Писмеността от Мурфатлар

[makebulgar]

Преди 14 минути, Thorn said:

Чакай сега, Махмуд Кашгари пише през 11 век, това не значи, че споменатите от него българи тогава са научили тюркски. Просто е записано тогава.

Хаукал си пише, че езикът на българите е като на хазарите. По ранният Истахри също.

И какво - според теб някъде между 700 и 900 година българите под хазарска власт са си сменили езика? Минали са от ирански на тюркски?

 

Само, че тази промяна я НЯМА В НИТО ЕДИН ИЗВОР.

Напълно възможно е за тези 200 години част от българите да приемат хазарския език! Кашгари, Хаукал и Истахри са късни и пишат за волжките булгари, а не за прабългарите. 

[Thorn]

С оглед на бръснача на Окам, това си е езика. Това, че е променян си е твоя хипотеза, непотвърдена от нито един извор.

[makebulgar]

Преди 42 минути, Thorn said:

С оглед на бръснача на Окам, това си е езика. Това, че е променян си е твоя хипотеза, непотвърдена от нито един извор.

Значи бръснача на Окъм работи само в полза на тюркската хипотеза, а всички останали ги поразва. Тоест на Волга езика не може да се променя, а на Дунав се променил безконфликтно за век!...  Двоен аршин е това. Не излизат сметките, тъй като онези българи са били подвластни на други, а тукашните на Дунав са пълни господари, воюват с Империята, изселват местните както им харесва и т.н. На Волга не само че 200 години българите са под власта на хазарите, но и след това държавата им е федерация. Коренна разлика има и по-скоро там е станало тюркизиране. Същото е и в Кавказ със балкарците - късно тюркизиране на кавказки народ в чиято кръв преобладават кавказки гени!

Редактирано Януари 1, 2017 от makebulgar

[Thorn]

Хубаво, но това не променя фактите. 

[КГ125]

Не може само от това сведение да се прави категоричен извод. 

При хазарите са живяли маса славяни... По същество основната част от населението им в късния период на Хазария. 

[makebulgar]

Просто няма такива факти. Тюркската хипотеза си остава недоказана, а въпросниат хуно-тюрко-български език си е недоказана хипотеза.

[КГ125]

Преди 1 час, Thorn said:

Освен това как си обясняваш, че в историческо време, поне от 1000 година, в североизточна България винаги има тюрки, а няма и следа от иранци?

Какви тюрки има там в Средновековието? 

[Thorn]

Печенеги, узи, кумани, татари, турци.

[Яксарт]

Българската свещена писменост - Славянският „епизод“

      Преди повече от хиляда години, Черноризец Храбър пише вдъхновяващa възхвала на славянската азбука, "О писмєньхъ". Там той съвсем кратко отбелязва основните моменти в историята на славянската писменост. “Прѣжде ѹбо словѣне не имѣхѫ писменъ · нѫ чрътами и рѣзами чьтѣхѫ и гатаахѫ погани сѫще · кръстивше же сѧ · римьсками и гръчьскыми писмены · нѫждаахѫ сѧ словѣнскы рѣчь безъ устроениа" (Куев K. 1967) .Tези редове са били коментирани много пъти, но загадъчната езическа писменост остава енигма. Някои руски изследователи търсят тези "чрътами и рѣзами" в Крим, където според житието му, на св. Кирил са показани "Роусьские письмена" (Chernyh П. 1951 г., стр. 131). Българските учени, от своя страна, свързват бележката на Черноризец Храбър с многобройните знаци и кратки надписи намерени в развалините на Първото българско царство (Попконстантинов К. 1993). Други смятат, че такава писменост никога не е съществувала. (Иванова Т. 2004, стр. 36) Неочаквано, през 1989, македонската археоложка Блага Алексова заявява в своя монография "Епископиjата на Брегалница", че е намерила доказателства за чертите и резките, за които Черноризец Храбър пише. Труда на Алексова е резултат на повече от 20 години археологически проучвания в долината на река Брегалница. По време на тези проучвания Македонските археолози намерат "мистериозни" знаци и надписи,  врязани по мраморни плочи, каменни блокове, и преизползвани архитектурни елементи от антични сгради в селата Крупище, Жиганци и Клетово (Република Македония) (Алексова Б. 1989). Според Алексова някои знаци са загадъчни и неизвестни, но някои наподобяват на глаголически и кирилски букви. Тя смята че, тези знаци са доказателство, както за съществуването на пред-глаголическа писменост у славяните, така и за създаването на глаголицата в град Равен по време на Брегалнишката мисия на Св. Кирил. Целта на настоящия труд е да се систематизира епиграфския материал, публикуван в монографията на Блага Алексова, да се сравни с вече известните знаци и надписи от други части на Ранносредновековна България както и да се направят първите стъпки към разгадаването му

       Смята се, че Долината на река Брегалница е била присъединена при управлението на хан Пресиян (836-852). Хронистите мълчат за такава военна кампания на Българската армия, споменават, че по време на управлението на Борис I, тази територия е била вече българска (Златарски V. 1918).

България през управлението на Пресиан и приблизителното

местоположение на Равен (https://en.wikipedia.org/wiki/Presian_I_of_Bulgaria)

 

 

 

В Българският апокрифен летопис се твърди, че княз Борис I "приема" царството в долината на река Брегалница: "И след смъртта на царя Изот пак прие българското царство син му Борис, и бе благочестив и много благоверен. И този цар покръсти цялата българска земя и създаде църкви по българската земя и на река Брегалница, и там прие царството. На Овчо поле създаде бели църкви и отиде на Добрич и там завърши своя живот. "(Петканова Д. 1981 г.) Друга легендарна история, позната като" Солун легенда ", също от 11 век, свързва град Равен с мисионерската дейност на Константин Кирил:" Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднаж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.” Аз се наскърбих много, защото не знаех къде се намира българската земя. Тогава отидох в Кипър, но като не чух нито дума за българската земя, поисках да се завърна. Обаче се побоях да не стана като пророк Йона, и отидох в Крит. И тук ми казаха: “Иди в град Солун.” И аз отидох и се явих при митрополит Йоан. И когато му разказах, той ми се присмя и ми рече: “О, безумни старче, българите са човекоядци и ще те изядат.” Тогава излязох на пазара и чух българи да разговарят. И сърцето ми така се уплаши, че бях като в ад и тъмнина. И един ден, в света неделя, излязох из църквата и седнах на мрамора, замислен и натъжен. Тогава видях гълъб, който говореше и носеше в устата си вързоп смокинови пръчки, двойно привързани. Той ги хвърли в скута ми, аз ги прочетох и намерих, че са 32. Турих ги в пазвата си и ги занесох на митрополита. Тогава те се скриха в тялото ми и аз забравих гръцки език. И когато митрополитът изпрати да ме поканят на трапезата, аз не разбирах какво ми приказва по гръцки. Тогава всички се събраха и ми се чудеха. Също така те ме и скриха. Чуха и българите за мене. И великият княз Десимир Моравски, Радивой, княз Преславски, и всичките български князе се събраха около Солун и воюваха срещу Солун три години, проливайки много кръв. И говореха: “Дайте ни човека, когото бог ни е изпратил!” Тогава ме дадоха. Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им създадох 32 букви... "(Петканова Д. 1981). Макар и спомената в други източници, Брегалнишката мисия на Константин не е приета от мнозинството учени. Важността на Солунската легенда обаче е, че свързва град Равен със създаването на славянската азбука, но също така и добавя мистицизъм към образа на този средновековен град. Очаква се епиграфският материал, намерен там и неговата околност, да разкрие още една частица от пъзела на историята на писаменоста в Ранносредновековна България.

