Забравената история на Българското бранно умение !

[Южняк]

Сега се зачетох у тоя сладкодумец Поп Минчо. Страшна работа, като един Омир.

[КГ125]

Селски Омир, па и ироничен баш когато и както трябва.

Бая кибритлия е бил и той, дори и след като е станал поп....

[nikodim]

Видрицата е страшна книга не само заради езика на дяда ви поп, ами заради пълната й правдивост. Неизкушен в премълчаването, поп Кънче направи ни води за ръката в българския 19 век на най-битовото му ниво.

Ама там за българско карате няма и грам ....

КГ 125....системата за която говори не само Поп Минчо но и други възрожденци се е казвала - гимнастика.

Думата "гимнастика" в превод означава телесно упражнение. Гимнастиката е позната в България от епохата на Възраждането (XVIII в. -1878г.). Преподава се в килийните, взаимните и kласните у-ща. Гимнастическата теория се развива в българската възрожд...енска книжнина - книги, вестници и списания. Намира приложение и във военно-физическата подготовка на участниците в българското революционно-освободително движение, предимно в белградските легии на Г. С. Раковски (1862 и 1866г.) и в Българското опълчение преди и по време на Руско-турската война 1877-78 година.

Според думите на стражата, малко по към Баня имало едно отделение други юнаци, които, като не им се спяло, възползувани от хубавото време и ясната месечина, излезли на обучение със своя бъдещи стотник. За да не стане някой сакатлък, стражата ни обади паролата, която беше петел и която ние трябваше да дадем на поменатите юнаци, понеже аз изявих желание, че искам да ги погледам. Подир няколко минути ние разменявахме паролата помежду си с казаното отделение, стояхме един срещу други на двадесят крачки

разстояние. Буйните разпалени глави бяха се установили в една долина, разделени на няколко малки отделения - едни приятели, други неприятели, - всеки с гол нож в ръката, кой коленичел, кой прав, нападаха един другиго с голите железа в ръце, а ясната месечника им се радваше от небесните сводове! Казах, гдето му беше мястото, пак го казвам и сега - няма кусур, - подобни картини са в състояние да възвишат и най-слабата натура, да вдъхнат кураж и на беззъбите бабички.

Записки по българските въстания (1870-1876)

Захари Стоянов

След Освобождението гимнастиката се въвежда като задължителен учебен предмет в училищата, военните учебни заведения и армията и се развива от обществени гимнастически организации. Създават се стрелкови гимнастически дружества в Източна Румелия.

Юношеска стрелческа чета, която се е обучавала с малки учебни пушки - 1914 г.

В Княжество България се основават дружествата „Български лев" (1878г.), „Балкански сокол" (1879г.), „Славянска беседа" (1880г.). По-късно се учредяват дружествата „Горско пиле" в Русе (1894г.), „Юнак" в София (1895г.) и др. През 1898г. дружествата се обединяват в Съюз на българските гимнастически дружества „Юнак".

Колкото до "българското карате" което търсиш да видиш във вид подобен на японското карате или на китайското кунг фу, естествено че нито ще намериш, нито някъде ще прочетеш :-)

Военното обучение на българите, тяхната физическа подготовка, телесното и морално възпитание, като система която е съществувала в Българската държава през 19 век до средата на 20 век, в юнашките гимнастически

дружества, е изпреварила в това отношение дори военнолюбива Япония, която въвежда Карате през 30 години на 20 век по подобие на европейските гимнастически системи като система за физическото възпитание на Японската младеж.

Колкото до българските юнашки упражнения, те са били разделени в четири основни групи.

Първата група - това са упражнения без гимнастически уреди

- ходене, бягане, свободни упражнения, строеви упражнения, народни хора и танци.

Втората група - упражнения с гимнастически уреди:

– бухалки, обръи, тояги (дълги и къси), венци, знаменца, скачане във височина, овчарски скок , упражнения на коза, на дървен кон в дължина и ширина с дръжки и без дръжки, висилка, успоредка, стълби , шведска стена, въжета, стълбове, шведска пейка, на греда, или колело (обръч). Вдигане на гири, мятане на камъни.

Третата група - групови упражнения:

- гимнастически пирамиди, масави гимнастически представления, игри на открито и т.н

Четвъртата група - военни (т.н бранни) умения за които става въпрос в тази тема:

- фехтовка с хладно оръжие, юмручен бой и борба, стрелба с пушки, бой с ножове, езда и т.н

Гимнастици от българското дружество „Юнак“ участници в Македоно-Одринското опълчение -

В двора на Солунската мъжка гимназия - Солун 1912 година !*

На снимката добре се виждат различните гимнастически, общо физически и бойни упражнения.

- упражняване на удари с ръце

- удари с крака и съответните блокове

- работа с тояга (сопа) - дълга и къса и т.н

Освен сопите има и гирички по земята, също така има и една пеичица която май само тя и лостовете са останали в съвременното Българско училище :-)

Обучението е било доста сурово за съвременият стандарт, ако се съди по наказанията които е трябвало да претърпи провинилят се ученик

Други наказания:

1. Освен горните две, под коленете на голо тургаха ситни камъчета или царевица и поставяха ученика да стои на тях известно време.

2. Ученикът да стои на един крак и да учи урок, а друг да стои до него с пръчка в ръка и щом наказаният стъпи с крак на земята, да го удари с пръчката по краката.

3. Ще начернят лицето на виновния със сажди или мастило и ще го турят до вратата прав. Като си излизат учениците за обяд или вечеря, всеки един ще го заплюе и ще му удари една плеснина.

4. Бял голям лист, изписано на него магаре, се закача с конци на гърдите на ученика и последният се туря да стои прав на видно място, за да го гледат всички ученици.

5. За голям кабахат – турят му и двата крака на виновния във фалагата и го бият с пръчка, а за по-малък – само единия крак.

6. Когато отива по нужда, удрят му по една пръчка по ръката.

7. Ще дигне един ученик виновния през половината, а даскалът ще удря колкото си ще по дирника, а ако ли е някой по-як ученик – ще му налегнат двама врата, за да не избяга, и още много други, каквито фантазията на отделния учител е можела да измисли.

На тази снимка също добре се виждат различните юнашки упражнения.

Снимката е правена през далечната 1903 година( преди 110 години) когато Японското карате още не е било създадено :-)

Редактирано Август 11, 2013 от nikodim

[mitaca]

Добре де, задминАли сме японците, а как стоят нещата в Европата . И тях ли сме задминАли? След като швейцарци и чехи ни правят гимнастиката .

