За балканския езиков съюз (Balkansprachbund)

[Perkūnas]

Като не са различни, има двусмислие, както вече признах.

Само забележете, колко лесни примери дадох аз (влизам в стаята/в стаята съм), докато Вашите примери са толкова усукани и специални, че вършат работа само при изключително конкретни обстоятелства.

Предполага се, че на запад от линията, свързваща реките Искър, Марица, Въча и Места, пристигащите славянски племена са срещнали много по-малобройно местно население, много по-слабо заселени региони, отколкото на изток. Това се обяснява с факта, че на изток от тази линия не се среща хидронимът Бистрица, докато на запад той е често наименование на почти всички по-големи реки. То ест на изток славяните е трябвало да приемат названията на реките от местното население, докато на запад поради малобройността на местното население славяните са успели да наложат свои названия.

Това изобщо не е вярно - дека са Джерман, Огоста, Струма, Тимок, Нишава? Бистрица е име на малки притоци...

[Atom]

Извинявам се за отклонението. Няма пряка връзка с темата, но ми се струва любопитно от гледна точка на хипотезите за праисторията на езиците които влизат в съюза. Бях чул, че славяните са потомци на "античките македонци", но тук излиза, че всъщност всички славяни са балтизирани албанци.

SLAVIC, A BALTICIZED ALBANIAN?

И като бонус това:

DACIAN AND THRACIAN AS SOUTHERN BALTOIDIC

Редактирано Юли 23, 2013 от Atom

[Perkūnas]

Извинявам се за отклонението. Няма пряка връзка с темата, но ми се струва любопитно от гледна точка на хипотезите за праисторията на езиците които влизат в съюза. Бях чул, че славяните са потомци на "античките македонци", но тук излиза, че всъщност всички славяни са балтизирани албанци.

SLAVIC, A BALTICIZED ALBANIAN?

И като бонус това:

DACIAN AND THRACIAN AS SOUTHERN BALTOIDIC

Аз не мисля, че някой взима тези статии-лирически отклонения насериозно.

[Atom]

Аз не мисля, че някой взима тези статии-лирически отклонения насериозно.

Така е. За чуждите глупости сме обективни и няма как да ни метнат.

Имаме си обаче собствени митове на които съвсем сериозно вярваме. Това и една от причините да не разбираме явление като БЕС.

[Guest стойчестойчески]

Izvinyavam se che pisha na angliyski no nyama dostwp do kopirane na teks poradi nastroykite mi.

Za albancite: Vijte molya statiya na Klaus Steinke v La Monde Thrace 2, 1982. Spored nego dumata buza ili murgav (izvinyavam no zabravih tochno koyato ot dvete) se sreshta samo v Trakiya, v Miziya ne se sreshta. I dvete dumite sa nalichni v albanski, bwlgarski i rumwnski no ne sa latinski ili slavyanski. Tova oznachava che bwlgarskiyat ezik nyamashe vwzmojnost da zaimstva vwprosnata duma ot rumwnski, zashtoto samo v Miziya beshe romanizirano naselenie, yujno beshe gwrcizirano, yujno ot liniyata na Irechek. Tova oznachava che dumata e staro-albanska=trakiyska. Starite romanski dumi v albanski ezik sa ili ot rumwnski ili ot dalmatski (tvwrde malobroyni), ili ot drug romanski ezik. Spored mene tova beshe ezikwt na Miziya predi idvaneto na slavyanite. Osobeno interesno sa i obshtite na albanski i rumwnski starogrwcki dumi i swshto slavyanski dumi kato krap=sharan, trup=tyalo, kokosh=petel, kotec=kokosharnik. Spored mene tova ne sa arumwnski dumi, kwsni zaemki ot arumwnski, a sa ot vremeto kogato rumwncite i albancite sa jiveli zaedno sws slavyanite=bwlgarite.

[Perkūnas]

Izvinyavam se che pisha na angliyski no nyama dostwp do kopirane na teks poradi nastroykite mi.

