Най-дразнещ български диалект

[nik1]

Оказа се, че всички западнобългарски по произход променливи имат един

и същ тип динамика - с повишаване на образованието спада средната им стойност.

Източнобългарските променливи нямат очертана тенденция при промяна на образованието

(с изключение на формите НИЙ, ВИЙ, които намаляват).

След дисперсионния анализ стана ясно, че типът

на професията (изискваща или не изискваща задължително спазване на

книжовната норма в професионалното общуване) влияе върху всички западни

социолингвистични променливи, като детерминира липсата на маркерите с по-голяма

стратифицираща сила в речта на и.л., реализиращи се професионално чрез

езика. Изключение прави депалатализацията на съгласната пред глаголното

окончание в 1л., ед. число и 3 л., мн. число, сег. време при глаголи от

I и II спр. Факторът "тип професия" не влияе върху източните

по характер речеви особености, с изключение на личните местоимения НИЙ,

ВИЙ.

Резултатите се обобщават в няколко основни извода:

• а) Източните по месторождение столичани усещат по-голяма разлика между

  говора си и престижните столични речеви образци при преселването си в София,

  отколкото западните по произход а.л.;

• б) Западните по месторождение а.л. са по-склонни да открият промени

  в речта си след преселването в София, отколкото източните по произход а.л.

  Това е резултат или от трудността на преодоляването на източнобългарската

  произносителна норма като траен артикулационен навик, или от неексплицирана

  преценка за неправилността на западнобългарските маркери в столицата;

• ...

Точно така е (по-скоро е "и/или"?)

Аз също подкрепям тези виждания:

-източните по месторождение столичани по-трудно преодоляват източнобългарската си произносителна норма

(Това е горе-долу синтезираното, за което пишеше Невски в последните си съобщения)

-източните по месторождение столичани усещат по-голяма разлика между

говора си и престижните столични речеви образци при преселването си в София.

(дадох ясен пример със себе си)

А това е и моето наблюдение, за което споменах на страница 5-та (или 4-та).

-източнобългарските променливи нямат очертана тенденция при промяна на образованието, с изключение на формите НИЙ, ВИЙ, които намаляват

Редактирано Юли 9, 2013 от nik1

[Южняк]

Ами София е в Западна България, на 50 км. от сръбската граница. Нормално, въпреки че е оригинално базиран на източнобългарски говори, книжовният български отлепя незабавно от тях по посока западнобългарските наречия, като с времето тенденцията се засилва и зап. бълг. черти на книжвния български се акумулират. Което обаче не го превръща в зап. български говор. Все така си е източен. Езиците се променят и по линията на социалния престиж на говорещите ги, един вид западнобългарското произношение - в София - представлява социален капитал. Бургаските и въобще черноморските говори пък с времето имат отчетливо турско влияние най-вече по линията на гагаузките и тракийските преселения от изт. тракия - така, както книжовния бълг. в София е повлиян - пи посока озападняване - от македонската имиграция в София. Т.е., с времето - и особено поради миграциите - двата крайни диалекта, крайморския и граовския, се отдалечават един от друг, а по чисто географски причини книжовния български се "озападнява". Приятно. В смисъл, ранообразието, многообразието на езици и диалекти е хубаво; обожавам и двата изговора - и граовския, и бургаския. Невероятно цветисти. Както и всичко помежду им. Какво ти мразене? Колкото повече, толкова повече.

Редактирано Юли 9, 2013 от Южняк

[nik1]

Което обаче не го превръща в зап. български говор. Все така си е източен

Той е условно източен, мисля..

След като има източнобългарска произносителна форма, която е различна от книжовната -то значи имаме само условно съвпадение, не е ли така?

Редукцията на отворените гласни - дори непълна редукция (като ацкент, не като диалект) - не е нито незабежележимо, нито пък е такова пренебрежимо отклонение, което да не създава стереотипи и атитюди..

(както се разбира от тези изследвания)

(А иначе, мисля че е ясно на всички пишещи тук: 85-90 процента от елементите на книжовния български език са източни)

Редактирано Юли 9, 2013 от nik1

[FairOaks]

Ох, много взехте да славословите тая домакиня, че и да ѝ давате нещо като ефирно време. Заболя ме главата. А тоя χ² сигурно ще го сънувам довечера.

