Проучване: Висшето образование може да доведе до психични разстройства

[ISTORIK]

Aктуална тема в момента в немскоговорящите страни е влиянието на университета на психическото здраве на студентите. Според проучване на Немския съюз на образованието (Deutsche Bildungsgewerkschaft, GEW) и Немския студентски съюз (Deutsche Studentenwerk, DSW) се оказва, че стресът може да доведе до много сериозни здравословни усложнения, дори и до личностни разстройства.

Експертите поясняват, че причините за това са изключително натоварените учебни програми, университетските такси за обучение, допълнителната работа към следването на самоиздържащите се студенти. Други фактори са смяната на среда и местоживеене, както и новите отговорности, с които учащите трябва да се справят извън дома. Всичко това води до стрес и напрежение, но в 25% от случаите дори до психологически проблеми. След депресията и психосоматичните разстройства на трето място сред най-често срещаните психични заболявания са личностните разстройства. Те могат да бъдат провокирани от биологични или от социални фактори.

Този вид психични заболявания се среща при 5-15% от населението в Германия, като най-често засегнати са студентите.

От друга страна, във Великобритания самоубийствата на студенти са се увеличили със 170% за времето от 1985 до 2005, а пък - с още 50% - за времето от 2005 до 2010 г.

http://www.karieri.bg/

http://www.guardian.co.uk/higher-education-network/blog/2012/dec/05/student-mental-health-university-responsibility

http://www.mhhe.heacademy.ac.uk/silo/files/sos-young-mind-in-he.pdf

Редактирано Април 16, 2013 от ISTORIK

[Joro-01]

Стинка ще тържествува. Спомням си от предишна тема какъв отявлен противник е на висшето образование..

[Emil z Lonneberg]

Качете се на кой да е от автобусите, които водят към университет във Франция, Германия или Бенелюкс. Уж млади хора, а грохнали. Нищо общо с нашите пращящи от здраве студенти : )

Девойките на по 21-22 години изглеждат като разни госпожи на по 33-34 години. Младежите - също.

[Gravity]

Кое точно ги стресира? Според мен студентските години са годините с най-малко стрес. Съдя по себе си, пък съм бил в по-лоши икономически условия от средния студент на запад. Разбира се, ако не човек не му се учи, а иска да избута за диплома и да си намери работа, тогава сигурно е тежко. Но ако има малко любознателност, това е чудесен предиод от живота. Даже на запад е още по-добре, заради достъпа до научна литература, макар, че днес с интерент това донякъде се изрявнява, но само до някъде.

[Emil z Lonneberg]

Много им е натоварена програмата. Непрекъснато контролни, изпити, курсови работи... стресът е на светлинни години от стреса на българските студенти. Голям гърч. Все някакви умрели линии се гонят...

Ако имате по-преки наблюдения от моите, споделете, може да съм в грешка.

[Gravity]

Това не е така на всякъде, има университети на запад, където има само по един изпит за даден курс в края на учебната година и нищо друго. Но и на местата където имат курсови работи, контролни, куизове, домашни и на края на всеки семестър изпит, не е трудно, даже в някой отношения е по-лесно отколкото на българския студент. Единственото неудобство при тази система е ако предмета е сравнително елементарен, а трябва да се вземе, не можеш на края на семестъра да се явиш и готово, а трябва да отделяш време през семестъра, и както казах ако е лесен предмет се губи време. Но това не води до стерс.

[vorfax]

Като започна изречението с "Качете се на кой да е от автобусите, които водят към университет във Франция, Германия или Бенелюкс..." и помислих, че ще го завършиш с "... и автоматично участвате в статистика на починали и умрели от ПТП надминаваща самоубийствата за целите гореспоменати периоди".

А що се отнася до натоварването, лесно е не когато учиш, а когато не учиш. Това, че си любознателен и евентуално ти се подава информация, която може да те интересува, не елиминира факта, че трябва да си "скъсаш задника" от учене. А състудентите ми, които виждах само по сесия не ставаха в 6 часа за лекции, а в 2 следобед, защото нощта се "мориха" над нощния студентски отруден живот.