Za albancite: Vijte molya statiya na Klaus Steinke v La Monde Thrace 2, 1982. Spored nego dumata buza ili murgav (izvinyavam no zabravih tochno koyato ot dvete) se sreshta samo v Trakiya, v Miziya ne se sreshta. I dvete dumite sa nalichni v albanski, bwlgarski i rumwnski no ne sa latinski ili slavyanski. Tova oznachava che bwlgarskiyat ezik nyamashe vwzmojnost da zaimstva vwprosnata duma ot rumwnski, zashtoto samo v Miziya beshe romanizirano naselenie, yujno beshe gwrcizirano, yujno ot liniyata na Irechek. Tova oznachava che dumata e staro-albanska=trakiyska. Starite romanski dumi v albanski ezik sa ili ot rumwnski ili ot dalmatski (tvwrde malobroyni), ili ot drug romanski ezik. Spored mene tova beshe ezikwt na Miziya predi idvaneto na slavyanite. Osobeno interesno sa i obshtite na albanski i rumwnski starogrwcki dumi i swshto slavyanski dumi kato krap=sharan, trup=tyalo, kokosh=petel, kotec=kokosharnik. Spored mene tova ne sa arumwnski dumi, kwsni zaemki ot arumwnski, a sa ot vremeto kogato rumwncite i albancite sa jiveli zaedno sws slavyanite=bwlgarite.

Линията Иречек е доста хлабаво понятие и в случая едва ли може да каже нещо по въпроса. Да не забравяме, че надписите от ПБЦ в Северна Б-я са на гръцки, а не на латински.

Староалбански не е равен на тракийски или дако-мизийски. Липсват достатъчно данни за да се слага знак за равенство.

За латинските заемки в албански сте прав, че има поне 3 вида: румънски, далматински и от трети тип (без съответствия в романса). Отделно в арумънски има романски заемки през албански.

Сред старите романски заемки в български и сръбски има доста, които не са от румънски тип.

В далматинските говори на Хърватия и Черна гора има директни заемки от далматински.

Това означава, че на Балканите е имало достатъчно романски говори, които ще да са били разпространени на обширна територия.

Славянските заемки в албански са по 3 линии: български, сръбски или неопределен тип южнославянски (т.е. или български, или сръбски, но не може да се определи от кой, понеже формата е еднаква в двата езика). Те са значително по-късни от латинските и много по-малко на брой.

Редактирано Октомври 22, 2013 от Perkūnas

[Guest стойчестойчески]

Линията Иречек е доста хлабаво понятие и в случая едва ли може да каже нещо по въпроса. Да не забравяме, че надписите от ПБЦ в Северна Б-я са на гръцки, а не на латински.

Староалбански не е равен на тракийски или дако-мизийски. Липсват достатъчно данни за да се слага знак за равенство.

За латинските заемки в албански сте прав, че има поне 3 вида: румънски, далматински и от трети тип (без съответствия в романса). Отделно в арумънски има романски заемки през албански.

Сред старите романски заемки в български и сръбски има доста, които не са от румънски тип.

В далматинските говори на Хърватия и Черна гора има директни заемки от далматински.

Това означава, че на Балканите е имало достатъчно романски говори, които ще да са били разпространени на обширна територия.

Славянските заемки в албански са по 3 линии: български, сръбски или неопределен тип южнославянски (т.е. или български, или сръбски, но не може да се определи от кой, понеже формата е еднаква в двата езика). Те са значително по-късни от латинските и много по-малко на брой.

Spored Vas: "shto" e albanskiyat ezik? Staroiliriyski ili starotrakiyski?

Vsichkite dumi s golyama veroyatnostta na "trakiyshtina" sa nalichni i v albanski:

mal=bryag v rumwnski, ako naistina oznachava "rov" (Dacia Malvensis vs. Dacia Ripensis) ima ya v albanski: mal ili mall=planina, sravnete srwbskata duma breg i bwlgarskata duma bryag i "makedonskata" duma breg(=i bryag, i bwrdo, planina)

manz=mlad mwjki kon v rumwnski, mez v albanski (trakiyski bog Mezenai), italianski obache manzo=meso na tele ili tele

modullis ili modulis v dreven glosar, rechnik na albanski rasteniya, mazare=grah v rumwnski=modhulle v albanski

http://www.kroraina.com/thrac_lang/thrac_8.html

"The inscription on the four silver vessels from Duvanli

These vessels together with other artefacts were unearthed from the Bashova mould at the village of Duvanli, Plovdiv district. The inscription consists of eight letters:

Dechev interprets it as a personal name Dadalemes. Such a name, however, is not attested. According to Vl. Georgiev the inscription consists of three words which form a sentence. His interpretation is:

Text: Da, dale me!