[nikodim]

Добре де, задминАли сме японците, а как стоят нещата в Европата . И тях ли сме задминАли? След като швейцарци и чехи ни правят гимнастиката .

Добре де ,,, по твоята логика > Корейското Тае квон до всъщност е японско карате. Японското карате до е китайско кунг фу. Китайското кунг фу е индийско, а индийското е знам ли какво и от де

На Запад !

Западният свят се е развил и в голяма степен доминира и до днес над Изтока в продължение на столетия благодарение на своя технологичен прогрес и създалaтa се конкуренция.

Благодарение на тези две основни двигателни сили, обществено политическият строй започва бурно да се променя, а с него и европейското военното изкуство, неговото въоръжение и начин на обучение. С навлизането на огнестрелното оръжие културата на ръкопашния бой в Европа започва да се променя. С навлизането на огнестрелното оръжие (пушката), предвид бавното зареждане и неусъвършенстваните патрони, техниката на копието се запазва в новия стил на воюване под формата на "щиков" бой. Движенията, дори самото носене на старите пушки (на рамо) е остатък от старото военно изкуство когато копието е било едно от основните оръжия.

Технологичният напредък и прогрес променя изкуството на войната, неговата тактика и въоръжение и съответно уменията за неговото усвояване също се променят, но техниката на копието и сабята като хладни оръжия се запазват в тези нови условия и до днес под нова форма на съществуване.

Фехтовката като военна дисциплина в края на 19 век също се променя. Хладното оръжие става все по-късо. Пиките и копията са заменени от щиковете на пушките. Копието, стрелата и меча са заменени с пушката, войнишкият нож и острата дълга сабя.

Конкуренцията във всички области от своя страна започва да променя старият метод на военно обучение. Военното изкуство започва масово да се популяризира сред обикновеният народ под нова форма - спорт.

Общите спортни правила съдействат да се изчисти техниката, да се развият нужните методи на обучение и тренировка. Това най добре се вижда в развитието на съвременния бокс и фехтовка.

В далечното минало бокса и фехтовката са били едно и също военно умение което според случая се е прилагало със оръжие или празни ръце. Юмручният бой е известен и под името юмручна фехтовка характерен с много удари и блокове където ръката на юмручният боец е имитирала движенията на хладното оръжие присъщи за фехтовалното изкуство с оръжие .

Когато юмручният бой и фехтовката с оръжие приемат своя спортен облик техниката също започва да се променя. Голямото многообразие от техники и движения започват да се опростяват до малко на брой основни движения и технически похвати. Тази промяна дава възможност за по голяма подвижност и бързина на тези прости движения, в резултат на което се развива и методиката на обучение развивайки по естествен начин интуицията, бързината на рефлексите, силна концентрация на вниманието и спонтанност в движенията на тялото. Така натрупаният опит дава голям тласък на познанието в неговите две основни форми - телесно и духовно. Така старите военни умение под формата на спорт създавайки конкуренция между отделните спортисти и школи бързо се разпространяват сред европейските народи и в нужда на война, държавите са разполагали с добре подготвени атлети с добро телесно и морално възпитание. Това е и ролята на Българските гимнастически дружества „Юнак"

На Изток !

Благодарение на технологичният прогрес и конкуренцията, европейските народи развиват силна икономика и развито военно изкуство чрез което започват бързо да променят страните от далечният Изток, отваряйки техните икономики за западните стоки и технологии. Под военният натиск на Запада, далечният Изток в лицето на феодална Япония започва дълбоки реформи във всички свой области от своя обществен живот. Феодалната военна класа в лицето на самураите неспособна да се противопостави на новите модерни оръжия е премахната. Прилагайки западния опит, самурайското военно изкуство започва да се реформира и за първи път е достъпно отваряйки широко вратите за обикновената Японска младеж. По подобие на европейските гимнастически дружества, самурайското военно изкуство (джуцу) приема нова форма (до) с изразен спортен характер.

Подобна съдба не подминава и новосъздаденото през 30 години на двайсти век японското бойно изкуство карате до, особено неговият спортен вариант. С годините спортното карате все повече започва да прилича на европейската спортна фехтовка със своите техники и начин на предвижване (подскачане).

Подобен процес на влияние се наблюдава и при другите по контактни стилове карате, които приемат западната боксова техника с ръце като по удачна за близък бой.

Първият човек който се опита да обедини европейските бойни изкуства с тези на Изтока е легендарният майстор и актьор на бойните изкуства - Брус Ли. Съчетавайки европейският метод на ритане с крака (француски бокс, сават) с източното бойно изкуство уинг (винг) чун куен, Брус Ли създава ново бойно изкуство джийт кун до. Този синтез най добре се вижда в филма - "Пътят на дракона"

Редактирано Август 11, 2013 от nikodim

[mitaca]

Добре де ,,, по твоята логика > Корейското Тае квон до всъщност е японско карате. Японското карате до е китайско кунг фу. Китайското кунг фу е индийско, а индийското е знам ли какво и от де

..............................

Не можах да те 'издържа до края' за която съжалявам де. Аз съм обаче българин играещ горе долу баскет и футбол (все булхарскии спортове ), тенис и ски само сезонно, а бридж (това е интелектуален спорт) целосезонно. Иначе и от гимнастика разбираМ, т.е. пак китайска - ушу е моята гимнастикя, даже си имам тук ръководство (на чешки урчите ).

[nikodim]

Не можах да те 'издържа до края' за която съжалявам де. Аз съм обаче българин играещ горе долу баскет и футбол (все булхарскии спортове ), тенис и ски само сезонно, а бридж (това е интелектуален спорт) целосезонно. Иначе и от гимнастика разбираМ, т.е. пак китайска - ушу е моята гимнастикя, даже си имам тук ръководство (на чешки урчите ).

Няма нищо лошо човек да по ритва топка, да я подхвърля, да раздвижва ръцете и тялото си, щом това му повишава качеството на неговият живот. Ако това което правиш е добре за теб, ще бъде полезно и за другите ...

