Най-дразнещ български диалект

[vorfax]

Руснаците не разбрах какво отношение са имали към книжния ни говор. Би ли ни осветлил?

Че също ползват славянски език. Че индоевропейските езици имат общ прародител и че различията са като еволюцията, която наблюдаваме в природата. Все едно да кажеш, че гонче е правилната порода, а пудел - грешна или латинския е правилен език, а френския - не.

Пак повтарям, налагането на книжовна форма е единствено оправдано от някакво улеснение, евентуално вкус на онзи, който го налага, като даже улеснението е доста относително, разбирай субективно, защото езика ни примерно има сложна граматика и езиковите реформи не са целяли неговото опростяване. Отпадането на нуждата от писмо и четмо обаче, ще наложи изчезването и на родовете и на много други неща. И тук пак сравнения кой от правилните езици е по-правилен ще бъде безпредметен спор.

[FairOaks]

общинуту, седенкюту

Айде, айде… Ти такива си писал черно на бяло даже, а тя поне само говори — колкото, както си може.

Хвала тебе, бабо Донке!

Руснаците не разбрах какво отношение са имали към книжния ни говор. Би ли ни осветлил?

За съжаление, трябва да се себеосветлиш. Не е едно нещо, че да се помести в няколко абзаца (и то в съкратен вид).

…давам пример с натиска да се премахне определителния член, защото сме прости. Като не може да покрием ниво на грамотност възможно е след 20 години да се премахнат родовете.

Чак пък! Много мрачни краски, много тегоба по тоя свят. Самия определителен член няма да го премахнат, но дано свитнат разграничението между пълния и непълния, което трябваше отдавна да е престанало да бъде белег за грамотност.

А каква е връзката между граматическите родове и определителния член, бил той пълен, или непълен?

…езиковите реформи не са целяли неговото опростяване. Отпадането на нуждата от писмо и четмо обаче, ще наложи изчезването и на родовете и на много други неща.

Може целели да не са, но все в такова направление са вървели, плули дори като пача.

И пак: Каква е връзката между граматическите родове и писмеността? Нима родовете са ги измислили едва след появата на последната?

С остатъка от твоите писания се съгласявам безпрекословно.

[mitaca]

Валонците!? Те не са ли в Белгия ?

Имаше готин виц за приликите и разликите между картофите и белгиско говорящите френски.

няма да го давам на французки и без това не го помня добре (и френския и вица ).

Та накратко разликата е че белгийците са non cultivee, т.е. не са култивирани .

[Arath]

Айде, айде… Ти такива си писал черно на бяло даже, а тя поне само говори — колкото, както си може.

Хвала тебе, бабо Донке!

Моля Ви, престанете да ме свързвате с някого, с когото сте имали пререкания някъде другаде. Нямам представа за кого говорите. Вече няколко пъти модератор Ви направи забележка, че мястото за предишни вражди не е тук. Благодаря Ви.

[nik1]

Нискитв ми прагове на търпимост и дразнимост не се отнасят/проявяват до/при говоренето на хората (стига да не проявам нетърпимост и неприемане на самите хора, защото тогава е възможно да се подразня от много неща, хипотетично, при хипотеична ситуация - и от диалектно говорене).

В този смисъл заглавието и въпросът на темата ми се струват неточни и/или неинформативни

Бих перефразирал заглавието като

"Най-чудат български диалект", или "Най-неразбираем български диалект".

Мисля че за правилното (подходящото) говорене и изразяване образованието допринася по-малко, отколкото допринасят заедно възпитанието/културата (по-точно - слонността към, или проявата на т.н. емпатично мислене), т.н. езиковата интелигентност, и някои личностни (характерови) качества.

Много от високообразованите хора имат/са развили способности да се изразяват правилно, но аз лично познавам образовани хора (преподаватели в университети), с публикации и монографии, които не могат да изразяват по-сложни мисли и идеи що-годе нормално.и разбираемо за околните

Познавам хора, завършили българска филология и литература, журналисти и радиоводещи по професия, които не могат/не можаха да се отучат от пловдивското "Шъ", което отговаря на "Ще" (например - покойната ми леля)

Велислава Дърева, журналистка, родом от Пловдив, но живееща и работеща в София -също шъ-тка.

В този смисъл смятам че възпитанието (по-точно разбирането и нагласата че околните не трябва да бъдат натоварени с чудати и неразбираем диалектни думи) и т.н. езикова интелигентност, са по-ключови от образованието.

