За балканския езиков съюз (Balkansprachbund)

[дсмп]

Други общи на румънски и албански неща:
опростяването на ль/лй (например в "лято") към й (общоиндоевропейски и дори извъниндоевропейски, среща се и във френски и в унгарски): например в румънски "юте" от български "лют", кал (=кон), кай (=коне) от латински. ль/лй се среща само диалектно в румънски.
редуването на "м" с "б" и "п": румънски "мош", "бошорог" (стар мъж), фамилното име Борцун но и Морцун (да се сравни с Мангалия и бившето й име Пангала, Пангалия), Рымник(у Вылча/Сърат) (рибник? = риболовно езеро), албански мбрет/брет/мрет (от латински *императус, не от "император" както твърдят румънските "езиковеди"; румънската дума ымпърат идва все от тази незасвидетелствана латинска дума). И това редуване може да е общоиндоевропейска но прекалено много са общите редувания в тези 2 езика за да бъдат резултат на съвпадение.
разликата между диалектите гег и тоск, тоест ротацизмът на "н" (н става р), н-ротацизмът, който в румънски се среща само диалектно за разлика от албански (наддиалектно, бездиалектно, недиалектно, общо в румънски език се среща л-ротацизмът: латински солис (=слънце), румънски соаре).

[дсмп]

Статия за връзката на албански с румънски и български

http://cabalinkabul.wordpress.com/2013/07/22/despre-legaturile-subterane-ale-romanei-cu-albaneza/

източноновобългарски ИНБ, сръбски шаран
румънски, албански, западноновобългарски ЗНБ (="македонски"): крап (а и словенски крап)
кайкавски, чакавски??? торлако-шопски, горански (от Албания) (=западнобългарски)??? други (източни) бг. диалекти???

от това може ли да се направи извода че прародината на румънците е някъде където се срещат албански, македонски и сръбски (диалектно има и крап в сръбски, не знам точно къде но вероятно близо до територията на "македонския" "език")???

[Иван Тодоров]

На румънски sărac означава беден, сиромашен (и като съществително, и като прилагателно). Идва от среднобългарски (старобългарски) сирак но не означава дете без родители. На хърватски сирот е прилагателно име и означава: 1. беден, сиромашен; 2. беден, нещастен; 3. сирашки. Дали всички тези 3 значение присъстват и в средно- или старобългарски не знам. Интересно е обаче че на албански "беден" се казва i varfër, от латински orphanus, което на латински означава сирак.

Тоест, латинската дума означаваща сирак се запазва в албански само със значението сиромашен, беден, докато среднобългарската дума означаваща същото нещо, тоест сирак (а може би, и други неща, като сега на хърватски) се запазва в румънски език само със значението сиромашен, беден. Тоест почти същото се случва в румънски и албански език, което говори в полза на това че албански и румънски имат много повече общи неща помежду си, отколкото албански/румънски с който да е друг език (включително български). За мене е напълно необяснимо защо на "литературен" "македонски език" притежателните местоимения употребени като прилагателни, тоест заедно със съответните съществителни (не-самостоятелно) си запазват формата и мястото от старобългарски и от всичките други съвременни славянски езици. Тоест на "македонски" "език" (български диалект от древната Пеония) се казва "нашиот язик", а не "язикот ни". По този "критерий" български е по-шоден с неславянски езици като албански, румънски а и ново-гръцки отколкото с "македонския" "език". Ново-гръцкият е периферен член от Балканския езиков съюз. Даже и торлако-шопските говори, които са преходни към сръбски език и са с много повече сръбски елементи от "македонския" "език" по този белег приличат на албански, румънски и гръцки, а не на сръбски и "македонски".
Моето лично мнение е че много от елементите на Балкаснкия езиков съюз влизат по-късно в "македонските" говори отколкото в източните български такива, защото албанците първоначално са живели далеч от днешните им земи, някъде в днешните румънски земи или в граничните българо-румънски земи. Те най-вероятно са траки, а не илири, както навремето доста добре са доказали българските езиковеди: Дечев, Дуриданов и Георгиев.
Това че старо-албанското влияние в румънски език е много по-голямо от древно-гръцкото, въпреки че и старо-албанците (няма значение дали илири или траки), и гърците бяха съседи на латинизираните даки, гети и мизи (тракийски племена) и гърците имаха много по-развита цивилизация също говори в полза на това че албанците са траки. "Пра-румънците", тоест латинизираните/романизираните траки имаха като преки съседи гърците и гърцизираните траки, в "пограничния" район на линията на Иречек а и по-северно от нея, по северното черноморско крайбрежие където продължаваха да съществуват гръцки градове-държави.

