Животът на св. Методий преди замонашването му

[Galahad]

Когато
се разглежда живота на св. Методий преди замонашването му, то обикновено информацията се свежда до това, което е записано в пространното му житие:

„И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен
преди всичко на Бога, а след това и на царя и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид. Затова и първенците, които го обичаха още от детството му, водеха с него достойни разговори. Най-сетне царят, като узна за неговите способности, даде му да управлява славянско княжество — като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне.

Като прекара в това князуване много години и видя много смутове и престъпления в този живот, той замени
стремежите си към мрачните земни дела с небесни мисли; защото не искаше да смущава благородната си душа с неща, които не пребивават вечно. Като намери сгоден случай, той се освободи от князуването и като отиде в Олимп, където живеят свети отци, подстрига се, облече черна дреха и се подчиняваше покорно, като изпълняваше напълно цялото монашеско правило и се занимаваше усърдно с книгите.“

Проложното житие на Методий макар доста по-кратко по обем дава някои важни сведения за живота му преди
замонашването: „… Методий бе от Солунския град, роден от сановити и богати родители, баща Лъв и майка Мария. Той бе от младини юноша мъдър в разговор, силен тялом. Затова и бе известен на царя; царят го държеше винаги при себе си. Когато беше на 12г. (царят) го постави за княз на славяните. И като прекара там
10г., изучи славянския език. И като помисли, че животът на този свят е скоропреходен и мъчението на грешните е дълго, умили се в страх божи, остави сана на князуването пред царя, отиде на Олимпската планина и стана монах. Веднъж царят изпрати брат му Кирил при хазарите да обори евреите и да ги изгони от земята им. Бяха прочее хазарите приели вече еврейската вяра. Кирил пък помоли своя брат Методий да върви с него, понеже владееше славянски език.

Въпреки наличието на тази информация, то данните все пак са оскъдни и за да се проследи по-обстойно
животът му е необходимо да се прибегне до други извори. На първо място възниква въпросът за светското име на св. Методий, което не е споменато в житието. В най-старата история на Дунавска България, която е достигнала до нас, тази написана от Стефан-Богдан Бакшев има бележка, в която се съдържат две имена: „В годината 884 Страхота, или Методий, покръсти във вярата владетелите на Бохемия Борджиоджо (Боржива) и Людмила, неговата съпруга, пресвета жена и мъченица.“ Пак от този пасаж може да се добие представа и за източника на информацията – житието на св. Людмила. Кирил е споменат от Бакшев като Црху, което може да се
свърже с монашеското име на Константин-Кирил Философ, но за Страхота и Методий няма подобна възможност, което показва, че става дума за две различни имена и обяснението може да е, че едното е светското, а другото е монашеското име.