-------

Днес говорих по телефона с един бакалавър - възпитано и интелигентно момиче, което "превключи" само при една дума на диалекта си (?вероятно от притеснение, защото съм "бъдещ началник", а и проведох интервю с нея по-рано) , и се наложи да питам два пъти за какво става дума, защото не можах да зацепя и свържа идеята...

Редактирано Юли 2, 2013 от nik1

[ISTORIK]

Младеж се запознава с някаква девойка.

- Познай как сЪ казвам!...

- ?!

- Добре, ще ти подскажа... Имито ми започва с "и".

- Иван...

- Тц.

- Иво, Ивелин, Илиан, Ириней...

- Тц...

- Искрен, Ивайло, Игнат, Игор...

- Ни позна. Имил сЪ казвам!

[Б.Богданов]

чирпанско също имат характерен диалект.

Заменят ще с жъ.

Жъ ходим.

Жъ съ обликъ. /ще се облека/

и т.н.

:-)

Редактирано Юли 3, 2013 от Б.Богданов

[Михов]

аз говоря стандартен български без никаква диалектна жилка (под стандартен български разбирам говора наложен като стандартен по нациолната телевизия и радио, който е подвид на западните говори), за това всички българи в чужбина ме питат от къде съм, т.к. знаят че съм някъде от западна БГ и че съм високообразован, но са дотам

Нещо си се объркал и то много! Това, което ти наричаш "стандартен български" (а всъщност термина е "книжовен български") не е подвид на западните говори!

има стандартен български/английски, той не е правилен или неправилен, а е стандартен

ако в Англия в основата му са южните говори защото това е по-населенета част от страната, в БГ поне в момента това са западните говори защото София е столица след Освобождението

Както вече ти казах, в голяма грешка си, защото съвременният български книжовен език е в общи линии кодифициран преди Освобождението, около 1860-1870 г., когато София не е столица. При самото съставяне на книжовния ни език е налице известен компромис между източните и западните диалекти, но със силен превес на източните. При това, от западните диалекти участват македонските говори, а не тези около София. Това ни различава от страни като Англия, Франция или Чехия, където столичният диалект е послужил за стандартния език. Нашата ситуация по-скоро близка до тази на Германия и Италия - там стандартният език е въз основа на говори извън столицата.

[nik1]

Битуват два подхода (теории):

Първия подход приема условно че търновския говор (или по-точно говорът на търновската школа) е в основата на съвременния български книжовен език, като в него (в нея) са вмъкнати други източни, също някои централно-български (южен врачански, източен, софийски, ботевградски, пирдопски, самоковски и др.) и западни елементи.

/Езикът на търновската школа е бил разпространен и в други градове (Русе, Варна, Казанлък и др.)./

Втория подход приема, че като основа на книжовния език трябва да се разглежда централният балкански
говор, който е разпространен в областта на градовете Търново, Севлиево, Ловеч, Трявна, Габрово, Троян, Казанлък, Калофер, Карлово, Сопот.

[Alexander_Nevski]

Нещо си се объркал и то много! Това, което ти наричаш "стандартен български" (а всъщност термина е "книжовен български") не е подвид на западните говори!

книжовен български е нещо с по-широко значение, то обхваща не само това как се говори по телевизията, а и много други неща, най-вече това какво се преподава в училищата като лексикално и граматично правилно

чисто като изговор стандартният български е много по-близък до западните отколкото до източните говори, просто е в много по-рафиниран вид и в него липсват грубите шопски и македонски диалектизми и изговори, но е на светлини години от бургаския диалект например

Както вече ти казах, в голяма грешка си, защото съвременният български книжовен език е в общи линии кодифициран преди Освобождението, около 1860-1870 г., когато София не е столица. При самото съставяне на книжовния ни език е налице известен компромис между източните и западните диалекти, но със силен превес на източните. При това, от западните диалекти участват македонските говори, а не тези около София. Това ни различава от страни като Англия, Франция или Чехия, където столичният диалект е послужил за стандартния език. Нашата ситуация по-скоро близка до тази на Германия и Италия - там стандартният език е въз основа на говори извън столицата.

мисля, че ти си в голяма грешка

както в англия стандартният английски няма нищо общо с кокни, така и в БГ стандартният български няма нищо общо с шопския

това не променя нещата - стандартният английски има южни, а не северни нотки, а стандартният български има западни, а не източни нотки

П.П. надявам се да правите разлика между изговор и лексикално-граматичен състав

Редактирано Юли 8, 2013 от Alexander_Nevski

[nik1]

Книжовния език е доста по-близо до централния балкански и подбалканските говори, отколкото до западните и централно-българските говори, (Странжданските говори са рупски);

В него обаче има характерни "нотки", които са централно-български и западни, ии/или такива които са в последствие "озападнени" , и те му дават централно-българско звучене

1. В книжовния български са приети енклитичните местоименни форми ме, те, се — те не са присъщи на Търновската и Кравеловата школа, респективно на пловдивската (ма, та, са, респективно- мя, тя, ся),

Очевидно това са западни елементи.

