Най-дразнещ български диалект

**Alexander_Nevski** · Юли 8, 2013

Ако се опитвате да ми докажете, че има хора от Източна България, които не говорят правилно, с това съм съгласен. Никога не съм изказвал подобна теза.

не

опитвам се да кажа, че за човек от източна българия, който е израснал и се е изучил там е напрактика невъзможно да говори стандартен български като изговор

под стандартен български имам предвид един конкретен български, който го има или поне имаше по БНТ и БНР

в същото време за мен, без да стъпвам когато и да било в източна българия и без да съм подозирал, че има брутални източни диалекти като търновския и бургаския, не беше никакъв проблем да придобия стандартния изговор и то от хора, които пак нямат нищо общо с източна българия

стандартният български говор отдавна си живее собствен живот и е най-вече разпространен сред определен социален клас в софия (журналисти, адвокати, университетски преподаватели и т.н.), още по-точно в централна софия (поне беше така, сега нещата са по-разпиляни)

той много отдавна няма връзка с източна БГ и източните диалекти, точно обратното, тези с дънкито, доматито и рикътъ не могат да го докарат и след десетилетия практикуване

**Arath** · Юли 8, 2013

в същото време за мен, без да стъпвам когато и да било в източна българия и без да съм подозирал, че има брутални източни диалекти като търновския и бургаския, не беше никакъв проблем да придобия стандартния изговор и то от хора, които пак нямат нищо общо с източна българия

поне беше така, сега нещата са по-разпиляни

Изглежда стандартния изговор не сте го овладели толкова безпроблемно, защото нито се произнася, нито се пише "разпилЯни", а "разпилЕни". Имате и други правописни, а явно и правоговорни грешки.

Редактирано Юли 8, 2013 от Arath

**mitaca** · Юли 8, 2013

Хайде, ако обичате не се заяждайте на дребно !

**Alexander_Nevski** · Юли 8, 2013

Изглежда стандартния изговор не сте го овладели толкова безпроблемно, защото нито се произнася, нито се пише "разпилЯни", а "разпилЕни". Имате и други правописни, а явно и правоговорни грешки.

уау

това е заемка от източните диалекти предполагам

**Михов** · Юли 8, 2013

Подкрепям мнението на Невски

"Източния" акцент се изразява най-вече в редукцията на неударените широки гласни, и който не е живял в условно двата региона (или не е от западните региони), не може да разбере значението на това..

(Аз самият бях шокиран от моето "ша/шъ", когато отидох да работя за първи път в София, и трябваше да се упражнявам за да мога да изговарям правилно и добре "ще". В родния ми град обаче, където живея и работя сега, рядко се употребява "ще" (или ще-то не е точно "ще"), дори "се" не е точно "се ", и на мен ми е по-лесно да не употребявам "ще")

В София се употребява точно толкова "ще", колкото в Пловдив или Русе. Масовата частица за бъдеше време в София е "ше" - "ше играеме", което е точно толкова далечно от книжовния говор като "шъ играим", при правила форма "ще играем". Да не говорим, че в София доста хора от крайните квартали употребяват "че" за бъдеще време, нещо пряко взаимствано от околните диалекти.

Невски, Arath много добре и аргументирано е обяснил нещата, пък ти ми вадиш роли на Марта Вачкова... Не е сериозно. Иначе циганите в София говорят пък на чист шопски диалект, те по-малко цигани ли са от циганите в източна България? :grin:

А това за черната Златка утепа (ето една "правилна" дума вместо книжовното "изби") рибата просто! :grin:

На такъв сериозен аргумент аз ще отговоря с видео за тризначките и култовото "Дека са ти пръстените": http://vbox7.com/play:b3579d99

И още нещо - в лексиката на българския книжовен език са залегнали изключително думи и форми от Източна България, като западнобългарските са смятани за диалектни.

кн. "искам" - зап.бг "сакам"

кн. "червен" - зап.бг "цървен"

кн. "червей" - зап.бг "цръв"

кн. "риза" - зап.бг "кошуля"

кн. "юмрук" - зап.бг "пестник" (като умерен пурист тук даже съм за западната форма, а не за турската източна, но не би)

И т.н. и т.н.

Те самите македонци като основен аргумент за създаването на езика им изтъкват, че диалектите им не са достатъчно добре представени в съвременния български книжовен език (което принципно е вярно), сигурно не са разбрали, че книжовния български е западно наречие. :grin:

FairOaks · Юли 8, 2013

За да разберете къде е истината, хванете по трийсетима представители от всеки град и по десетима от всяко село, дайте им да прочетат текст, в който са вложени повечко думи с такива особености, за да проследите дали се казва мажо или мъжът, зильени или зелени, ходя или хода и т.н., па после сравнявайте и си правете изводи. Такова изследване май че никой не е правил, та не мога да бъда уверен какво би излязло, но все си мисля, че западняците по-добре биха се справили. То целта е да се чуе как се изговарят думите, а не как им се образуват облиците, нали?

**Михов** · Юли 8, 2013

стандартният български говор отдавна си живее собствен живот и е най-вече разпространен сред определен социален клас в софия (журналисти, адвокати, университетски преподаватели и т.н.), още по-точно в централна софия (поне беше така, сега нещата са по-разпиляни)

С това съм съгласен, въпреки че са огромна рядкост хората без никакви диалектни остатъци. В София много хора дори не си дават сметка че "мекат", т.е. изговарят неправилно глаголите от първо и второ спрежение сег. вр. с окончание -ме, вм. -м. Например "четеме" вм. "четем". Това е диалектизъм от западните говори, защото там формата за ед. ч. е "четем" - я четем.

Освен това, ще се изненадаш, но в другите големи, а и не толкова големи градове се срещат хора, които говорят доста правилно. Учудващо правилно бих казал. Аз самият вече не говоря книжовен български в определени ситуации, но не "мякам". Който иска, ще му дам телефон - да провери, не се шегувам.

**Dobri_I** · Юли 8, 2013

За да разберете къде е истината, хванете по трийсетима представители от всеки град и по десетима от всяко село, дайте им да прочетат текст, в който са вложени повечко думи с такива особености, за да проследите дали се казва мажо или мъжът, зильени или зелени, ходя или хода и т.н., па после сравнявайте и си правете изводи. Такова изследване май че никой не е правил, та не мога да бъда уверен какво би излязло, но все си мисля, че западняците по-добре биха се справили. То целта е да се чуе как се изговарят думите, а не как им се образуват облиците, нали?

Едва ли. Точно "западняците" говорите доста лошо. Много "мекате".

Невски първо да чуе бившият ни примиер Б.Б. и после да коментира говора в София: пале вместо палет (пале на български е малко кученце), додели вместо дойдоха и т.н.

За Благоевград, Банско, Монтана и Видин даже не ми се говори. Тяхното за мен (като варненец) не е български. Сръбско звучене, странни думи, а в говора от Северозападна България понякога се използват и падежи.

Редактирано Юли 8, 2013 от Dobri_I

**Михов** · Юли 8, 2013

За да разберете къде е истината, хванете по трийсетима представители от всеки град и по десетима от всяко село, дайте им да прочетат текст, в който са вложени повечко думи с такива особености, за да проследите дали се казва мажо или мъжът, зильени или зелени, ходя или хода и т.н., па после сравнявайте и си правете изводи. Такова изследване май че никой не е правил, та не мога да бъда уверен какво би излязло, но все си мисля, че западняците по-добре биха се справили. То целта е да се чуе как се изговарят думите, а не как им се образуват облиците, нали?

А "отметнатите" западни ударения ще ги броим ли? Ако ги броим, тогава нещата става 50:50. Дори и в София, поне при мнозинството от жителите й, не само в центъра, макар че и там доста се среща.

**nik1** · Юли 8, 2013

В София се употребява точно толкова "ще", колкото в Пловдив или Русе.

ОК.

Там където работих, хората употребяха "ще"

/Иначе е ясно: софиянците, в по-голямата си част говорят диалектно.

http://www.slav.uni-sofia.bg/bgspeech/Sites/bg/publ/depalataliz.pdf

Според това изследване софиянци, родени в София, "мекат" повече от софиянците, родени в Западна България (59% на 42%)./

Редактирано Юли 8, 2013 от nik1

FairOaks · Юли 8, 2013

До Dobri_I: Когато не се опитвам говоря на книжовен език, екам, но не мекам. И казвам „ходя“. Зависи от човека.

До г-н Михов: Разбира се, ще ги отчетем, щом толкоз държите на тях. Навярно не съм се изразил достатъчно ясно. На всекиго се дава готов текст и му се казва да чете според книжовната норма, като целта е да се проучи степента на отклонение от изговора, възприет от Гай Баньо, а не да навикаме хорицата.

**Dobri_I** · Юли 8, 2013

До Dobri_I: Когато не се опитвам говоря на книжовен език, екам, но не мекам. И казвам „ходя“. Зависи от човека.

Важен е не изговора на отделния човек, а този на масата.

Освен това София не е единственото място със западен изговор. Затова посочих други градове от Западна България. В тамошните диалекти най-добре се вижда разликата с книжовния език.

Просто е нелепо да твърдите, че македонския, шопски или турлашкия диалект са по-плизки до книжовния език от тракийския, мизийския, ваяшкия и т.н.

**nik1** · Юли 8, 2013

http://liternet.bg/publish7/kaleksova/atitudi.htm

ЕЗИКОВИ АТИТЮДИ, НОРМАТИВНИ
СТАТУСИ И СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИ МАРКЕРИ

Красимира Алексова

web

1. В търсене на адекватен подход.

При разработването на проблема за акомодацията на речевите особености на семейните
членове особено ясно се очерта проблемът за различната стратифицираща сила на
проучваните социолингвистични променливи (маркери и стереотипи). Оказва се трудно
да се сравняват индивидуалните речеви репертоари поради множество причини. Неадекватно
и неотговарящо на действителността се оказва например сравнението, извършено
само по количествен критерий, т.е. няма да бъде вярно обобщението, че по-непрестижна
е речта на онзи индивид, който допуска повече некнижовни варианти, или пък изводът,
че семейната речева ситуация е небалансирана поради наличието в речта на семейните
членове на различен брой социолингвистични променливи. Също спорно се оказва
и твърдението, че при съпоставка на речта на двама информатори по-непрестижно
е говорното поведение на онзи от тях, при който средните величини на лингвистичните
променливи са по-високи. На пръв поглед всички изказани обобщения са верни,
а оспорването им съмнително. Ако се опитаме да сравним напр. речта на двама
души, единият от които носи източнобългарската произносителна норма (редукция
на Е в И, смекчаване на съгласните пред Е и И и под.), а другият допуска най-типичните
западнобългарски речеви особености, ще се окажем пред трудния проблем за избора
на подход, а от там и на глотометричен метод. Преди да съпоставяме статистически
речта на двама индивиди, трябва да притежаваме знания за нагласата на езиковите
носители към различните лингвистични променливи. А това означава да проучим
езиковите атитюди на съвременния българин.

2. За социалнопсихологическия феномен “атитюд”.

Атитюдите¹ представляват обективно-субективни
същности, които детерминират поведението на личността, обединявайки социалното
и психологическото. Според определението на Фишбейн и Айзън атитюдът представлява
“предразположение към последователно благоприятен или последователно неблагоприятен
отговор спрямо даден обект” (1975:6, цит. по Депрез, Персон 1987:125) - човек,
социална група, събитие, ситуация, факт, езиков вариант и т.н. Социалните психолози
най-често посочват три компонента в структурата на атитюда: когнитивен (сума
от вярвания, т.е. всичко, което индивидът знае за обекта) (Джонев 1996:213);
афективен (чувствата на индивида относно обекта, положителната или отрицателната
му оценка за обекта) и конативен (поведенчески аспект, представляващ не самото
действие спрямо обекта, а предразположение към благоприятни или неблагоприятни
действия спрямо него). Трябва да се подчертае още един път, че в атитюда “е
налице само поведенческо намерение, предразположеност, а не концепция за строго
определени действия” (Джонев 1996:213).

Атитюдите не са вродени, те са част от сложния процес на социализация, изразяващ
се в интернализация (приемане, придаване на субективен характер на нещо) на
вярванията, стойностите, атитюдите и ценностите на дадена култура (Депрез, Персон
1987:128). Атитюдите играят важна роля в човешкия живот: познавателната им функция
предполага наличието на знания, чрез които се филтрират новопостъпващите знания;
тоничната и енергитичната им функция отвеждат до връзката на атитюдите с ценностната
ориентация на личността; регулативната им функция се опира на субективно-обективната
им природа, свързваща стимула с отговора; адаптивната функция предполага постигането
на позитивните и избягването на негативните обекти; самозащитната функция се
изразява в изграждането на непротиворечиви с позитивната Аз-концепция атитюди,
чрез което индивидът приема някои от своите негативни характеристики.

