За балканския езиков съюз (Balkansprachbund)

[дсмп]

И трите румънски глагола съдържат един и същи латински корен

culege < лат colligo = con-lego,

alege < лат eligo = e-lego

înțelege < лат intellego = inter-lego

в случая има пълно смислово и морфологично припокриване между български и румънски.

Това означава че през времето когато думата "разбирам" (="разумем") се появява в бг. език, по-моему, по къснолатински или староромански (не непременно старорумънски, понеже може да е станала дума за общия на румънски, аромунски, мегленовлашки и истровлашки праезик - който аз наричам източноромански за разлика от западноромански - общия праъезик на руманшки/реторомански, лаДински/"ретолаТински" и фриулански; но може да е станала дума и на бившия, отдавна изчезналия "междуезик" - междинен език - на източноромански, (старо)далматински и (старо)италиански) образец, романскоезичните все още съзнават че трите по-горе написани глаголи са етимологично сродни, са от същия корен и имат смислова връзка помежду си.

Доколкото ми е известно само в новобг. (и източно- и западно- , "мк език") език няма "разумем/разумея", а само "разбирам", за разлика от старобългарски. Във всичките останали слав. езици няма "разбирам" а само другия. А в среднобългарски?

Носовото "ъ" (рум. "Дымбовица" идва от "Дъбовица" с носово "ъ") през кой интервал от време съществува? Старобг. има само носови "о" и "е".

[дсмп]

И трите румънски глагола съдържат един и същи латински корен

culege < лат colligo = con-lego,

alege < лат eligo = e-lego

înțelege < лат intellego = inter-lego

в случая има пълно смислово и морфологично припокриване между български и румънски.

ku = unde = къде

kudo = oriunde = (на)всякъде

do <= dua; duhet = искам, желая, ща; трябва (duhet = страдателен или възвратен или страдателно-възвратен залог на "dua")

ori (<= or <= vor) <= *vori <= lat. volere

ei o® sa fie = те ще бъдат

ei vor sa fie = те искат да бъдат

kur = cand = кога

kurdo = oricand = всякога, винаги

gjithnjë = (in)totdeauna = (in) tot DE-a una = всякога, винаги

gjith = tot, totul = все, всичко

një = un, o (<= una) = един, една, едно

само че рум. има и "de" = предлог "от"

От всичко това излиза че албански = новотракийски защото тези служебни румънски думи не ги има и в латински, и в западните романски езици, и в славянските езици (много от тях не ги има и в българси език), те са калкирани по староалбански (тракийски) образец с романски материал.

Освен това в фригийски език е имало дума бекос = хляб (споменава се в гръцки текст, затова има окончание "-ос"), албански bukë.

Много учени смятат фригийски за много шоден и сроден с тракийския.

[дсмп]

Това означава че през времето когато думата "разбирам" (="разумем") се появява в бг. език, по-моему, по къснолатински или староромански (не непременно старорумънски, понеже може да е станала дума за общия на румънски, аромунски, мегленовлашки и истровлашки праезик - който аз наричам източноромански за разлика от западноромански - общия праъезик на руманшки/реторомански, лаДински/"ретолаТински" и фриулански; но може да е станала дума и на бившия, отдавна изчезналия "междуезик" - междинен език - на източноромански, (старо)далматински и (старо)италиански) образец, романскоезичните все още съзнават че трите по-горе написани глаголи са етимологично сродни, са от същия корен и имат смислова връзка помежду си.

Доколкото ми е известно само в новобг. (и източно- и западно- , "мк език") език няма "разумем/разумея", а само "разбирам", за разлика от старобългарски. Във всичките останали слав. езици няма "разбирам" а само другия. А в среднобългарски?

Носовото "ъ" (рум. "Дымбовица" идва от "Дъбовица" с носово "ъ") през кой интервал от време съществува? Старобг. има само носови "о" и "е".

Защо има в румънски бг. думи с рефлекс на носово "о" но и "ъ" (носово "ъ" предполагам че е по-късен от носово "о")?

Има ли този юс отразен и като "о" и/или "ъ" без носов рефлекс?

Например има добитОк (добитък, с ударение на последната сричка).

Кога възниква глаголът "разбирам" (със смисъл "разумея") в български език? Защото тогава все още имаше голямо романско население която усещаше че alege, culege, intelege са сродни.