2. В книжовния български език е приет ъ-изговор на глаголните окончания във 2 л., ед. ч.и 3 л., мн. ч. и последователна палаталност при същите окончания във II спрежение (чета, четат, вървя, вървят). Приетото правописно означение на гласната ъ, 'ъ чрез а, я не се е отразило на произношението, въпреки че някои от нашите езиковеди тогава са мислели, че по този начин може да се наложи а-изговор, характерен за „централните” говори.

(това е според Л. Андрейчин - "Из историята на нашето езиково строителство")

3. Членната форма за мн. число — т, и частицата за образуване на бъдеще време с неизменяема частица ще (в търновския говор имаме съответно -ти и ша (шъ).

4. Нередуцираната стойност на широките гласни (сег,ког,врен) в неударени срички, окончанието -а при съществителни от женски род (глава, вода) и липсата на вторично екане
(Стояне, поляни, овчари) (в източните говори имаме сиг,куг,вер'ън; глъв,вуд,Стуене, пулени, увчери).

/Това са положения които са свързани с началния етап на книжовното ни езиково строителство на западнобългарска основа/

Редактирано Юли 8, 2013 от nik1

[Alexander_Nevski]

nik е хванал ключовото горе (браво за което), ако говорим за изговор и конкретно за произношение на гласни е/я, ъ/а и всичко описано горе изговорът в стандартния български е всичко друго, но не е и източен

[nik1]

Хасковски говор:

На хасковската автогара в автобуса за Свиленград баба пита шофьора: -
Момче, сва мясту паратеку л' е? Оть ку ни е парат'ку хич да н' са
курдисуам!



Две баби:
Га бяхме млади, къй бяхме хубъй, хеле я. Сиге, га остаряхме, кък пугрузняхме, хеле ти.


Разговор на спирката за Болярово.
-Ко чакаш мъ Керо?
-Чакам длегия реис за Буляруу.
-Закко нега?
-Оть по хубуу клать и на чакръкчиятъ съ празни.


В хасковски тролей по високоговорителя, когато е имало де.
-Ай, койт ша сляа да сляа!!



Трактурь самсарь фиркъше...
самсарь кошка влачеше,
по кълдъръмет' га сурнеше
и в дуварет' га лупкаше...


СВАТИТЕ

Две свати, баба Стефана и баба Кера се връщали от гробището.
- Запри, Керо, почкай свате, млог зъгръхтях, умуриф съ.Дъ сь земъ сулукъ, чи па зъ върим.
- Свате, ти нъ кольку сь гудини веки?
- Зъбрах дивидисе и шес и пульнъ.
- Иво-о-о, ъм зъ куко съ връщаш?


Между две баби:
- Кък`с мъ Кунке?
-Ъм на.
-Ъм дъ е.


Га ти хакна единь тукат в суратья, зать кажа....


истински разговор
"Сватье, сватье, де са чешити? (чашите)
- ... ?!
-Де са чешити ма сватье?
- ..(??) ... Ам дет на сърби, ма сватье."


Една
боляровска баба се оплаква на друга от внучето си:Въъ мари,сва нащо ич
го ни биуа...Вид`ли гьол-зъ са ряпни в негьа, вид`ли котье- зъ`г
завразгаля с камнья!



ВЪрйъ, вЪрйъ и пу инъ съра уъльк, пу инъ съра дуа.

[Alexander_Nevski]

ХаскЮ ... какво да правиш ...

[Arath]

Така наречените "западни нотки" в стандартното българско произношени са:

• липсата на редукция на неударента гласна "е" в "и"
• липсата на алофонична палатализация пред "е" и "и" на всички съгласни с изключение на "к", "г" и "х".
• липсата на вторичен преглас на "я" в "е" - як - йеки, Стоян - Стойене, поляна - полени.

Всички останали особености на стандартното българско произношение са от източните диалекти, а именно:

• консонанти клъстери "шт" и "жд" (среща, между), а не "ч", "дж", "кь", "гь" или "шч" "ждж" (срекя, мегю)
• еровата гласна "ъ" се произнася "ъ" (дъжд, сън, градът), а не "о" (дожд, сон, градот)
• голямата носовка се произнася "ъ" (мъж, път), а не "а" (маж, пат) или "у" (муж, пут)
• непрегласен ятов изговор в някаква форма, тук източните говори се различават помежду си, но ятовата гласна никога не е чисто "е" във всички позиции, както в западните.

