Писмеността от Мурфатлар

[makebulgar]

Преди 3 часа, Яксарт said:

... но уви орнамента сред всички народи е еднакъв, ...

орнаментите са си орнаменти. понякога се наследяват, но понякога се измислят. и съответно новоизмислените орнаменти е възможно да са еднакви с измислени по-рано орнаменти на другия край на света.

 

ако седнеш да напишеш от нулата нова азбука с 30 букви/символа различни от познатите ти азбуки със сигурност голяма част от новосъздедените символи ще бъдат вече създадени някъде по света за азбуки, за криптиране или за друг вид употреба. такъв експеримент мисля вече беше правен.

[Яксарт]

On 15/04/2018 at 18:42, makebulgar said:

По същия начин днес можем да кажем, че основен етнически компонент сред българите са англо-санксонците, тъй като днес като караш по магистралата можеш да видиш до пътя голяма реклама рекламираща фирмата или склада Грейнстор. Дали сме англо-саксонци!?

Не сме англо-саксонци, но не сме и тюрки, нито пък иранци. Българи сме. Толкова е логично. И за съжаление говорим език който не е от българската езикова група. След още 1000 години най-вероятно няма да го говорим (тоя същия език). Какво от това. не можем да се върнем примерно 1000 години назад и да променим всичко. Нито пък просто да отричаме това което се е случило. Често тук чета как учените просто не били доогледали фактите, защото да речем им била много далеч България. Кой Клаустън ли, или Прицак, или Рона-Таш. Да те всичките са тюрколози, не иранисти. Причината иранистите да не са се заинтересовали от ранните българи е липсата на факти. А факти може би има. Но те се пренебрегват, не се публикуват. Нашите учени ходят до Мурфатлар връщат се а надписи няма. И не само няма - въздуха и водата ги унищожават, И не е само Мурфатлар. Надписи се появяват и изчезват, сякаш нищо не е било. Ние не си даваме сметка колко ни е богата културата. Едва ли не всеки район от държавата си е направил азбука. Унгарците намериха един надпис от аварската епоха и веднага, микроскопи, статии, анализи. ,, А за езиците - един чувашки тип (ако календара е такъв), един стандартен тюркски каквито може би са надписите от Мурфатлар, един ирански (със скромните 4 надписа) , и разбира се славянски., който няма нужда от представяне. По друг начин казано- славяно-ирано-тюрко-чуваши. И при това не сложих гръцкия, който най-вероятно са говорели тракийците, било то останали на територията или взети пленници. Звучи много  по-авторитетно от англо-саксонци. Не не се шегувам. Защото търсенето на чистата раса, при това авторитетна, отказването от надписите защото могат и да опровергаят желаната теза ни ограбва от собствената ни история. И то най-ценното. Извори написани тук от самите нас. Първо данни за езика, после за религията и културата. И така за половин столетие имаме по едно изречение. Ако се откажем и от него защото не е авторитетно, оставаме без история.

[makebulgar]

1 hour ago, Яксарт said:

... И за съжаление говорим език който не е от българската езикова група. .... А за езиците - един чувашки тип (ако календара е такъв), един стандартен тюркски каквито може би са надписите от Мурфатлар,

Няма такова нещо като българска (тюрко-огурска) езикова група. Това нещо е измислица на езиковедите и реално не съществува. Създадена е в кабинет на база тюркските езици на територията на Волжка България, а не на база някакви преки данни свързани с прабългарите.

Термините от календара не са чувашки. Има сред тях и няколко алтайски думи, но повечето са индоевропейски от един доста известен азиатски индоевропейски език.

Редактирано Април 16, 2018 от makebulgar

[Яксарт]

Тук имах предвид новобългарския който несъмнено е индоевропейски и е още от славянското езиково семейство. А що се отнася до българите които идват с Аспарух най-вероятно са говорили няколко езика, което се дължи на сложната история на кавказ. Кой от тях е исконният български е трудно да се каже. Може би не е езика на суварите, може би не е езика и на аланите. Със сигурност не е стандартен тюркски. Но това е интересен въпрос за епохата преди Велика България. След създаването и практически започват нови езикови процеси които така и не водят до резултат, тъй като емиграциите на Дунав и Волга  стартират нови езикови процеси.  Лексиката на календара е предимно алтайска. С числата е очевидно. Едно просто сравнение го доказва. Друг е въпроса имат ли ирански окончания. Но понеже се смята че съвпадат с чувашките и това е недоказуемо. Но за щастие в България имаме надписи които са замразили езиците от 9-10 век. А за Мурфатлар има теория  за идване  в този район на българи от Крим или Кавказ в един по-късен период.  

[makebulgar]

Преди 5 часа, Яксарт said:

Тук имах предвид новобългарския който несъмнено е индоевропейски и е още от славянското езиково семейство. А що се отнася до българите които идват с Аспарух най-вероятно са говорили няколко езика, което се дължи на сложната история на кавказ. Кой от тях е исконният български е трудно да се каже. Може би не е езика на суварите, може би не е езика и на аланите. Със сигурност не е стандартен тюркски. Но това е интересен въпрос за епохата преди Велика България. След създаването и практически започват нови езикови процеси които така и не водят до резултат, тъй като емиграциите на Дунав и Волга  стартират нови езикови процеси.  Лексиката на календара е предимно алтайска. С числата е очевидно. Едно просто сравнение го доказва. Друг е въпроса имат ли ирански окончания. Но понеже се смята че съвпадат с чувашките и това е недоказуемо. Но за щастие в България имаме надписи които са замразили езиците от 9-10 век. А за Мурфатлар има теория  за идване  в този район на българи от Крим или Кавказ в един по-късен период.  

Уж е трудно да се каже кой е бил прабългарския език, но много лесно го пишем тюрко-алтайски, хуно-узбекски, чувашки, огурски...

И като спасителна хипотеза свързана с тази трудност се прибягва до това, че говорели "много езици". 

А фактът е, че индоевропейските езици на скитите и сарматите не са били нещо много незнайно и тайно, не са били персийския (ирански) език, и са били доста близки до онова което по-късно ще наречем славенски езици. 

[Яксарт]

Тази ваша хипотеза я чух вече. Не зная как бихте могли да  я защитите. В индоевропейската лингвистика постоянно излизат нови неща, водят се много спорове но за подобно нещо не съм чувал. Абаев не би се съгласил с вас, дори Турчанинов не би се съгласил с вас, 

[makebulgar]

Че кой го интересува мнението на Абаев, Турачинов или на индоевропейската лингвистика!? Всички те са консервативни, придържат се към установени граници и лингвистиката им е базирана на анализ чрез ономастика и реконструкция на индоевропейски думи на база съществуващи в съвременни езици думи. 

