"Най-образованите" държави в света

[Elemag]

Човек с по-висока квалификация може да работи и по-ниско квалифициран труд, но обратното е малко по-трудно. Не е невъзможно, но изисква човек да се самообучава и да придобие умения от практиката.

[Joro-01]

А правото твърдение също е трудно, щото много хора не искат.. Освен ако ниско квалифицирания труд не се окаже по-заплатен от квалифицирания - което също не е рядкост.

Но не всеки е склонен да прави компромиси.

[Frujin Assen]

Ето и съвременна снимка на чобанин.

професията на комбайнера започва новата рубрика в
"Тази сутрин” - "Ден на майстора". Всеки петък нашите репортери ще ви
показват как минава денят на хора с интересни и редки професии. Каква
квалификация, умения и опит са необходими, какво е заплащането и какво е
търсенето при различните професии. Като за начало репортерът Стоян
Георгиев ожъна една нива със слънчоглед, докато се учеше да кара
комбайн.

Велико Цветанов е комбайнер с 20-годишен стаж.
Започва кариерата със съветски комбайн в ТКЗС-то на село Подем преди
промените през 1989 година. Днес жъне с модерен американски комбайн към
една от частните кооперации в региона. "Комбайнер да си е все едно да си
музикант. ..Всеки един възел има различен звук. (...) Едно време имаше
училище такова. Аз съм завършим в Левски селскостопански техникум".

За да си правоспособен комбайнер

ти
е необходима трактористка категория "Т" в шофьорската книжка плюс
допълнителен курс и изпит за управление на тежка селскостопанска техника
пред Министерство на земеделието. "Трябва да имаш "Т" категория и с
тази "Т" категория те допускат да се явяваш за изпити за комбайнер
първи, втори и трети клас. Първи клас можеш да караш тези старите
верижните трактори. С трети клас можеш да караш прикачен инвентар. Втори
клас са комбайнери, а първи клас те водят професионалист", обяснява
Велико.

Курсът и изпитът пред ДАИ за "Т" категория + курса и
изпитът пред Министерството на земеделието за комбайнер струват общо
около 1000 лева. Инвестицията си струва, защото заплатата на
комбайнерите е над средната за страната. Наше проучване показва, че
комбайнерите вземат от 800 до над 1500 лева на месец за различните
кооперации и региони на България.

"С тази професия целогодишно
има работа... ама Ц-Е-Л-О-Г-О-Д-И-Ш-НО! Както искаш, така разбирай.
Почва се след Зарезан. След Зарезан започва първото торене, подхранване.
Подхранването, после култивирането, после второ култивиране, после
сеитбата, окопаване. След това влизаш в жътва. Докато мине едната,
втора, трета жътва. Един комбайнер не може да бъде само
комбайнер...Комбайнерът трябва да можеш да сееш, да ореш, вече сеялки
всичко е с компютри - няма такива машини дето да е без компютър".

Велико Цветанов не остава незает даже и в най-тежките зимни месеци,

защото
снегопочистващата техника изисква същата квалификация като
селскостопанската, а фирмата, в която той работи поддържа няколко пътни
участъка.

След закриването на повечето селскостопански техникуми
правоспособните комбайнери в България са истинска рядкост. Докато
университетите ни всяка година бълват хиляди безработни младежи с
магистърски дипломи за пиари, маркетинг специалисти и икономисти, в
земеделието изпитват реална нужда от хора с квалификация за комбайнер. В
бранша се знае, че

поне половината комбайнери работят без правоспособност

Но
дори тези, които получават правоспособност от курсовете на Министерство
на земеделието, не получават добра подготовка и на практика са самоуки.

Комбайнът,
с който жъне Велико, се управлява с джойстик, воланът със
сервоусилвател, в кабината няма прах и работи климатик. С такава техника
са оборудвани повечето сериозни земеделски кооперации у нас. Добивът от
реколтата както и техническите проблеми се отчитат от компютър. За да е
в час с компютъра в американския комбайн, на Велико му се е наложило да
научи и малко английски.

