въпрос за стенопис

[alvassareiro]

Приятели, хайде да разтълкуваме тази сцена, взета от притвора на Кремиковския манастир

[КГ125]

Това от един манастир в Стара планина над София ли е?

[alvassareiro]

написъл съм откъде е.

[Doris]

Малко детайли, снимани от Thorn.

Предполагам, че те вълнува голямата сцена под Богородица и ангелите?

Според мен, това е част от историята на тримата влъхви.

[alvassareiro]

точно така. каква е тази гола жена. сцената е възхвала на богородица -имаме овчарите, влъхвите, ангелите, това е вариант на Агни Парфири, ама голата сцена не ми е ясна.....

[К.ГЕРБОВ]

Това не е ли дойката с коритото за новороденото?

[К.ГЕРБОВ]

На тази икона, рисувана от Андрей Рубльов в 1410 г., има сходен детайл.

[Perkūnas]

Голата е може би слугинята?

В най-стария пласт стенописи в Кремиковския манастир има много интересни детайли като облеклото, шапките и др.

[Doris]

Не се сещам в евангелията да се споменават дойки и слугини. Полуголите жени са две и са в центъра на цялата композиция, някак не върви за второстепенни персонажи такова положение.

Има доста надписи, може те да подскажат...

[alvassareiro]

сто на сто са някакви блудници. усъмнили се в непорочността на Богородица, и после покаяли се. Пример -Св. Мария Египетска.

слугините се изобразяват в Рождеството . Тук конкретно цялата сцена е О тебе радуется - Агни Парфири.

Редактирано Май 10, 2013 от alvassareiro

[alvassareiro]

айде де. давайте предположения. чакам Галахад да се включи.

[К.ГЕРБОВ]

сто на сто са някакви блудници. усъмнили се в непорочността на Богородица, и после покаяли се. Пример -Св. Мария Египетска.

Не е Мария, а Саломея. Точно тя е без риза в иконата на Рубльов, но не се споменава да е блудница. Съблякла си е ризата, за да не се намокри, като извършва "Окъпване на младенеца". http://ru.wikipedia.org/wiki/Саломея-повитуха

Сцената не е канонична и в нея има много наслоявания.

[К.ГЕРБОВ]

Голямата фреска „Рождество Христово” в старата църква „Свети Георги” в Кремиковския манастир е уникална в българската и руската иконопис.


Стенописите върху западната стена: в горния регистър - голяма композиция „Рождество Христово”,
отстрани две сцени от „Поклонение на влъхвите”; в долния регистър - сцени от живота на Богородица


Детайл от „Рождество Христово” и самостоятелна сцена „Поклонение на влъхвите”

В голямата композиция „Рождество Христово” не е представена традиционната сцена с пещерата, в която Дева Мария е легнала и до нея са яслите с новородения Исус, обвит в пелени, а над яслите стърчат главите на вола и магарето.

В горната част на стенописа е изобразена композицията „Богородица с Младенеца на трон”, наричана още „Богородица Всемилостива (Панахранта)”. Тронът не се вижда, но Богородица е седнала и държи на коленете си Христос, който е в цялото си великолепие на Вседържител.

Долу, вляво от централната композиция е показвана самостоятелно сцената „Поклонение на влъхвите”. Тук Богородица с детето Христос също са на трон, но атмосферата очевидно е по-битова. Според Атанас Божков на първите изображения на Рождество Христово Дева Мария била представяна именно седнала на трон.

Прави впечатление, че в „Рождество Христово”, освен тримата влъхви и овчарите, присъстват много царе и царици, патриарси, обикновени хора. На преден план сцената с двете жени коренно се различава от традиционното „къпане на Младенеца”. Няма го замисления Йосиф.

(Обяснение на всички съставни части на традиционното изображение на „Рождество Христово” са дадени в http://files.school-collection.edu.ru/dlrstore/f5390dd3-58c8-4ae1-a74d-4c44b3fefa18/Sujeti/II.Detstvo/7.Rojdestvo/Rojdestvo_Opisanie.htm)

Намерих две изображения, повече или по-малко сходни с въпросната фреска в Кремиковския манастир. Едното изображение е от икона, намираща се в историческата пещера Светия Вертеп в град Витлеем (Израел), в която се приема, че се е родил Исус Христос.


Олтарът в пещерата Светия Вертеп на Витлеем


Детайл от иконата „Рождество Христово” в олтара

На практика приликата между иконата и фреската е само в присъствието на двете женски фигури на преден план. Във Витлеемската икона техният вид не е така еротично разюздан, както е на стенописа в Кремиковския манастир. На иконата жената вляво е облечена със стилна рокля, има огърлица и венец на главата. Жената вдясно пък, макар и полугола, не впечатлява с някакви природни дадености. Двете жени държат същите дарове-символи, като на стенописа, но в иконата те са значително по-малогабаритни. Останалата част на композицията от Витлеем си е всъщност традиционното Рождество Христово в пещерата.

За разгадаването на загадъчния сюжет от Кремиковския манастир помогна най-вече стенописа от 16 век, намиращ се в църквата на манастира Дохиар в Света гора. На този стенопис Дева Мария е седнала на трон с детето Христос на коленете си. Присъстват и двете жени, поднасящи своите дарове. Макар Богородица да не е в пещера, а Христос в ясли, има планина, пътеводна звезда и ангелски хор Тук са влъхвите с дарове и пастирите, наблюдаващи чудото.