 

 

[Aspandiat]

Много хубава тема, която по някаква причина съм пропуснал и която начаса окачвам като важна.

Една молба към автора Тамарин. Може ли за тези характеристики да даде в скоби и кои балкански езици отговарят на всяка от тях?

 

On 13.07.2013 г. at 16:24, Христо Тамарин said:

Освен гореизброените пет основни характеристики {Балкан-1}..{Балкан-5}, могат да се идентифицират и други такива, които има смисъл да се дискутират в контекстът на Балканският езиков съюз, но без да се твърди, че ги има във всички балкански езици.

 

{Балкан-А1}. Еднакво изразяване на местоположение и посока. {LocativusInAccusativo}{LiA}

{Балкан-А2}. Задпоставен определителен член. {PostPositiveArticles}

{Балкан-А3}. Множество заемки от турски език. {Turcophenia}

{Балкан-А4}. Преизказно наклонение при глаголите. {RenarrativeMood}

{Балкан-А5}. Разпадане на падежите при имената. {CaseSystemDeclined}

{Балкан-А6}. Особена специфично балканска лексика в румънски и албански.{AlRo}

 

Ще съм му благодарен, ако направи същото и с тези характеристики:

On 13.07.2013 г. at 16:24, Христо Тамарин said:

За да дефинираме езиков съюз, започваме от характеристиките, около които се завърта това явление.

 

Балканският езиков съюз по определение се състои от езиците, които ги притежават изброените по-долу характеристики всичките.

 

{Балкан-1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}.

{Балкан-2}. Категория "определеност" при имената {Arthromania}{Артромания}.

{Балкан-3}. Удвояване на допълненията {редупликация}.

{Балкан-4}. Изпадане на инфинитива при глаголите {Infinitive}.

{Балкан-5}. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бъдеще време {Generic future tense}.

 

Независимо от географията, само следните четири езика ги притежават: {GR}новогръцки, {BG}балкано-славянски (български+"македонски"), {RO}балкано-романски (румънски), и {AL}албански. Не знам за други такива езици по светът и вероятно няма други.

 

[Aspandiat]

On 14.07.2013 г. at 17:31, Alexander_Nevski said:

задпоставеният определителен член е очевидно, че не е с гръцки произход, в същото време го има при няколко езика - албански, румънски и български

 

самият факт, че е задпоставен не го прави нещо уникално, интересното е, че не идва от гръцкия

 

най-добрата хипотеза за мен е, че идва от някой по-стар балкански език

 

On 14.07.2013 г. at 17:52, Христо Тамарин said:

При наличие на артромания {Балкан-2}, задпоставеността на определителният член {Балкан-А2} в български си има обяснение в славянският контекст.

 

Балкано-романският (влашкият, румънският) е прихванал {Балкан-А2} или от българският, или от албанският.

 

По темата съм лаик, но ще си позволя една хипотеза-въпрос. Отсега уточнявам, че той няма нищо общо с автохтонските шизофрении.

Изхождайки от предположението на Невски за това, че задпоставеният член може да идва от някой по-стар балкански език, ще вметна, че в арменския още от времето на първите староарменски писмени паметници от втората четвърт на 5 век членът винаги е задпоставен, та до ден днешен. Тъй като една от хипотезите (за мен тя е и най-издържана откъм извори) за произхода на оригиналните арменци е, че идват от земите на Тесалия или южна Македония, дали наистина този задпоставен член не може да е наистина наследство от някой от древните балкански езици?

[Exhemus]

Интересно ще е да дадете малко примери към тези "декларации".

Особено за развитието на Членът!?

На славянски в женски род  е съвсем естествено - в руски "Тарелка - та будет по середине."

В мъжки род е   "тот -> (т)ът"  - нищо особено! По-скоро всички наоколо са славянизирани!

Де ги търсите по древните и непознати езици?

