Шумерски клинопис, шумерски език - що е то?

[Perkūnas]

Произход на клинописа

"В началото беше жетонът..."

В Древна Месопотамия и съседните области (районът, известен като Плодородния полумесец) използват счетоводна система от глинени жетони (с размер от 1 до 3 см) с различна форма: кръг, сфера, цилиндър, пирамида и др., за означаване на количествата стока или дарове за владетели или божества (например, 1 жетон= 1 крина жито, 1 жетон = 10 овце, делви масло и др.). В продължение на доста дълъг период (VIII до IV хилядолетие преди Христа) жетоните са доста прости, но постепенно върху тях започват да се появяват знаци, за да се различават по-ясно видовете стока. Това е свързано с появата на големите градски центрове през IV хилядолетие преди Христа, когато търговията е във възход, и видовете стока стават все по-разнообразни.

Жетони:

Жетоните се съхраняват в запечатани глинени съдове (bulla), върху които понякога се отбелязват бройката жетони в съда и вида стока, нещо като етикет от съвременна гледна точка. Тази система постепенно бива заменена от записи на глинени плочици, включващи изображения на стоката (пиктограма) и цифров знак за бройката (единици, десетици и шестдесетици). Такива плочки са открити в Шумер, Урук, Джемдет Наср, Ур (3100-2800 г. пр. Хр.). Отначало изображенията се издълбават върху глината и имат по-скоро формата на резки (старошумерско писмо).

Плочка, показваща видовете стока:

Нуждата от по-сложни сметки изисква и математически пособия. Таблица за умножение с шумерски цифри (Шумер, около 2700 преди Христа). кръгче=10, големият клин = 60:

Геометрична задача с вавилонски цифри:

С въвеждането на “счетоводните” плочици системата от глинени жетони става излишна и към началото на третото хилядолетие преди Христа отпада.

Докъм 2700 г преди Христа писмеността се използва само за счетоводни цели. "Писмеността се е родила от счетоводството" (мнение на френската археоложка Шманд-Бесера, която първа доказва връзката между глинените жетони и наченките на писмеността в Двуречието). Най-ранните записи са описи на налични количества стоки или предмети в различни складове или за доставки на стоки в храмове и дворци. Постепенно се появяват и знаци, означаващи собственика на стоката (вижте по-горе).

Най-старите счетоводни текстове датират от 3100 г. преди Христа (Лагаш, Нипур, Урук, Ур, Ериду) и съдържат пиктограми (идеограми, логограми), знаци-картинки, предаващи точно определено понятие или дума - конкретната стока. Към 2800-2700 преди Христа се появяват първите опити за записване на свързан текст с помощта на идеограми. За записване на текст, който съдържа много повече понятия, е необходим по-голям брой идеограми. Макар че с картинки може да бъде предаден определен разказ (като комикс), все пак е изключително трудно да се изобразяват всички детайли на глинените плочици. Тъй като знаците се отпечатват върху мократа глинена плочка с помощта на наострен тръстиков калем (наричан още стило, от латински stilus), те придобиват характерната клиновидна форма.

Видео (на испански), което показва начина на изписване на шумерските цифри. Показана е и промяната в изписването на няколко логограми.

http://www.youtube.com/watch?v=g3zzT8zPPPw

[Perkūnas]

Светът е логограма

С течение на времето логограмите придобиват все по-абстрактен вид и не са различими за човек, който не ги познава.

saĝ [saŋ] “глава”

šu [šu] “ръка”

ka [kag] “уста”

ĝeš [ŋeš] “дърво”

Забележка: В скоби е означено условното, реконструирано произношение на знака.

Появява се професията “писар”. Писарите се обучават в специални школи, където научават смисъла на отделните знаци. Тъй като броят логограми е огромен (над 1500), а нуждата от знаци за нови и отвлечени
понятия расте, клиновидното писмо се променя.

Развиват се нови знаци по няколко начина:

-чрез доуточняващи клинове: вижда се, че ka "уста" е производно на saĝ "глава" чрез добавяне на доуточняващи клинове (посочва се част от цялото)

-чрез налагане на отделни клинописни знаци един върху друг за предаване на свързани по значение понятия. Ето два примера:

съчетание от знаците ka “уста” + a “вода” дава знак naĝ с ново произношение [naŋ] и значение “пия”

съчетание от знаците ka “уста” + ninda “хляб” дава нов знак gu₇, който означава [gu] “ям”.

