Страстите Христови в евангелието на Йоан Александър

[К.ГЕРБОВ]

Четириевангелието на цар Йоан Александър, наричано също Лондонско евангелие, е един от най-известните и ценни български средновековни ръкописи. Представлява препис от преведените на старославянски език канонични евангелия на Матей, Марко, Лука и Йоан, разположен върху 268 пергаментови листа. Текстът е украсен със златни заглавки и е илюстриран от 366 цветни миниатюри.

Четириевангелието е създадено през 1355-1356 г. от монаха Симеон и е било предназначено за личната библиотека на царя. По-късно след падането на България под владичеството на османците, то попада последователно във Влашко, Молдова, на Атон, за да стигне до Британския музей в Лондон, откъдето е преместено в Британската библиотека, където се пази сега.

Много от сюжетите, разказани в евангелията, се повтарят, затова и при миниатюрите има изображения, представящи едно и също събитие. Към темата „Страстите Христови” има по четири миниатюри (към всяко евангелие) за „Влизане в Йерусалим”, „Тайната вечеря”, „Предателството на Юда”, „Разпятие Христово”, „Снемане от кръста”. Интересно е, че изпълненията на различните изображения на даден сюжет се различават главно в някои детайли. В текстовите описания, обаче, направени от евангелистите на един и същ сюжет, в доста случаи има съществени различия, поради предаване на повече подробности за случилото се.

Доколкото тази статия има за цел да даде на читателите една по-обща представа за вида и художествената стойност на миниатюрите от Четириевангелието, от еднаквите сюжети са подбрани по-представителните. Пояснителният текст под илюстрациите е компилация от различните евангелия. Той има за цел да обясни най-пълно предаденото в конкретната миниатюра. Добавени са и някои подробности от оригиналния текст в евангелията, за по-добро разбиране на сюжета и контекста, в който той се появява. Някои от показаните изображения са нарисувани само веднъж в целия ръкопис. Това са: „Христос умива нозете на учениците си”, „Пилат умива ръцете си, след като произнася присъдата над Исус”, „Обесването на Юда”.

* * *
Страстите Христови (Страданията на Христос) са изпълнените с трагизъм събития от последните дни и часове на земния живот на Исус Христос. Те са свързани с физическите и духовните страдания, които той изживява в края на своя жизнен път, довел го до кръста, издигнат на хълма Голгота край Йерусалим, и последвалото там разпятие. Краят на Страстната седмица идва с вестта, че Синът Човечески е възкръснал. Тези събития са описани в четирите канонични евангелия на Матей, Марк, Лука и Йоан. Основно те могат да се обобщят така:

Влизане на Христос в Йерусалим
Заговорът срещу Христос
Тайната вечеря
Молитвата в Гетсиманската градина
Предателството на Юда и залавяне на Христос
Съдът на Каяфа
Съдът на Пилат
Носене на кръста и разпятие Христово
Смъртта на Христос и възкръсване на мъртвите
Снемане от кръста и полагане в гроба

Евангелистите разказват, как дошло времето за жертвоприношението, което Исус Христос трябвало да стори, за да изкупи човечеството от греха. Народът трябвало да научи, че той е обещаният от библейските пророци Месия, който идва за спасение на тези, които повярват в него. На учениците си Исус вече бил разкрил, че той - Синът Човечески, ще бъде предаден, ще го убият и на третия ден ще възкръсне. Това трябвало да стане по време на големия юдейски празник Пасха в Йерусалим, където се стичали много богомолци-поклонници.

Влизане на Христос в Йерусалим


Учениците на Христос намират ослица с осле (към евангелие от Матей); Христос влиза в Йерусалим (към евангелие от Марко)

Христос и неговите ученици влезли в Йерусалим в неделята преди Пасха. Преди това учителят изпратил двама свои ученици в едно селище близо до Витфания при Елеонската планина, да вземат от там младо, неотделило се от майка си осле (младо магаре), което никой човек още не бил възсядал.

Седнал на него, Христос влязъл в града, посрещнат с възторг от жителите му, които размахвали палмови клонки, постилали дрехите си пред него, сечели клони от дърветата и също ги постилали по пътя, където минавал. Деца и народ пеели и възклицавали: „Осанна на Сина Давидов! Благословен е идващият в името Господне, царят на Израил! Той е пророкът Исус, който е от Назарет Галилейски!”

Влизането на Христос в Йерусалим, възседнал осле, станало, за да се сбъдне реченото от библейския пророк Захари, че царят на Сион ще дойде „възседнал на осле”.

Заговорът срещу Христос


Христос изцелява слепи и сакати, първенците недоволстват (Матей); Юда Искариотски обещава да предаде Христос за тридесет сребърника (Йоан)

В понеделник Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, той прекатурил масите им, а тях самите изгонил с думите: „Домът ми е дом за молитва, а вие го направихте тържище.” Тогава при него дошли слепи и сакати хора и той ги изцерил.

Първосвещениците и книжниците, като видели чудесата, сторени от Христос, се чудели с каква власт той върши това. А като чули децата да викат „Осанна на Сина Давидов!”, възнегодували, тъй като считали Исус за обикновен човек.