Редактирано Юли 22, 2018 от Exhemus

[Иван Тодоров]

Наистина сте лаик, арменците нямат нищо общо с Балканския Езиков Съюз и не произхождат от Балканите.
Освен това, не знам защо наричате мъртви (истински) учени (езиковеди) шизофрени. Не е много логично да ги наречете шизофрени а същевременно да признаете че сте "лаик".
Задпоставен член има и в шведски, норвежки и датски език, обаче всичките те са германски езици. Тези езици не образуват езиков съюз с никой друг не-германски език: нито с финландския/естонския, нито с руския, нито с латвиския/летонския, нито с лапонския.
Определеният член е задпоставен само в албански, румънски (а и в аромунски, меглено-влашки, истро-влашки), и български (включително в "македонски" "език"). В ново-гръцки той е предпоставен, както във всичките други романски езици (включително и в бившия далматски език), а и в повечето германски езици. В сръбски език го няма. Само в торлашките говори, които никак не са сръбски, а български.
Това че почти няма албанско влияние в далматския и далматско влияние в албански, докато взаимните влияния помежду албанския и румънския са много по-големи също говори за това че албански език няма нищо общо с илирския (далматски език се ражда като резултат от романизирането/латинизирането на илирите).
С други думи далматски език почти нямаше елементи от Балканския Езиков Съюз, докато албанския и румънския са най-"балканските", и двете повече от българския.
Нещо повече, в албански и румънски (а и в ново-гръцки) има и неопределен член, докато в български го няма.

[makebulgar]

Доколкото в друга тема се поставя постоянно въпроса за аналитичността на българския език и за това, че тя била доказателство някакво за тракийския произход на българите, може да повдигнем темата отново.

Според Уикипедия въпреки, че българскят се смята за относително аналитичен език, той съдържа доста синтетични особености: определитенлият член за множествено число -те е наставка в притежателното местоимение „моите“, множествено число се образува чрез окончанието -и или -а, глаголите „искат“ и „ядат“ съдържат освен корените си иска и яд окончанието -ат, което носи повече от едно значение, а именно трето лице, множествено число, сегашно време.

Граматиката му е част от така наречения Балкански езиков съюз, като за езиците в него е характерно движение към аналитизъм.

Тоест имаме движение, имаме и доста синтактични особености, затова и няма как за даключим че древния тракийски език е бил някакъв аналитичен език, чиято аналитичност се е пренесла някак през вековете и е създала аналитичността на българския. Явно е това, че аналитичността в българския е процес на развитие и движение, а не е някаква хилядолетна граматична форма.

[Иван Тодоров]

сб. прича = дума, говоренел бг. притча = парабола
Нещо много подобно се случва в романските езици:
латинската дума fabulare (= създавам басни, измислици, тоест измислям приказки; разговарям) има като наследници hablar на испански (-говоря) и falar на португалски (=говоря)
Не знам кое е значението на притча (или на подобнозвучащото съответствие на тази дума) в старобългарски език, дали там тя означава говорене или парабола или и двете. Не знам и първоначалното значение на тази дума в старобългарски/общославянски в случай че "притча" означава и двете неща на старобългарски.
Така че не мога да кажа дали става въпрос за общи индоевропейски паралелизми или за влиянието на латински или някой романски език над славянските езици (български/сръбски), като се знае че когато славяните започнат да обитават трайно Балканския Полуостров, северната му част (северно от известната линия на Иречек, като в по-ново време тя не се счита като напълно точна, но това не е релевантно за темата) вече беше езиково латинизирана (тамошните траки, илири и т.н. бяха се отказали от собствените си езици, бяха ги забравили и майчиният им език вече беше станал латинският).
Друг пример: "срещу" (=против) и "срещам" в сравнение с исп. и порт. contra и encontrar. Доколкото ми се известно нещо подобно на "срещу" не е налично в нито един друг (жив или мъртъв) славянски език. Там има само "против" или, може би, други думи.

