материал трябва да се анализира сравни и обобщи. И ако от него един квалифициран езиковед успее да изкара един „лексикон“ в който например думите с ирански корен са 60% а думите с алтайски корен 40% тогава е ясно че говорим за ирански език. До този момент не съм чувал нещо подобно да е излизало. Аз се интересувам от писменоста. Това е моето хоби. За лингвистиката съм така да се каже „консуматор“. Ако има материал аз ще го ползвам. Но не материал стил Петър Добрев. Защото солиден дом не се гради на плаващи пясъци. За мен авторитет са Прицак, Гранберг, Рона-Таш. Нищо не пречи към тях да се прибавят трудовете на български езиковеди, които да създат основата с която да се съобразяват историците и археолозите по света. До тогава тезата за чувашкия тип език е напълно валидна. Тук трябва да се добави че в чувашки също има ирански слой. От друга страна иранската връзка в новобългарски я има и винаги я е имало но тя е на еснова сравнения между два индоевропейски езици и ирански влияния върху праславянски. По темата има достатъчно рускоезична литература. Простичко казано ако една славянска дума я има и в полски, няма как да е дошла от българите.   

  • Потребител
Публикува (edited)

Темата за чувашкия език е валидна само доколкото се приема съвременната представа, че прабългарския  език е тюркски. Тоест това което е установено и всеки може да отвори Уикипедия или учебник и да го прочете. То обаче е просто една недоказана с факти хипотеза. Това, че тази хипотеза е в енциклопедиите, това, че днес в класификацията на тюркските езици е включен и прабългарски, и това, че чувашите се смятат за волжките българи, обаче, по никакъв начин не доказва съществуването на тюркски език при прабългарите. Тоест в случая авторитетите и науката не са дали напълно обоснована с доказателства хипотеза, съответно авторитетното им мнение трябва да се разглежда критично, а не да се приема като постулат. 

Тюркската хипотеза е изградена по следния начин. Открити са алтайски термини - календарни, военни, инвентарни, в Първото царство, и тъй като Волжка България са тюркоезични е изказана хипотезата че прабългарите са тюрки. От там насетне тази хипотеза видните тюрколози от периода преди 150-50 години са развили чрез обявяване на всеки алтаизъм при румънци, маджари, и всякакви други за прабългарска лексика, но напрактика тя е просто алтайска. И всичко това е направено под перзумпцията, че през 9 век българите на Дунав са приели някакъв чужд език, тоест стария прабългарски бил затрит, а е бил зает езика на така наречените склави, които са и словени. И тъй като се приема за факт загубата на прабългарския език, съответно той се търси или в онези 15 алтаизма от старобългарския, или в ново време в иранския пласт. Напрактика обаче може да се окаже че е грешно дори и търсенето в "иранския" пласт  на старобългарския език на някакъв различен от него прабългарски език! Ако се допусне, че "индо-иранската"  и "славянска" лексика от рода на: АЗ, ЖЕНА, КОГА, КЪДЕ, БАЯ, БОГ, БОГАТ, БАТ, ТИЧА, БИВА, БРАТ, ВИР, ЧАКРЪК, ЧЕТА, ЧЕТИРИ, ДА, ДАР, ДЕТЕ (ДАТИ ст.блг.), ДЪЛЪГ, ДРЪГЛИВ, ДАН, ДЕСЕН, ДЕСЕТ, ДИМ, ГАД, ГАДАЯ, ГЛЕЗЯ, ГОНЯ, ГОВЕДО, ГИРА, ГОВОР, ГРЪМ, ХУБАВ, ИЗ, ЖИВ, КЪЩА, КАЯ, ГЪТНА, КРАДА, КРАЕН, ХРУЩЯ, КУЧЕ, ЛЕК, МЪРТЪВ, МРАК, МЪЖ, МЕД, МОЗЪК, НИТО, НОВ, ОПИРА, ЯДА, ОВО, ПЪРВИ, ПЪТ, ПЕРО, ПРАЩЯ, ПАЛЕ, КУТРЕ, ПРИ, ПЕКА/ПЕЧА, ПРИЯТЕЛ, РАЙ, РЪМЖА, РИДАЯ, ШАТРА, ШАВА, ШЕТА, СМЯХ, СЛАВА, СЪД, ТЪДЯВА, ТВОРЯ, ВИК, ВОЗЯ, ЗЕМЯ, ЗИМА, ЗОВА..., е съществувала и при европеидните, индоевропейци от степите наричани с имената скити и сармати, то тогава всичко се нарежда от само себе си. Тези думи които приемаме за славянски по презумпция, тоест според хипотезата за приемането на новия език през 9 век сме ги заели тогава, се оказва че са част от лексиката на старите народи от Централна Азия определяни като индо-иранци с техните езици - авестийски, староперсийски, индо-арийски и т.н. Ако тези думи обаче са били и част от лексиката на скитите и сарматите тогава всичко се обяснява много лесно в това число сарматските обичаи при старите българи, старобългарския език, и много други неща.

