Догмите на съвременната наука

[mitaca]

Специално нобеловите награди са се давали до голяма степен по 'политически' причини, и сега има такива спекулации. Не виждам 'корелация' между нобеловите награди и средната интелигентност. Но има корелация между средната интелигентност и вида обучение (профилирано или 'енциклопедично'). Има много изследвания (до колко верни не мога да предценя), че по времето на соца средната интелигентност в ист. Европа е била много по-висока от тази в Щатите например, а в ист. Европа се водеше изцяло атеистична. Ами Южняк, мисля, че доста едностранно расъждаваш (според мен де, да не се обидиш пак). Ситуацията е коренно променена и най-важните открития не са в 19-ти, а в атеистичния 20 век, в смисъл не най-важни, те всичките са важни, а тези довели до голям скок в дадената област. Относно интелигентността не съм на твоето мнение, но ми е интересно как се мери глупостта, че да вадиш корелация м/у глупост и меркантилност? И хайде да престанем с тези гей-бракове, има си тема там пиши, още повече, че тепърва ще бъдат разрешени в ЮК.

[Doris]

Къде тука прочете, че Айнщай е приел католицизма, мило дете на дивата пустиня? Кое по-точно от горното не ти е ясно? Действително, обръщението "душа" в случая беше с оценъчен характер. Ако имаш оплаквания -лингвистични, семиотични и т.н. - към модератора. Още не е в списъка на ругатните и забранените думи, освен ако не пропускам нещо, което не мога да изключа.

За католицизма разбрах какво си искал да кажеш, става въпрос за другата част на поста ти. И къде се буташ пак да обясняваш за физика и физици, след като оклепа един куп теми във форума физика с фантасмагориите си?

[Южняк]

Ами повечето нобелови награди се раздават за наука . ...

Не виждам 'корелация' между нобеловите награди и средната интелигентност. Но има корелация между средната интелигентност и вида обучение (профилирано или 'енциклопедично'). Има много изследвания (до колко верни не мога да предценя), че по времето на соца средната интелигентност в ист. Европа е била много по-висока от тази в Щатите например, а в ист. Европа се водеше изцяло атеистична. Ами Южняк, мисля, че доста едностранно расъждаваш (според мен де, да не се обидиш пак). Ситуацията е коренно променена и най-важните открития не са в 19-ти, а в атеистичния 20 век, в смисъл не най-важни, те всичките са важни, а тези довели до голям скок в дадената област. Относно интелигентността не съм на твоето мнение, но ми е интересно как се мери глупостта, че да вадиш корелация м/у глупост и меркантилност? И хайде да престанем с тези гей-бракове, има си тема там пиши, още повече, че тепърва ще бъдат разрешени в ЮК.

Действително, Митак, неспособността да се чете, и то в 21-ви век, някак обижда. Ноооо, ще трябва да го преживея . Къде, конкретно, прочете, че има корелация между интелигентност и нобелови награди (а то има на всичкото отгоре). Написах, че има връзка между наука и нобелови награди. :) Обаче, ти не можа да го прочетеш ? Абе какво става ? ? Няма корелация между глупост и меркантилност, или ако има, аз не мога да я изведа. Но, да, мисля, че и двете се увеличават, поне в Европа. Глупостта расте - виж хиперлинка от изследването, както и консумацията, потреблението на глава от населението. Дали има корелация между двете нямам представа. Просто се опитвам да погледна голямата снимка, и ми изглежда така, сякаш меркантилност и духовност са две противоположности; и консумацията на глава от населението расте, а духовността - и интелигентността намаляват. Но, това, което пиша, не е абсолютно вярно - в смисъл, за всяка европейска държава и далеч не за всеки индивид/семейство/генерация. Само, в много, много едър план, и не се наемам да го обхвана.

Редактирано Юли 18, 2013 от Южняк

[mecho1]

Според Нилс Бор твърдението има бог и твърдението няма бог са истина и двете. Това е типично за субективния идеализъм, високото самочувствие също. Разсъждението му, че около границите на парадокса се крие откритието също е характерно за субективните идеалисти. Самият Нилс Бор освен физика е следвал и философия. За него не може да се твърди, че видите ли бил добър физик ама си нямал понятие от философия. Смешно е да се твърди точно за него такова нещо. Усещането му за свободата е гениално. Усещането за точния смисъл на условието на задачата и нейното решение и разликата между двете също е характерно за субективните идеалисти. Принципа на допълнителността също е невъзможно да бъде формулиран от човек, който не е субективен идеалист.