[Михов]

Той е условно източен, мисля..

След като има източнобългарска произносителна форма, която е различна от книжовната -то значи имаме само условно съвпадение, не е ли така?

Редукцията на отворените гласни - дори непълна редукция (като ацкент, не като диалект) - не е нито незабежележимо, нито пък е такова пренебрежимо отклонение, което да не създава стереотипи и атитюди..

(както се разбира от тези изследвания)

(А иначе, мисля че е ясно на всички пишещи тук: 85-90 процента от елементите на книжовния български език са източни)

Не бих го нарекъл дори "условно" източен. Основната граница, разделяща българското езиково землище на източно и западно е ятовата граница. Изговорът на Ѣ в съвременния книжовен език е източен по същество. Разбира се, с ятовата граница (относително близо до нея) вървят още много други изоглоси, но все пак тя е основна. Всъщност има и източни диалекти по ятовата граница, които не са "меки" и не потъмняват неударените гласни - примерно в Копривщица. Любен Каравелов е оттам и той е една от причините в книжовния ни език да не се възприеме редукцията.

[Arath]

Редукцията на неударено "е" в "и" съсвсем не е типично за всички източни говори, само за балканските. Както вече бе казано, покрай ятовата граница, от източната ѝ страна, говорите не са меки. В рупските говори липсва редукция на "е" в "и". В Пловдив пък я няма алофоничната палатализация пред "е" и "и".

Аз по-скоро забелязвам навлизане на източнобългарски говорни особености както в книжовния говор, така и в западните диалекти. Най-често срещаното отклонение от книжовната норма в София, както и по националните телевизии, е с източнобългарски произход. Става въпрос за любовтЪ, сутринтЪ, вместо любовтА, сутринтА.

Аз не съм срещал човек, който да не редуцира неударено "а" в "ъ". По новинарските емисии и в дублираните филми редовно се редуцира и "о" в "у".

[FairOaks]

Аз викам да възстановим разграничението между та и тѫ (А в имен. пад.; Ъ — в косвен), но да продължим да пишем навсякъде та, така че освен чисто правописното правило за членуване, дето го пазим като светиня, ще си имаме и чисто правоговорно.

[zorrro]

Естествено че е жът, но понякога звукът Ъ се съкращава дотолкова, че е безсмислено да се изписва, особено ако човек се опитва да покаже по-точно как става това изяждане на звука, без да навлиза в излишни подробности. Колко често пишем кънига и пътица, за да подчертаем някакъв остатъчен звук? Аз — не твърде често.

Освен това не знаях, че тия мнения ги пиша в качеството си на македонист. Ех, камък ми падна от сърцето! Вече няма да се чувствам толкова необразован. Лично ти ли раздаваш тапиите по македонистика (щото смятам да се възползвам от новопридобития си ценз)?

Не е съвсем уместно да се твърди, че буквата Ъ е забранена в македонския и сръбския. Просто тамошните не произнасят чисто Ъ, така че от нея няма смисъл. Буквата Ы забранена ли е в българския?

в думата ЖЪТ е напълно невъзможно Ъто да се съкрати , защото няма къде другаде да се позиционира сричковото ядро ! а еровете са изпаднали преди хиляда години !

в Македония звука Ъ е същия , а е забранена само буквата

[FairOaks]

в думата ЖЪТ е напълно невъзможно Ъто да се съкрати , защото няма къде другаде да се позиционира сричковото ядро ! а еровете са изпаднали преди хиляда години !

