Исторически мистерии

[Р. Теодосиев]

Историята, разбира се е пълна със загадки, но някои от тях са траен обект на интерес и всевъзможни спекулации, особено в края на 20-ти век:

1.Джак изкормвача

Един от най-известните неразрешени случаи с убийства в света, са извършени от митичен убиец, наречен
от пресата Джак Изкормвача който е насаждал страх в сърцето на викториански Лондон и завладява въображението на хората до днес. Между август и ноември 1888 година, пет проституки са убити във Уайтчапъл - район, намиращ се в
източния край на Лондон. Въпреки богатството на викторианската столица, т.нaр. Източен край е бил много беден район на града-дом на много бежанци от Русия, Полша, Ирландия и Румъния. Уайтчапъл е имал най-високия праг на престъпност в
града. Всичко в убийствата изглежда обвито в мистерия, от самоличността на убиеца до писмата които са били изпратени до полицията. Дори броят на жертвите се разглежда внимателно. Обикновено се смята , че жертвите на Изкормвача са 5:
Мери Анн (Поли) Никълъс (31-ви август, 1888 г.), Ани Чапман (30-ти септември, 1888), Елизабет Страйд (30-ти септември, 1888), Катерин Едоуз (30-ти септември, 1888) и Мери Джейн (Мари Жанет) Кели (9-ти ноември,1888). Някой източници
твърдят, че е имало само 4 жертви, докато други казват, че е имало поне 9 жертви. Що се отнася до писмата, смята се, че те са дело на измамник, въпреки съдържащите се в тях ярки детайли на убийствата. Доскоро се е считало, че Том
Булинг, журналист от Централната новинарска агенция е написал писмата. Някои вярват обаче, че всички или поне част от писмата са били написани от убиеца, особено онова което е било изпратено до Джордж Лъск, лидер на гражданска група
за защита в Уайтчапъл, с добавка половин човешки бъбрек. Историята на Джак Изкормвача има реален ефект не само върху останалата част на Лондон, но и върху цялата Британска империя. Легендата намиа добра почва в страховете на
британците, че бедността, престъпността, болестите и социалното недоволство са на прага им. Джак Изкормвача е станал въплъщение на всички тези страхове.

За последните 120 години случаят с убийствата в Уайтчапъл е останал неразгадан и довежда до много теории, които включват като заподозрени стотици лондончани. Най-общоприетите заподозрени са Монтагю Джон Друит, Майкъл Острог, Аарон Космински, Джордж Чапман, Томас Кътбръш и отскоро д-р Франсис Джей Тъмбълти. Други заподозрени включват принц Алберт Виктор Крисчън Едуард (който по-късно става крал Едуард 7-ми), дори и писателят и математик Люис Карол, д-р. Ти. Нийл Крийм, престъпникът Фредерик Дийминг, Уолтър Сикърт, художник на мрачни картини, поетът Франсис Томпсън и дори нзнайна жена която е наречена Джил Изкормвача. Всички тези версии, или повечето от тях, са илюстрации колко далеч и колко настойчиви могат да бъдат спекулациите по тема която няма начин да получи обяснението си. При тогавашното ниво на криминалистиката, не може да се постигне много. Неразкритите престъпления обикновено потъват в мрак...