Показвам две репродукции от стенописа на Света гора: на едната се вижда горния край на композицията, другата репродукция е по-ясна.

Съдържанието на картината изглежда е обяснено в текстовете, поставени на разни места в изображението. Аз си направих труда да разчета надписите над двете женски фигури. Вляво той е Н ГН ТО СПНЛЕON, което в превод означава „Земята (дава) пещера”. Т. е. жената вляво олицетворява Земята, която дарява Богородица с пещера. Надписът при фигурата вдясно е I ЕРIМОС ТIN ФАТNIN. Преводът на български език е: „Пустинята (дава) ясла”. Преводите са „свободни”, по подразбиране, тъй като не владея гръцки език, за да дам буквално как трябва да се четат текстовете.

По-нататък ми помогна една гръцка статия, от която разбрах, че изображението на стенописа в манастира Дохиар е било създадено по един църковен коледен химн http://panagiotisandriopoulos.blogspot.com/2011_12_01_archive.html (статията е съвсем в края). Оказа се, че този химн се пее и у нас по време на вечернята срещу Рождество Христово. Неговият текст е: „Какво можем да Ти подарим, о Христе, Който заради нас се яви на земята като Човек! Всяко творение Ти поднася благодарност. Ангелите - песен, небето - звезда, мъдреците - дарове, пастирите - учудване, земята - пещера, пустинята - ясла, човеците - девицата Майка. О, превечни Боже, помилуй нас!” http://synpress-classic.dveri.bg/23-2002/Bogomladeneca.htm


Детайли с текстовете от стенописа „Рождество Христово” в Кремиковския манастир

Думите на коледния химн са изписани върху стенописа от Кремиковския манастир. За интригуващата ни сцена с двете жени може да се каже, следното:
- над жената вляво текстът е „земля вьртьпъ” (земя пещера). Което означава, че тази жена олицетворява земята, която поднася пещера;
- над жената вдясно текстът е „пустиня яслы” (пустиня ясли). Значи имаме олицетворение на пустинята, която поднася ясли.

Съществува тропар за Рождество Христово от Роман Песнивец с подобно съдържание: „Дева днес ражда Предвечния Бог; земята пещера на Непристъпния поднася; ангели с пастири славословят; влъхви със звездата пътешестват, защото зарад нас роди се Младенец - Предвечният Бог.” http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=1558.25;wap2

[alvassareiro]

хиляди благодарности Гербов, великолепна интерпретация

[alvassareiro]

все пак как да си обясним еротизмът в женския образ на пустинята

[Doris]

Браво на Гербов! Обаче ми изглежда, че в гръцкия вариант пустинята не се олицетворява от жена, а от мъж - изпосталял и оголял пустинник, на който му се броят ребрата. Та една причина за появата на полуголата жена е може би фактът, че на български пустиня е от женски род.

[alvassareiro]

добра хипотеза. а е голо щото в пустинята няма растителност да си покрие цистерните...

[Doris]

все пак как да си обясним еротизмът в женския образ на пустинята

Според мен, така, както е нарамила огромното корито не е хич еротична, но все пак толкова много анатомия е доста странно да присъства на стената на православна църква.

[alvassareiro]

е зависи Дорис. гола жена нарамила я корито я трупи си е еротика

[К.ГЕРБОВ]

Интересно е защо „пустинята” е с гръб към Богородица. Вероятно зографът не е виждал оригиналния сюжет на композицията, а е имал ерминия, в която не е указано конкретното положение на фигурата. Имало е нещо от вида: „гола до кръста жена, застанала на колене, носи на раменете си ясли, отгоре пише „пустиня ясли”. Представянето на фигурата в анфас е накарало художника да нарисува гърдите.

А може зографинът да е бил новатор и нарочно да е завъртял фигурата? Не съм ходил в Кремиковския манастир, но стенописът е нависоко и може би отдолу не правят впечатление подробностите.

Иначе голи женски фигури има в църквите по стенописи и на резба, когато се предават сцените с грехопадението и изгонването от рая, както и в Страшния съд – въпросните „блудници”. Има и сюжет „Богородица Млекопитателница”, на който Дева Мария кърми новородения Исус.

По-добре е да не правим гадания, защото често истината излиза не предполагаема.

[Doris]

Иначе голи женски фигури има в църквите по стенописи и на резба, когато

се предават сцените с грехопадението и изгонването от рая, както и в

Страшния съд – въпросните „блудници”. Има и сюжет „Богородица

Млекопитателница”, на който Дева Мария кърми новородения Исус.

Религиозните сюжети по принцип си имат замисъл. Голите женски фигури се свързват с греха и ада. „Богородица

Млекопитателница” все пак си е облечена.

За това мисля, че в пустинята от Кремиковци има или нещо сбъркано, или недоразбрано.

[Galahad]

Голите фигури не са чак толкова рядко срещани в църковната живопис, а причините за да ги има са разни: естество на сюжета, древната традиция, символика.

Конкретно защо пустинята поднасяща ясла е разголена обаче не мога да кажа. Може да е просто резултат от древната традиция алегоричните фигури да се представят разголени, което е пречупено през схематично-символичния рисунък на средновековието. Може разголената фигура да символизира голотата, т.е. безплодието на пустинята. Но с гадаене може и трудно да се нацели - трябва ровене в Ерминиите.