в Македония звука Ъ е същия , а е забранена само буквата

Съвсем си е па възможно, само че се изискват езикова подвижност (телесна, не друга — устна — не извънземна, ами тъкмо тая, която може да спомогне за твоя неочакван и пръв успех пред нежния пол, та да не се занимаваш с работи, които са далеч над твоята вещина и още по-далеч, че даже и навеки отвъд твоите предполагаеми стъкмителски възможности) и умствена освободеност, та да осъзнаеш крещящата нужда да погребеш и забравиш нежелателните елементи (напр. Стойковци, Аратовци и всякакъв подобен измет, непритежаващ ни грам действителни доводи, но пък два тона отпратки към разни мракобеснически и противобългарски издания, неграмотнически исторически извори и пр., както и къмто имащи тапия неграмотни глухари, глухи тапири и неодухотворени, почти неодушевени кухари). Сричковото ядро е Ж. При смрт е Р. При вро е Р — т.е. вр̀о, не вро̀ (отговаря на „върхъ̀т“/„върха̀“, т.е. членуваното на „вр(ъ)х“).

В Македония звукът е същият, ама друг път. В противовес аз пък твърдя, че Ё в жёлт(ый) е баш същото говедо, обаче поради сталинизъм и алкохолизъм са го забранили лошите руснаци. Айде, обори ме, ама изнапред звънни на К. Алексова.

Редактирано Юли 9, 2013 от FairOaks

[zorrro]

Съвсем си е па възможно, само че се изискват езикова подвижност (телесна, не друга — устна — не извънземна, ами тъкмо тая, която може да спомогне за твоя неочакван и пръв успех пред нежния пол, та да не се занимаваш с работи, които са далеч над твоята вещина и още по-далеч, че даже и навеки отвъд твоите предполагаеми стъкмителски възможности) и умствена освободеност, та да осъзнаеш крещящата нужда да погребеш и забравиш нежелателните елементи (напр. Стойковци, Аратовци и всякакъв подобен измет, непритежаващ ни грам действителни доводи, но пък два тона отпратки към разни мракобеснически и противобългарски издания, неграмотнически исторически извори и пр., както и къмто имащи тапия неграмотни глухари, глухи тапири и неодухотворени, почти неодушевени кухари). Сричковото ядро е Ж. При смрт е Р. При вро е Р — т.е. вр̀о, не вро̀ (отговаря на „върхъ̀т“/„върха̀“, т.е. членуваното на „вр(ъ)х“).

В Македония звукът е същият, ама друг път. В противовес аз пък твърдя, че Ё в жёлт(ый) е баш същото говедо, обаче поради сталинизъм и алкохолизъм са го забранили лошите руснаци. Айде, обори ме, ама изнапред звънни на К. Алексова.

значи , според теб в македония , не се говори на български,а на мандарин:

В някои езици сричкообразуващи могат да бъдат и проходни съгласни. Така в някои диалекти на мандарин сричките „съ“, „шъ“ и „жъ“ се произнасят съответно [sź̩], [ʂʐ̩́] и [ʐʐ̩́].

Македонското сричково Р е точно ъ + р показват най професионалните изследвания:http://venus.unive.it/canipa/pdf/HPh_17_Europe.pdf

Because of its spelling, current descriptions posit a </r̩/> which, however, isnormally /ɤɾ/: крст ['kɤɾst].

Буквата Ё в жёлт(ый) е баш звука О , а ти хабер си нямаш от езици , само бълваш македониска пропаганда !

Редактирано Юли 10, 2013 от zorrro

[FairOaks]

значи , според теб в македония , не се говори на български,а на мандарин:

В някои езици сричкообразуващи могат да бъдат и проходни съгласни. Така в някои диалекти на мандарин сричките „съ“, „шъ“ и „жъ“ се произнасят съответно [sź̩], [ʂʐ̩́] и [ʐʐ̩́].

Македонското сричково Р е точно ъ + р показват най професионалните изследвания:http://venus.unive.it/canipa/pdf/HPh_17_Europe.pdf

Because of its spelling, current descriptions posit a </r̩/> which, however, isnormally /ɤɾ/: крст ['kɤɾst].

Буквата Ё в жёлт(ый) е баш звука О , а ти хабер си нямаш от езици , само бълваш македониска пропаганда !

Ти очакваш сричкотворните (изглежда, също и всички останали) съгласни да не ги съпровождат едни незначителни, остатъчни гласни. Ти дори да кажеш „прът“, пак има нещо като Ъ след Т-то. Пиши „прътъ“ тогава. Дреме ми на шмайзера.