[Иван Тодоров]

Като един от най-силните аргументи в полза на илирщината на албански език се използва това че на тракийски имаше съставни съществителни (Дардапара/Dardapara, Бессапара/Bessapara, които означават градът на дарданите, на бессите; Пулпудева/Pulpudeva, град на крал Филип) докато в албански език такива няма. Обаче такъв вид съставни думи има, например: gjakdhënës = кръводарение, gjak = кръв.
https://sq.wiktionary.org/wiki/gjakdhënës
Ai që dhuron gjak për t'ia dhënë një të sëmuri a të plagosuri, dhurues gjaku.
Може би това е ново явление, от 19. или 20. век? Аз не знам, не съм толкова специализиран по албански език.
Обаче такива вид съществителни имена (град хикс, град на хикс) и в славянските езици се образуват по необикновен начин: Белград вместо БелОград, Димитровград вместо ДимитровОград, тоест чрез юкстапозиция (съпоставяне). Такива съставни думи са невъзможни при който да било друго съществително като основен елемент: например им "градОначалник", а не "градначалник".

http://macedonia.kroraina.com/en/nm/kosovo.html

The strongest evidence, however, comes not from the meaning of the proper names (which is always open to doubt) but from their structure. Most Illyrian names are composed of a single unit; many Thracian ones are made of two units joined together. Several Thracian place-names end in -para, for example, which is thought to mean 'ford', or -diza, which is thought to mean 'fortress'. Thus in the territory of the Bessi, a well-known Thracian tribe, we have the town of Bessapara, 'ford of the Bessi'. The structure here is the same as in many European languages: thus the 'town of Peter' can be called Peterborough, Petrograd, Petersburg, Pierreville, and so on. But the crucial fact is that this structure is impossible in Albanian, which can only say 'Qytet i Pjetrit', not 'Pjeterqytet'. If para were the Albanian for 'ford', then the place-name would have to be 'Para e Besseve'; this might be reduced in time to something like 'Parabessa', but it could never become 'Bessapara'. And what is at stake here is not some superficial feature of the language, which might easily change over time, but a profound structural principle. This is one of the strongest available arguments to show that Albanian cannot have developed out of Thracian. [42]

http://groznijat.tripod.com/vg/vg.html

http://www.arberiaonline.com/viewtopic.php?t=579

Vladimir Georgiev (The Slavonic and East European Review 44, no. 103, 1960, pp. 285-297)

VIII. Albanians and Rumanians

Whether the Albanians are the successors of die Illyrians or the Thracians is a problem that has long been debated. Today the Albanians dwell in a region that was known in antiquity as Illyria. For that reason the Albanians have often been regarded as the heirs of the ancient Illyrians. In the same way, the Bulgarians might be considered as Thracians if the other Slavonic peoples and languages were not known.

But many linguists and historians, e.g. H. Hirt, V. Pârvan, Th. Capidan, A. Philippide, N. Jokl, G. Weigand, P. Skok, D. Detschew, H. Baric', I. Siadbei, etc. have put forward very important considerations indicating that the Albanians cannot be autochthonous in the Albania of today, that their original home was the eastern part of Mysia Superior or approximately Dardania and Dacia Mediterranea, i.e. the northern central zone of the Balkan Peninsula, and part of Dacia.

Now, however, when it is clear that Daco-Mysian and Thracian represent two different IE languages, the problem of the origin of the Albanian language and the Albanians themselves appears in quite a new light. The most important facts and considerations for determining the origin and original home of the Albanians are the following.

1. The Illyrian toponyms known from antiquity, e.g. Shköder from the ancient Scodra (Livius), Tomor from Tomarus (Strabo, Pliny, etc.), have not been directly inherited in Albanian: the contemporary forms of these names do not correspond to the phonetic laws of Albanian. The same also applies to the ancient toponyms of Latin origin in this region.

2. The most ancient loanwords from Latin in Albanian have the phonetic form of eastern Balkan Latin, i.e. of proto-Rumanian, and not of western Balkan Latin, i.e. of old Dalmatian Latin. Albanian, therefore, did not take its borrowings from Vulgar Latin as spoken in Illyria.

3. The Adriatic coast was not part of the primitive home of the Albanians, because the maritime terminology of Albanian is not their own, but is borrowed from different languages.

4. Another indication against local Albanian origin is the insignificant number of ancient Greek loanwords in Albanian. If the primitive home of the Albanians had been Albania itself, then the Albanian language would have to have many more ancient Greek loanwords.

5. The Albanians are not mentioned before the 9th century a.d., although place names and personal names from the whole region of Albania are attested in numerous documents from the 4th century onwards.

