Дигиталната библиотека - технологични и социални проблеми

[Р. Теодосиев]

Световни учени пристигат у нас на международен форум

Световни учени от областта на библиотечното дело пристигат у нас за участие в международния форум „Дигиталната библиотека – технологични и социални проблеми“. Организатор на събитието е Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система” /ФНАБИС/. Конференцията започва в 9.00 часа на 15 май, в хотел „Шератон“, а сред имената на участниците са проф. Робърт Дарнтън - директор на университетската библиотека в Харвард и професор в същия университет, Ан Тортън - директор на Нюйоркската обществена библиотека и Орен Вайнберг - директор на Националната библиотека на Израел.

Професор Робърт Дарнтън е специалист по история на американската култура и водещ експерт по културна история на Франция от XVIII в. Завършва Харвард (1960), получава докторска степен по история в Оксфорд (1964). Работи като репортер за „Ню Йорк Таймс” от 1964 до 1965 г. През 1968 г. постъпва в Принстънския университет като преподавател по европейска история и получава стипендия „МакАртър” през 1982 г. Той ще участва във форума с лекция на тема „Американската дигиталната обществена библиотека и дигиталното бъдеще от перспективата на Харвад». През 2012 г. Ан Торнтън е назначена за директор „Андрю Мелън” на Нюйоркската обществена библиотека (НОБ). Отговаря за четири от най-известните специализирани библиотеки, което включва грижи за разрастването и опазването на фондовете, за справочните отдели, за образованието, стипендиите, програмите и изложбите в тях, както и за 87 браншови библиотеки. Орен Вайнберг ще говори за влиянието на Израелската дигитална библиотека върху образователната система.

Специален панел във форума е посветен и на дигитализирането на ценни издания и у нас. Със своя лекция „Дигиталната библиотека на Националната библиотека – реалност и мечта“ ще участва проф. дфн Боряна Христова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

По време на форума ще бъде дискутирано бъдещето на книгите и политиката за дигитализиране на ценни и редки издания, както и възможностите за библиотеките и книгоразпределителите да се възползват от т.нар. облачни технологии.

Форумът ще бъде открит от посланика на Съединените щати, н.п. Марси Рийс. Гостите ще приветстват и Карл Форцхаймър, председател на борда на директорите на Фондация Америка за България, Динчо Кръстев – директор на ФНАБИС и Синика Сипила – президент на Международната федерация на библиотечните асоциации.

Фондация НАБИС е автор на проекта за създаване на единен своден онлайн каталог на академичните библиотеки в България, който да дава възможност за интегрирано търсене чрез интернет в каталозите на тези библиотеки, както и достъп до библиографската информация за техните книжни и електронни ресурси и до предоставяните от тях услуги през общ портал. До момента 27 библиотеки са се включили в проекта, като мрежата на участниците постепенно и постоянно се разширява. Издирването и ползването на библиографски източници, нужни на учени, преподаватели, студенти и специалисти във всекидневната им работа е трудно и отнема много време. Проектът за Сводния каталог НАБИС решава тези проблеми буквално с един клик, затова мотото е „Клик към знанието“. Проектът е финансиран от Фондация „Америка за България“.

Кратки биографии на участниците в годишния форум на Фондация НАБИС

Робърт Дарнтън

Директор на университетската библиотека в Харвард

Професор Робърт Дарнтън е специалист по история на американската култура и водещ експерт по културна история на Франция от XVIII в. Завършва Харвард (1960), получава докторска степен по история в Оксфорд (1964). Работи като репортер за „Ню Йорк Таймс” от 1964 до 1965 г. През 1968 г. постъпва в Принстънския университет като преподавател по европейска история и получава стипендия „МакАртър” през 1982 г.

От 1 юли 2007 е почетен професор в Принстън и е назначен за директор на университетската библиотека в Харвард. Специализирал е в множество университети и академични институции, а освен това е участвал в управлението на Нюйоркската обществена библиотека и Оксфордското университетско издателство в САЩ. Президент на Американската историческа асоциация (1999) и на Международното дружество за изследване на XVIII в.

Проф. Дарнтън е един от първите изследователи в областта на историята на книгата. Пише по въпросите на електронното публикуване и е основател на проект „Гутенберг”, финансиран от Фондация „Андрю Мелън”.