Защо я няма в старобългарски (със смисъл "разумея"), въпреки че има латински или инако(ранно)романски думи (далматински или от изчезналия романски език, междинен между далматински, източноромански ("прарумънски" според рум. "езиковеди и италиански)?

По-късен контакт между бг и румънци?

cu toate ca = megjithëse = въпреки че

cu = me = с

toate = gjithë = всички

ca = se = че

cu toate (eforturile) = me gjithë... = при все (усилия)

Редактирано Юли 30, 2014 от дсмп

[дсмп]

И, нали (на+ли), дали (да+ли), или (и+ли) вс. рум. оаре, орь

оаре? = ли? (въпросообразуваща частица, незадължителна в румънски)

орь = или (=и + ли?)

румънските думи би могли да се свържат и с "оаръ" (множествено число "орь": прима оаръ, а доуа оаръ - първи път, втори път; де треи орь - три пъти, трикратно. Казват че "оаре" идва от латинска дума "волет" (той/тя иска) и се дава за сравнение и албанската дума валлъ а за "оаръ" твърдят че дошла от латинска "хора" от която има в румънски и "оръ" (=час; множествено число "оре") като заемка и неологизъм.

понякога; (той вземе по нещо...) = кытеодатъ; (ел я кыте чева...)
по нещо = къте чева = малко (от общото количество)
нещо = чева
по 3 = къте 3
понякога = кътеодатъ
някога = одатъ = някъде в миналото или в бъдещето

Дава по 3 мобилни телефони... = дъ кыте трей телефоане мобиле...

[дсмп]

"Македонската" дума "дека" славянска ли е?
Знам дека... = знам че =(румънски) щиу къ
На румънски има "къ" = че а има и "дакъ" които се съставяло от предлога "де" и съюза "къ" => декъ => деакъ (с дифтонг "еа", в български го няма и може да бъде представен от български дифтонг "я") => дакъ
Ако е така значи "македонската" дума е романска.

[дсмп]

"Дакъ" не значи "че" в румънски, а "ако" но рум. "дакъ" може да означи и "дали"
не знам дали = рум. ну щиу дакъ (както в английски)
Как се стига от румънската дума "дакъ" до "македонската" "дека" (или обратно)
"мк": мажот кой/що таму седи
бг: мъжът който седи там (може и "там седи"?)
рум: бърбатул каре/че шаде аколо
1. => "мк" що = бг. който, която, което, които = рум. каре/че
"мк" Що правиш тука = бг. Какво (може и "що" но остаряло, диалектно или разговорно или народно) правиш тук(а) = рум. Че фачь аичь?
"мк": не знам що да им кажам = бг. не знам какво да им кажа = рум. ну щиу че съ ле спун
2. => "мк" що = бг. какво = рум. че
"мк" ме радува що = бг. радва ме че = рум. мъ букуръ къ
3. => "мк" що = бг. че = рум. къ
"мк" знам дека = бг. знам че = рум. щиу къ
4. => "мк" дека = бг. че = рум. къ
3. + 4. => "мк" що + дека = бг. че = рум. къ
каре = неизменяемо по род и число в именително и винително падеж местоимение (в родителен и дателен падежи има и число и род) =
кой(то)
че = какво когато се използва самостоятелно "какво" (с въпросително и относително значение); когато се използва с прилагателно значение "кой, коя, кое, кои" и "какъв", "каква", "какво", "какви" (също с въпросително и относително значение)

[Rogi]

Имам един, малко страничен въпрос. Как е правилно - Цезар или Кесар? Как трябва да се пише и произнася (на български) каруца? Или е кару(ч)ка?

Дали не става дума за изгубване в превода от латински-гръцки-славянски?

[monte christo]

Както се казва, запаметил съм като папагал следното:

на античен латински език = Кайсар

на средновековен латински език ===> Цезар

на кини диалекта и на средновековен гръцки език, т.е. ромайки ===> Кесар

За каруцата пък въобще си нямам идея що за транскрибиране и транслитерации (ще) се използват

[Rogi]