[mitaca]

Ами повечето нобелови награди се раздават за наука . Мисля си, че науката, високите постижения, искат и висока духовност; нездължително християнска и незадължително дори от религгиозен характер; сега чета едно изследване за падането на средната интелигентност в англия с една девиационна единица, 15 точки, от викторианската епоха до наши дни, и си мисля - действително, какви великани на духа има през 19 век и началото на 20-ти в Англия, - Дарвин е един от тях, каква революция в науката и индустиите се извършва през тия период - и действително, тояя великани сега ги няма, може и да е оглупяла англия - и западна европа - както претендира изследването. i......................

А може би чета а! Но не изречение по изречение, а се опитвам да ги навързвам в контест, не да ги вадя.

................................

И си мисля, освен интелигентността, какво друго е намаляло - ами религиозността, и какво се е увеичило заедно с глупостта - ами меркантилизма, нагласата за консумиране на макс и абортите. А да, и браковете между хомосексуалисти, от които викторианските ренегати биха изпаднали в потрес. прогресът не винаги изглежда като прогрес

Ей тука хиперлинк към изследването журналистическо представяне на изследването: http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2323944/Were-Victorians-cleverer-Research-indicates-decline-brainpower-reflex-speed.html

А това какво е? Питах как се 'мери' глупостта?

[Южняк]

Ето го контекста, в който бяха споменати нобеловите награди, Митак, оставям само изреченията, в които присъства терминът "нобелови награди". Интелигентността има отношение към науката, не към нобеловите награди. А нобеловите награди имат отношение ... пак към науката, естествено, не към интелигентността. Колко е интелигентността на един нобелист - ами, обикновено висока, с 2 девиационни единици над средната и нагоре, само че хора с такава интелигентност има с десетки милиони, а само 10-тина получават нобелови награди. Ерго, директна връзка м/у нобелови награди и интелигентност няма съвсем определено. Но между наука и нобелови награди, естествено, има:

Ами повечето нобелови награди се раздават за наука . ..

да бях казал, че ги раздават за интелигентност, да се съглася с тебе, че си прочел написаното, ама така - не...

..Науката пък е малко по-добре развита в протестантските страни, отколкото в останалите, вкл, "атеистичните" (брой на нобелови лауреати). ..

... Ето ти пример за нобелистите. Какъв критерий за наука е броя нобелисти?

Специално нобеловите награди са се давали до голяма степен по 'политически' причини, и сега има такива спекулации. Не виждам 'корелация' между нобеловите награди и средната интелигентност. ...

А може би чета а! Но не изречение по изречение, а се опитвам да ги навързвам в контест, не да ги вадя.

А това какво е? Питах как се 'мери' глупостта?

Ето ти ги навързани в контекст. Навсякъде свързвам нобелови награди с наука. А ти ги свърза с интелигентност. Аз - не. Сега, писал ли съм някъде, че нобеловите награди и средна интелигентност са свързани? (т.е. корелация). Не? Не, не съм писал, а значи, си ме прочел грешно, но, както ти писах, мисля да го преживея. Край на ОТ.

А глупостта се мери по скала: под 70 точки - морон, под 50 - дебил и т.н. Но за тия скали може да ти каже повече някой психолог, те работят с тях.

Редактирано Юли 18, 2013 от Южняк

[mitaca]

О.к, сгрешил съм. Не се срамувам да си го призная!

Аз помислих, че свързваш нобеловите награди с науката, науката с интелигентността и оттам нобеловите награди с интелигентността, това е обяснението.

Ти обаче пропусна една забележка, че нобелистите в миналото до голяма, сега в по-малка се определят по доста....хмм съмнителни критерии.

Зарежи скалата, как? И все пак си дал корелация между глупостта (каквото и да означава това) и меркантилноста.

Но по принцип темата не е за това, така, че можем да минем по темата.

[Doris]

Това как някои душици все остават неразбрани е нагледен пример за нуждата от парадигма в науката. В даден момент парадигмата обаче става пречка пречка за по-нататъшното научно развитие и изглежда и като догма, тогава става смяна на парадигмата чрез научна революция.