За да се получи пробив по отношение на езиците на скити, сармати, прабългари и други подобни народи обаче е нужен друг метод и друг подход. Не консервативен, а агресивен. 

[Яксарт]

За „правописа“ на имена с „рунически“ знаци

 

Повод за написването на тази статия е „рунически“ монограм, които по всяка вероятност е принадлежал на един от средновековните български владетели. След не много дълго търсене се установи, че, що се отнася до „руните“, е било правило имената да се пишат с два или три знака.

 

     През 2006 г. в яма в най-късния от подземните тунели в българската средновековна столица Плиска е открит голям сервиз от керамични съдове. От парчетата археолозите възстановяват 33 съда изцяло и 20 частично или общо 53 съда. На някои от съдовете има врязани знаци:

 

 

 

 Най-често използван от тях е IYI, логограм, означаващ "свети, добър". Твърде е вероятно тези кани и амфори да са били използвани за разливане на вино на специален религиозен ритуал организиран от българския владетел . Всъщност в старобългарската литература са се запазили сведения за подобен обряд. Според българския историк Анчо Калоянов: „Пеенето на тропари при пиенето на вино е било християнизираната форма на владетелският ритуал у българите от езическата епоха, в който са участвали ханът и неговите (според каменните надписи) „хранени хора“. В текста думата сан, която е с приблизително установено семантично поле, е употребена за означаване на  представителите на бойна единица (военен отряд), предвождани в боя от „хранен човек““. Но какво събитие предизвика депозирането на този керамичен сервиз в яма в подземния тунел? Българският 9-ми век е изпълнен с турбулентни събития. Борис I идва на власт през 832 г. България е покръстена през 864 г. През 865 г. Борис разбива бунта срещу него и "новата религия". През 889 той оставя задълженията си като монарх на по-големия си син Владимир и отива в манастир. Владимир прави стъпки към възстановяване на езичеството или поне толерира двуверието. През 893 г. Борис излиза от манастира, детронира сина си и със специален църковен събор връща България към "чистото" християнство. За да се разбере как съдбата на този керамичен комплект се вписва в тази верига от събития, може да помогне  монограм, врязан на една от амфорите. 

[Perkūnas]

On 17.04.2018 г. at 13:13, makebulgar said:

А фактът е, че индоевропейските езици на скитите и сарматите не са били нещо много незнайно и тайно, не са били персийския (ирански) език, и са били доста близки до онова което по-късно ще наречем славенски езици. 

 

On 18.04.2018 г. at 7:06, makebulgar said:

Че кой го интересува мнението на Абаев, Турачинов или на индоевропейската лингвистика!?

Да, древната българистика борави с някакви специални инструменти и методи, които очевидно не прилягат на разни си там консервативни дисциплини...

Само че това не е наука, а фантастика.

[Яксарт]

Монограмът() е съставен от два знака:  и  . Те предават звуците "р" и "ш". Това ни отвежда към Расате, езическото име на Княз Владимир. 

      От една страна, такава идентификация на керамичния сервиз се подкрепя от сведението в хрониката на монаха Регинон, където езическите ритуали свързани с пиене на вино са приписвани на Расате, естествено представени в негативна светлина:  Interea filius eius quem regem constituerat, longe a paterna intentione et operatione recedens, praedas coepit exercere, ebrietatibus, comessationibus et libidinibus vacare et omni conamine ad gentilitatus ritum populum noviter baptizatum revocare;  (Между това неговият син, когото той поставил за княз и който далеч отстъпвал от баща си по ревност и деятелност, почнал да върши грабежи, да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди. )

      От друга страна, отъждествяването на монограма  с името Расате поставя два въпроса: защо на монограма е написано "ш" вместо "с" и защо монограмата е съставен само от два знака. 

      На първия въпрос отговаря фактът, че името Расате е известно само от Евангелието на Чивидале, където е записано на латински. Тъй като латинската азбука няма буква, която предава звука "ш", възможно е този звук да е написан с буквата "с".

      Вторият въпрос изисква по-дълъг отговор. Всъщност писането на имена само с два или три "рунически" знака в средновековна България не е изолиран случай. Ето някои примери:

     

   1. Имена на богове. На Розетата от Плиска са изписани имената на седемте бога на българския езически пантеон, шест предадени с два и само едно с три знака. Три от имената могат да бъдат идентифицирани с по-голяма:

 - Род, - Перун, - Хърс.

    

   2. Имена на светии. На три икони в Мурфатлар, имената на светиите са написани с "рунни" знаци. На първата икона думите са разделени с две точки: . Тъй като най-вероятно последния знак отбелязва дума за пророк, първата предава името му: (И)ли(е) - Илия:
 

 

 

 

 

 

 

Надписите върху другите две икони не са отделени от точки, но фактът, че те завършват на  (и) и (из) позволява думата за светец да се идентифицира като Волжско-българското "изге" (свети,светец)

 

 

 

 

От това следва че едно от имената трябва да е написано , а другото :

 

 

 

 

 

 

   3. Имена на хора. Следният надпис е открит в средновековен манастир край Равна и е издаден от Казимир Попконстантинов: . Тук първата дума е написана с кирилица, но за името след нея са използвани два "рунически" знака. Друг пример за подобно писане на име идва от Мурфатлар. Там на стената на една от църквите, над рисунка на човешка фигура, е врязан монограм съставен от два знака:

 

 

 

 

Съответно: . Може би с този монограм е предадено име, изписано изцяло на друга от стените на манастира:  (судук/ сюдюк).   

 

 

(Като антропоним судук  се среща в Украйна и средновековен Дагестан. Също така, такова име носи средновековна крепост по брега на Крим). 

 

     Всичките тези примери дават достатъчно основание да се предположи наличието на обичай имената в ранносредновековна България да бъдат изписвани с два или три „рунически“ знака.

Редактирано Април 27, 2018 от Яксарт

[Яксарт]

В някои от последните описания на (пра)българския език се изтъква, че това, което е оцеляло от него, е "лексикон" - неголямо количество отделни думи (1). Всъщност, и в двата основни паметника на този език - Именника и надписът от Преслав - няма завършени изречения на (пра)български (2). Какво означава това? Езикът има два основни компонента, лексика и граматика. Без граматика езикът трябва да бъде считан за мъртъв. Кога се е случило това? Преславският надпис не може да бъде датиран точно, но Именника може би е създаден малко след 766 г., когато е било 40-дневното управление на хан Умор. Дали това е момента в който старобългарският (3) напълно изважда (пра)българския от употреба? В тази статия ще бъдат представени и анализирани четири надписа от ранно-средновековна България, които дават отговор на този въпрос. Всички те идват от една и съща територия: три от тях са открити в Силистра а четвъртият, в близост до недалечното село Гарван.

