Догмите на съвременната наука

[mecho1]

Буда не е бог. Буда означава будител, учител. Той е човек, смъртен, който е живял и е починал. При будизма не се почита бог, а учението на учителя, което е останало след неговата смърт. При дзен будизма, дори и Буда не се почита като авторитет. Там не се почитат авторитети. Учението е за осъзнаване на субективността и самостоятелността, самостоятелното мислене, без подражание на авторитети. Разбира се при субективизма няма как да се направи разлика между съществуването и несъществуването на богове, но все пак при будизма и дзен будизма не се говори за богове и се приемат за нетеистични религии ( религии без богове).

[Spiritus]

Не схващам темата за какво е, ако е за приликите между науката и религията има раздел за религиозна метафизика(макар че не е съвсем същото), или обсъждате кои учени са вярващи в Бог и кои не и кои от тях са по-успешни?

А будизма е много привлекателен за хората, защото акцентира върху самия човек и развива егоизма(въпреки че не цели това), будистите въобще не се занимават с Бог и не казват дали вярват, че съществува или не, а от такива хора съм чувал и мнения, че Бог е енергия или просто нещо си там, което да запълва празнината, просто "онова там което не може да си обясним и което не ни засяга" което е лишено от смисъл определение за Бог и просто е бързо отърваване от въпроса.

[Gravity]

Как се наричат хората, които смятат, че "няма Бог"?

Гравити, има ли Бог?

Не знам (и за двата въпроса).

[zakonodatelya]

* * *

До началото на двадесети век "чисти" физици няма. Всички представители на тази наука са и философи.

До накъде е прието Айнщайн да се смята за ученият разделил физиката от философията.

По-късно се появяват физици, които не се интересуват от философския аспект на физичните теории. Типичен пример е П. Дирак.

А защо, е непременната съпоставка между наука и философия или противопоставянето им? Философията не е ли любов към мъдростта т.е.самия аналитичен процес на правене, на наука.Този процес включва-1.теория,2.практика(експеримент)и 3.изчисление.Струва ми се,Айнщайн с любезното съдействие на Планк и не без помощта на Максуел,премества акцента на целия аналитичен процес,върху изчислението. Изчислителното чудовище,което се ражда с неправилно изтълкувани експерименти и изцяло сбъркана теория,с което и самия Айнщайн не е съгласен,е квантовата механика.Средновековната схоластика,е пример за обратното,теория преди всичко и всякаква липса на експеримент и цифри.

[Б.Богданов]

А защо, е непременната съпоставка между наука и философия или противопоставянето им? Философията не е ли любов към мъдростта т.е.самия аналитичен процес на правене, на наука.Този процес включва-1.теория,2.практика(експеримент)и 3.изчисление.Струва ми се,Айнщайн с любезното съдействие на Планк и не без помощта на Максуел,премества акцента на целия аналитичен процес,върху изчислението. Изчислителното чудовище,което се ражда с неправилно изтълкувани експерименти и изцяло сбъркана теория,с което и самия Айнщайн не е съгласен,е квантовата механика.Средновековната схоластика,е пример за обратното,теория преди всичко и всякаква липса на експеримент и цифри.

Това, което сте написали е вярно!

* * *

Не е необходимо да се противопоставят наука и философия. Не само, че не е необходимо, а е напълно безсмислено.

[Gravity]

А защо, е непременната съпоставка между наука и философия или противопоставянето им? Философията не е ли любов към мъдростта т.е.самия аналитичен процес на правене, на наука.Този процес включва-1.теория,2.практика(експеримент)и 3.изчисление.Струва ми се,Айнщайн с любезното съдействие на Планк и не без помощта на Максуел,премества акцента на целия аналитичен процес,върху изчислението. Изчислителното чудовище,което се ражда с неправилно изтълкувани експерименти и изцяло сбъркана теория,с което и самия Айнщайн не е съгласен,е квантовата механика.Средновековната схоластика,е пример за обратното,теория преди всичко и всякаква липса на експеримент и цифри.

Аз не съм съгласен. И смятам, че е неправилно да се нарича квантовата механика "изцяло сбъркана теория". Също така ненавиждането на изчислението и призива към средновековна схоластика без експеримент и цифри води само до ненаука.

Точно това е разликата между наука и философия, методите на изследване. Обекта на изследване може да е същия. Например и науката и философията (и религията) може да се интересуват от вселената, пространството, времето, но именно метода, по който ги изучават ги различава една от друга. Това разбира се не прави едната по-правилна или по-важна или по-каквото.и.да.е от другата. Просто ги прави различни. Нищо лошо няма в това да се прави съпоставка между двете.

Съгласен съм, че не трябва да се противопоставят. Обикновено за по-добро и пълно разбиране са необходими и двете. Но науката има хубавото свойство, че не можеш да се самозаблуждаваш лесно.

[Gravity]

Физиката, въобще науката, е част от човешката култура. Широката публика до някъде оказва влияние на това какво да бъде финансирано. Най-малкото защото широката публика избира политиците, които решават как да се разпределя бюджета. Също така не е вярно, че специалистите не споделят постиженията си с широката публика. Напротив, особено в днешно време, популяризирането на науката е част от дейноста на учените (на достатъчно голяма част от тях). Не мисля, че има основания за оплакване от недостига на популяризиране.

Това, че всичко е скрито покрито и, че десидентството се убива в зародиш е поредната коспираторска безсмислица.

[Doris]

За да оцениш популярната наука е нужно да имаш едни основни познания ( да не си си проспивал часовете в училище ).

Но оценяването на физиката, както и на другите природни науки става чрез тяхното прилагане за конкретни практически нужди, така че не е възможно самооценяване и субективизъм. Поне не за много дълго време, защото ядрените реактори трябва да дават ток, сателитите да се движат в орбита и да отчитат точно навигацията, лазерите да светят или прогарят според зададените параметри и т.н., а не ала-бала, дрън-дрън.