Редактирано Април 9, 2018 от Яксарт

[КГ125]

On 2.01.2017 г. at 9:10, Thorn said:

Печенеги, узи, кумани, татари, турци.

Има, защото всички идват там. По-късно от релевантния период, да използвам правния термин

 

[Яксарт]

Българската Свещена Писменост, Славянският Епизод

      Първо, трябва да се отбележи, че Блага Алекова публикува в монографията си само няколко снимки на епиграфските материали; останалата част е показана с помощта на скици. Те обаче трябва да се използват с повишено внимание, тъй като на места са допуснати грешки. Това става ясно, когато сравним снимките с направенате от художниците скици. Например, грешки има в чертежа на мраморната плоча, хаотично вписана с многобройни знаци и кратки надписи, снимката  на която е показана на корицата на книгата. В горния ляв ъгъл виждаме група знаци. Огромен вертикално удължен знак заема дясната страна, когато в лявота част знаците стоят самостоятелно. На снимката обаче разположението е различно: на дъното два големи знака формират хоризонтална група, а останалите знаци остават изолирани:

 

Същият е и случая с групата знаци върху друга мраморна плоча. Тук разликите са по-малко, но все пак достатъчно за да заблудят, ако нямаше снимка:

 

Тези грешки не са опасни, защото могат да бъдат открити, но в случаите, когато са публикувани само рисунки,епиграфския материал от монографията трябва да бъде подлаган под съмнение.

 

      Въпреки недостатъците обаче, материалите заслужават да бъдат анализирани, първо защото са безпрецедентни като количество и второ някои от знаците и лигатурите са с уникална графика. В "Епископиjата на Брегалница" са публикувани скици на над 29 каменни и тухлени плочи, гравирани със знаци и кратки надписи. В монографията са публикувани също така и четливи снимки на някои от плочите. Анализа на материалите от Равен ще започне с обособяване на отделните знаци , и групиране по количество. После те ще бъдат сравнени със знаците, открити в други райони на Първото българско царство.  Рисунките и снимките на епиграфски материал от Равен табла, съставени от един или няколко камъка или тухли:

      Табло 1 е мраморна плоча, използвана при строителството на Maртириума. Тя е изцяло покрита със знаци и снимката и е с добро качество.

 Табло 1 (Aleksova 1989) с. 294  

[Яксарт]

      P2 е друга мраморна плоча намерена в Мартириума, покрита с много знаци и монограми. Нейната снимка е по-нерясна, в сравнение с P1 и някои от знаците трудно се различават.

P 2 (Aleksova 1989) стр. 279

      P 3 е още една мраморна плоча произхождаща от Мартириума. Снимката и не е съвсем ясна.

P 3 (Aleksova 1989) стр. 279 и стр. 295

      P4 също е намерена в Мартириума. На повърхноста и са вписани само няколко знака.

Р4 (Алексова 1989)

      Голяма група знаци са врязани на Р5, плоча от едрозърнест пясъчник, който е намерен в близост до Клетовник. За съжаление публикуваната снимка е неизползваема и само скицата има практическа полза.

P5 (Алексова 1989) стр. 273

      P 7 е  част от мраморна скулптура, използвана повторно в строителството на Свети Никола.

P7 (Алексова 1989) стр. 271

      P8 е мраморен олтар, от катедралната църква на Равен. На неговата снимка, представена в монографията не се различават знаци. Само скицата е от практическа полза.

P8 (Алексова 1989) стр. 282

      Група знаци P9 врязана на камък издялан от пясъчник от една от стените на Свети Никола. На снимката може да се видят примери на курсивен шрифт.

Р9 (Алексова 1989) стр. 269 и стр. 289

      Р10 е каменен блок, покрит със знаци.

Р10 (Алексова 1989) стр. 295

      Р11 е варовиков блок намерен в църквата Свети Никола.

Р11 (Алексова 1989)

[Яксарт]

Българската свещена писменост, Славянският епизод

 

Р12 е мраморна плоча от пода на църкватаСвети Никола. 

Р12 (Алексова 1989) стр. 285

 

 Р13 съдържа няколко тухли, които са намерени в село Бегов Дъб.

 

 

Р13 (Алексова 1989) стр. 

     

      Р14 се състои от знаци, които са били врязани върху тухли от катедралната църква в Равен.

Група 14 (Алексова 1989) стр. 284

 

      На Р15 и Р16 са показани знаци, открити на каменни блокове в село Жиганци:

 

Р15 (Алексова 1989) стр.

 

 

 Р16 (Алексова 1989) стр. 286

 

      Р17 и 18 са каменни плочи, вписани със знаци, открити в църквата "Св. Георги".

Р17 (Алексова 1989) стр. 

 

P18 (Алексова 1989)

 

      Р19 е фрагмент от скулптурни детайли от св. Никола.

 

Р19 (Алексова 1989) стр. 270

 

 

     Р 20, 21, 22 са графити, вписани върху каменни блокове, намиращи се в близост до Raven.

 

Р20 (Алексова 1989) стр. 291

 

 

Р21 (Алексова 1989) стр.291

 

 

Р22 (Алексова 1989) стр.291

 

 

      Р23 са парчета от тухли от църквата на равенската катедралата, покрити оскъдно със знаци.

 

Р23 (Алексова 1989) стр. 

 

 

 

      Следващи са P24, 25, 26, които са чертежи на графити, които са написани на мазилка, варовикова плоча и пясъчников блок, всички открити в църквата Свети Никола.

 

Р24 (Алексова 1989) стр.290

 

Р25 (Алексова 1989) стр. 289

 

 

Р26 (Алексова 1989) стр. 286

 

      Р27 е каменен блок, покрит с няколко грехове от църквата "Свети Никола".

 

Р27 (Алексова 1989) стр. 298

 

      Р28 е каменен блок, покрит със знаци от катедралната църква в Кале.