Колкото до влиянието и обмена между различните култури е както при общуването между хората. Например хора които не са добре със нервите трябва да движат повече тялото си, но тези положителни усилия няма да направят китаеца по българин ако върти дряновата си тояга, своите ръце и крака в неравноделни ритми , нито българина ще стане китаец ако яде повече ориз и практикува ушу облечен в жълто кимоно под мелодичните звуци на китайска народна музика. Другото са модерните хапчета които не атакуват проблема в дълбочина за да премахнат първо причината, а само по държат нужният баланс на спокойствие от хапче до следващото хапче. За съжаление в България цената им е космологична с дълбока и древна философия относно това как да придобият нашата жизнената сила - КИнти

Редактирано Август 12, 2013 от nikodim

[nikodim]

Когато говорим за гимнастика и спорт, Кунг Фу, за дружествата , няма по добре описано от Чудомир

Спортни години

___________________________

Спортът е вроден както в нас двуногите, така и в четвероногите. Слушал съм майки да разправят как бебетата спортували и правили всевъзможни упражнения още преди да са видели белия свят. Спортуват още щом се родят, и кончетата, магаренца, агънца, яренца, кученца, котенца и доколкото си спомням, и бълхичките
даже. Без да им е била известна лечебната гимнастика „КОНГ-ФУ“, създадена преди хилядолетия от будисткия монах Тамо, те правят такива упражнения и движения, в които вземат участие всичките им мускули и стави.

В началния си стадий на развитие не помня какви спортни прояви съм имал, но в предучилищната си възраст се виждам все със скъсани панталони от боричкане, катерене по дърветата и все с вързани пръсти на краката от тичане, ритане и прескачане. По главата ми пък още личат следите, получени в ожесточените сражения с хлапетата от другата махала. Няма да забравя и отчаяните спринтове при дълго бягане, за да не попаднем в коравите лапи на пъдаря, изненадал ни, като берем праскови из чуждите градини.

Твърде рано се усъвършенствувах и във водния спорт. През лятото нашите ме оставяха да стоя у дома, да пазя кокошките да не ровят из лука, и ако се рои пчела, да извикам дяда Рача на помощ. Реката обаче течеше край нас и щом пекнеше слънцето, свличах единствената си ризка, цамбурвах се в пълния с деца вир при кривата върба и забравях съвсем и за кокошки, и за пчели. Ловехме дребни рибки по бързея, правехме си микроязовири, търкаляхме се из затопления пясък, боричкахме се, докато се захлади и почнат да ни тракат зъбите. Голи-голенички по цял ден правехме гимнастически упражнения, нали гимнос на гръцки език значи гол?
На обед само прескачахме по домовете си, където под някое кринче или кош ни чакаше дневната ни дажба боб чорба.

Така, напреднал доста във водния спорт, аз почнах да си позволявам и по-сложни упражнения. При една неправилна стъпка по моста, който се състоеше само от две греди, веднъж цопнах в придошлата река и пътувах около стотина метра. Извади ме един от учителите, който бил наблизо. Тогава нямаше кой да ми каже, че съм бил рекордьор на подводно плаване, та да се радвам, а ревах неудържимо, защото ми нямаше едната обувка. Малко по-късно отбелязах нови успехи в този спорт. Бяхме ходили за сено и на връщане се бях покатерил на върха на натоварената кола. Пътят ни беше през Тунджа и щом навлязохме в нея, едното колело хлътна в някаква дупка, колата силно се наклони и аз, хоп, във водата. Тогава съм бил собствения рекорд по подводно плаване, но ми се губят часове и непомня. Ратаят ни, който водеше воловете, забелязал късно как ме подмята водата, хукнал се и ме извадил на сушата. На другия ден ми разправяше:

— Хванах те, кай, за крака, ти увисна с главата надолу като убит заек и из
устата ти шурна вода.

— Много ли бях погълнал?

— Не беше много, но все имаше, колкото може да изпие един прежаднял бивол.

Оттогава нямам особено влечение към тази течност.

Понеже у нас имаше винаги коне, и този вид спорт бях усъвършенствувал.

Някои дисциплини, като надбягване с диканя например, и досега не са въведени. Един ден, като вършеехме край селото, префуча край нас мотоциклет, конят се подплаши, хукна заедно с диканята и мене да вършее из околните стърнища. Дърпам му юздите, моля му се да спре, а той не ме и чува даже. При един завой диканята
се откъсна заедно с мене и отхвръкнахме в някакви трънаци, а той запраши нататък към село.

Като съберехме овършаното и нашите почваха да веят, аз му се мятах на гърба и отивах да го паса на Дългата ливада, в средата на която имаше трънлива круша. Там се събираха много пастирчета и за да им се похваля, щом пристигах, навеждах се и смушквах коня да галопира чак до другия й край. На връщане пак и т.н. Един
ден, като го гоних така три-четири пъти из ливадата, конят вероятно си е рекъл: „Ей, хлапе, ти не ме оставяш да си почина и откъсна малко тревица, ама аз ще ти предам един урок, та да не ме мъчиш толкова.“ И както галопираше по края на ливадата, наведе глава, зави към средата и въпреки моите усилия да го отбия
встрани, мушна се под крушата, клоните й ме пернаха през лицето и аз отхвръкнах като треска зад него, цял ожулен, издраскан и със скъсана риза. Тази дисциплина, значи, можем да я наречем „яздене с препятствия“.

Наскоро продадохме този кон и си купихме друг, черен и толкова кротък, че му се качвах, като стъпвах върху чупката на задния му крак. Наричахме го Арап и защото беше добър, не го оставях на мира. Един ден, като отивах да го паса, смушках го да бяга, а той, цял ден мъкнал пълна каруца с тор, потичва в един особен тръс, от който едва запазвам равновесие на голия му гръб. Не мога и да го спра, защото е без юзда, а само с едно въженце на врата. Тръска ме той, друса ме сякаш нарочно, докато се тръснах под корема му, главата ми се пребори с един
камък и за кратко време изгубих представа за време и пространство. Като се ококорих, забелязах с ужас, че съм под него и задният му десен крак е точно над корема ми.

Добричкият ми, милият ми Арап беше го свил и стоеше на три крака. От време на време го спускаше леко и като ме докосваше, веднага го дигаше още по-високо.

Ако беше магаре или човек, освен дето щеше да стъпи на корема ми, но щеше да рита, да скача по мене, докато ме довърши.

Освен тези видове спорт, освен редовната борба играехме с топки от волски косми, мятахме камък, обикаляхме черковния двор без щафета, прескачахме воденичната вада, поради което често се връщах у дома мокър до ушите, знаехме игрите „свинка“, „челик“, „папета“, „прескочикобила“ и пр., и пр.