Някои логограми придобиват многозначност.

Например:

знакът ka “уста” се употребява за запис на близки по значение понятия: [kiri] “нос”, [zu] “зъб”, [inim] “дума”

знакът аpin “плуг” записва съответно [uru] “сея”, [engar] “орач”, [absin] “бразда”.

За да се доуточни значението на тези многозначни знаци се добавя определителен маркер, който не се чете, а само доуточнява смисъла.

Например: ^ĝešapin е съчетание от знаци “дърво" и "плуг”, което показва, че знакът означава в този случай предмет от дърво и трябва да се прочете [apin] “плуг”, докато ^lu2apin “човек" + "плуг” показва, че става дума, за човек, който използва плуг и съчетанието се чете [engar] “земеделец, орач”.

[Perkūnas]

Светът е ребус

Около 2600 г. преди Христа в Шумер настъпва най-важната стъпка към усъвършенстването на клинописа: запис по принципа на ребуса. Текстовете започват да употребяват принципа на ребуса: за изразяване на отвлечено понятие се използва знак с подобна фонетична стойност. Това е улеснено донякъде от наличието на голям брой омоними (думи с еднакво звучене, но с различно значение) в шумерския език.

Пример:

Глаголът [til] “живея” звучи подобно на съществителното ti [ti] “стрела” и се записва със знака ti “стрела”.

Съществителното [ti] “ребро” се записва с определителен маркер uzu “плът” по следния начин ^uzuti.

Изписана силабограма върху логограма пък поражда нов знак, чието значение е свързано с това на логограмата, но силабограмата упътва читателя към произношението и съответното значение.

Например изписвайки върху ka “уста” знака me [me] “твар” писарят създава нов знак eme, означаващ [eme] “език”

а съчетанието ka “уста” и nun [nun] “принц” означава nundum [nundum] “устна”.

Това е огромно нововъведение, което ускорява появата на сричков клинопис. Все повече думи биват разделени на срички и записани последователно сричка по сричка. Започват да се използват все по-често знаци-срички (силабограми), които са значително по-малко на брой от първоначалните логограми (шумерският клинопис употребява около 600 силабограми, докато еламският клинопис (1300 г. преди Христа, т.е. хиляда години по-късно) - малко над стотина, а староперсийският (шести век преди Христа) само четиридесетина (!) силабограми). Знакът-сричка произлиза от пиктограма, изгубила в случая конкретното си значение и употребявана с чисто фонетично значение.

Принципът на ребуса дава възможност да се записват не само морфологичните показатели, но и синтактичните отношения в речта. Вече могат да записват чужди думи и имена (за които няма шумерска логограма).

За съжаление в шумерски не съществува стандарт за използване на силабограмите и една сричка може да бъде записана по много различни начини: например сричката [gu] може да бъде записана по няколко различни начина и то със знаци, чиито значения нямат нищо помежду си: gu “въже”, gu₂ “врат”, gu₃ “глас”.

Сложното в случая е, че записаният текст представлява ребус сам по себе си, който трябва да бъде разшифрован (“уста” + “принц” = ?). При писане не се прави разлика между знаци или комбинации от знаци с “буквално”, “преносно”или “фонетично” значение – от пръв поглед текстът може да представлява неразбираема поредица от знаци и е необходимо владеене на шумерския език за правилно разчитане на текста.

Около 1800 г Хр. шумерският език отмира като говорим, но продължава да се употребява като административен и богослужебен език в Асирия. Текстове на шумерски продължават да се преписват от асирийски писари, които за улеснение употребяват много по-често определителни маркери. Нерядко шумерската дума е изписана двойно и тройно “за презастраховане”: с логограма, следвана от силабограми, които я транскрибират фонетически, и придружена от определителен маркер. Това престараване на писарите е от огромна полза при разшифроването на шумерския език.