Translation: “(You) Land (Demethra) guard (protect, defend) me!”

In support of this reading he cites the correspodent translation of the above phrase into Albanian, which would sound as: Dhem del (zot) mə. The Albanian language, as a successor of the Dacian language, was closely related to Thracian."

Vijte oshte obshtoto na rumwnski i albanski staro ime na bwlgari=schiau, shqaj (latinski sclavus=slavyanin) i

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15343

[Perkūnas]

Spored Vas: "shto" e albanskiyat ezik? Staroiliriyski ili starotrakiyski?

Vsichkite dumi s golyama veroyatnostta na "trakiyshtina" sa nalichni i v albanski:

mal=bryag v rumwnski, ako naistina oznachava "rov" (Dacia Malvensis vs. Dacia Ripensis) ima ya v albanski: mal ili mall=planina, sravnete srwbskata duma breg i bwlgarskata duma bryag i "makedonskata" duma breg(=i bryag, i bwrdo, planina)

manz=mlad mwjki kon v rumwnski, mez v albanski (trakiyski bog Mezenai), italianski obache manzo=meso na tele ili tele

modullis ili modulis v dreven glosar, rechnik na albanski rasteniya, mazare=grah v rumwnski=modhulle v albanski

http://www.kroraina.com/thrac_lang/thrac_8.html

"The inscription on the four silver vessels from Duvanli

These vessels together with other artefacts were unearthed from the Bashova mould at the village of Duvanli, Plovdiv district. The inscription consists of eight letters:

Dechev interprets it as a personal name Dadalemes. Such a name, however, is not attested. According to Vl. Georgiev the inscription consists of three words which form a sentence. His interpretation is:

Text: Da, dale me!

Translation: “(You) Land (Demethra) guard (protect, defend) me!”

In support of this reading he cites the correspodent translation of the above phrase into Albanian, which would sound as: Dhem del (zot) mə. The Albanian language, as a successor of the Dacian language, was closely related to Thracian."

Vijte oshte obshtoto na rumwnski i albanski staro ime na bwlgari=schiau, shqaj (latinski sclavus=slavyanin) i

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15343

Моля пишете на кирилица (модераторе?!!)

Казах, че липсват достатъчно данни за причисляването на албански като наследник на който и да е древен балкански език. И без това сведенията за тези езици (тракийски, дакийски, илирийски, пеонски и.т.н) са изключително оскъдни, понеже остатъци от тези езици са предадени непряко най-вече в гръцки и латински текстове. От запазените двадесетина тракийски или дакийски думи у гръцки автори колко се срещат в албански?

Останалото са палеолингвистични постановки а ла Вл. Георгиев и Н. Йокл, които едва ли могат да бъдат вземани насериозно.

румънското mânz, албанското mes и италианското manzo произлизат от по-старо романско *mandius, както се вижда и от баската заемка mando "катър". очевидно това е доста различно от тракийското Mezenai, каквото и да означава то.

албанското dh произлиза от по-старо dz, както е видно от румънския материал. dhem е звучало като dzem която няма как да се транскрибира на гръцки като da.

Редактирано Октомври 23, 2013 от Perkūnas

[Guest стойчестойчески]

Моля пишете на кирилица (модераторе?!!)

Казах, че липсват достатъчно данни за причисляването на албански като наследник на който и да е древен балкански език. И без това сведенията за тези езици (тракийски, дакийски, илирийски, пеонски и.т.н) са изключително оскъдни, понеже остатъци от тези езици са предадени непряко най-вече в гръцки и латински текстове. От запазените двадесетина тракийски или дакийски думи у гръцки автори колко се срещат в албански?

Останалото са палеолингвистични постановки а ла Вл. Георгиев и Н. Йокл, които едва ли могат да бъдат вземани насериозно.

румънското mânz, албанското mes и италианското manzo произлизат от по-старо романско *mandius, както се вижда и от баската заемка mando "катър". очевидно това е доста различно от тракийското Mezenai, каквото и да означава то.

албанското dh произлиза от по-старо dz, както е видно от румънския материал. dhem е звучало като dzem която няма как да се транскрибира на гръцки като da.

Ne moga da kopira teksta ot kirilizator 2cyr.com chrez Clipboard i da go postavyam tuk zashtoto nastroykite na tozi sayta sa takiva ili na brauzera mi, ne swm specialist po tezi neshta. Molya za izvinyavane i molya moderatora da kopira teksta v 2cyr.com i sled kirilizaciya mu da go postavi tuk.