Даже днес се запитах защо имам прегърбена поза. Не, не е от цепенето на дърва на село и травмите ми в гръбнака. От "налягането над книжките" е. Като си сметнах, че имам 10 000 часа само в училище с наведена глава надолу и нещата от само себе си се проясняват.

Интересно, че едва след като завърших висшето си образование чух идеята, че здравото учене е вредно, че разваля настроението, че изморява, че разболява. Не, че не е истина, но никога не съм допускал, че това трябва да се споменава на фона на тази висша добродетел образованието. Обърнете внимание, аз даже не съм си го и помислял. Днешната българска младеж не само, че се е сетила за това, но и го ползва за оправдание да пази силите си. 9 часа сън - това показва статистиката за родината ни в ЕС. На кое място по наспиване сме мислите? Първо. Ама защо да сме първенци в това не ме прави горд? Аз имам близо година на 3 часа сън, защото бях жаден за знание. И това не го е правило лесно, както някой се изрази по-горе, а просто удовлетворяващо в кратки моменти. Летвата на висшото образование трябва да се вдига, докато самоубийствения процент не стигне 100% (не, че това е фактора, който го провокира де). Иначе да го прекръстят на средно, каквото на практика и е.

[mitaca]

Западните студенти в западните университети може и да са стресирани . Мойте познати деца дето учат (три вече са завършили) нито са стресирани, нито са били стресирани (напротив оплакваха се особено тези в Ниската земя, че трябва да мъкнат по две три холанчета на гърба си (първата година само)). Според мен си е индивидуално. Повечето ми познати деца учат или са учили в Холандия и Германия, един завърши Уорик, един МИТ и една в Университета в Барселона (верно във Франция нямам, ама едно дете бачка в Париж след като завърши преди две години, та ще я питам).

[Gravity]

Не съм съгласен, че студента трябва да се 'скъса от учене', което сигурно значи да се зубри по цял ден. Важно е не количеството а качеството и резултата. Няма значение дали студента 'учи' през целия ден, ако накрая се оказва, че трябва и да учи през ноща. Ако му е трудно да не се захваща, не е нужно всички да имат университетски образование. Идеалната ситуация, според мен, е студента да е една-две години (минимум) напред с материала от самостоятелното четене. Тогава следването ще е нестересиращо и ще може да се научи много повече.

[Emil z Lonneberg]

Аз ви пиша само неща, които съм виждал с очите си.

Дали много ги торзомят студентите във Франция и Германия, успях да забележа.

Дипломните им работи в Германия са на ниво, по-високо от дисертация, правена в България.

Оставам на вас да прецените каква е стойността на една българска дисертация.

Във Франция е по-различна системата и студентите нямат толкова време, за да направят подобна дипломна работа, но получават стабилни знания.

Но има и такъв момент, че то се свиква с тези работи, жалко, че им се отразява на външния вид.

...

[Last roman]

висшето образование не е за всеки. На запад във вузовете влизат много /демек напълно неподготвени/, а накрая излизат малко. При нас е обратното.

Редактирано Април 16, 2013 от Last roman

[Gravity]

Емил, и аз пиша неща които съм виждал с очите си! Какво намекваш, че ние си измиляме?

[Emil z Lonneberg]

Може би пишем за различни специалности. Аз имам предвид природните науки + медицина и от друга страна право.

Като не пишем кой кога и за колко време е гледал разните работи и се получават недоразумения.

[Gravity]

Моите наблюдения са за математика и донякъде физика.

[Emil z Lonneberg]

Възможно е това да са вариации между специалностите.

[Last roman]

Моите наблюдения са за математика и донякъде физика.

медицината във Франция е същата работа - първоначално влизат от кол и въже събрани галфони, след това яко сеялка първите три курса, докато оцелеят наистина тези, които притежават необходимите познания, за да станат добри специалисти.