6. The old home of the Albanians must have been near to that of the proto-Rumanians. The oldest Latin elements in Albanian come from proto-Rumanian, i.e. eastern Balkan Latin, and not from Dalmatian, western Balkan Latin that was spoken in Illyria. Cf. the phonetic development of the following words:

Vulgar Latin caballum 'horse' Rum. cal, Alb. kal
Vulgar Latin cubitum 'elbow' Rum. cot. Alb. kut
Vulgar Latin lucta 'struggle, fight' Rum. lupt, Arum. luft, Alb. luftë

Therefore Albanian did not take shape in Illyria. The agreement in the treatment of Latin words in Rumanian and in Albanian shows that Albanian developed from the 4th till the 6th century in a region where proto-Rumanian was formed.

7. Rumanian possesses about a hundred words which have their correspondences only in Albanian. The form of these Rumanian words is so peculiar (e.g. Rum. mazre = Alb. modhullë 'pea(s)') that they cannot be explained as borrowings from Albanian. This is the Dacian substratum in Rumanian, whereas the Albanian correspondences are inherited from Dacian.

The above arguments are well known, but they have not been regarded as sufficient for a definitive solution of the problem. The most important fact to be revealed has been the separation of Daco-Mysian from Thracian. It has thus been established that the phonemic system of Albanian is descended directly from the Daco-Mysian.

Let us consider some examples. The most typical features of the historical phonology of Albanian are attested in Daco-Mysian. Besides, in Daco-Mysian there also appear the intermediate phonetic changes that explain the peculiar phonetic development of Albanian. Here are some samples:

IE Daco-Mysian Albanian
e ie je
() > > o o
> o o
> ö > e e
> ü y, i
ew e e
aw a a
ri ri
a a

Examples:

IE e > D.-M. ie:
a Dacian tribe is named , but a Thracian one .
Dacian PN Diegis from IE dhegwwh-.
Dacian river name from IE *erðs-.
Dacian word dielina 'Bilsenkraut' from IE *dhel-.

IE > D.-M. > > o:
IE *dhw > D.-M. dva > dva > dova, cf. Pulpudeva (4th century b.c.), Buridava (1st century a.d.), Pelendova (after the 4th century a.d.).

IE > oi > ö > e:
Salmor-ude 'Salt Water', a salt lake in Scythia Minor, in Greek called 'Salt (Lake)' and in Latin palus Salameir; Dacian ude from IE *udo(r) 'water'.
(2nd century a.d.) > Pelendova (after the 4th century a.d.) from *pl-m *dhew 'Stutt-gart', cf. Alb. pelë 'mare'.

IE > oi (= ü) > ü (i):
, Moesi, Mysi.

In this way it has been definitively proved that Albanian is descended from Daco-Mysian. Therefore the primitive home of Albanian is a Daco-Mysian region, probably Mysia Superior (Dardania, Dacia Mediterranea) or western Dacia. This fact enables us to explain the numerous typical agreements between Albanian and Rumanian.

Rumanian and Albanian took shape in the Daco-Mysian region;

Rumanian represents a completely Romanised Daco-Mysian and Albanian a semi-Romanised Daco-Mysian.

Редактирано Септември 8, 2018 от Иван Тодоров

[Иван Тодоров]

Фонемът h е (почти) същият в румънски и албански, различен от гръцкия и славянския. Само в сърбо-хърватския изглежда че съществуват и славянският фонем х и албано-румънския, като варианти. Турски език също излгежда че притежава албано-румънския х, а не българо-гръцкия.

https://en.wikipedia.org/wiki/Voiceless_glottal_fricative#Occurrence

Доколкото ми е известно английският и немският (и изобщо германският) начален ("инициален") х не е чак същия с румънският х, така че не мога да кажа със сигурност колко са подобни албанският, сърбо-хърватският и турксият х с румънския.

 

Редактирано Септември 22, 2018 от Иван Тодоров

[Бобо]

Не знам дали е точно по темата,но понеже скоро обсъждахме името Керсеблепт,и евентуалното равенство на "кер" с "чер",и четейки наскоро чудесата на Св.Димитър Солунски ми направи впечатление името на Керамисийските полета и керамисийцийте....И като вземем в предвид тази тема

дали всъщност керамисийци не означава черни мизийци?

Извиявам се ако звучи идиотско,но бях длъжен да си изясня този въпрос.

Затова и попитах в друга тема от къде идва това име "керамисийски полета"

Благодаря..