Р28 (Алексова 1989) стр. 293

 

      И накрая,  Р29 е варовиков блок, намерен в църкбата Свети Никола.

Р17 (Алексова 1989) стр.

 

      От пръв поглед, графитите от Равен създават впечатление за колекция от произволно вписани знаци, които едва ли принадлежат на истинска писмена система- по скоро вписвани по различно време символи и дамги. Неочаквано обаче, след по-близко запознаване с тях, започват да се прозират модели и организация които водят до впечатление за развита писмена система, може би близка или дори тъждествена с Българското свещено писмо. В първата таблица, знаците са сортирани по честота.  В следващите 5 таблици са показани знаци които се срещат само веднъж. С цел акуратност всяка малка разлика във външния вид на знаците е използвана като повод за обособяване на нов знак. 

 

Таблица 1 

 

 

Таблица 2

 

Таблица 3

 

 

Таблица 4

 

Таблица 5

 

         Общият брой на знаците е 203, като 141 от тях са използвани само веднъж. Най-често врязваният знак е използван 80 пъти. От една страна, големият брой използвани знаци води до внушението, че писменоста от Равен не е азбука, но от друга страна всъщност знаците, които се използват 3 или повече пъти, са само 42, така че все още е рано да се правят изводи. Възможно е в Равенските знаци да принадлежат на писменост със смесен характер подобна на Азбуката от Мурфатлар, азбука добавена с известно количество логаграфи. В следващата таблица са сравнени графично от една страна, знаците от Равен а от друга знаците на Българското свещено писмо, знаците от Мурфатлар и буквите на Глаголическата азбука. Обцият брой Равенски знаци наподобяващи знаци от контролните писмени системи показва уникалноста на Равенската знакова система. 

 

 

 

Table 6

 

      Също така, много малък брой съвпадения с глаголически букви поставя под съмнение теорията на Алексова, че в Равен е създадена глаголическата азбука. Въпреки това, тези малко на брой графични съвпадения  ще бъдат отправна точка към едно по-задълбочено изследване на знаците от Равен. Това обаче ще бъде тема на втората част на този труд.

 

 

 

Използвана литература:

 

   Алексова, Б. 1989- Епископијата на Брегалница, Прилеп,1989;     Chernyh P. 1951- Черных П. Я. Язык и письмо / История культуры древней Руси. М.; Л., 1951.Т. II;

   Иванова, Т. 2004- Иванова Т. А.. Избранные труды, Под ред. С. А. Авериной. -СПб.: Филологический факультет СПбГУ, 2004;     Kuev K. 1967 - Куйо Куев, Черноризец Храбър. С.,БАН, 1967;

   Овчаров, Н. 2014 - Nedyalko Ovcharov, Murfatlar Script,  https://murfatlar.blogspot.ca/2014/03/;

   Овчаров, Н. 2016 - Nedyalko Ovcharov, Bulgarian Sacred Script (The Horn from Sofia) Part 1,  https://murfatlar.blogspot.ca/2016/11/bulgarian-sacred-script-part-1.html

   Петканова, Д. 1981- Петканова, Д. Стара българска литература. Т. 1. Апокрифи. Съст. и ред. Д. Петканова, София, 1981;   

   Попконстантинов, К. 1993-  Казимир Попконстантинов, Рунически надписи от средновековна. България. – В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на проф. Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 1993;

    Златарски, В. 1918- Васил Златарски, История на българската държава, 1:1, София, 1918.

 

 

[Aspandiat]

On 11.04.2018 г. at 21:08, Яксарт said:

      P 7 е  част от мраморна скулптура, използвана повторно в строителството на Свети Никола.

P7 (Алексова 1989) стр. 271

    

 

Откъде е това изображение (като местоположение) и към кога са датирани знаците?

[tervel]

On 11.04.2018 г. at 21:08, Яксарт said:

      P2 е друга мраморна плоча намерена в Мартириума, покрита с много знаци и монограми. Нейната снимка е по-нерясна, в сравнение с P1 и някои от знаците трудно се различават.

P 2 (Aleksova 1989) стр. 279

      P 3 е още една мраморна плоча произхождаща от Мартириума. Снимката и не е съвсем ясна.

P 3 (Aleksova 1989) стр. 279 и стр. 295

 

Повечето знаци имат точни съответсвия със сарматските тамги от Северното Причерноморие. 

[Яксарт]

 

Преди 6 часа, Aspandiat said:

Откъде е това изображение (като местоположение) и към кога са датирани знаците?

Крупище, Македония, църквата Цв. Никола, долу на снимката е в югоизточния ъгъл на селото:

Така изглежда Св, Никола:

А така мраморната склуптура, вградена в една от стените на църквата:

На изток от селото се намират и развалините на крепост която македонските археолози идентифицират със средновековният Равен. Според тях българите са достроили античните стени веднага след като са дошли в този район, тоест 837-42 и са я превърнали в типичен български аул по подобие на Плиска. Според информацията която може да се извлече от надписите те са от езическият период. За terminus ante quem  бих сложил 893-4 когато е детрониран Владимир Расате.

[Яксарт]

Преди 7 часа, tervel said:

Повечето знаци имат точни съответсвия със сарматските тамги от Северното Причерноморие. 

Такива бяха и моите първи впечатления когато прочетох статиите на Овчаров и Сефтерски. Започнах да работя над надписите с идеята, че това са български варианти на „енциклопедии“. Но на този етап съм напълно убеден че това не са дамги а надписи. Що се отнася до етническата им принадлежност, знаците са оставени от българи. От друга страна, не изключвам възможността сарматските дамги и българските знаци да имат общ произход. Бих казал също така, че знаковата система на  дамгите по скоро е заимствала от други знакови системи отколкото обратното. Ще дам и пример. Беще ми интересно, разглеждайки една книга за кавказките дамги, как изглежда дамгата на балкарският род Хубалов (или Хубатов) (Хубен е име което се предава от поколения в моя род). Учуди ме факта че дамгата им е просто едно ръкописно Х.  

