Фалмерайер за новите гърци

[Й. Табов]

Фалмерайер за новите гърци

В края на първата третина на ХІХ век, след гръцкото въстание и освобождаването на Гърция от турско иго, немският учен Якоб Фалмерайер пише, че през Средновековието основното население в земите на Гърция е било не гръцко, а славянско, и че съвременното му – към началото на ХІХ век – население на Гърция води произхода си от тези славяни, а не от античните елини.

Книгите му предизвикват бурна реакция: те са критикувани от водещи историци и филолози от ХІХ век, постепенно са били отхвърлени от официалната наука на европейските страни и обречени на забрава.

Обаче от казаното по-горе за теорията му е очевидно, че в нея не може да няма фундаментални проблеми и идеи с пряко отношение към българското минало.

Особено важна от гледна точка на българската история е книгата му За произхода на днешните гърци, издадена неотдавна от Фондация ВМРО[1].

[1] Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. Фондация ВМРО, Варна, 2012. Преводач Г. Петков, редактор К. Костадинов, коректор Д. Томова, художник на корицата Д. Стоева. В изданието е включена и Летопис на Монемвасия с преводач А. Попвасилева. Книгата е публикувана благодарение на Фондация „Българи от Македония”.

Якоб Фалмерайер е роден на 10 декември 1790 г. в Южен Тирол. Бил е професор по филология и история, а в 1835 г. е избран за член на Баварската Академия на науките. Сред най-значителните му научни трудове са История на Морея в 2 т. и За произхода на днешните гърци.

Накратко теорията на Фалмерайер за античните и днешните гърци

Според тази теория античните гърци и техните истински наследници са живели само до средата на VІ в. след Р. Хр. Изчезването им започва по времето на управлението на Юстиниян. Процесът на изтриване от лицето на света на античната гръцка нация и нейните преки потомци продължава цели три века. На тяхно място според Фалмерайер се заселват нашествениците, в които той разпознава славяните. Започвайки от VІІІ в., те са основното местно население на земите на Древна Елада, и заедно с албанците са болшинството жители на тези земи в началото на ХІХ в.

Приносът на Фалмерайер

Известния руски византолог А. Василев вижда важността на теорията на Фалмерайер (за която използва и епитета „парадоксална”) в това, че той пръв е поставил за разглеждане проблемите за ролята на славяните във Византия.

Елинофилията на Фалмерайер и неговата дефиниция на понятието „елини”

Трудовете на Фалмерайер го представят като изключителен елинофил в класическия смисъл на тази дума.

Писаното от Фалмерайер не оставя съмнение, че той е вярвал искрено в съществуването на античните цивилизации именно такива, каквито са представени в учебници, книги и картини от онова време. Запознаването с факти от съвременната му гръцка действителност вероятно е било за него културен шок на фона на възторжената европейска елинофилия, стимулирана от събитията около гръцките въстания и създаването на новата Гръцка държава в началото на ХІХ в. Реакцията му е представена в написаните от него книги.

Преклонението му към Антична Елада се вижда още от вниманието, което той отделя даже на самия термин „елини”:

„Ще започнем от дефинирането на думата „гърци”, като отбележим, че тя следва да бъде използвана да назовава племето, населявало континентална Гърция и околните острови от периода на Троянската война някъде дванадесет века преди Христа, до властването на Юстиниан І, в средата на VІ в. след Христа. … гръцкият народ от момента на осъзнаването като такъв в процеса на етнообразуване в началото на периода, за който споменахме, до момента на навлизане на различни племена, идващи северно от Дунав в годините на Византийската империя, остава своего рода затворена общност без външни примеси.”

Така Фалмерайер приема за аксиома (по дефиниция) етническия контнуитет, който според него е бил присъщ на Антична Елада. Той приема – заедно с господстващите представи в съвременната му историческата наука – че в малките селища на Атика и Пелопонес за период от около 1000 г. след Троянската война са се запазили съответно атическият диалект и специфичният местен говор.

Още тук трябва да подчертаем, че под „Древна Елада” Фалмерайер разбира само южните части на днешната гръцка държава, разположени на юг от Тесалия и Епир.

Славяните в представата на Фалмерайер

Според Фалмерайер масовото нахлуване на славяните на Балканския полуостров и в Гърция е започнало през VІ в., по време на управлението на император Юстиниан І, и е продължило около три века.