Към този период трябва да отнесем и спортната стрелба с лък и прашка, подобна на тази, с която някога Давид улучил Голиата в сляпото око. Централно място в този спорт обаче заемаше дървеният пищов, собствено производство. Състоеше се от криво дръвце, едната част на което служеше за дръжка, а на другата имаше длъб, в който поставяхме гилза, здраво завързана с тел. В гилзата сипвахме барут, натъпквахме я с парцали, а понякога слагахме и дребни камъчета вместо сачми. До главичката на гилзата слагахме малко барут, който възпламенявахме с главня, и се получаваше ужасен гръм. Неудобството на това оръжие бе това, че често пъти
стреляше и точно в обратна посока. В дясното ми рамо още личи белег от парче гилза и показалецът на дясната ми ръка зарасна накриво.

Истински, системно обаче започнах да спортувам, след като завърших в село основното си образование и се записах в казанлъшката прогимназия. В началото на учебната година още бях приет в юношеската чета на гимнастическото дружество „Юнак“, в което членувах осем години. Там освен свободните упражнения и тия с
тояжки, с гири и бухалки почнахме да се катерим по паралелки, лостове, халки и пр. Тогава за пръв път видях и футболна топка. Учителят ни, швейцарец, ни изведе веднъж на полето, подхвърли я и рече:

— Ритайте!

Ний това и чакахме. Без правила, рефери и свирки ритахме я цял час и след това я не видяхме повече. Ако така я подхвърлял и на другите класове, сигурно в късо време са я скъсали.

В извънучилищното време „борбата продължаваше“. Живеех с другар от нашето село и като се вчепкахме на борба, ту той печели по точки, ту аз. В древна Гърция единият от борците, като тръшнел другия три пъти на земята, се е смятал за победител, а в наше време въпросът бе много усложнен. Тупна го аз, да речем,
„залепя му плещите на тепиха“, а той не се признава за победен, защото имаше още едно правило — поваленият „трябваше“ да види небето. Добре, но той си затворил очите и не ще да го види. Сядам тогава на гръдния му кош, затискам с колена ръцете му да не мърдат и почвам да му отварям клепачите. Отворя дясното око — лявото се затвори, отворя лявото — дясното не ще да гледа и така, докато се разплаче и хазайката пристигне с точилката.

На другата вечер пък той почва да ми разтваря клепачите.

По това време научихме от гражданчетата как се ходи по ръце, „циганското колело“, бокс и доста неприлични думи.

Въпреки че от града до село имаше повече от 20 километра, често си ходехме в събота следобед и в неделя се връщахме с пълни торби продоволствие. При тия пътувания се усъвършенствувахме в спортна стрелба с камъни по изолаторите на телеграфните стълбове. Изучавахме и цирковия номер „балансиране“ върху парапета
на железния мост на Тунджа, висок 20 метра, а един ден влязох на бас в дълбок и запустял кладенец. Въпреки че веднъж бях влизал в нашия да вадя кофата и баща ми ме беше превързал с въже през кръста, като се научил за новия ми подвиг, дойдеспециално в града и ме наби така непедагогично, че няколко дни не можех да стоя седнал.

През лятото на 1904 год. в пълна юнашка униформа участвувахме в III юнашки събор в столицата. Той се проведе на игрище „Юнак“ и може би името си игрището получи тогава. Сега и него преименуваме.

След това постъпих в гимназията. Другар ми беше също такъв голям „юнак“ като мене, та още през есента си направихме лост, или „висилка“, в двора на хазаите. Понеже бяхме доста напреднали в тия уреди, учехме вече най-трудните упражнения — „смъртния скок“ и „слънцето“. За първото упражнение изнасяхме сламеника от моето легло, защото често вместо на краката аз падах на врата си и по седмица ходех с изкривена шия. При един опит пък да направя „слънце“ не можах да се превъртя на прави ръце, повърнах се назад и се пльоснах по корем далеч от лоста, като изрових всичкия лук, който хазайката беше посадила.

Въпреки тия дребни произшествия и „слънцето“, и „смъртния скок“ бяха овладени до съвършенство, разбира се, за сметка на алгебрата и геометрията. Упражненията тогава бяха такива, че развиваха повече горната половина на тялото ни и се перчехме с широките си гърди и изпъкнали мускули на ръцете. Физкултурната наука още не беше свела поглед и към долната половина, както е сега.

Средното си образование продължих в София и понеже спортът ми беше станал навик и нужда, продължих членуването си в дружество „Юнак“, като упражненията правехме в салона на I мъжка гимназия и макар дошли от провинцията, не се давахме на софиянци. В празничен ден пък продължавахме свободната борба из околностите на столицата под командата на един по-голям другар.

По нашите села тогава на Великден се устройваха традиционни борби. В моето село инициаторът беше баща ми. Вземаше той един топ шарена басма от дюкяна и почти всичко мъжко поемаше край село на харманите. Най-напред излизаше селският „баш пехливанин“, поразходи се из „Алая“, поразтъпче се и ако няма кой да му излезе насреща, оттегля се и тогава започват двойките — първо най-силните, след това по-младите и накрая най-младите борци. Бях на 17–18 години, когато и аз полугол, излязох да се боря с един мой връстник. Той беше по-силен, а аз по-ловък и още в първата хватка му легнах и го прехвърлих с крак далече през мене и той се отказа да продължава повече. На победителите баща ми отрязваше по едно парче за риза от тази басма. И аз бях удостоен с такава награда, но сестра ми я обсеби и си уши блуза, понеже била много шарена и по̀ приличала за женска

дреха. Вечерта у дома пристигна делегация от мои другари и връстници. Помолиха ме да ги запозная с разните хватки. Излязохме край селото пак и дълго време се боричкахме и им предавах моя опит. Към полунощ чак се прибрах у дома с гордото самочувствие на учител и треньор по свободна борба в село.

След това започнаха войни, погроми, болести, глад, фашизъм, революция, социализъм, неусетно пристигна старостта. Спорта обаче не изоставих. Запомнил съм някакво упражнение на йогите, едно от Луи Куне, нещо от системата на Мюлер, но и най-вече си служа с домашно-битовата система, състояща се в следното: сутрин рано изнасям две пълни кофи с въглища и една с дърва от зимника, изчистване, подклаждане и излъскване на печките, изтупване на одеялата, измитане стаята и двора. После копане, плевене и поливане из градината, донасяне от пазара пълна чанта с хляб и други колониални и кулинарни стоки, един път седмично изнасяне и внасяне голямото дървено корито за пране, пресяване въглища, цепене дърва и пр., и пр. Вечерно време против ниско кръвно налягане един-два часа „кокоша гимнастика“ в хоремага, после връщане, кратка, но енергична караница с жената, в която се включва упражнението „дълбоко дишане“, и край.