 

     Първите три надписа са врязани върху малки варовикови блокове. Намерени са в Силистра и са преместени в археологическия музей в Русе през 1913 г. Според Веселин Бешевлиев тези блокове изглеждат цялостни и вероятно, макар и кратки, надписите върху тях трябва да се разглеждат като изцяло запазени. (Бешевиев, В. 1979 г., стр. 239). Той смята, че е много вероятно езика на  надписите да е (пра)български. Разсъжденията му произтичат от две наблюдения. От една страна, почти няма думи които да се четат на гръцки (4). От друга страна, Бешевиев смята че две думи могат да се тълкуват като прабългарски. "Ζερά" (надп.2) е част от известната сложна прабългарска титла: ζερα ταρκανος (5) и υτζί (надп. 2), може да се чете üč (три).

 

 

 

Надпис 1, Силистра, (Бешевлиев, В. 1979, стр.239)

 

 

 

#

Надпис 2, Силистра, (Бешевлиев, В. 1979, стр.239)

Надпис 3, Силистра, (Бешевлиев, В. 1979, стр.239)

 

      Следващият който изучава тези надписи е Петър Добрев. Неговата хипотеза се основава на допускането, че езикът на надписите е източно-ирански, подобен на няколко памирски езика. Според Добрев това са погребални надписи и започват с името на починалия. Също така той забелязва, че имената са с добавен суфикс - i.(6) Неговите четения са както следва: Ins. 1 "На Ош почитай урната"., Инс. 2 "На Анза, пратеникът тук прахът е". 3 "На Зента прахът е". Въпреки че е трудно да се следват преводите му, тъй като той не споменава източниците си, някои от неговите прозрения могат и да издържат теста на времето. За съжаление той се опитва да преведе по същия начин друг надпис, намерен в Плиска, който съдържа почти същата последователност от знаци като Ins. 1: "ΟΧΣΙ".

 

Надпис намерен в Плиска (Георгиев, П. 2007, табло XIII)

 

     Оказва се, че този надпис е гръцка езикова криптограма, дешифрирана през 1939 г. от руския учен А. Вишнякова. Когато този факт е преоткрит в България, е направен нов усъвършенстван превод (Георгиев, П. 2007) и се стига до заключението, че други неясни надписи, включително тези три, които се обсъждат тук, може да са криптограми (Георгиев, П. 2007, с. 128 , Рашев, Р. 2008). Всъщност, както признава Павел Георгиев, въпросните надписи не дават четлив текст, след като се преобразуват през таблицата на Вишнякова.

 

 

Криптографска таблица на гръцката азбука, (Георгиев, П. 2007)

 

       В същото време нови четения на рунически надписи извадиха на светлина езиков материал, който се съгласува с надписите от Силистра. На Розетата от Плиска, където са написани имената на седемте бога от българския езически пантеон, се открива досега неизвестното име на божество:  (Ošъ).

 

 

Rosette of Pliska

 

      Надпис 1  съдържа същото име на първа линия, ОХСΙ (оши), с добавен суфикса -и. Търсенето в старобългарската литература от 10-ти век за езическо име на бог, Ош (5), не дава резултат. В този случай е наложително да се обърне поглед към района на Кавказ, където са живели българите преди 680 г. Тук два религиозни термина наподобяват Ош. Първият, "Aш", е включен в името Аш Тотур, господар на вълците в предислямската религия на Карачай и Балкария, чийто прототип е християнският светец Теодор Тиронски (Джуртубаев, М. 1991). Думата "Аш" идва от осетското "Uac", апелатив за "Свети", както в Уацила (Св. Елиас) и Уацкерги, Уасгерги (Св. Георги) (Gershevitch, I. 1955, стр. 478). Според В. Абаев Uac може да бъде свързан с xорезмийското waxsh, "свети", пехлевийското vaxshvar, "пророк" и согдийското waxshik, "божествен" и трябва да е бил предхристиянски религиозен термин (Abaev, V. 1989, стр. 26-27). В труда си "История на Албания" Мозес Каганкатваци (Дасхуранци) споменава друг теоним подобен на божественото име Ошъ- богът на дагестанските хуни Аспаниат: "Изгаряйки коне като жертва, те се покланят на някакво гигантско и диво чудовище, което зоват бог Тенгри хан, наричан Аспандиат от персите"(Дасхуранци, М. 1961, стр.159). Според Х. Хюсман, Аспаниат идва от авестийското "свети"(Хюсман, Х. 1897). Други виждат в корените му средноперсийското и авестийско аспа „кон" (Новоселцев, А. 1990). Още един пасаж от същия източник подсказва, че Аспандиат е бил почитан с жертви на коне: „От високите разлистени дъбове които, бяха посветени на гнусния Аспаниат и на които жертваха коне като изливаха кръвта им върху дърветата и закачаха главите и кожите им по клоните.“ (Дасхуранци, M. 1961, стр.161) В старобългарската религия, може би, също се е изпълнявал конен ритуал. В оксфордския ръкопис виждаме вплетени навързани коне и рунически надпис:

 

Оксфорд, Бодлеанска библиотека, Roe 27

 

 

 

 

Също така, сред  преписките в Оксфордския ръкопис няколко пъти се споменава Денят на Св. Теодор, известен в България като Конски Великден. След християнизацията, на този празник се е запазила традицията да се полагат специалнио грижи за конете а кулминацията му са конни надбягвания. Друга причина да се свърже старобългарския Ош с Дагестанския Аспандитат е фактът, че и двата бога са придружавани от слънчеви божества със сходни ирански имена: Куар и Хърс. Старобългарското Хърс има ирански произход: средно иранското xvaršêt, и персийското xuršēt "блестящо слънце", както и осетински хур. "Слънце" (Фасмер, М. 2004). Това съвпада напълно с етимологията (7) на Бог Куар, споменавана от Мозес Каганкатваци: „Ако отблясък на гръмотевична, огнена светкавица и ефирен огън удареха човек или предмет, те го смятаха за жертва на бог Куар“ (Дасхуранци, М. 1961 стр.159). Между другото Хърс също е смятан за господар на гръмотевицата: "Има два ангела на гърма, старецът Перун (3) и Хърс, евреинът" (Калоянов, А. 2004).