Иде реч, че Ё не е Ъ, ама няма никого вкъщи, че да вдене тая сложна концепция.

То се вижда от твоите писаници колко си грамотен. Според мен трябва веднага да прекратиш всякакви занимания с чужди езици, езиковедство и т.н. и да почнеш отначало да изучаваш своя роден език, белким спреш да пишеш с точността и изразителността на разстроена шестокласничка.

„Мак. пропаганда“ — аз даже не съм бил в Македония, ама явно са ме вербували на местна почва.

[zorrro]

Ти очакваш сричкотворните (изглежда, също и всички останали) съгласни да не ги съпровождат едни незначителни, остатъчни гласни. Ти дори да кажеш „прът“, пак има нещо като Ъ след Т-то. Пиши „прътъ“ тогава. Дреме ми на шмайзера.

Иде реч, че Ё не е Ъ, ама няма никого вкъщи, че да вдене тая сложна концепция.

То се вижда от твоите писаници колко си грамотен. Според мен трябва веднага да прекратиш всякакви занимания с чужди езици, езиковедство и т.н. и да почнеш отначало да изучаваш своя роден език, белким спреш да пишеш с точността и изразителността на разстроена шестокласничка.

„Мак. пропаганда“ — аз даже не съм бил в Македония, ама явно са ме вербували на местна почва.

абе ти изглежда , си някакво извънземно и българския ти е трети чужд език !

какво сричкоттворно Т , какво Ъ в края на ПРЪТ ???

Да не ти говоря,че ' Иде реч ' и ' няма никого ' се казва на руски,не на български ...

жт без ъ , може да се види така написано , единствено и само в македонските форуми , извинявай

Редактирано Юли 10, 2013 от zorrro

[FairOaks]

абе ти изглежда , си някакво извънземно и българския ти е трети чужд език !

какво сричкоттворно Т , какво Ъ в края на ПРЪТ ???

Да не ти говоря,че ' Иде реч ' и ' няма никого ' се казва на руски,не на български ...

жт без ъ , може да се види така написано , единствено и само в македонските форуми , извинявай

Рече човекът, неумеещ да напише без грешки дори половин ред. В случая Т-то не е сричкотворно, но след него има неизписван гласен звук. Който иска, да си го произнася, записва и прослушва.

Аха, не се говорело така на български. Ти бетер Петър Петров стана.

Па forum също не е на български. Трябва да се казва „площад“, обаче това прилича на руската «площадь». Значи… трябва „мегдан“ да се казва… Хмм, ама то това на турски, meydan, не върви… Викам да е „стъгда“, най ми звучи.

Като си неграмотник, хич не се занимавай с мен, ами поработи над себе си.

[zorrro]

това , май ти си го писал -че буквата Ъ е ненужна :

Ама тој вокал не се изговара, не знам зашо се буниме, меѓу глас е. Сите согласки на крај го имаат тој полуглас, едноставно дел од говорот е, ама никаде не прави разлика па дури и во зборчиња каде е по приметливо, како некои што ги наброја. Единствено оние кои се најкритични, како рж, македонскиот литературен ги означува со апостроф (`рж).

---

Темната самогласка воопшто не ни е потребна!!! Ај пробајте да спелувате ВРБА. Буква по буква В....Р....Б....А. Никаде нема самостојна буква "ъ" , туку таа е составен дел при изговорот на секоја согласка.

---

Ај ти изговори било која буква без да се слушни то твоето "ъ" !!!

Факт е дека тој глас е составен дел на секоја согласка, па токму заради тоа немора да има посебна буква!!!

---

НЕМАМЕ ПОТРЕБА од посебна буква за гласот (ъ) кој е составен дел на секоја согласка!!!

[FairOaks]

Мисли плуват във река,

хрупат пресен зеленчук.

Една мисъл се замисли

и потъна като струг.

[JImBeam]

Като чета изтипосаните по-горе категорични заключения на спецовете по диалекти , взех да се съмнявам, че или не са били в източна България или аз не живея там. Всъщност не е лошо да се уточни кое е източна България и как може да се слагат под един знаменател говорите от Черноморието с тези малко по- на запад от Черноморието, които все пак се водят, че са източна България.