[Яксарт]

      Българската свещена писменопст, Славянският епизод

 

      Крайната цел на това изследване би трябвало да бъде дешифриране на надписите от Равен. За съжаление на този етап такава цел е нереалистична. В момента дори не е възможно да се определи естеството на знаците: логограми, фонограми или смес от двете. Фактът, че надписите са открити в Равен, дава възможност да ги датираме между основаването на града през 852 г. и началото на разпространението на глаголицата в България около 886 година. Налице е до голяма степен недатиран корпус от чисто логографски надписи като надписа на  Рога от София, надписите от Бяла и Шудиково и т.н. (1). Те би трябвало да са по-архаични, тъй като, поне теоретично, логографското писмо би трябвало да предшества една азбука. Знаците на Розетата от Плиска и повечето от знаците от Мурфатлар са азбучни (2). Кирилските надписи датират монашеския комплекс Мурфатлар от първата половина на 10-ти век (Попконстантинов, К. 1986, стр. 102), така че надписите от Равен трябва да са по-ранни от Мурфатларските. Прибавяйки към това, легендите, свързващи създаването на глаголическата азбука в региона на Брегалница, се създава впечатлението, че Равен може да бъде мястото където, е създадена нова "рунна" азбука от архаичната логографска версия на Българската свещена писменост. За да се изясни това, както вече беше споменато в първата част на това изследване, ще се извърши търсене на познати вече съчетания от знаци. Също така ще бъдат разгледани надписите за техния стил, смисъл и контекст, които ще доведат до по-добро разбиране на историята на Българската свещена писменост, използвана в дните на ранно-средновековния град Равен.

 

     1.Група от знаци . Врязана е на повърхността на мраморните плочи  Р1 и  Р3 (3). Тъй като е известен от лигатурите на ръкописа от Оксфорд (Овчаров, Н. 2014б) и надписите от Мурфатлар, този дублет може да бъде начална точка за разбиране на надписите от Равен. На фигурата е показана лигатурата от плоча Р3, посочена тук за яснота като надпис 1:

Надпис 1, Р 3

В центъра на тази лигатура е разглежданата група знаци:. В Inscription 2 същият дублет участва в по-голяма лигатура:

 

 

Надпис 2,  Р1

 

 

 

Както вече беше казано, този дублет се среща няколко пъти: в надписите от Мурфатлар и Оксфордския ръкопис. В първия случай знаците  са вписани заедно с рисунки на коне, вероятно част от някакъв ритуал:

 

Oxford, Бодлеанска библиотека, Roe 27

 

 

Всъщност някои от кирилските бележки, намиращи се на страниците на ръкописа,внушават че това би трябвало да са конни надбягвания, провеждани на деня на Св. Тодор, известен в България като Конски Великден(4). За втори път отново в ръкописа от Оксфорд, дублета  е част от сложна лигатура и отново е придружен от рисунка: 

 

 

 

 

Oxford, Бодлеанска библиотека, Roe27, f  184 (Гранберг, A. 2005a)

 

 

 

Тук двата знака са вписани последователно няколко пъти, практика известна и от други лигатури намерени на станиците на Оксфордския ръкопис. И трети път, намираме групата  врязана на стена в една от Mурфатларските църкви:

 

 

 

 

 

Inscription M38, Murfatlar, Church B1

 

 

Трябва да се отбележи че, тук словореда е обърнат, така че е логограмата  е първа. Също така, към тази логограма са добавени два по малки знака, вероятно за да се изясни нейното значение или произношение: .  Тъй като прилича на / о / с добавка, може да се допусне, че фонетичната стойност на втория знак е / oi / - и четенето на думата може да бъде / boiɨ /. Тази лексема наподобява тюркската и монголската дума за "богат", "собственик", "Бог" (Севортян, Е. 1978, стр.27). Освен това приблизителната идея за "притежание" може да бъде и семантично разширяване на значение на пиктографа , "къща", както се вижда от изследователите на орхонската азбука (Рона-Таш, A. 1987, стр. 9). Знаейки, че знака  е съществително, логограмата   може да се разглежда като негов модификатор. С други думи, много е вероятно тази дума да изпълнява службата на прилагателно. Но преди да си зададем въпроса кои прилагателни, биха могли да стоят в една фраза с  "Бог", "Господ", позволява да се ограничи търсенето нека първо ограничим възможните варианти. Логограмата  участва в няколко надписа, които съдържат три знака:

 

 

 

  

 

         

Надписи тип Бяла

 

 

 

 

И четирите горни надписа имат едно и също начало и край, само знакът в средата варира. Сравняването на надписите 2 и 3 доказва, че най вероятно хоризонталните надписи се четат от дясно на ляво и знака  идва винаги първи. За значението на две от средните логограми беше предложено:  - ari "добър, свещен" и  - tengri "небе, бог" (Овчаров, Н. 2016). Някои автори идентифицират третият знак, , с християнски кръст (Рашев, Р. 2008, Инкова, М. 2014), като по този начин се повдига въпроса за християнската природа на знака . Съществуват обаче съмнения, че дори и знакът  не е християнски символ в тези надписи (5). Тази инфирмация донякъде стеснява избора на прилагателно, което може да предава логограмата . За да се добави още към смисъла му обаче, трябва да се извърши търсене в съвършенно друга посока. Надписите и знаците от ранна средновековна България се нанасяни на разнообразни материали: врязани на камък, изчертани върху тухли и керемиди, отпечатани върху керамика или  врязани върху метал (6). Може да се допусне, че нетрайните материали също са били използвани и като средство за писане но естествено такива не са оцелели(7). В Равен обаче могат да се намерят индиректни доказателства за използването на такива материали. На няколко от плочите камъните места знаците са изпълнени в красив курсивен стил. Това особенно си личи на мраморна плоча Р2:

  

Тези примери предполагат майсторство което, се дължи най-вероятно на употребата на материали като пергамент и восъчни дъски. Това също така повдига въпроса дали, знаците не са получили нови, курсивни форми при преминаването от камък и дърво към пергамент и восъчна дъска(8).  Друг стил, този път, по-скоро начин на групиране на знаците, показва сходство с български везбени мотиви от 19 век. Това повдига съмнението, че текстилни материали също са били използвани за нанасяне на знаци: 

 

 

 

 

 

 

Ляво знаци от P3, Равен; Дясно бродерия от България, Чуканова, Р. 1957, с 

 

 

 

 

 

 

Ляво знак от P15, Равен; Дясно бродерия от България, Чуканова, Р. 1957, стр. 14

 

 

 

Везбените композиции от 19-20-ти век повтарят стари мотиви, значението на които е забравено отдавна, така че сходството между средновековните знаци и везбените мотиви не би трябвало да предизвиква учудване:

 

 

 

Ляво знаци от P1, Равен; Дясно бродерия от България, Чуканова, Р. 1957 г., стр. 47

 

 

 

 

 

 

леви знаци от P15, Raven; дясна бродерия от България, Чуканова, Р. 1957 г., стр. 69

 

 

 

 

 

 

 

Поради своя древен произход и културните влияния подобни геометрични орнаменти могат да се намерят във везбата на много евразийски култури, сред които руски, белоруски, украински, чувашки, башкирски и балкарски.

 

 

 

 

Ляво знак от P 15, Равен; Дясно - руска бродерия, Дурасова, 1990, p. 38

 

 

Лево знаци от P1, Равен; Дясно килим, Алтай, Едоков, В. 1771 г.