3. За избора на изследваните езикови атитюди.

Преди да изследваме езиковите атитюди към отделни социолингвистични маркери,
се насочихме към проучване на атитюдите към идиолекти, принадлежащи към различни
нормативни статуси: а- (книжовно-разговорен), b (интердиалектен)
и с (диалектен) нормативен статус (вж. Виденов 1990:250 - 253). Нормативните
статуси представляват йерархизирани форми на съществуване на един език, чиито
структурни норми имат различен социално-престижен статус. Съответно прослойките,
носители на тези речеви норми, имат своята социална йерархия. Два от нормативните
статуси се реализират чрез различните си нива (“стъпаловидни приближения” според
терминологията на М. Виденов (Виденов 1990:251) - а: а_к (книжовната
норма), а₁, а₂ ….. аn, b: b₁, b₂
…. bn, като при с-нормативен статус говорим не за нива, а за различни
териториални диалекти. Обобщения обаче за броя на нормативните статуси, които
съществуват в съвременната българска езикова ситуация, едва ли са възможни.
Всяко населено място (най-вече град) има своите конкретни реализации на нормативните
статуси. М. Виденов посочва например две реализации на а-статуса във Велико
Търново срещу четири в гр. Перник (Виденов 1990:307-308). Въпреки множеството
изследвания на софийската реч (Виденов 1990, Виденов 1993, Ангелов 1990/1999,
Григорова 1991, Алексова 2000 и мн. др., публикувани в поредицата “Проблеми
на социолингвистиката”) досега се оказва нерешен проблемът за видовете реализации
на а- и b -нормативен статус на терена на София. В дисертацията
на П. Григорова е направен опит за създаване на методика за разграничаване на
езикови формации на терена на столичния град.

Анкетирани лица. За да открием и изследваме езиковите атитюди на съвременниците
ни към избраните лингвистични обекти, проведохме анкета. В нея участваха 43
(+16) студенти от II курс на спец. “Българска филология” на СУ “Св. Кл. Охридски”
и 23 а.л., които не са студенти (на възраст от 30 до 75 години). Анкетната карта
се състои от три основни въпроса, като последният има пет подточки, и идентифицираща
част, като тук няма да разискваме първите два, тъй като вече бяха коментирани².

Лингвистичен материал. Анкетираните изслушваха записи на 5 идиолекта,
различаващи се по характера и броя на лингвистичните променливи. Два от тях
представляват степени на реализация на източния интердиалект (ИИ1 и ИИ2), в
два се срещат различни речеви особености, характерни за западния интердиалект
(ЗИ1 и ЗИ2) и един идиолект, който представя книжовно-разговорната норма. Следната
схема илюстрира отдалечеността на оценяваните идиолекти, представителни на различните
нормативни статуси, към книжовно-разговорната реч (КРР).

ИИ2

ИИ1

КРР

ЗИ1

ЗИ2

Инф. 5

Инф. 1

Инф. 4

Инф. 3

Инф. 2

Информатор 1 (ИИ1) - редукция на Е в И, смекчаване на съгласните пред
Е и И.

Информатор 2 (ЗИ2) - последователно екане, - м окончание за
I л., ед.ч., сег. вр., I и II спр., -ме окончание за 1 л., мн.ч., I и
II спр., изпадане на съгласната -Х в глаголни окончания, депалатализация на
предфлексийната съгласна при глаголи и от I и II спрежение в 1 л., ед.ч. и 3
л., мн.ч. при I и II спр. и във всички лица на III спр., дейотация при глаголи
от I спрежение, VI и VII разред, 1л., ед. число и 3 л., мн. число, сегашно време
(и във формите за бъдеще време), както и при показателните местоимения тóа,
тáа, онáа в и др., че частица за бъдеще време,
у предлог вм. в, отмет на ударението в сег. време, премет на
ударението в префигирани аористни глаголи и причастия.

Информатор 3 (ЗИ2) - непоследователно екане, -ме окончание за
1 л., мн.ч., I и II спр., депалатализация на предфлексийната съгласна при глаголи
и от I и II спрежение в 1 л., ед.ч. и 3 л., мн.ч. при I и II спр. и във всички
лица на III спр.

Информатор 4 (КРР) - книжовно-разговорна реч, без отклонения от нормата.

Информатор 5 (ИИ2) - редукция на Е в И, смекчаване на съгласните пред
Е и И, генерализирана родителна форма при същ. имена от ж.р. с ударение върху
окончанието главтъ.

Става ясно, че речта на ЗИ2 представлява нормативен статус от западен тип -
бихме го определили като западен b-статус, ЗИ1 реализация на a-нормативен
статус (най-вероятно а₁), ИИ1 е източен b-статус, при това
b₁, за да го разграничим от ИИ2, който е b₂-източен
нормативен статус. Речта на информатор IV определяме като а_к-статус
(книжовно-разговорна реч - КРР). Тази наша преценка ще бъде верифицирана чрез
обобщаване на резултатите от анкетата за езиковите атитюди по отношение изброените
идиолекти.

Метод за измерване на атитюдите. Атитюдите се измерват по метода на
семантичния диференциал на Ч. Осгуд, като се изисква избор от седембална скала.
Идиолектите принадлежат на 5 жени на една и съща възраст - около 35 години.
Текстът, който тези информаторки възпроизвеждат, е един и същ. В него обаче
се съдържат социолингвистични променливи, които ние наблюдаваме, като при всяка
от записаните информаторки може да се появи различен вариант на интересуващия
ни маркер.

Избрахме този метод, който бихме могли да наречем контролиран, тъй като се
стремим да проучим атитюдите към определен набор от лингвистични променливи,
като отстраним максимално влиянието на гласовите, половите и личностните характеристики
(пол, предполагаема възраст, произход, професия и т.н.) на носителя на оценявания
идиолект.

Избор на признаци. Признаците на оценяваните идиолекти могат да се разделят
условно на обективни и субективни. Обективни са признаците, които са присъщи
на оценявания идиолект според социално-демографската му обусловеност, а това
са западнобългарска-източнобългарска, градска-селска, столична-провинциална
реч. Към тях можем да присъединим и два от признаците, пряко отвеждащи към езиковата
нормативност, и по-точно към кодифицираната норма - книжовна-диалектна и правилна-неправилна
реч. Независимо от преценката на езиковите носителни, изброените качества остават
постоянни. Като субективни тук се възприемат признаците, които са силно зависими
от индивидиуалната нагласа и от формираното обществено мнение - престижна-непрестижна,
приятна-неприятна и благозвучна-неблагозвучна.

много

средно

малко

колкото,

толкова

малко

средно

много

правилна

1

2

3

4

5

6

7

неправилна

престижна

1

2

3

4

5

6

7

непрестижна

книжовна

1

2

3

4

5

6

7

диалектна

западнобългарска

1

2

3

4

5

6

7

източнобългарска

градска

1

2

3

4

5

6

7

селска

приятна

1

2

3

4

5

6

7

неприятна

столична

1

2

3

4

5

6

7

провинциална

благозвучна

1

2

3

4

5

6

7

неблагозвучна

Резултати и коментар на резултатите. На графика 1 са нанесени средните
оценки (по ординатата) на идиолектите според 8-те признака (по абцисата). Като
най-правилна според езиковите атитюди на анкетираните е посочена речта на информатор
N4 (ККР) - средна оценка 1.65. На второ място е поставен по правилност идиолектът
на софиянката (ЗИ1) със средна оценка 3.14, което означава “малко правилна”.
Останалите три идиолекта - ЗИ2, ИИ1 и ИИ2, имат оценки, които варират между
“малко неправилна” до почти “много неправилна”. Между “малко неправилна” и “средно
неправилна” е източнобългарската реч на ИИ1 (редукция на Е в И, смекчаване пред
Е и И) - 5.26, като “средно неправилна” е ранжирана речта на ИИ2 (ъкави форми)
- 5.80, а западнобългарската реч на ЗИ2 е представена като най-неправилна от
всички пет идиолекта - 6.22.

правилна ККР à ЗИ1
à ИИ1 à
ИИ2 à ЗИ2 неправилна

Това подреждане води до четири заключения: 1) книжовно-разговорната реч се
оценява като най-правилна; 2) непоследователното екане, мекане и депалатализация,
които са трите най-фреквентни речеви особености, представени в ЗИ1, слабо влияят
върху езиковия атитюд правилна-неправилна реч. Най-често срещаният отговор е
2 (“средно правилна”) - това е т.нар. в статистиката мода (Mode), медианата
е 3, а средната оценка е 3.14; 3) редукцията на Е в И и смекчаването на съгласната
пред Е и И пораждат негативни оценки за правилност - най-често срещан отговор
(мода) за ИИ1 е 6 (“средно неправилна”), а средната оценка е 5.26; 4) появата
на ъкави форми от типа глав, главтъ води до по-ниско ранжиране
по правилност на речта; 4) най-неправилна според езиковите атитюди се оказва
речта на западния столичанин, която е изпъстрена с множесттво западнобългарски
интердиалектни маркери.

Резултатите от сравняването на оценяваните идиолекти според втория признак
’престижна-непрестижна реч’ следват подредбата, която съществува при коментирания
признак ’правилна-неправилна реч’. Този факт се доказва и от статистическия
анализ при изследване на връзките и зависимостите между двата признака. Тъй
като и двата признака представляват качествени променливи, то за изследване
на зависимостта между тях се препоръчва Хи-квадрат анализ (за подходящия анализ
според типа на променливите вж. Гоев 1996:123). При него е важно отчитането
на равнището на значимост (Significance). Ако то е по-малко от риска за грешка
a = 0.05, можем да отхвърлим нулевата хипотеза
(че двете променливи са независими) и да приемем хипотезата, че между двете
променливи има зависимост. В случая и при петте оценявани идиолекта признаците
’престижна-непрестижна реч’ и ’правилна-неправилна реч’ имат ниво на значимост
под 0.05. За да измерим силата на връзката между тези признаци, изчислихме един
коефициент - коефициент на Крамер. Когато той е в граници от 0 до 0.3, връзката
е слаба, от 0.3 до 0.7 - средна, и над 0.7 - силна (вж. Гоев 1996:128-129).
При петте информатори изчислихме коефициента на Крамер за силата на връзката.
Оказа се, че се движи в границите 0.44 до 0.61, което означава средна степен
на връзката.

А

Б

В

Г

Д

Е

Ж

З

А/ правилна-неправилна; Б/ престижна-непрестижна;
В/ книжовна-диалектна; Г/ ЗБ-ИБ; Д/ градска-селска; Е/ приятна-неприятна; Ж/
столична-провинциална; З/ благозвучна-неблагозвучна.

Графика 1

Нагледна подкрепа на статистическите данни откриваме на графика 1. Най-престижна
е речта на четвъртия информатор (КРР), следвана от речта на ЗИ1 - средна оценка
2.10 (“средно престижна”). Коренно се различават тези два идиолекта - КРР (а_к-нормативен
статус) и ЗИ1 (а₁-нормативен статус), от останалите, които
са преценени като непрестижни. Интересното в случая е, че двата източнобългарски
идиолекта са оценени като еднакво непрестижни - средна оценка 5.78 за ИИ1 и
5.80 за ИИ2. Най-непрестижна според езиковите атитюди на анкетираните е речта
на втория информатор, включваща множество отклонения от книжовната норма - 6.48.
Резултатите донякъде се разминават с нашите предварителни очаквания, че в София
ще се възприемат по-негативно източните маркери, които влияят силно при формирането
на езиковите атитюди, при това най-вече ъкавите форми.

От графиката се вижда ясно, че оценяваните идиолекти са ранжирани според третия
признак ‘книжовна-диалектна реч’ по същия начин както при първия и втория признак.