В житието на св. Константин Кирил Философ намираме някои допълнителни сведения за семейството на
Методий. Там е посочено, че баща му се е казвал Лъв и е бил благороден и богат човек, който заемал друнгарска длъжност под властта на стратега на Солун. Родителите на Методий имали 7 деца, като Константин е бил най-малкия. Близък по съдържание е и текста в Похвланото слово за Кирил и Методий от св. Климент Охридски. Там е
посочено, че баща им Лъв бил непорочен, правдив и почитащ бога. За двамата братя пък е посочено: „Те се отличаваха с непорочен живот още от детска възраст и направиха премъдростта своя сестра, като украсиха с нея душата и ума си. А по своята любов и вяра те се надпреварваха един друг, цъфтейки постоянно чрез
мъдростта като благоуханни цветя.” В похвалното слово макар да има приповтаряне на някои данни и да се ползва характерния за такива произведения приповдигнат стил, все пак има и някои сведения, които донякъде могат да допълнят информацията, която се съдържа в житията: „… Методий, от млади години започна да получава високи светски длъжности. Разцъфтявайки като благоуханен цвят. В беседите си Методий се проявяваше като Соломон, изнасяйки дивни притчи, поуки и мисли от пазвата на сърцето си, а в службата си беше приятен с всички. Като летящ с криле, той се проявяваше неочаквано и на война беше страшен като Самсон, Гедеон и Исус Навин. Затова той получи и воеводски чин, но остана в него малко време. Методий
разбра, че този многометежен свят преминава безполезно, подобно на сянка … Той отиде на Олимп и прие монашеско пострижение в черни дрехи …”. От този текст се разбира, че Методий освен като администратор се е изявявал и като военачалник.
Солунчанина Йоан Камениат макар и да е живял малко по-късно е оставил сведения за славянските плена около Солун: „В средата на това поле има някои размесени селища: едни от тях плащат данък на града[Солун] - това са така наречените другувити и сагудати, други селища плащат данък на съседния скитски народ, който се намира наблизо. Освен това селищата са разполо­жени в съседство помежду си. Те общуват чрез търговски връзки със скитите. Това по­край другите обстоятелства е от голяма полза за солунчани, особено когато са в добри отношения помежду си и не грабват оръжие за жестока война. Дълго време в миналото това било и за двете страни предмет на грижи. Те си разменят взаимно необходимите неща при съвместния начин на живот,
като запаз­ват помежду си чуден и дълбок мир.” Император Константин Порфирогент описва населването на региона със славяни и българи: „А цялата стра­на се пославянчила и станала вapвapcкa, когато смъртоносната чума моряла цялата вселена, когато Константин Копроним държал скиптъра на ромейската държава. Поради това прочутият писател Евфимий, написал всеизвестния ямб: "Многолик пославянчен образ" и с това осмял едного от Пелопонес, който много се гордеел със своя благороден, а аз бих казал по-скоро долен произход. А този човек бил Никита, който омъжил дъщеря си София за Христофор, сина на прекрасния и добър император
Роман (става дума за родителите на съпругата на цар Петър І – царица Ирина).
Вероятно именно на едно от тези племена е бил поставен за управител Методий. За военните действия отново косвено може да съдим от сведенията на Константин Порфирогент, доколкото в тях се навеждат данни за проблемите на империята със славянските племена около Солун и в близките административни единици на
империята: „Славяните от темата Пелопонес във вре­мето на император Теофил и на неговия син Михаил (842-867) се отцепили, станали незави­сими и вършели опустошения, поробвания, плячкосвания, пожари и
грабежи. През ца­руването на Михаил, сина на Теофил, (през 847г.) бил изпратен протоспатарий Теоктист, по пря­кор Врнений, за стратег на темата Пелопо­нес, с голяма и силна войска от тракийци, македонци и от останалите западни теми, за да воюва с тях и да ги подчини. Той подчи­нил и покорил всички славяни и други
не­покорни (жители) от темата Пелопонес. Оста­нали само езеритите и милингите около Лакедемония и Елос. Там има голяма и твърде ви­сока планина, наречена Пентадактилос, коя­то се вдава като шия в морето на голямо разстояние. Понеже местността.е неудобна, те се поселили по склоновете на планината, на едната
