Забравената история на Българското бранно умение !

[nikodim]

И от къде Франсоа-Мари да знае за българския патент "пребиване със сопи"?

Невероятно и неубедително ми се струва това.

Немам никаква представа

Но българите са имали

Туралиги !

-------------------------------------------------------------------

Туралигите бяха най-странният от народните обичаи в Ениджия, който ставаше в седмицата между Месни и Сирни Заговезни.

"Дядо Стайковата долчина" разделяше селото на две половини - горна (северна) и долна (южна) махала. Между тези две махали, около църквата и училището, имаше и трета - средна махала.

Още от Месни Заговезни младежите от двете махали на възраст от 10-15 години, излизаха всеки ден на баира, който заграждаше селото от запад и застанали едни срещу други от двете страни на долчината, се замеряха с камъни. Създаваха се два фронта и за да няма трети, младежките от средната махала се присъединяваха към горната махала. Почти всеки от младежите си имаше прашка, направена от въже и с нея хвърляше камъните на далечно разстояние в "неприятелска" територия. Опасно беше да те ударят с камък, хвърлен от прашка. Ето защо момчета от двете страни се отдръпваха на по-задни позиции, за да се предпазват. Рано сутринта в неделята на Сирни Заговезни младежите от трите махали грабваха брадви, търпани и вили и отиваха в близкото "Кючюкдере" да секат и пренасят чилия (драка) за туралигите. Младежите от трите махали си правеха отделно туралиги, разположени на 700-800 м по протежение на баира една от друга. Туралигата се правеше в конусообразна форма на височина три-четири метра. Строителите й се стремяха тя да бъде права и стройна, но също и устойчива, за да не се катурне и падне сама от вятъра. На тоя последен ден на "Сирници" на баира се събираха повече момчета и битката с камъни беше особено ожесточена. Както отбелязахме по-горе, момчетата от Средната махала държаха страната на Горната, макар и да имаха своя собствена туралига. Решителната битка започваше по икиндия, когато туралигите бяха вече готови и двете страни вземаха мерки както за отбрана, така и за нападение. Всяка от страните повикваше от хорото на помощ най-храбрите си по-големи момчета, някои от които вече ергенуваха. Грабнали тояги, вили и копрали, всички бързаха по посока на баира, за да се присъединят към съмишлениците си, които ги чакаха с нетърпение. Но докато се организират главните сили, битката между по-малките продължаваше с неотслабваща сила, чуваха се силни псувни и закани, камъните летяха из въздуха като куршуми.

Привечер, една от страните, която се чувстваше по-силна, започваше нападението. Най-напред се движеше група от няколко десетки младежи от по-възрастните и разбира се най-смелите, а след тях пъплеха и по-малките. Нападнатата страна се е организирала добре и се защищава самоотвержено и храбро. Камъните летят като град по посока на "противника". След кратък бой нападнатата страна отстъпва пред по-силния противник и се оттегля към своята туралига, за да даде там решителен отпор.

Случваха се понякога и изненади. В развоя на битката настъпваше обрат, когато на нападнатата страна пристигаше неочаквано помощ. Двете страни се нахвърляха с настървение една срещу друга и започваше ръкопашен бой. Бият се с вили, копрали, тояги и юмруци, падат ранени с окървавени глави или счупени ръце. При едно такова ожесточено "сражение" е бил убит на място ударен в главата младежът Киряк Иванов Койвалиев от Долната махала. Погребан бил в двора на малката църквичка.

В края на краищата по-слабата страна не може да издържи, бойците й се разбягват и пътят към туралигата им е открит за нападателя. След няколко минути победителите са пред нея и с копрали и вили бързо я катурват и запалват,. Чуват се радостни възклицания, викове "Ура!", устройва се буйно хоро около горящата туралига и всички играят и пеят напук на победените, които неможейки да понасят тези унижаващи достойнството им зрелища, са се оттеглили от полесражението по домовете си.

Завършили успешно своята задача, победителите се връщат с песни обратно при своята туралига, запалват я и наоколо устройват хоро. След като изгорят туралигите, по залез слънце всички младежи се прибират в село. Ранените бързат да лекуват раните си. Парят ги с обгоряла вълна или ги завиват с пресни овчи кожи. А ранени има и от двете страни, но победените са с наведени глави и едва понасят подигравките на противниците си. На другия ден всичко се забравя. Вчерашните "врагове" се сдобряват и започват да дружат сякаш нищо лошо не се е случило между тях.