книжовна ККР à ЗИ1 à ИИ1 à ИИ2 à ЗИ2 диалектна средна оценка 1.98 3.45 5.80 6.23 6.69

Особеното при сравняване на средните стойности на дадените оценки е, че средната
оценка 1.98 (т.е. “средно престижна”) за информаторката, спазваща изцяло книжовната
норма, макар че най-често срещания отговор (модата) е 1, но медианата е 2. Предварителното
очакване бе за стабилизиран езиков атитюд, оценяващ книжовно-разговорната реч
като много престижна (оценка 1 в седембалната скала). Идиолектът, характеризиращ
се с непоследователно “екане”, депалатализация и “мекане”, има средна оценка
по този признак, намираща се между “малко книжовна” и “колкото книжовна, толкова
и диалектна”. Отново три идиолекта се групират в негативната част от скалата
- ИИ1, ИИ2 и ЗИ2. Като най-диалектна е посочена западнобългарската интердиалектна
реч, съдържаща социолингвистични варианти от типа предлог у вм. в, -М окончание
за 1 л.,ед.ч., сег. и бъд. вр., че частица за бъдеще време. При информаторките
N3 (ЗИ1), N4 (ККР) и N5 (ИИ2) приложението на хи-квадрат метода показа наличие
на връзка (a < 0.05) между признаците ‘правилна-неправилна
реч’, ‘престижна-непрестижна реч’ и ‘книжовна-диалектна реч’. Силата на връзката
е средна (коефициентът на Крамер е между 0.40 и 0.61). При ИИ1 (инф. N2) и при
И32 (инф. N2) силата на връзката е слаба.

Езиковите атитюди на анкетираните относно териториалната принадлежност на идиолектите
отговарят на фактическия им поизход. Книжовно-разговорната реч на инф. N4 има
средна оценка 3.73, т.е. “колкото западнобългарска, толкова източнобългарска”,
а това означава неутралност спрямо регионалната принадлежност. От двата западнобългарски
идиолекта по-силна регионална маркираност притежава ЗИ2, притежаващ повече западни
лингвистични варианти - средна оценка 1.64. Идиолект ЗИ1 също е определен като
западнобългарски, но по-слабо териториално маркиран - средна оценка 2.73, което
отговаря на малка степен на признака “западнобългарска реч”. От двата източнобългарски
идиолекта ИИ1 (инф. N1) и ИИ2 (инф. 5) по-силно териториално закрепен според
атитюдите на анкетираните е инф. N1 (редукция на Е в И, смекчаване на съгласната
пред Е и И) - средна оценка 6.34, като най-често избираната оценка е 7 (много
висока степен на признака “източнобългарска реч”). Появата на още един маркер
- т.нар. ъкави форми, напр. глав,
води до леко спадане на оценките - средната е 5.98, т.е. средна степен на
признака “източнобългарска реч”, като най-често избираната оценка е 7, но с
по-голяма дисперсия на отговорите (2.27 срещу 0.93 при инф. N1) и по-висок коефициент
на вариация - 25% срещу 15% при инф.N1.

Прилагането на хи-квадрат метода за установяване на връзки между признаците
показа средна степен на сила на връзката между този признак (‘западнобългарска-източнобългарска
реч’) и признака ‘книжовна-диалектна реч’, като коефициентът на Крамер варира
между 0.32 до 0.45. Това означава, че между езиковите атитюди към лакалната
маркираност на идиолектите и езиковите атитюди за разликата книжовно-диалектно
съществува зависимост.

В цялата история на социолингвистиката обект на проучване са предимно езиковите
ситуации в градовете (У. Лабов на Ню Йорк, П. Тръдгил на Норич, Л. Милрой на
Белфаст, Шонфелд на Берлин, М. Виденов и Б. Байчев на В. Търново, М. Виденов,
Ан. Ангелов, Кр. Алексова на София, Ел. Каневска-Николова на Смолян, Ст. Бъчварова
на Елена, Кр. Колева на Шумен и т.н.). Значително по-малко внимание се отделя
на селото поради значително по-ниската концентрация на индивиди и относителната
липса на пъстрота от разнообразни нормативни статуси. Това положение ни накара
да подложим на измерване езиковата нагласа на българина към принадлежността
на един идиолект към градската или селската среда. На графика 1 ясно се виждат
сравнението между средните оценки на петте идиолекта. “Най-градска” се оказва
книжовно-разговорната реч на инф. N4 (средна оценка 1.4 - между най-високата
и средната степен на признака). Тя е следвана от речта на инф. N3 (ЗИ1) - средна
оценка 2.5, т.е. между средната и ниската степен на признака ‘градска реч’.
Двата източни идиолекта (на инф. N1 - ИИ1, и на инф. N5 - ИИ2) имат почти еднакви
средни оценки около 5, т.е. ниската степен на признака ‘селска реч’. Като “най-селска”
е оценена речта на инф. N2 (ЗИ2) - средна оценка 5.89, отговаряща на средната
степен на признака ‘селска реч’, като най-често избираният отговор е 7 - най-високата
степен на признака.

Според хи-квадрат метода признакът ‘градска-селска реч’ има средна по степен
сила на връзката с признака ‘книжовна-диалектна реч’ и при петте информаторки,
също средна степен на сила на връзката с признака ‘престижна-непрестижна реч’
при всички идиолекти без инф. N1 (ИИ1), при който силата на връзката е слаба.
Силата на връзката между признаците ‘градска-селска реч’ и ‘правилна-неправилна
реч’ е средна при инф. N4 (КРР) и инф. N5 (ИИ2) и слаба при инф. N1 (ИИ1), инф.
2 (ЗИ2) и инф. 3 (ЗИ1). Слаба степен на връзката имат признаците ‘градска-селска
реч’ и ‘западнобългарска-източнобългарска реч’.

Интересът ни към езиковия усет на българина за принадлежност на даден идиолект
към столичната езикова ситуация води своето начало от 1989 г.³, тъй като този
усет е показателен за обема на понятието “софийски език”. В провежданата анкета
се съдържа и признакът ‘столична-провинциална реч’, по който се оценяват петте
идиолекта. Интересуваме се дали източните, западните идиолекти или КРР ще бъдат
посочени като типични за столицата. Освен това е важна статистическата им връзка
с другите признаци.

Според езиковите атитюди на анкетираните, отразени в средните оценки за всеки
идиолект, речта на петте информаторки е йерархизирана по следния начин:

столична КРРà ЗИ1 à ЗИ2à ИИ1à ИИ2 провинциална средна оценка 2.69 3.02 6.12 6.13 6.31

Резултатите показват стабилно оформен колективен езиков атитюд при това на
хора, родени в различни части на езиковото ни землище. За столична реч анкетираните
лица признават книжовно-разговорната реч на инф. N4 и речта на инф. N3 (непоследователно
екане, мекане - четеме, пишеме, и депалатализация на съгласната в сег.
и бъд. вр. при глаголи и от трите спрежения - кпъ,
кпът, върв,
вървт, затвàрам,
затвàраш и т.н. При това средната оценка на двата идиолекта се движи
между средната и ниската степен на признака ‘столична реч’. Провинциални се
оказват двата източни идиолекта и западният идиолект с множеството отклонения
от книжовната норма. И трите имат оценки около средната степен на признака ‘провинциална
реч’, като най-провинциално според анкетираните звучи речта на информаторката,
допускаща т.нар. ъкави форми - глав.
Това отговаря на резултата от експертимента в столичните магазини, описан от
М. Виденов, показващ реакцията на столичани на въпроса “Идн
ли да взèма?” (Виденов 1993:111-112). Макар че в столицата съществува
богат репертоар и от западнобългарски, и от източнобългарски идиолекти, анкетираните
допускат в обема на квалификатора “столична реч” сравнително малко лингвистични
променливи - това са най-фреквентни западни по локализация езикови особености.
Няколко пъти вече посочваме, че това са депалатализацията, мекането, частичното
екане и отмета на ударението в аорист и аористни причастия. В столичната езикова
ситуация депалатализацията и мекането са се превърнали в лингвистични стереотипи,
показателни само за контекстуалния стил (небрежна, разговорна реч), а не и за
социалната стратификация (вж. Алексова 1998 и Алексова 2000). Езиковият атитюд,
че столична е КРР и западният идиолект с посочените фреквентни маркери, съдържа
придържане към книжовнонормативното. Това допускане се подкрепя от приложението
на хи-квадрат метода. При всички информатори с изключение на инф. N4 съществува
средна сила на връзката между признаците ‘столична-провинциална реч’ и ‘книжовна-диалектна
реч’.

Между последните два признака ‘приятна-неприятна’ и ‘благозвучна-неблагозвучна’
при всичките информатори съществува средна сила на връзката според критерия
на Крамър. Това проличава на графика 1, където средните оценки на двата признака
при петте информаторки почти съвпадат. Между 2 (средна степен) и 3 (малка степен)
са средните оценки на речта на инф.N4 (КРР) и инф. N3 (ЗИ1) по признаците “блатозвучна
реч” и “приятна реч”. Малко неблагозвучни и малко неприятни според езиковите
атитюди са идиолектите на инф. N1 (ИИ1), инф. N2 (ЗИ2) и инф. N5 (ИИ2) - двата
източни и по-силно маркираният от двата западни идиолекта.

От направените дотук анализи могат да се извлекат следните изводи:

Между избраните от нас обективни и субективни качества на речта съществуват
зависимости, които се доказват чрез хи-квадрат метода. Това означава, че познаването
на нагласата на анкетираните към един признак може да ни отведе към предположения
за оценката на идиолекта по друг признак. А това говори ясно за формиран комплекс
от обществени езикови атитюди по отношение на източнобългарската и западнобългарската
реч.

На графика 1 се вижда, че инф. N4 (КРР) и инф. N3 (ЗИ1) получават положителни
средни оценки (инф. N4 между силна и средна степен, инф. N3 между средна и слаба
степен) по седем от осемте признака (без ‘западнобългарска-източнобългарска
реч’). За разлика от тях двата източни идиолекта (реализации на източния b-нормативен
статус) и силно маркираният западен идиолект (реализация на западния b-нормативен
статус на границата с диалекта) получават негативни оценки, движещи се между
ниска (5) и средна степен (6) на негативния признак , по-рядко между средна
(6) и силна степен (7). Това показва, че съществува стабилизиран колективен
атитюд за положителна оценка на речта, доближаваща се до книжовноезиковата норма.
Смятаме, че този факт е резултат от целенасоченото езиково обучение в училище.

Втората задача, която си поставихме, е да изследваме съществува ли статистически
значима връзка между даваните оценки и социално-демографските характеристики
на анкетираните. Приложихме отново хи-квадрат метод за оценка на връзките, тъй
като двете променливи (оценка на признаци и социално-демографски характеристики)
са качествени (някои само са количествени - напр. възраст). Оказа се, че статистически
значима връзка съществува най-вече между независимите променливи ‘възраст’ и
‘месторождение’ на анкетираните и признаците ‘престижна-непрестижна реч’, ‘правилна-неправилна
реч’, ‘благозвучна-неблагозвучна реч’ и ‘западнобългарска-източнобългарска реч’.

При инф. N1 (ИИ1) изборът на оценка по седембалната скала на признаците ‘правилна-неправилна
реч’ и ‘престижна-непрестижна реч’ е зависим статистически от възрастта на анкетираните
(a =0.0015 и a
=0.0009), като връзката е средна по сила (коефициент на Крамер = -0.32 и -0.53).
Отрицателната стойност на коефициента показва, че с нарастване на възрастта
намалява числото на избрания отговор, т.е. върви към положителната част на скалата
(от 7 към 1). Това говори, че с повишаване на възрастта хората са по-склонни
да изберат сравнително по-положителна оценка на източнобългарските идиолекти
по признаците ‘правилна реч’, ‘престижна реч’. По-възрастните са по-толерантни
към редукцията на Е в И и смекчаването на съгласната пред Е и И, при тях е по-нисък
прагът на поставяните изисквания за престижна реч. По-младите са по-критични
към източнобългарската произносителна норма. Този извод важи и за инф. N5 (ИИ2)
- по-възрастните са по-склонни да дадат по-висока оценка по престижност на идиолект
с ъкави форми - рек,
глав. С нарастването
на възрастта се повишава и възможността за по-положителна оценка на речта на
този информатор по признаците ‘приятна-неприятна реч’ и ‘благозвучна-неблагозвучна
реч’. За младите (анкетираните студенти) идиолект с редукция на Е в И, смекчаване
пред Е и И и с ъкави форми поражда по-негативен атитюд. Интерес за нас представлява
и фактът, че за по-немаркирания източен идиолект съществува връзка между променливите
‘книжовна-диалектна реч’ и ‘месторождение’ на анкетираните според ятовата изоглоса.
Тя е положителна и средна по сила. Това означава, че анкетираните с месторождение
тип 2 (Западна България) по-често избират отговори от негативната част (от 5
до 7) на скалата по признака ‘книжовна-диалектна реч’, а това значи, че западните
българи по-часто оценяват източната реч като диалектна, отколкото източните.