страна милингите, а на другата езеритите. И споменатият протоспатарий Теоктист, стратег на Пелопонес, който успял да подчини и тях, наложил (данък) на милингите 60 номизми, а на езеритите 300 но­мизми, които те плащали, докато той бил стратег. Споменът за това и до днес е запа­зен у местните жители. А при
царуването на господаря император Роман, протоспатарий Йоан Протевон, стратег на тази тема, съобщил на господаря Роман относно ми­лингите и езеритите, че са се разбунтували и не се покоряват нито на стратега, нито на императорска заповед, а сe държат като не­зависими и самовластни. Не приемат предводител от
стратега, не се съгласяват да отиват заедно с него на поход, нито да изпъл­няват някоя друга държавна служба. Но до­като пристигне това съобщение, за стратег на Пелопонес бил назначен протоспатарий Кринита Аротра. Когато съобщението на протоспатарий Йоан Протевон, стратег на Пелопонес, пристигнало и било прочетено пред господаря император Роман, станало из­вестно въстанието на споменатите славяни и тяхното непослушание или по-скоро непокорство към императорските заповеди. Тогава същият протоспатарий Кринит получил запо­вед, щом те са стигнали до толкова голям бунт и неподчинение, да излезе на поход и да воюва срещу тях, да ги покори и изтреби. И тъй като започнал да воюва срещу тях от месец март, изгорил посевите им и опусто­шил цялата им земя, но те му се противо­поставяли и съпротивявали чак до месец ноември. Тогава, като видели, че загиват, те поискали да водят преговори, да се подчинят и да получат опрощение за предишните си прегрешения. Тогава споменатият протоспа­тарий и стратег Кринит им наложил по-голям данък от
този, който плащали – на милингите освен 60 номизми, които по-рано плащали, още 540 номизми, та целият им данък станал 600 номизми, а на езеритите от 300 номизми, който плащали по-рано, други 300 номизми, така че целият им данък станал 600 номизми. Протоспатарий Кринит събрал и внесъл този данък в
богохранимо­то съкровище. Когато протоспатарият Кри­нит бил преместен в тема Елада и прото­спатарият Варда Платипод бил назначен за стратег в Пелопонес, започнало безредие и бил повдигнат бунт от страна на протоспата­рия Варда Платипод и неговите съмишленици, протоспатарии и началници, които из­гонили от
темата и протоспатарий Лъв Аге­ласт. Тогава внезапно и славизианите нападнали същата тема и славяните езерити и милинги проводили пратеник до господаря император Роман, като искали и гo молили да им опрости добавките върху данъка и те да плащат, колкото по-рано са плащали. По­неже, както казах, славизианите
нахлули в темата Пелопонес и императорът се опасявал да не би и те да се присъединят към сла­вяните и да причинят пълно унищожение на тази тема, то той им дал хрисовул да пла­щат данък, колкото и по-рано – милингите 60 номизми, а езеритите 300 номизми. И тъй това е причината за добавката върху данъка на езеритите и милингите, а също и за ней­ното премахване. Жителите на крепостта Майна не са
от рода на споменатите славяни, но произлизат от по-старите ромеи и до днес се наричат "елини" от местните жители, защото в престаро време били езичници и идолопоклонници, както и древните елини. Те се покръстили при царуването на славния император Васи­лий и станали християни. Мястото, в което живеят,
е безводно и мъчнопроходимо, но богато с маслини и с това те се задоволяват. Това място е разположено до нос Малеа, т. е. отвъд т. нар. Езеро, до морския бряг.Понеже те са напълно подчинени, приемат предводи­тел от
стратега, подчиняват се и изпълняват наредбите на стратега и плащат данък още от най-старо време 400 номизми.”. Сведенията на Константин Порфирогент дават възможност да се направят някакви предположения във връзка със сведенията за Методий от похвалното слово. Той вероятно е „приет като предводител изпратен от
стратега”. Но заради смутовете е твърде вероятно произхода на Страхота да е свързан с племето, за чийто предводител бил поставен, за да има по-голямо влияние над подвластните си. По-трудно е да се определи длъжността му – споменава се княз и воевода, т.е. архонт и стратег. Вероятно е имал и някаква титла и тя е била
измежду изброяваните от Константин Порфирогент.

