Буквално приемане на светите писания.

[Logoc]

Въпроса е следния, дали написаното в религиозните тесктове (например библията) трябва да се приема буквално или не. Има хора, които смятат, че всичко трябва да се разбира така както е написно. Има и други, май повечето, които смятат, че някои неща са само метафори.

Отговор на този въпрос е даден в Евангелието - Исус благовества с притчи.

Евангелие според Матей, глава 13

10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

12 Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.

14 На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.

15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля".

16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

17Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

Редактирано Юли 31, 2013 от ISTORIK

[Etienne]

On 25.06.2013 г. at 13:41, Gravity said:

Въпроса е следния, дали написаното в религиозните тесктове (например библията) трябва да се приема буквално или не. Има хора, които смятат, че всичко трябва да се разбира така както е написно. Има и други, май повечето, които смятат, че някои неща са само метафори.

 

Въпросът ми е по скоро за втората позиция. Ако приемем, че не всичко трябва да се разбира буквално, то кое е метафора и кое не? Веднъж като приемем, че има и метафори, защо да не приемем, че всичко е метафора? Например самата идея за Бог, защо тя не е метафора?

Не може да се задава общ въпрос към всички религиозни текстове на всякакви религии. Библията е книга написана да се разбира най-вече от "слугите на бога". Но се приканва всеки един да стане такъв. И когато човек стане божи слуга, тогава знае кой текст е буквален, кой – метафоричен. Но само за пример ще взема евангелието – книгите на животоописанието на Исус: там имаме един исторически разказ, описан с дати и личности, които могат да бъдат проследени, като римски иимператори, царе, държави, граници, морета, острови и др. естествени за историческия разказ подходи, но също така Исус, за да ни обясни духовните неща, които са невидими (по условие), ни дава най-различни сравнения, които са истории, които той измисля в момента (предполагам), които говорят паралелно духовни неща. От друга страна книгата Откровение, която е типичната пророческа книга, е изпълнена с метафори, позовавания на други пророчества, алегории, аналогии, но пак и отново това са образи и картини разбираеми от слугите на бога поради това, че той ни е дал духа си, за да ги разбираме. Следователно в Библията което е исторически разказ, е исторически разказ, но когато не е, то е ясно, че не е с контекста на цялата Библия четена във вяра и покорство чрез святи дух изпратен от небесата.

[Guest]

On 9.12.2022 г. at 22:10, Etienne said:

Не може да се задава общ въпрос към всички религиозни текстове на всякакви религии. Библията е книга написана да се разбира най-вече от "слугите на бога". Но се приканва всеки един да стане такъв. И когато човек стане божи слуга, тогава знае кой текст е буквален, кой – метафоричен. Но само за пример ще взема евангелието – книгите на животоописанието на Исус: там имаме един исторически разказ, описан с дати и личности, които могат да бъдат проследени, като римски иимператори, царе, държави, граници, морета, острови и др. естествени за историческия разказ подходи, но също така Исус, за да ни обясни духовните неща, които са невидими (по условие), ни дава най-различни сравнения, които са истории, които той измисля в момента (предполагам), които говорят паралелно духовни неща. От друга страна книгата Откровение, която е типичната пророческа книга, е изпълнена с метафори, позовавания на други пророчества, алегории, аналогии, но пак и отново това са образи и картини разбираеми от слугите на бога поради това, че той ни е дал духа си, за да ги разбираме. Следователно в Библията което е исторически разказ, е исторически разказ, но когато не е, то е ясно, че не е с контекста на цялата Библия четена във вяра и покорство чрез святи дух изпратен от небесата.

Тогава за да станем Божи слуги и за да можем да преценим кое е исторично, кое е метафорично, все пак ни е нужен разум, макар и изпитан в материалните, не в духовните неща. Този разум ни е даден от Бога, но мисленето с него не може да го ограничиш със заповеди, той иска да знае все по-точно нещата и авторитети за него са само тези които могат да му помогнат в този стремеж към познание. Библията "четена във вяра и покорство чрез святи дух изпратен от небесата" ще ни даде ли това познание? Ако пък можем да го проверим във физическия свят, тогава вече можем да бъдем сигурни, ако не можем, но вярваме в него, познание ли е това или заблуда?

Например колко е според Библията числото Пи? То не е някаква абстракция, например трябва на всеки кошничар за да прецени колко дълга пръчка му трябва за да направи кошница с нужен размер. За него в Трета Царства 7:23 относно строежа на храма на Соломон в Йерусалим пише

Цитирай

"И той направи излято от мед море – от единия му край до другия имаше десет лакти, – съвсем кръгло, пет лакти високо; и връв от трийсет лакти го обхващаше наоколо."