Транскрипция: правила

За улеснение в асирологията е разработена система за транскрипция на клинописен текст (последователност от клинописни знаци). Клинопис използват доста голям брой древни езици, които с малки изключения не са родствени помежду си.

Шумерският език съдържа голям брой омоними (думи с еднакво звучене, но с различно значение), в шумерското писмо те се изписват по различен начин, с различни знаци. Понятието омоними в случая е не съвсем точно, тъй като произношението на шумерския език е неизвестно. Произношението на знаците е възстановено според наличните в акадския клинопис транскрипции на шумерски думи, с други думи днес знаем единствено как асирийците (семитски народ, съседен на шумерите, говорещ акадски език) са произнасяли (може би доста неточно) шумерски.

При транскрипцията на омонимите се употребяват долни индекси с числа, за да се изпишат на латиница различните знаци (по-рано се е употребявала система от ударения и други диакритични знаци за да се различават знаците: например u, ú, ù означават различни знаци с различно значение). Това правило на номерация се отнася до едносрични и многосрични омоними: например du “отивам, идвам”, du₂ “строя”, du₃ “освобождавам” (глаголни основи). Обратното също е в сила: един знак може да има повече от едно значение (многозначен знак) и в речник различното значение се означава по стандартния начин. При транскрибиране след многозначен знак в скоби с главни букви се изписва точното значение при многозначност (ако контекстът позволява да се разбере какво е то).

При транскрипция на шумерски текст се употребяват малки латински букви. С главни букви се изписват знаци с неизвестно, недоуточнено от контекста значение (ако знакът е многозначен) или с недоуточнено произношение. или фонетичната стойност на лигатурата (сбор от знаци).

Шумерограма

В акадски, хетски, еламски и други чуждоезикови текстове се използват много често шумерограми. Това са клинописни знаци с определено значение, които се употребяват като съкращения и при четене се заменят с еквивалента на съответния език, например в акадски текст думата il “бог” може да се запише с шумерограма DIĜIR, която при прочит ще се прочете [il], а не [diŋir].

Подобна система се използва в японския език, където се употребяват китайски йероглифи за съкратено записване на определени понятия.

При транскрипция на такива чуждоезикови текстове шумерограмите се изписват с главни букви, за да се покаже, че знакът не се чете “буквално”. В хетски например понятието “хляб” е изписано винаги с шумерограма NINDA, така че хетската дума “хляб” засега не е открита.

Определителен маркер (детерминатив)

Определителните маркери в клинописа са знаци, които доуточняват значението на съседните знаци, но не се четат. Обикновено те посочват семантичната категория на предмета или лицето (материал: дърво, метал, плод, вид животно и др.). Примери за такъв маркери:

mušen "птица", който показва, че става дума за название на птица;

DIĜIR, който показва, че става дума за име на божество.

Тези маркери при транскрибиране се изписват на горен ред.

Лигатури

Лигатури от знаци (свързано изписване) се означават с плюс, а съчетание от знаци (един вписан с друг) с хикс.

Съществуват и други правила, но те не са толкова важни.

Толкова за клинописа. По-нататък ще направя кратко описание на шумерския език.

Редактирано Май 24, 2013 от Perkūnas

[Aspandiat]

Окачих темата като важна.

Благодарности (освен плюсовете) на Перкунас за хубавото изложение. Както съм казал, няма да позволя темата да се затлачи от глупости и спам. Така че ако някой установи, че мнението му липсва, да знае, че е станал жертва на модераторския ми "произвол".

[T.Jonchev]

Много интересно, моите адмирации!

[Пандора]

Определителните маркери в клинописа са знаци, които доуточняват

значението на съседните знаци, но не се четат. Обикновено те посочват

семантичната категория на предмета или лицето (материал: дърво, метал,

плод, вид животно и др.). Примери за такъв маркери:

mušen "птица", който показва, че става дума за название на птица;

DIĜIR, който показва, че става дума за име на божество.

Може ли в такъв случай да се направи извод ,че името на конкретно шумерско божество се превръща в общ термин за бог ?

В акадски, хетски, еламски и други чуждоезикови текстове се използват много често шумерограми.