 

 

 

 

 

Ляво знаци от P3, Равен; Дясно килим, Украйна, Захарчук-Чугай, Р. 1988, с. 37 

 

 

        

Лево знаци от P21, Равен; Дясно килим, Балкария, Дробишева, Н. 2015 г.

[Пандора]

On 4/13/2018 at 11:54, Яксарт said:

Такива бяха и моите първи впечатления когато прочетох статиите на Овчаров и Сефтерски. Започнах да работя над надписите с идеята, че това са български варианти на „енциклопедии“. Но на този етап съм напълно убеден че това не са дамги а надписи. Що се отнася до етническата им принадлежност, знаците са оставени от българи. От друга страна, не изключвам възможността сарматските дамги и българските знаци да имат общ произход. Бих казал също така, че знаковата система на  дамгите по скоро е заимствала от други знакови системи отколкото обратното. Ще дам и пример. Беще ми интересно, разглеждайки една книга за кавказките дамги, как изглежда дамгата на балкарският род Хубалов (или Хубатов) (Хубен е име което се предава от поколения в моя род). Учуди ме факта че дамгата им е просто едно ръкописно Х.  

Като цяло тамгата на Хуболовы може да се приеме като две дъги залепени една за друга, например тамгата на  Сыгынчиевы представлява дъга , само че обърната. И тамгата на Хуболови има втори вариант с допълнителна чертичка, което вероятно означава някакво подразделение на рода. Какво първоначално е означавала дъга, обърната в различни посоки не знам дали има такава информация.

http://09reg.ru/karachay/tamgi/

Редактирано Април 14, 2018 от Пандора

[Яксарт]

Преди 3 часа, Пандора said:

Като цяло тамгата на Хуболовы може да се приеме като две дъги залепени една за друга, например тамгата на  Сыгынчиевы представлява дъга , само че обърната. И тамгата на Хуболови има втори вариант с допълнителна чертичка, което вероятно означава някакво подразделение на рода. Какво първоначално е означавала дъга, обърната в различни посоки не знам дали има такава информация.

http://09reg.ru/karachay/tamgi/

За този който я е съсздал е имала определено значение. После е станала традиция. Междувпрочем, за разлика от сарматите, в Средновековна България дамгите  не са били много популярни извън белязането на добитъка.  Не разполагаме май с нито една дамга на владетел или велможа било то на монета, печат, пръстен.

[Яксарт]

Сходството на някои от българските знаци с букви от гръцката азбука даде повод за възникването на хипотеза, че гръцката азбука е била използвана за създаването на Българската писмена система (7). Специален е случаят със знака  подобен на гръцката лигатура Ȣ, тъй като той не се среща в нито една друга степна писменост. Откриването на знак със същата графика в текстилния орнамент не само в българската и румънска везбена орнаментика, но и в композициите Чувашките и Алтайските тексилни изделия, където влиянието на гръцката азбука е малко вероятно, поставя произхода на  знака  през Неолита. Тази и другите прилики между български знаци и геометрични мотиви, които вече бяха показани на илюстрациите по-горе, изместват търсенето на корените на българската „рунна“ графика в древния геометричен мотив. Разбира се, такова сериозно твърдение се нуждае от повече доказателства, и затозва проучването на текстилния орнамент получи приоритет в това изследване. Мотивът  обаче е много слабо проучен. Липсват данни в специализираната литература както за неговото име, така и за символиката му. (8). Ето защо, преди да се негопродължи с него, ще бъде разгледан знака  като геометричен дизайн.

      

      2. Знакът . Както вече беше показано, този знак е използван заедно с  в един от триплетите разгледани по-горе. Разбирането на смисъла му се възпрепятства от факта, че знак с подобен външен вид е използван в християнски контекст в България дълго след Покръстването. Намира се на оловни медальони, стени от скални църкви от 10-ти век, както и ритуални хлябове от 20-ти век:

 

Църква 4, Мурфатлар, www.patzinakia.com

 

Oловни медальони, Дончева, С. 2007

 

Ритуални хлябове (по Боева, Ю. 2017,

първоначално публикувано от Маринов, Д. 1994)

 

 

      Може би новопокръстените християни и довчерашни езичници са му придавали двойно значение в началото, докато в един момент неговото езическо минало напълно е било забравено. Подобен знак намитраме и сред надписите от Равен (мраморни плочи  Р1 и Р3:  

Част от мраморна плоча Р1, където има два кръстосани знака

 

 

Кръстове от Равен са декорирани с ромбове, както и много други знаци намерени там. Не е ясно дали за техните създатели те са символизирали християнски кръст или може би са имали съвсем различно значение. Интересно е какво обяснение може да предложи светът на везбената украса.

 

 

       Подобно на логограмите, геометричните мотиви произхождат от пиктограми, но за разлика от логограмите,  те не образуват изречения; декоративни мотиви се използват за създаване на композиции, които разказват истории. В ранно-средновековна България подобни композиции са използвани паралелно с писменоста. Керамиката и оловните медальони са най-важните артефакти, носещи голямо разнообразие от символични изображения (10):

 

 

Грънчарски клейма, Дончева-Петкова, Л. 1980, Таблица XXX.

Oловни медальони, Дончева, С. 2007, стр. 210.

 

Трудно е да си представим каква история биха разказали тези лаконични композиции, ако подобни изображения не са оцелели в църковната иконография. "Колелото на живота", както е наричано в България, изобразява сцени, на които човешкият живот е показан във връзка с циклтеи на природата, небесните тела и бог:  

 

Колелото на живота, Преображенски манастир, (Велева, Т. 2009).

 

 

 

 

 

В центъра на най-известното "Колело на живота" в България, показано по-горе, млада жена държи чашата на съдбата. В центъра обаче на най-старото "Колело" е изобразено Слънцето:

 

 

Колелото на живота, Църквата на Рождество, Арабанаси (Найкова Р. 2008).

 

Подобно кръгово разположение на света се използва и от далечни и архаични култури запазили знанието за древните орнаменти. Килимът по долу е  създаден сред кумандците, малък народ, който живее в Алтайските планини.

.  

 

 

Кумандски килим (Славнин, В. 1992, стр. 71).