Питам, защото ето, какво излиза: Gaius Iulius Caesar. Първо - българската езикова норма - Гай Юлий ЦЕЗАР. Някой знае ли, как е бил римския изговор, Юлий или Юлиус? Второ - Кайсер равнява ли се на КайЗер? Трето - англосаксите го произнасят "Сизар", демек латинско "С" става на българското Съ, а латинско "S" се превръща на българско Зъ, равно на германското "Z". Четвърто - OCTAVIANVS е Август, т.е. Октавиян, или Октавианус, според теб "С" е българско "К". Според най-старите римски надписи, буквата "К" липсва, тоест се ползва "С". "Z" - зета се въвежда също късно. Пето - интересно ми е латинската "carvca", как е останала в нашия език, като "каруца"? Шесто, за кайзера - кайсер вече питах, но отде са се взели при нас "Кесаревото - кесарю", "Кесаря Варда" и пр.? За ромейското изписване и изговаряне разбрах, това ми е част от поантата.

ПП - да зачекнем ли темата за Ахелой?

ППП Цезар не е Цезариус, защото е нещо като прозвище, първоначално, което според римляните на даден етап става част от името, но според разни хора е означавало "Космат" или с много гъста коса!? А сега де?! Как се връзва косайр с коса? Този ми въпрос възникна, докато четях темата със стриганите и нестриганите, оттатък и отсам Дунава.

Редактирано Септември 3, 2014 от Rogi

[Last roman]

Като за начало - сегашното 'Цезар' на старолатински се е произнасяло като Кайсар, демек швабите са най-близко, за разлика от деградиралите италианци, които му викат 'Чезаре'. Юлиус си е ясно, че е изговаряло по същия начин /даже може би е било Июлиус, зависи от ударението/. За Октавианус - 'тхе сейм'. К-то в латинския е средновековна вметка, също като J. Кесаревото - кесарю е гръцка заемка, наложено покрай евангелията. Питай съответния преподавател по гръцки да ти обясни как се произнася Цезар на този език. 'Carruca' си е латинска дума и е останала в нашия език също като porta и ред други.

'Цезар' е прякор /нещо като римска фамилия - имах тема за римските имена из форума/. По-късно прякорът започва да се унаследява от владетелите, непринадлежащи към Юлиево-Клавдиевата династия /тук също навремето имахме дискусия по този въпрос/ и с времето се трансформира в наследствена титла, също като 'император' и 'Август'.

Редактирано Септември 3, 2014 от Last roman

[Perkūnas]

каре = неизменяемо по род и число в именително и винително падеж местоимение (в родителен и дателен падежи има и число и род) =

кой(то)

че = какво когато се използва самостоятелно "какво" (с въпросително и относително значение); когато се използва с прилагателно значение "кой, коя, кое, кои" и "какъв", "каква", "какво", "какви" (също с въпросително и относително значение)

Това са 100%-ви романизми:

care = qualis, итал. quale "кой/я/е/(то)"

ce = quem, итал. che "какво, кой, какъв"

[дсмп]

Това са 100%-ви романизми:

care = qualis, итал. quale "кой/я/е/(то)"

ce = quem, итал. che "какво, кой, какъв"

Знам но аз говоря за аналогиите на румънски с български и за различията на български с македонски в този случай (и с останалите славянски езици, не че "македонски" е език)

"мк" що + дека = бг. че = рум. къ

В случая и двете "македонски" думи съответват на същата българска/румънска.

[monte christo]

Второ - Кайсер равнява ли се на КайЗер?

...

ППП Цезар не е Цезариус, защото е нещо като прозвище, първоначално, което според римляните на даден етап става част от името, но според разни хора е означавало "Космат" или с много гъста коса!? А сега де?! Как се връзва косайр с коса? Този ми въпрос възникна, докато четях темата със стриганите и нестриганите, оттатък и отсам Дунава.

Да, през средните векове (пък и досега) само германците произнасят все още правилно името - Кайзер (и от там, естествено, се разбира, че иде реч за императорът на Свещената Римска империя, т.е. на Запада).

Гай Юлий (Цезар) е получил ник-нейма си заради плешивата тиква, нали така? Или греша нещо? Римляните винаги са били ироничо-заядливи, не само в антично време, но дори и през Средновековието. Хиподромът в Константинопол е бил свидетел на какво ли не...