Следователно Пи = 30/10 = 3. Това явно е исторически разказ на строеж, не е метафора, записан е в Библията, която трябва да бъде "четена във вяра и покорство чрез святи дух изпратен от небесата".

[самотния вълк]

On 9.12.2022 г. at 22:10, Etienne said:

Не може да се задава общ въпрос към всички религиозни текстове на всякакви религии. Библията е книга написана да се разбира най-вече от "слугите на бога". Но се приканва всеки един да стане такъв. И когато човек стане божи слуга, тогава знае кой текст е буквален, кой – метафоричен. Но само за пример ще взема евангелието – книгите на животоописанието на Исус: там имаме един исторически разказ, описан с дати и личности, които могат да бъдат проследени, като римски иимператори, царе, държави, граници, морета, острови и др. естествени за историческия разказ подходи, но също така Исус, за да ни обясни духовните неща, които са невидими (по условие), ни дава най-различни сравнения, които са истории, които той измисля в момента (предполагам), които говорят паралелно духовни неща. От друга страна книгата Откровение, която е типичната пророческа книга, е изпълнена с метафори, позовавания на други пророчества, алегории, аналогии, но пак и отново това са образи и картини разбираеми от слугите на бога поради това, че той ни е дал духа си, за да ги разбираме. Следователно в Библията което е исторически разказ, е исторически разказ, но когато не е, то е ясно, че не е с контекста на цялата Библия четена във вяра и покорство чрез святи дух изпратен от небесата.

Първо се опитай да си подредиш мисълта, толкова е объркано, че едва се разбира.
Второ как се става "слуга на бога"?
Трето може ли да посочиш една единствена дата в евангелията? Кои са тези римски императори, освен Тиберий? 

[Etienne]

On 23.12.2022 г. at 21:40, Диан Георгиев said:

Тогава за да станем Божи слуги и за да можем да преценим кое е исторично, кое е метафорично, все пак ни е нужен разум, макар и изпитан в материалните, не в духовните неща. Този разум ни е даден от Бога, но мисленето с него не може да го ограничиш със заповеди, той иска да знае все по-точно нещата и авторитети за него са само тези които могат да му помогнат в този стремеж към познание. Библията "четена във вяра и покорство чрез святи дух изпратен от небесата" ще ни даде ли това познание? Ако пък можем да го проверим във физическия свят, тогава вече можем да бъдем сигурни, ако не можем, но вярваме в него, познание ли е това или заблуда?

Например колко е според Библията числото Пи? То не е някаква абстракция, например трябва на всеки кошничар за да прецени колко дълга пръчка му трябва за да направи кошница с нужен размер. За него в Трета Царства 7:23 относно строежа на храма на Соломон в Йерусалим пише

Следователно Пи = 30/10 = 3. Това явно е исторически разказ на строеж, не е метафора, записан е в Библията, която трябва да бъде "четена във вяра и покорство чрез святи дух изпратен от небесата".

Разбира се, че ни трябва разум. Естествено е в такъв прост исторически разказ да няма нищо, което да затрудни който и да е човек да разбере всичко. Обаче малко след построяването на храма в този разказ идва освещаването на храма, когато идва облакът на божията слава – как човек да разбере това? Не е достатъчно да има разум, защото този разказ надхвърля нашите естествени разбирания и няма кой да ни ги обясни освен духът на бога.

On 23.12.2022 г. at 22:02, самотния вълк said:

Първо се опитай да си подредиш мисълта, толкова е объркано, че едва се разбира.
Второ как се става "слуга на бога"?
Трето може ли да посочиш една единствена дата в евангелията? Кои са тези римски императори, освен Тиберий? 

Мисълта ми за съжаление, по навик, често е насочена към хора, които  знаят писанията добре. Не винаги се сещам да цитирам, или често просто преразказвам написаното в контекста на мисълта. Това е реален проблем, с който се сблъсквам при писане.

Слуга на бога се става сложно. Много сложно.

Датите в писанията, както в повечето источници от онова време са свързани с живота на царе и императори. Например в евангелието според Лука в началото (гл.3) се  казва: "в петнадесетата година на Тиберий...."  Другите са известни цезар Август, Клавдий.

Не бива да се забравя, че българската "наука" беше изтрила Израел дори от картите за Близкия исток ( аз това го помня), така че вероятно са се постарали да направят библейските истории да звучат много неправдоподобни.  Така че датите, местата, историческият контекст на разказите е напълно автентичен, ако и да не  са известни днес всички споменати места или личности. Но това е естествено за цялата история.

Изобщо цялата история на Израел се развива заедно със историите на някои други държави и империи. За съжаление не малко от тяхната история е безвъзвратно загубена. Една от причините е, че ислямът не обича да  оставя нищо след себе си. Сега там има само ислям и знаем как стана когато разрушиха най-различни исторически паметници в последните десетилетия. И разбира  се при повечето войни разрушенията помитат и библиотеките заедно със всичко останало. И знаем, че и до днес много арабски нации се опитват да докажат, че Израел никога не е съществувал, което пряко рефлектира върху библейския разказ. Което не означава, че той не е истински, а само, че е отричан на пропагандно политическо ниво с методите на шпионите, а не на историците.