По тази изпитана вече система със „здраво тяло и здрав дух“ мисля да дочакам края на спора за старо и ново изкуство и окончателното ликвидиране на култа към личността.

Чудомир

Редактирано Август 12, 2013 от nikodim

[КГ125]

Е борби, де. Турците също ги имат.

[nikodim]

Е борби, де. Турците също ги имат.

След разпада на Османската империя, Турската държава се модернизира приемайки западният военен опит :

Упражнения с Bayonet :-)

Говори се че когато българския войник тръгнел в атака и мощно извиквал - атакаа, напред на нож, на турците от страх им се счувало - по пет на нож :-)

Редактирано Август 15, 2013 от nikodim

[КГ125]

Щото са знаели перфектно български )

Това е бг фолклор но отразява донякъде реални събития. След като българската армия показва способностите си на този фронт, наистина има сцени при които турците не, че бягат, но се приготвят за атака само защото чуват българските викове Ура! Те са по повод падането на Одрин ....

[nikodim]

Щото са знаели перфектно български )

Това е бг фолклор но отразява донякъде реални събития. След като българската армия показва способностите си на този фронт, наистина има сцени при които турците не, че бягат, но се приготвят за атака само защото чуват българските викове Ура! Те са по повод падането на Одрин ....

ПОМНИ ВОЙНАТА!

" Главно човешко качество е духовната мощ, плод на ума, що оценява, волята, що извършва, юнащината, що презира смъртта. Тя е царица на бойните полета. Духът никога не остава на едино равнище: Престанеш ли да го повдигащ, той се понижава. Черпи сила от твърдата решимост да победиш или да загинеш. Който мисли за последствията юнак не става ! Юначеството е най-необходимо качество на воина. То рeшава боя. Във всичко предимство има по-юначния. Най-юначния в боя е обикновено и най-умния. В цялата си дейность усърдно отстранявай всичко, що макар и най-малко може да подрови увреността в себе си, спокойствието, решителноста..В опасност човек добре изпълнява само крайно прости работи, които умее да върши по навик сиреч без да мисли, безочетно. Всичко сложно е неуместно и опасно. Всичко върши навреме, основателно и без да бързаш. Не прибързвай никъде и не закъснявай никога. Точно до минута пресмятай времето.".

18. IV. 1916. Скопие

ПОЛКОВНИК БОРИС ДРАНГОВ

Как българите прегазиха Османската империя през Балканската война

( описанието е на германския военен кореспондент Курт Арам)

"Българите атакуваха с невероятно презрение към смъртта. По цели полкове отведнъж се откъсваха и се хвърляха в огъня, без да мислят за прикритие и даже без да стрелят. Само на нож.

Биеха се като вбесени и смъртта за тях е нищо. Мълчаливо, с насочени щикове се спускаха към фортовете. А дъждът вали и вали. Мини експлодирваха и разкъсваха напредващите. По цели редици падаха българите, мълчаливо, без ох. Телени мрежи се изпречваха. Напред, напред!

Бият се човек срещу човек. Не стрелят, а се душат, прехапват си гръкляните, бият се с приклади, саби, крака и зъби и се мушкат с щиковете. Това всяваше дива уплаха у редифите - турското суеверно опълчение.

А дъждът вали и вали. Минава се през полета, осеяни с трупове и леш, през реки, почервенели от кръв. Хиляди бяха загинали по тези хълмове. А дъждът вали и вали. От дни вече войниците нямат сух конец на гърба. А сън - кой помни какво е сън? Напред, напред!

Сред бури и дъждове, по пътища, които вече не са пътища, а блата - мълчаливо, без звук да издаде, пехотата си пробиваше път. А дъждът вали и вали. Когато конете изнемогваха или се плашеха от трясъка, то войниците се впрягаха и теглеха оръдията.

Турците отстъпваха, отстъпваха пред този страхотен мълчалив неприятел. Напускат позициите, без пушка да е пукнала, и бягат. Избухнала е необикновена паника, пред която офицерите са безсилни. И тази паническа уплаха се разливаше като бързо действаща отрова. И сега вече спиране няма. А дъждът вали и вали.

Махмуд Мухтар паша3 на кон се отправя към бойната линия и насреща му тичат с крясъци куп редифи. Генералът вади саблята и почва да сече. Свитата му също сече, стреля, тъпче с конете и някои от бягащите се спират и почват да стрелят, ама си изпукват патроните на халос. Генералът се носи в кариер из полето, дава заповеди, тика напред...

А войниците и офицерите, обезумели, мислят само за спасението си. Без видима причина една голяма армия внезапно се хвърля в див бяг, зарязва всичко и изхвърля от себе си всичко, което пречи на бягането. Тук има само един закон: спасявай се, ако ще и светът да загине!

А дъждът вали и вали. Разхвърляно се търкаля цялото съоръжение, всичко е зарязано. Топовете са потънали в калта. Артилеристите са разпрегнали конете и са избягали с тях.

С войниците бяга и селското население. В дълги редици с жени и деца, в биволски коли се нижат сред войниците и увеличават бъркотията. Полуголи разплакани деца, плачещи жени шляпат боси в калта.

Хаос докъдето очи виждат. Влачи се на юг и завлича в широк поток отчаяни, викащи, ранени, умиращи, изгладнели, окаляни войници, селяни, жени и деца, като голяма тинеста река - влачи се безспирно по полето сред проливния дъжд.

Наоколо горят селата. Навсякъде трещят топовете. Навсякъде мъкнат ранени, мокри и премръзнали. Няма санитарни коли; няма даже вода за измиване на раните.

Гърмеше и се святкаше, бушуваше необичайна за сезона буря. Турците викаха: „Аллах ни наказва!"

А смелостта и презрението към смъртта у българите растеше и след първите успехи достигна до гигантски размери. Българите не усетиха бурята. Буйстваха като поток, който всичко завлича. Спиране нямаше. Колкото и да паднеха, празнините незабавно се попълваха.

Офицерите и генералите даваха заповеди за спиране, за връщане, за да не се дават излишни жертви - никой не ги слушаше. Този поток не можеше да бъде спрян. Нямаше земна сила, която би могла да го отклони.