Обаче за каруцата въобще не бях се замислял. Абе... кой каквото ще да говори, но романизирани по Балканите си е имало и след средата на VII век, и то множко. Колкото и да са ги избили и отвлекли по Панония - "има крушка опашка" Да не вземат те да излязат повече от славяните, че тогаз да видиш как се пренаписват истории

[Last roman]

Цялото родословие на Гай Юлий носи когномена Цезар /демек прякора, равнозначен на нашата фамилия/. По темата за римските имена:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16984&hl=

Редактирано Септември 4, 2014 от Last roman

[FairOaks]

Досежно „каруца“: В БЕР пишет, че ест от "carozza", производно от "caro". Следователно: „каро“ или „кароца“, или направо „кар“ (от латинщината "carrus"); обаче най-добре би било да се пишет или кажет „теляга“/„телега“ (идаще от староблъгарщината тєлѣга). („Талига“ ест опростачено слово.)

Редактирано Септември 4, 2014 от FairOaks

[Last roman]

http://roman_law_la_ru.academic.ru/1149/carruca

[дсмп]

http://roman_law_la_ru.academic.ru/1149/carruca

"карам" славянска дума ли е? Според мен, идва от румънска или друг романски език " а къра " - возя, превозвам, "кар" = воз, "къруцъ" = каруца, по-малък воз. Може би "а къра" е калкиране по славянски образец "воз" - "возя" а "карам" е земка от романски език, може би от "а къра", "накарвам", "вкарвам" излгеждат да имат същото индоевропейско отношение към "карам" в английски и български но в румънски значенията "накарвам" и "вкарвам" са загубени.

to DRIVE карам

to DRIVE a knife, a nail вкарвам (нож, гвоздей и пр.)

to DRIVE someone mad подлудявам някого, накарвам някого да стане луд

to DRIVE someone wild вбесявам някого, накарвам някого да стане бяс

[БатеВаньо]

А "сигурно и макар че", не са славянски нали? И откога ги има в бг. език.

[FairOaks]

А "сигурно и макар че", не са славянски нали? И откога ги има в бг. език.

„Сигурно“ — румънщина (от латинское securus). Погледнете тожде sine cura.

„Макар“ (че/да) — някакова среднегръкщина. Съществуят доситъчно съответи блъгарски, най-известните измежду които сът „при все (че/да*)“, „ако и (да)“ и „въпреки (че/да*)“. (Отбелязаните чрез дзвездичка се ползуят къде по-нарядко, нежели ония без.)

Предполагам, ширят се неправомерно в блъгарският език обе от, да речем, няколико сътолетия.

Редактирано Септември 6, 2014 от FairOaks

[Atom]

σίγουρος < средновековен σιγούρος < σεγούρος < венец. seguro < лат. securus

μακάρι - From Byzantine Greek μακάριον, from Ancient Greek μακάριος (makários)

[дсмп]

σίγουρος < средновековен σιγούρος < σεγούρος < венец. seguro < лат. securus

μακάρι - From Byzantine Greek μακάριον, from Ancient Greek μακάριος (makários)

Нещо за мегленовлашки език от Балканшпрахбунда-а:

ръка се казва "мона", румънски "мынъ", според мен, тук има влияние на българските говори в област Меглен/Моглен

например Моглен = ИНБ (източноновобългарски) Мъглен

ИНБ мъгла = румънски мыглъ

=> мегленобългарски "о" = ИНБ "ъ" = румънски "ы" = мегленовлашки " о "

а и неудареното " ъ " от румънски се произнася като по мегленобългарските говори "а"

макар - румъ. мъкар; има няколко предложения за произход: новогръцки макари от макариос (щастлив), сравн. с итал. магари, староиспански (10. век) магер, турски (или кумански???) магар; алб, бг, щакво-щокавски (сърбо-хърватски), словенски макар, от персийски магар; ма = не, агар = един път. Италианска дума идва от гръцки, персийският произход изглежда да е отхвърлен напоследък.

В новогръцки и италиански имаше и макари и магари, сега само макари в гръцки и магари в италиански.

сигурен - от новогръцки, от венециански диалект на италиански език (венециански език?) сегуро от латински секурус, италиански (стандартно) сигуро.

[дсмп]

Ако не са чисто славянизми или индоевропеизми "има" (=съществува(т)) и седмица са латинизми или романизми ("ай" на испански, "а" на португалски = той/тя има но и съществува(т), предполагам че идва от "Бог има", значи съществува(т)). Седмица идва от седем, както в латински септимана (=седмица), септем (=седем).
Тази употреба на "има" а, може би, и тройниат показателно местоимение (той, оной, овой) са от романския език които се е говорило някога между далматински и "прарумънски" (общ праезик на румънски, аромунски, мегленовлашки и истровлашки). Тройно показателно местоимение има и в испански, португалски, каталански, "галициански език", може би и в провансалски език в южна Франция (изглежда обаче да е резултат на иберийско или келтийско влияние, така че може би става дума за съвпадение, но може и да е резултат на колонизиране с латиноезични войници от Хиспаниа).