Spored mene, pochti sigurno e che albanski=novotrakiyski. Koya e pwrvonachalnata forma na *mandius? Spored men mez e pwrvonachalnata forma, zashtoto nyama nazalizaciya. Dumite ne se sreshtat v albanski zashtoto tezi rasteniya sa nepoznati na dneshniya albanski narod, poradi smyanata na mestojivelishteto mu, ot Miziya v Iliriya. Ima izklyuchitelen malwk broy dalmatinski dumi v albanski.

Moje bi vie ste po-golyam ezikoved ot Georgiev?

Ima bukva x v albanski koyato se izgovarya dz, dokolkoto znam dumite s "x" sa stari albanski dumi (chast ot tyah), a ne zaemki ot drugi ezici, taka che staroto albansko proiznoshenie na dh kato dz ne mi se vyarva, vwpreki che az ne swm ezikoved. Siguren li ste za tova staro proiznoshenie? Moje mi sled romanizaciya na chast ot albancite/traki (potomci na koito sa rumwncite) rumwniziranite albanci ne sa mogli da izgovaryat "dh" i sa go zamenili s "dz", sled tova sws "z".

Da razbera i che vie osporvate i nalichite na rumwnizirano naselenie severno ot liniyata na Irechek? Spored mene, rumwncite sa jiveli samo severno ot Dunava, v Miziya (vklyuchitelno Dobrudja) sa jiveli drug vid romanizirani jiteli ot koito albanicte imat chast ot staroromanskite im dumi (druga chast, mnogo dumi sa ot rumwnski, a treta chast, tvwrde malwk broy dumi sa ot dalmatinski). Dumi kato "klisura" vmesto "klusura" ot latinski (in)cludere, rumwnski inchide, po-staro inclyide (arumwnski ezik ima po-starata forma na dumata) i Rusalii ot latinski Rosalia s neudaren o>u i s mejduglasen "s" vmesto "z" kakto v rumwnski ezik sa spored men dokazatelstva na stari rumwnski zaemki. O>u e osovbeno dobre zapazen v arumwnski i portugalski ezici no ima go i v rumwnski v po-malka stepen, a mejduglasen "s" vmesto "z" ima samo v spanski i rumwnski (veroyatno i aromwnski, meglenovlashki i istrovlashki) ezici, v italianski, frenski i portugalski se proiznasya "z".

[Perkūnas]

Ne moga da kopira teksta ot kirilizator 2cyr.com chrez Clipboard i da go postavyam tuk zashtoto nastroykite na tozi sayta sa takiva ili na brauzera mi, ne swm specialist po tezi neshta. Molya za izvinyavane i molya moderatora da kopira teksta v 2cyr.com i sled kirilizaciya mu da go postavi tuk.

Spored mene, pochti sigurno e che albanski=novotrakiyski. Koya e pwrvonachalnata forma na *mandius? Spored men mez e pwrvonachalnata forma, zashtoto nyama nazalizaciya. Dumite ne se sreshtat v albanski zashtoto tezi rasteniya sa nepoznati na dneshniya albanski narod, poradi smyanata na mestojivelishteto mu, ot Miziya v Iliriya. Ima izklyuchitelen malwk broy dalmatinski dumi v albanski.

Moje bi vie ste po-golyam ezikoved ot Georgiev?

Ima bukva x v albanski koyato se izgovarya dz, dokolkoto znam dumite s "x" sa stari albanski dumi (chast ot tyah), a ne zaemki ot drugi ezici, taka che staroto albansko proiznoshenie na dh kato dz ne mi se vyarva, vwpreki che az ne swm ezikoved. Siguren li ste za tova staro proiznoshenie? Moje mi sled romanizaciya na chast ot albancite/traki (potomci na koito sa rumwncite) rumwniziranite albanci ne sa mogli da izgovaryat "dh" i sa go zamenili s "dz", sled tova sws "z".