На първенците той казал: „царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народа, който принася плодовете му”. А книжниците и фарисеите разобличил като лицемери. Затова засегнатите от Христовите думи и деяния решили да го погубят.

Тогава Юда Искариотски - един от дванадесетте Христови ученици, в когото влязъл сатаната, се уговорил с първосвещениците и военачалниците да предаде Исус срещу възнаграждение от тридесет сребърника. И зачакал сгодното време за това.

Тайната вечеря


Христос умива нозете на учениците си (Йоан); Христос посочва кой ще го предаде (Лука)

В четвъртък Христос и неговите дванадесет ученика се събрали на пасхална вечеря. Преди да седнат на нея той съблякъл горната си дреха, налял вода и започнал да мие нозете на бъдещите апостоли. След като свършил, облякъл отново дрехата си, седнал пак на трапезата и обяснил: „Ако аз, Господ и учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму. Дадох ви пример да правите и вие същото, каквото аз направих. Истина ви казвам: няма слуга, който да е по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил. Ако знаете това, блажени сте, когато го изпълнявате.”

И когато настанал часът, Исус и дванайсетте апостоли седнали на трапезата. Иисус взел хляба и като благословил, разчупил го и раздавайки на учениците от него казал: яжте, това е моето тяло. След което взел чашата с вино и им дал да пият с думите: пийте от нея всички, защото това е моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. Така Христос установил главното тайнство на християнската вяра – евхаристията, т. е. светото причастие.

По време на вечерята Христос отново явил на учениците си, че ще бъде предаден. Те много се наскърбили и всеки от тях почнал да го пита: „да не съм аз, Господи?” Любимият ученик Йоан, облягайки се на гърдите на Исус го попитал, кой ще го предаде. „Който топна с мене в блюдото, той ще ме предаде”, отговорил Христос и добавил: „Както е писано Син Човечески си отива, но горко на оня човек, чрез когото той ще бъде предаден. Добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се родил.”

Молитвата в Гетсиманската градина

Христос и учениците му отиват в Гетсиманската градина (Йоан); Молитва на Христос към Бог Отец (Лука)

След вечерята Христос с учениците си отишъл на едно място до Елеонската планина, наречено Гетсиманската градина. Там той казал на придружаващите го: „молете се да не паднете в изкушение”. След което се отдалечил, застанал на колене и отправил молитва към Бог Отец, давайки дан на човешката си природа: „Отче, ако искаш, отклони от мене тази чаша, без да я изпия! Но нека бъде не моята воля, а твоята.” Тогава се появил небесен ангел и го подкрепил в изпълнението на волята Божия.

Като завършил молитвата, Исус се върнал при учениците и ги намерил заспали. Укорил ги, отново ги призовал да се молят, за да не паднат в изкушение и обявил: „Наближи часът и Син Човечески се предава в ръцете на грешниците. Ето, идва оня, който ще ме предаде.”

Предателството на Юда и залавянето на Христос


Юда води войници да заловят Христос (Йоан); Целувката на Юда (Йоан)

Мястото Гетсимания, където Христос завел учениците си, за да отправи молитвата си към Бог Отец, било добре познато на Юда. Той пристигнал там, водейки войници и слуги на първосвещениците и фарисеите, които носели факли и оръжия. Предателят предварително се уговорил с войниците, като им казал: „Когото целуна, той е Исус, него хванете.”

Като се приближил до Исус, Юда го поздравил с думите „радвай се Рави” и го целунал. Исус отвърнал: „Юда, с целуване ли предаваш Сина Човечески?”. Войниците пристъпили към него, но апостол Петър, който имал нож го измъкнал и ударил слугата на първосвещеника, при което отрязал дясното му ухо. Тогава Исус укорил ученика си: „Тури ножа си в ножницата, защото всички, които се хващат за нож, от нож ще погинат. Аз трябва да изпия чашата, която ми е дал Отец.” Обърнал се и към дошлите: „Като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да ме хванете. Всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и не ме хванахте. Всичко сега става, за да се сбъднат пророческите писания.”

Чувайки това учениците го изоставили и се разбягали, а войниците и хилядникът хванали Исус и го вързали.

Съдът на Каяфа


Христос на съд при първосвещеника Каяфа (Матей); Трикратното отричане на апостол Петър (Йоан)

След залавянето Исус бил заведен в Синедриона при първосвещеника Каяфа. Там се били събрали всички книжници и старейшини. За да бъде осъден Христос, се явили двама лъжесвидетели, които рекли: „Той каза, че може да разруши Божия храм и в три дни да го съзида.”

Първосвещеникът попитал Христос вярно ли е това. Исус не отговорил и Каяфа пак запитал: „Ти ли си Христос, Син Божи?” Този път отговор имало и той бил: „Ти го рече, казвам ви обаче, че отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.” Тогава първосвещеникът раздрал дрехите си и обявил, че изреченото е богохулство. Старейшините отсъдили, че Исус трябва да бъде наказан със смърт и някои започнали да го оплюват и бият.