Според
Нилс Бор твърдението има бог и твърдението няма бог са истина и двете. Това е типично за субективния идеализъм, високото самочувствие също. Разсъждението му, че около границите на парадокса се крие откритието също е характерно за субективните идеалисти. Самият Нилс Бор освен физика е следвал и философия. За него не може да се твърди, че видите ли бил добър физик ама си нямал понятие от философия. Смешно е да се твърди точно за него такова нещо. Усещането му за свободата е гениално. Усещането за точния смисъл на условието на задачата и нейното решение и разликата между двете също е характерно за субективните идеалисти. Принципа на допълнителността също е невъзможно да бъде формулиран от човек, който не е субективен идеалист.

Все пак е влязъл е в историята на науката с физика , а не със философия. А принципът на допълнителността наистина е оказал влияние във философията, но си е материалистичен и е израз на обективизъм, както и цялата Копенхагенска интерпретация.

Редактирано Юли 18, 2013 от Doris

[Б.Богданов]

Темата за религиозната принадлежност на Айнщайн е коментирана многократно в този форум.

На Хокинг също.

Поне два пъти годишно се зацикля темата в какво вярват тези двама учени.

* * *

Айнщайн

Когатона 4 декември1926 г.АлбертАйнщайнпишенаМаксБорн, че теориятана

квантоватамеханика ни давамного неща, но не ни доближава до тайната наСтареца,

обосновавайки се с едно квазирелигиозно съждение „Във всеки случай, убеден съм,

чеСтарият не си играе на зарове.“ [1], той имамного повече предвид „бога наСпино-

за“ [2], отколкото личностния Бог на християнството.

* * * *

Цялата статия може да бъде открита на адрес: http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_3_2009/dineva.pdf

* * *

Хокинг не намира за необходимо да има намеса на създател за създаване на Вселената - вселените. В публикациите и интервютата взети през последните 5 години, той ясно изказва своята позиция.

* * *

действителност, позицията на Хокинг по въпроса за съществуването на Бог не се променя, казва главният редактор на популярното британско списание New Scientist Роджър Хайфилд.
„Хокинг винаги е разглеждал Бога в един фигуративен смисъл, в общи линии по същия начин както Алберт Айнщайн – казва Хайфилд. – „Бог не играе зарове с вселената“ – духовито казва Айнщайн, който също така казва: „Искам да знам как Бог е създал света“. Но тези думи не означават, че Айнщайн е бил религиозен. Той отбелязва, че „идеята за личния Бог – това е антропологична концепция, която аз не мога да взема на сериозно.“ И когато попитах за това дали той вярва в Бог, Айнщайн отговорил: „Аз вярвам в Бог Спиноза кой се изразява в системната хармония на това, което съществува, а не в Бог, който се грижи за съдбата и човешката дейност“.

„През 2001 г., когато интервюирах Хокинг, той направи допълнителни забележки, като подчерта, че не религиозни – продължава Хайфилд.
- Ако вярвате в науката като мен, то вие вярвате, че съществуват някои закони, които винаги се изпълняват. Ако искате, можете да кажете, че тези закони са дело на Бог, но това ще бъде една дефиниция за това какво е Бог, но не и доказателство за съществуването му. „

Хайфилд. съобщава, че в новата си книга Хокинг книга описва „М-теория, която вероятно може да отговори на въпросите за създаването на вселената.

„В съответствие с “ М-теорията“, нашата вселена не е само една. М-теорията предрича, че много светове са създадени от нищо. Създаването им не изисква намесата на свръхестествени същества или Бог „- цитира Хайфилд новата книга на Хокинг.

Редактирано Юли 19, 2013 от Б.Богданов

[mecho1]

Това как някои душици все остават неразбрани е нагледен пример за нуждата от парадигма в науката. В даден момент парадигмата обаче става пречка пречка за по-нататъшното научно развитие и изглежда и като догма, тогава става смяна на парадигмата чрез научна революция.

Все пак е влязъл е в историята на науката с физика , а не със философия. А принципът на допълнителността наистина е оказал влияние във философията, но си е материалистичен и е израз на обективизъм, както и цялата Копенхагенска интерпретация.