[nik1]

σίγουρος < средновековен σιγούρος < σεγούρος < венец. seguro < лат. securus

Sure!

From Middle English sure, sur, from Middle French sur, from Old French seür, from Latin sēcūrus (“secure”, literally“carefree”), from se (“apart”) + cura (“care”)

[дсмп]

немски Zaun (ограда на двор) = рум. gard от алб. gardh етимологично е същата дума с нидерландски tuin градина, рум. grădină от среднобг. (старобг.?) градина, англ. garden, немски Garten и с англ. town (град)

[nik1]

немски Zaun (ограда на двор) = рум. gard от алб. gardh етимологично е същата дума с нидерландски tuin градина, рум. grădină от среднобг. (старобг.?) градина, англ. garden, немски Garten и с англ. town (град)

Ако се вярва на написаното по-долу в речника, френската дума за "градина, оградено място" произхожда от вулгарнолатинския израз ("латинско-германски, т.е "латино-франкски") "hortus gardinius", а английската дума за градина garden е с френски произход.

/Тъй като във френския език се запазва само германската "по произход" част на израза, то и в английския се заема тази германска по произход част от израза/

Що се отнася до town, неговият/нейният (на думата) произход е различен от произхода на gard, gadth и другите

town

town (n.) Old English tun "enclosure, garden, field, yard; farm, manor; homestead, dwelling house, mansion;" later "group of houses, village, farm," from Proto-Germanic *tunaz, *tunan "fortified place" (cognates: Old Saxon, Old Norse, Old Frisian tun "fence, hedge," Middle Dutch tuun"fence," Dutch tuin "garden," Old High German zun, German Zaun "fence, hedge"), an early borrowing from Celtic *dunon "hill, hill-fort" (cognates: Old Irish dun, Welsh din "fortress, fortified place, camp," dinas "city," Gaulish-Latin -dunum in place names), from PIE *dhu-no-"enclosed, fortified place, hill-fort," from root *dheue- "to close, finish, come full circle" (see down (n.2)).

Meaning "inhabited place larger than a village" (mid-12c.) arose after the Norman conquest from the use of this word to correspond to French ville. The modern word is partially a generic term, applicable to cities of great size as well as places intermediate between a city and a village; such use is unusual, the only parallel is perhaps Latin oppidium, which occasionally was applied even to Rome or Athens (each of which was more properly an urbs).

garden, yard

garden (n.) c.1300, from Old North French gardin (13c., Modern French jardin), from Vulgar Latin hortus gardinus "enclosed garden," via Frankish*gardo, from Proto-Germanic *gardaz- (cognates: Old Frisian garda, Old Saxon gardo, Old High German garto, German Garten "garden," Old English geard "enclosure," see yard (n.1)). Italian giardino, Spanish jardin are from French.

yard (n.1) "patch of ground around a house," Old English geard "fenced enclosure, garden, court; residence, house," from Proto-Germanic *gardaz(cognates: Old Norse garðr "enclosure, garden, yard;" Old Frisian garda, Dutch gaard, Old High German garto, German Garten"garden;" Gothic gards "house," garda "stall"), from PIE *ghor-to-, suffixed form of root *gher- (1) "to grasp, enclose," with derivatives meaning "enclosure" (cognates: Old English gyrdan "to gird," Sanskrit ghra- "house," Albanian garth "hedge," Latin hortus "garden," Phrygian -gordum "town," Greek khortos "pasture," Old Irish gort "field," Breton garz "enclosure, garden," and second element in Latincohors "enclosure, yard, company of soldiers, multitude").

Lithuanian gardas "pen, enclosure," Old Church Slavonic gradu "town, city," and Russian gorod, -grad "town, city" belong to this group, but linguists dispute whether they are independent developments or borrowings from Germanic. As "college campus enclosed by the main buildings," 1630s. In railway usage, "ground adjacent to a train station or terminus, used for switching or coupling trains," 1827.Yard sale is attested by 1976.