Редактирано Септември 22, 2018 от Бобо

[Иван Тодоров]

Знаете ли дали "власи" се е използвал от славяните/албанците/гърците и т.н. за бившия далматински народ (говорящ бивш романски език, изчезнал през 1898 г.)?
Ако отговорът е да, то "власи" вероятно се е използвал и за онзи изчезнал преди да е бил засвидетелстван обаче с предполагаемо съществуване романски народ, който е дал на албанците огромен брой стари романски заемки, които представляват мнозинството от старите думи с романски произход на албанския, повече от заимствалите такива от "румънски" и латински, и много повече от далматинските заемки, макар че очакваното е повечето стари романски заемки в албански език да произхождат от (бившия) далматински език. Този език е изчезнал много преди далматинския.
В албански има и нови романски заемки, особено от италиански и френски.

Изглежда че албанците и румънците (според мене латинизирани албанци) са живеели заедно за определено време и след настаняването на славяните в Балканския полуостров, и, след това, заедно и със славяните от български род, тоест (пра)българите.
Например на румънски краставица се казва кастравете (от по-стария кастравец), на албански кастравец, божур е "бужор" на румънски и "божор" на албански, квачка/квочка се казва клошкъ на румънски (от по-старата форма клочкъ) и клочкъ на албански, има населени места Соходол в Румъния, има такива и в Албания.
Не мисля че всичко това са случайни съвпадения на фонетични "адаптации" на славянските заемки в румънски и албански могат да се обяснят с това че и румънски и албански са индо-европейски езици или с това, че става дума за сравнително нови аромунски заемки в албански език.а изцяло неосновани.
Друго нещо: рогозка са казва rrogozin/rrogzina на албански и rogojină (произношение рогожинъ) на румънски, обаче има албански град Рогожина.

Може би там е имало или има много власи (аромуни) и за това се казва така. Много ми се иска да узная дали това е аромунска заемка или албанска диалектна форма на въпросната дума.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Рогожина

[Иван Тодоров]

На албански кокош и на румънски cocoş означава петел, докато на сърбо-хърватски и словенски означава кокошка. В старо-български също. В украински обаче кокош означава петел. Има подобна дума и в унгарски език където също означава петел (най-вероятно заемка от румънски). Не знам дали в белоруски език има сходна дума и какво означава, ако я има.
Интересно е че румънското ударение е същото с албанското а и със словенското. Не знам дали това е било ударението в общо-славянски (езика който предшества старо-българския) или просто става дума за фонетична "адаптация" на думата от страна на румънския или албанския, адаптация която беше приложена и в другия език от Балкански Езиков Сыуз, тоест албански/румънски, ако става дума за румъно-славянска заемка в албанския или албано-славянска заемка в румънски, или пък става дума за съвпадащи (случайно или не) адаптации на славянската заемка в албански и румънски език. В словенски петел се казва петелин.
Значи петел = петелин (наставка не променя с нищо значението на думата, или почти с нищо)
тоест, кокошка = кокош, обаче тази наставка "-ка" беше тълкувана от румънците (вероятно и от албанците) като наставка чрез която се формират женските варианти на въпросните съществителни, така че, според тях, кокош би трябвало да означи петел.
В албански може и да е заемка от аромунски език, обаче на аромунски се казва кукот, с "-т".

 

[bulgaroid]

Преди 2 часа, Иван Тодоров said:

Ако отговорът е да, то "власи" вероятно се е използвал и за онзи изчезнал преди да е бил засвидетелстван обаче с предполагаемо съществуване романски народ, който е дал на албанците огромен брой стари романски заемки,

Албанцоте чак през 1302г. мисля беше пресичат Дрина и идват точно от Далмация. Те не са коренно население на съвременна Албания. Иначе гледам се интересуваш ето ти едно изследване.http://www.imninalu.net/myths-Vlach.htm

[Skubi]

Туй с петела е интересно.....Вижте само различните налоди как наричат това добре познато, култично животно...

https://hu.wiktionary.org/wiki/kakas

Само да забележа:

• ALBÁN: kokosh m

Както и повечето други езици. Но да видим нас и други

 

• BOLGÁR: петел (bg) m (petél)
• GÖRÖG: κόκορας (el) m (kókoras), πετεινός (el) m (peteinós), αλέκτωρ m (aléktor) (αλέκτορας m(aléktoras)
• SZERBHORVÁT: pijétao (sh) m
• MACEDÓN: петел m (pétel)
• OROSZ: петух (ru) m (petúx)
• SZERBHORVÁT: петао m (petao), певац m (pevac), хороз m (horoz)
• SZLOVÉN: petelin (sl) m

Значи всички около нас включително и руснаците казват петел, докато останалите  езици предимно с К или Г казват името на тази птица.....