Това, че наричаш непознати хора душици, а самата ти преди един два поста твърдиш, че мразиш да се обръщат към теб така, е аргумент в полза на това, че всички хора са субективни идеалисти, просто няма как да са други, само дето някои не могат да го осъзнаят.

Ето един от най известните съвременни физици, който в прав текст изказва убежденията си на субективен идеалист.

"Самото изучаване на заобикалящия ни свят води до извода, че върховната реалност е съдържанието на Съзнанието."

Юджийн Уигнър, носител на Нобелова награда.

Редактирано Юли 19, 2013 от mecho1

[Б.Богданов]

* * *

До началото на двадесети век "чисти" физици няма. Всички представители на тази наука са и философи.

До накъде е прието Айнщайн да се смята за ученият разделил физиката от философията.

По-късно се появяват физици, които не се интересуват от философския аспект на физичните теории. Типичен пример е П. Дирак.

[Doris]

Това, че наричаш непознати хора душици, а самата ти преди един два поста твърдиш, че мразиш да се обръщат към теб така, е аргумент в полза на това, че всички хора са субективни идеалисти, просто няма как да са други, само дето някои не могат да го осъзнаят.

Ето един от най известните съвременни физици, който в прав текст изказва убежденията си на субективен идеалист.

"Самото изучаване на заобикалящия ни свят води до извода, че върховната реалност е съдържанието на Съзнанието."

Юджийн Уигнър, носител на Нобелова награда.

В природните науки има един съществен елемент, че в крайна сметка от научните занимания се търси някаква реална полза. Така че, ако искаме да я осъществим, ни е нужно да се абстрахираме от субективното и идеалистичното.

Отделно от това, все пак сме хора, установяват се субективни отношения между субекти. Специално Южняк трябваше да ме ругае няколко години, за да му отвърна с подобна любезност, глупаво е но човек се връзва на манипулации.

Не мисля, че е добре да се гледа едностранчиво на философията. Има идеализъм, има и материализъм. И двете течения си имат основания.

* * *

До началото на двадесети век "чисти" физици няма. Всички представители на тази наука са и философи.

До накъде е прието Айнщайн да се смята за ученият разделил физиката от философията.

По-късно се появяват физици, които не се интересуват от философския аспект на физичните теории. Типичен пример е П. Дирак.

Според мен, физиката се отделя от философията при Галилей. Което разбира се не пречи на физиците да си философстват и след това. Но методът по отношение на физиката вече е различен, експериментално-аналлитичен, а не философско-съзерцателен.

Редактирано Юли 19, 2013 от Doris

[Б.Богданов]

След като за колегите от форума е важно, кой учен атеист ли е или не /въпреки, че този въпрос е далече от настоящата тема/ предлагам да прегледат една забавна /според мен/ статия публикувана в списание Светът на физиката.

РЕЛИГИЯТА, ПОГЛЕД ОТВЪН

За книгата на Д. Денет “Разрушаване на магията:

Религията като естествено явление”

Фр. Дайсън

1.

Разрушаването на магията на религията е игра, която много хора умеят. Най-добрият играч, когото познавам, беше професор Г. Х. Харди, световно известен математик, който освен това се оказа и страстен атеист. Има два вида атеисти: обикновени атеисти, които не вярват в Бог и страстни атеисти, които приемат Бог като свой личен враг.Когато бях младши сътрудник в Тринити Колидж,Кеймбридж, Харди беше мой наставник. Макар и младши сътрудник, аз имах привилегията да вечерям на високата маса, заедно със старите и прочутите. По време на моето пребиваване професор Симпсън, един от старите и прочути сътрудници, почина. Симпсън имаше силна емоционална привързаност към колежа и освен това беше вярващ. Той беше оставил инструкции да бъде кремиран, а пепелта му да бъде разпръсната на ливадата за игра с топки в градината на колежа, където той обичаше да се разхожда и да размишлява.

Няколко дни след като почина, в църквата към колежа беше извършена тържествена служба за него. Бяха отбелязани по подходящ начин многото му години вярна служба в колежа и водещата му роля като християнски учен и преподавател.