Напред през животински трупове, напред! Най-много да отстъпи една крачка встрани, за да не сгази гърчещия се още. Напред, напред!

А дъждът вали и вали. В тези часове не остана никакво размишление, никакво себепредпазване, никакъв план. Само напред и напред!

Който от българите остана жив, имаше само една мисъл: Цариград!"

Редактирано Август 15, 2013 от nikodim

[nikodim]

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=tDYDF5pJoJU

Редактирано Август 15, 2013 от nikodim

[КГ125]

Уникални кадри! Това е може би последното, ако не и единствено видео с хватките с байонет..... Изпълнено много добре, впрочем, защото актьорите са служили в БВ или БНА по времето, когато още се е учело!

В тях обаче няма нищо българско, освен умелото им прилагане по четирите географски посоки. Това са си класически хватки, предполагам родени някъде в Европа или Русия в средата на 19 век

[nikodim]

Българското бранно умение не е древно прабългарско бойно умение, неговият произход е с европейски корени.

Когато сме били под турско робство, Българският народ често е поглеждал към православна Русия с вяра и надежда за своето освобождение, като е наблягал на общият славянски корен, писменост и вяра. След Руско-турската освободителна война се възстановява третата българска държава, която след време започва да засилва прабългарският корен в образуването на българският народ. Това е политически ход чрез който се цели да се намали влиянието на славянска Рус над България. Тази остра политика се прекратява след втората световна война когато на власт идват комунистите и българският народ отново става славянски, с общ корен с братският руски народ. След рухването на комунистическият строй през 1989 година, отново бе подета тезата за прабългарите за политическото отблъскване от Русия и нейното влияние над България. На това му се вика Политика. Мен историята като политическо внушение и манипулация, не ме интересува. Интересувам се от историята като реално събитие което се е случило (не)далечното минало, особено когато става въпрос за бълг бойно изкуство като факти и доказателства. В началото на 90 години на 20 век, когато написах първата си уводна статия за бранното умение, съм се опитал да представя какво е било бойното изкуство на прабългарите и като доказателство за това съм публикувал една автентична рисунка от менологията на византийския император Василий II на която ясно се вижда как прабългарски войн е приложил ключов хват срещу своя противник. Притежавам още няколко подобни рисунки, но освен тях и общата историческа информация за военното дело на прабългарите няма запазени доказателства че Прабългарската бойна система се е запазила до наши дни. Една от основните причини за това е покръстването на прабългари и славяни през 9 век от цар Борис 1. С този политически ход са се укрепили отношенията на Българската държава и "християнските" държави с които е била заобиколена България, а във вътрешен план се е открила възможността да се заличат културно-религиозните различия между славяни и прабългари., за по голяма вътрешна стабилност на Българската държава. Благодарение на тези реформи - обща религия, писменост и език се формира "българската" народност с чувство за културно и психологическо единство (съединението прави силата) довело до разцвет и могъщество на средновековна България, чийто държавни граници през 10 век са опирали на три морета.

Източното християнство в лицето на православието векове наред спомага за оцеляването на българите , съхранява неговата вяра, писменост, традиция и език. Именно Православието подема възраждането, организира и спомага за освобождението на Българският народ от тежкото иго. Православните монаси таксити в лицето на дякон Игнатий са разпространявали и бойни умения сред Българският народ под формата на военна гимнастика за физическо и духовно укрепване, за подготовка на българското население за въоръжена борба срещу турският поробител. Валил Левски по късно става патрон на гим. дружества " Юнак"

Тази стара традиция се запазва и след освобождението на Царство България.

Военната гимнастика се е практикувала и в духовните семинарии в които са обучавани бъдещите български монаси и свещеници.

Физкултурни упражнения в двора на семинарията. През средата на 30-те физическото възпитание е било активно включвано в обучението на духовници в пловдивската семинария.Повлияни от успехите на физкултурно дружество “Тракийски Юнак”, ректората на семинарията приема главатаря на дружеството за основен преподавател на учещите се бъдещи духовници.

Българският войн(ик) е влизал в битката с развято бойно знаме на което са извезани думите " Съ нами Богъ", побеждавал е свойте врагове с оръжие на което са изписани същите думи, което е ясно доказателство за тясната връзка между трите основни стълба върху която се е градила силата на Българската държава :

Армия, духовност и обучение.

Българското бранно умение се е развило чрез гимнастическите дружества създадени от Васил Кунчев по прякор - Левски (от неговия лъвски скок), в последствие се обогатяват се със западните бойни умения и традиции, изгражда своя български облик и променя своето име на гим. дружества " Юнак". Това е и последното име на юнашките дружества в които освен общата гимнастика се е изучавала и военната ( юмручен бой, борба, удари с крака, фехтовка с сабя и рапира, с пушка и щик, с тояга и две къси дървени палки).

Тези бранни умения са били обединени в една цялостна бойна система за развитие и опазване на телесното и духовно здраве, за защита на родината.

Тази система се е различавала от подобни военни системи на другите народи, по своята характерна специфична особеност на различие което ясно се вижда в движенията чрез които се обединяват движенията с оръжие, с тези на празната ръка (юмрук).

Българският фолклор чрез своят ритъм, песни и танци е запазил в себе си голяма част от тази юнашка традиция. Няма мъжки танц от която и да фолклорна област на България в който да не се съдържат елементи и движения които да разкриват юнашките умения които са се практикували в гимнастическите дружества.

По времето на социализма, основно се наблягаше на онази част от българските игрови фолклор - народните хора (от гръцки - радост, веселие ) за да се внуши политическата идея че комунистическият обществен строй е много по добър като управление от "загниващия" капитализъм. Накрая искам да споделя, че не малка част от методиката на юнашката гимнастика е послужила като основа в методиката на обучение в Българските народни танци.

Според някои сериозни изследователи на шопския фолклор, името "Шопи" идва от тоягата, която местните хора (скотовъдци), използвали като основно оръдие на труда. И днес в България едно от названията на хубава дървена пръчка, дълга около човешки бой се нарича - "Сопа".

Има един стар шопски танц - "шопчета, войничета", къде двамата танцьори, започват своя танц с военни строеви движения, след което преминават към физически упражнения и накрая влизат в двуборство, посредством което ясно показват бойните движения с краката, характерни за техните мъжки танци.

Има и запазени книги :-)

Редактирано Август 16, 2013 от nikodim

[КГ125]

Nikodime,

стига с тия глупости.