Що се отнася до западните идиолекти, можем да кажем, че според хи-квадрат метода
съществува връзка между променливите ‘престижна-непрестижна реч’ и месторождението
на анкетираните. Западните анкетирани лица по-често дават по-положителна оценка
по престижност на речта на западните записани информаторки. При инф. N2 съществува
и статистически значима връзка между признаците ‘престижна-непрестижна реч’,
‘градска-селска реч’ и независимата променлива месторождение на анкетираните
(според ятовата изоглоса).

Можем да обобщим, че получените средни оценки за идиолекти, принадлежащи към
различни нормативни статуси, ни дава възможност да ги сравняваме на базата на
формираните колективни езикови атитюди, представляващи част от общественото
мнение. А то е най-силният регулатор на редица езиковите феномени.

БЕЛЕЖКИ:

1. Понятието атитюд идва от лат. "aptitudo"
- готовност, склонност, и от лат. "actus" през итал. "atto"
- действие, поведение, т.е. значението му е склонност, нагласа на поведението
(Олпорт 1954:19, цит. по Депрез, Персон 1987:132). В българската социална психология
като синоним се използва понятието "нагласа": "относително устойчива
привична вътрешна насоченост или предразположение на човека към определен тип
реагиране, която определя действията и преживяванията и най-общо може да се
тълкува като звено посредник между стимула и реакцията" (Речник по психология
1989:300). [обратно]

2. Вж. коментарите на първите два въпроса,
засягащи езиковите атитюди към неучтивото говорене на ТИ с непознат, както и
към мястото на българския език в езиковата в Алексова 1999. [обратно]

3. През 1990 г. бе проведена анкета, като
на три групи участници в експеримента зададохме въпроса "Типичен ли е за
столицата този говор?", отправен към речта на 10 души. Анкетираните изслушваха
записи от по 200 думи за всеки оценяван идиолект и даваха отговор според следната
петобална скала: а) не, не е типичен; б) по-скоро нетипичен, отколкото типичен;
в) колкото типичен, толкова и нетипичен; г) по-скоро типичен, отколкото нетипичен;
д) да, типичен е. Оценяваните идиолекти от записите се различават помежду си
както според наличието на западно- или източнобългарски лингвистични особености,
така и според честотата на употребата им . В експеримента взеха участие 3 групи
анкетирани лица, различаващи се най-вече по своя опит и знания за езиковата
вариантност. Първата група бе от 24 студенти в II курс на специалността "Славянска
филология" от СУ "Св. Климент Охридски". Втората група бе от
18 специализанти по социолингвистика в V курс на Факултета по славянски филологии
към СУ "Св. Климент Охридски". Третата група бихме могли да определим
като експертна или контролна, тъй като тя беше съставена от 8 члена на Лабораторията
по социолингвистика при същия факултет. За резултатите от този експертимент
вж. Алексова 2000. [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ:

Алексова 1998: Алексова, Кр. Депалатализационните процеси в
софийската реч като маркер на разговорността. В: Проблеми на българската разговорна
реч. Т.5, (Материали от V конференцията с международно участие “Проблеми на
българската разговорна реч (с оглед и към другите славянски езици)”, 4-5 юни
1998 г., Велико Търново, (под печат).

Алексова 1999: Алексова, Кр. Съвременният
българин за своя език. В: Материали от конференцията в памет на Ст. Стойков
“Българският език през ХХ век”, 3-4 декември 1999 г., София, (под печат).

Алексова 2000: Алексова, Кр. Езикът и семейството. Към методиката
за проучване на речта в микрообщностите. София:Интервю прес, 2000.

Алексова, Алексов 1997: Алексова, Кр., Г. Алексов. Приложението
на метода на главните компоненти при изследване на социалната диференциация
на езика. В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5, С., 1997.

Ангелов 1990: Ангелов, А. Социолингвистическо изследване на
Гевгелийския квартал в гр. София. (Дисертационен труд - ръкопис), С., 1990.

Ангелов 1999: Правилата на езика в столичния квартал. София:МСД,
1999.

Виденов 1990: Виденов, М. Съвременната българска градска езикова
ситуация. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1990.

Виденов 1993: Виденов, М. Софийският език. София: Университетско
издателство “Св. Климент Охридски”, 1993.

Гоев 1996: Гоев, В. Статистическа обработка и анализ на информацията
от социолигически, маркетингови и политически изследвания със SPSS. София: Университетско
издателство “Стопанство”, 1996.

Григорова 1991: Григорова, П. Социолингвистична вариантност
в съвременната българска говорна практика (върху материал от столицата). (Автореферат
на кандидатска дисертация), 1991.

Депрез, Персон 1987: Deprez, K., Persson, Y. Attitudes. In:
Sociolinguistics. An international Handbook of thе Science of Language and Society.
Eds. Ammom, U., Dittmar, N., Mattheire, K., Berlin, New York: Walter de Gruyter,
1987,125-133.

Манов, Гоев, Калоянов, Веселинов 1993: Манов, А., В. Гоев,
Т. Калоянов, Р. Воденичаров. Компютърна статистика със STATISTICAL GRAPHICS
SYSTEM. STATAPHICS. София: Университетско издателство “Стопанство”, 1993.

Чешър 1987: Chesire, J. Age and Generation-Specific Use of
Language. In: Sociolinguistics: An International Handbook of the Science of
Language and Society. Eds. U.Ammon, N. Ditmar, K.J.Matteier, vol.1, Berlin:
Walter de Gruyter, 1987.

Редактирано Юли 8, 2013 от nik1

FairOaks · Юли 8, 2013

Важен е не изговора на отделния човек, а този на масата.

Освен това София не е единственото място със западен изговор. Затова посочих други градове от Западна България. В тамошните диалекти най-добре се вижда разликата с книжовния език.

Просто е нелепо да твърдите, че македонския, шопски или турлашкия диалект са по-плизки до книжовния език от тракийския, мизийския, ваяшкия и т.н.

Недейте се обижда, обаче турлашкият диалект всъщност е торлашки. Тъкмо такива „грешки“ имах предвид. Никой няма да произнесе макя, жт или бочва, когато пише майка, жълт и бъчва, пък и в тая въображаема ситуация ние изрично ще сме предупредили всекиго поотделно.

**Dobri_I** · Юли 8, 2013

Много хубав пост на Ник.

Изводите са интересни:

"а това значи, че западните българи по-често оценяват източната реч като диалектна, отколкото източните."

"Западните анкетирани лица по-често дават по-положителна оценка по престижност на речта на западните записани информаторки."

FairOaks · Юли 8, 2013

http://liternet.bg/publish7/kaleksova/atitudi.htm

ЕЗИКОВИ АТИТЮДИ, НОРМАТИВНИ

СТАТУСИ И СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИ МАРКЕРИ

Красимира Алексова

[Дрън, дрън, та пляс!]

Резултатите показват стабилно оформен колективен езиков атитюд …

[Тинтири-минтири и ала-бала!]

А не трябва ли да е „Резултатите индикират стабилно оформен колективен лингвистичен атитюд“? Тази госпожа първо български да проговори, пък сетне ще ѝ дадем да се позанимае и с езиковедство, а ако слушка, може и с математика, но само ако обещае да не припарва до статистиката, защото в нейни ръце този дял от науката се превръща в оръжие за поголовно изтребление на мозъчни клетки. А кръвнините, тях кой ще ги плаща?

П.П. Можеше само препратката да поставиш.

Редактирано Юли 8, 2013 от FairOaks

**Михов** · Юли 8, 2013

До Dobri_I: Когато не се опитвам говоря на книжовен език, екам, но не мекам. И казвам „ходя“. Зависи от човека.

До г-н Михов: Разбира се, ще ги отчетем, щом толкоз държите на тях. Навярно не съм се изразил достатъчно ясно. На всекиго се дава готов текст и му се казва да чете според книжовната норма, като целта е да се проучи степента на отклонение от изговора, възприет от Гай Баньо, а не да навикаме хорицата.

Принципно правилно е [ход’ъ], а не „ходя“, т.е. [ход’а], което си е престараване.

Предложеният от теб подход може да бъде коректен единствено при етимологичен правопис като нашия до 1945 г. При сегашния умерено фонетичен западнобългарските диалектни особености просто няма как да изпъкнат при писмен текст.

Аз затова по принцип съм противник на подобни теми, защото е ясно как ще свършат. Ясно е, че за носителите на западните говори, източните звучат неприемливо, ясно е, че за носителите на източните говори, западните звучат неприемливо и пр. Ясно е и това, че софиянци си мислят, подчертавам си мислят, че говорят правилно, по неясна причина, вероятно защото като столица си мислят, че са участвали в конституирането на съвременния български книжовен език. :grin:

Простичката истина е, че наистина в София се срещат най-много хора, говорещи книжовен български, но самият самият градски софийски говор, който е абсолютно масов, е много далеч от книжовния език. Търновчани пък са убедени, че говорят най-чистия български и изобщо не могат да схванат, че редуцират гласните и че смекчават съгласните пред "е" и "и" (мякане). Нито в един град не се говори книжовен език, но във всеки град, натоварен с известни административни и културни функции се срещат книжовно говорящи хора. Същевременно градските говори на всички областни градове са повлияни в някаква степен от книжовния език и звучат различно от говорите в околните села, но всички градски бг говори са стъпили на околната диалектна основа. Аз лично съжалявам, че вече никой не говори по русенски, т.е. старият русенски говор, на който говореха баба ми и дядо ми. Притокът на урбанизанти от селата го уби, а част от хората с претенции преминаха къде успешно, къде неуспешно към книжовен изговор. Сегашният градски русенски просто е различен от тоя до 60-те години.

За мен няма неприемливо звучащи диалекти, може би защото съм обиколил доста тая страна и съм свикнал с различните говори. Крайно време е българите да разберат, че диалектът си е нормална регионална форма на езика и не е нещо срамно и "селско". Гордея се, че покрай едни мой приятели перничани усвоих доста добре пернишкия градски говор, което за русенец повярвайте ми си е доста трудно. :grin:

Редактирано Юли 8, 2013 от Михов

FairOaks · Юли 8, 2013

Принципно правилно е [ход’ъ], а не „ходя“, т.е. [ход’а], което си е престараване.

Предложеният от теб подход може да бъде коректен единствено при етимологичен правопис като нашия до 1945 г. При сегашния умерено фонетичен западнобългарските диалектни особености просто няма как да изпъкнат при писмен текст.

Аз затова по принцип съм противник на подобни теми, защото е ясно как ще свършат. Ясно е, че за носителите на западните говори, източните звучат неприемливо, ясно е, че за носителите на източните говори, западните звучат неприемливо и пр. Ясно е и това, че софиянци си мислят, подчертавам си мислят, че говорят правилно, по неясна причина, вероятно защото като столица си мислят, че са участвали в конституирането на съвременния български книжовен език.

Простичката истина е, че наистина в София се срещат най-много хора, говорещи книжовен български, но самият самият градски софийски говор, който е абсолютно масов, е много далеч от книжовния език. Търновчани пък са убедени, че говорят най-чистия български и изобщо не могат да схванат, че редуцират гласните и че смекчават съгласните пред "е" и "и" (мякане). Нито в един град не се говори книжовен език, но във всеки град, натоварен с известни административни и културни функции се срещат книжовно говорящи хора. Същевременно градските говори на всички областни градове са повлияни в някаква степен от книжовния език и звучат различно от говорите в околните села, но всички градски бг говори са стъпили на околната диалектна основа. Аз лично съжалявам, че вече никой не говори по русенски, т.е. старият русенски говор, на който говореха баба ми и дядо ми. Притокът на урбанизанти от селата го уби, а част от хората с претенции преминаха къде успешно, къде неуспешно към книжовен изговор. Сегашният градски русенски просто е различен от тоя до 60-те години.

За мен няма неприемливо звучащи диалекти, може би защото съм обиколил доста тая страна и съм свикнал с различните говори. Крайно време е българите да разберат, че диалектът си е нормална регионална форма на езика и не е нещо срамно и "селско". Гордея се, че покрай едни мой приятели перничани усвоих доста добре пернишкия градски говор, което за русенец повярвайте ми си е доста трудно.

Е, ясно че това Я (заемащо мястото на Ѭ) го потъмнявам. Има си хас. Спокойно, не говоря като някои чалгаджийки („Желая да обикол’а̀ света̀…“, „Консумирам боб“ и т.н.). Накратко казано, сложех ли транскрипция, щеше да бъде престараване, a донякъде и изхвърляне.