Автор и редактор на много книги, между които The Business of Enlightenment: A Publishing History of the Encyclopédie (1979, ранен опит за утвърждаване на историята на книгата като научна област), The Great Cat Massacre and Other Episodes in French Cultural History (1984, преведена на 17 езика), Berlin Journal, 1989-1990, (1991, разказ за падането на Берлинската стена и краха на Източна Германия) и The Forbidden Best-Sellers of Prerevolutionary France (1995, изследване на нелегалната търговия с книги). Една от последните публикации на проф. Дарнтън е посветена на Aмериканската национална дигитална обществена библиотека.

Проф. Дарнтън олучава многобройни награди и признания: на Американското сдружение на литературните критици, Френския почетен легион, както и награда „Гутенберг”. През 2012 г. американският президент Барак Обама му връчва Националния медал за хуманитарни науки, за усилията му да направи знанието достъпно за всички.

Ан Торнтън

Директор на Нюйоркската обществена библиотека

През 2012 г. Ан Торнтън е назначена за директор „Андрю Мелън” на Нюйоркската обществена библиотека (НОБ). Отговаря за четири от най-известните специализирани библиотеки, което включва грижи за разрастването и опазването на фондовете, за справочните отдели, за образованието, стипендиите, програмите и изложбите в тях, както и за 87 браншови библиотеки.

Ан Торнтън постъпва в НОБ през 1996 г. като първи координатор на обучението в библиотека „Наука, индустрия и бизнес”, след което става заместник-директор на библиотека „Електронни източници”, заместник-директор на библиотека „Хуманитарни и социални науки”, директор на Справочно-библиографски отдел и изпълняващ длъжността директор „Андрю Мелън” на НОБ.

Ан Торнтън получава бакалавърска степен по английски език от Университета на Северна Каролина в Чапъл хил и магистърска степен по библиотекознание и информационни науки от Държавния университет на Флорида. В началото на кариерата си тя работи като системен библиотекар в библиотеките на Хюстънския университет. През 2009 г. е стипендиaнт по програмата „Лидерство в академичните библиотеки”, финансирана от американската Асоциация на академичните библиотеки. Ан Торнтън е член на Библиотечния съвет на библиотеките в Ню Йорк и на Консултативния съвет по библиотечни въпроси към Факултета по образование в Нюйоркския държавен университет.

Орен Вайнберг

Главен изпълнителен директор на Националната библиотека на Израел

Орен Вайнберг е главен изпълнителен директор на Националната библиотека на Израел от 2010 г. От 2004 до 2010 г. е директор на Университетската библиотека в Хайфа, където по-рано изпълнява различни ръководни функции, вкл. мениджър на отдел „Информационни ситеми” (2000–2004), мениджър на отдел „Обслужване” (1996–2000) и мениджър на отдел „Заемане” (1993–1996). Получава бакалавърска степен по история на изкуствата в Университета в Хайфа и магистърска степен по библиотекознание и информационни технологии в Университета „Бар-Илан”.

Боряна Христова

Директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

Проф. Боряна Христова е директор на Националната библиотека от 1998 г. Под нейно ръководство Националната библиотека участва във всички национални програми, насочени към изследването на книгата и на библиотеката в съвременния свят, както и в много международни програми, напр. „Паметта на света” и „Четене за всички” (програма за опазване на библиотечните източници) на ЮНЕСКО, програми на Фондация „Отворено общество” и на Международната федерация на библиотечните асоциации.

Проф. Христова завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски” (магистър по българска, английска и класическа филология), където става професор през 1998 г. Защитава докторската си дисертация през 1996 г. на тема, посветена на Рилската книжовна школа от XV в.

Основните интереси на проф. Христова са в областта на славянската палеография и дипломация, архивистиката, научната и духовната история на Балканите, ранното книжовно наследство от същия регион, сравнителното религиознание и религиозна толерантност, алтернативните културни феномени (история на европейските апокрифи), историята на култовете към светици в християнския свят и към православни светци, монашеските библиотеки през Средновековието. Открива и публикува многобройни текстове, свързани с ранната история на южните славяни.

Александър Сотников

Заместник-директор на Суперкомпютърния център на Руската академия на науките

Проф. Александър Сотников е заместник-директор на Суперкомпютърния център на Руската академия на науките – най-големият и мощен руски компютърен център за наука и образование. Проф. Сотников е и член на Надзорния съвет на руските национални библиотечни ресурси. През последните няколко години проф. Сотников ръководи разработването и използването на бази данни, уеб-базирани технологии и дигитални библиотеки в Руската академия на науките.