Туралиги си правеха и младежите от съседните български села Докузюк, Карахалил и Коюнгяур. В тази паметна вечер на "Сирници" едновременно с ениджийските горяха и техните туралиги и в настъпващата нощ пламъците им осветяваха надалеч тракийската равна земя.

Ениджия – една България, останала в миналото

Симеон Л. Стойков

Глупости! Дъщеря ми вече си вади хляба с танци. Хореографията се 'прави', измисля се. Верно, че не е в народните танци (в модерен балет е), но пък племенницата беше в народните. Хореографията зависи от......хореографката ! А тя може да е всякаква, а дори да е българка въобще да не знае за шопите със сопите .

Вероятно за това казват за китайците че, всяка сутрин правят гимнастика, а на обяд отиват на пазара за да я продадат

В началото по темата нейде споменах че, от дълго време изследвам българските народни танци, а не творческите идей на даден съвременен хореограф, било то и модерен балет.

Ние виждаме това, което знаем и можем това което сме научили !

С каквото знание е напълнено съзнанието, това се и отпечатва върху формата, върху начина ни мислене.

Движението показва всичко, то не лъже. Ако си тренирал изт. бойно изкуство (карате, джудо, джу джуцу, айкидо или каквото и да е друго), то няма как да видиш например непознати за теб елементи и движения от друго бойно умение.

Например в този танц, има много елементи и движения от старото бранно умение.

Редактирано Август 18, 2013 от nikodim

[boilad]

И от къде Франсоа-Мари да знае за българския патент "пребиване със сопи"?

От историите за ширещото се на балканите разбойничество, ама това е за друга тема и няма нищо общо с някакво бойно умение.

[КГ125]

Nikodime,

едно редче още да видя, че пишеш за това че в танците имало бранно умение и излиташ.

Това е модераторски произвол!

Пускаш интересни неща, като сведения но ги интерпретираш без грам логика, смесваш ги с пълни фантасмагории, а на част от фактите и данните придаваш българско значение, каквото нямат.

Недейте тъй, щото....

[Doris]

Интересна е темата, макар и откровено паранаучна. Една от малкото напоследък, дето да не е за политика...

[КГ125]

Да, така е, но нека не се пълни с умопомрачителни заключения за танци. А в песните сигурно са криели рецепти за барут и координати на складове за картечници )) )

Иначе доста интересни данни се появиха тук, за което адмирирам.

Но наистина, Никодиме, недей да произволичиш.

[nikodim]

Това са щуроти и и аслъ тюрлю-гювеч, бай Стоедине.

Танците са си танци и никакво бойно умение няма в тях. Бойното умение е традиционната през историята военна психика на българина, позволяваща му, при благоприятни условия да има едни от най-добрите войници, няма да преувелича да кажа в света!

Останалото са фантасмагории.

https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=QslLJJ034tM

Nikodime,

едно редче още да видя, че пишеш за това че в танците имало бранно умение и излиташ.

Това е модераторски произвол!

Пускаш интересни неща, като сведения но ги интерпретираш без грам логика, смесваш ги с пълни фантасмагории, а на част от фактите и данните придаваш българско значение, каквото нямат.

Недейте тъй, щото....

Отваряйки тема в този форум за забравената история на Българското бранно умение се надявах както да бъда полезен с нещата които знам, така и да науча нещо от хората които посещават този форум.

Всичката информация която съм написал в темата е събирана троха по троха, многократно е проверявана и внимателно анализирана преди да изложа своята гледна точка. А тя е - българите като народ постоянно са се борели и накрая са успяли с цената на много поколения да запазят своя език, писменост, вяра и

народни традиции в тежки условия на столетия робство които постоянно са навеждали главата българска надолу подтискайки постоянно неговата национална идентичност и самочувствие. Често чуваме скандиранията - Българи ! Юнаци ! , но много малко знаем за юнашките гимнастически дружества, за това защо, как и в какво са се упражнявали, тези бъдещи български войни, готови да пожертват своя живот за благото и свободата на своята родина.