[Михов]

Източна България от диалектологична гледна точка е всичко на изток от ятовата граница. Разбира се, има хетерогенност в източните говори, особено рупските са доста своеобразни, но и на запад положението е подобно.

[JImBeam]

На теория е така, особено когато теорията е създадена още по времето на Неофит Рилски.... Все пак аз заглавието го разбирам че се отнася за дразнещи местни диалекти. Лично мене не ме дразнят а ме разсмиват, особено когато чуя че някой ще ходи на бЕло море или ще пие млЕко. Айде бЕлото море да е спорно щото не е много бяло , ама на кутията на млЕкото си пише млЯко, нищо че по Монтанско съм виждал млекопродавници и хлебопродавници

Редактирано Юли 12, 2013 от JImBeam

[Михов]

Дразнещи местни диалекти няма! А разделението е по обективни критерии, сега също са до голяма степен валидни, не само по времето на Неофит Рилски.

И Джим Бийм, нещо не си наясно с правилата в българския книжовен език. Млекопродавници и хлебопродавници е правилно, млеко и хлеб - не! Говорим за преглас тук. В моя роден край имам привилегията да е част от диалекта ми и да не се налага да уча правило.

[FairOaks]

…В моя роден край имам привилегията да е част от диалекта ми и да не се налага да уча правило.

Че ти „вяк“ и „едѐм“ ли казваш? Честно казано, ако съществува човек, който има вродено чувство къде е това животно — Ѣ/æ, то това съм аз и никой друг измежду присъстващите.

[Михов]

Не уча правило, защото правоговорът на книжовния език съвпада с диалекта ми, какво толкова сложно има? При нас във всички случаи... При други правила ми се налага да се насилвам, но точно тук 1:1 с книжовното правило. Дори и най-неграмотния да си в нашия край, в това отношение си перфектен.

[FairOaks]

Разбирам как става при голям/големи и излязъл/излезли. За съжаление, то това всякаква сволоч го разбира вече, че и приема за чиста монета. При поляна/поляни (щото, ако някой си мисли, че не е точно от полея, много се лъже… колкото кафев и чешмен не са естествени и не произхождат от твърдите кафе и чешма/чушма… тогава па е брашнян, ама нанайци — брашнен ще да е, за да не можеш му хвана спатиите), припряност/припряността (щото, видиш ли, това е от причастие — понеже на всяка дума аз ѝ правя безжалостен разбор, преди изобщо да си разкрия пломбите) и разни тѐ такива изключения как става, ми е въпросът (има и при глаголите изключения бол… и другаде… и в девета глуха даже).

[Михов]

При нас формите са голям/големи, излязъл/излезли (а не грешното софийско-шопско и придобило масова гражданственост "излезнали"), поляна/поляни, кафяво, чушмяно (от "чушма"), за брашнен не знам, нямам идея, ще питам.

[FairOaks]

Излезнал(а,о,и) е голяма проклетия, съгласен съм. По-скоро исках изключенията да задам, пък останалите да се сещат — защото го има следния момент: беше ли припряност някакво обикновено същ. име, щеше да прегласи като стой, та гледай… ама йок… трее са̀ на «Тука има, тука нема» да си играме…

[JImBeam]

. Млекопродавници и хлебопродавници е правилно, млеко и хлеб - не!

На "старобългаро-възрожденско-селски" може да е правилно.В "нормалноговорящите" населени места обикновено на тези магазини пише Хляб, Мляко, макар вече да не останаха такива еднопрофилни магазини и вече да са Хр.стоки и супермаркети. За нормалните хора е ясно че щом е магазин, то ще се продава. Не е нужно да се изписва -продавница. По тая логика трябва да има и обувкопродавница, дрехопродавница и тем подобни продавници. Особено интересно става обаче когато трябва да подчертаем, не продаването, а произвеждането - Хлебопроизводителница и Млекопроизводителница.

Редактирано Юли 13, 2013 от JImBeam