Горепосочените особености са характерни за всички източни говори и за книжовния език. Следващите са характерни само за определена група източни говори - балканските, или още по-конкретно за централните балкански говори:

• полупрегласен ятов изговор в зависимост от характера на следващата сричка или вида на следстоящата съгласна: голям - големи, бял - бели, видял - видели, някой - нещо, мляко - млечно, сняг - снежно, смях - смешно
• позицията на ударението: главА, водА, месО, брашнО, берЕш, седИш, кажИ, кажЕте, а не - глАва, вОда, мЕсо, брАшно, бЕреш, сЕдиш, кАжи, кАжете.
• групи ър/ръ и ъл/лъ в зависимост от броя на струпаните съгласни - държа - дръж, гръб - гърбът, кръв - кървя, гълтам - глътна, кълва - клъвна, а не држа - држ, грб, глътам, гутам и т. н.

Следващите особености са по-скоро логическо продължение на книжовната ни традиция, защото реализацията им във всички говори, и източни, и западни, е изключително разновидна:

• малката носовка се произнася почти винаги "е" - месо, прежда, пет, въпреки че съществуват думи като жаден и жътва, вместо логичните жеден и жетва. Формите мъ, тъ, съ далеч не са характерни за всички източни говори. В някои тракийски говори те са ме, те и се, докато мъ, тъ и съ се срещат и в северозападните говори.
• липса на гломеративни падежни форми при съществителните от женски род с ударение на последната сричка. То ест формите женъ и главъ не са книжовни, но те също далеч не са характерни за всички източни говори. Те липсват в подбалканския говор, но се срещат и в някои западни говори, като северозападния например.
• меки съгласни при старите съществителни, завършвали на "ь" - царят, кралят, приятелят, рибарят. Противно на очакванията меките форми далеч не са характерни за всички източни говори - в много се срещат затвърдени варианти, но в някои западни се срещат меките.
• меки съгласни в първо лице единствено число и трето лице множествено число при глаголите от второто спрежение и някои глаголи от първото - вървя, ходят, къпя, дремят. В много източни говори се произнасят твърди съгласни.

Информацията е взета от "Българска диалектология" на Стойко Стойков: http://www.promacedonia.org/jchorb/st/.

Както се вижда в стандартното българско произношение има доста източнобългарски особености, даже повечето са такива, за граматиката няма да говоря. Така че, за да не се изказвате неподготвено, първо проверете верността на твърденията си.

[Perkūnas]

В допълнение към горното (+ и от мен):

при жаден и жътва има объркване на носовите гласни от времето 12-14 в. чувал съм и жъден, из Североизточна Б-я. на това смесване се дължат и вариантите ме/мъ, те/тъ, се/съ. Объркването на носоките е по-характерно за изт. говори.

Западните говори се припокриват със сръбския език в много отношения: напр.

предлог у вместо в, у София;

горепосочената липса на редукция на неударени гласни,

глаг. окончание -ме за 1л.,мн.ч. при всички спрежения молиме, видиме (-мо в сръбски);

липса на минали несвършени деятелни причастия (ходел, носел).

деепричастие -ейки - вкарано в книж. език от югозападните говори.

[Alexander_Nevski]

мисля, че не разбирате какво искам да кажа, защото не искате да го разберете

когато за първи път се сблъсках с търновския, габровския и бургаските диалекти аз бях в шок

поради една или друга причина това ми се случи в доста късен етап от живота

да се твърди, че стандартният български е близък с източните диалекти като изговор е смешно, когато от това се прави наука е още по-смешно

изключителна рядкост е да чуеш някой от източна българия, да говори с очаквания стандартен български изговор

това явно е непреодолима бариера

друг е въпросът, че темата е болна за същите тези хора, които смятат, че говорят правилен български, за което са прави, само дето изговорът не им е стандартен, поне не и според стандарта в момента

кака ви златка, както и 99% от хората от източна БГ на третата дума им личи, че са от изтока

сори

Редактирано Юли 8, 2013 от Alexander_Nevski

[Arath]

Аз обясних защо стандартният изговор е (много по-)близък с източните говори, предоставих достатъчно фактология. Вие твърдите, че не е, без да се обосновете. Да, редукцията на неударено "е" в "и" и алофоничнита палатализация пред "е" и "и" не са част от стандарта, но това аз никога не съм го твърдял. Моето твърдение не е, че стандартното произношение е еднакво с източнобългарското. Никой не се опитва да твърди, че източнобългарският изговор е 100% идентичен със стандартния. Това, което твърдя и за което съм дал аргументи, е, че в стандартния изговор има повече източнобългарски особености, отколкото западни.