Относно правописа: Е, аз си признах без бой, че това са някакви си мои мисли и че въобще не съм уверен в предположенията си. Колкото до употребата на Ѣ, Ѫ, Ѧ и пр., тя поначало ми се нрави, и то доста, но в случая само би объркала участниците в проучването. И докато при последните две букви можем лесно да зададем съответствия (напр. Ѫ = Ъ; Ѭ = ЙЪ), при ята работата се поразсъхва — налага се да обясняваш правилото за ятов преглас, което пък няма нищо общо с изговорните навици.

С останалото съм напълно съгласен и даже те поздравявам за мнението.

Редактирано Юли 8, 2013 от FairOaks

**zorrro** · Юли 8, 2013

Никой няма да произнесе макя, жт или бочва, когато пише майка, жълт и бъчва

как, се произнася жт ?

FairOaks · Юли 9, 2013

как, се произнася жт ?

Е, как, как, както се произнася и „Шт! (…Тихом, Марийо!)“, само че първата съгласна е звучна. Но и двете съм ги срещал леко изменени: жът и Шът! — сиреч с вмъкнато Ъ.

**zorrro** · Юли 9, 2013

ама, че глупост . кой те излъга за тази дума ?

FairOaks · Юли 9, 2013

ама, че глупост . кой те излъга за тази дума ?

Явно ушите. В продължение на години. До ден днешен.

Не знам кое толкова те притеснява, но допускам, че опитваш да се заядеш.

**zorrro** · Юли 9, 2013

В дупнишкия говор съчетанието ъл, лъ между две съгласни след неустнена съгласна под ударение е минало в ъ, a без ударение в ạ:

гътам (гълтам), дъго (дълго), жът (жълт), съба (стълба), сънце (слънце), дạбòк (дълбок), жạтѝца (жълтица). В разложкия, благоевградския и други говори пък то е минало в ъ във всяко положение: вък (вълк), въна (вълна), пън (пълен), пъзѝ (пълзи), гътам (гълтам), сънце (слънце), жътѝца (жълтица) и др.

http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_v_fon_3.htm

думата е ЖЪТ !

жт без ъ, може да напише само някой македонист , там тази буква е забранена !

FairOaks · Юли 9, 2013

думата е ЖЪТ !

жт без ъ, може да напише само някой македонист , там тази буква е забранена !

Естествено че е жът, но понякога звукът Ъ се съкращава дотолкова, че е безсмислено да се изписва, особено ако човек се опитва да покаже по-точно как става това изяждане на звука, без да навлиза в излишни подробности. Колко често пишем кънига и пътица, за да подчертаем някакъв остатъчен звук? Аз — не твърде често.

Освен това не знаях, че тия мнения ги пиша в качеството си на македонист. Ех, камък ми падна от сърцето! Вече няма да се чувствам толкова необразован. Лично ти ли раздаваш тапиите по македонистика (щото смятам да се възползвам от новопридобития си ценз)?

Не е съвсем уместно да се твърди, че буквата Ъ е забранена в македонския и сръбския. Просто тамошните не произнасят чисто Ъ, така че от нея няма смисъл. Буквата Ы забранена ли е в българския?

**nik1** · Юли 9, 2013

При софиянците от средното поколение, говорните отклонения спрямо книжовната норма са най-слаби/малки

Значителни са говорните отклоненията спрямо книжовната норма при по-младите , и при по-старите.

/Мисля че възрастовият признак важи за житетелите на всички по-големи градове; /допускам че възрастовото разпредение/зависимост на отклоненията се дължи основно на двете големи миграционни вълни към големите градове: тази от началото на 70-те години на 20 век, и тази в последните 15 години (най-мащабната миграционна вълна в България е тази през 70 -те години на 20 век)/

http://folk.uio.no/kjetilrh/bulg/Aleksova/Avtoref.html

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

ФАКУЛТЕТ ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ , КАТЕДРА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

КРАСИМИРА СЛАВЧЕВА АЛЕКСОВА

ЕЗИКОВИ ПРОЦЕСИ В СЕМЕЙСТВОТО

(ВЪРХУ МАТЕРИАЛ ОТ СТОЛИЦАТА)

А В Т О Р Е Ф Е Р А Т

НА ДИСЕРТАЦИЯ ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА НАУЧНАТА СТЕПЕН "КАНДИДАТ НА ФИЛОЛОГИЧЕСКИТЕ
НАУКИ"

РЕЦЕНЗЕНТИ: проф. Венче Попова доц.к.ф.н.Пенка Илиева-Балтова

СОФИЯ, 1994

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от Катедрата по български
език при Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св.
Климент Охридски".Защитата на дисертациония труд се състоя на 07.07.1994
г. от 16.00 часа в зала 101, блок 17 на БАН, ул. "Шипченски проход"
№52 на заседание на Специализирания научен съвет по езикознание при БАН.

Съдържание

I. У В О Д

I. У В О Д

1. Обект, предмет, цели, задачи и методи на изследването

От няколко години сме си поставили задачата да докажем чрез конкретен
емпиричен материал (записи на речевата практика на софийски семейства),
че семейството е социолингвистически наблюдаемо и проучваемо. В
това изследване наблюдаваме изпълняваните от индивида социални роли в семейството
във връзка с речевата им реализация.

Семейството е РЕЧЕВ КОЛЕКТИВ, отличаващ
се с динамиката, обхвата и многообразието на протичащите в него езикови
процеси. В него могат да се наблюдават на микроравнище голяма част от значимите
за макрообщността езикови явления: езикова онтогенеза, речево обучение
и възпитание, сблъсък на речевите особености на индивидите, билингвизъм
и диглосия, превключване на кодове, борба на варианти в процеса на установяване
на нормата и т.н.

Обект на настоящето проучване е СТОЛИЧНОТО СЕМЕЙСТВО.
Изследваме БИТОВОРАЗГОВОРНАТА РЕЧ в софийските семейства в синхронен
аспект. Речта в битовата сфера е нередактирана, спонтанна, тъй като
човек се намира сред близки хора и не се стреми чрез речевото си поведение
да бъде причислен към по-високо или по-ниско ниво от скалата на социалната
престижност.

Записваме семействата в различни речеви ситуации: и
когато членовете на семейството разговарят помежду си, и когато са сред
свои приятели или се срещат с роднини.

При избора на СТОЛИЧНОТО СЕМЕЙСТВО
за обект на изследването сме се ръководили от виждането, че в столицата,
като главен икономически и културнен център на страната, може да се наблюдава
едно изключително многообразие от семейства с различни социално-комуникативни
системи.

Конкретният предмет на нашата работа са процесите на РЕЧЕВАТА
НИВЕЛАЦИЯ В СЕМЕЙНИЯ МИКРОСОЦИУМ. Под понятието "речева нивелация"
разбираме процесите на приспособяване и изравняване на езиковите кодове
на съпрузите. Стремим се да типологизираме конкретните прояви на взаимните
влияния между речевите константи на съпрузите.

В тази работата търсим
емпирични доказателства за възможните отговори на въпроса - върху кои
особености на източния по месторождение и върху кои особености на западния
по месторождение индивид в семейството действат по-силно императивите на
столичната реч.

Чрез конкретните наблюдения върху речевото поведение на
индивида в семейстото ние преследваме ТРИ ОСНОВНИ ЦЕЛИ:

а) да докажем, че семейството може да бъде (и е) обект на социолингвистическо
наблюдение;
б) да защитим тезата, че семейството е малка социална група, в която
протичат езикови процеси, детерминиращи в значителна степен речевото
поведение на индивида;
в) да открием степените и границите, до които се разпростира
семейното влияние при формиране на комуникативните умения на индивида в
сравнение с влиянието на училището, улицата, приятелския кръг, професионалната
среда, средствата за масова комуникация и др.

Изпълнението на поставените цели изисква съставянето на изследователска
програма, която да съдържа следните основни ЗАДАЧИ:

а) да се изработят точни критерии и да се подберат адекватни методи
за избор на групи изследвани семейства;
б) да се запишат на касетофон и транскрибират образци от идиолектите
в избраните семейства;
в) да се извлекат от текстовете социолингвистичните променливи, корелиращи
със системата от социални характеристики на столичните семейства и представляващи
маркери на речевата нивелация;
г) да се приложат статистически методи, доказващи общото и специфичното
в процеса на речева нивелация при отделните семейства;
д) да се проведат анкетни проучвания в столицата, установяващи самооценката
на съпрузите за речевите изравнявания в собственото им семейство, за психологическия
статус на сленга и вулгаризмите в семейството и обществото;
е) да се направи работна социолингвистическа типология на столичните
семейства.

Разглежданите тук идиолекти от речта в столичните семейства сме събирали
по метода на ВКЛЮЧЕНОТО НАБЛЮДЕНИЕ, което превръща записващия в
участник в речевия акт. Повечето от записите са направени по метода на
СКРИТИЯ МИКРОФОН. Целта е да бъде преодолян т. нар. от Уилям Лабов "парадокс
на наблюдателя" (Лабов 1975, с.121).

За да определим основните
социолингвистични променливи, които са в най-висока степен диагностични
за протичащите в семейството процеси на езикова нивелация, проведахме ПСИХОМЕТРИЧЕН
ЕКСПЕРИМЕНТ (метод на семантичния диференциал на основата на факторен анализ).
Неговата цел бе да регистрира оценката на езиковите носители за статуса
на източно- и западнобългарските речеви особености в столичния макросоциум.
На три групи участници в експеримента зададохме въпроса "Типичен
ли е за столицата този говор?", отправен към речта на 10 души.

В това изследване сме използвали като метод за събиране на емпиричен материал
и АНКЕТАТА, предоставяща данни за самооценката на езиковите носители за
речта в семейството и в макросоциума.

Обработването на емпиричните
данни (записите на говорната практика в столичните семейства) извършихме
чрез съчетаване на дескриптивно-лингвистични и статистически
(глотометрически) методи. Следвахме следния работен план:

1) Транскрибиране на разговорите в изследваните семейства, откриване
и преброяване на социолингвистичните променливи (отклоненията от книжовната
норма) и книжовнонормативните им варианти в идиолекта на всеки информатор.
2) Проверка на взаимната зависимост между социалнодемографските характеристики
на изследваните лица и социолингвистичните променливи в речта им. Поради
различието в скалирането и измерването на социалнодемографските фактори
приложихме два статистико-математически метода за изследване
на връзките:
- а) Дисперсионен анализ на връзката между социалнодемографските
  фактори и социолингвистичните променливи;
- б) Регресионен и корелационен анализ на връзката между статистически
  значимите фактори за време (установени като значими след дисперсионния
  анализ) и зависимите от тях социолингвистични променливи.
4) При анализа на данните от анкетата-самооценка на речевото поведение
използвахме Хи-квадрат метод, целящ да установи силата на връзките
между социалнодемографските характеристики на анкетираните лица и избраните
от тях отговори на въпросите от трите анкети.
5) Анкетните отговори показателни за ценностната нагласа на
анкетираните по отношение на езика. Затова осъществихме и анализ по
метода на главните компоненти (МГК). Чрез него се вижда какви групи
от въпроси хората възприемат като семантично близки и отговарят на тях
по приблизително еднакъв начин.

За да избегнем изцяло случайния подбор на изследваните семейства, предварително
съставихме матрици с равнищата на интересуващите ни социалнодемографски
фактори. Тъй като матриците съдържат значими за речевото поведение на индивида
социални константи,те са социолингвистически матрици.

Обект на изследване
в тази работа са 28 семейства. Общият брой на информаторите е 65
души. От тях 6 са деца на изследваните семейства, а 3-ма са родители
на съпрузите.

2. Необходимост от поставянето на проблема за езиковите
процеси в семейството

Изследването на речта в конкретни семейства би послужило като източник
на информация за всеки, който се интересува от говорещия човек.
На семейството е отредена значителна роля при формирането на константните
индивидуални и социални белези в речевото поведение на отделната личност.
В този микросоциум протичат ТРИ от най-важните за индивида ЕЗИКОВИ
ПРОЦЕСИ:

а) интензивно усвояване на езиковия опит от децата като част
от общия процес на усвояване и прилагане на социалния опит;
б) стабилизиране и/или промяна на речевото поведение на възрастните
семейни членове. Тук става въпрос за процеса, отбелязван като нивелиране
на специфичните езикови особености в речта на съпрузите. Съпрузите
първоначално в общи линии несъзнателно сравняват речевите си репертоари
и съобразно способностите си за мобилно речево поведение ги уеднаквяват.
Това е най-общата схема на речевата нивелация в семейството. Тя
има значителен брой конкретни реализации, заемащи пространството от
липса на речево нивелиране, през едностранен процес на адаптация
на единия от съпрузите, до двустранност на речевата промяна;
в) сблъсък на речевия вкус на отделните носители на езика и
най-вече на речевата ценностна нагласа и ценностна ориентация на различните
поколения в семейстото.