Това са клинописни знаци с определено значение, които се употребяват

като съкращения и при четене се заменят с еквивалента на съответния

език, например в акадски текст думата il “бог” може да се запише с шумерограма DIĜIR, която при прочит ще се прочете [il], а не [diŋir].

Ако обаче не знаеш акадски ,как ще произнесеш шумерограмата ? На езика ,който знаеш

[Skubi]

Ако обаче не знаеш акадски ,как ще произнесеш шумерограмата ? На езика ,който знаеш

Здрасти!

Това е интересно, защото много от тези езици не знаем как се е произнасял. Само може да се тълкува....Но навярно ако намерят 1-2 повече общи неща тогава с голямо съмнение маже да се каже, че са ги казвали еднакво.

Например ако след 20 000 години намерят надпис Футбол, Football ще знаят, че това е било нещо много важно /навярно божество, -ва / защото на всички езици еднакво са го писали /е има малко отклонения, унгарците например му казват още фоци-foci или ритане на топка-labdarúgás/ и като маите са строили големи десетохилядни светилища, обучавали са в училища борците на тези ритуали....

Така, че ако намериш обща шумерограмма ако и знаеш контекста навярно се е произнасяла малко иначе но значението и било същото...

Виш викито /не българското а тези до които има звездичка(Fr)/.

Само за пример в дипломацията са го ползвали редица страни:

egyiptomi luvi föníciai szír

http://hu.wikipedia.org/wiki/%C3%89k%C3%ADr%C3%A1s

Редактирано Май 25, 2013 от Skubi

[Пандора]

Здрасти!

Това е интересно, защото много от тези

езици не знаем как се е произнасял. Само може да се тълкува....Но

навярно ако намерят 1-2 повече общи неща тогава с голямо съмнение маже

да се каже, че са ги казвали еднакво.

Което евентуално да говори за културни контакти също

[Skubi]

Което евентуално да говори за културни контакти също

И дипломатически. Поне м-у гореспоменатите. Щом като официалният писмен е бил клиненият. Поне така казват....

[Last roman]

браво, Перкунас, много полезна тема, щото ми е писнало да чета дилетантски съчинения.

[КГ125]

Чакаме продължението! :)

[Perkūnas]

Може ли в такъв случай да се направи извод ,че името на конкретно шумерско божество се превръща в общ термин за бог ?

Ако обаче не знаеш акадски ,как ще произнесеш шумерограмата ? На езика ,който знаеш

Шумерското DIĜIR е общо понятие за божество, свръхестествено същество. Ако се използва като определителен маркер, той показва, че следващият знак или знаци транскрибират името на конкретното божество.

Например:

^diĝirmuš₃ = Инана, върховната богиня, наричана във вавилон Ищар. muš₃ е знак, изобразщващ сноп тръстика (символ на богинята).

Как се развива по-нататък клинописът?

Акадският клинопис е следваща степен на усъвършенстване на клинописното писмо: акадският език е семитски (коренно различен от шумерския), но тъй като двата народа съседстват дълго време, акадските писари успяват да пригодят писмото към нуждите на своя собствен език. Това примерно не се случва с египетските йероглифи.

Във Вавилон доопростяват изписването на клинописните знаци и разработват система от около стотина знака, които означават точно определени срички и които се употребяват за запис на фонеми, чужди на шумерския език.

Така семитският акадски език може да бъде записван фонетически. Акадски писар може да запише изречението Царят се върна в двореца си. по два начина:

-изцяло фонетически:

šar-ru-um a-na e-kal-li-šu il-li-kam

или

-с помощта на шумерограми LUGAL “цар” и Е₂.GAL “дворец”:

LUGAL a-na Е₂.GAL-šu il-li-kam.

Тъй като шумерският език продължава да се употребява в администрацията и в богослужението успоредно с акадски, за нуждите на писарите се съставят двуезични шумеро-акадски речници и наръчници за писари, където много шумерски думи са записани сричково. Това помага за разшифроването на шумерската клинописна система.