[nikodim]

Nikodime,

стига с тия глупости.

На кое викаш глупост ?

[Eньо]

.. името "Шопи" идва от тоягата, която местните хора (скотовъдци), използвали като основно оръдие на труда. И днес в България едно от названията на хубава дървена пръчка, дълга около човешки бой се нарича - "Сопа"...

За това не бях се сетил, че името "Шопи" произлиза от сопата.

До сега си мислех, че “шоп” произлиза от немското “schuppen” т.е “колиба, навес”.

Българското бранно умение се е развило чрез гимнастическите дружества създадени от Васил Кунчев по прякор - Левски

Би ли изброил няколко от гимнастическите дружества създадени от Васил Левски?

Редактирано Август 17, 2013 от Eньо

[КГ125]

На кое викаш глупост ?

На последния ти пост. Тези танци са от модерната хореоградия от социализма, в т.ч. и заглавията им. Стига щуротии и измишльотини.

Ако някой иска да развива бойни изкуства просто ще отиде в гората и никакви танци тука нищо общо нямат. Това, че фолклорът съдържа всякакви изобразявания, в т.ч. бойни, земеделски и какви ли не, си е негова особеност. Със същия успех може да се каже, че в танците има секретно българско земеделско знание, което е крито от врага столетия...

Стига сте се подигравали с България, щото ще играе бутона delete!

Редактирано Август 17, 2013 от КГ125

[nikodim]

За това не бях се сетил, че името "Шопи" произлиза от сопата.

До сега си мислех, че “шоп” произлиза от немското “schuppen” т.е “колиба, навес”.

Редактирано Август 17, 2013 от nikodim

[Eньо]

тако и що ги зароби у Ниш, у Радомирко засели, а шопи се зоват, по турски /сопа/ тояга, да пазят воскрилия кога я бият и днес када ходят, и тоягите си носят и ся зоват шопи, т.е. Селим I преселил в Радомирско шопите, които били войска ...

Интересно, а следващите страници?

[КГ125]

Автор? И кога от С е ставало Ш?

[nikodim]

тако и що ги зароби у Ниш, у Радомирко засели, а шопи се зоват, по турски /сопа/ тояга, да пазят воскрилия кога я бият и днес када ходят, и тоягите си носят и ся зоват шопи, т.е. Селим I преселил в Радомирско шопите, които били войска ...

Интересно, а следващите страници?

В момента нямам възможност да постна другите страници.

На страница 8 при разказа за превземането от наследника на Асен на старите области в Македония и заселването им с българи, на лист 16а отдясно на полето е отбелязано: “ и от това время говорятъ "езикъ болгарски арнауте и греци и латини и прочеи народи ду Елада еже естъ еленика.” На страница 12 в края на разказа за Асен е прибавено: “тугава уставили болгарите дарветата, сиречъ сопите или криваците, по совету греческую (= -скому), и прияли лакови и сосъ стрели бранъ творили, а греци собрали криваците и положиле ихъ въ Еди-Куле въ вечни поменъ.” Известие за сопите или криваците, с които са воювали българите, се среща и в преправките на Паисиевия труд, ала там то се отнася до Самуиловото време.

Бой с пръчки. Миниатюра от Четириевангелието на цар Иван Александър - 1356 г.

Интересна мисъл на Волтер

,, -Ще съм доволен, ако знам, кое е най-лошото: да бъдеш изнасилен стотици пъти от пирати, да ти отрежат крак,

да те пребият българи със сопи......." Волтер ,,Кандид или оптимизмът" - 1759г.

Защо Волтер не споменава колко е лошо да те пребият например португалците с техният стил за бой с тояга Жого де пао, побеждавал и побеждаващ всички други школи или жителите на Канарските острови, на Англия и други страни с традиции в боя с тояги, а точно колко ли известните на света по онова време българи?

А защо ли при подготовката на въстанието поп Минчо Кънчев на оплакването на селяни от родопско село че нямат пушки им казва, че не им и трябват защото те са сопаджии ?Пак в неговата велика за мен книга се описва бой между двама овчари (единя негов чичо в последствие Тодор воевода ) с тояги срещу множество турци с ятагани.Ето чичо му какво казва на баща му ,, -Да видиш батю като скокнеме и се завъртим, падаха като снопи" Това ще го направи ли необучен човек?

Със Златко борба не бива,

че Златка вардят селяни

турците с пищовите

българите с криваците

СОФИЙСКИТЕ ШОПИ И ТЕХНИТЕ СОПИ (ТОЯГИ ЗА БОЙ)

---------------------------------------------------------------------

Жителите в Софийско поле са хора първобитни и затова в етнографско отношение интересни. Принадлежат към особен планински тип, който се отличава от съседите си по ръст, характер и носия, по-малко по говор, и техните села са разположени по високо лежащите долини около Витоша и Западния Балкан. Тези хора се наричат от другите българи шопи, а земята им Шопско или с турско окончание Шоплук.

Произходът на това име не е изяснен, както и не знаеме доколко то е старо.Неизвестно е също и пространството, върху което то се простира. Източните българи смятат за шопи и жителите на Врачанско, Трънско и други краища. От друга страна, името засяга дори Македония, където селяните около Кратово се наричат отчасти шопе, отчасти поляци (жители на полето). Кюстендилци наричат шопи всички техни съседи, които са гащници, т. е. които носят бели тесни гащи.

Селяните около София са хора силни и високи. Лицата им не са еднакви, ала главно изпъкват два типа: един славянски покрай Балкана и един турански, може бн печенежки, около Витоша. Лицата на мъжете и жените не са много хубави; затова пък ще видиш красиви хора зад Витоша, в Радомирско.

Те са здрави и закалени; зимно време, когато има сняг, селяните излизат с отворени гърди, а момите и в най-големия студ ходят на пазар в града без кожух, в същото облекло, както и лятно време. Техният говор принадлежи към западната група на българските наречия, която се дели от източната горе-долу от течението на Искър, ала не е в цялото поле еднакъв, дели се още на няколко подговора. Между личните имена се е запазило по нещо странно, при все че и тук, както и другаде, всякога заемат първо място повечето имена на християнски светии.

По характера си те са хора добродушни, ала при това недоверчиви, с изкуствена преструвка, хитри и понякога вироглави. Раздразнени, стават много зли. В последните турски времена убивали са тайно отделни черкези по полетата с дълги дебели сопи, без които българският селянин не ходи вън от селото, които им са потребни за помушване воловете и биволите, впрегнати в колата.