При нас нещата са доста по-тясно профилирани още от гимназията, което гарантира безпроблемно влизане на ученици от биологични и химични паралелки /учили в ПМГ-тата/. И постепенно след някой друг курс прииждат студенти всякакви /и чуждестранни, и учили в чужбина/ и накрая от 90 влезли - пети курс излизат 190 /лично наблюдение/.

[Emil z Lonneberg]

Медицината е по-особена във Франция, понеже никой не кандидатства, за да влезе. А и всички, които завършат и искат да се занимават с нещо биологично се буфват в медицината. Докато в България ще си изберат дали искат медицина, дали биология и тн.

Нормално е да отпаднат. Приемът им на година е 4000 души за университет селска хубос.

И като отпаднат, минават да учат биология. А някои упорстват и се въртят в първи курс по няколко години.

[vorfax]

Не съм съгласен, че студента трябва да се 'скъса от учене', което сигурно значи да се зубри по цял ден. Важно е не количеството а качеството и резултата. Няма значение дали студента 'учи' през целия ден, ако накрая се оказва, че трябва и да учи през ноща. Ако му е трудно да не се захваща, не е нужно всички да имат университетски образование. Идеалната ситуация, според мен, е студента да е една-две години (минимум) напред с материала от самостоятелното четене. Тогава следването ще е нестересиращо и ще може да се научи много повече.

Че кой е говорил за учене през целия ден и откъде-накъде "да си скъсаш задника от учене" ще е зубрене? И що за абсурд е да си 2 години напред с материала!? Че за какво ти е тогава да ходиш в университет, ако няма какво ново да ти кажат? Процеса на учене преди всичко е свързан с ходене на лекции, след това с домашна, дали възложена от лектора или от личният стимул да проумееш неща, които лекциите са те провокирали - все тая. Всичко това е системно и изисква концентрация. Аз съм имал лекции от 9 сутринта до 9 вечерта и това не ми даваше възможност дори да се храня през това време. И чак накрая идва ученето за сесии. В крайна сметка, ако не се озориш с висшото си образование, то това води със себе си до две алтернативи - или минаваш без да разбираш онова, което учиш, или нивото на университета/специалността, която си избрал е гола-вода. И двата варианта не те подготвят за нищо и излизаш висшист със знанията на среднист.

[Last roman]

Медицината е по-особена във Франция, понеже никой не кандидатства, за да влезе. А и всички, които завършат и искат да се занимават с нещо биологично се буфват в медицината. Докато в България ще си изберат дали искат медицина, дали биология и тн.

Нормално е да отпаднат. Приемът им на година е 4000 души за университет селска хубос.

И като отпаднат, минават да учат биология. А някои упорстват и се въртят в първи курс по няколко години.

именно.

[Gravity]

Явно виждаме нещата по различен начин. Според мен, ако толкова много те озорва вишето образование или не си достатъчно подготвен за него или просто не е по силите ти. Ако не ти остава време за ядене и сън и то само за да се справяш с материала предназанчен за всички и не научаваш нищо друго тогава аз те питам за какво ти е това образование?

[crimson]

И в нашите университети има доста стрес...Представете си следната ситуация - студентът си пийва спокойно цяла нощ, става на обяд и като отива да пие едно кафе се натъква на колеги, които го посрещат с въпроса "Абе, ти да не си забравил, че сутринта имахме изпит?" Ужаст!!!

[Emil z Lonneberg]

Все има файда. Работа ще си намери после, няма да чопли семки по улиците.

Аз, например, си признавам, че не бях от отличниците. Ама все съм чел, макар че и понякога дремуцах.

[Joro-01]

И аз не бях, споко

[Gravity]

Все има файда. Работа ще си намери после, няма да чопли семки по улиците.

Аз, например, си признавам, че не бях от отличниците. Ама все съм чел, макар че и понякога дремуцах.

Да, аз с това се съгласих. Ако се учи за да се изкара диплома за по-добра работа, тогава сигурно е трудно и стресиращо.

Пълните отличници обикновено не са добрите студенти, пък и само шестици изглежда странно, човек трябва да има и някоя друга петица.

[Emil z Lonneberg]

Има нещо сбъркано в това да искаш да си отличник.