Редактирано Май 7, 2018 от Яксарт

[ilianm]

On ‎1‎.‎1‎.‎2017‎ г. at 23:02, Thorn said:

С оглед на бръснача на Окам, това си е езика. Това, че е променян си е твоя хипотеза, непотвърдена от нито един извор.

Друг път.

Според бръснача на Окъм, езикът си е нашия.

 

[Яксарт]

В допълнение към това е и кратък надпис, нарязан на погребална урна, намираща се в близост до село Гарван. Съдържа смесени текстове от кирилица / текст, които също се синхронизират с надписите от Силистра. В гроб 9 от некропола Гарван 1 е открит „надписа от Гарван“. Гробният инвентар се състои от железен нож, бронзово копче, бронзова обица и част от прешлен за вретено. Смята се, че гробището има две фази на употреба: 6-7 век и 8-10 век. Въпреки това, използването на кирилица в надписа го датира, след 883, когато е създадена кирилицата.     

      

Garvan (Vazharova, Z. 1976, p.16)

 

 

 

Надписът е разгледан от Иван Иванов. Той идентифицира (пра)българската дума БИЛИГ (знак) (7) и сравнява надписа от Гарван с ранен кирилски надпис от Плиска.

 

Cyrillic inscription from Pliska

 

Думата БIЛIГ остава в средата на първия ред на надписа. По този начин лесно се разделят други думи. Преди БIЛIГ има четири знака: KЪГI, което прави фразата: KЪГI БIЛIГ. Това може да е сходно в смисъла и граматика с надгробния надпис от Плиска: ПОКАЗУВЪ КРИЧАГѦ. Тук наставката "ВЪ" установява връзката между името "Показ" и думата "кричагѧ". По същия начин в надписа от Гарван, името е записано с KЪ (8) и ГИ е суфикс, най-вероятно падежно окончание. Втората част на първия ред се чете по следният начин :  (9) (Isusi arih) "Исус свети".  Тук логограмата IYI е записана с букви които предават произношението и. Вторият ред съдържа четири знака: . Твърде вероятно тук първият знак да е алограф на логограмата :  (10). По същия начин тя е врязана след знака IYI в надписа от Бяла.

 

 

Byala inscription

 

      Останалите три знака отбелязват произношението и както това бе направено със знака IYI: ЧIT (čit). Дума със същото произношение намираме и в Надпис1 от Силистра: τζιτ. Такова произношение напомня старобългарската дума чтить (почитам, тача). И в давата случая синтакса на изречението е СГ (сказуемо,глагол), като и двете сказуеми Oši и Isusi имат добавен еднакъв суфикс -i. В останалите два реда на Надпис 1 също така има интересни думи: MА и ГИЛС. MА напомня името на средноазиатската богиня-майка Maй, Умай (Toлеубаев, A. 1991, стр. 43) а ГИЛС  според няколко речника на ирански езици „кал“, „земя“(Цаболов, Р. 2001, стр. 384). 

     В заключение, това изследване създава повече въпроси, отколкото дава отговори. Може би това е една твърде смела крачка в неизвестното. Много е вероятно в бъдеще да се окаже, че наблюденията и предположенията направени по-горе са погрешни. Въпреки това, твърде дълго светът на българските надписи е ничия земя. Ето защо всеки напредък, дори и малък в отвоюването ѝ, е огромна крачка към разбирането на културния живот на средновековните българи. 

 

 

 

Notes:

 

    1). Виж Рашев, Р. 2008, стр. 237 и следващите. Също така Тафраджийска, Ц. 1982,

   2). В надписа от Преслав няма граматически форми , но в друг надпис, също списък на оръжия, намерен недалеч от село Цар Крум, думата κυπε има, според Венедиков, добавен притежателния суфикс -σε. 

    3). Според Бешевлиев, комбинацията ΑΞΟΕ може да бъде четена: ἃξο(νες) ἐ.

    4). Прабългарската титла ζερα ταρκανος е използвана в надпис №60 (по Бешевлиев).

    5). Всъщност, както Георгиев отбелязва, третата буква тук е рядко срещана форма на ξ. Така тази група знаци изглежда по друг начин: ΟΧΞΙ

    6). Хенинг предлага пехлевийското "hwar".(Дасхуранци, M. 1961, стр. 156)

    7). За етимологията на БIЛIГ - Севортян, E. 1978, стр. 108

    8). За съкратеното писане на имена виж "Spelling Names with "Runiform" Signs in Medieval Bulgaria", (Ovcharov, N. 2018).

    9). Тук знака X е отбелязан с кръстосването на други два знака.  По същия начин думата"ari(kh)" е написана и в друг надпис, този път от Голямата Базилика.(Ovcharov, N. 2016). За етимологията на "ari(kh)" виж: Севортян, E. 1978, стр. 184.

   10). За знака  и надписа от Бяла виж: Овчаров, Н. 2016 A.  

 

 

Използвана литература:

 

   Абаев, В. 1989- Абаев В.И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. Том 4, Ленинград, 1989;

   Бешевлиев, В. 1979 - Веселин Бешевлиев, Първобългарски надписи, София, 1979;

   Венедиков, И. 1950- Ivan Venedikov, Trois inscriptions protobulgares, Разкопки и проучвания IV, 1950, 177- 181;

   Въжарова, Ж. 1976 - Живка Н. Въжарова, Славяни и прабългари (по данни от некрополите от VI- XI в. на територията на България), София, 1976;

   Гершевич, И. 1955- Ilya Gershevitch, Word And Spirit In Ossetic. Bulletin of the School of Oriental and African Studies, 17(3), 478-489;

   Георгиев, П. 2007- Павел Георгиев Криптограмата от Плиска иписмените практики в България през IX – X век in Нумизматика, сфрагистика и епиграфика Брой 3, Част 2, 2007;

   Дасхуранци, M. 1961- Movsēs Dasxuranc'i (1961). The History of the Caucasian Albanians (translated by C. F. J. Dowsett). London: (London Oriental Series, Vol. 8);

   Джуртубаев, M. 1991- М. Ч. Джуртубаев, Древние верования Балкарцев и Карачаевцев, Нальчик, 1991;

   Добрев, П. 1992- Петър Добрев - Каменната книга на прабългарите, София, 1992;

   Иванов, И. 2010- Иван Т. Иванов, Мариана Минкова, За четенето на някои раннобългарски надписи от Североизточна България, Laurea in honorem Margaritae Vaklinova, Книга 2, София, 2010, 354-359;

   Калоянов, A. 2000-  Анчо Калоянов, Тодор Моллов, Слово на тълкувателя- един неизползван източник за българската митология, в Старобългарското езичество, Варна, 2000;

   Новосельцев, А. 1990- А.П. Новосельцев, Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа, Москва, 1990;