Da razbera i che vie osporvate i nalichite na rumwnizirano naselenie severno ot liniyata na Irechek? Spored mene, rumwncite sa jiveli samo severno ot Dunava, v Miziya (vklyuchitelno Dobrudja) sa jiveli drug vid romanizirani jiteli ot koito albanicte imat chast ot staroromanskite im dumi (druga chast, mnogo dumi sa ot rumwnski, a treta chast, tvwrde malwk broy dumi sa ot dalmatinski). Dumi kato "klisura" vmesto "klusura" ot latinski (in)cludere, rumwnski inchide, po-staro inclyide (arumwnski ezik ima po-starata forma na dumata) i Rusalii ot latinski Rosalia s neudaren o>u i s mejduglasen "s" vmesto "z" kakto v rumwnski ezik sa spored men dokazatelstva na stari rumwnski zaemki. O>u e osovbeno dobre zapazen v arumwnski i portugalski ezici no ima go i v rumwnski v po-malka stepen, a mejduglasen "s" vmesto "z" ima samo v spanski i rumwnski (veroyatno i aromwnski, meglenovlashki i istrovlashki) ezici, v italianski, frenski i portugalski se proiznasya "z".

В стандартния албански (тоски говор) назализацията е изчезнала. В други говори се произнася ме^нс. както пес "5" се произнася и като пе^нс.

По второто - може да проверите в някоя историческа граматика на албанския език, на руски език има такива на Десницкая или Орел.

старото албанско ч е станало съвременно s.

старото албанско дж е станало z.

албанското sorre е звучало някога като чора, откъдето е румънското чоара "гарга".

латинското radius (в къснолатински раджу > итал. raggio) е дало съвременното албанско rreze "лъч"

старото албанско дз е станало dh.

старото албанско ц е станало th.

албанското modhulle е звучало като мадзуле, откъдето е румънското мазъре и арумънското мадзъре "грах" .

съвременните албански ч и ц, дж и дз, са се развили вторично от съчетания т + (гласна) + ш, т + (гласна) + с, д + (гласна) + ж, д + (гласна) + з при изпадане на гласната или са проникнали заедно със славянски или турски думи.

Не, аз твърдя, че линията Иречек изобщо не може да се ползва като ориентир, тъй като безспорно на юг от нея се намират географски названия (примерно град Бер в Македония), които са дошли в български от романски (Beria), а не от гръцки уста (Veria).

[Guest стойчестойчески]

В стандартния албански (тоски говор) назализацията е изчезнала. В други говори се произнася ме^нс. както пес "5" се произнася и като пе^нс.

По второто - може да проверите в някоя историческа граматика на албанския език, на руски език има такива на Десницкая или Орел.

старото албанско ч е станало съвременно s.

старото албанско дж е станало z.

албанското sorre е звучало някога като чора, откъдето е румънското чоара "гарга".

латинското radius (в къснолатински раджу > итал. raggio) е дало съвременното албанско rreze "лъч"

старото албанско дз е станало dh.

старото албанско ц е станало th.

албанското modhulle е звучало като мадзуле, откъдето е румънското мазъре и арумънското мадзъре "грах" .

съвременните албански ч и ц, дж и дз, са се развили вторично от съчетания т + (гласна) + ш, т + (гласна) + с, д + (гласна) + ж, д + (гласна) + з при изпадане на гласната или са проникнали заедно със славянски или турски думи.

Не, аз твърдя, че линията Иречек изобщо не може да се ползва като ориентир, тъй като безспорно на юг от нея се намират географски названия (примерно град Бер в Македония), които са дошли в български от романски (Beria), а не от гръцки уста (Veria).

Вижте файла моля

Albanski.com.txt

Редактирано Октомври 25, 2013 от стойчестойчески

[Guest стойчестойчески]

Вижте файла моля

Моля за извинение но просто не мога да се свикна така лесно да пиша пряко чрез клавиатура на кирилица.

1. Тогава защо албански тхумбулл е румънски съмбуре а не цъмбуре а албански гардх е румънски гард а не гарз?

2. Берия=Бер не е ли същото като Месембрия=Несебър?

3. Далматинкси език не е част от Балканшпрахбунд, румънски, аромунски и т.н. са

4. гарван и гълъб славянски и индоевропейски думи ли са? Защото ако гарван е от латински корбус, това означава че романският език в Мизия имаше корв или карв вместо румънски корб

[Guest стойчестойчески]

Още нещо: 1. ако наистина Карвунска (хора) има връзка с румънска дума кърбуне (де пъмынт)=(земни) въглища защото хората тама се занимавали с производството на такива въглища (румънската историграфия каже това), то защо не се е наричала страната Карбунска хора. Може би понеже в средногръцки вече нямаше "б" и "мп"=б още не беше ввъзникнал. Защо обаче столетие по-късно има Томпбротитзас=Добротица а не Товротитзас?
2. албански брадх, гардх=румънски брад, гард а не *браз, гарз.