 

 

 

Следващите редове са приблизителен превод на смисъла на горепосочената композиция, даден на руския етнограф Славнин (Славнин, В. 1992, стр. 71):

 

   -фигурата с форма на ромб в средата представлява Земята, 

  

    -двете фигури отдясно и отляво са жени, а също денят и нощта,

 

   -двете ромбовидни фигури с крила горе и долу символизират гръмотевичната птица или оплождащотоото небе,

  

   -двете големи розетки в ляво и в дясно представляват слънцето и луната, както и съпругът и съпругата, собственици на килима,

 

   -овнешките глави в четирите ъгъла символизират четирите посоки, четири сезона, четирите слънчеви фази и месеците март, юни, септември, декември. Две романтични фигури с крила и шест рогчета с крила представляват останалите от годините месеци,

 

   -четири звездообразни фигури символизират четирите пъти годината, когато семейният шаман може да пътува до света на мъртвите,

 

   -фигурите около ръба на килима представляват мъртвите предци на неговите собственици; съпруг и съпруга,

 

   -16 лебеда пребивават за половината от дните на лунната фаза (според кумандинския календар)

 

В центъра на горната композиция не е Слънцето, а обитаемата земя, а четирте фигури около него символизират аграрния цикъл. Богинята на небето в образа на жена и птица е тази, която дава дъжд на обработените поля. Представянето на Земята като ромб с четири точки (символизираща семена) се връща най-малко до 4 хилядолетие пр. Хр. В неолита на Източна Европа (Рибаков, Б. 1965, стр. 33):

 

  

Знаци на Земята в различни епохи (Рибаков, Б. 1965).

 

 

 

Композицията със "земята", заобиколени от четири или осем елемента, се среща често в традиционната бродерия (10 ). Тъй като нейните варианти се различават съществено може би всеки един от тях разказва различна история. Това, което ги обединява е ромбът или квадратът в средата и четирите или осемте елемента свързани с центъра с радиални линии. На илюстациите долу тези елементи са цъфтящи растения навярно символизиращи годишния цикъл на природата: 

 

Чувашки композиции, Меджитова, Е. 1981, стр. 19 и 21

 

 

Ляво украинска композиция, Захарчук-Чугай, Р. 1988, стр. 34,

Ляво- македонска композиция - Kръстева, A. 1975, p. 60.

 

Следващите композици са доминирани от кръстове:

 

Украински мотиви, Нячаева, Г. 2004, ляво стр. 81, дясно стр. 88

 

 

или кръстове в ромб:

 

Украински мотиви, Нячаева, Г. 2004, ляво стр. 156, дясно стр. 126

 

Тази композиция разказва различна история. Корените и навярно датират от неолита:

 

Триполска керамика, Рибаков, Б. 1965б, ляво стр. 42 , дясно стр. 34

 

 

 

 

 

 

 

Според руския етнограф Рибаков, горните изображения представят ежедневният бяг на слънцето. Възможно е обаче тези четири точки, в които слънцето е показано, да са четирите слънчеви фази.

 

      Друга компопзиция с четири части, подобно на тази от кимандския килим, включва женски фигури, но за разлика от кумандския килим, те са в родилна позиция и не са придружени от птици, а от глави с рога:

 

Боева, Ю. 2015, стр.7

 

 

 

Българската изследователка Боева вижда тук Богинята майка и бичи глави образи които, според нея произхождат от неолитен Чаталхуюк (11) (Боева, Ю. 2015). В кумандския килим рогатите глави (в този случай овни) представят месеците март, юни, септември, декември, в които са и слянчевите фази. Всъщност, рогата присъстват и като самостоятелен елемент в тези композиции(12). Понякога с ромб в средата:

 

Ляво-азерски мотив, Мурадов, В., стр. 208,

дясно-Мордвински дизайн, Мартянов, В. 1991, таблица 78

 

 

 

Понякога съвсем опростено: 

 

Боева, Ю. 2015, стр.7

 

и както изглежда много подобно на кръста с цъфтящи краища, . Тогава какво символизира мотивът "Рога"? Има поне два начина да бъде интерпретиран. Първо, учените смятат, че праисторическите фермери свързват рогати животни като кози и елен с очакванията си за дъжд(Антонова, Е, 1984, с. 104, Рибаков, Б. 1965б, стр. 14). На долното изображение върху керамика от Тел Хасуна са разположени в кръг четири диви кози, а между тях - облаци които валят:

 

Лойд, С. 1945, фиг. 1

 

 

      На първата чиния от Самара, показана долу, диви кози в кръстовидна формация около ромб, може би земеделска земя, на следващата чиния, козите са около едно дърво. На изображението на третата чиния козите са сведени до триъгълници. А на четвъртата чиния, триъгълници с рога или рогати глави:

 

Чинии от Самара, Брайдвууд, Р. 1944

 

Керамиката на триполската култура също съдържа подобни кръстовидни композиции. Тук обаче, отговорни за дъжда, са "Дъждовните елени". Според Рибаков те са анахронизъм от обществото на ловеците и събирачите, когато богинята наполовина жена наполовина елен е отговоряла за изобилието на улов. Неолитните земеделци обаче преосмислят богинята-елен като носителка на дъжда (Rybakov, B. 1965b, стр 14):

 

"Дъждовен елен", Рибаков, Б. 1965b, стр 14, стр 16.

 

       Вторият начин за интерпретиране на кръста с цъфтящи краища идва от българската митология. Според популярните вярвания на българите до средата на XIX век земята се е крепяла на рогата на вол (Георгиева, I. 1993). Като израз на тази идея може да се види една от илюстрациите на Евангелието на Цар Йоан Александър. Дъщерята на царя Кера- Тамара има няколко пъти извезана ма роклята си земята-ромб върху рог (13) (Уикипедия):

 

Евангелието на Цар Йоан Александър, Уикипедия

 

     Подобна идея може да се срещне и в песенния фолклор:

 

Елен пливат по море, о Лазаре,
злати му се рогои,
на рогои пиргои,
на пиргои злат одор,
на злат одар халлия,
на халлия постеля,
на постеля перница,
на перница кадъна.

(БНТ 2004, т5- стр. 348)

 

В заключение, значението на кръстосания кръстосан мотив е свързано с небето, плодородието на Земята и нейната женска природа. Това дава дава идея и в коя посока трябва да бъде търсена семантиката на знака  .

 

 

 

 

 

 

 

Бележки:

 

 

 

      1). За надписите на Българското свещена писменост виж (Овчаров, Н. 2016а)

      2). На надписите Мурфатлар и Розета от Плиска виж "Овчаров, Н. 2014" и цитираната литература.

      3). За изображенията на мраморните плочи виж първата част от това изследване (Овчаров, N. 2017)

      4). Това ще бъде разгледано по-късно в настоящата статия.

      5). Изключение са само лигатурите от Оксфордския ръкопис

       6). Това е добро обяснение на голямия брой знаци, намерени в Равен. Може би, някои от знаците там имат два варианта: квадратен и курсовен.

       7). Хипотезата на Георгиев, че българските родови знаци се развиват локално и някои от тях идват директно от гръцки букви, е представена в статията му "За характера на руническото писане в средновековна България" (Георгиев, 1997). Тук той цитира и други автори, подкрепящи подобни идеи. 