Така че дати има и то много, но повечето трудно се съвместяват с нашите методи за  броене.  Въпреки това  има таблици, които с точност до година определят кога са се случили дадени събития. Например е записано в Библията, че храмът е завършен в 480-та година след излизането на Израел от Египет, което е четвъртата година от соломоновото царуване. Знаме, че периодът на съдиите на Израел е около 450 години и не малко други събития. Въпреки това Библията не просто исторически документ, ако и да е такъв – тя е исторически, но и религиозен документ, и също така пророчески документ, и доста други неща едновременно.

[самотния вълк]

Преди 20 минути, Etienne said:

Другите са известни цезар Август, Клавдий

Къде се споменават Август и Клавдий? 

 

Преди 20 минути, Etienne said:

Така че датите, местата, историческият контекст на разказите е напълно автентичен, ако и да не  са известни днес всички споменати места или личности. Но това е естествено за цялата история.

Датите, местата и историческия контекст в сериала Алф са напълно автентични. Лос Анжелис през 80те години на двадесети век, по времето на президента Рейгън. Всичко е точно

[Etienne]

Преди 22 часа, самотния вълк said:

Къде се споменават Август и Клавдий? 

 

Датите, местата и историческия контекст в сериала Алф са напълно автентични. Лос Анжелис през 80те години на двадесети век, по времето на президента Рейгън. Всичко е точно

ЦАРИГРАДСКИ (1914) Лука 3 гл.   1. А В ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИНА НА ВЛАДЕНИЕТО НА ТИВЕРИЯ КЕСАРЯ, КОГАТО ПОНТИЙСКИ ПИЛАТ БЕ УПРАВИТЕЛ НА ЮДЕЯ, А ИРОД ЧЕТВЕРОВЛАСТНИК В ГАЛИЛЕЯ, И ФИЛИП БРАТ МУ ЧЕТВЕРОВЛАСТНИК В ИТУРЕЯ И В ТРАХОНИТСКАТА СТРАНА, И ЛИСАНИЙ ЧЕТВЕРОВЛАСТНИК В АВИЛИНИЯ,   2. ВЪВ ВРЕМЕТО НА АРХИЕРЕИТЕ АННА И КАИАФА, СЛОВО БОЖИЕ БИДЕ КЪМ ИОАНА СИНА ЗАХАРИИНА В ПУСТИНЯТА.

Деяния на Апостолите 18  1. ПОДИР ТОВА ОТЛЪЧИ СЕ ПАВЕЛ ОТ АТИНА И ДОЙДЕ В КОРИНТ; 2. И НАМЕРИ ТАМ НЕКОГО СИ ЮДЕЯНИНА НА ИМЕ АКИЛА, РОДЕН В ПОНТ, КОЙТО БЕ СКОРО ДОШЕЛ ОТ ИТАЛИЯ СЪС ЖЕНА СИ ПРИСКИЛА, (ЗАЩОТО КЛАВДИЙ БЕ ПОВЕЛЕЛ ДА СЕ МАХНАТ ВСИЧКИТЕ ЮДЕИ ОТ РИМ,) И ДОЙДЕ ПРИ ТЕХ.

Разбира се, че историята с Алф е в контекст, но никой от тази история не претендира тя да е истинска, напротив, всички ясно осъзнават, че това е време за entertainment. Библията от друга страна претендира да е исторически разказ, който не само е исторически, но също е разказ, който описва битието на човека като такъв и изисква от него промяна с цел поправка. Алф не е подходящ пример по никакъв начин. Защото ако човек не приеме буквално думите на Исус, не го очаква нищо добро. А Алф може и да не го гледаш.

[самотния вълк]

Преди 36 минути, Etienne said:

Разбира се, че историята с Алф е в контекст, но никой от тази история не претендира тя да е истинска, напротив, всички ясно осъзнават, че това е време за entertainment.

Аз претендирам да е истинска. Има си всичко, за да е такава. Дати, места, личности. Щом Рейгън е историческа личност, то и Мелмак съществува. Хайде обори ме. 

[Etienne]

On 31.12.2022 г. at 13:03, самотния вълк said:

Аз претендирам да е истинска. Има си всичко, за да е такава. Дати, места, личности. Щом Рейгън е историческа личност, то и Мелмак съществува. Хайде обори ме. 

Ок, тогава си следвай учението на Алф и се надявай да ти прости греховете и да ти подари вечен живот. Аз определено предпочитам да следвам Исус Помазания.