Още през 1830 г. в „Историята на полуостров Морея” Фалмерайер приписва началото на този процес на българите. Веднага след оттеглянето на остготите от Балканския полуостров още по времето на византийския император Анастасий българите се били появили при устието на Дунав; това бил първият славянски народ, дошъл по нашите земи от сърцето на днешна Русия и от бреговете на Волга. През 1835 г. в „За произхода …” той твърди, че славяните в Морея са дошли от Волга, по-точно от района на Суздал. Това негово твърдение е станало причина да бъде охулен жестоко; даже според някои съвременни на Фалмерайер учени тази хипотеза е невъобразима заблуда, която представлява най-големият скандал в сферата на науката на ХІХ век.

Славяните и Пелопонес

В Пелопонес нито едно селище не остава незасегнато от нашествието на славяните – пише Фалмерайер. Според него размерът на погромите е толкова значителен, че освен наименованията на най-значимите селищни образувания споменът за имената и местоположението на повечето антични селища е напълно заличен от паметта на хората.

Особено място в „За произхода …” заема проблемът за цаконите – за техния произход и техния език.

Фактите, които изнася за тях Фалмерайер, ги рисува като славяни, както впрочем и по-голямата част от местните жители на съвременната му Гърция извън големите градове. Самото име „Цакония”, обяснява Фалмерайер, се произнася в Пелопонес „Чакония” - едно име, което очевидно няма гръцки произход, и прави анализ на топоними и думи, използвани в говора на местното население.

„Не само сборът на географските обекти, но и всяко отделно наименование носят славянски характер” - твърди Фалмерайер, и дава многобройни примери.

Такива са например названията Черница, Врана, Ялова, Подагора, Паница, Лигудища, Триполица; за последното Фалмерайер отбелязва, че по византийско време равнината Триполица се е наричала Месареас – според него коренът „миса” е от руски произход и означава „равнина”. На картите на Пелопонес от ХVІ-ХVІІ в. в този регион е означен градът Дроболица; вероятно с течение на времето до началото на ХІХ в. названието Дроболица е било „елинизирано” и донякъде приспособено за „гръцкото ухо” - трансформирано в Триполица.

Фалмерайер обяснява, че

„Онзи, който си направи труда да събере всички славянски имена на реки, хребети и селища от Пелопонес, ще открие, че славянските наименования са изключително многобройни по места с проломи и хълмисти райони край планините: например Хелмос [вероятно Хълмо], …. Каменец, … Глогава [вероятно Глогово], Коцава [вероятно Кочово], Еглена [вероятно Ъглен], … Перница, Гланица [вероятно Кланица или Главица], Фелица [вероятно Велица], Градец, … Виница, … Аголиница [вероятно Голиница], Буковина, Мудрец, … Хлумич [вероятно Хълмич], … Здрач, … Кочава.”

На базата на данни от подробната карта на Морея, съставена от генералния щаб на френската армия, и на данни от Кралското баварско топографско бюро в Мюнхен, Фалмерайер изброява над 120 топонима от околностите на планината Тайгет, които определя като славянски; от това той вади заключението, че „ … планината Тайгет от край до край представлява местообитание по-скоро на славянските завоеватели, отколкото на остатъците от древния елинизъм”. Ето няколко от тези топоними: Селища, Арахова [вероятно Оряхово], Кащаница [вероятно Къщаница], Поляна, Паница, Черница, Пеловица, Гурница, Котица, Половица, Борбица, Карица, Горица, Граница, Зайци, Кривица, Репина, Милица, Планица.

Даже самото име на полуострова – Морея – както са го наричали обитателите му през средновековието и до началото на ХІХ в., според Фалмерайер идва от думата „море”.

следва

[1] Фалмерайер, Я. За произхода на днешните гърци. Фондация ВМРО, Варна, 2012. Преводач Г. Петков, редактор К. Костадинов, коректор Д. Томова, художник на корицата Д. Стоева. В изданието е включена и Летопис на Монемвасия с преводач А. Попвасилева. Книгата е публикувана благодарение на Фондация „Българи от Македония”.

[*abi*]

Между другото книгата е издадена в Гърция едва през 90-те години. До тогава - обяснима димна завеса.

[miroki]

Колкото ние сме наследници на траките толкова и гърците на елините. Естествено има някакъв процент оцелели наследници и при нас и при тях. Но да се твърди, че всички са елини, е да твърдим, че всички сме траки.

Куриозното е, че те го твърдят и се бият в гърдите, а ние го отричаме (поне официално, аз не съм чак толкова лумпен та да отричам тези поне 10 ти на процента).

