Polaroid ... черно-бял?

[Emil z Lonneberg]

Тази сутрин отидох до фотото и си взех един черно-бял филм на The Impossible Project, който се произвежда в бившата фабрика на Полароид в Енсхеде (Enschede на холандски, немците го четат Еншеде, но нека не ставаме за смях) с помощта на технология, предоставена от Илфорд, просто с мисълта да изляза пред фотото и да щракна на посоки, за да си изясня веднъж за винаги дали този филм ми харесва, дали ще го използвам, или не ми харесва и няма да го използвам. Досега бях чел главно негативни коментари, но тъй като вече забелязах, че по принцип е въпрос на престиж да оставиш негативен коментар, отколкото положителен, махнах с ръка.

Заредих филма в един очукан Polaroid 600, прочетох големите букви по опаковката, че филмът има остатъчна чувствителност през първите 4 минути от стартирането на проявяването, затова моменталически да го предпазим от директна слънчева светлина и щракнах емблемата на един автомобил, намиращ се наблизо. Обаче не успях да предпазя снимката в първата секунда от излизането й от фотоапарата, а само нататък, то снимката излезе светла, а аз затъмних, за да компенсирам. И повторих кадъра.