"Не съм научил кой знае какво,
елементарни са ми познанията, които ме интересуват мене тука за
работата, не че го владея. Синът ми учи в такова училище и като нещо ме
интересува го питам и той ми казва и така правим връзката".

Повечето
селскостопански кооперации в България вече са оборудвани със съвременна
техника, за която са необходими квалифицирани водачи с добра техническа
грамотност и поне елементарни езикови умения. Но такива кадри у нас не
се произвеждат и повечето комбайнери са от старото поколение с
надградени в движение знания. .

Търсят млади, ама то няма

Той
иска да си ходи в 5 часа. Те са свикнали да работят почасово, а тука
почасово не може да се работи. Сутрин отиваш например в 8. Правиш си
преглед на комбайна и към 9 започваш да жънеш. Вечерно време се работи,
докато става. Има дни дето душата ти излиза. На тоя етап, аз така го
виждам, такъв мъж, момче ли е, както искаш, на 20-25 години, едно на
1000, ако дойде да работи в селското стопанство. За мен в България няма
безработица. След като кафенетата са пълни и по цяла нощ ядат и пият по
дискотеките".

Въпреки че сме земеделска страна, у нас очевидно има проблем със създаването на кадри за селското стопанство.

Пътят, за да станеш комбайнер, е следният:

"Не
че го купуваш, но един вид го купуваш - даскалите са неграмотни, даваш
парите, а той ти обяснява за старите машини, които нямат хабер с
днешните. Научаваш две думи и изпита си го взел. А после идваш в някоя
фирма, взима те шефа, вижда за два дена, че си некадърен и си заминаваш.
Няма как, техниката напредва".

За да останеш на работа, след
като си станал комбайнер на документи, ти трябва някой истински
комбайнер като Велико, който да те научи как се работи с техниката. Чак
след това, частната кооперация би ти поверила техниката за милиони
левове. Всички тези усилия си струват, защото съвременния комбайнер няма
изгорял от слънцето врат, работи в помещение с климатик, професията е
търсена от работодателите, а заплатата е над средната за страната.

След закриването на повечето селскостопански техникуми

правоспособните комбайнери в България са истинска рядкост. Докато

университетите ни всяка година бълват хиляди безработни младежи с

магистърски дипломи за пиари, маркетинг специалисти и икономисти, в

земеделието изпитват реална нужда от хора с квалификация за комбайнер. В

бранша се знае, че

поне половината комбайнери работят без правоспособност

И те така, всеки иска на баницата мекото, юрист, маркетинголог, ама да станат комбайнери...

[Elemag]

Фружин, виждал ли си съвременен комбайн? Имат компютри и са натъпкани с техника. Да се управлява съвременен комбайн въобще не е нискоквалифициран труд.

[Антон Батбаянов]

Фружин, виждал ли си съвременен комбайн? Имат компютри и са натъпкани с техника. Да се управлява съвременен комбайн въобще не е нискоквалифициран труд.

За колко време мислиш, че един, айде дори не средностатистически българин, а леко глупуват ще се се научи професионално да управлява съвременният комбайн?

[vorfax]

Освен това, кога по-точно е била "зачената" брачната институция?

Сега чета, че по римско време -17 г. пр.н.е.-476 г. Като се отчете, че до средата на 19-ти век, средната продължителност на живота в Европа е била 40 години, както за мъжете, така и за жените, това прави сметките правилни.

Фружин, това което си написал значи, че нужда от комбайнери няма. Има нужда от тапии за тях, което по селата не е пречка. По-страшна е статистиката на законно легитимни притежатели на оръжие, както и шофьори, защото вместо счупен зъб на трактор водят война по пътищата. Помня един случай как един възрастен човек плачеше докато разказваше как ловджии недоволни, че нищо не могат да намерят и отстрелят убили кончетата му в гората и така ги заварил...