Интересно или ние сме славяни или не всички сегашни славяни не са.....

[Иван Тодоров]

1 hour ago, bulgaroid said:

Албанцоте чак през 1302г. мисля беше пресичат Дрина и идват точно от Далмация. Те не са коренно население на съвременна Албания. Иначе гледам се интересуваш ето ти едно изследване.http://www.imninalu.net/myths-Vlach.htm

Общите неща между албански и далматински са твърде по-малко в сравнение с онези между албански и румънски. Тоест пра-родината на албанците няма как да е нито една от бившите илирски земи, понеже далматинците са били латинизирани илири.
Поправка:

Румънски език притежава славянската наставка за "феминизация" "-ca", не знам за албански език.

На албански kokosh и на румънски cocoş означава петел, докато на сърбо-хърватски и словенски означава кокошка. В старо-български също. В украински обаче кокош означава петел. Има подобна дума и в унгарски език където също означава петел (най-вероятно заемка от румънски). Не знам дали в белоруски език има сходна дума и какво означава, ако я има.
Интересно е че румънското ударение е същото с албанското а и със словенското. Не знам дали това е било ударението в общо-славянски (езика който предшества старо-българския) или просто става дума за фонетична "адаптация" на думата от страна на румънския или албанския, адаптация която беше приложена и в другия език от Балкански Езиков Сыуз, тоест албански/румънски, ако става дума за румъно-славянска заемка в албанския или албано-славянска заемка в румънски, или пък става дума за съвпадащи (случайно или не) адаптации на славянската заемка в албански и румънски език. В словенски петел се казва петелин.
Значи петел = петелин (наставка не променя с нищо значението на думата, или почти с нищо)
тоест, кокошка = кокош, обаче тази наставка "-ка" беше тълкувана от румънците (вероятно и от албанците) като наставка чрез която се формират женските варианти на въпросните съществителни, така че, според тях, кокош би трябвало да означи петел.
В албански може и да е заемка от аромунски език, обаче на аромунски се казва кукот, с "-т". 

Редактирано Ноември 29, 2018 от Иван Тодоров

[Иван Тодоров]

Преди 49 минути, Skubi said:

Туй с петела е интересно.....Вижте само различните налоди как наричат това добре познато, култично животно...

https://hu.wiktionary.org/wiki/kakas

Само да забележа:

• ALBÁN: kokosh m

Както и повечето други езици. Но да видим нас и други

 

• BOLGÁR: петел (bg) m (petél)
• GÖRÖG: κόκορας (el) m (kókoras), πετεινός (el) m (peteinós), αλέκτωρ m (aléktor) (αλέκτορας m(aléktoras)
• SZERBHORVÁT: pijétao (sh) m
• MACEDÓN: петел m (pétel)
• OROSZ: петух (ru) m (petúx)
• SZERBHORVÁT: петао m (petao), певац m (pevac), хороз m (horoz)
• SZLOVÉN: petelin (sl) m

Значи всички около нас включително и руснаците казват петел, докато останалите  езици предимно с К или Г казват името на тази птица.....

Интересно или ние сме славяни или не всички сегашни славяни не са.....

Не белоруски се казва певень (може би и другояче), на украински півень и когут и кокош (последният може би е диалектизъм), на сръбски петао и певац.

[Skubi]

Преди 1 час, Иван Тодоров said:

Не белоруски се казва певень (може би и другояче), на украински півень и когут и кокош (последният може би е диалектизъм), на сръбски петао и певац.

Хмммм... И на калининградски или кримски как се казва?

[Aspandiat]

On 22.07.2018 г. at 23:54, Иван Тодоров said:

Наистина сте лаик, арменците нямат нищо общо с Балканския Езиков Съюз и не произхождат от Балканите.

Напротив, най-достоверната хипотеза за произхода им е точно от Балканите. Опира се и на, вярно оскъдни, изворови данни.