2.Кехлибарената стая

„Кехлибарената стая“ е изумително произведение на изкуството, представляващо помещение стените на което са били облицовани с кехлибар, изработено с изключителна вещина. Стаята се е разпростирала на повече от 55 квадратни метра
площ и е създавана повече от 10 години, от 6 тона балтийски кехлибар, сневероятно майсторство и пищност. Направена е през 1701 за краля на Прусия, но скоро е изпратена в Русия като подарък за Петър Велики. Царица Елисавета я
мести в Зимния дворец в Петербург. Когато армията на Хитлер навлиза на територията на Съветския Съюз, уредниците на музея опитват да преместят стаята още един път, но кехлибарът е станал чуплив и затова го скриват зад обикновен
тапет. Немците обаче са знаели къде да търсят известното произведение на изкуството и войници разглобяват стаята за да бъде изпратена в Кьонингсберг, тогавашната столица на немската област Източна Прусия, а днес – руския град
Калининград. Замъкът в Кьонинсберг, в който тя се е намирала, е бил тежко бомбардиран от британските кралски военновъздушни сили по-късно през войната и допълнително унищожен от настъпващата Съветска армия. Въпреки някои доклади, че кехлибарената стая е преживяла войната, тя не е видяна повече. След завземането
на Кьонигсберг от съветските войски, от стаята няма и следа. Някои вярват, че кехлибарената стая е унищожена от бомбардировките и е загубена завинаги.
Оформят се обаче и няколко други теории: че все още е скрита в подземен бункер в Кьонинсберг, че е погребана в мина намираща се в планините Оре или, че е е на борда на подводница или кораб в балтийско море който е бил потопен от
съветската флота. През 1997 г., един мозаичен фрагмент който е украсявал стаята е бил открит в Западна Германия, у семейството на войник който е помагал да се разглоби стаята. Останалата част никога не е намерена, въпреки наличието на различни данни за нея, които разбиа се, са твърде противоположни. В СССР по времето на
социализма е публикувана книгата на известния криминален писател Юлиан Симеонов „Тайната на Кехлибарената стая“. В нея, както и в други публикации се изказва версията, че стаята е демонтирана и преместена на запад, с помощта на нацисти и американски военни. Публикациите изобилстват с истории как, след попадение на
бомби върху двореца, в който се съхранявала стаята, конвой от шест немски камиона изнесъл внимателно пакетирани сандъци в извън града, но, пак поради бомбардировките старшият на конвоя заповядал товарът да се свали и да се
закопае в стара пивоварна... Изобилието от противоречиви сведения подържа любопитството и на Изток, и на Запад, през цялата Студена война. След което...... след което, загадката по всяка вероятност бива разгадана. Появява
се версия, че „Кехлибарената стая“ е унищожена от първите съветски войници, превзели замъка, в пристъп на вандализъм или неволно. Друга версия твърди, че английската бомбрадировка е предизвикала пожара. Началникът на музеите в
Кьонигсберг, професор Роде непрекъснато настоява пред съветските власти, че стаята е изгоряла и охотно ги развежда из залата, в която тя се е намирала.
Твърди се, че някои свидетели на скриването на стаята били намерени убити, преди да успеят да съобщят местонахождението й на съветските власти. Най-вероятно обаче, всички версии за мистериозното изчезване на стаята са по
всяка вероятност мистификации от съветска страна, с цел, да скрият факта, че самите съюзници са унищожили стаята, а от друга страна – да я включат в евентуални репарационни претенции към Германия.

Днес стаята отново е в Русия и принадлежи на законният й собственик – руската държава. Разбира се, това не е унищоженият оригинал. През 2003 година, с решаваща немска финансова помощ, най-вече от компанията „Рур-газ“,
Кехлибарената стая е възстановена изцяло и днес може да бъде видяна в пълния й блясък в „Екатерининския дворец“ /наречен още „Голям Царскоселски дворец“/ край Санкт Петербург.

3. Гробницата на граф Дракула

Най-известния вампирски герой на Брем Стокър (1847-1912 http://bg.wikipedia.org/wiki/Брам_Стокър ), графът-вампир Дракула, всъщност е бил влашки принц, защитник на власите от турците. Макар да се счита за национален герой на Румъния, той е изобразяван и като безмилостен злодей, поради огромната си жестокост, нетипична дори за неговата мрачна епоха. Днес някои биха открили в проявите му характеристиките на сериен убиец. Така или иначе, Влад Дракула бил безмилостен владетел за когото се смята, че е набождал на колове и измъчвал между 40,000 и 100,000 свои врагове, както турци така и негови сънародници и трансилвански немци. След престой в затвора и властвуване над Влахия три пъти, прекъсвани поради различни премеждия, Влад Цепеш /наречен така заради набиването на хора на колове/, е убит в битката срещу турците близо до Букурещ през 1476 година. Турците отрязват главата му и я пращат на султан Мехмед II. Последното мястонахождение на останалата част от тялото му е незнайно. След романа на Брам Стокър, публикуван в началото на 20 век и особено след падането на Берлинската стена, личността на княза и свързаните с нея безброй верни и неверни истории стават отново обект на интерес. Голямата загадка, тръгнала от един американски документален филм, е мястото, където тялото на княза е погребано. Най-разпространената теория за гробницата на Влад Цепеш е, че се намира в манастира Снагов, построен на остров в ез.Снагов. След няколко археологически разкопки на острова обаче тялото му не е намерено. Други предполагат, че мъртвецът може да е първоначално погребан в манастира Комана, но мястото е построено наново през 17-ти век и там не е намерено никакво тяло. Други версии пък идват от суеверията, защото по онова време във Влаихия има много легенди за вампири. Влад може да е бил преместен някъде за да не нападне монасите в съня им......

Най-вероятното обяснение, разбира се, е и най-просто. Обезглавеният от турците княз или е погребан на мястото на битката, или пък изобщо не е бил погребван и кой знае - духът му може би все още обикаля Румъния.

По материали от: http://www.toptenz.net/top-10-historical-mysteries.php

Превод: Велимир Макавеев

Редактирано Май 3, 2013 от КГ125

[Mr.Shades]

Редакцийка им трябва на текстовете, преводача го е карал малко през просото.

Редактирано Май 3, 2013 от Mr.Shades