Клинописната система в своя най-усъвършенстван вид съдържа знаци за думи (логограми), знаци-срички и определителни маркери (които не се четат). Акадският клинопис става пример за подражание и бива използван за записване на други древни езици: хатски, урартски, хетски, угаритски, еламски. Разбира се употребата на шумерограми и акадограми (знаци със същата функция, но въведени от акадците) затъмнява начина на произношение на друг език. Както споменах, в текстове на хетски език (индоевропейски език) употребата на шумерограми и акадограми е доста разпространена - пример е следното изречение от описание на празник (Боазкьой), където има смесена употреба на акадски сричков клинопис и идеограми (шумерограми и акадограми):

ĜEŠ ^DIĜIRINANNA GAL ^LU2.MEŠha-li-ya-re-es SIR₃RU ^LU2ALAM.KA UD me-ma-i ^LU2pal-wa-tal-la-as pal-wa-iz-zi ^LU2ki-i-ta-as hal-za-a-i

Под съпровода на голямата лира на Инана певците пеят, шутът забавлява, зрителят ръкопляска, разказвачът/жрецът (?) разказва.

С шумерограми са записани голямата лира на Инана (в творителен падеж), шут и са доуточнени като лица haliyares "певец" (в множествено число), palwatallas "зрител, ръкопляскащ", kītas "вид обредно лице", а с комбинация от шумерограма и акадограма SIR₃RU е записана формата [ishamiyanzi] "пеят". Как обаче е звучало голямата лира на Инана на хетски не става ясно от текста. Формата ishamiyanzi е възстановена въз основа на сричков запис на глагола от друг текст и според типа спрежение.

В интерес на истината, хетският език дълго време е бил неразшифрован, тъй като никой не е предполагал съществуването на индоевропейски език в Мала Азия в дълбоката древност. Употребата на шумерограми обаче спомага за разшифроването на следния текст от чешкия учен Хрозни (известния пример хляб и вода):

nu NINDA-an e-iz-za-at-te-ni wa-a-tar-ma e-ku-ut-te-ni.

? + хляб + ? + нещо, което прилича на немското essen "ям" + ? + нещо, което прилича на английското water "вода" +?+?+?

Еврика! e-ku-ut-te-ni = глаголна форма със значение "пия". Веднага се разпознават и общи глаголни окончания -te (2л.,мн.ч.) при двата глагола и за винителен падеж при двете имена. Оттук учените започват да намират в хетските текстове морфологични елементи, сродни с тези в други индоевропейски езици и езикът постепенно се разшифрова. Можем да прежалим факта, че произношението на думата "хляб" на хетски език е неизвестно.

Редактирано Май 27, 2013 от Perkūnas

[Perkūnas]

Акадският език се използва като дипломатически от всички древни империи в Месопотамия, Анатолия и Иранското плато.

Разшифроване на клинописа

При клинописа нямаме Розетски камък, тъй като се използва една и съща система от знаци за няколко различни езика. Тъй като от гръцките източници и от Стария завет са известни лични имена на вавилонски и асирийски царе, се е знаело, че езикът на Асирия и Вавилон е семитски. Но няма начин да се разчете клинописа от множеството плочки, намерени във Вавилон.

Първият разшифрован клинописен текст е староперсийският вариант на Бехистунския надпис на Дарий. Тъй като староперсийският клинопис е най-млад, е и най-опростен (около 40 знаци, сричков, но почти фонетичен, т.е. знак ka може да се чете и като k). Разчетени са личните имена Дарий, Ксеркс, фамилията Ахеменид и думата "цар", която се повтаря няколко пъти в надписа, и названия на няколко ахеменидски сатрапии. Тези имена са известни от гръцките източници и е било сравнително лесно да се направи съпоставка на сричките. Установява се, че този езикът е близък до този на Авестата и до санскрита.

Тъй като Бехистунският надпис е триезичен (староперсийски, еламски и акадски), следващата степен на дешифровка е еламския текст (малко над стотина знака, също сричков). Произношението на доста срички е изтълкувано чрез съпоставка с вече разчетените местни и лични имена. Езикът е непознат, но не е семитски.

Третият вариант на надписа е с най-сложен клинопис. Езикът се оказва семитски. Установени са правила за прочит като се имат предвид фонетиката и морфологията на сродните семитски езици (староеврейски, арабски, арамейски и под.). Започват да се разчитат и клинописните надписи по плочки, намерени във Вавилон. Покрай тях е разкрит и шумерският език.