Семейната социолингвистическа проблематика се вписва успешно в поредица
от изследвания на езиковите процеси в речевите микрококолективи
(респективно на езиковите общности) - трудовите и учебните обединения,
неформалните групи. Тя е и конкретен принос за осъществяване на една от
основните задачи на теренната социолингвистика - да се изследва речевата
практика в битовата сфера на съвременните български градове. Чрез изучаването
на речта в семейството се събират емпирични данни, репрезентиращи процеси
от динамиката на съвременния български език.

3. Технически данни, система на транскрипция, символика
и съкращения

Записите на спонтанната реч в изследваните семейства са подредени и
номерирани във фоноархив от 30 касети. При транскрипцията не сме използвали
фонетична апаратура. Не сме отбелязвали и редукцията на а, ъ, о, у
в слаба фонетична позиция, тъй като не е релевантна за разграничаването
на социолингвистически типове семейства. Приехме системата за фонетична
транскрипция, предложена от Ст. Стойков (Стойков 1966) и използвана в Българския
диалектен атлас, а по-късно допълнена от М. Виденов и Б. Байчев за нуждите
на социолингвистическото проучване на града (Байчев, Виденов 1988, с.74-75).
В приложението с транскрибираните текстове сме отбелязвали и паралингвистичните
явления. Добавили сме някои знаци и символи, улесняващи записването на
транскрибираните текстове чрез компютърни текстообработващи програми (EDI,
pe3 и под.).

4. Трудности при избора на подход за описание на
езиковите процеси в семейството

Трудностите при избора на подход за описание на езиковите процеси в
семейството произтичат на първо място от спецификата на семейството
като психосоциална организация. За лингвиста то е един сложен и
динамичен социопсихолингвистичен обект, а многоаспектното описание
на речевата комуникация и на езиковата ценностна ориентация в него изисква
интегриране на психо- и социолингвистически изследователски процедури.

Трудностите
произтичат на второ място от липсата на създадена и апробирана методика
за социолингвистическо проучване на семейството.

На трето място
трудностите при социолингвистическото проучване на семейството идват и
от невъзможността в един кратък период от време да се проследи отвътре
динамиката на нивелационните процеси. Те протичат не мигновено, а изключително
неравномерно, в някои случаи и в рамките на целия съвместен брак.

II.ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЕМЕЙСТВОТО КАТО СОЦИОЛОГИЧЕСКИ
И СОЦИОЛИНГВИСТИЧЕСКИ ОБЕКТ

1. Характеристика на семейството като специфично
социално явление (социологически аспект)

Семейството е било и е обект на изследване от различни социолигически
школи и направления - древните мислители го разглеждат като стопанска единица;
в началото на ХХ век изследователите му го причисляват към т.нар. първични
групи поради фундаменталното му значение за социализацията на индивида.
В съвременността са известни множество интеракционистки, структурнофункционални,
институционални, личностнохсихологически и др. подходи към семейството.
Специалистите по теория на комуникацията търсят влиянието на взаимоотношенията
между съпрузите върху характера на общуването им, интересуват се от разликите
в общуването при мъжете и жените.

В българската социология семейството най-често
се характеризира като сложна, динамична, вероятностна, самоорганизираща
се система. То представлява специфичен социален феномен, осигуряващ
биологичната и социална непрекъснатост на човешкия род и изпълняващ задачи,
свързани с всички страни на социалния живот. В този раздел се разглеждат
определенията за семейството и за мястото му в структурата на обществото
на учени като Ж. Ошавков, М. Динкова, Л. Спасовска, Р. Драгнва, Ч. Кюранов,
Н. Тилкиджиев.

Допирна точка между разглеждането на семейството в социологически
и социолингвистически аспект е осъществяваното в него предаване на знания
и практически опит, изработването на определена ценностна
ориентация и система от норми на поведение. Реализирането на
социалната необходимост за възпроизводство на индивидите е и обективна
предпоставка за речевата комуникация, за първоначалното натрупване на езикови
знания и речеви умения от децата. Изискването за успешност на семейните
контакти налага необходимостта от възприемане на общи семейни ценности
и норми. А това е и социалната основа за протичане на речевата нивелация
в семейството, която е част от тия норми.

2. Опит за социолингвистическа типология на семейството

Социолингвистическата класификация на семейството, предлагана в тази
работа, се опира предимно на ЛИНГВИСТИЧНИ критерии. Те отговарят на най-важните
езикови процеси в семейството и кореспондират със спецификата на семейната
социално-комуникативна система. Следователно това са социолингвистически
значими критерии.

а) Според белега "семейства, чиято говорна практика има определящо
влияние върху речта на индивида" отделяме първо и второ
семейство - в което се ражда и което сам създава. В първото семейство
индивидът възприема езиковия опит на родителите си с целия им сложен комплекс
от езикови маркери. Във второто семейство индивидът влиза с оформен речев
вкус, предава средствата за езикова комуникация на следващото поколение.
Едновременно с това (несъзнателно или съзнателно) сравнява речевите си
особености с тези на своя съпруг или съпруга;
б) Според произхода на семейните членове, определен от основното диалектно
деление на езиковото землище. Семейства, в които единият от съпрузите е
от източната част на България, а другият е от западната й част, тук ще
наричаме смесени в речево отношение;
в) Според особеностите на протичащите нивелационни речеви процеси в
семейната езикова ситуация. Ако съпрузите притежават еднакви речеви особености,
семейството ще бъде отбелязвано като балансирано в речево отношение.
Приемаме, че небалансирани са тези семейства, в чийто речев репертоар
се конкурират речеви особености с различна социално-стратифицираща сила;
г) Според адаптираността на семейната речева норма към речевите императиви
на макросоциума. Отделяме адаптирани и неадаптирани в речево
отношение семейства, тъй като и съпрузите могат да имат еднакви речеви
особености, но те да контрастират на престижните в макрообщността речеви
образци;
д) Според броя на езиковите системи, които се използват в ежедневната
неофициална комуникация на семейството, отделяме монолингвистични и
билингвистични семейства;
е) Според броя на съществуващите в семейния речев репертоар езикови
формации (книжовно-разговорна реч, интердиалект, диалект) разграничаваме
ДИГЛОСНИ и МОНОГЛОСНИ семейства.

3. Семейната тематика в някои социолингвистически
изследвания

Семейството е било предимно ТЕРЕН за събиране на емпиричен материал
за социолингвистичното изследване, а не ОБЕКТ за изучаване на взаимните
влияния между речевите константи на съпрузите и на сблъсъка между особеностите
в речта на отделните генерации. Като пример за това бихме могли да посочим
изследването на Л. Милрой в три квартала на Белфаст по принципа friend
of a friend. Без да разработва конкретно семейната проблематика, Л. Милрой
се опира на речевата практика в различни белфастки семейства (Милрой 1980).
Семейството е терен за изследване на билингвизма и диглосията, но събраните
в него данни за езиковите процеси служат на изследователите за изводи в
контекста на макрообщността. Създателят на теорията за ограничения и разгърнатия
езиков код Б. Бърнстейн (Бърнстейн 1972) обвързва избора на комуникативен
код от децата със социално-психологически категории, определящи
типа връзки между членовете на семейството (социализация, тип ориентация
на семейството по отношение на отделната личност, класова принадлежност).

В
българската социолингвистика проблемът за нивелацията на езиковите кодове
на съпрузите се свързва с въпроса за речевото адаптиране на имигрантите
в града (Байчев, Виденов 1988, с.285).

III. СЕМЕЙСТВОТО В ОБЩАТА КОНЦЕПТУАЛНА СХЕМА НА
СОЦИОЛИНГВИСТИКАТА

В тази част от изследването са потърсени онези социологически характеристики
на семейството, които детерминират проявата на езикови процеси, специфични
само за семейния микросоциум. Сред всички възможни езикови колективи единствено
то е натоварено с процеса на конктетно начално предаване и усвояване на
езика от децата. В него започва: натрупването на практически речев опит
и на система от норми на речевото поведение; формирането на социолингвистичния
опит на индивида - знания за социално детерминираната вариантност на
езика и умения за уместно прилагане на тази система от знания в конкретния
речев акт.

Самата социологическа същност на семейството - микрообщност
с макрофункции и значение по отношение на индивида, определя
и спецификата на семейния речев колектив.

1) Семейството е социална общност, в която стабилността, продължителността
и тоталността на социалното взаимодействие пораждат и определят
езикови възможности за комуникация. Затова го определяме като речев
колектив;
2) Семейството се отличава от другите речеви колективи по протичащия
единствено в него начален процес на предаване на езиковия опит между
поколенията;
3) В семейството членовете му се ръководят от единна ценностна ориентация
по отношение на езика. Тя регулира присъствието на речевите инварианти
или варианти в социално-комуникативната му система;
4) В семейството се установява обща семейна ценностна нагласа,
отразяваща оценката на колектива за противоположни езикови системи или
подсистеми;
5) В семейството съществува ценностен комплекс - мрежа от установени
ценностни селектори, който регулира избора на речеви маркери;
6) Семейството е микросоциална общност, в която речевият и езиковият
колектив съвпадат;
7) Между отделните речеви микроколективи-семейства съществува естествена
координация и субординация, определени от социалната им престижност;
8) Семейството е речев микроколектив със своя социално-комуникативна
система (речев репертоар), обхващаща съществуващата в речевата му практика
системна съвкупност от езикови системи и езикови формации;
9) Семейната речева норма представлява наложилите се инвариантни
езикови реализации, както и съвкупността от правила, регулиращи
избора на езикова система, езикова формация или техните единици;
10) Речевото поведение на членовете на семейния речев микроколектив
зависи до голяма степен от характера на ролевите отношения, от ролевите
норми, от начина и степента на интериоризация на тези норми,
от индивидуалното изпълнение на дадена роля, съотнесено към очакванията
на останалите членове на семейството за адекватност на изпълнението;
11) В по-голяма част от семействата лидерството по отношение на
речевото поведение принадлежи на онзи индивид в семейството, чиято
реч е най-близо до престижните речеви образци в макросоциума.
12) В семейството могат да се наблюдават конкретните реализации на
едно от основните социолингвистични явления - превключване на кодовете;
13) В семейството се извършва процес на нивелация на речевите особености
на двамата съпрузи, който има богата гама от конкретни реализации.

IV. ОСОБЕНОСТИ НА РЕЧЕВАТА НИВЕЛАЦИЯ В СЕМЕЙСТВОТО

1. Избор на социалнодемографски характеристики и
социолингвистични променливи

За да се изучи социалният генезис на речевите варианти, присъстващи
и конкуриращи се в семейната социално-комуникативна ситуация, трябва да
се формулират два типа променливи - социологически (независими)
и лингвистически (зависими). Чрез проследяването на взаимното вариране
на тези променливи може да се изследва динамиката на нивелационните процеси
в речта на семейните членове.

Избрахме седем социалнодемографски характеристики
от социалната константа на проучваните семейства, които са значими за говорното
поведение на съпрузите: пол, възраст, продължителност на
софийския жителски стаж, продължителност на брака, месторождение
на изток или на запад от ятовата изоглоса; степен на образование,
тип професия според ролята на езика в професионалната реализация.

При
избора на зависими (лингвистични) променливи сме се ръководили от
виждането, че те трябва: първо - да са показателни за принадлежността
към дадена социална група, второ - да съотнасят индивида към един
от двата основни типа речево поведение - А (източен) и Б (западен), трето
- да са характерни за ежедневната, неофициална комуникация, и четвърто
- да имат такава честота на поява в транскриби-раните текстове, която да
позволява разграничаването на значими социолингвистически типове семейства
чрез глотометрически процедури.

Избраните от нас 13 основни социолингвистични
променливи представляват такива отклонения от книжовната норма,
които корелират със социално-демографската нееднородност на столичните
семейства и са в най-висока степен диагностични за протичащите в семейството
речеви нивелационни процеси.