Другият ученик на Методий – Константин Преславски пък е оставил едно друго сведение, което не се среща в останалите извори – за съпругата и децата на Методий: „Оставил род и отечество, съпруга и деца, свети учителю, в пустинята поиска да живееш със светите отци, преславни.”. Споменаването на оставянето
на Отечеството, т.е. заминаването за манастира Полихрон на планината Олимп в Мала Азия показва, че до тогава Методий е живеел в родния си град или някъде из неговата околност. По-неясен е въпросът за жената и децата на Страхота, тъй като това е всичко, което е казано за тях.

Въпреки, че има толкова изобилна литература за живота на Методий, то все пак се оказва, че годините преди замонашването му са сравнително малко осветлени в изворите.

Редактирано Май 29, 2013 от ISTORIK

[Skubi]

Така без карта, граници ми се чувсва, че този пелопонес и бил пълен предимно със славянски племена и скити, и елините били доста малко.

Също интересно, че Методи трябвало да научи славянският език. За български и дума не става? Кои са тези езери и милинги?

Кирил го пращат при хазарите а той вика Методий защото говори славянски. Значи Кирил не е говорил? А с хазарите тогава на какъв език са общували. Или те са говорели славянски?

Интересно....

[Last roman]

хазарите имали много роби-славяни. Всъщност те изнасяли славянски роби за халифата.

[T.Jonchev]

Въпросните две посочвания за отношението на Методий към славяните и славянския език са сред най-ярките аргументи срещу хипотезата за славянския произход на братята. В продължение на десетилетия в христоматиите тези два израза услужливо бяха пропускани и заместване с многоточия.

[resavsky]

Между другото навсякъде деликатно се пропуска причината за замонашаването на Методий и прекъсването на една толкова перспективна политическа кариера.Доброволно или принудително е било това замонашаване?

[Христо Тамарин]

Така без карта, граници ми се чувсва, че този пелопонес и бил пълен предимно със славянски племена и скити, и елините били доста малко.

Също интересно, че Методи трябвало да научи славянският език. За български и дума не става? Кои са тези езери и милинги?

Кирил го пращат при хазарите а той вика Методий защото говори славянски. Значи Кирил не е говорил? А с хазарите тогава на какъв език са общували. Или те са говорели славянски?

Интересно....

Едва ли елинофонията е била изгонена от Пелопонес. Сега например само там има гръцки диалект от дорийски тип, докато всички други днешни гръцки диалекти са на основата на койне.

Международният език е бил гръцки по онова време. Така че Константин Философ (Св. Кирил) ще се е надявал да си общува с хазарите на гръцки. Но от друга страна, славянският е бил също така много разпространен по линията на търговията с роби. В Хазария, пък и на много други места, винаги биха намерили преводачи със славянски език измежду робите. Поради това брат му Методий би му бил полезен.

[T.Jonchev]

Между другото навсякъде деликатно се пропуска причината за замонашаването на Методий и прекъсването на една толкова перспективна политическа кариера.Доброволно или принудително е било това замонашаване?

Май съм ти казвал мнението си по този въпрос, така че може да се повторя:

според мен оттеглянето му от поста и замонашването най-вероятно е било свързано с падането от власт на семейния приятел и покровител Теоктист.

[resavsky]

Тоест доброволно но с елемент на принуда.Между другото семейството на Кирил и Методий трудно може да мине за част от висшата византийска аристокрация.Да си архонт на Славиния далеч не е върха на сладоледа.Да не говорим че балканските провинции /където безспорно е служил Методий/ винаги са били приемани като по малко престижни в сравнение с малоазиатските.Положение което се запазва до Манцикерт 1071 г.

[Galahad]

Относно езиците, които са знаели Кирил и Методий си съществува едно вожно сведение в житието:

Тогава царят каза на Константин Философ: “Чуваш ли, Философе, тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето
ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски.”

Наред със сведенията на Камениот и К. Порфирогент ми се струва, че няма място за съмнение, че двамата са знаели славянски. Предполагам обаче правите разлика между майчин език и турска филология и сте виждали как човек с майчин език се оправя в Турция. Като представители на виз. аристокрация Лъв и семейството му в своята офиц. дейност е трябвало да боравят с гръцки, пък за писане то все още не е имало алтернатива да пишат на славянски. Германците примерно са направили днешната турска латиница, но когато са сторили това са имали много голям опит в издаването и превода на турски съчинения (те някои от изданията още са си в оборот).

По всичко личи, че Кирил е водещата фигура за създаването на азбуката, но той се развива в рамките на византийското образование, докато Методий има възможността да работи изцяло в славянска среда. Предполагам всеки от вас се е сблъсквал със ситуацията да изучаваш чужд език и да го използваш на място - получава се малко като случая със сержант Краптри от "Ало, ало".

Та предполагам, че под "изучи славянския език" става дума за изследване на езика, т.е. го е научил така, както и самите славяни не са го изучавали. Големия брой качествено преведени книги от Библията от Методий показва, че е познавал славянския език изключително добре. Подобно нещо успяват да направят патр. Евтимий и книжовниците около него - да отстранят натрупаните с годините грешки при преписването, но този кръг от преводачи е изключително възхваляван във Византия и останалите славянски страни. За Кирил също е казано, че за 3м. усвоил граматика, т.е. гръцката граматика, но това не означава, че не е знаел гръцки.