Вечерта на същия ден аз заех своето място на високата маса. Съседното до мен място на масата беше свободно. Професор Харди, противно на своя обичай, беше закъснял за вечеря. След като всички вече бяхме седнали и латинската молитва за благодарност беше казана, Харди влезе небрежно в залата, демонстративно влачейки обувките си по дървения под и оплаквайки се на висок глас, „Какъв е този ужасен боклук, с който е посипана тревата в градината на колежа? Не мога да почистя обувките си от него.” Харди, разбира се, знаеше отлично какво е това. Той винаги беше мразил както религията изобщо, така и в частност набожността на Симпсън и сега използваше удобния случай за едно малко отмъщение.

Паул Ердьош беше друг световно известен математик, който освен това беше и страстен атеист. Ердьош винаги се позоваваше на Господ с инициалитеВФ, което означаваше Върховен Фашист.ВпродължениенадългигодиниЕрдьошбешенадхитрял диктаторите на Италия, Германия и Унгария,местейки се от една държава в друга,за да избегне тяхната власт. Той наричаше Бога ВФ,защото го оприличаваше на някой фашистки диктатор катоМусолини, властен и брутален, но затова пък бавномислещ. Ердьош успяваше да надхитри ВФ, като се местеше често от едно място на друго и никога не позволи действията му да придобият рутинен и предвидим характер. ВФ, както всеки диктатор, беше твърде глупав за да може да разбере математиката на Ердьош.Както Харди, така иЕрдьошбяха дружелюбни натури, допринасящи повече физика и метафизика от обичайното към общочовешката комедия. И двамата бяха даровити клоуни, но и

велики математици.

* * *

http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_3_2009/dyson.pdf

Дорис, аз съм съгласен с теб за експеримента. Проведен ли е такъв, философията не разполага с механизъм, който да промени получените резултати. Може само да ги коментира.

Мнението, че Айнщайн е отделил физиката от философия съм го срещал в анализи на работата му върху Теория на относителността.

Редактирано Юли 19, 2013 от Б.Богданов

[Gravity]

Лично аз не смятаме, че физиката се е отделила от философията, нито при Айнщайн, нито при Галилей или който и да е било. Тя просто никога не е била част от философията.

Темата сана миш-маш и за това не се чувствам твърде гузно, че пиша оф топик. Ето един анекдот за фон Нойман. Както вече беше писано, той е бил феноменал в много отношения едно от които е изключителната му способност да изчислява бързо на ум. По-бързо от тогавашните компютри. Няколко от неговите колеги му спретнали този номер. Студент, използвайки компютър, смята няколко частни случая на даден проблем. Например за n=1, 2, 3, 4. След което отива при фон Нойман и го пита за самият проблем. фон Нойман казва, че това е много трудна задача и предлага първо да разгледат няколко частни случая. Той започва да мисли на ум за n=1 и точно преди да каже отговора, студента го казва, все едно го е сметнал на ум. Което учува фон Нойман. И това се повтаря за n=2, 3, 4. Разбира се накрая са му каза ли.

[Южняк]

След като за колегите от форума е важно, кой учен атеист ли е или не /въпреки, че този въпрос е далече от настоящата тема/ ...

Здравей, Богданов, вметките ми бяха във връзка с входния постинг. Като го чета, питам се, възможна ли е наука без духовност; авторът някакси намеква - ако го разбирам правилно, че не. А религиозността е симптом за мястото на духовността в обществото, без да е единствения. Факт е, че до неотдавна, атеистите във фундаменталните науки са единици - не ми се спори какви са били Айнщайн, Галилей или дори Бруно. Да не говорим за Паскал, Нщтон и т.н.,Но е и факт, че относителния брой на атеистите расте в науката расте, или поне така ми се струва.

Гравити, не знам за физиците от средновековието, но в античността философия и физика са неразделими, те са една дисциплина - примерно в Антична Елада. Така че "никога" ми изглежда пресилено, "отдавна" може би е по-подходящо. Айнщайн твърди, че се е учил на мислене -но не и на физика, от Спиноза, етик, философ и действително човек с брилянтна логика, доколкото мога да го преценя. В същото време, Айнщайн е в диалог с един философ на име, мисля, Мах, научен диалог, и проверява някои от предположенията му експериментално или ги облича в математика и физични конструкции; така че, дори без да са неделими, физика ии философия по времето на Айнщайн са, най-малкото, в сериозен диалог, което може да изглежда странно на физиците от наши дни, а може и не - на Богданов май не му изглежда странно. Не знам...