Съвременните проучвания показват, че прабългарите не са се претопили в славянско море, че генетиката си им стои почти същата до днес, и като цяло че алтайския пласт и при език, и при титли, и дори и при календара е минимален. Това разбира се в Уикипедия не го пише, нито го пише в старите книги на авторитетите тюрколози и историци, които ще си държат на старите хипотези до края на света. Това ще го пише един ден в Уикипедия, но дотогава ще мине време... Преди това ще паднат много от старите хипотези. И една от тях е свързана с така наречения прабългарски календар, който според старите, а и според нови авторитети, е някакъв тюркски или китайски календар. Напрактика обаче той е будитски календар, разпространяван в миналото в Централна Азия и в Китай чрез будизма. И не е чудно това, че в онези "прабългарски" календарни термини преобладават не някакви чувашко-монголски думи, а индоевропейски будитски думи!! Как и защо този календар е станал част от средновековното българско битие е сложна тема, но със сигурност термините в него не могат да служат в подкрепа на старата хипотеза за същността на прабългарския език.

Редактирано от makebulgar
  • Потребител
Публикува (edited)

Относно генетиката:
- Генетично тюркоезичните народи са смес от западноевразийски и източноазиатски маркери. Махнеш ли западноевразийските, тюрките изчезват - няма ги. Имаме монголи, китайци, корейци и т.н., но не и тюрки

- сармати, скити и въобще всякакви степняци също са смес от западноевразийски и източноазиатски гени. Махнеш ли източноазиатските, изчезват - няма ги. 

Изводите, че прабългарите не са били тюрки се опират на факта, че в съвременните българи източноазиатските маркери са малко, а при костите на прабългарите засега не са открити. Да, обаче ако не са тюрки по същата логика не би трябвало да са скити, сармати и въобще каквито е да е степняци.

Това е положението. Или приемаме, че генетиката не може да ни каже на какъв език са говорили българите или като отхвърляме тюрките, отхвърляме и всичко останало с произход на изток от Днепър и прегръщаме автохтонната теза. Трето положение няма.

Редактирано от Atom
  • Потребител
Публикува

Това не е вярно. Не могат всички степняци да се слагат под един знаменател и да се обявява че при всички имало източноазиатски гени. Не е вярно това, и който твърди, че при скити и сармати е имало източноазиатски гени трябва да го докаже, и да покаже защо те са от китай, а не от европейските монголоидни угро-фини и т.н. При скитите и сарматите от степите много преобладаващи са характерните и за другите индоевропейци хаплогрупи и при Y-хромозомите и при митохондриалните изследвания. А Херодот не описва като по-различни от него скитите и сарматите.