За съжаление днес отново сме поставени в положение да знаем повече за другите отколкото за самите себе си. Всеки българин знае повече за историята на изтока, от колкото своята родна история, знае много повече за мистичната енергията Ки (Чи), без да знае че тази "жизнена енергия" за нас православните българи това е

Божията благодат.

A колкото до това какво народните " мъжки " танци

Редактирано Август 19, 2013 от nikodim

[mitaca]

Всъщност не виждм нещо ново да си казал освен фантасмогориите. Който желае без много труд може да свали от нета твоите троха по троха и то без манипулациите. Съвсем не искам да омаловажавам твоя труд, но с манипукации не става. не можеш да кара така с пълна пара през блатото .

[КГ125]

Всъщност, относно гимнастическите дружества Никодим е прав - там наистина са се развивали спортни, а и бойни умения. Не специално и преднамерено - просто това е било много позитивно време - хората са се сдружавали за какво ли не, в т.ч. и за спорт. Не само в България.

Танцът, който си пуснал, е модерна фолклорна хореография....

Ако искаш да търсиш български дух, можеш да го намериш на едно много, много класическо място - армията И огромното желание и, казано по днешному - хъс, с които младежите са служели и са се обучавали.

Не се занимавай с глупости и танци.

Редактирано Август 20, 2013 от КГ125

[nikodim]

Българското бранно умение е военно умение МАРК.МОД: Техническата основа в бранното умение е базирана на тоягата (сопата) която обединява в себе си движенията на войнишкия щик и офицерската сабя. Боксовата техника е допълва тази работа с оръжие. Всичките ръководители и областните главатари на гимнастическите дружества са били действащи офицери от българската армия.

Ген. Рашко Атанасов като председател на спортно дружество “Юнак”, 1927 г.

Областен главатар Никола Хаджиколев

Една от последните снимки преди пенсиониране

Горе съм маркирал абсолютната фантасмагория, вмъкната в изложението. Правилата за водене на ръкопашен бой в българската армия са чисто военни и идват единствено и само в хода на създаването на българсата войска. Никакви сопи няма тука!!!!

Редактирано Август 20, 2013 от КГ125

[Last roman]

сопата - универсално българско бойно оръжие))

[nikodim]

Българско

бранно - (война, битка, схватка, борба, защита)

умение - (ръка, вещина, сръчност, опитност, майсторство)

Вей - ( вятър, дух, духовно възприятие.

--------------------------------------------------

Бувей е съвременно бойно умение с над 20 годишна история.
Освен старата военната гимнастика и мъжките народни танци, специфични ритми и музика, в него се изучава и старият стил на боксиране ( юмручен бой с удари и блокове), също така народната борба, военната фехтовката със сабя и щик (обединени в движенията на тоягата) и не на последно място Православното познание за човека и духа, за развитие и духовна промяна на човешкото възприятие.

Всичко това като бойна система се е практикувало през третото Българско царство в юнашките гимнастически дружества, но след 1944 година жестоко e преследвано от комунистическия режим заради неговият патриотичен характер.

Като практикуващ мога да споделя, че бранното умение в по голямата си част е самобитно българско умение за самозащита както в технически аспект, така и в по дълбок философски план.
Самата идея като философия и методика на движение е ясно различима от другите бойни изкуства, благодарение на българският фолклор и духовна култура.

Основната цел на умението "вей" е практикуващият да развие в себе си енергия и здраве, а чрез тях и редица полезни духовни качества като воля, търпение, внимание и обич, и да преуспява в тях като повишава качеството на живота. Това са все качества, който водят човек по пътя на мира, характерен за традиционната духовна култура на българите, култура на вековна християнска аскетика, дълбоко отразена в методиката на бранното умение.

На снимката от 1912 година добре се виждат различните гимнастически, общофизически и бойни

упражнения.
- упражняване на удари с ръце
- работа с тояга и копие
- удари с крака и съответните блокове.

Тоягата в старото бранно умение е било неизменна част от военната подготовка. На практика чрез нея са се развивали нужните качества и умения как да се борави с въоръжението което е било актуално за онзи период.