Интересно ми е какво става с теорията на Фалмерайер, ако гети=славяни, както пише.

Аз поне групата която съм I2a1b, не видях да има следи от Иран, или Афганистан, както и от Монголия и изобщо цяла централна Азия.

Т.е. поне аз съм си от тук, от Югоизточна Европа.

[Alexander_Nevski]

всякакви монотеории за монопроизход на който и да било народ на балканите не работят

за топонимите в пелопонес - виждал съм го с очите си още има славянски топоними доста на юг, те обаче са по-скоро остатък от миналото, защото тия в пелопонес са много ама много черни и нямат нищо общо фенотипно и генотипно със славяните

новогръцкият е почти лишен от славянски заемки, което прави много ниско вероятна въпросната теория

[T.Jonchev]

Невски, не е ли по-добре да изчакаме малко, докато авторът на темата заяви собствената си позиция по теорията на Фалмерайер? Аз също имам очакване за 1/2 споделяне, но предпочитам да видя все пак неговото мнение.

[Alexander_Nevski]

нямам против авторът да сподели всичко, което прецени

ако смятате, че постингът ми пречи го скрийте временно

[T.Jonchev]

нямам против авторът да сподели всичко, което прецени

ако смятате, че постингът ми пречи го скрийте временно

Не, не пречи. Освен това направих предложението като потребител, не като модератор.

[monte christo]

Ако поназнайвате езици, ето ви най-известните трудове на Якоб Фалмерайер, предизвикали големи полемики през XIX и XX век:

История на полуостров Морея през Средновековието

Fallmerayer, Jakob Philipp - Geschichte der Halbinsel Morea während des Mittelalters. Erster Theil (1830).pdf

Fallmerayer, Jakob Philipp - Geschichte der Halbinsel Morea während des Mittelalters. Zweiter Theil (1836).pdf

Албанският елемент в Гърция

Fallmerayer, Jakob Philipp - Das Albanesische Element in Griechenland. I. Abtheilung (1857).pdf

Fallmerayer, Jakob Philipp - Das Albanesische Element in Griechenland. II. Abtheilung (1860).pdf

За произхода на днешните гърци

Φαλλμεράϋερ, Ιάκωβος Φίλιππος - Περί της καταγωγής των σημερινών Ελλήνων (1984).pdf

[stinka (Rom)]

Не бива да се изпада в крайности. И както гръцките националисти твърдят че са 100% наследници на древните елини, така пък да се отрича напълно древноелинското у съвременните гърци. Че има масово славяни албанци в Атика и Пелопонес съответно през средновековието и по османско, не е някакво голямо историческо откритие ама изобщо. Освен за масовата гръцка националистическа пропаганда .

Новосвободената гръцка държава в 19 век е Атика и Пелопонес, а Атина си е едно обикновено албанско градче, като е чул и масовите славянски топоними в Пелопонес и ето я причината за Флаймеровите теории.

Само че гърците далеч не са само Атика и Пелопонес. Гърци и гръцко говорящи са цялото егейско крайбрежие с островите, вкл в Мала Азия, мраморноморското крайбрежие с Истанбул, та и значителна част и от черноморското крайбрежие. Разбира се има много мешане с всички околни народи от античността досега, има и много асимилации под шапката на православието. Но гърци има и си имат и континуитет с античните гърци. Разбира се какъвто е възможен след над 2500 години, със всички миграции, войни, болести, промени на границите, на държавите, на религиите.

А бе аз колко пъти да ви казвам, че до създаването на модерната гръцка държава, елинизма се пада на изток от България и основната контактна зона е в Тракия

Това за фенотипа е което ме интерсува. Въпреки масовите миграции от северно население и славяни и албанци. Преобладават очевидно южните черти в Пелопонес. Все повече се убеждавам в това, че в дългосрочен план оцеляват гените, които са приспособени към местните условия и климат и болести. А Пелопонес е с доста различен климат от останалите Балкани, особено местата които населяват масово славяните и албанците. И в крайна сметка народа не е генетически сбор от хора, а културен.

[Aspandiat]

всякакви монотеории за монопроизход на който и да било народ на балканите не работят

за топонимите в пелопонес - виждал съм го с очите си още има славянски топоними доста на юг, те обаче са по-скоро остатък от миналото, защото тия в пелопонес са много ама много черни и нямат нищо общо фенотипно и генотипно със славяните

новогръцкият е почти лишен от славянски заемки, което прави много ниско вероятна въпросната теория

Новогръцкият от кой век - от ХVІІ или от ХХ? Защото всички народи, прекарали няколко века под властта на падишаха, от Босна до Кавказ, след като се освобождават от нея, започват държавно провеждана политика на изчистване на езика си от чуждици.