   Овчаров, Н. 2016 A- Недялко Овчаров, Българската Свещена Писменост (Рога от София) - Част 1, London, 2016,

https://murfatlar.blogspot.co.uk/2016/11/bulgarian-sacred-script-part-1.html

   Овчаров, Н. 2016 Б- Недялко Овчаров, Българската Свещена Писменост (Рога от София) - Част 2, Лондон, 2016,
https://murfatlar.blogspot.co.uk/2016/12/2.html

   Овчаров, Н. 2018- Nedyalko Ovcharov, Spelling Names with "Runiform" Signs in Medieval Bulgaria, London, 2018, 

https://murfatlar.blogspot.co.uk/2018/04/spelling-of-names-with-runiform-signs.html

   Рашев, Р. 2008- Рашо Рашев, Българската езическа култура VI- IX век, София, 2008;

   Севортян, E. 1978-  Севортян Э. В.Этимологический словарь тюркских языков, Общетюркские и межтюркские основы на гласные, Москва, 1974;

   Севортян, E. 1978-  Севортян Э. В.Этимологический словарь тюркских языков, Общетюркские и межтюркские основы на букву Б, Москва, 1978; 

   Тафраджийска, Ц. 1982- Цветана Тафраджийска, Ориенталистика и прабългаристика in Проблеми на културата, 1982, бр. 3;

   Толеубаев, A. 1991- А. Т. Толеубаев, Реликты доисламских верований в семейной обрядности казахов XIX - начало XX в., Алма- Ата, 1991;

   Цаболов, Р. 2001- Р. Л. Цаболов, Этимологический словарь курдского языка, Т.1, Москва, 2001;

   Фасмер, М. 1986-  Фасмер М. Этимологический словарь русского языка: В 4-х т.: Пер. с нем. — 2-е изд., стереотип. — М.: Прогресс, 1986—1987;

   Хюбшман, Х. 1897- H. Hübschmann, Armenische Grammatik, Leipzig, 1897;

 

Четири надписа от ранносредновековна България

[Яксарт]

Българската свещенна писменост, Славянският епизод (част трета)

      Това е последната, трета част от "Българскa свещенна писменост, Славянският епизод". Тук продължава изследването на надписите от Равен. Нови графеми и надписи ще бъдат анализирани от различни ъгли, за да бъде достигната накрая целта на това изследване: Разкриване кой е езикът зад надписите и също така каква е връзката на Българската Свещенна писменост с глаголицата.
      3. Графемата  се появява само веднъж в материалите от Равен. В българската и руската бродерия, мотив с такова начертание се нарича "жаба". Дали това е произволно име или има скрито значение в него. За щастие Херодот разказва следната история: "И царете на скитите, които възприемат това, изпратиха вестител, който донесе на Дарий, подарък, мишка, жаба, птица и пет стрели ... защото той предположи, че даровете изразяват това: О перси, ако и да станете птици и да полетите в небето, или да станете мишки и да се заровите под земята или да станете жаби и да скочите в езерата, пак няма да се върнете у дома, но ще бъдете поразени от тези стрели". В посланието си, скитите използват жаба като символ на водното пространство. Основавайки се на факта че в Белорусия мотива  е наричан „водяник“, Марина Качаева определя неговата семантика като „господар на водите“ (Качаева, М. 2008, стр. 88). От друга страна, мотивът, според кумандинските представи, означава "небесната гръмотевична птица“, и най-вероятно господар на небето (Славнин, В. 1992). Само мишката не може да бъде открита сред орнаменталните символи и по този начин подземния свят. Неговото присъствие обаче се подразбира от мотив, наречен в Смоленск и Естония „кладенец“. В митовете кладенец свързва горната земя с подземния свят. Между впрочем, Марина Качаева забелязва, че този декоративен мотив е идентичен с китайския йероглиф за кладенец, а също така че мотивът „облагородена земя“ (номер 2 в таблицата по-долу) и китайския йероглиф за зърно имат идентична графика (Качаева, М. 2008 г., стр. 89). Всъщност, още няколко древни китайски йероглифа имат своите съответствия в света на текстилния орнамент.Таблицата по-долу показва пет такива съвпадения.Тези прилики, понякога както по форма, така и по смисъл, могат да означават, че някои от древните китайски йероглифи (носещи религиозно съдържание) може да са били създадени първо като орнамент, който е играел важна роля в живота на неолитните земеделци.

Сравнителна таблица на орнаментални мотиви и йероглифи

Редактирано Септември 9, 2018 от Яксарт

[Яксарт]

      4. Графемите  и  са използвани в написването на твърде интересна лигатура:

 

 

Надписи 3 и 4, Plate 1

 

      Сравняването на  с подсеща че  и  могат да са алгографи на една и съща графема, но да разберем семантиката на тази лигатура би помогнало сравнението на два надписа, които бяха представени по-рано:

 

 

Надпис 2, плоча 1 и надпис 1, плоча 3(2)

 

 

След двойката , надпис 1 завършва с графемата , докато надпис 2 има двойката  в края си. Много е вероятно лигатурата от надпис 1 да има същата семантика като графемата от надпис 2. В азбуката от Мурфатлар (Oвчаров, Н. 2014A), буквата  има фонетична стойност /š/. A пък на Розетата от Плиска е използвана за написване на името на езическият бог Ошъ (3):

 

Подобието между  и  води до заключението че  е друг начин за изписване на същото име, а също така че  ,  и  са алографи. В този случай графемата  би трябвало да означава звука "o". Най вероятно формите  и  са били варианти на  in в резултат от писането върху меки материали(4). Търсенето в източниците от 10-ти век за религията на България за евентуално име на езически Бог, започващо с / Ош / (Ошъ) (5), не дава резултат. В този случай би било разумно да се търси в региона на Кавказ, където са живели българите. Тук два религиозни термина наподобяват Ошъ. Първият, "Ash", е включен в името Аш Тотур, господар на вълците в пред-ислямската религия на Балкар и Карачай, чийто прототип е християнският светец Теодор Тирски (Джуртубаев, М. 1991). Думата "Аш" идва от Осетския "Уац", апелатив за "Свети", както в Уацила (Свети Илия) и Уаскерги, Уасгерги (Свети Георги) (Гершевич, I. 1955 г., стр. 478). Според В. Абаев Уац може да бъде свързан с Хорезмийското „Waxsh", (светец), Пехлевийското „Vaxshvar“, "Prophet" и Согдийското „Waxshik“ (божествен) и трябва да е бил предхристиянски религиозен термин (Abaev, V. 1989, стр. 26-27). Мозес Каганкатваци споменава в труда си "Историята на Алвания" второ име подобно на Ошъ, Аспандиат, богът на кавказките Хуни: "Изгаряйки коне в жертва, те се покланят на огромно диво чудовище, което зоват бог Тангри Хан, наричан Аспандиат от персите "(Дасхуранци, М. 1961, p.159). Според Х. Хюбшман, Аспандиат идва от Авестийското „спента" (свети) (Хюбшман, Х. 1897). Други виждат в корените на думата средноперсийско и авестийското „аспа“ (кон) (Новоселцев, А. 1990). Друг пасаж от същия източник подсказва, че Аспандиат е бил почитан с жертви на коне: "От високите гъсти дъбови дървета (посветени на гнусния Аспандиат, на които жертваха коне, изливайки кръвта им над дърветата и окачаха главите и кожите им по клоните)“ (Дасхуранци, M. 1961, p.161) Старобългарският (5) Ошъ също може да бъде свързан с конен ритуал. В надпис 3 думата Ош  се предхожда от двойката .Този дублет е известен от църквите при Мурфатлар и Оксфордския ръкопис, като в последния придружава рисунка на коне, участващи в някакъв ритуал:

 

 

Оксфорд, Бодлеанската библиотека, Roe 27

 

 

Също така по полетата на Оксфордския ръкопис няколко пъти се споменава Денят на Св. Теодор, известен в България като Конски Великден (Гранберг, А. 2005). След християнизацията, на този ден традицията е да се полагат специални грижи за конете, а кулминацията му са конни надбягвания. Друга причина за свързването на Старобългарският Ошъ с Дагестанският Аспандитат е фактът, че и двамата са придружени от богове на Слънцето със сходни ирански имена: Старобългарският Хърс и Дагестанският Куар. Името на бог Хърс, което също е вписано върху Розетата от Плиска (Овчаров, Н. 2016, раздел 17), се смята че идва от средно иранското „xvaršêt“, и персийското „xuršēt“ (блестящо слънце), както и осетинското „хур“, (слънце) (Фасмер, М. 2004). Това съвпада перфектно с етимологията (6) на бог Куар, за когото също така знаем труда на Мозес Каганкатваци: „Ако блестящи огнени мълнии и ефирен огън удареха човек или някакъв материален предмет, те го смятаха за жертва на бог Куар“ (Дасхуранци, М. 1961 p.159). Също както Куар, Хърс е смятан за господар на гръмотевицата: „Има два ангела на гръмотевицата, елинският старец Перун и Хърс жидовин“ (Иванов, В. 1965, стр. 18). В допълнение, името на бога (или богинята) Ошъ е написано в три кратки надписа. Първите два, Ins.2 и Ins. 1, цитирани вече в този труд, имат идентична част , която може да се чете до известна степен на сигурност (7): (Всемогъщият господар Ошъ). За третият надпис е използвана гръцката азбука и предизвикателството не е да се прочете, а да се интерпретира: OXCI TZIT MA GILC (Ошъ почитай и Ma Гилс или Oшъ почитай, Ma Гилс). Вторият вариант внушава, че Ошъ е Ма или Богинята майка, Майката Земя (8).

 

 

 

Надпис от Силистра (Бешевиев, В. 1979 г., стр. 239)

 

 

Трябва да се признае, че всички наблюдения, направени в този раздел за бог (или богиня) Ошъ, макар и ценни, все още не са достатъчни, за да изяснят същността му.

[makebulgar]

Преди 11 минути, Яксарт said:

В азбуката от Мурфатлар (Oвчаров, Н. 2014A), буквата  има фонетична стойност /š/. A пък на Розетата от Плиска е използвана за написване на името на езическият бог Ошъ (3):

Слабостта и псевдонаучността на подобен род изследвания се вижда от подобни позовавания на автори/авторитети. Буквата няма доказателства да има фонетична стойност Ш! Н.Овчаров привежда в таблица предположенията на няколко автора, но това са си само предположения, тоест спекулацион (speculation), а не доказани неща. И от там насетне всички разъждения не са наука.

[Яксарт]

On ‎9‎.‎9‎.‎2018‎ г. at 20:58, makebulgar said:

Слабостта и псевдонаучността на подобен род изследвания се вижда от подобни позовавания на автори/авторитети. Буквата няма доказателства да има фонетична стойност Ш! Н.Овчаров привежда в таблица предположенията на няколко автора, но това са си само предположения, тоест спекулацион (speculation), а не доказани неща. И от там насетне всички разъждения не са наука.

Може би пак трябва да прегледате Murfatlar  Script. Моята хипотеза е че, Мурфатларската азбука и Глаголицата имат връзка. Тоест, някои от буквите съвпадат и по форма и по звук. Разбира се това е само хипотеза и ако наистина е само това с право можете да го наричате „speculation". Обаче, след като тази хипотеза доби вид, трябваше да се провери, дали заместени така, звуковите стойности дават надеждни четения. Предполагам че знаете колко е трудно да се работи с кратки надписи в които думите не са отделени. Лека полека надписите се избистрят. И засега не противоречат с първоначалната хипотеза. Проблема е че, като се намери име то трябва да се обясни, на кого е и що за божество, светец или личност е, а ако се срещне дума която е заемка от друг език, трябва да се намери кой е той. Що се отнася за буквата „Ш“ бих казал че изначално идва от семитската „шин“. Това не е нищо ново, такава хипотеза вече има, само че моето мнение е че първо е минала през (пра)български. Що се отнася за бог (или богиня) Ошъ, името е засвидетелствано в надпис писан с гръцки букви: „почитай Ошъ“. За вас и това ли не е доказателство?

[Яксарт]

4. Надписи 5 и 6 са част от композицията врязана върху Плоча 1. 

 

Надписи 5 и 6, плоча 1.

 

    Общото при тези два надписа е че три от графемите-, и  са общи и за двата надписа. Първо, графемата   се среща веднъж в надп. 5 и два пъти в надп. 6:

 

 

По-голямата графема  от надпис 6 обаче е включена в лигатура. Второ, и двата надписа имат в основата си си едни и същи два знака, които в надпис 6 са влючени в лигатура:

 

 

Но дотук и свършват приликите. Останалите графеми са различни при двата надписа:

 

 

За щастие дублетът   е добре познат, той е нанесен на една от лъчите на Розетата от Плиска. Това е правописа на името на езически бог Род.