[Южняк]

Привет, Ворфакс, "средна продължителност на живота" не казва каква е средната продължителност на живота в на определено място и период; поради това дисциплините, които работят с нея (повече от една са) използват "очаквана продължителност на живота при...*раждане* - което е това, което популярно се нарича средна продължителност на живота - но точно тя подвежда жестоко, тъй като става въпрос за крива, при през по-глямата част от историята на човечеството 50% от новородените не доживяват 3 годишна възраст. А именно три години а не нещо друго, защото това е периода в който обикновено кърмачетата преминават от кърмене на обработена храна - и това е един праг с пикова смъртност - 50% не са успявали да го прескочат през по-голямата част от историята на вида ни. И тъй като свръхвисоката детска смъртност естествено се влива при калкулирането на средната продължителност на живота, тя влияе и на резултата. Поради това данните за средната продължителност на живота в определена епоха не ни казват нищо, за *обичайната* продължителност на живота през конкретната епоха. Има преднеолитни селища, отпреди 8-10 хиляди години, при която очакваната продължителност на живота *на 15 годишна възраст* е 57 за жените и 52 при мъжете - цифри, които са надминати чак във викторианска англия в края на 19-ти век. Т. е, вероятността, ако някой доживее до 15 годишна възраст през мезолита, да доживее и 50 годивна, е доста голяма. Поради това цифрите за 20 годишна продължителност на живота, 35 годишна и т.н. не ни казват много, колко точно е можел да очаква да живее един обикновен човек в миналото. През повечето епохи - повече от 45 г. На много места и епохи - повече и от 50.

Брачната институция, позната като моногамия, вероятно е доста стара и се среща при австралопитеците, които са ни директни предшественици преди 3 и половина милиона години - стъпки от моногамно семейство във вулканичната лава някъде из югоизточна африка на дете (по-средата), "майка" и "баща" (с отчетлив сексуален диморфизъм на следите, който дава окло 30 сантиметра разлика между женската и мъжкия), косвено говори, че австралопитеците живеят в семейства. Както междувпрочем и хората от ловната епоха, т.е. палеолита; Полигамията, въпреки че не е пълно изключение през ловния период, се появява при усядането на човечеството и влизането му в земеделската фаза - на един земеделец му е по-лесно да издържа няколко жени, отколкото на един ловец (не че ловеца не би искал). Но при всички случаи брачната институция е на стотици хиляди години, доста вероятно - и на милиони. Разбира се, нищо не е вечно, вкл. институциите на вида ни. Самият ни вид не е вечен.

[vorfax]

Южняк, много ме изненадваш с написаното. Не знаех, че е имало хора живяли до такава възраст преди хилядолетия. Аз имам спомени от часовете по история в училище, ни разправяха, че през Средновековието средната продължителност, всъщност по-скоро прага на човешкият живот е около 30-те, заради лошата храна и защото зъбите им се разваляли и падали. Иначе отделно чумните епидемии правят средната продължителност ниска, това го знаех.

Всъщност ако тези 50 години живот са били върха, то еволюцията, най-вече в начина ни на живот, сегашните 90 ли ще рече, защото няма как условията на живот да не са променили това. Ето примерно начина ни на хранене е променил ръста ни, променят се и органите ни.

[Южняк]

