Свети Георги и иконите му!

[Galahad]

След твоя принос за темата всеки спам е направо академизъм.

поне да съберем всички свети Георгевци дето убиват змейове (не се наемам да събера и всички ловни сцени рисувани из света, за да ги обявя за тракйиски конник, че са прекалено много)

[Last roman]

хайде, хайде, недей да скромничиш - отдавна си ми в листата на спамещите за спорта /независимо от спора/.

[Galahad]

Лесно е, когато има някой като тебе да докарва дискусията до спамене.

[Doris]

А как ще коментирате тази гравюра? На кого са религиозна трансмутация останалите трима конници светци? Или Херосът сее клонирал?

[Last roman]

Между св. Димитър и св. Георги има ясен паралел /и двамата покровителстват войниците и първоначално се изобразяват се пеши, с войнишки атрибути/, а по-късно вече са на коне /съгласно вековната религиозна предхристиянска традиция за изобразяване на героите по нашите земи/ и побеждават враговете на християните. Така че предположението ти не е много далеч от истината.

[sirius]

Религиозната трансмутация е като "на психична почва" (изключително общо понятие) - не е природно явление. Тя се прави от хора по най-различни причини. И не е лесно да се проследят мотиви и първоизточник.

Интересна ми стана гравюрата на Рустам. Това нещо персийско ли е? От страни виждам двама с лъвски муцуни и рога, и една дама с диадема със 7+1 "точки" (може би символи). От дясно пък има незнайни за мен символи в колона.

Свързвам го с почитания по нашите земи Бал, изобразяван с рога или направо бича глава. И Кибела, неговата сила, изобразявана като жена с лъв до нея. Но тук са двама с рога?! Та те само стоят от страни и наблюдават...

В гравюрата на Дорис също има един горе по средата да наблюдава. И излъчва лъчи... И от двете страни на хоризонта - църкви с кръстове. Интересно че барабар със змея го отнася още някакъв тип - кой е той?

От прочетеното напоследък се убеждавам, че

Храмовете преди н.е. (т.нар. езически) не са претрупани с орнаментика и съдържат предимно символи във вид на животни или растения. При тях почти няма излишни неща, орнаменти. Докато при християнството вече има повече орнаменти с чисто худ. смисъл.

Редактирано Юни 6, 2013 от sirius

[crimson]

Интересна ми стана гравюрата на Рустам. Това нещо персийско ли е? От страни виждам двама с лъвски муцуни и рога, и една дама с диадема със 7+1 "точки" (може би символи). От дясно пък има незнайни за мен символи в колона.

Не съм сигурен, но споменатата "гравюра" ми изглежда твърде модерна, както и другата картинка за Рустам, така че не бих обръщал внимание на символиката там. В Уикипедия има средновековни миниатюри, свързани с този герой.

[Doris]

Религиозната трансмутация е като "на психична почва" (изключително общо понятие) - не е природно явление. Тя се прави от хора по най-различни причини. И не е лесно да се проследят мотиви и първоизточник.

Интересна ми стана гравюрата на Рустам. Това нещо персийско ли е? От страни виждам двама с лъвски муцуни и рога, и една дама с диадема със 7+1 "точки" (може би символи). От дясно пък има незнайни за мен символи в колона.

Свързвам го с почитания по нашите земи Бал, изобразяван с рога или направо бича глава. И Кибела, неговата сила, изобразявана като жена с лъв до нея. Но тук са двама с рога?! Та те само стоят от страни и наблюдават...

В гравюрата на Дорис също има един горе по средата да наблюдава. И излъчва лъчи... И от двете страни на хоризонта - църкви с кръстове. Интересно че барабар със змея го отнася още някакъв тип - кой е той?

От прочетеното напоследък се убеждавам, че

Храмовете преди н.е. (т.нар. езически) не са претрупани с орнаментика и съдържат предимно символи във вид на животни или растения. При тях почти няма излишни неща, орнаменти. Докато при християнството вече има повече орнаменти с чисто худ. смисъл.

В центъра без съмнение е самият Благославящ Господ.

Този, който "го отнася" е свързан със св. Димитър. Някои смятат, че е злосторникът Лий, други, че е нашият цар Калоян. Тука сигурно зависи от националността на художника.

За храмовете не съм на същото мнение. Езическите ги имаме във вид на останки. Много дребни украси ги е отнесло времето. Например боя и позлата на статуите.

А много неща в християнските храмове които изглеждат като декорация си имат смисъл, но не общоизвестен.