Носенето на тези големи сопи според свидетелството на рицаря Dernschwam е било общо в България още в XVI век. Софийските селяни със свирепи буйства вдъхнали такъв страх на гръцките епископи, щото последният от тях Доротей, който собствено бил българин от Копривщица, набързо побягнал в Берковица и вече не се върнал в своята столица.

Също и в българско време те понякога хубаво се набиват помежду си за селския синор. Освен това те се употребяват от време на време от политическите партии за произвеждане буйства при изборите в самия град.

Живеят много скромно, ала затова пък страшно пият, и то ракия. София още в турско време е била обявена като град, в който от всички български градове има най-много кръчми, и Софийско е единственият край, където по- често можеш да видиш пиян българин. Най-първобитната част от тукашното население са жителите на Искрецка околия, по планините между София и Берковица.

Из «Пътувания по България», 1888 г.

Константин ИРЕЧЕК

В бранното умение, тоягата (сопата) е основното помощно средство за развитие на качество в движенията с ръце. Тоягата е основата чрез която се изучават всички удари и блокове в Бранното умение. Удрянето, упражненията посредством тояга развиват сила, бързина и точност в ръцете.

На последния ти пост. Тези танци са от модерната хореоградия от социализма, в т.ч. и заглавията им. Стига щуротии и измишльотини.

Ако някой иска да развива бойни изкуства просто ще отиде в гората и никакви танци тука нищо общо нямат. Това, че фолклорът съдържа всякакви изобразявания, в т.ч. бойни, земеделски и какви ли не, си е негова особеност. Със същия успех може да се каже, че в танците има секретно българско земеделско знание, което е крито от врага столетия...

Стига сте се подигравали с България, щото ще играе бутона delete!

Българската традиция на физическа култура по времето на първата и втора българска държава се развива паралелно с тази във всички държави, поддържащи боеспособна армия. През време на турското робство физическата култура се ограничава преди всичко до военните упражнения и народните танци. До 40-те години на ХХ век се запазва традицията в неделя и на празници селото да излиза на мегдана на хоро.

От векове наред българинът със своята песен или танц е изразявал своите емоции, своето отношение към природата, своя култ. Още от най-древно време хорàта влизат в религиозните обреди на славяните. Те са връзката с родовите корени, израз на отношението към божеството, елемент от магическите практики, средство за прогонване на злите сили. Без съмнение в богатото наследство от фолклорни танци има и много елементи от култа на древните прабългари. С утвърждаването на България като християнска страна тези обреди и практики не изчезват отведнъж. Минава доста време преди християнството да ги измести. В ума на повечето наши

прадеди е битувал синкретизъм между християнство и древни езически вярвания. Въпреки че езическите суеверия отстъпват място на обединителното Православие, от тях остават народните танци и обредните песни. Българският национален фолклор, по своеобразен начин обогатява и християнския църковен календар. За някои от големите църковни празници народът приспособява някои на пръв поглед езически практики, но влага в тях ново съдържание акомодирано към нравствените ценности проповядвани от християнството. Дори християнските празници да не са обогатявани със специални фолклорни ритуали, не е минавал празник без хорà, без песни, без музика. Към фолклорните традиции свързани с християнството можем да причислим обичаите по

подрязването на лозите Трифон Зарезан (14 февруари), паленето и прескачането на огньове по Благовещение (25 март), кукерите в началото на Великия пост, Заговезните, Лазаруването, обредните хлябове по Възкресение,

празникът със закланото агне – Гергьовден (6 май), освещаването на грозде по Преображение (6 август),обредите за дъжд около Илинден (20 август), както и зимните обичаи по Коледа (25 декември) и сурваки (на Нова година). За повечето от тези случаи народът е имал подготвени ако не някакви обреди то поне специални песни. Голяма част от тях могат да се изпълняват и като танци.

В песен и танц народът е въплъщавал и повечето от историческите събития, като се започне от хайдушките песни и се премине през Освобождението та се стигне до песента от градския фолклор.

Не може да има никакво съмнение, че българският национален фолклор и заниманията с него установяват трайна връзка с българските корени. В тях е вплетен духът на народа, те въплъщават в себе си преклонението

пред природата, скръбта от робството, ентусиазма на славните борби за освобождение и независимост. В тях се възпяват както красотата на Родината, така и трудът на орача, както нежните чувства към любимата, така и юначеството на славните войводи. Едва ли може да има по-подходящо и достъпно средство за утвърждаването на българщината от тази изява на българската духовност. Българският фолклор с право може да бъде наречен крепост на българщината. От изключителна важност е той да се предоставя на подрастващите в неговия чист и

автентичен вид. Те трябва да правят разлика между това, което днес наричат „фолк", т. е. „попфолк", трябва да правят разлика между съвременните компилации и автентичния български фолклор, преминал през вековете, съхранил искриците от душата на Родината.

Освен своите духовни преимущества като средство за укрепване на българския дух, хорàта имат и някои чисто практически преимущества като физическа дисциплина: Българските народни танци в по-голямата си част са колективни. В тях могат да участват много и различни деца, младежи, девойки без особена разлика във възрастта. Техните неравноделни ритми и размери, спомагат за усъвършенстването на координацията и създават чувство за ритъм. Друго предимство е богатото разнообразие на ритми, гласове, музикални инструменти. Различните фолклорни области в България имат свои характерни особености, както в облеклото и бита, така и в инструментите и ползваните размери. Друго разнообразие, което предоставят са различните фигури, стъпки, комбинации.

Ето например няколко движения от старите шопски танци :

Ритане напред !

Ритане настрани !

Редактирано Август 18, 2013 от nikodim

[mitaca]

Глупости! Дъщеря ми вече си вади хляба с танци. Хореографията се 'прави', измисля се. Верно, че не е в народните танци (в модерен балет е), но пък племенницата беше в народните. Хореографията зависи от......хореографката ! А тя може да е всякаква, а дори да е българка въобще да не знае за шопите със сопите .

[Eньо]

В момента нямам възможност да постна другите страници.

Интересна мисъл на Волтер

:

,,Ще съм доволен, ако знам, кое е най-лошото: да бъдеш изнасилен стотици пъти от пирати, да ти отрежат крак, да те пребият българи със сопи ..." ,,Кандид или оптимизмът"/1759г.

И от къде Франсоа-Мари да знае за българския патент "пребиване със сопи"?

Невероятно и неубедително ми се струва това.