Потенциалът ни на живот си остава горе-долу същия през хилядолетията, вярно, има и някои промени - сериозни адаптации към земеделския начин на живот - преминаването към земеделие е било голям шок за здравето ни. И още се възстановяваме от тоя шок като вид, оттам и растежа на продължителността на живота и подобряването на здравето ни; Още се адаптираме към земеделската диета и нарастналия интензитет на населението (което води до пропагация на болести и епидемии, които пък обаче увеличават еволюционния натиск към имунните системи и те се усъвършенстват, т.е. еволюцията на човечеството ускорява темпото си след влизането му в земеделската фаза - първите фермери страдат от ужасно здраве, епидемии, остеропорози, диабети и каквото искаш, но 300 генерации по-късно - което е нищо от еволюционна гледна точка - потомците им създават трактори и индустриалната епоха - докато ловните племена си стоят на същото място, където са били и преди. Т.е. земеделската фаза провокира ускорена еволюция у групите, които влизат в нея - и тая ускорена еволюция се отнася и за издържливостта ни към болестите, на които сме подложени -тя се увеличава - оттам и скокът в продължителността на живота) но големият скок в средната продължителност на живота в 20-век идва от ликвидирането на детстката смъртност. медицината също е добавила 10-тина години,което изобщо не е малко. Извинения за ОТ, но темата, която повдигна, е интересна и много трудна. АкоЕдин мезолитен ловец оцелее през детството си и не го стъпче някой мамут, ще живее горе долу колкото и един съвременен гражданин на мегаполис. Ситуацията с фермерите е по-различна, те нямат адаптациите към зърнени храни, които имаме ние, потомците им, и вероятно ще са в по-лошо генерално здраве от нас. Но, кой знае. Ние се променяме. Медитеранците - които са потомци на най-старите фермери, т.е. влезли са в еволюционна спирала най-рано, имат адаптации, които в крайна с/ка водят до дълголетност, каквито адаптации - и дълголетност не са имали ни ловци, ни ранни фермери.

[Last roman]

Ворфакс, малко надгробни римски плочи четеш. Там също са писали годините на покойниците. Та нерядко се срещат починали на 50 и...години. Разбира се в източниците имаме и упоменания за такива дълголетници, каквато била например жената на имп. Домициан - Домиция Лонгина /53 - 130 г./.

Редактирано Юли 1, 2013 от Last roman

[vorfax]

Даже хич не съм чел

От дълбините на моите спомени изплува факт, който не съм подлагал никога на проверка, поради което и може да не е факт, но пък тук ще отсъдите по-добре от мен. Вярно ли е, че за човешкият вид е биологически заложено да живее 120 години и това е неговият лимит при който делението на клетките вече не може да поддържа живота. И ако да, то откога имаме този потенциал?

Изобщо (гледам много повтарям тази дума), идеята един биологичен вид да живее по-дълго е свързана с обучението и родителските взаимоотношения. Разбира се това пък е свързано със социално поведение предполагащо по-висок интелект. Влечугите да кажем живеят на забавен каданс, заради бавната си обмяна на вещества, а иначе рекордьорите по продължителност на живота са бозайниците, като най-дълголетни са тези по върха на хранителната верига.

[scarecrow]

https://en.wikipedia.org/wiki/Life_expectancy#Life_expectancy_variation_over_time

[Last roman]

има такива спекулации, да. Реалността обаче е друга. Всичко си зависи от качеството на живот и гените.

[Alexander_Nevski]

Човек с по-висока квалификация може да работи и по-ниско квалифициран труд, но обратното е малко по-трудно. Не е невъзможно, но изисква човек да се самообучава и да придобие умения от практиката.

това в момента е изключително нежелана практика от по големите компании както и от самите хора

познавам страшно много хора, които не могат да си намерят работа точно заради високите си квалификации и високите позиции заемани в миналото - HRите им казват, че няма да ги назначат, защото от техния опит работа на по-ниска позиция не удовлетворява в дългосрочен план квалифицирания човек и продуктивността му спада

а да очакваш от човек, който е водил например отдел в банка да стане шофьор на такси или доставичк на пици е несериозно, това се случва само когато се е отчаял напълно и всички възможности са изчерпани

всъщност една от причините за нещастието на масата в БГ е несъответсвието между очакванията им и образованието им и реалната работа дето работят

за един магистър по туризъм е ОК да работи като сервитьор на морето през лятото докато е студент, но не е ОК да работи сервитьор в кварталната кръчма следващите 40г.

проблемът е много по-сложен отколкото изглежда на повърхността

в БГ (и не само) няма реален механизъм, по който да се следят нуждите на бизнеса и държаваната администрация и да се напасва образованието към тях, което е тъжно, защото от това губят всички, а всичко се плаща от данъкоплатците и родителите

светът вече е много различен, човек с 3 магистърски степени трудно ще си намери хубава работа ако не знае езици и не може да ползва excel, word и т.н.