[Atom]

Карвунска хора идва директно от гръцки - κάρβουνο, а не от румънски.

Освен Месембрия в южна България има Боруй (Берое), а не Верея (Стара Загора)

Ибър и Хеброс, а не Еврос - р.Марица

Пловдив, а не Филипопол и т.н.

Т.е. наистина линията Иречек е доста условна. На север има надписи на гръцки, а на юг заемки от романски.

Редактирано Октомври 28, 2013 от Atom

[Guest стойчестойчески]

В румънски кърбуне=въглища има ударение на втората сричка, не на първата като тази гръцка дума. Обаче защо Карвуна а не Карвона (латински карбо, карбонис=въглища)? И защо не Кармпуна която да се произнесе "карбуна" а не "карвуна"? Вижте Томпротитзас приблизително столетие по-късно която се произнася Тобротицас, а не Товротитзас с произношение Товротицас. Далматински език не е част от Балканшпрахбунда, като румънски, аромунски, български (включително торлашки), албански. Новогръцки и сръбски имат малко общо с Балканшпрахбунда. Важни са и общите на румънски и албански славянски, староромански/латински, старо- и средногръцки заемки, например кокош=петел, котец=кокошарник, крап=шаран (вижте разликата между албанската/румънска дума с славянски произход и българската).

[Atom]

В румънски кърбуне=въглища има ударение на втората сричка, не на първата като тази гръцка дума. Обаче защо Карвуна а не Карвона (латински карбо, карбонис=въглища)? И защо не Кармпуна която да се произнесе "карбуна" а не "карвуна"? Вижте Томпротитзас приблизително столетие по-късно която се произнася Тобротицас, а не Товротитзас с произношение Товротицас. Далматински език не е част от Балканшпрахбунда, като румънски, аромунски, български (включително торлашки), албански. Новогръцки и сръбски имат малко общо с Балканшпрахбунда. Важни са и общите на румънски и албански славянски, староромански/латински, старо- и средногръцки заемки, например кокош=петел, котец=кокошарник, крап=шаран (вижте разликата между албанската/румънска дума с славянски произход и българската).

Има диалекти в гръцкия където ударението е на втората сричка.

КарвУна, защото в гръцки е У (ου), а не О

Томпротитзас e нова дума и по това време вече има МП - Б

Карвуна е стара дума и при нея няма от къде да дойде МП-то. Трансформацията Б -> В е станала на един по-ранен етап и думата си остава в гръцкия език с В, независимо, че идва време в което гърците могат пак да произнасят Б. По същия начин имаме Вулгарос и Вулгария, а не Мпулгарос и Мпулгария, Велигради, а не Мпелигради (Белград) и т.н., Т.е. няма обратна трансформация В - МП. В новите думи е различно - имаме Μπετον (Бетон), а не Ветон (думата е късна заемка).

Редактирано Октомври 29, 2013 от Atom

[Guest стойчестойчески]

Румънска дума е кърбуне от карбо, карбонис, удареният "о" в назално положение, пред "м" или "н">"у", също като в неударено положение. В арумънски език този фонетичен закон важи във всичките стари наследени от латински думи, но в румънски език има много изключения, плюс в новите заемки, независимо дали са романски или не, законът не ваажа повече, което е друга разлика от арумънски език. Да разбера тогава че Карвуна идва от румънска Кърбуна?
Много интересна статия от румънец за албано-румънските езикови отношения. Ако далматински език като романски език има илирийски като субстратум и албански=новоилирийски и е част от Балканшпрахбунд-а, защо далматински не е част оф Балканшпрахбунд-а а само албански, румънски, аромунски, мегленовлашки, истровлашки и български (включително македонски, горански, торлашки, шопски и т.н.)? Сръбски без торлашки и новогръцки (и старогръцки) имат малко общо с БСБ-а.

https://www.facebook.com/note.php?note_id=229309630419924

Гарван от латински корбус ли идва? Румънска дума е корб, а не корв

[Perkūnas]

Моля за извинение но просто не мога да се свикна така лесно да пиша пряко чрез клавиатура на кирилица.