Проф. Сотников е програмен директор на проекта „Руска дигитална библиотека на научното наследство”, който цели архивиране и съхраняване, създаване и поддръжка на библиотечни колекции, свързване на различни видове дигитални ресурси и осигуряване на безплатен достъп до знанието.

Мартин Иванов

Председател на Държавна агенция „Архиви“

Доц. д-р Мартин Иванов е председател на Държавна агенция „Архиви“ от 2011 г.

Магистър по история (СУ „Св. Кл. Охридски”) и по право (ЮЗУ „Неофит Рилски“). Доктор по история след защита на дисертация “Стопански и финансови проблеми във външната политика на Народния блок 1931–1934 г.”. Има над 100 научни публикации

През последното десетилетие работи в Института за исторически изследвания при БАН. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и в Националния университет на Ирландия.

Синика Сипила

Избрана за президент на Международната федерация на библиотечните асоциации (IFLA)

Синика Сипила е генерален секретар на Финландската библиотечна асоциация от 1997 г. През 2011 г. тя е избрана за президент на IFLA за периода 08. 2013 г. – 08.2015 г. Мотото на нейния президентски мандат – „Силни библиотеки = силни общества: демоктратизиране на достъпа до знанието посредством библиотеките” – подчертава значимостта на библиотеките за идеите на откритостта и равнопоставеността. С. Сипила ще заеме длъжността си на 79-ия Световен библиотечно-информационен конгрес на IFLA в Сингапур през август 2013 г.

Изключителният принос на С. Сипила за международното развитие на библиотеките включва: насърчаването на сътрудничеството между скандинавските, балтийските и европейските библиотечни асоциации; представянето на Финландската библиотечна асоциация в официалната делегация на Финландия на Световната среща на върха по въпросите на информационното общество, организирана от ООН, както и участието ѝ в екипа на IFLA на тази среща в Женева през 2003-2005 г.; включването ѝ в Управителния съвет на IFLA през 2007-2009 и 2009-2011 и председателстването ѝ на Постоянната комисия на IFLA за мениджмънт на библиотечните асоциации (2007-2009).

Мати Шем Тов

Президент и главен изпълнителен директор на ExLibris Group

Мати Шем Тов заема дължността главен изпълнителен директор на ExLibris Group през май 2003 г. и оттогава успешно издига компанията като водеща в областта на академичните, националните и изследвателските библиотеки. Основни негови постижения са разширяването на продуктовата гама и разгръщането на клиентската мрежа в повече от 70 страни, както и основаването на нови филиали и дистрибутори.

Г-н Шем Тов получава бакалаварска степен по икономика и компютърни науки, както и магистърска степен по бизнес администрация от Университета „Бар-Илан”.

Програмата: pokana 2013.pdf

[Р. Теодосиев]

Световни учени дискутираха дигитализацията на книгите

Световни учени от областта на библиотечното дело дискутираха в София дигитализацията на книгите на форума „Дигиталната библиотека – технологични и социални проблеми“. Организатор на конференцията е Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система” /ФНАБИС/. Повече от 300 български и международни специалисти се включиха в събитието.

Библиотеките са основни институции в демократичните общества, които дават достъп до информация и ресурси за информиран избор и решения, заяви при откриването на форума посланикът на Съединените щати Марси Рийс. Емоционалното й изказване допълни председателят на борда на директорите на фондация „Америка за България“ Карл Форцхаймър. Той изрази радостта си от развитието на дигиталните технологии у нас. „Преди 4 години споделих надеждата си, че прашните картотечни чекмеджета ще са само история и българите ще имат достъп до информационна система, сега това вече се случва“, заяви Форцхаймър.

„Дигиталният каталог на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ има около 550 посещения на ден, като повече са през почивните дни, стана ясно на форума. „Дигитализирането дава възможност да се представят заедно, като органична библиотека, книги, миниатюри, стари ръкописи от различни библиотеки, пръснати из цял свят, като България има своето участие в този процес.“, заяви директорът на Националната библиотека проф. Боряна Христова. По думите й в каталога вече има 200 хиляди дигитализирани файла с периодични издания. Проф. Христова сподели и за идеята за създаване на „Библиотека на отричаните книги“, която ще бъде каталог на апокрифни книги, забранени текстове от V в. пр. Хр. до XIX век.