от друга страна човек с 3 езика, шофьорска книжка и добри компютърни и комуникационни умения си намира работа без проблем без да има дори бакалавърска степен

не ме разбирайте грешно, аз самият съм от много образованите и това в един момент ми донесе някакви пари, а в много моменти ми е носило удовлетворение

въпреки това реалността е много проста - в една болница е нормално да има повече санитари, администрация и сестри от колкото лекари, защото тя трябва да е чиста, болните трябва да са обргирежени, а документите изрядни, друг е въпросът, че в БГ няма да има достатъчно нито едно от трите след 10г.

според мен около 20% от позициите на работния пазар изискват от бакалавърска степен нагоре, под 10% от магистръска степен нагоре, а тия за които трябват PhD са единични извън науката

в БГ образованието е относително евтино и студентите не излизат с големи кредити, което допълнително размива риска

най-логичното нещо за един 19г. пикльо е да отложи старта на живота си като възрастен при положение, че сметката ще бъде платена от държавата и родителите му следващите 3-4-5г., особено като няма самоучастие

за БГ според мен в дългосрочен план има няколко приложими модела:

1) собствениците на малък и среден бизнес трябва да подготвят децата си евентуално да го поемат или поне да има дадат възможност да се научат да си изкарват хляба, това важи за всякакви семейни хотели, семейни ферми, семейни ресторанти и т.н., този тип бизнес модел е много по-устойчив от това да се разчита само на работници, защото има личен интерес

2) очевидно е, че София се превръща в център за outsourcing на IT и комуникационни услуги, респективно езиците (всеки знае английски говоря за 2ри език) трябва да са приоритет, както и компютрите

за един софийски младеж няма почти никаква друга възможност да успее да достигне средната класа ако родителите не помогнат освен кариера в IT сектора, това е може би единственото работещо нещо и то за световния пазар с възможности за развитие

3) още един вариант е да се образоват хората за нещо което се търси в ЕС, но не е толкова търсено или поне не толкова добре платено в БГ - типичен пример са инжинерните и медицинските специалности, това е нещо, което се случва в момента, и има изключителен недостатък - изтичане на кадри

ако не се намери начин тези млади хора да се върнат, БГ е обречена, това е единствената прослойка натрупала някакви умения и капитал извън БГ, която може да дойде и да промени нещо

в този план единственият вариант за устойчиво развитие е държавата да работи върху това да си връща младите хора от чужбина

аз лично не виждам това да се случва, напротив в момента се случва точно обратното, точно най-будните младежи са си приготвили куфарите, някой от тях си заминават веднага от училищната скамейка или след завършване на университет

4) специализираните образования, а по-точно квалификации имат голямо бъдеще, крайно време е работата 'майстор' да спре да се възприема като нещо временно и мръсно, а като дългосрочен бизнес, няма значение дали става дума за бояджия, жидчкаджия или водопроводчик, някой трябва да ни поддържа къщите и колите и да го прави добре, същото важи и за секретарки и всякакви други позиции, момичето, което поддържа целия офис в ред не е задължително да има 5 образования и да е на мизерна заплата

мога да продължавам да пиша още много по-темата но трябва да излизам да поработя малко

[Стоедин]

Я учился в Советской школе! Моя родина СССР дала мне бесплатное и, по тем временам, лучшее в мире образование! Я не могу смотреть американские фильмы, по тому, что часто вижу в них нарушения законов физики и психологии. Американцы этого не замечают, по тому, что у них нет Совкового образования. А ты, лапоть, не способный грамотно построить предложение без нарушения логики и причинно-следственных связей, даже не смей упоминать Советскую школу.
В школьные годы я думал, что слово "пидорас", это просто ругательство означающее "плохой человек". О том, что есть извращенцы, которые друг-дружку в попы шпилят, я даже не догадывался

От руски(съветски) потребител на тубата.

[Last roman]

определено съветското образование правеше и от най-големия келеш образован човек.

[Sulla]

Във форум Бойна слава попаднах на тази интересна статия за финландската образователна система. Наистина впечатляващо!