1. Тогава защо албански тхумбулл е румънски съмбуре а не цъмбуре а албански гардх е румънски гард а не гарз?

може би защото на румънски съмбуре се е сближила със съмънца?

съчетанието rd дава в албански rdh. примерите са много. затова в румънски има гард, както е било в староалбански.

2. Берия=Бер не е ли същото като Месембрия=Несебър?

3. Далматинкси език не е част от Балканшпрахбунд, румънски, аромунски и т.н. са

4. гарван и гълъб славянски и индоевропейски думи ли са? Защото ако гарван е от латински корбус, това означава че романският език в Мизия имаше корв или карв вместо румънски корб

гарван не е от латински.

Карвуна е кирилска транскрипция на гръцкото название, което е заето пък от латински много по-рано.

моля, престанете с този илирийски. казах, че от този език/езици е известно твърде малко, за да правят каквито и да е заключения или връзки с албанския.

[Guest стойчестойчески]

може би защото на румънски съмбуре се е сближила със съмънца?

съчетанието rd дава в албански rdh. примерите са много. затова в румънски има гард, както е било в староалбански.

Не мисля, в румънски има и цыцъ. Има слбснска дума удхе=румънски урдъ. Има румънска дума брад, а не *браз от албански брадх.

Моля прочете насочената от мене румънска статия ако говорите румънски или поне Гугъл-превода. Почти сигурно е че албански=новотракийски.

https://www.facebook.com/note.php?note_id=229309630419924

Много интересна статия от румънец за албано-румънските езикови отношения. Ако далматински език като романски език има илирийски като субстратум и албански=новоилирийски и е част от Балканшпрахбунд-а, защо далматински не е част оф Балканшпрахбунд-а а само албански, румънски, аромунски, мегленовлашки, истровлашки и български (включително македонски, горански, торлашки, шопски и т.н.)? Сръбски без торлашки и новогръцки (и старогръцки) имат малко общо с БСБ-а.

Далматински език не е част от Балканшпрахбунда, като румънски, аромунски, български (включително торлашки), албански. Новогръцки и сръбски имат малко общо с Балканшпрахбунда. Важни са и общите на румънски и албански славянски, староромански/латински, старо- и средногръцки заемки, например кокош=петел, котец=кокошарник, крап=шаран (вижте разликата между албанската/румънска дума с славянски произход и българската).

Редактирано Ноември 4, 2013 от стойчестойчески

[Guest стойчестойчески]

Много интересни и решителни въпроса на тракийщината на албански език са и калкираните състевени/сложни съюзи, предлози, наречия и местоимения в румънски, български (включително македонски, шопо-торлашки и горански), албански, аромунски, мегленовлахки и истровлашки. Например: понякога=кытеодатъ (румънски)=по+някога=кыте+одатъ. Одатъ означава някога а "кыте"=зенско множествено число на "кыт"=колко но се използва и в смисъл на български "по"=кыте 3=по 3
Всички имат по 3 книги=Toti au cate 3 carti
Друг пример сръбски "будучйи що"=румънски "фииндкъ"=фиинд (герундий на "а фи"=съм)+"къ"=съюз "че", сръбски "що").
Такива пример изобилстват в албански спрямо румънски
Има и калкирани бъдещи времена на изявително наклонение, условни времена на условното наклонение и на подчинено наклонение(конюнктив, субюнктив). Например румънските времена на тези три времена са калкирани от български и сръбкси или/и обратно, особено миналите времена на условното и подчинено наклонение в румънски изглежда да са калкирани от сръбски а бъдещите времена имат подобно или идентично образуване в румънски, албански и български (по-малка подобност с сръбските, гръцките и чакавски "диалекти" на сърбохърватски език/щокавица/щакавица)

Редактирано Ноември 10, 2013 от стойчестойчески

[Guest стойчестойчески]

Тези съставени наречия, съюзи, предлози и местоимения не са образувани по латински образец, някои от тях са трако-албански калкове, други са славянски калкове в румънски. Това важи и за образеца на образуване на съставените времена на различните наклонения.

Други славянски думи са латински калкове чрез румънски, аромунски или другия романски език които се намираше геограгически между румънски, аромунски и далматински, език от когото албански език има няколко думи. Например "срещу" от шрещам, вижте португалски контра (=против) и енконтрар (срещам).