Редактирано Юли 19, 2013 от Южняк

[Б.Богданов]

Лично аз не смятаме, че физиката се е отделила от философията, нито при Айнщайн, нито при Галилей или който и да е било. Тя просто никога не е била част от философията.

* * *

Може да звучи пресилено мнението, че Айнщайн е разредил физиката от философията, но аз не се сещам за учен преди него, който да е бил "чист" физик.

Пък и в конкретния случай ще се доверя на мнението на един многоуважаван от мен водещ теоретичен физик, който го изказал.

[Gravity]

И, нещичко от Айнщан, с което последния подчертава нежеланието си да бъде замесван в религиозно-атеистични спорове доста ясно, и действително е позиция на агностик, макар че, лично аз се чувствам твърде малък да квалифицирам какъв точно се чувства Айнщайн:You may call me an agnostic, but I do not share the crusading spirit of the professional atheist whose fervor is mostly due to a painful act of liberation from the fetters of religious indoctrination received in youth. I prefer an attitude of humility corresponding to the weakness of our intellectual understanding of nature and of our own being."^[1] According to Prince Hubertus, Einstein said, "In view of such harmony in the cosmos which I, with my limited human mind, am able to recognize, there are yet people who say there is no God. But what really makes me angry is that they quote me for the support of such views. - " - в никакъв случай не иска да бъде класифициран като "атеист". И директно заявява, че това (че го вземат за атеист) го "вбесява". Не възнамерявам да коментирам духовността на подобни велики фигури като Нойман и Айнщайн, освен с предложението, че малко скромност не е излишна, и че точно най-великите човешки умове, меко казано, не са атеисти. Не мога да коментирам какво са. Но, тука, в тоя малък, но крайно напреднал форум, повечето форумци, от сън да ги бутнеш, бият Айнщайн и Нойман с няколко обиколки. По прогресивност и необикновена проницателност на възгледите.

Не заявява това!!! Заявява, че се ядосва на това, че го цитират като аргумент в полза на твурдението, че няма бог. Което е корено различно. Ето аз съм атеист и не твърдя, че няма бог и бих се подразнил ако някой ми приписва подобни твърдения.

[mecho1]

Вярно офтопик, но се напълни с интересни мнения. Свободата прави нещата интересни.

[Б.Богданов]

Здравей, богданов, вметките ми бяха във връзка с входния постинг. Като го чета, питам се, възможна ли е наука без духовност; авторът някакси намеква - ако го разбирам правилно, че не. А религиозността е симптом за мястото на духовността в обществото, без да е единствения. Факт е, че до неотдавна, атеистите във фундаменталните науки са единици - не ми се спори какви са били Айнщайн, Галилей или дори Бруно. Да не говорим за Паскал, Нщтон и т.н.,Но е и факт, че относителния брой на атеистите расте в науката расте, или поне така ми се струва.

Гравити, не знам за физиците от средновековието, но в античността философия и физика са неразделими, те са една дисциплина - примерно в Антична Елада. Така че "никога" ми изглежда пресилено, "отдавна" може би е по-подходящо. Айнщайн твърди, че се е учил на мислене -но не и на физика, от Спиноза, етик, философ и действително човек с брилянтна логика, доколкото мога да го преценя. В същото време, Айнщайн е в диалог с един философ на име, мисля, Мах, научен диалог, и проверява някои от предположенията му експериментално или ги облича в математика и физични конструкции; така че, дори без да са неделими, физика ии философия по времето на Айнщайн са, най-малкото, в сериозен диалог, което може да изглежда странно на физиците от наши дни, а може и не - на Богданов май не му изглежда странно. Не знам...

Ха! Южняк, поздравления за Мах! Не се шегувам!

Наистина е така, но историята е малко завързана.

Айнщайн е вярвал, че доразвива идеите на Ернст Мах.

Пише му писмо в което търси връзката м/у ТО и философските възгледи на Мах.

Това се случва малко преди смъртта на Мах.

Двамата никога не се срещат лично.

Коментаторите на философските възгледи на Айнщайн смятат, че м/у двете теории /на Мах и Айнщайн/ няма нищо общо.

. . .

Пиша схематично защото нямам време, а това е един от интересните въпроси довели до създаването на ТО. Все пак тя не се е пръкнала от небитието, а си има своите предпоставки за създаването и.