  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, makebulgar said:

Напрактика обаче може да се окаже че е грешно дори и търсенето в "иранския" пласт  на старобългарския език на някакъв различен от него прабългарски език! Ако се допусне, че "индо-иранската"  и "славянска" лексика от рода на: АЗ, ЖЕНА, КОГА, КЪДЕ, БАЯ, БОГ, БОГАТ, БАТ, ТИЧА, БИВА, БРАТ, ВИР, ЧАКРЪК, ЧЕТА, ЧЕТИРИ, ДА, ДАР, ДЕТЕ (ДАТИ ст.блг.), ДЪЛЪГ, ДРЪГЛИВ, ДАН, ДЕСЕН, ДЕСЕТ, ДИМ, ГАД, ГАДАЯ, ГЛЕЗЯ, ГОНЯ, ГОВЕДО, ГИРА, ГОВОР, ГРЪМ, ХУБАВ, ИЗ, ЖИВ, КЪЩА, КАЯ, ГЪТНА, КРАДА, КРАЕН, ХРУЩЯ, КУЧЕ, ЛЕК, МЪРТЪВ, МРАК, МЪЖ, МЕД, МОЗЪК, НИТО, НОВ, ОПИРА, ЯДА, ОВО, ПЪРВИ, ПЪТ, ПЕРО, ПРАЩЯ, ПАЛЕ, КУТРЕ, ПРИ, ПЕКА/ПЕЧА, ПРИЯТЕЛ, РАЙ, РЪМЖА, РИДАЯ, ШАТРА, ШАВА, ШЕТА, СМЯХ, СЛАВА, СЪД, ТЪДЯВА, ТВОРЯ, ВИК, ВОЗЯ, ЗЕМЯ, ЗИМА, ЗОВА..., е съществувала и при европеидните, индоевропейци от степите наричани с имената скити и сармати, то тогава всичко се нарежда от само себе си. 

 

Рашо Рашев точно това се опитваше да обясни с Пастирската и Пенковската култури. Това ще докаже че сред българите е имало група която е говорела славянски език с голямо количество ирански заемки тоест славянизирани сармати. Остава въпроса кой е говорил хуно-български? Аристокрацията или друга група прабългари. И остава въпроса: Стигнало ли е до Волга такова население говорещо предполагаемият славяно-ирански?

  • Модератор История
Публикува

Добре де, а защо волжските българи са тюрки? Какво е обяснението на този факт от гледна точка на ирано-славянските теории?

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 57 минути, Яксарт said:

Рашо Рашев точно това се опитваше да обясни с Пастирската и Пенковската култури. Това ще докаже че сред българите е имало група която е говорела славянски език с голямо количество ирански заемки тоест славянизирани сармати. Остава въпроса кой е говорил хуно-български? Аристокрацията или друга група прабългари. И остава въпроса: Стигнало ли е до Волга такова население говорещо предполагаемият славяно-ирански?

Никой не е говорел хуно-български, тъй като такъв език не съществува, или поне не е доказано съществуването му. Той е работна хипотеза изградена по няколко думи и термини. Със същия успех днес можем да изведем съществуването на не-славянски език при съвременните българи на база заемки като ефрейтор, януари, танк, ... Така е изведена и тюркската хипотеза на база календар, няколко титли, и малко военен инвентар! Това че днес съществува хипотеза за съществуването на такъв език не доказва съществуването му.

Хипотезата на Р.Рашев е интересна и е най-добре аргументирана от останалите, но и тя е изградена на базата на общопопулярната представа, че езикът на сарматите е бил някакъв ирански от типа на осетински, персийски или согдийски. Тази хипотеза за езика на сарматите обаче е изградена на база няколко десетки имена, а не на писмени данни от езика им. Имената обаче са хлъзгаво нещо и ако някой тръгне да извежда днес език от имена използвани от някой народ ще му е много трудно. Още Йорданес е казал, че племената заемат много имена - римляни от македони, сармати от германи, готи от хуни и т.н. Тъй че езикът на сарматите може и да е бил малко по-различен, а онези имена да са примерно персийско, понтийско, мидийско влияние... Този сарматски език е бил вероятно не чак толкова близък до персийския, колкото до славянските и това е не защото е бил преминал процес на славянизация, а защото изначално е съдържал онези думи които описахме и които звучат славянски, но са ползвани от много повече хора в степите в миналото, без задължително да произлизат от склави, анти и венети.

