ГИБИ 8 (1972)

[monte christo]

Добавил съм прословутата страница 271 от Теодор Скутариот в ГИБИ 8, която досега отсъстваше, а страница 171 от Георги Акрополит съответно си намери мястото, което й се полага.

Благодарности на кесаря Stanimir2, който сканира стр. 271 и ми я предостави в .jpeg От мен само ъпдейта в .djvu файла - реда на страниците, дропването на стр. 271, резолюцията и dpi. Що-годе (или криво-ляво) нещата се получиха

ГИБИ 8 (1972).djvu

За съжаление няма как да предоставя оригиналната резолюция на .jpeg файловете, понеже при качването се "орязва" доста нещо Оригиналната "снимка" беше с размери 2480 x 3437 (1.53 MB), а редактираната с размери 2480 x 3531 (3.53 MB). Ако някой се реши да прави свой собствен ъпдейт на .djvu файла, нека ми пише

[Galahad]

Благодаря за попълването, защото мнозина пускаха томчето по торентите, но така и никой не си направи труда да допълни липсващата страница. Томът съдържа Ана Комнина и Акрополит, които са доста издавани на много езици и може да се намерят. Но преводите на Скутариот са по-малко, особено що се отнася до славяноезичните.

Иначе у нас отдавна е направена съпоставката между Акрополит и Скутариот. Скутариот по принцип следва Акрополит почти буквално, но не места има някои различия, пък някои от тези различия засягат сведенията свързани с българската история.

Липсващата страница е полезна в няколко аспекта. На нея е описано възобновяването на Търновската патриаршия. Книжките като ГИБИ се пускат и по други славяноезични форуми и все пак е добре да я има и страницата, в която е описано възобновяването на българската патриаршия. Те обикновено си имат на свой език Акрополит и Ана, тъй че евентуално ще се понапънат с българския за Скутариот, защото той е малко по кът.

Предполагам сте забелязали, че при богослужение се изброяват главите на поместните църкви, като първо са патриарсите, а после са архиепископите. Те пък се подреждат по древност на катедрата. Нашият проблем е, че подредбата е по последно възстановяване (по-скоро по въздигане на актуалния град за патриаршески център, защото филетизма е ново явление възникнало с появата на бълг. патриаршия, а в по-старата традиция доминира епископския град). Така българският патриарх вместо да е на 5 място, той се споменава последен от патриарсите. Та е добре да има страничката с гръко-славянския текст, та да се вижда, че не сме забравили, че първите са станали последни.

А сега обърнете внимание на страницата и я сравнете със страница 163 където е съответния текст от Акрополит. Ще видите, че текста е с една много малка, но много дискутирана по форумите подробност.

Акрополит пише, че с императорско и съборно постановление търновския архиерей е бил почетен с титлата патриарх. В гръцкия текст стои думата синод, която означава събор. Но така написан текста създава впечатлението, че решението е взето от от Светия Синод на Константинополската патриаршия. В текста на Скутариот е почти същото, но пише, че постановлението е царско и патриаршеско. В Бориловия синодик има подробен разказ за възстановяването на българската патриаршия и от там ще видите, че тази подробност е много съществена, защото е станало със съгласието на всички православни патриарси. Тъй като царския и патриаршеския ранг са най-високите, те не се дават от някого, а се придобиват, ако бъдат признати от равните. Често се води дискусия, че е искано от папата да даде патриаршески ранг на главата на БПЦ. Папата не може да даде това, а само да признае българския църковен глава за равен на себе си.