Освен сопите има и гирички по земята, също така има и една пейчица която май само тя и лостовете са останали в съвременното Българското училище (гимназия )

Тоягата е основата чрез която се изучават всички удари и блокове както в старото бранно умение, така и в Бу вей

Удрянето, упражненията в това, посредством тояга.... развиват сила, бързина и точност в ръцете. Тоягата не удря. Удрят ръцете, които държат тоягата. В бранното умение, тоягата (сопата) е основното помощно средство за развитие на качество в движенията с ръце. Ако правиш всеки ден над 500 удара с тежка тояга, от само себе си ще разбереш каква сила се влива в ръката, ще разбереш и японската дума "киме",която прави ударът качествен.

В гим. дружества юнаците са тренирали с дълги и къси тояги. Дългите тояги заменят военната пушка, а по късите тояги (джоба) - сабята и калъча.

Когато говоря за бокса като военно умение имам предвид следното :

На тази снимка е показана техниката мушкащ удар с щик, което е ляв прав удар с задната ръка, ако не държим в ръцете пушкалото !

А тук е показан прав удар с водещата ръка посредством тояга !

На тази снимка този принцип от юмруния бой (бокс) е видим още по добре !

На този видео клипове се вижда това най добре

Толкоз по въпроса

Редактирано Август 20, 2013 от nikodim

[КГ125]

Т.е., тъй като във всеки бой има удари, нанасяни с ръка или с оръжие, древните български тояги са преминали в щикове и бокс ли или какво?

Заключвам това безумие. Следващия път чувайте предупрежденията, които ви се отправят.

[mitaca]

Българско

бранно - (война, битка, схватка, борба, защита)

умение - (ръка, вещина, сръчност, опитност, майсторство)

Вей - ( вятър, дух, духовно възприятие.

--------------------------------------------------

Бувей е съвременно бойно умение с над 20 годишна история.

Освен старата военната гимнастика и мъжките народни танци, специфични ритми и музика, в него се изучава и старият стил на боксиране ( юмручен бой с удари и блокове), също така народната борба, военната фехтовката със сабя и щик (обединени в движенията на тоягата) и не на последно място Православното познание за човека и духа, за развитие и духовна промяна на човешкото възприятие.

Всичко това като бойна система се е практикувало през третото Българско царство в юнашките гимнастически дружества, но след 1944 година жестоко e преследвано от комунистическия режим заради неговият патриотичен характер.

Като практикуващ мога да споделя, че бранното умение в по голямата си част е самобитно българско умение за самозащита както в технически аспект, така и в по дълбок философски план.

Самата идея като философия и методика на движение е ясно различима от другите бойни изкуства, благодарение на българският фолклор и духовна култура.

Основната цел на умението "вей" е практикуващият да развие в себе си енергия и здраве, а чрез тях и редица полезни духовни качества като воля, търпение, внимание и обич, и да преуспява в тях като повишава качеството на живота. Това са все качества, който водят човек по пътя на мира, характерен за традиционната духовна култура на българите, култура на вековна християнска аскетика, дълбоко отразена в методиката на бранното умение.

На снимката от 1912 година добре се виждат различните гимнастически, общофизически и бойни

упражнения.

- упражняване на удари с ръце

- работа с тояга и копие

- удари с крака и съответните блокове.

Тоягата в старото бранно умение е било неизменна част от военната подготовка. На практика чрез нея са се развивали нужните качества и умения как да се борави с въоръжението което е било актуално за онзи период.

Освен сопите има и гирички по земята, също така има и една пейчица която май само тя и лостовете са останали в съвременното Българското училище (гимназия )

Тоягата е основата чрез която се изучават всички удари и блокове както в старото бранно умение, така и в Бу вей

Удрянето, упражненията в това, посредством тояга.... развиват сила, бързина и точност в ръцете. Тоягата не удря. Удрят ръцете, които държат тоягата. В бранното умение, тоягата (сопата) е основното помощно средство за развитие на качество в движенията с ръце. Ако правиш всеки ден над 500 удара с тежка тояга, от само себе си ще разбереш каква сила се влива в ръката, ще разбереш и японската дума "киме",която прави ударът качествен.

В гим. дружества юнаците са тренирали с дълги и къси тояги. Дългите тояги заменят военната пушка, а по късите тояги (джоба) - сабята и калъча.

Когато говоря за бокса като военно умение имам предвид следното :

На тази снимка е показана техниката мушкащ удар с щик, което е ляв прав удар с задната ръка, ако не държим в ръцете пушкалото !

А тук е показан прав удар с водещата ръка посредством тояга !