Важното е да се разбере, че така наречения тюрко-прабългарски език не е доказано че е реално съществувал, а че е просто стара хипотеза. В този ред на мисли директното позоваване на този език и на евентуално сродният му чувашки е ненаучно. Също така трябва да се разбере, че така наречената славянска лексика не произлиза само от анти, склави и венети, а вероятно е била разпространена в доста по-широк ареал в степите сред конните народи. И е била разпространена сред тях не чрез славянизация, а просто е била изначално в езика им. Трябва да се преразгледат и хипотезите за скитските и сарматски езици, тъй като ако ги извеждаме само от имена и топоними, както са правили досега учените, можем да допуснем грешка.

Редактирано от makebulgar
  • Потребител
Публикува
1 hour ago, makebulgar said:

Това не е вярно. Не могат всички степняци да се слагат под един знаменател и да се обявява че при всички имало източноазиатски гени.

Кое не е вярно? В нета има достатъчно данни за древни степни проби. Навсякъде където са извличали древни геноми, за коя и да е археологическа култура, винаги се открива смес от западни и източни маркери. Няма значение източните от къде са. При прабългарите досега не са открити изобщо и това е основния мотив, че не са тюрки.

Преди 1 час, makebulgar said:

При скитите и сарматите от степите много преобладаващи са характерните и за другите индоевропейци хаплогрупи и при Y-хромозомите и при митохондриалните изследвания

Характерни са, но същите тези групи са характерни и за съвременните тюркси народи, но въобще не са характерни за нас. При степняците например е масова Υ-DNA R1a Z93, но при българите е минорна - 0,5%. При нас е масова Y-DNA E V13, при разните иранци с изключение на кюрдите това е минорна група клоняща към нула, а масови са съвсем други Е-та и т.н.

  • Потребител
Публикува
Преди 10 минути, Thorn said:

Добре де, а защо волжските българи са тюрки? Какво е обяснението на този факт от гледна точка на ирано-славянските теории?

Обяснението не е от гледна точка на ирано-славянските теории, а е от гледна точка на историческите събития. Тези исторически събития допускат изменение в езика на българите на Волга. Волжка България се формира от три племена едно от които са българи, а на какъв език са говорели те е трудно да се каже тъй като те са били поне 200 години подвластни на хазарите. Според арабските извори българите там са били сакалиба, а някои свързват това име със склавите. Като федерация от 3 вероятно разно-езични племена можем да допуснем че и там някои от езиците е изчезнал или се е преобразувал. Черна България пък е била в земи в които след това някакси от нищото се появяват руски княжества в които са говорели на някакъв протославянски, които обаче както видяхме може и да е бил скитски, сарматски, тъй като е споделял еднаква лексика със индоиранските езици...

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 20 минути, Atom said:

Характерни са, но същите тези групи са характерни и за съвременните тюркси народи, но въобще не са характерни за нас. При степняците например е масова Υ-DNA R1a Z93, но при българите е минорна - 0,5%. При нас е масова Y-DNA E V13, при разните иранци с изключение на кюрдите това е минорна група клоняща към нула, а масови са съвсем други Е-та и т.н.

Грешката идва от там, че под скити и сармати имаме в предвид европейските скити и сармати примерно от времената на Херодот, докато други разбират под сармати се що има ираноезичен конник в степите без значение кога и от къде е дошъл. Аланите, усуни, осетинците, согдите са ираноезични, но не влизат в определението сармати. Те са доста късни, и са само малка част от степните индоевропейски народи. Европейските скити и сармати са били по-архаични и с по-близък език до протоиндоевропейския и до така наречения протославянски.

Редактирано от makebulgar
  • Потребител
Публикува

Не знам за каква грешка става въпрос. Основният мотив на нашите учени за отхвърляне на тюркската теория е, че при древните българи не са открити източни групи  A,С,F, D и т.н.

Тук има данни от желязната епоха. Виж пробите на скитите от  Ростов на Дон. Датирани са 600 до 200 г. пр н.е. От пръв поглед се вижда, че са намерени "източни" mt-DNA - A,C,F D и това няма как да се пренебрегне. Виж и останалите проби от Русия - навсякъде по степите е смесица от запад-изток. Чисто исторически това е съвсем нормално. Степите не са преграда, а магистрала - на идеи, технологии и гени и там е абсурд да запазиш "чист генофонд".