[Южняк]

Добре, Гравити, така е, да - прав си. Точно това казва. Как се наричат хората, които смятат, че "няма Бог"?

Гравити, има ли Бог?

П.С. Богданов, да, чел съм писмото.

[Б.Богданов]

. . .

Ернст Мах е представител на така наречения Виенски кръг, като емпиризма е една от характерните черти на методика използвана от участниците в този кръжец.

Според мен, Мах пък е силно повлиян от Лайбниц.

Южняк, колкото до първия ти въпрос - може ли да се прави наука без духовност - аз съм отговарял на този въпрос. Според мен може, но по-трудно.

Както бе казал някой " Наука се прави и с малко вяра"..

Всеки да го тълкува както акъл го учи!

Редактирано Юли 19, 2013 от Б.Богданов

[Южняк]

Не помня много от Мах, освен въображаемия експеримент с ведрото вода. От Лайбницне помня нищо, но сега се сещам, че един класически философ и религиозен етик- Кант, създава първите физични теории за възникването на слънчевата система....

Богданов, + . Трябва да се вярва. И аз така, кой както го разбира горното.

Редактирано Юли 19, 2013 от Южняк

[Doris]

Лично аз не смятаме, че физиката се е отделила от философията, нито при Айнщайн, нито при Галилей или който и да е било. Тя просто никога не е била част от философията.

........

Галилей опровергава Аристотел, който е философ, но с философските си методи е стигнал до някои погрешни изводи за чисто физични процеси. А тези му възгледи са били общоприети за време около 1000 години.

[mecho1]

Според мен възгледите на Аристотел не са били общоприети, а общоналагани.Но дори и така налаганите възгледи на Аристотел не са попречили на развитието на физиката и на науката. Това е също потвърждение, че догмите не могат да пречат на развитието на така наречените природни науки. Те винаги са се развивали независимо от догмите и общоприетите представи. По интересно за мен е развитието на математиката, която също по времето и след Аристотел също е "окована в догми", и тези догми са били налагани успешно чак до 20 ти век. Но това никак не е попречило на развитието на математическата мисъл през този догматичен период.

Като говорим за философия обаче, догмите са всичко. Догмите и свободата са всичко. При така наречените хуманитарни науки, философията и религиите, промяната на догмите е свързана с много по големи усилия много повече мисъл и действия, а много често и много кръв.

[sirius]

Чета с интерес темата. Нищо че е ОТ. Ние първо сме хора и после учени и пр. Т.е. физикът се занимава с физика, но като човек е нормално да го интересуват и филосовски проблеми. Няма нужда да противопоставяме едното на другото. Или простичко, човека в нас първо се интересува и философски (човек, свят и пр). Това е голямото, фундамента. Научната специализация е само аспект на големия фундамент. Частен случай. Който в случая с физиката е доста напреднал. Нормално е да имаме интереси надхвърлящи постигнатото от науката. И това ни най-малко не я подценява. За мен, философията съдържа всички науки. Не само че навремето са произлезли от нея. Ако се абстрахираме от сегашната среда (култура, идеология, икономика (пари) и пр.) и останем само със способноста си да наблюдаваме и мислим, пак ще създадем всички науки защото ще си задаваме въпроси (или ще ни се наложи да правим нещо). Имам чуството, че сега знаем много повече по отделни дисциплини и по-малко навързваме голямата картина (където са философски и религиозни въпроси). И това се отразява в обществото. Напълно споделям виждането на Южняк за намалялата духовност. Виждам в споделените цитати, че хората (в случая известни и уважавани учени) не вярват в персонализиран бог(като христос или буда) а в нещо по-голямо. Това голямото няма как да се вмести в популярните религии (с персонифизирани богове или пророци). Бог нито си играе на зарове, нито дели наши от ваши. Ако го има. Както гравитацията не избира, просто е, и ние само можем да се съобразяваме с нея. Ако я познаваме. Но винаги ще остават въпроси. Въпросите не идват от нещо познато. Те винаги идват от непознатото. Но познатото е някак като повод. Някак, нещо от нас, "приема" нещо от непознатото и го формулира като въпрос. Въпросите, възникващи в нас (и като учени) винаги идват от "горе" от непознатото. И това горе е много относително, според човека. Но кое е най-голямото "горе"? Кой ще е последния въпрос, от най-"високото" "място"?