Редактирано Май 27, 2013 от Perkūnas

[Perkūnas]

За разлика от индоверопейските езици (или семитските, тюркските, монголските) шумерският език е ергативен.

Какво значи това?

При езиците с номинативен строй подлог на изречението е извършителят на действието (agens), който или стои в именителен падеж (nominativ) или не е маркиран падежно.

При езиците с ергативен строй (грузински, чеченски, баски, индиански и африкански езици), подлог на изречението е обектът на действието (patiens), който не се маркира падежно (и се нарича absolutiv).

При изучаването на шумерски език се използва същата терминология: различават се patiens (обект на глаголното действие) и agens (извършител на глаголното действие). Всяко изречение в шумерски има patiens, който не е маркиран (абсолютна форма, absolutiv, ABS), докато agens-ът не е задължителен. Ако в изречението присъства agens, той се маркира винаги с окончание за ергативен падеж -e. Сказуемото се съгласува винаги по лице и число с patiens-a с помощта на окончание, прибавено непосредствено след глаголния корен.

Следните две изречения на шумерски език имат еднаква синтактична структура, въпреки че във втория пример на български се използва страдателен залог:

{lu₂}+{Ø} {ba}+{uš₂}+{Ø} > lu₂ ba-uš₂
{мъж}+{ABS} {MOD}+{умирам}+{3л., ед.ч.} Мъжът умря.

{e₂}+{Ø} {ba}+{du₃}+{Ø} > e₂ ba-du₃
{къща}+{ABS} {MOD}+{строя}+{3л.,ед.ч.} Беше построена къща.

Забележка: В случая не може да говорим за представката ba- като показател за медиален залог, тъй като тя има по-широка модална употреба (MOD).

Ако се добави agens, той стои в ергативен падеж (-e), който се маркира повторно при сказуемото (-n-):

{lugal}+{e} {e₂}+{Ø} {ba}+{n}+{du₃}+{Ø } > lugal-e e₂ ba-an-du₃
{цар}+{ERG 3л., ед.ч.} {къща}+{ABS} {MOD}+{ERG 3л.,ед.ч.}+{строя}+{3л., ед.ч.} Царят постои къща.

{lugal}+{e} {lu₂}+{Ø} {ba}+{n}+{uš₂}+{Ø} > lugal-e lu₂ ba-an-uš₂
{цар}+{ERG 3л., ед.ч.} {мъж}+{ABS} {MOD}+{ERG 3л., ед.ч.}+{умирам}+{3л., ед.ч.} Царят уби мъжа.

Шумерският език е аглутинативен (формите се изменят с добавяне на неизменяеми афикси, но за разлика от тюркските езици, коренът не винаги стои на първо място в аглутинативната конструкция). По-скоро може да се говори за аглутинативна “верига”, в която всеки елемент има точно определено място. Шумерският език употребява “именни” вериги и “глаголни” вериги (сказуемо).

Подредба на елементите в именна верига

Съществителното име стои винаги на първо място, следвано от определението и падежния показател.

{Име}+{Прилагателно+Показателно/Притежателно местоимение+Множествено число}+{Падежен афикс}

или при местоимения

{Местоимение}+{Падежен афикс}

Задължителни елементи: име/местоимение и падежен афикс.

Подредба на елементите в глаголна верига

{Представки}+{Глаголен корен}+{Окончание за лице и число}

Представките включват информация за глаголната модалност (MOD), за синтактичната структурата на изречението: има ли “дателен падеж” (DAT), “местен падеж-терминатив” (LOC-TERM), “ергативен падеж” (ERG)?, както и информация за различните видове обстоятелствени пояснения.

Окончанието за 3л., ед.ч. е нулево {Ø}, което означава, че най-често последният елемент в глаголната верига е коренът.

Примери:

{ma}+{n}+{šum₂}+{Ø} > ma-an-šum₂
{1л., ед.ч., DAT}+{3л., ед.ч.,ERG}+{дам}+{3л., ед.ч.} Той/тя/то ми дава/даде.