[Христо Тамарин]

Проложното житие на Методий макар доста по-кратко по обем дава някои важни сведения за живота му преди

замонашването: „… Методий бе от Солунския град, роден от сановити и богати родители, баща Лъв и майка Мария. Той бе от младини юноша мъдър в разговор, силен тялом. Затова и бе известен на царя; царят го държеше винаги при себе си. Когато беше на 12г. (царят) го постави за княз на славяните. И като прекара там

10г., изучи славянския език. И като помисли, че животът на този свят е скоропреходен и мъчението на грешните е дълго, умили се в страх божи, остави сана на князуването пред царя, отиде на Олимпската планина и стана монах. Веднъж царят изпрати брат му Кирил при хазарите да обори евреите и да ги изгони от земята им. Бяха прочее хазарите приели вече еврейската вяра. Кирил пък помоли своя брат Методий да върви с него, понеже владееше славянски език.

Относно езиците, които са знаели Кирил и Методий си съществува едно вожно сведение в житието:

Големия брой качествено преведени книги от Библията от Методий показва, че е познавал славянския език изключително добре.

Ясно, че са знаели славянски език. По-старият брат вероятно го знаел по-добре.

Явно източниците си противоречат по въпросът кога братята са го научили славянският език. Може да са го научили още в детството си, може и да са го научили в по-зряла възраст.

Но дори да са го научили славянският език едва в зряла възраст, пак биха се справили с преводът на Светото Писание със същият успех. Сам по себе си Евангелският превод е твърде важен. Забележете, че думите, употребени в преводът, придобиват значенията и отсенките, придадени им от самото Евангелие. Сам по себе си Евангелският превод е образец на художественост и е "красив" някак си по определение.

Какви езици са знаели двамата братя? Със сигурност и на първо място, гръцки (и то от детска възраст). Със сигурност и на второ място, латински (може би са го научили в зряла възраст). На трето място, славянски.

Българи ли са двамата солунски братя или пък гърци или пък славяни? Нито едно от трите. Били са ромеи. Romani sumus - биха казали на Папата при разговорът си с него и Папата би се съгласил. Да се търси друго е просто суета.

[Galahad]

Папата е ясно какво е казал по въпроса - нарекъл е василевса на ромеите, че бил василевс на гърците. Разбира се пратениците занесли писмото с такова обръщение веднага се озовали в затвора, а малко по-късно и самия папа. Но в случая говорим какво би казал папата без около него да стои тагма ромеи готови при грешен отговор да го окошарят.

За разпространението на "славянския" език в района на Солун имаме достатъчно независими източници, тъй че и това е ясно - бил е разпространен, а по-ученолюбиви момци като Страхота и Константин са го знаели. Втори е въпросът за това, дето днес наричаме "ниво".

В Успение Кирилово в прав текст е посочено, че Кирил е бил от български произход. Това съчинение смущава някои изследователи и заради известието, че Кирил отишъл на река Брегалница, покръстил 54 000 славяни и им написал книги на славянски език - и всичко това преди великоморавската мисия. Прави впечатление обаче, че съчинението съдържа доста подробности, доста е точно, при това до степен, че реализмът на описанието взима връх над традиционното житийно изложение. По-малко се обръща внимание обаче на обстоятелството, че според съчинението имаме двукратно споменаване на писането на книги и че има разлика между двата момента - посочено е, че на Брегалница е написал книги на славянски език, докато във Великоморавия пише, че е превел книгите (библейските) от гръцки на славянски. В първия случай става дума за написани направо на славянски книги, а във втория за превод на книги. Вероятно от първата група е и споменатата от дуклянеца книга:«установил много закони и добри обичаи, ако някой иска да узнае, нека прочете славянската книга Методиос». Идеята ми обаче беше да обърнем внимание на мирските години на Методий, защото тази тема е по-пренебрегвана. Пък темата за произхода - тя в днешно време си е направо дежурна.