Т.е. отхвърляйки тюркската теза с мотива "няма източноазиатски маркери", автоматично отхвърляш и коя да е друга степна хипотеза. 

 

  • Модератор История
Публикува
Преди 27 минути, makebulgar said:

Обяснението не е от гледна точка на ирано-славянските теории, а е от гледна точка на историческите събития. Тези исторически събития допускат изменение в езика на българите на Волга. Волжка България се формира от три племена едно от които са българи, а на какъв език са говорели те е трудно да се каже тъй като те са били поне 200 години подвластни на хазарите. Според арабските извори българите там са били сакалиба, а някои свързват това име със склавите. Като федерация от 3 вероятно разно-езични племена можем да допуснем че и там някои от езиците е изчезнал или се е преобразувал. Черна България пък е била в земи в които след това някакси от нищото се появяват руски княжества в които са говорели на някакъв протославянски, които обаче както видяхме може и да е бил скитски, сарматски, тъй като е споделял еднаква лексика със индоиранските езици...

Интересно е, че още минимум от 11 век именно онези, които са известни като булгари, говорят тюркски език. Няма нито едно сведение, че някога са говорели някакъв друг. Евентуалното им нетюркоезичие преди това е умозрителна теория, а не "историческо събитие".

 

Моята версия. Основно на логика и аналогии.

Прабългарите са заселени основно в североизточна България. Идея си нямам какъв език са говорели, но за епохата са много вероятни хетерогенни образувания. Така, че може да е имало и различни групи. Включително говорещи ирански, говорещи тюркски и дори говорещи славянски. И смески между тях. Не изключвам "българи" още тогава да е било политоним - т. е. онези, които са под властта на "българите", които и да са те.

При завоеванията на Крум и крумовата династия са завладени огромни райони, където това "прабългарско население" не е пребладаващо. Предполагам, че доколкото е имало прабългари в повечето нови области, те са били тънък военно-административен слой. Стоял е въпросът с интеграцията на това население, което вече е било преобладаващо славянско. Интеграцията както в цяла останала  Европа е станала с приемане на християнството. Обща за всички, задължителна религия  с йерархична организация, като ръководството и е строго в ръцете на владетелския дом. Т. е. правителствени емисари включително по места, независещи от местните родови, кланови и племенни структури. Нещо като аналог на тоталитарна политическа партия, ако не броим, че структурата на такива партии всъщност е аналог на църковната, а не обратното.

И както се случва в ранните феодални империи, език на църквата е езика именно на това население дето трябва да се интегрира. Франките са говорели немски, но език на църквата им е латинският на повечето им поданици (e, те са говорели всъщност на ужасно варваризиран латински, но класоческият им е бил горе долу разбираем, не са се опитвали да им проповядват на франкски). Т. е. в български условия - славянския. А "истинският" български си остава за домашно ползване на "прабългарите", както и немският за истинските франки.

После се случва ужасното Светославово нашествие и последващото завладяване на североизточна България от Византия. Дори Самуилова България всъщност не обхваща именно "етнически българската" в смисъл на етнически прабългарска територия. После през 11 век именно тази територия е опустошена от печенегите. Но опустошена е слаба дума. Там е изтребване и унищожаване. Повечето селища въобще прекратяват съществуването си за период от няколко века. 

Е тогава някъде изчезват и прабългарите и езика им. 

При това ако приемемы че езикът им е тюркски, то е вероятно претопяването им в тюркските групи, живеещи на тази територия от тогава та до ден днешен. Включително тези групи частично да са техни потомци.

 

  • Потребител
Публикува
Преди 37 минути, Atom said:

Не знам за каква грешка става въпрос. Основният мотив на нашите учени за отхвърляне на тюркската теория е, че при древните българи не са открити източни групи  A,С,F, D и т.н.