Искам тука да допълня, че има още един светец, изобразяван като конник - св. Мина, така светците конници стават 5 на брой:

св. Георги

св. Димитър

св. Теодор

св. Евстати

св. Мина

Всички те са воини.

[sirius]

Кой благославя Господ?

[makebulgar]

Имаме и двама конника убиващи вълк и лъв на сандъка от Терачина, които както и всички останали изображения по сандъка се тълкуват като източни митологични мотиви, вероятно минали през Византия или България.

А как ще коментирате тази гравюра? На кого са религиозна трансмутация останалите трима конници светци? Или Херосът сее клонирал?

Интересно кой и защо е изтрил копието на св. Евстати насочено към козела И дали има някакъв митологичен смисъл в четворките антиподи - четиримата светци и срещу тях Дракон, Змия, Козел и Враг.

[Galahad]

Едната фигура на сандъка от Терачина е конник, но другата е по-скоро кентавър, тъй като има едно тяло с коня.

Освен това има доста изображения на св. Георги на кон из цяла Европа, докато оброчните плочки извън балканско-черноморския регион са по-скоро изключение и се свързват с траки, които са били изпратени да служат в други провинции.

С глупостите за измисления град Ласия няма да се спирам, защото си имаме една чудесна тема, че не само този град не е съществувал, ами че цялата Римска империя е измислица на западняците и там може на воля да се пише, не само, че много от селищата в римските пътеводители ги няма, ами дори че няма град Рим (има Рома, ама жителите му са мургави и кресливи като истински роми) . Там е идеалното място да се обясни, че св. Георги е разпространен из цяла Европа, тъй като всички са българи и са си имали Тракийския Херос, докато западните историчари не измислили римската империя и не заместили Хероса със св. Георги.

[makebulgar]

[Last roman]

С глупостите за измисления град Ласия няма да се спирам, защото си имаме една чудесна тема, че не само този град не е съществувал, ами че цялата Римска империя е измислица на западняците и там може на воля да се пише, не само, че много от селищата в римските пътеводители ги няма, ами дори че няма град Рим (има Рома, ама жителите му са мургави и кресливи като истински роми) . Там е идеалното място да се обясни, че св. Георги е разпространен из цяла Европа, тъй като всички са българи и са си имали Тракийския Херос, докато западните историчари не измислили римската империя и не заместили Хероса със св. Георги.

Като те гледам как си се разпенил, още малко ще се впуснеш да 'доказваш', че по времето на Римската империя имало дракони.

[Galahad]

Технически погледнато много хора твърдят, че са виждали дракон и в днешно време, та какво остава за по-раншно

http://www.citadelata.com/info/creatures/Nessie.htm

При това също е от езеро и прилича на това, дето го има по иконите.

[Last roman]

Под доста съвременни параклиси и църкви са открити останки от древни светилища. Всички те са наслагвани едно върху друго в продължение на векове. Като често дори образите на светците са заимствани от по-древни божества, като в случая: тракийския бог - конник на кон с копие, убиващ животно, бива заменен от Св. Георги също на кон с копие убиващ змей /например параклиса "Св.Георги" в с. Заберново, който е известен точно с тракийската си плоча/:

Редактирано Септември 8, 2014 от Last roman

[ivany]

Същото е и със поморийският манастир - Св.Гиорги - там в аязмото / извора с лековитата вода/ е построен параклис, покрай който е въстановен матастира, и днес може да се види каменната икона наречена на светията. И попа си е пеел на нея и канонично я е признал / колко е бил пиан историческата наука мълчи/. Интересното е, че това което в момента виси на аязмото/ снимката/ вече си е светинята Му с ореола на главата. Ако успея да намеря снимките дето съм ги правил преди 15-тина - 20 години, ще покажа и старата плочка. Тогава манастира беше едно забутано място извън града и продаваха великолепна ракия. А някой питаше за икона дето не е на кон - те я.

[Last roman]

Богът Конник и Гергьовден

Уважаеми приятели,

тъй като на 23 април се празнува Гергьовден, но в България по различни причини се е стигнало до изместване и така си е останало на съвсем различна дата, която няма общо нито с езическата, нито с православната почит, затова бих искал да се спра с няколко думи на този божествен образ, почитан толкова много от народа ни. Що касае датата и нейната промяна, то историята е доста интересна, но основно причината да се смени в България датата на този празник е, че по принцип българската църква ползва Григорианския календар за неподвижните празници, а Юлианския за Великден и променящите се според него празници, но не и за Гергьовден, който се празнува по Юлианския и така отива на 6 май от 23 април (вж. подробно описанието на тази промяна http://dveri.bg/addc).