Един от лъчите на Розетата от Плиска

 

Същият дублет е вписан и на една от стените на пещера:

 

Надпис от Калугерица

 

В надпис 5 първата графема е свързана в лигатура с графемата V:

 

 

Тъй като този йероглиф,   означава "почитам" надпис 5 може да се прочете: "Почитай  всемогъщият Род". В надпис 6 Род също е  наричен всемогъщ, но останалите графеми са неизвестни, така че е невъзможно да се прочете целия надпис. 

      Според руските учени Род е източнославянски бог. Някои български изследователи обаче смятат, че произведенията в които се открива информация за Род (най вече "Слово на тълкувателя") (7), са копия на старобългарски оригинали и отразяват българските езически вярвания. Тук с Род и Рождениците са представени като богове, познати на гърци, египтяни и римляни:

 

 

 

 Също така става ясно, че в един момент  словените възприемат култа към Род и Рождениците от местното балканско население, и постепенно той става по-популярен от останалите, по-стари вярвания:

 

 

Така съчетани сведенията в Старобългарската литература и съдържанието на  надписите 5 и 6 затвръждават твърдението че, бог Род е бил почитан в Средновековна България.

[Aspandiat]

On 9.09.2018 г. at 9:57, Яксарт said:

Всъщност, още няколко древни китайски йероглифа имат своите съответствия в света на текстилния орнамент.Таблицата по-долу показва пет такива съвпадения.Тези прилики, понякога както по форма, така и по смисъл, могат да означават, че някои от древните китайски йероглифи (носещи религиозно съдържание) може да са били създадени първо като орнамент, който е играел важна роля в живота на неолитните земеделци.

Сравнителна таблица на орнаментални мотиви и йероглифи

Пред извеждането на такава връзка има една много сериозна пречка. Тя се състои в това, че по принцип китайската тъканна орнаментика не показва подобна орнаментика и начин на стилизация. Тоест ако прототипите на подобни орнаменти в нашите черги и килими са китайски йероглифи, защо ги няма в китайската тъканна орнаментика.

Изобщо типът и стилизацията на орнаменти в нашите черги и килими нямат паралел в китайските, монголските и собствено тюркските земи. Имат паралел в зоната западно от Тян Шан и Хиндукуш през Афганистан (частично), по поречието на река Инд (частично и то като дравидско наследство), през Кавказ и Задкавказието, Анадола (частично) до Балканите. В Иран такъв тип орнамент има сред кашкайците във Фарс (но не в типичния персийски килим), които обаче са тюркоезични и с недоизяснена и спорна етногенеза.

[Яксарт]

Преди 6 часа, Aspandiat said:

Пред извеждането на такава връзка има една много сериозна пречка. Тя се състои в това, че по принцип китайската тъканна орнаментика не показва подобна орнаментика и начин на стилизация. Тоест ако прототипите на подобни орнаменти в нашите черги и килими са китайски йероглифи, защо ги няма в китайската тъканна орнаментика.

Изобщо типът и стилизацията на орнаменти в нашите черги и килими нямат паралел в китайските, монголските и собствено тюркските земи. Имат паралел в зоната западно от Тян Шан и Хиндукуш през Афганистан (частично), по поречието на река Инд (частично и то като дравидско наследство), през Кавказ и Задкавказието, Анадола (частично) до Балканите. В Иран такъв тип орнамент има сред кашкайците във Фарс (но не в типичния персийски килим), които обаче са тюркоезични и с недоизяснена и спорна етногенеза.

Орнаментите по нашите черги и килими не са китайски йероглифи. Според мен (тъй като не намирам почти нищо по въпроса) по-голяма част от  геометричения орнамент възниква някъде през неолита или дори по рано. Стилизацията става бавно и отделни мотиви могат да бъдат проследени в различните си етапи. Например в азербайджанските килими (и то само защото имам добре илюстрирана книга), но тук не търсете народност. Един и същ мотив може да бъде проследен в Русия, Коми, Латвия, Иран, където поискате дори в Америките (от това можете да си правите извод за началните дати на разпространение). Предполагам че разпространението на изток е станало с разпространението на земеделието. И тук между другото бих цитирал една лекция на Д. Малъри в Пен който твърди че няма данни триполците да са преминали Днепър. И сигурно е прав. Но някак си типично триполските мотиви са стигнали в Китай, защото ги изкопават със съоветните дати. Бих казал че орнаменталните мотиви са се придвижвали заедно с религията в един културен пакет. Така че ако търсите контрасти търсете ги там а не в езика и националността. Същото е и с популярните напоследък генетични изследвания. Няма как да разберете националноста на скелета защото не можете да го запитате (то можете но няма да ви отговори). Това което се опитвам да загатна с таблицата е ч,е определени китайски йероглифи са заимствани от орнамента. Тук пак ключовата дума е религия и културен пакет- предполагам земеделието влиза в него.  Разбира се в началото са били само гадания, но китайците стигат много по-далече: в епохата Шанг имаме една напълно развита Лого-фонетична писменост. 

[makebulgar]

Преди 34 минути, Яксарт said:

Орнаментите по нашите черги и килими не са китайски йероглифи. Според мен (тъй като не намирам почти нищо по въпроса) по-голяма част от  геометричения орнамент възниква някъде през неолита или дори по рано. Стилизацията става бавно и отделни мотиви могат да бъдат проследени в различните си етапи. Например в азербайджанските килими (и то само защото имам добре илюстрирана книга), но тук не търсете народност. Един и същ мотив може да бъде проследен в Русия, Коми, Латвия, Иран, където поискате дори в Америките (от това можете да си правите извод за началните дати на разпространение). Предполагам че разпространението на изток е станало с разпространението на земеделието. И тук между другото бих цитирал една лекция на Д. Малъри в Пен който твърди че няма данни триполците да са преминали Днепър. И сигурно е прав. Но някак си типично триполските мотиви са стигнали в Китай, защото ги изкопават със съоветните дати. Бих казал че орнаменталните мотиви са се придвижвали заедно с религията в един културен пакет. Така че ако търсите контрасти търсете ги там а не в езика и националността. Същото е и с популярните напоследък генетични изследвания. Няма как да разберете националноста на скелета защото не можете да го запитате (то можете но няма да ви отговори). Това което се опитвам да загатна с таблицата е ч,е определени китайски йероглифи са заимствани от орнамента. Тук пак ключовата дума е религия и културен пакет- предполагам земеделието влиза в него.  Разбира се в началото са били само гадания, но китайците стигат много по-далече: в епохата Шанг имаме една напълно развита Лого-фонетична писменост.  