През това време се сбъднали думите на Христос, изречени към апостол Петър по време на тайната вечеря. Последният уверил, че ще положи душата за учителя си. На което Исус отвърнал: „Докато пропее петел (т. е. докато отмине нощта), ти три пъти ще се отречеш от мене.”

И действително така станало. Петър вървял след заловения Христос и влязъл в двора на първосвещеника, за да наблюдава какво ще се случи. Докато седял и се греел на огъня със слугите, те го разпознали, и три пъти го питали вярно ли е, че е бил с Исус, когато го залавяли. Но Петър и трите пъти отрекъл това пред всички. Когато след третото отричане пропял петел, той си спомнил за казаното му и заплакал горчиво.


Обесването на Юда (Матей)

А предателят Юда, като разбрал за решението на Синедриона, са разкаял и върнал трийсетте сребърника на първосвещениците и старейшините с думите: „Съгреших, че предадох невинна кръв.” Те пък му рекли: „Нас не ни е грижа, ти му мисли.” Тогава Юда захвърлил сребърниците в храма, отишъл и се обесил.

Съдът на Пилат


Христос на съд при прокуратора Пилат (Йоан); Пилат измива ръцете си (Матей)

В петък сутринта първосвещениците със старейшините и книжниците отвели Исус при римския управител (прокуратор) Понтий Пилат, който трябвало да потвърди смъртната присъда. Той разговарял с осъдения и останал с впечатление, че не бил виновен.

На Пасха управителят имал обичай да пуска на свобода един затворник по желание на народа. Тогава затворен за бунт и убийство бил Варава. Когато хората се събрали, Пилат ги попитал: „Кого искате да ви пусна - Варава или Исус, наричан Христос?”. Първосвещениците и старейшинитете били вече надумали тълпата, да искат освобождаването на Варава, а Исус да бъде погубен. Затова хората отговорили, че искат да бъде пуснат Варава.

Пилат на два пъти попитал какво да прави с Исус, наричан Христос, тъй като според него той бил невинен. Хората и двата пъти отговорили: „Разпни го!” Като видял, че нищо не помага, а се усилва вероятността народът да се разбунтува, управителят Пилат поискал да му донесат вода, измил ръцете си пред хората и рекъл: невинен съм за кръвта на този праведник, вие му мислете. Пуснал Варава, а Исус предал на разпятие. Преди това, по обичайната практика, осъденият бил бичуван.

Носене на кръста и разпятие Христово


Христос носи кръста към Голгота (Йоан); Дева Мария и Мария Магдалена при разпънатия Христос (Лука)

След бичуването войниците повели Исус, който сам носел кръста си, към мястото, наречено Голгота. На еврейски език името означавало Лобно място. Там го разпнали, а след това се подигравали с него. Един му поднесъл гъба, напоена с оцет, друг пробол с копие ребрата му. При кръста с разпнатия Исус стояли майка му Мария, сестрата на майка му Мария Клеопова и Мария Магдалина. Имало и книжници, които се надсмивали, като казвали: „Ако ти си Юдейският Цар, спаси се сам.”

Смъртта на Христос и възкресение на мъртвите


Смъртта на Христос и възкресение на мъртвите (Матей)

За смъртта на Исус Христос на кръста евангелист Матей е написал: „А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. Около деветия час Исус извика с висок глас: Или! Или! Лама савахтани? Сиреч, Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил? Някои от стоящите там, като чуха, казваха: той вика Илия. И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на прът, даваше му да пие. Другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да го избави. А Исус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре до долу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха…”

Снемане от кръста и полагане в гроба


Снемане на Христос от кръста и полагане в гроба (Матей); Ангел известява, че гробът е празен (Матей)

Иосиф Ариматейски и Никодим, които били следовници на Христос, изпросили разрешение от Пилат и снели тялото от кръста. Помазали го с аромати, обвили го в нова плащаница и го положили в гроб, изсечен в скала. Входът затворили с огромен камък. При полагането на Исус в гроба присъствала, облята в сълзи и изпълнено с мъка сърце, майка му Богородица.

Като минала съботата, на разсъмване в неделя на гроба дошли жени, които носели миро за помазване. Внезапно земята се разтресла и от небето слязъл Ангел господен. Той отвалил камъка от входа на гробницата и седнал върху него. Обърнал се към жените с думите: „Зная, че търсите разпнатия Исус, но него го няма тук – той възкръсна, както беше предрекъл. Идете бързо и обадете на учениците му, че е възкръснал от мъртвите и ще ги чака в Галилея.”

Литература:
1. Евангелски синопсис. Ред на евангелските събития по четиримата евангелисти, част трета, http://www.pravoslavieto.com/bible/evangelskite_sabitia.htm#gen19
2. Страстната седмица - седмица на Христовите страдания, http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/strastnata_sedmica/index.htm
3. Страсти Христовы, http://ru.wikipedia.org/wiki/Страсти_Христовы

[КГ125]

Чудесен разказ!