Образът на божествения конник е изключително почитан в тези земи от дълбока древност и до днес. Този текст, който Ви представям преди време бях подготвил като статия, но така и не излезе, за сметка на това пък социалната мрежа ни позволява да споделяме много по-лесно и без други медии. Нека Ви разкажа сега една история за Бога-Конник, а изводите ще оставя на Вас самите...

Изглед от вътрешността на параклиса на св. Георги до с. Заберново

В дебрите на Странджа планина, близо до малко село наречено Заберново, там в Европейския Югоизток, в държава сега позната като България, част от обширна област някога наричана от древните елини Тракия, сред дъбовете се е сгушила малка постройка, параклис. На пръв поглед в тази гледка няма нищо необичайно, нещо типично за повечето селски райони в Балканските страни, а и не само там. Но дали всъщност е наистина обичайна гледка или тази постройка пази в себе си знак за нещо, което носи в себе си духа на древността. Малката дървена постройка е заобиколена от ограда, така както от древни времена сакралните участъци са отделяни от профанното. Какъв е този сакрален участък, за кого е свещен, от коя религия е част той? Прекрачвайки прага виждаме християнски символи и икони, разбираме, че това е параклис посветен на св. Георги. Отново нищо необичайно – поредният такъв параклис на много популярен светец, както сред православните, така и сред католическите народи. Все пак има нещо нетипично, а това е голямото мраморно изображение на конник, което е зазидано в олтарната ниша. Вглеждайки се в образа откриваме общи черти с този на християнски светец, но не откриваме убивания от него змей, който трябва да присъства там, всички знаем, че св. Георги е змееборец. Какво пък си казваме, странна скулптура, но пък така са могли и така са го изобразили местните. Вдясно от олтарния камък е окачена снимка на двама старци – мъж и жена, а под нея кратка история написана на ръка, зачитаме се в историята на параклиса:

„През 1911 г. след тежко боледуване се яви сън на Бонка Янчева и бе открит камък с образа на св. Георги. През 1912 г. съпругът ѝ Георги Янчев е построил този параклис с надеждата за изцерение и по-добро във всички нас. За слава и чест на Свети Георги“

Снимка на основателите и историята на създаване на параклиса

От този надпис, който разказва за вековната история на параклиса, научаваме, че този камък над олтара е намерен след видение в сън. Защо все пак това да е толкова странно, че какви ли не неща не се случват по света?! Странно или нещо повече е обяснението за това откритие и изграждането на този храм. За археолозите този камък е от значение, защото са установили, че е тракийски култов обект, а именно изображение на тракийския Бог-Конник. За тези, които почитат и носят в сърцето си връзката със земите на своите предци, този камък е обаче нещо повече. Той е знак за това, което древните са наричали теофания – богопоява. Божественото се явява и дарява на смъртните своя образ, за да могат чрез него да го почитат и извикват.

Олтарната икона, която е всъщност изображение на тракийския Бог-Конник

Древността е зад нас, ние живеем в съвремието, но то не започва от нищото, то има своето начало именно в онази древност, която за археолозите е само находки, а за историците част от научния им материал. Тази древност е жива и е сред нас, богопоявата се случва и сега, древните богове биват извиквани и почитани до днес. Този пример, който не е единичен, ни показва, че тракийската вяра и обредност продължават да живеят в традицонната вяра на балканските народи, въпреки християнското или мюсюлманското им було. Да, промени има – социални, лингвистични и много други също, но същността на вярата, връзката ѝ със свещените места от древността, връзката ѝ с боговете, които са почитали древните – те остават. Древните божества остават богове на обреда, те биват виждани, чувствани; те са обект на упование и до днес. Назоваванията им може да се променят, но това не влияе на тяхната същност, която се извиква чрез обредните действия, свещените слова и знаците съдържащи се в тях. Пример за това е една заклинателна формула, която е известна като така наречените Синиеви молитви, но тук св. Сисиний е сменен със св. Георги. Тази молитва отново ни открива упованието в образ на божество, а не в светец. Тази заклинателна формула се изрича над жена, чиито деца умират, тъй като се е вярвало, че звездата вечерница ги отвлича със себе си. Предлагам Ви текста на осъвременен български:

„Тръгнал е свети главен Георги, та си ходи по нивите, по синурите, та си отива при сестра си Мария дъждовен мразовен. А света Мария родила неотдавна и свети Георги отивал да я навести и почукал на вратата й:

- Сестро Марийо, стани да ми отвориш!

- Братко Георги, не мога сега да ти отворя, родих детенце, може да дойде звездата вечерница и да ми вземе детето.