[Й. Табов]

Отвътре и отвън

Трябва да си дадем ясна сметка, че „славянските топоними” не са някакви диалектни местни имена, използвани от части от населението в общуването помежду им, които са „невидими отвън”, т.е. не се използват от „цивилизования свят”.

Тъкмо напротив: на географските карти, в географската литература, в много документи от ХVІ – ХVІІІ век фигурират именно българските („славянски”) названия, а гръцките им паралели са непознати и „невидими” за културния свят; „древните” елински названия са на „историческите” карти и в историческите съчинения, като нещо забравено, като атрибут на отминала епоха. Това е естествено, тъй като по онова време масово говореният от населението на днешна Южна Гърция език е бил българският.

Отношението на „чужденците”-гърци към местните „богомили” и „власи”

Особено интересни и важни за съвременния изследовател са описаните от Фалмерайер взаимоотношения между различните етноси, населяващи новото гръцко кралство в началото на ХІХ в. Той вижда гърците като пришълци сред жителите на селските райони, населени предимно със „славяни”, албанци и власи:

„… в днешна Гърция чувството за чуждестранен произход е дотолкова залегнало в самосъзнанието на градските жители, че те си позволяват да назовават людете от провинцията, сиреч големите народни маси – носител на ядрото на нацията, които нашите учени наричат елини – само със скитските названия власи и богомили.” (вж. илюстрацията по-долу).

Марин Дринов, Йордан Заимов и Иван Добрев за Фалмерайер и Пелопонес

През 1869 г. Дринов издава във Виена книга със заглавие „Поглед върху произхода на българския народ и началото на българската история”. Докато според Шафарик славяните започнали да се заселват на юг от Дунава в края на V век, според Рачки – през времето на хунското господство, а според Хилфердинг – заедно с готите в ІV в., Дринов стига до извода, че заселването на славяните на Балканския полуостров е започнало в края на ІІ и през ІІІ век.

В този свой труд той не само се опира на трудовете на Фалмерайер, но коментира и споровете му за славяните и албанците в Гърция.

Според Дринов Фалмерайер е събрал историческите свидетелства и данни за топонимията в Тесалия и Гръцкото кралство и е доказал, че „новите гърци не са нито чисти, нито пък смесени потомци на старите елини, а са погърчени славени и албанци”.

Като отбелязва, че теорията на Фалмерайер е „уплашила” новите гърци, той добавя, че тя не се е харесала на „тъй називаемите в Европа филелини”, и е предизвикала опровержения и критика, като някои без доводи казвали, че това не може да бъде, не е възможно, други го обвинявали, че неправилно тълкува изворите, а трети доказвали, че географски названия като Каменец, Глогов, Буковина и др., „с които е изпълнена картата на новото Гръцко кралство”, са „чисто старогръцки”.

Мнението на Дринов за спора между Фалмерайер и критиците му сочи за победител Фалмерайер, чиито доводи са били приети даже от някои от опонентите – „по-свестните филелини”. Но оптимизмът му, че „безпристрастната наука припознава неговото основателно мнение и от ден на ден го потвърдява с нови основания” се оказва погрешен: например Енциклопедия Британика е „забравила” за Фалмерайер, теорията му се свързва с расизъм и е „извън науката”.

Самият Дринов не е бил пасивен симпатизант на възгледите на Фалмерайер и даже не се е ограничил с използването им в своите съчинения; към доводите на Фалмерайер той добавя нови. Един от тях е за сведението на английски пътешественик от средата на ХVІІ в., че градоначалниците в Атина, Патрас, Коринт и др. са се наричали войводи.

През 1979 и 1987 г. излизат статиите „Данни на българските географски имена в Южна Гърция за българския език от VІ до ІХ в." и „Славянската топонимия в Пелопонес като извор за историята на българския език” съответно на Йордан Заимов и Иван Добрев, чиито красноречиви заглавия отразяват отношението им към сърцевината на теорията на Фалмерайер: че много от топонимите в Пелопонес са от „славянски” произход. Заимов и Добрев даже са по-конкретни – според тях те са от български произход; при това в статията на Заимов са включени и топоними от ІV (!) век.

(следва)

[Alexander_Nevski]

Новогръцкият от кой век - от ХVІІ или от ХХ? Защото всички народи, прекарали няколко века под властта на падишаха, от Босна до Кавказ, след като се освобождават от нея, започват държавно провеждана политика на изчистване на езика си от чуждици.

