Невероятната история на Евгений Петров

[mnogoznaiko]

Съветският писател Евгений Петров – същият онзи, който заедно с Иля Илф написа знаменитите „12 стола” и „Златният телец”, имал доста интересно хоби. Той събирал пощенски пликове – но не какви да е, а от собствените си писма. Трудна работа, ще кажете, но Петров измислил прекрасен метод – пишел писмо до чужбина и си измислял целия адрес – и града, и улицата, и номера на къщата, и фамилията на адресата. Естествено, след месец-два писмото се връщало обратно, разкрасено с печати „Адресът неверен”.

И изведнъж, през пролетта на 1939 г., Петров решил да си изпрати плик с щемпели от Нова Зеландия. Измислил си града Хайдбървил, на който на улица „Райтбийч” в къща №7 живеел мистериозният Мерил Юджийн Уизли. Увличайки се от играта, писателят сложил в плика и писмо: „Скъпи мой Мерил! Изпращам ти искрени съболезнования за смъртта на чичо ти Пит. Дръж се, приятелю! И ми прости, че толкова дълго не ти отговарях. Как е Ингрид? Целуни дъщеря си, тя сигурно вече съвсем е пораснала. Чакам отговора ти, твой Евгений.”

Минал месец, два три – а писмото не се връщало. Петров вече забравил за него, когато в края на лятото изведнъж получил... отговор от Нова Зеландия. Когато прочел обратния адрес, Петров получил истински шок – на плика пишело „Мерил Юджийн Уизли, ул. „Райтбийч” №7, Хайдбървил, Нова Зеландия”. На място бил и печатът на пощата, потвърждаващ реалността на подателя. Най-странно от всичко обаче се оказало съдържанието на плика.

Текстът на полученото писмо бил следният: „Скъпи Евгений! Благодаря ти за съболезнованията! Чичо Пит загина съвсем нелепо и тази трагедия извади от релси цялото семейство за половин година. Затова и толкова дълго не ти писах, но двамата с Ингрид не сме те забравили, нито онези три дни, които прекара с нас. Глория наистина порасна с половин глава, но още не иска да се разделя с руското мече, което ти й донесе. Твой Мерил.”

И дори това не било всичко! С треперещи ръце Петров извадил от плика снимка, на която бил запечатан самият той, прегърнат от абсолютно непознат мъж! Когато видял датата на снимката, писателят се хванал за сърцето – точно на този ден, 9 октомври миналата година, той бил откаран в болница с най-тежка форма на белодробно възпаление. Няколко дни лекарите буквално го спасявали от оня свят.

Цялото тук: http://www.manager.bg/node/67133

[Joro-01]

Определено интересно...

[КГ125]

Ако фактите са верни, някой вероятно се е избъзикал с хобито на Петров. По онова време, да пращаш така писма по чужбина, от Сталиновия СССР?!

[Joro-01]

Има много логика в това, което казваш.

Изобщо не се сетих за това. Някой от персонала, дето отговаря за "проверката" на писмата изпратени в капиталистическия свят..

[mnogoznaiko]

а това "С треперещи ръце Петров извадил от плика снимка, на която бил запечатан самият той, прегърнат от абсолютно непознат мъж!"

Дали има наистина такава снимка, която е дошла от Австралия?

[Skubi]

Москва в най-грубите времена. В 24 часа полунощ. Звъни телефонът на Молотов:

-Ало кой е?

-Аз съм!

-Слушам!

-Получих информация, че сте агент на английското разузнаване. В 6 часа ви чакам на доклад!

-Разбрах!

Подобни повиквания получават през 5-10 минути, Жданов, Йежов,Каганович и тнт.

След 1 час Генералисимуса слага слушалката и с усмивка си засуква мустака:

-На кого още да пожелая "лека нощ"?

Защо ли се сетих? Навремето тези писма са излизали-влизали чрез строга контрола. НКВД-то е имало чудесни възможности /и може би при тях някой и право за майтап/ да направят такава шчутка на писателя.