Проф. Робърт Дарнтън - директор на университетската библиотека в Харвард и професор в същия университет, изрази увереност, че дигитализацията като процес трябва да се използва за осигуряване на по-широк достъп до демократизацията. Съвременните технологии помагат за отключване и достъпност до знанието, за премахване на невидимите бариери пред знанието, допълни той. Проф. Дарнтън даде пример с начина на работа на Американската дигитална обществена библиотека /АДОБ/. По думите му дигиталните библиотеки на различни университети доброволно присъединяват колекциите си към АДОБ. Това е нов вид библиотека, която е свободна и отворена за всички като дори всеки гражданин може да предоставя личните си книги за дигитализиране и включване в колекцията на АДОБ. Разбирането на учредителите на АДОБ е, че щом една книга вече не е в продажба, то тя трябва да се предоставя за ползване на обществото – да не важат авторските права в този случай. Основната идея на АДОБ е да развие общностно съзнание чрез дигитализация на книжни материали. Проф. Дарнтън отбеляза, че проектът е стартирал на 18 април 2013 и само през първата си седмица има 5.5 млн. сваляния на файлове и документи. Според него АДОБ е съвместим и с европейския проект EUROPEANA.

Изпълнителният директор на ФНАБИС Динчо Кръстев обърна специално внимание на EUROPEANA като подчерта, че той вече е сред основните приоритети на ЕК за периода 2014 – 2020. Част от проекта е и EuropeanaPhotography, където фондация НАБИС участва с 15 000 изображения, предоставени от български архиви, библиотеки, музеи и частни колекции. Фондацията развива и първия единен онлайн каталог на академичните библиотеки в страната – Своден каталог НАБИС като към момента в него може да се извършва търсене и библиографска справка сред почти 2 милиона записа.

Директорът на Нюйоркската обществена библиотека Ан Торнтън изтъкна, че от уебсайта на библиотеката има достъп до Сводния каталог на Фондация НАБИС. Тя представи и новият проект за уеб платформа, която ще позволява на потребителите да сравняват стари ръкописи, да слагат свои бележки към текстовете. Тази система ще позволява транскрибирането на ръкописи от всички езици и индексирането им от различни уеб търсачки. Съвсем ново е партньорството между трите най-големи обществени библиотеки в Ню Йорк – Бруклинската библиотека, Обществената библиотека в Куинс и Обществената библиотека на Ню Йорк, които чрез общ интерфейс предоставят достъп до колекциите и фондовете си за учениците от 17 000 училища в щата Ню Йорк, като само 3000 от тези училища имат свои библиотеки, стана ясно на форума.

Със свой панел се включи и председателят на Държавна агенция „Архиви“ Мартин Иванов. Според него обществените институции на паметта (библиотеки, музеи, архиви) преминават към своята 2.0 версия. От затворени институции, обърнати към себе си и с фиксирано работно време за посещения, сега нещата са коренно различни благодарение на новите технологии. Ключовото послание вече е „отворен достъп“, „използване“, и „преизползване“ на информацията. Той анонсира и предстоящия проект между държавната агенция и Фондация НАБИС - photoarchive.bg. Това ще е уеб платформа, в която потребителите ще могат да качват свои лични стари снимки, да тагват личности върху снимки, да създават лични профили, галерии, колекции със снимки и документи, както и да транскрибират текстове доброволно.

Бележки за редактора:

Фондация НАБИС е автор на проекта за създаване на единен своден онлайн каталог на академичните библиотеки в България, който да дава възможност за интегрирано търсене чрез интернет в каталозите на тези библиотеки, както и достъп до библиографската информация за техните книжни и електронни ресурси и до предоставяните от тях услуги през общ портал. До момента 29 библиотеки са се включили в проекта, като мрежата на участниците постепенно и постоянно се разширява. Издирването и ползването на библиографски източници, нужни на учени, преподаватели, студенти и специалисти във всекидневната им работа е трудно и отнема много време. Проектът за Сводния каталог НАБИС решава тези проблеми буквално с един клик, затова мотото е „Клик към знанието“. Финансиран е от Фондация „Америка за България“, като това е най-големият проект на организацията в България.
Фондация „Америка за България” подпомага израстването и укрепването на динамична пазарна икономика и демократично общество в България и подкрепя страната в постигане на пълния ѝ потенциал на успешна и модерна европейска нация. Основана през 2008 фодина, Фондацията е наследник на Българо-американския инвестиционен фонд, създаден от правителството на САЩ чрез Американската агенция за международно развитие. Грантовете, които Фондация „Америка за България” предоставя, продължават отношенията на доброжелателство и приятелство между народите на САЩ и България.