Доста грешни постановки. Геометричните орнаменти не е задължително да произлизат от някъде. Напълно допустимо е да възникват самостоятелно на различни места без първоизточник и без разпространение. А китайските йероглифи е напълно възможно да са станали сходни с някакви орнаменти при развитието си през вековете, но това не показва някаква генетична връзка. Китайските йероглифи при това да стотици и хиляди, тъй че не е логично да се дават само някакви 4-5 примера на сходства, а трябват стотици дори и за най-консервативната хипотеза. Генетична връзка няма как да се търси особено при орнаментите по килимите където геометричните орнаменти често се получават сходни в следствие на сходния производствен процес. Примитивните тъкачни станове са сходни по целия свят, и при тях най-лесни за изработка са първо десените с редуващи се цветни ивици, а след тях са десените с геометрични орнаменти.

Редактирано Септември 18, 2018 от makebulgar

[Exhemus]

Това YTZI от надпис 2 Силистра съвпада с YTZIGI от боилския надпис Наги Сент Миклош.  Осетински?

Реших да видя до къде се простира изоглосата АЗ , която ни отличава от другите славянски езици.

Оказа се, че започва от балтика и стига до кюрдите, като хваща и арменците.  

Хм..не е зле да се преразгледат някои битови думи, за които съм смятал, че са с латински произход, за балтски?

Досега не сме разглеждали балтски или балто-сарматски вариант за произхода на пра-българите. 

Балтски говор доста добре обяснява бързото преминаване на славянски.

Редактирано Септември 18, 2018 от Exhemus

[Aspandiat]

Преди 20 часа, Яксарт said:

Орнаментите по нашите черги и килими не са китайски йероглифи. Според мен (тъй като не намирам почти нищо по въпроса) по-голяма част от  геометричения орнамент възниква някъде през неолита или дори по рано. Стилизацията става бавно и отделни мотиви могат да бъдат проследени в различните си етапи. Например в азербайджанските килими (и то само защото имам добре илюстрирана книга), но тук не търсете народност. Един и същ мотив може да бъде проследен в Русия, Коми, Латвия, Иран, където поискате дори в Америките (от това можете да си правите извод за началните дати на разпространение). Предполагам че разпространението на изток е станало с разпространението на земеделието.

За древността на геометричния орнамент е точно така, като дори възрастта му е още по-голяма - възхожда към палеолита. Понеже преди доста години се интересувах сериозно от тъканна и друга орнаментика, ето някои наблюдения и изводи в готов вид.

Геометричната орнаментика по тъкани е по произход неидноевропейска, несемитска, некитайска и неиндокитайска (използвам езиковедски и географски термини за улеснение). Върху много древна керамика и камъни се откриват орнаменти, които по-късно се срещат масово и по килими и черги (тези орнаменти са принципно различни от тези по шевиците на ризите и не трябва да се смесват). Такива орнаменти има в дравидска Индия, в доирански Иран, в досемитка Месопотамия, в додинастичен Египет, в берберска и черна Африка и в двете Америки. Както и сред угро-фините. Липсват сред оригиналните тюрки, сред монголи, китайци, индоевропейци и сред семитите. В индоевропейския ареал изключенията са Балканите (до Централна Гърция и Хърватска), Румъния (частично), Украйна (донякъде) и Армения. В Иран ги има сред тюркоезичните кашкайци, за които обаче се смята, че в голямата си част са мигранти от Кавказ и днешен Азербайджан. Инак орнаментиката по типичния персийски килим е различна и не е геометрична. Древните артефакти показват, че този тип орнаметика е била характерна за най-древното предсемитко и прединдоевропейско население на Евразия. Когато индоевропейците и семитите започват да експанзират, се получават и пробиви и прекъсвания в тази обща древна карта на разпространение на геометричната орнаментика и в течение на времето се оформя картата, която е известна и днес.

В интернет албуми с орнаменти няма. Препоръчвам ти, в случай, че успееш да си я намериш, поредицата албуми от 50-60-те години на миналия век на Х.Босерт: Bossert, H. Th. Ornamente Der Volkskunst. Тя е добра основа за по-задълбочени проучвания.

 

Преди 20 часа, Яксарт said:

Това което се опитвам да загатна с таблицата е ч,е определени китайски йероглифи са заимствани от орнамента

Пак е невъзможно да е станало директно, тъй като подобни орнаменти не се срещат сред китайците.

Редактирано Септември 19, 2018 от Aspandiat

[Яксарт]

On 18.09.2018 г. at 21:31, Exhemus said:

Това YTZI от надпис 2 Силистра съвпада с YTZIGI от боилския надпис Наги Сент Миклош.  Осетински?

Реших да видя до къде се простира изоглосата АЗ , която ни отличава от другите славянски езици.

Оказа се, че започва от балтика и стига до кюрдите, като хваща и арменците.  

Хм..не е зле да се преразгледат някои битови думи, за които съм смятал, че са с латински произход, за балтски?

Досега не сме разглеждали балтски или балто-сарматски вариант за произхода на пра-българите. 

Балтски говор доста добре обяснява бързото преминаване на славянски.

Осетински? Не, (Пра)български. А и давате ли си сметка че, през 10 век не се е говорел осетински. 

[Яксарт]

On 18.09.2018 г. at 18:52, makebulgar said:

Доста грешни постановки. Геометричните орнаменти не е задължително да произлизат от някъде. Напълно допустимо е да възникват самостоятелно на различни места без първоизточник и без разпространение. А китайските йероглифи е напълно възможно да са станали сходни с някакви орнаменти при развитието си през вековете, но това не показва някаква генетична връзка. Китайските йероглифи при това да стотици и хиляди, тъй че не е логично да се дават само някакви 4-5 примера на сходства, а трябват стотици дори и за най-консервативната хипотеза. Генетична връзка няма как да се търси особено при орнаментите по килимите където геометричните орнаменти често се получават сходни в следствие на сходния производствен процес. Примитивните тъкачни станове са сходни по целия свят, и при тях най-лесни за изработка са първо десените с редуващи се цветни ивици, а след тях са десените с геометрични орнаменти.

Струва ми се че вашите постановки са погрешни, особенно мнението ви че, орнамента има чисто декоративна функция. Ето и няколко публикации авторите на които ви оборват в детайл. И това е мнението на всички които са писали за символиката на орнамента: 

Zaharchuk- Chugai, R. 1988- Захарчук-Чугай Р.В. Українська народна вишивка. Західні області УРСР, Київ, 1988;

Gimbutas, Marija (1989). The Language of the Goddess: Unearthing the Hidden Symbols of Western Civilization. San Francisco: Harper & Row.

Boeva, Y. 2015- Юлия Боева, Богинята и рогатите глави, София, 2015; 

Rybakov, B. 1965a- Рыбаков Б. А. Космогония и мифология земледельцев энеолита. -- СА, 1965, № 1;