Тук има данни от желязната епоха. Виж пробите на скитите от  Ростов на Дон. Датирани са 600 до 200 г. пр н.е. От пръв поглед се вижда, че са намерени "източни" mt-DNA - A,C,F D и това няма как да се пренебрегне. Виж и останалите проби от Русия - навсякъде по степите е смесица от запад-изток. Чисто исторически това е съвсем нормално. Степите не са преграда, а магистрала - на идеи, технологии и гени и там е абсурд да запазиш "чист генофонд".

Т.е. отхвърляйки тюркската теза с мотива "няма източноазиатски маркери", автоматично отхвърляш и коя да е друга степна хипотеза. 

 

Отново грешни постановки и изводи. Просто трябва да се чете по-внимателно и да се мисли. Това, че примерно Ангелов и Нешева отхвърлят тюркската хипотеза на база изследването не означава, че те отхвърлят наличието у българите на гени разпространени в Азия, а отхвърлят това, че прабългарите са били тюрки-монголоиди, за които са характерни съответните хаплогрупи. Тия монголски хаплогрупи примерно са доста висок процент в Татарстан и Русия, но не и при нас. Те са характерни и за европейските монголоиди на север - фини, угри, мари и т.н. и колкото по на север живеят степняците толкова по-често се срещат при тях заради смесването с онези монголоиди. Но не са били преобладаващи, а са били изключение. При българите има така да се каже азиатска връзка, но по характерна за индоевропейските популации мт-днк. Според Българския ДНК проект при съвременните българи с 40% преобладават хаплогрупи от групата Н, като H2а се свързва именно с народите от Средна Азия: "Най-често стещаната в Европа хаплогрупа H се открива в най-голям процент и сред българите- около 40%. Тя е типична европейска група и се среща с много голям набор подгрупи: H1, H2а, H7, H13 и тн. Вероятно част от женската линия на пра-българите е от подгрупа H2а, тъй като е разпространен основно в Средна Азия; H7- е разпространена на Балканите (в северо-източна България) и в Кавказкия район, H13 е разпространена на Балканите в западна България и средна Европа; След нея се нареждат западноевразийските хаплогрупи - U, K и T към които се причисляват около 45% от българите." В същия проект примерно хаплогрупата D е отбелязана на десето място, тоест е много нисък процент. Вероятно и при скити и сармати е нисък процент, въпреки наличието им. Същата работа е и с Западна Европа, където също се срещат също рядко. 

Въпросът е че генетиката е помощна наука, и тя е една от всички с които трябва да се съобразяваме. Лингвистиката не е доказала съществуването на прабългарски тюркски език, а просто имаме няколко алтайски заемки при прабългарите. Имената на Дуло също не са тюркски. Религиата им е като на скити и масагети. И никога ранните българите не са били наричани тюрки.
 

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, makebulgar said:

Никой не е говорел хуно-български, тъй като такъв език не съществува, или поне не е доказано съществуването му. Той е работна хипотеза изградена по няколко думи и термини. Със същия успех днес можем да изведем съществуването на не-славянски език при съвременните българи на база заемки като ефрейтор, януари, танк, ... Така е изведена и тюркската хипотеза на база календар, няколко титли, и малко военен инвентар! Това че днес съществува хипотеза за съществуването на такъв език не доказва съществуването му.

 

Зависи какво имаш предвид под доказано. Естествено че няма голям корпус от надписи. Няма голям речник. Именника е всъщност доста добра извадка от език. Има числа, които са много устойчива лексика, тоест трудно се заемат. Има имена на животни. Няма граматика. От всичките тези думи само за една е предположено да е от ирански произход. Имената на числата се вързват както с чувашките така и с данните от волжките надгробия. Надписа от Преслав - пак само лексика. Няма граматика. Но и тук лексиката се връзва с данните от Волга. И ако до тук всичко е календар и военни термини, заемките в старобългарски са си ежедневни думи:  блъванъ,  клобокъ,  колимогъ,  крагоуи,  кръчагъ,  кънигы,  саблia,  слонъ,  хоронгы,  чеканъ, чьбанъ, бисьръ, белчоугъ, белегъ, капъ, ковъчегъ, коштоуна, коумиръ, санъ, чьпагъ, багръ, блехъчии, брачина, дохъторъ, кръчии, коурилъ, кълъигъ, оиминъ, самъчии, сапогъ, сокачии, сынъ, чиготъ, чрътогъ, комърогъ, корьмъ, крькыга, кръчагъчии, кълоубрии, тетегъ, чаи, iaтъхоульница. 