- Не бой се сестро Марийо, аз с влашки нож ще я заколя, с коня ще я стъпча.

- Братко Георги, тя ще се превърне на просено зърно, ще се скрие в сбруята на коня, ще дойде и ще вземе детето – повече няма да го видим.

- Не бой се сестро Марийо, докато съм тук от нищо не бой се.

И станала тя и отворила, а когато се върнала, то видяла, че детето не е в леглото си. Върнала се при брата си и му казала:

- Братко Георги, какво ти казах, че ще дойде вечерницата и ще го открадне.

Свети Георги сиренето Гергьовденско изял и тръгнал да търси детето. На пътя си видял къпината и я попитал:

- Къпино, ти на пътя стоиш, не видя ли вечерницата с дете в устата си?

- Видях неотдавна – отговорила къпината – току що мина и в устата си го носеше.

- Бъди благословена, корените дори да ти отрежат, от върха да поникнеш!

На друго място по пътя си срещнал явора и го попитал:

- Яворе, ти на пътя стоиш, не видя ли вечерницата с дете в устата си?

- Видях свети Георги неотдавна – отговорил яворът– току що мина и в устата си го носеше.

- Бъди благословен, – казал свети Георги, – теб ще те слушат земята и небето.

След това стигнал до дървото маслина.

- Ти стоиш на пътя маслино, не видя ли ти вечерницата с малко дете в устата?

- Видях я не отдавна, свети Георги – отговорила маслината, – тя вече на половина го беше погълнала, а наполовина нея морето я беше погълнало.

- Бъди и ти благословена маслино, в кандило маслото твое ще наливат и ще светиш пред Бога (иконата)!

Вървял той още малко и стигнал до морето, викнал той по вечерницата, че спряла тя насред морето. Та отишъл при нея и й казал:

- Вечернице, изплюй детето!

- Как да го изплюя – отговорила – пробвай се ти да изплюеш майчиното мляко, с което те е кърмила майка ти и тогава и аз ще изплюя детето.

- И както бил изял преди това залъка гергьовденско сирене така го и изплюл на ръката си и казал:

- Вечернице, ето аз изплюх майчиното си мляко, изплюй и ти детето!

Тогава тя изплюла детето на ръката на свети Георги и казала:

- Вземи го и отнеси го на сестра ти Мария, викнете баба баячка, да вземе трева изтровка и да му бае, че са му кокали потрошени, че са му кърви изпити. Басни да избае с трева изтровка, та кърви да му се изпълнят и кости и кокали да му се наместят.“[1]

Цитирах това баене, защото в него чудесно е запазена също представата за избавителя от злините, който ги потъпква с коня си. Наричан в днешни дни сред християните свети Георги, сред мюсюлманите Хъдрелез, Хъдерлез, Едрелез, в древността местното тракийско население му е давало също множество локални назовавания и епитети. Важното в случая е, че без значение от названието, Богът-Конник бива все още „виждан“ и извикван.

[1] Извор: СБНУ. – Кн. 9, 1893. – № 7. – С. 139-140

Автор на статията: Георги Мишев.

[makebulgar]

Объркал се е Мишев. Точно на 6 май трябва да е празника.

[Last roman]

на запад го празнуват днес:

http://www.independent.co.uk/life-style/gadgets-and-tech/news/st-georges-day-2015-as-google-doodle-marks-englands-patron-saint-here-are-some-facts-that-may-surprise-you-10196496.html

[RIZAR]

Същото е и със поморийският манастир - Св.Гиорги - там в аязмото / извора с лековитата вода/ е построен параклис, покрай който е въстановен матастира, и днес може да се види каменната икона наречена на светията. И попа си е пеел на нея и канонично я е признал / колко е бил пиан историческата наука мълчи/. Интересното е, че това което в момента виси на аязмото/ снимката/ вече си е светинята Му с ореола на главата. Ако успея да намеря снимките дето съм ги правил преди 15-тина - 20 години, ще покажа и старата плочка. Тогава манастира беше едно забутано място извън града и продаваха великолепна ракия. А някой питаше за икона дето не е на кон - те я.

Иване , каменната плоча, която се намира в Аязмото е от Възрожденско време - близо около времето на построяването на манастирския католикон - 1856г. Това следователно не е "Тракийски Хероон", като този в Заберново .Доказателство, че каменния барелеф е от това време са и растителните палмети с които е обграден той. Да не говорим, че материалът на барелефа е донесен от Враца в по-ново време и представлява добро изпълнение върху този прекрасен врачански материал.