       8). Например, за подобен чувашки мотив, неотдавнашната монография дава такъв абстрактен смисъл като "солидарност", вероятно както е обяснен смисъла му от съвремените създатели на бродерии. (Искендеров, Ф. 2006, p. 17).

      9). Известната творба на Людмила Дончева-Петкова, "Знаци на археологическите паметници от Средновековна България", покрива частично грънчарските клейма (Дончева-Петкова, Л. 1980). Монография за оловните медальони бе публикувана наскоро от Стела Дончева (Дончева, С. 2007).

      10). В българската бродерия такъв мотив се нарича "елбетица" (елбетица). "Елбете" (елбете), според българския етимологичен речник, идва от арабски, чрез турски (BER, 1971 г., стр. 489).

      11) Неолитно селище, съществувало в Южна Анатолия от 7500 г. пр. Хр. До 5700 г. пр. Хр.

      12) Този мотив е наречен "овнешки рога" в много култури в Централна Азия и Сибир, в това число бурятската-хусын эбэр , тувинската кошкарлап, кошкар мыйызы, киргизката кочир мюйюз  (Домдокова, Д, 2003).

     13). Между другото, нейният съпруг Констастин са бродирали два глави орли. Тук отново виждаме връзка между птицата, представляваща небето и Земята, както в кумандския килим.

 

 

      

Използвана литература:

 

   Абаев, В. 1989- Абаев В.И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. Том 4, Ленинград, 1989;

   Антонова, Е, 1984-  Е.В. Антонова. Очерки культуры древних земледельцев. Передней и Средней Азии. Опыт реконструкции мировосприятия. М.1984;

    БЕР, 1971-  Български етимологичен речник, Том 1, 1971;

   БНТ, 2004- Българско народно творчество, т5, Варна, 2004

   Боева, Ю. 2015- Юлия Боева, Богинята и рогатите глави, 2015;

   Боева, Ю. 2017- Юлия Боева, Кръстове от Софийско и тяхната праисторическа основа, 2017; 

   Бредвууд, Р. 1944- Braidwood, R.,L. Braidwood, E. Tulane, and A. Perkins 1944, New Chalcolithic Material of Samarran Type and Its Implications. Journal of Near Eastern Studies 3, p. 47–72.,1944;

    Гранберг, А. 2005, Pictures and Bulgarian Cyrillic Inscriptions in a Greek 11th-century manuscript, Нѣстъ оученикъ надъ оучителемь своимь. Сборник в чест на Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител, София, 2005;

   Чуканова, Р. 1957- Чуканова Росица, Болгарские народные вышивки. Западные районы, София,1957;

   Дасхуранци, M. 1961- Movsēs Dasxuranc'i (1961). The History of the Caucasian Albanians (translated by C. F. J. Dowsett). London: (London Oriental Series, Vol. 8);

    Дончева-Петкова, Л. 1980- Людмила Дончева-Петкова, Знаци върху археологически паметници от средновековна България VII-Х в., София, 1980;

   Дончева, С. 2007- Стела Дончева, Медалиони от средновековна България, 2007;

   Дондокова, Д, 2003 – Дондокова Д. Д. Лексика духовной культуры бурят. Улан-Удэ, 2003;

   Добрушева, Н. 2015- Н.В. Дробышева, Искусство ковроделия карачаевцев и балкарцев, http://ilmu.su/iskusstvo-kovrodeliya-karachaevtsev-i-balkartsev/

   Дурасова, Г. 1990 - Дурасова, Г. П; Яковлева, Г. А., Изобразительные мотивы в русской народной вышивке, Москва, 1990;

   Джуртубаев, М. 1991- М. Ч. Джуртубаев, Древние верования Балкарцев и Карачаевцев, Нальчик, 1991;

   Едоков, В. 1771 - Эдоков В. И. Алтайский орнамент. Горно-Алтайск, 1971

   Фасмер, М.  Фасмер М. Этимологический словарь русского языка: В 4-х т.: Пер. с нем. — 2-е изд., стереотип. — М.: Прогресс, 1986—1987

   Георгиев, П. 1997- Павел Георгиев, За характера на руническото писмо в средновековна България.- Проблеми на прабългарската история и култура, 3, 1997, p. 96-109;

   Георгиева, И. 1993- Иваничка Георгиева, Българска народна митология, София, 1993;

   Гершевич, И. 1955- Ilya Gershevitch, Word And Spirit In Ossetic. Bulletin of the School of Oriental and African Studies, 17(3), 478-489; 

   Хюбшман, Х. 1897- H. Hübschmann, Armenische Grammatik, Leipzig, 1897;

   Инкова, М. 2014-  Мариела Инкова. За християнската символика на знака „ипсилон” в старобългарската култура, in Проблеми на изкуството 3, 2014, p. 3-10;

   Искендеров, Ф. 2006-  Ф. В. Искендеров, И. Ф. Искендеров, Е. Ф. Костина, Азбука чувашских орнаментов и эмблем, Чебоксары, 2006;

   Лоид, С. 1945- Seton Lloyd, Fuad Safar, and Robert J. Braidwood, Tell Hassuna Excavations by the Iraq Government Directorate General of Antiquities in 1943 and 1944, Journal of Near Eastern Studies 4, no. 4 (Oct., 1945);

   Калоянов, А. 2000-  Анчо Калоянов, Тодор Моллов, Слово на тълкувателя- един неизползван източник за българската митология, в Старобългарското езичество, Варна, 2000;

   Кръстева, А. 1975- Krsteva, Angelina, La broderie Nationale Macedonienne. Skopje, 1975;

   Маринов, Д. 1994- Димитър Маринов, Българска народна вяра и религиозни народни обичаи, БАН, София, 1994;

   Мартянов, В. 1991-  Мартьянов В.Н. Мордовская народная вышивка, Саранск, 1991

   Меджитова, Е. 1981- Меджитова Э.Д., Трофимова А.А. Чувашское народное искусство. Альбом, Чебоксары, 1981;

   Мурадов, В.   - Vidadi Muradov, "Azərbaycanın İrəvan bölgəsi: tarihi və halcalari

   Нейкова, Р. 2008 - Руми Нейкова, Колелото на живота в Арабанаси, http://glarus.blog.bg/hobi/2008/11/10/koleloto-na-jivota-v-arbanasi.253174

   Новосельцев, А. 1990- А.П. Новосельцев. Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа, Москва, 1990;

   Нячаева, Г. 2004- Нячаева, Г. Р. Арнаменты Падняпроуя, Мiнск, 2004;    

   Овюаров, Н. 2014 a - Nedyalko Ovcharov, Murfatlar Script, London, 2014, https://murfatlar.blogspot.co.uk /2014_03_02_archive.html;