1) "Е" рефлекс на старата ятова гласна под ударение и пред
сричка със задна гласна (екане).
2) Поредица от депалатализационни явления (като на първо място
е затвърдяването на съгласната пред глаголното окончание за 1л., ед. число
и 3 л., мн. число, сегашно време при глаголи от II спрежение): срв. ходъ,
вървът (глаголи от II спр.), къпъ, къпът (I спр.); затварам,
отварам (гл. от III спр.); учителъ, обущаръ (същ. имена на -АР
и -ТЕЛ), денъ, царъ (членувани същ. от м.р.); вечера, спална,
читална (същ. имена от ж.р., най-вече с наставка -НЯ).
3) и 4) Премет на ударението в аористни глаголи и в аористни причастия.
Проследяваме мястото на ударението при префигирани и непрефигирани аористни
глаголи и аористни причастия - го\ворих и гово\рих, го\ворил
и гово\рил, пре\писвах и препис\вах, пре\писвал
и препис\вал.
5) Отмятането на ударението в повелително наклонение - \оди,
\донеси вм. хо\ди, доне\си.
6) Окончанието -МЕ за 1 л., мн. число, сегашно време при глаголи
от I и II спрежение - ходиме, четеме.
Три социолингвистични променливи определяме като допълнителни поради
ниската им честота в транскрибираните текстове - окончание -М за
1 л., ед. ч., сег. време, I и II спрежение, частица ЧЕ за образуване
на бъдеще време и предлог у вм. в - отивам у гаража.
7) Редукция на Е в И в слаба фонетична позиция.
8) Смекчаване на съгласните пред Е и И.
9) Употреба на т.нар. ЪКАВИ форми при съществителните от ж.р., завършващи
на -А - ре\къ, ре\кътъ.
10) Облик на кратките местоименни форми МЕ, ТЕ, СЕ като МА, ТА, СА
(мъ, тъ, съ).
12) Употреба на частица ШЪ за бъдеще време.

Употребата на винителни форми на личните местоимения (него, нея) вм.
показателни местоимения - него ъгъл, нея вечер определяме като допълнителна
променлива.

Отделни зависими променливи са жаргонната и вулгарната
лексика.

2. Нивелационни речеви процеси в столични семейства,
в които и двамата съпрузи са от Западна България

В този раздел за степента на нивелация на семейните речеви кодове съдим
по сравнението на средните величини на основните социолингвистични променливи
в речта на двамата съпрузи. Динамиката на тези променливи е онагледена
с извадки от идиолектите на съпрузите. Потърсени са социалнодемографските
и личностно-психологическите фактори, детерминиращи генезиса на речевите
особености. Всяко семейство е проучено отделно, а след това са потърсени
типологическите сходства между нивелационните речеви процеси в единадесетте
семейства от този вид.

В съвкупността от единадесет семейства на западен
съпруг и западна по месторождение съпруга се открива богата гама от типове
семейни речеви репертоари. Те могат да бъдат скалирани според характера
на съществуващите в тях социолингвистични маркери.

В семейства 2.1., 2.4.,
2.8. и 2.9. за престижно се възприема речевото поведение на индивида, допускащ
по-малко отклонения от книжовната норма. В тях определящи за характера
на речевата норма са степента на образованието на семейните членове (всички
имат висше образование) и професионалната реализация на единия от съпрузите
чрез езика.

При семейства 2.3., 2.10. и 2.11. съществуват различия в индивидуалните
речеви норми на двамата съпрузи. Семейният речев репертоар обхваща и силно
социално стратифициращи речеви маркери, константни за единия от съпрузите,
отнасящи го надолу по социалната йерархия.

В семействата на рокерите (2.6.
и 2.7.) за престижно се възприема речевото поведение, следващо корпоративните
норми. А те включват лингивстични маркери, силно контрастиращи с книжовно-разговорната
норма.

3. Нивелационни речеви процеси в столични семейства,
в които съпругата е от Западна България, а съпругът е от Източна България

В този тип семейства (наречен тук тип 2) е потенциално заложена възможността
за конкуренция на западно- и източнобългарски речеви особености в семейната
социално-комуникативна система. Реализирането на тази възможност зависи
предимно от характера на константните маркери в речта на източния по произход
съпруг. Това е причината да разделим осемте семейства тип 2 на три подгрупи.

В
първата група се включват две семейства на студенти по хуманитарни науки.
В речта на съпрузите (родени в Габрово) не откриваме източнобългарски маркери.
Речева константа за тези семейства са депалатализацията на съгласната в
глаголи от типа мислъ, говоръ, мислът, говорът и окончанието -МЕ
за 1л., мн. число при глаголи от I и II спр.

При втората група семейства
на тип 1 (1.2., 1.5. и 1.6.) съществуват двустранни нивелационни речеви
процеси. Съпругата адаптира речевото си поведение към по-престижните речеви
особености на съпруга си от Източна България - по-малки средни величини
имат екането, преметът на ударението в аористни глаголи и причастия и др.
в сравнение със стойностите на тези маркери при семейства от двама съпрузи,
родени в Западна България. Съпругът от А-пласт адаптира езиковото си поведение
към престижните за софиянеца произносителни типове (без редукция на Е в
И и без смекчаване на съгласните пред Е и И), следвайки като модел и говора
на съпругата си.

Третата група от тип 1 включва семейства, небалансирани
в речево отношение - съпрузите имат индивидуални речеви норми, включващи
лингвистични променливи от различни нормативни типове. Семействата от тази
група принадлежат към различни възрастови генерации. Обединява ги речта
на съпрузите, в която откриваме маркери, определяни като силно провинциализиращи
(Виденов 1993, с.151-152) - во\дътъ, гла\вътъ, него ъгъл и др.

4. Нивелационни речеви процеси в столични семейства,
в които съпругата е от Източна България, а съпругът е от Западна България

Според степента на уеднаквяване на индивидуалните речеви норми
на съпрузите разделяме шестте семейства от този тип най-общо на две
групи. Основен делитбен критерий е наличието в речта на двамата съпрузи
на лингвистични променливи от един и същ нормативен тип (източен А- и западен
Б-тип).

Шестте семейства от тип 4 представят три вида семейни
речеви норми (СРН): 1) СРН близка до книжовно-разговорната норма (семейства
4.4. и 4.6.); 2) СРН допускаща конкуренция между кодифицираните варианти
и западнобългарските отклонения (семейство 4.2.); 3) СРН допускаща съсъществуване
на западно- и източнобългарски речеви особености (при семейства 4.1., 4.3.
и 4.5.).

При този тип семейства ЗС/ИСА се реализират няколко конкретни
пътища за сближаване на речевите особености на съпрузите: почти
пълна нивелация на речевите кодове при семейства 4.4. и 4.6.; двустранни
речеви влияния при семейство 4.2.; еднопосочен стремеж на съпругата
за приспособяване към престижните образци в речта съпруга (при семейство
4.6.); невъзможност за протичане на речева нивелация поради неспособност
на съпругата да се приобщи към престижните местни образци (семейство 4.1.).

5. Нивелационни речеви процеси в столични семейства,
в които и двамата съпрузи са от Източна България

И трите семейства от тип 3 (източен съпруг и източна по месторождение
съпруга) притежават социално-комуникативни системи, обхващащи източнобългарски
маркери с по-голямо разнообразие и величини на явленията, отколкото западнобългарските
речеви особености. При семейство 3.3. доминират източнобългарските маркери.
При съпрузите от 3.1. маркерите и от А, и от Б-нормативен тип са с по-малка
величина на явленията в сравнение с другите две семейства. При семейство
3.2. някои от западнобългарските променливи са по-активни, отколкото при
семейства 3.1. и 3.3., но те съществуват успоредно с източните особености.

Въпреки че семействата от този тип са вътрешно балансирани в речево
отношение (двамата съпрузи имат еднакви речеви маркери от източнобългарски
произход), те не са се адаптирали напълно към изискванията на столичната
разговорна норма, оценяваща редукцията като провинциална особеност.

6. Общи изводи за процесите на речева нивелация
в семейството

6.1. Динамика на социолингвистичните променливи
в четирите основни типа семейства

В този раздел търсим влиянието на типа семейство върху речта
на семейните членове. Затова сравняваме средните стойности на всяка от
основните социолингвистични променливи в речта на съпрузите и съпругите
от четирите типа семейства. Динамиката на всяка от социолингвистичните
променливи при четирите типа семейства е представена на графика (общо 19).

Типът на семейство оказва влияние върху речта на западните по месторождение
съпруги или съпрузи от смесените семейства (типове 1 и 4) като намалява
средната стойност на екането. Сравнително ниски остават стойностите
на тази променлива при източните по произход съпруги и съпрузи, независимо
от типа семейство. Общо западните по месторождение столичани и софиянците
екат повече от източните.

За присъствието на депалатализацията (като
тип езиково явление) типът на семейството не оказва съществено влияние.
Значим за средната величина на тези депалатализационни явления се оказва
месторождението - на изток или на запад от ятовата изоглоса (66% средна
величина при западните по произход съпрузи и 39.4% - при източните).

Преметът
на ударението в аористни префигирани и непрефигирани глаголи и причастия
е по-характерен за речта на западните по месторождение столичани. Преметът
по-често се реализира при аористните глаголи, отколкото при аористните
причастия в речта на 56-мата ни информатори. Източните по произход съпрузи
(21 души) допускат по-често премет на ударението при префигираните аористни
глаголи и много рядко префигираните аористни причастия. Западните по месторождение
съпрузи (мъже) премятат по-често ударението в аористни глаголи (средна
величина 45%) и аористни причастия (средна величина 35%), отколкото западните
по произход съпруги (жени) - около 30% средна стойност при всички аористни
глаголи и около 16% средна стойност при всички причастия.

Отметът на
ударението в повелително наклонение (\донеси) се реализира в
речта и на двамата съпрузи само при семейства на двама западни по месторождение.
Отметът липсва при съпругите от Западна България в смесените семейства
и има ниска средна стойност при западните по произход съпрузи.

Окончанието
-МЕ за 1 л., мн. число, сег. време при глаголи от I и II спрежение
има сравнително високи средни стойности и при четирите типа столични семейства
- 35% при съпрузите и 56% при съпругите.

При изследваните източнобългарски
променливи се очертава една ясна тенденция - те имат значително по-ниски
средни величини при източните по произход съпрузи от смесените семейства
(мъжете от тип 1 и жените от тип 4), отколкото при семействата на двама
източни по месторождение.

6.2. Анализ на връзките между социалнодемографските
фактори и основните социолингвистични променливи

В това изследване сме приложили еднофакторен дисперсионен анализ за
изследване на връзките между независимите социални променливи и зависимите
лингвистични променливи. Направихме отделен дисперсионен анализ на връзките
на всяка социолингвистична променлива с всеки от 7-те социалнодемографски
фактора (общо 196).

Оказа се, че социалните фактори "образование"
и "тип професия" и факторът "месторождение"
(демографски фактор на лингвистична основа) оказват значително по-голямо
влияние върху речта на изследваните от нас информатори, отколкото демографските
фактори "столичен жителски стаж", "продължителност на брака",
факторите "възраст" и "пол".

Всичките основни социолингвистични
маркери с изключение на окончанието -МЕ за 1л., мн. число, сег. време при
глаголи от I и II спр. са зависими от месторождението. Ако отчитаме
само западнобългарските по произход речеви особености, ще видим, че с най-голяма
средна величина на отклоненията от книжовната норма са родените в Западна
България, след това са родените в София и накрая - родените в Източна България
столичани.

На графика 27 се очертават четири паралелни пика за трите
групи столичани: при променлива №4 - депалатализация на съгласната при
глаголи от II спр. (вървъ, вървът); при №5 - общи депалатализационни
процеси (вървъ, затварам, учителъ, денъ, перална, дъщера); при №7
- премет на ударението при префигирани аористни глаголи; при №15 - окончанието
-МЕ за 1л., мн. число, сег. време и за трите спрежения. Средните стойности
на променливите от тези четири върха на графиката са паралелни за трите
групи, като най-високи са при западните по произход, след това при столичаните
и най-ниски при източните по месторождение информатори. Явно това са най-разпространените
речеви особености в столичния макросоциум, независимо от произхода и социалния
статус на хората.

След дисперсионния анализ стана ясно, че типът
на професията (изискваща или не изискваща задължително спазване на
книжовната норма в професионалното общуване) влияе върху всички западни
социолингвистични променливи, като детерминира липсата на маркерите с по-голяма
стратифицираща сила в речта на и.л., реализиращи се професионално чрез
езика. Изключение прави депалатализацията на съгласната пред глаголното
окончание в 1л., ед. число и 3 л., мн. число, сег. време при глаголи от
I и II спр. Факторът "тип професия" не влияе върху източните
по характер речеви особености, с изключение на личните местоимения НИЙ,
ВИЙ.

Оказа се, че всички западнобългарски по произход променливи имат един
и същ тип динамика - с повишаване на образованието спада средната им стойност.
Източнобългарските променливи нямат очертана тенденция при промяна на образованието
(с изключение на формите НИЙ, ВИЙ, които намаляват).