На тази снимка този принцип от юмруния бой (бокс) е видим още по добре !

На този видео клипове се вижда това най добре

Толкоз по въпроса

Taka и не доказа самобитността. Ако е на 20 год. няма начин да е самобитно, ако е старо дай источниците. Както и връзката на едно бойно изкуство с православието! То и други православни има, не сме само ние, нито сме първите. СРБ-то православно ли е? Писах по-горе, питах де, кан-кан-а не е ли в основата на ударите с крака в главата? Няма отговор

Като си реил да пуска тема в научен форум постарай се малко повече, това че двайсет или повече години се занимаш с глупости не е никавво реение!

Българско

бранно - (война, битка, схватка, борба, защита)

умение - (ръка, вещина, сръчност, опитност, майсторство)

Вей - ( вятър, дух, духовно възприятие.

--------------------------------------------------

Бувей е съвременно бойно умение с над 20 годишна история.

Освен старата военната гимнастика и мъжките народни танци, специфични ритми и музика, в него се изучава и старият стил на боксиране ( юмручен бой с удари и блокове), също така народната борба, военната фехтовката със сабя и щик (обединени в движенията на тоягата) и не на последно място Православното познание за човека и духа, за развитие и духовна промяна на човешкото възприятие.

Всичко това като бойна система се е практикувало през третото Българско царство в юнашките гимнастически дружества, но след 1944 година жестоко e преследвано от комунистическия режим заради неговият патриотичен характер.

Като практикуващ мога да споделя, че бранното умение в по голямата си част е самобитно българско умение за самозащита както в технически аспект, така и в по дълбок философски план.

Самата идея като философия и методика на движение е ясно различима от другите бойни изкуства, благодарение на българският фолклор и духовна култура.

Основната цел на умението "вей" е практикуващият да развие в себе си енергия и здраве, а чрез тях и редица полезни духовни качества като воля, търпение, внимание и обич, и да преуспява в тях като повишава качеството на живота. Това са все качества, който водят човек по пътя на мира, характерен за традиционната духовна култура на българите, култура на вековна християнска аскетика, дълбоко отразена в методиката на бранното умение.

На снимката от 1912 година добре се виждат различните гимнастически, общофизически и бойни

упражнения.

- упражняване на удари с ръце

- работа с тояга и копие

- удари с крака и съответните блокове.

Тоягата в старото бранно умение е било неизменна част от военната подготовка. На практика чрез нея са се развивали нужните качества и умения как да се борави с въоръжението което е било актуално за онзи период.

Освен сопите има и гирички по земята, също така има и една пейчица която май само тя и лостовете са останали в съвременното Българското училище (гимназия )

Тоягата е основата чрез която се изучават всички удари и блокове както в старото бранно умение, така и в Бу вей

Удрянето, упражненията в това, посредством тояга.... развиват сила, бързина и точност в ръцете. Тоягата не удря. Удрят ръцете, които държат тоягата. В бранното умение, тоягата (сопата) е основното помощно средство за развитие на качество в движенията с ръце. Ако правиш всеки ден над 500 удара с тежка тояга, от само себе си ще разбереш каква сила се влива в ръката, ще разбереш и японската дума "киме",която прави ударът качествен.

В гим. дружества юнаците са тренирали с дълги и къси тояги. Дългите тояги заменят военната пушка, а по късите тояги (джоба) - сабята и калъча.

Когато говоря за бокса като военно умение имам предвид следното :

На тази снимка е показана техниката мушкащ удар с щик, което е ляв прав удар с задната ръка, ако не държим в ръцете пушкалото !

А тук е показан прав удар с водещата ръка посредством тояга !

На тази снимка този принцип от юмруния бой (бокс) е видим още по добре !

На този видео клипове се вижда това най добре

Толкоз по въпроса

Taka и не доказа самобитността. Ако е на 20 год. няма начин да е самобитно, ако е старо дай источниците. Както и връзката на едно бойно изкуство с православието! То и други православни има, не сме само ние, нито сме първите. СРБ-то православно ли е? Писах по-горе, питах де, кан-кан-а не е ли в основата на ударите с крака в главата? Няма отговор

Като си реил да пуска тема в научен форум постарай се малко повече, това че двайсет или повече години се занимаш с глупости не е никавво реение!