{diĝir-ĝu₁₀}+{e} {nam-lugal} {ma}+{n}+{šum₂} > diĝir-ĝu₁₀ nam-lugal ma-an-šum₂
{бог-мой}+{3л., ед.ч. ERG} {царска власт}+{ABS} {1л,ед.ч.,DAT} + {3л., ед.ч. ERG} + {дам} + {3л., ед.ч.} Моят бог ми даде царската власт.

Забележка: в писмения период на шумерския език в някои случаи се наблюдава слято записване на съчетание от гласни u + e > u, както е в горния пример {diĝir-ĝu₁₀}+{e} > diĝir-ĝu_10.

Ако в изречението има обстоятелствено пояснение, то също се повтаря в глаголната верига:

{nin}+{Ø} {lugal}+{da} {n}+{da}+{tuš}+{Ø} > nin lugal-da in-da-tuš
{царица}+{ABS} {цар}+{COMM} {местоим, 3л.,ед.ч, клас лица}+{COMM}+{седя}+{3 л., ед.ч.} Царицата седна до царя.

{lugal}+{Ø} {nin}+{da} {iri}+{še₃} {b}+{ši}+{ĝen} > lugal nin-da iri-še₃ ib-ši-ĝen
{цар}+{ABS} {царица}+{COMM} {град}+{ALL} {местоим, 3л., ед.ч., клас група}+{COMM}+{движа се}+{3 л., ед.ч.} Царят отиде в града заедно с царицата.

Означение: COMM съвместен падеж (комитатив), ALL - алатив (за движение към).

Ако семантичното ударение пада върху царица, то в глаголната верига ще се постави съответния маркер

{местоим, 3л., клас лица}+{COMM} > lugal nin-da iri-še₃ in-da-ĝen

[Perkūnas]

Забравих да напиша, че в шумерски глаголът не се спряга по време.

Вместо това глаголите се различават по вид: свършен и несвършен.

Свършеният по вид глагол представя действието като цялост, докато несвършеният вид го представя в процеса на извършването, както е в български. Затова при превод глаголното време зависи от контекста. Тази особеност на шумерския език е отбелязана в акадските наръчници. За съжаление те са съставени в период, когато шумерският език вече е мъртъв и затова употребата на различните видове глаголи днес не е напълно ясна. Формални граматики ще се появят едва хилядолетия по-късно в Индия и Гърция.

[Пандора]

Шумерското DIĜIR е общо понятие за божество,

свръхестествено същество. Ако се използва като определителен маркер, той

показва, че следващият знак или знаци транскрибират името на

конкретното божество.

Например:

^diĝirmuš₃ = Инана, върховната богиня, наричана във вавилон Ищар. muš₃ е знак, изобразщващ сноп тръстика (символ на богинята).

Благодаря!

Така семитският акадски език може да бъде записван фонетически. Акадски писар може да запише изречението Царят се върна в двореца си. по два начина:

-изцяло фонетически:

šar-ru-um a-na e-kal-li-šu il-li-kam

или

-с помощта на шумерограми LUGAL “цар” и Е₂.GAL “дворец”:

LUGAL a-na Е₂.GAL-šu il-li-kam.

Това означава ли ,че "дворец" и в двата езика има близко звучене или е известно звученето само в единия език ?

Словоредът явно е обратен :"Царят къща построи".И в нахо-дагестанските езици е такъв,а също и в българския фолклор понякога.

[Perkūnas]

Това означава ли ,че "дворец" и в двата езика има близко звучене или е известно звученето само в единия език ?

Пандора, страшно си наблюдателна! Шумерското e₂ gal означава "дворец, храм" (букв. голям дом) и е заета в акадски akallu (където е пригодена към семитската флексия на корена).

Шумерският език и акадският език съжителстват доста дълго време и има обмяна на лексика (около 5% от акадската лексика е заета от шумерски). В по-късните шумерски текстове (края на 3-то хилядолетие пр.Хр.) също има акадски заемки.

[Skubi]

Пандора, страшно си наблюдателна! Шумерското e₂ gal означава "дворец, храм" (букв. голям дом) и е заета в акадски akallu (където е пригодена към семитската флексия на корена).

Шумерският език и акадският език съжителстват доста дълго време и има обмяна на лексика (около 5% от акадската лексика е заета от шумерски). В по-късните шумерски текстове (края на 3-то хилядолетие пр.Хр.) също има акадски заемки.