според писмените паметници - и двата

[Aspandiat]

според писмените паметници - и двата

Катаревуса или димотикито?

[Perkūnas]

Искрено ме разсмяхте с тази тема...

Цаконският говор бил славянски?! Айде бе...

Редактирано Юни 13, 2013 от Perkūnas

[Alexander_Nevski]

Катаревуса или димотикито?

и двата - с условността, че през 17 век няма катаревуса, но мисля знам какво имаш предвид, а ти знаеш какво имам аз

Искрено ме разсмяхте с тази тема...

Цаконският говор бил славянски?! Айде бе...

нито е славянски, нито има общо със славянските езици

Редактирано Юни 13, 2013 от Alexander_Nevski

[Й. Табов]

Цаконският говор бил славянски?! Айде бе...

Цаконският или Чаконският ?

[Alexander_Nevski]

това е много умряла работа с Цаконския не тръгвай по този път

[T.Jonchev]

Г-н Табов,

не разбирам защо преразказвате тези достатъчно известни схващания. В този подфорум пишат немалко специалисти историци и лингвисти, които добре знаят кои са Фалмерайер, Дринов и Заимов и каква е позицията им по този или онзи проблем.

[monte christo]

Йончев, най-добре е да оставим Табов да си довърши домашното Не всички тук са специалисти и лингвисти, а за Фалмерайер и неговите изследвания чуха сегодня. Предполагам, че след като Табов приключи с изложението ("ретроспекцията"), ще направи едно кратичко резюме с негови виждания по въпроса: това - така, това - инак; и тогава ще дискутираме кое-как-защо

[Alexander_Nevski]

от славянските експанзии има ясна генетична следа в цяла източна европа и включително и в континентална гърция

това е може би най-голямта експанзия в европейската генетична история

в този аспект Фалмерайер е уцелил нещо

също така той е прав, че гърците не са чисти гърци, нещо, което е валидно за почти всички балкански и европейски народи

от там насетне обаче той залита в крайност как славянският етнос едва ли не е бил преобладаващ

най-сериозният аргумент срещу това е географски

гърция е една голяма планина с много пристанищни градове и селища, тя не е много подходяща за славянски експанзии, поне не толкова колкото по равнинните райони на север от нея

[monte christo]

гърция е една голяма планина с много пристанищни градове и селища, тя не е много подходяща за славянски експанзии, поне не толкова колкото по равнинните райони на север от нея

Историята на Пелопонес доказва противното Пък и не само той - още Тесалия, Епир, днешните гръцки Македонии (провинциите) са "навестени" от пришълците, че даже им харесали и поостанали

[Alexander_Nevski]

Историята на Пелопонес доказва противното Пък и не само той - още Тесалия, Епир, днешните гръцки Македонии (провинциите) са "навестени" от пришълците, че даже им харесали и поостанали

харесали, поостнанали

всичко това няма количествено изражение

езиково нищо не е остнало от тях

генетично в южна гърция има не повече от 25% 'северна кръв'

в крит и кипър още по-малко

в северна гърция - повече

Редактирано Юни 13, 2013 от Alexander_Nevski

[Exhemus]

а трети доказвали, че географски названия като Каменец, Глогов, Буковина и др., „с които е изпълнена картата на новото Гръцко кралство”, са „чисто старогръцки”.

Те да си доказват, щом така им харесва. Ние си знаем как е.

Едно ме човърка: древната Пела /Бела, Белица/ да не би и тя да е славянска?

[Alexander_Nevski]

Те да си доказват, щом така им харесва. Ние си знаем как е.

Едно ме човърка: древната Пела /Бела, Белица/ да не би и тя да е славянска?

разбира се

5 век преди новата ера е било пълно със славяни на балканите

[T.Jonchev]

Йончев, най-добре е да оставим Табов да си довърши домашното .... Предполагам, че след като Табов приключи с изложението ("ретроспекцията"), ще направи едно кратичко резюме с негови виждания по въпроса: това - така, това - инак; и тогава ще дискутираме кое-как-защо

Почти същото казах на Невски онзи ден, но като гледам скоростта, с която се движи изложението, дискусията я очаквай около Коледа.

Аз собствено нямам особен интерес към темата, пък и мисля, че не е трудно да се отгатне виждането на г-н Табов по тази теория на Фалмерайер - според мен ще е около 50:50 "за" и "против".