  • Потребител
Публикува
Just now, Thorn said:

Интересно е, че още минимум от 11 век именно онези, които са известни като булгари, говорят тюркски език. Няма нито едно сведение, че някога са говорели някакъв друг. Евентуалното им нетюркоезичие преди това е умозрителна теория, а не "историческо събитие".

Тия от 11 век са мнооого късни и вероятно имат малко общо с прабългарите от 7 век. Въпросните булгари са били първо под хазарско иго, след това стават федерация със савири, берсули и вероятно и други някакви урго-фини, тъй че е имало не само достатъчно време за промяна на езикът им, но и това е станало в безписмен период и е останало без следа.

  • Модератор История
Публикува

Чакай сега, Махмуд Кашгари пише през 11 век, това не значи, че споменатите от него българи тогава са научили тюркски. Просто е записано тогава.

Хаукал си пише, че езикът на българите е като на хазарите. По ранният Истахри също.

И какво - според теб някъде между 700 и 900 година българите под хазарска власт са си сменили езика? Минали са от ирански на тюркски?

 

Само, че тази промяна я НЯМА В НИТО ЕДИН ИЗВОР.

  • Модератор История
Публикува

Освен това как си обясняваш, че в историческо време, поне от 1000 година, в североизточна България винаги има тюрки, а няма и следа от иранци?

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 19 минути, Яксарт said:

Зависи какво имаш предвид под доказано. Естествено че няма голям корпус от надписи. Няма голям речник. Именника е всъщност доста добра извадка от език. Има числа, които са много устойчива лексика, тоест трудно се заемат. Има имена на животни. Няма граматика. От всичките тези думи само за една е предположено да е от ирански произход. Имената на числата се вързват както с чувашките така и с данните от волжките надгробия. Надписа от Преслав - пак само лексика. Няма граматика. Но и тук лексиката се връзва с данните от Волга. И ако до тук всичко е календар и военни термини, заемките в старобългарски са си ежедневни думи:  блъванъ,  клобокъ,  колимогъ,  крагоуи,  кръчагъ,  кънигы,  саблia,  слонъ,  хоронгы,  чеканъ, чьбанъ, бисьръ, белчоугъ, белегъ, капъ, ковъчегъ, коштоуна, коумиръ, санъ, чьпагъ, багръ, блехъчии, брачина, дохъторъ, кръчии, коурилъ, кълъигъ, оиминъ, самъчии, сапогъ, сокачии, сынъ, чиготъ, чрътогъ, комърогъ, корьмъ, крькыга, кръчагъчии, кълоубрии, тетегъ, чаи, iaтъхоульница. 

Календарът го изключваме, тъй като както казахме повече о 50% от термините в него са будитски, и явно той е будитски, тоест достигнал е до нас като заемка. Някои от термините в него вероятно  са били заети и от алтайските народи, и това не е учудващо, тъй като при разпространението на подобни календари термините се заемат и смесват. Примерно при тюрките календара е зает от Китай и затова и в техния има китайски термин за Дракон! 

Изброените алтайски думи наистина се срещат в старобългарския, но са достатъчно малко, а някои съществуват и в другите стари славянски езици, без да са били заети от старобългарския. При това старобългарския се развива през различни периоди, като вливането в България на кумани и печенеги не трябва да изключва и асимилирането на кумански и печенежки думи!!!!! Как ще отделим от алтайските думи собствено прабългарските от хипотетичния хуно-тюрко-прабългарски!?!?!! Невъзможно е, и поради тази причина и той не може да бъде доказан по този начин!

Редактирано от makebulgar

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!