Изследването на
влиянието на фактора "пол" върху речта на 28-те семейства
показа, че между речевото поведение на съпругите и съпрузите съществува
разлика - при 28-те съпрузи наблюдаваните западни социолингвистични променливи
имат сравнително по-високи средни стойности, отколкото в речта на 28-те
съпруги. Изключение прави т.нар. "мекане". Източнобългарските
по произход променливи имат еднакъв тип динамика при мъжете и жените: редукцията
на Е има по-големи средни стойности от смекчаването на съгласната пред
Е и И; частният случай на редукцията (формите НИЙ, ВИЙ) има значително
по-високи средни величини от редукцията на Е в общия случай.

Най-трудно
се отчита влиянието на времевите фактори върху речта на индивида,
тъй като можем да съдим за промяната или стабилността предимно чрез сравнение
между две точки във времето или чрез съпоставяне на речта при различни
поколения с еднакви други социалнодемографски характеристики. Между трите
времеви фактора "продължителност на брака", "софийски жителски
стаж" и "възраст" съществува силна корелационна зависимост.
Това означава, че те влияят върху приблизително едни и същи социолингвистични
променливи - предимно върху някои от източните речеви маркери.

Дисперсионният
анализ показа, че факторът "софийски жителски стаж" влияе
върху почти всички източни маркери, които намаляват средните си
стойности с неговото нарастване, а две западнобългарски променливи - отметът
на ударението в повелително наклонение и поредицата депалатализационни
явления, покачват средните си величини при нарастването му.

Факторът "продължителност
на брака" влияе според дисперсионния анализ върху: частицата ШЪ
за образуване на бъдеще време, която намалява с нарастването му; върху
"ъкавите форми" и върху употребата на притежателни вместо показателни
местоимения (него ден, него ъгъл), които повишават средните си стойности
с неговото нарастване.

6.3. Изследване на речта в семействата чрез метода
на главните компоненти

За да направим заключения за приликите и разликите между речевото поведение
на четирите типа семейства, бе необходимо да сравним семействата според
динамиката на 13-те основни социолингвистични маркери в речта им. Сравнението
по тези 13 речеви особености направихме по МЕТОДА НА ГЛАВНИТЕ КОМПОНЕНТИ,
чрез който основните социолингвистични променливи се редуцират (обобщават)
до няколко фактора, наричани главни компоненти, обясняващи достатъчно
добре тяхното поведение. В първия главен компонент социолингвистичните
променливи са разделени в двата края по признака "западнобългарски/източнобългарски
по локализация". Най-общо във втория компонент социолингвистичните
променливи са подредени по социално-стратифициращата си сила.

По метода
на главните компоненти на всяко от изследваните лица се приписва число
(количество интегрално свойство), което е функция на величините на
променливите в собствената му реч и факторното тегло на всяка променлива
в съответния компонент. Тези числа нанесохме на графика, според която се
оформят три групи от семейства. Съпрузите от смесените семейства
(тип 1 и тип 4) оформят една група в главно в горната част на графиката,
което означава, че при тях протичат еднотипни речеви нивелационни процеси.
В друга група са информаторите от семействата на двама западни по месторождение
съпрузи - предимно в дясната част на графиката. Информаторите от семейства
на двама източни по произход съпрузи се групират в лявата част на графика
36. Оформянето на тези три групи семейства доказва предварителната ни хипотеза,
че семейството може да бъде социолингвистически типологизирано според протичащите
в него речеви нивелационни процеси.

7. Резултати от анкетата-самооценка за промените,
които настъпват в речта при смяна на местоживеенето и на семейното положение

За да изследваме ценностната ориентация на семейството по отношение
на езика, проведохме анкета сред 110 столични семейства. Това е анкета-самооценка
за динамиката в собствената реч и за промените в езика на макросоциума.
Резултатите се обобщават в няколко основни извода:

а) Източните по месторождение столичани усещат по-голяма разлика между
говора си и престижните столични речеви образци при преселването си в София,
отколкото западните по произход а.л.;
б) Западните по месторождение а.л. са по-склонни да открият промени
в речта си след преселването в София, отколкото източните по произход а.л.
Това е резултат или от трудността на преодоляването на източнобългарската
произносителна норма като траен артикулационен навик, или от неексплицирана
преценка за неправилността на западнобългарските маркери в столицата;
в) Според мнението на анкетираните семейства влиянието, което оказва
речта на брачния партньор, се нарежда след речевото влияние на приятелите
и колегите;
г) Анкетираните семейства откриват по-голяма разлика между собствената
си реч и речта на техните родители (възрастното поколение в макросоциума),
отколкото между собствената си реч и речта на децата си (младото поколение).
д) Общо 70% от анкетираните 220 лица преценяват, че средното поколение
говори най-правилно;
ж) За повечето анкетирани лица (общо 55%) речевото обучение и възпитание
е предимно отговорност на семейството и че именно в него децата могат да
открият престижните модели на речево поведение. Общо взето родителите
предпочитат децата им да говорят предимно като тях (55%) или като учителите
по роден език (28%), а това скрито съдържа предпочитание към спазването
на книжовната норма.

V. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЕЗИКОВОТО СЪЖИТЕЛСТВО НА ПОКОЛЕНИЯТА
В СЕМЕЙСТВОТО

1. Предаването на езиковия код между поколенията
в семейството

Въпросът за езиковото съжителство на поколенията в семейството обхваща
няколко основни за социолингвистиката проблема. На първо място това е проблемът
за предаването на езиковия код между поколенията. Чрез множество
примери в записаните от нас семейства търсим отговор на въпроса кои речеви
особености на родителите усвоява детето като част от по-общия процес на
езиковата онтогенеза. На второ място този въпрос се свързва с изследването
на възрастово детерминираната разлика в употребата на езиковите варианти.

В тази глава са описани най-общо четири типа изследователски подхода към
възрастта като детерминатор на речевото поведение на индивида.

За
да установим връзката между източнобългарските зависими променливи и независимата
променлива възраст, приложихме линеен модел за еднофакторен регресионен
анализ от типа y = a + bx. Той показа, че между фактора "възраст"
и всяка от шестте зависими лингвистични променливи в речта на 21 информатори
от А-пласт съществува положителна слаба корелационна зависимост. Това означава,
че с нарастването на възрастта се увеличава средната величина на източнобългарските
по тип отклонения от книжовната норма. Намаляването на средните им величини
при по-младите води до извода, че младото поколение е сравнително по-адаптивно
към променените речеви императиви в новото населено място и че при всяка
следваща генерация намаляват специфичните речеви особености, оценявани
от макросоциума като регионални и непрестижни.

При изследването на динамиката
на западнобългарските променливи в зависимост от възрастта се оказа, че
те по-често могат да се прояват с по-високи средни стойности в речта на
поколенията от 20 до 30 години и над петдесет години. При средното поколение
между 30 и 50 години западнобългарските променливи имат сравнително по-ниски
средни величини. Следователно върху младото и върху възрастното поколение
е по-слаб императивът за спазване на книжовната норма, отколкото при средното
поколение.

2. Психологическият статус на регионалните особености
в речта на индивида като част от проблема за езиковото съжителство на поколенията
в семейството

В тази част подробно сме проучили особеностите на речевата комуникация
в две четирипоколенски семейства. В тях въпросът за разликата в ценностната
ориентация по отношение на езика между отделните поколения се преплита
с проблема за статуса на диалектните (регионалните) маркери. Тези две многопоколенски
семейства представят конкретните реализации на два общи речеви процеса.
Всяко следващо поколение не възприема като модели за подражание
от предходното поколение речевите особености с най-силно провинциализиращ
характер. По-младите поколения носят в речта си особености, представящи
езиковата промяна, т.е. действащи като показатели за динамиката на съвременния
български език.

VI. СЛЕНГЪТ В СЕМЕЙСТВОТО - МАРКЕР В РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ
НА ПОКОЛЕНИЯТА. СЕМЕЙСТВОТО И ВУЛГАРИЗМИТЕ

Обект на изследване в тази глава е присъствието и оценката
на сленга и вулгаризмите в семейния микроколектив. Използвали сме два
подхода - 1) описание на фактическото им присъствие и формалните им изразни
средства в речта на записаните семейства, като се търсят социалнодемографските
фактори определили употребата им, и 2) анкетно проучване на оценката на
110 семейства (220 души) за статуса и употребата им в собственото семейство
и в обществото.

Интересуваме се от сленга и вулгаризмите в семейството,
защото те са свързани с проблемите за езиковото възпитание на децата, с
речевите маркери на релацията мъжка/женска реч, с въпроса за социалния,
корпоративния и възрастовия генезис на вулгаризмите и сленга, както и с
разминаването между честотата на употребата им и преобладаващата негативна
оценка за тях.

Като цяло анкетираните 220 съпруги и съпрузи смятат, че сленгът
и особено вулгаризмите са недопустими за речевата комуникация в семейството.
Сленговите маркери се преценяват по-скоро като отрицателно явление, което
в крайна сметка разваля езика ни. Макар и анонимен, българинът е склонен
да избира от предлаганите му отговори тези, които са най-близо до традиционното,
конвенционалното разбиране и оценка за сленга и вулгаризмите - особено
при въпросите, които открито или скрито засягат родителския авторитет.
Мъжете са по-склонни от жените да признаят "отклоняването" си
от традиционния възглед за неприемливостта на жаргона и особено на вулгаризмите
в семейството.

Резултатите от анкетите подложихме и на анализ по метода
на главните компоненти, който дава възможност да се очертаят групи от въпроси,
които анкетираните лица възприемат като семантично близки и на които
отговарят по приблизително еднакъв начин. Бихме могли да формулираме хипотезата,
че анкетираните лица имат сравнително еднакво отношение към сленга и вулгаризмите,
както и хипотезата, че въпросът за присъствието на сленга и вулгаризмите
в комуникацията родители-деца е най-важният проблем за анкетираните родители
сред цялата съвкупност въпроси в трите анкетни карти.

Цитирана литература

Байчев, Виденов 1988: Виденов, М., Байчев Б. Социолингвистическо проучване на град Велико Търново. С., 1988. Бърнстейн 1972: Bernstein, B. Social Class, Language and Socialization. In: Language and Social Context. Еdited by Paolo Giglioli, Penguin Books, Harmondsworth, 1972, p.157-179. Виденов 1993а: Виденов, М. Софийският език. С., 1993. Милрой 1980: Milroy, L. Language and social networks. Oxford Blackwell, 1980. Лабов 1975: Лабов, У. Исследование языка в его социальном контексте. В: Новое в лингвистике, вып. VII, с.96-182, М., 1975. Стойков 1966: Стойков, Ст. Увод във фонетиката на българския език. С., 1966.

ПУБЛИКАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА

1. Виденов, М., Кр. Алексова. Езикови процеси в семейството. В: сп. Език и литература, кн. 2, 1990. 2. Кр. Алексова. Към проблема за езиковата нивелация в семейния микросоциум. В: Проблеми на социолингвистиката, т.2, С., 1990. 3. Кр. Алексова. Проблеми на езиковата адаптация в столичното семейство. В: Проблеми на социолингвистиката. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, 1993. 4. Кр. Алексова. Речевата норма в столичното семейство. В: Материали от конференцията в чест на проф. Ст. Стойков, (под печат). 5. Кр. Алексова. Опит за социолингвистическа типология на семейството. В: Материали от IV Международна конференция по социолингвистика INSOLICO'93, (под печат).

СПРАВКА за приносните моменти в дисертацията

1. За пръв път езиковите процеси в семейството се изследват експериментално
с методите на социолингвистиката.
2. Потърсено е мястото и е аргументирана
специфичната реализация на основни понятия от социолингвистиката на терена
на семейния микросоциум.
3. Прави се опит за социолингвистическа типология
на семейството.
4. Експериментално се проучва приспособяването и уеднаквяването
на речевите особености на съпрузите в 28 столични семейства.
5. Изследва
се чрез статистически процедури социалният генезис на речевите особености
на съпрузите. Доказва се влиянието на месторождението, възрастта, пола,
образованието, професията, продължителността на брака и на местожителството
в столицата върху речта на индивида.
6. Чрез дескриптивни и статистически
методи се проучва проблемът за езиковото съжителство на поколенията в семейството.
7.
Изследва се самооценката на езиковите носители (110 анкетирани семейства)
за промените в собствената им реч, за динамиката на езика в обществото,
за статуса на сленга и вулгаризмите в семейството и

Вход

Най-дразнещ български диалект

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

Last roman

Arath

stinka (Rom)

Напиши мнение

Подкрепете ни

Теми

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!