На унгарски AKOL е мястото където се затваря допитъка за нощ. В преносен смисъл и групата християни които ходят в една църква.

[Last roman]

браво, скуби, ти успя да изкараш уникална аналогия от цялата тема.

[Skubi]

браво, скуби, ти успя да изкараш уникална аналогия от цялата тема.

Без много-много комплименти, голевми и малки скоби плюсове и индекси.

Давайте още акадски, шумерски думи и ще Ви казвам какво означават на унгарски.

Колко трябва да са по произношение и значение еквивалентни за да кажем, че са сродни? 10, 100,1000?

Редактирано Май 29, 2013 от Skubi

[Пандора]

LUGAL “цар” и Е₂.GAL “дворец”:

Предполагам това "лугал" означава "голям човек" от лу2 човек.Напомня за люди - хора.И ние си имаме Лу,ама "лугал" ли е не става ясно :

"Си гу съдила сама сура ламие,

Та недава ником' да си иде,

Ниту крале, ниту пиле;

Лу си иска да си гледа ду широку поле,

Сама тия низъ негу да се шири;

Да си пасе зелена трева,

Да си пие студена вода;"

[Last roman]

има два вида царе /ако мога да ги нарека така/ в Шумер. Единият тип е лугал - този, който е завладял няколко града. Например лугал са били Саргон или Загиси. Другият тип е 'патеси' - подчинен цар на даден град.

[Пандора]

браво, скуби, ти успя да изкараш уникална аналогия от цялата тема.

Ами то до към 19 в. хора и животни всъщност живеят в един дом

има два вида царе /ако мога да ги нарека така/ в Шумер. Единият тип е лугал - този, който е завладял няколко града. Например лугал са били Саргон или Загиси. Другият тип е 'патеси' - подчинен цар на даден град.

Това е любопитно наистина.Това "патеси" е интересно какво означава.

[Perkūnas]

lu₂ означава "човек, мъж, индивид" в най-широкия смисъл на думата. употребява се и като относително местоимение "който". lu₂ обаче не означава "народ, хора, люде", за което има отделна дума [uŋ] uĝ₃. Изобщо преводът от шумерски език зависи твърде много от контекста, понеже съвременния език разполага с много широки изразни средства. Самоназванието на шумерите е uĝ₃ saĝ gig₂-ga [uŋ saŋ giga] "черноглави хора" или "хора с почернени глави" (хора - глава - (по)чер(н)ен).

Названието Шумер е акадско и означава най-южната част на Двуречието. Не е ясно откъде произлиза самото име Шумер.

Шумерското название е ki-en-ĝir₁₅ или ki-en-gi, първият елемент означава ki "земя, място". Обяснението, дадено в английската Уикипедия "земя на благородните царе" и под., обаче не ми се струва верятно, тъй като вторият елемент в именната верига не е маркиран за родителен падеж.

Eто два примера от химни на владетеля Шулги (около 2100 пр.Хр.):

kur dumu ki-en-gi-ra nu-zu-ba

в чуждите страни, където не познават синовете на Шумер.

niĝ₂ki-en-gi-ra ba-a-gu-la kur-ra ga-am₃-mi-ib₂-gu-ul

каквото разрушиха в Шумер, аз ще разруша в чужбина.

патеси-то стрябва да се чете всъщност енсик, както се вижда от акадската заемка iššakku. Знакът ensi₂ е комбинация от знаците PA.TE.SI, която не се чете буквално (принцип на ребуса). Самата дума en, записана с en, означава "вожд" или "жрец".

Редактирано Май 29, 2013 от Perkūnas

[Пандора]

lu₂ означава "човек, мъж, индивид" в най-широкия смисъл на думата. употребява се и като относително местоимение "който". lu₂ обаче не означава "народ, хора, люде", за което има отделна дума [uŋ] uĝ₃. Изобщо преводът от шумерски език зависи твърде много от контекста, понеже съвременния език разполага с много широки изразни средства

Това май се отнася и за други езици.Вероятно думата "хора" носи различен смислов отенък,не просто множествено число.