Не ми се вярва да е имал след това дълга коренспонденция с дадените "познати".

[КГ125]

а това "С треперещи ръце Петров извадил от плика снимка, на която бил запечатан самият той, прегърнат от абсолютно непознат мъж!"

Дали има наистина такава снимка, която е дошла от Австралия?

Изобщо не е ясно дали тези факти са верни. Бас, че тая снимка или я няма, или е правена на място,доста по-близо до Австралия.)

[ivanxii]

Това, което подозирам е , че другарят Петров има силно развито артистично мислене, а цялата история е скалъпил сам. А щом ние тук в България четем неговата история определено има талант.

[mitaca]

Всъщност ето работа за привържаниците на паранормалното . Просто да се издири съществува ли такъв град и такива личности по това време там. Мисля, че не е трудно да се провери поне града. Оттам нататък търсачите могат да се свържат с този град и да попитат дали тогаз е съществувало такова семейство, както и дали е получавало писмо от СССР. Другия път е да се провери клеймото на писмото дали е истинско. Имам и един въпрос. Евгени Петров във всичките си пощенски пликове ли е слагал писмо и ако не, защо точно в този е сложил?

[Frujin Assen]

Адаш, това ми напомня писане на научен труд като не си сигурен в това което пишеш, или е без покритие. В бележки под линия пишеш "Така твърди Бай Иван в книгата си Горно нанадолнище през турско, издадена в Москва 1925, взета от централния архив на партията, лист 56 ред 28". Най добре е, ако книгата наистина съществува, но е библиографска рядкост, защото едва ли някой българин ще се емне до Москва, централния архив на партията да търси точно тази книга.

Та така и Петров, ако си го е измислил, най вероятно е стиковал нещата.

[Южняк]

Хубаво, само дето няма данни за такъв град, т.е. не съществува. Забавна измислица .

[КГ125]

Което потвърждава тезата за бъзика...

Илф и Петров са доста високо поставени в пропагандната система на СССР лица. Затова вероятно и единият си пише свободно до чужбина, без едни иначе цивилно облечени мъже да почукат призори на вратата му. Само че, най-нарая някой е решил да му изкара акъла, от тях или от колегите му, което е все същото. Имайки предвид, че оригиналното му писмо явно е проследено а отговорът - ловко изфабикуван, май по-клоним не към пропагандния отдел, а към този за контрол над кореспонденцията ))

/ако разказът изобщо съдържа верни факти, де/

[kramer]

Искали са да го отучат от вредния навик.

Едва не са уморили човека...

[КГ125]

И пак добре, че са избрали шегата ) Други съветски граждани не за писмо, а за роднинство с чужбина са се отказвали доста по-бързо и грубо от това, от което са се отказвали....

[Eньо]

И дори това не било всичко! С треперещи ръце Петров извадил от плика снимка, на която бил запечатан самият той, прегърнат от абсолютно непознат мъж! Когато видял датата на снимката, писателят се хванал за сърцето – точно на този ден, 9 октомври миналата година, той бил откаран в болница с най-тежка форма на белодробно възпаление. Няколко дни лекарите буквално го спасявали от оня свят.

Снимка може и да е нямало, но фразата "двамата с Ингрид не сме те забравили" е била достатъчна, за да изкара от равновесие здравия разум на Гената, който е разбрал по предупреждението, че писмото му изобщо не е напуснало родината. Да не забравяме, че годината е била 1939-та...

Редактирано Май 5, 2013 от Eньо

[КГ125]

Друг път да знай как така се пишат писма до несъществуващи адреси в чужбина. Лелейййй, ами че то зад това какво ли не може да стои в един Сталинов СССР. )

[Last roman]

изобщо хулиган е бил този Петров, ето защо са го поизбъзикали.

[Южняк]

Абе писателите са с буйно въобржение. И на дума не вярвам от цялата история.

[КГ125]

По-горе съм турил дисклеймър, на всякий пожарний случай, "ако фактите са верни".