   Овчаров, Н. 2014 b - Nedyalko Ovcharov, Runiform Ligatures in 10th Century Greek Manuscript, London 2014, 

https://murfatlar.blogspot.co.uk/2014_08_03_archive.html; 

   Овчаров, Н. 2016a- Bulgarian sacred script - The Horn from Sofia (Part 1)  

https://murfatlar.blogspot.co.uk/2016/11/bulgarian-sacred-script-part-1.html

   Овчаров, Н. 2016b - Недялко Овчаров, Българската свещена писменост (Рога от София), Част 2, Лондон, 2016,  https://murfatlar.blogspot.co.uk/2016_12_11_archive.html;

   Овчаров, Н. 2017- Nedyalko Ovcharov, Bulgarian Sacred Script (The Slavic Chapter), 

http://murfatlar.blogspot.co.uk/2017_12_24_archive.html;

   Попконстантинов, К. 1986-  Kazimir Popkonstantinov, Die Inschriften des Felsklosters Murfatlar. - Die Slawischen Sprachen, 10 , 77-106 , 1986;

   Рашев, Р. 2008-  Рашо Рашев. Още за християнския смисъл на някои „прабългарски“ знаци. – Историкии, 3, Ш., 2008, 25 – 31

   Рона-Таш, Р. 1987- András Róna-Tas, On the Development and Origin of the East Turkic "Runic" Script, Acta Orientalia Academiae Scientiarum Hungaricae Vol. 41, No. 1 (1987), pp. 7-14;

   Рибаков, В. 1965a- Рыбаков Б. А. Космогония и мифология земледельцев энеолита. -- СА, 1965, № 1;

   Рибаков, В. 1965b- Рыбаков Б. А. Космогония и мифология земледельцев энеолита. -- СА, 1965, № 2;

   Севотртян, Е. 1978- Севортян, Э.В. Этимологический словарь тюркских языков:Общетюркские и межтюркские основы на букву'Б',1978;

   Славнин, В. 1992 - В. Д. Славнин, Орнаментальная композиция на войлочном ковре Кумандинцев. in: Орнамент народов Западной Сибири, Томск, 1992; 

   Словник, 1958- Slovnik Jazyka Staroslovenskego, Praha, 1958;

   Велева, Т. 2009- Цанка Велева, Преображенски манастир- част2, http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2009/12/09/preobrajenski-manastir-chast-2-maistorlyka-na-zahari-zograf-.451324

   Захарчук-Чугай, Р. 1988- Захарчук-Чугай Р.В. Українська народна вишивка. Західні області УРСР, Київ, 1988;

   Уикипедия - Wikipedia article:

https://en.wikipedia.org/wiki/Gospels_of_Tsar_Ivan_Alexander

Българската свещена писменост, Славянският епизод Част 2

[makebulgar]

Целият този анализ с уклон към разни алтайски, кумански и тюркски символики и драскулки не е много правилен. Дефакто подобни символи с кръстовиден вид са били използвани в Северното Черноморие доста преди да се заговори за тюрки, прабългари и доста преди да се напише историята за разпънатия на кръст Исус.

Ето пример за кръстове от IV в.пр.Хр. от гробницата под Царския курган в Керч. 

 

Тази гробница е изпълнена в типичен тракийски стил и е създадена във времената на династията на спартокидите, които са с тракийски произход. Подобни строителни символи се използват при много от каменните гробници на траките.

Прабългарските символи също в основната си част са строителни символи, в които едва ли има вложен някакъв "свещен" смисъл, а вероятно са си чисто и просто родови или майсторски знаци свързани с хората които са дялали камъните.

[Яксарт]

Преди 14 часа, makebulgar said:

Целият този анализ с уклон към разни алтайски, кумански и тюркски символики и драскулки не е много правилен. Дефакто подобни символи с кръстовиден вид са били използвани в Северното Черноморие доста преди да се заговори за тюрки, прабългари и доста преди да се напише историята за разпънатия на кръст Исус.
 

Като цяло и аз казвам същото. Това са символи които са създадени много преди траките да се появят, през неолита а не е изключено и по рано. Зная вашата неприязън към всичко неиранско, но уви орнамента сред всички народи е еднакъв, Предимството на алтайците и прочее и че към 18-19 век когато са записвани фолклорни данни и събирани артефакти те все още са имали старата си религия и знание за предназначението на орнаменталните мотиви. А и доколкото разбирам от другите теми и от предаванията по телевизията дори и най-твърдите иранисти допускат наличието на тюркско-говорещ елемен сред българите, по точно огури. Нищо чудно самите Уногундури да са такива.

[Яксарт]

Преди 14 часа, makebulgar said:

Прабългарските символи също в основната си част са строителни символи, в които едва ли има вложен някакъв "свещен" смисъл, а вероятно са си чисто и просто родови или майсторски знаци свързани с хората които са дялали камъните.

С това не бих се съгласил, Всичко това което съм написал до тук и предстои да напиша го опровергава. Но в една част сте прав. Много от знаците са били предназначени за строителни обекти. Така да се каже колобрите са били заето съсловие. Строителството особено на обществени сгради трябва да е било придружено с продължителни ритуали целящи пречистване от зли духове, предпазване на работниците, както и днес се прави например от шинтоистки свещеници в Япония. В процеса на тези ритуали разбира се са се разчертавали знаци в чиято сила никой не се е съмнявал.

[makebulgar]

Преди 3 часа, Яксарт said:

Като цяло и аз казвам същото. Това са символи които са създадени много преди траките да се появят, през неолита а не е изключено и по рано. Зная вашата неприязън към всичко неиранско, но уви орнамента сред всички народи е еднакъв, Предимството на алтайците и прочее и че към 18-19 век когато са записвани фолклорни данни и събирани артефакти те все още са имали старата си религия и знание за предназначението на орнаменталните мотиви. А и доколкото разбирам от другите теми и от предаванията по телевизията дори и най-твърдите иранисти допускат наличието на тюркско-говорещ елемен сред българите, по точно огури. Нищо чудно самите Уногундури да са такива.

Наличието сред прабългарите на някакви алтайски етнически елементи си е чисто и просто една научна хипотеза, която си остава недоказана. Това, че някои учени все още се придържат към нея не е защото такъв етнически елемент е имало сред прабългарите, а е просто за да оправдаят по някакъв начин термините от календара, и някои алтайски заемки при българите. Не смеят да ги обявят за заемки, и затова им е нужна тюрко-говоряща компонента сред прабългарите.

По същия начин днес можем да кажем, че основен етнически компонент сред българите са англо-санксонците, тъй като днес като караш по магистралата можеш да видиш до пътя голяма реклама рекламираща фирмата или склада Грейнстор. Дали сме англо-саксонци!?