[Guest стойчестойчески]

1. Склонените форми на съществителните имена имат неподвижимо ударение в албански и румънски език за разлика от спрежените форми на глаголите, които в румънски имат подвижимо ударение а в албански неподвижимо. Това е карал някой западен езиковед да каже че румънски език е говорен от албано-траки романски език (поради ударенията на формите на съществителните имена)
2. Кайкавските "диалекти" на сърбохърватски език (всъщност словенски диалекти) нямат нищо (почти нищо?) общо с езиците на Шпрахбунд-а, чакавските "диалекти" имат твърде малко а (щокавските диалекти на) сърбохърватски език малко повече от чакавските. Щакавица има и изключително малко далматинско (само речниково?) влияние, чакавските повече. Не знам за словенски език и кайкавските "диалекти" на сърбохърватския език.
3. Миналото време "футурум ексактум" (=предварително бъдеще) на изявително наклонение, миналото време на условното наклонение и диалектната форма на плусквамперфект (=минало предварително) в румънски са образувани по сръвски модел (в български няма миналото време на условно наклонение).
Например "я сам био дао"=яз бях дал в диалектален румънски е "ам фост дат", от "ам фост"=био сам=бях бил (правилно румънски "дъдусем").
4. "Се разбира" вместо "разбира се", формите като "имам (на)правено" са аромунско влияние в македонските диалекти="се ынцеледже", "ам фъкут" от "ам" (=имам) и "фъкут"=(на)правен.

[Guest стойчестойчески]

1. Далматинското влияние в щокавица, чакавица и словено-"хървато"кайкавските "говори" на сърбохърватски език (твърде малко влияние, нещо по-голямо в чакавски (?) отколкото в щокавски (за словено-кайкавски не знам). Това е само речниково влияние, не и граматично и фонетично/фонолегическо. Илирийско влияние в сърбохърватски език, доколкото знам, почти няма а тракийското и/или балканосъюзническо го има, според мен, само благодарение на българското влияние (румънско граматично и фонетично влияние в сърбохърватски език няма).

2. Друго интересно нешот е това че румънски език е по-приличен с италиански език отколкото с далматинския, това означава че или те са се разделили твърде рано или че между териториите им имаше друг посредничен романски език, нещо което е потвърдено от многобройни романски думи в албански език, които не са влезли нито из румънски, аромунски, мегленовлашки, нито из далматински.

[Guest стойчестойчески]

Кога се появяват първо балканшпрахбунд-ските черти в старо- и или среднобългарски паметници? Първите старобългарски паметници нямаше как да имат тракийски и/или илирийски черти/влияния защото
1. солунският кирилометодиев диалект имаше като субстратен език (старо)македонски език (който според мен беше бил дорийски гръцки диалект а не отделен език)
2. през 9 век когато се кодифицира старобългарският населението на Егейска Македония вече е гърцизирано (ако не беше гърцки от започването на съществуването му)
Защото обаче не се проявяват балканшпрахбунд-ски черти старите (10-11 век и после) старобългарски паметници от Мизия, Тракия, Пиринска "Македония" (=Пиринска Тракия), източен БЮРМ=бивши тракийски територии или илирийски черти в първите старобългарски паметници от западен БЮРМ, Сърбия, Черна Гора=бивши илирийски територии?
Как се обясняват тогава нероманските, неславянски балканшпрахбунд-ските черти на румънски, новобългарски език които са общи и с албански език?

[Perkūnas]

Тези съставени наречия, съюзи, предлози и местоимения не са образувани по латински образец, някои от тях са трако-албански калкове, други са славянски калкове в румънски. Това важи и за образеца на образуване на съставените времена на различните наклонения.

Други славянски думи са латински калкове чрез румънски, аромунски или другия романски език които се намираше геограгически между румънски, аромунски и далматински, език от когото албански език има няколко думи. Например "срещу" от шрещам, вижте португалски контра (=против) и енконтрар (срещам).

В кои други романски езици служебните части на речта са по латински образец?!?

В нито един!

Латинските служебните части на речта са почти напълно заменени от нови служебни части.

За ударението при глагола - ами че и в италиански то е подвижно. Това сигурно означава, че италианците са романизирани албано-трако-илирийци?!

Можете ли да определите какво точно се има предвид под "балканшпрахбунд-ските черти в старо- и или среднобългарски паметници"?!!

Редактирано Ноември 20, 2013 от Perkūnas