Редактирано Юли 8, 2013 от Arath

[nik1]

Подкрепям мнението на Невски

"Източния" акцент се изразява най-вече в редукцията на неударените широки гласни, и който не е живял в условно двата региона (или не е от западните региони), не може да разбере значението на това..

(Аз самият бях шокиран от моето "ша/шъ", когато отидох да работя за първи път в София, и трябваше да се упражнявам за да мога да изговарям правилно и добре "ще". В родния ми град обаче, където живея и работя сега, рядко се употребява "ще" (или ще-то не е точно "ще"), дори "се" не е точно "се ", и на мен ми е по-лесно да не употребявам "ще")

Редактирано Юли 8, 2013 от nik1

[Alexander_Nevski]

Аз обясних защо стандартният изговор е (много по-)близък с източните говори, предоставих достатъчно фактология. Вие твърдите, че не е, без да се обосновете. Да, редукцията на неударено "е" в "и" и алофоничнита палатализация пред "е" и "и" не са част от стандарта, но това аз никога не съм го твърдял. Моето твърдение не е, че стандартното произношение е еднакво с източнобългарското. Никой не се опитва да твърди, че източнобългарският изговор е 100% идентичен със стандартния. Това, което твърдя и за което съм дал аргументи, е, че в стандартния изговор има повече източнобългарски особености, отколкото западни.

аз не твърдя нищо за възникването на стандартния български

аз твърдя нещо просто и елемнтарно, а именно че тези, които практикуват източни говори, не са способни да говорят стандартен български без да бъдат различени, което значи, че не могат да говорят стандартен български, а само се опитват

когато ми покажеш изключение ще си променя мнението и то в насока, че изключенията потвърждават правилото

така че, чисто практически, ако разкраме високия спор как бил възникнал стандартния български, живущите там някъде на изток не могат да го говорят

Редактирано Юли 8, 2013 от Alexander_Nevski

[Arath]

чисто като изговор стандартният български е много по-близък до западните отколкото до източните говори...

Ето Вашето твърдение, което оборих.

Не се опитвайте да измествате дискусията, въобще не съм говорил за възникването на стандартния български език.

Редактирано Юли 8, 2013 от Arath

[Alexander_Nevski]

Ето Вашето твърдение, което оборих.

Не се опитвайте да измествате дискусията, въобще не съм говорил за възникването на стандартния български език.

как го оборихте като тия с източните изговори не могат да проговорят стандартен български дори и след 10ки години старание и живот в столицата?

[Arath]

как го оборихте като тия с източните изговори не могат да проговорят стандартен български дори и след 10ки години старание и живот в столицата?

За последен път, аз не твърдя, че хората от Източна България говорят 100% правилно. Аз твърдя, че в стандартното българско произношение има повече източнобългарски особености, отколкото западни.

И аз като Вас мога да кажа "Хората от Западна България не могат да се научат да говорят правилно, намерете ми един човек, който може, и това просто ще е изключение, потвърждаващо правилото". Въпросът е, че това наникъде не води.

Редактирано Юли 8, 2013 от Arath

[Alexander_Nevski]

За последен път, аз не твърдя, че хората от Източна България говорят 100% правилно. Аз твърдя, че в стандартното българско произношение има повече източнобългарски особености, отколкото западни.

И аз като Вас мога да кажа "Хората от Западна България не могат да се научат да говорят правилно, намерете ми един човек, който може и това просто ще е изключение, потвърждаващо правилото". Въпросът е, че това наникъде не води.

https://www.youtube.com/watch?v=2KD5gO8iyLQ

уважаеми, ето ви марта вачкова и то не в някоя от ролите си дето се прави на циганка или говори на меко

какъв е нейният изговор и от къде бихте определили, че е тя ако я чуете?

ето още 3 диалекта, кой какъв е и от къде бихте определили, че са трите гласа?

[Arath]

Ако се опитвате да ми докажете, че има хора от Източна България, които не говорят правилно, с това съм съгласен. Никога не съм изказвал подобна теза.

Спорът става безсмислен. Вие се държите така: "Аз твърдя еди-какво си, обаче няма да го доказвам, вие трябва да намерите пример, който да противоречи на твърдението ми. Като намерите, това просто ще е изключение, което потвърждава твърдението ми."

Ако така ще си говорим, просто аз слагам край на този разговор. Няма да участвам.

Редактирано Юли 8, 2013 от Arath