сп. "Българска Наука" брой 58

[П. Теодосиев]

Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf)

Чети онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka58

Наука - 14

- Защо е полезно четенето? Добри причини да четем

- Google придоби приложението за навигация Waze

- Висша мода с 3D печат разчупи границите на седмицата на модата в Париж

- „Форум Наука“ стъпи в Италия за поредния младежки семинар, организиран от ЕС

- Сдружение “Форум Наука” взе участие в семинар за Европейската Младежка Стратегия - Бая Маре, Румъния

- Сдружение „Форум Наука” взе участие в обучението на тема “Учене чрез игри” - Беларус

Физика - 28

- Технологии за развиващи се икономики или ритник за силен старт

Технологии - 33

- Моделът „машина-машина” – фактор за усъвършенстване на услугите на телекомуникационния пазар

Биология - 43

- Водорасли ни дават обещаваща възможност за борба с парниковите газове, съчетано с производство на биогориво

- Във Филипините камери заснемат бивол - джудже, застрашен от изчезване.

История - 50

- РАЗВИТИЕ НА ИЗТОЧНАТА КРИЗА ДО ВОЙНАТА ПРЕЗ 1877-1878 Г.

- Римският легион през I и II век

Хуманитаристика - 86

- За парите и щастието

Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf)

[П. Теодосиев]

Брюксел, авеню Луиз

И тъй, сега е краят на април и аз съм се спасил за няколко дни от нашенските политически страсти, като отново съм в Брюксел, където стартираме една европейската програма, посветена на анализ на развитието на сложни научни системи. Вървя по авеню Луиз и скоро ще завия надясно за да отида в ресторанта ´Le Trappist´, където сервират прекрасно агнешко и хубава белгийска бира. Бръкнах си в десния джоб и извадих две монети – едната от една евро, а другата от един лев. Замислих се – уж са подобни, а са тъй различни. Едната крепи Европейския съюз, а другата ... Като се сетих какво става в България, спрях да мисля по въпроса и продължих към ресторанта.

Вечерта, като се прибрах в хотела от скандинавската верига, където бях отседнал, видях как Путин отговаряше на въпроси на журналисти и обикновени хора. В ресторанта обсъждахме не само въпроси на управлението на сложни системи, но също и перспективите пред валути като руската рубла и китайския юан. Позамислих се дали част от увереността на Путин не идваше от стабилността на рублата. Дали пък част от увереността на всеки световен лидер не е пропорционална на стабилността на националната му валута. Продължих да си мисля за това, тъй като трябваше да подготвям представяне за щастието и парите за фестивала на науката след 2 седмици в София. И реших да поразкажа на хората някои неща за парите, които те трудно ще чуят в България. И щом веднъж съм почнал да говоря, ще го разкажа и на вас.

ЧЕТИ ОНЛАЙН: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka58/89

[П. Теодосиев]

РАЗВИТИЕ НА ИЗТОЧНАТА КРИЗА ДО ВОЙНАТА ПРЕЗ 1877-1878 Г.

Част пета

Руските дипломати, съвременници на събитията, изказват становища, че Русия до Цариградската конференция е предпочитала да запази целостта на Турция, стига тя да е дадяла гаранции, че ще облекчи положението на християните в нейните провинции. Такава е била и позицията на Англия по решаването на така наречения „Български въпрос”, който всъщност се е отнасял и за Босна и Херцеговина. Става дума за предотвратяване на бъдещи масови насилия и зверства, като извършените от мюсюлманското население над българите след Априлското въстание.

Граф Николай Игнатиев, също е считал, че след конференцията в Цариград много по-безопасно и по-удобно е било руското правителство да се откаже от придаването на изключително значение за авторитета на Русия на решаването на повдигнатите в Босна, Херцеговина и България въпроси. Достатъчно било да се поддържа европейския характер на започнатото дело и да се полага старание то да се насочи към по-добър и благоприятен изход, без цялата тежест на борбата да се стоварва само на плещите на руската държава, са считали доста руски политици.

„Щом като сме заявили на Европа, че възнамеряваме да действаме безкористно и да не се стремим към никакви изгоди за Русия, войната няма да ни донесе никаква непосредствена полза, а между другото тя ще наложи грамадни жертви, съпроводени със значителен риск - пише по това време бившият руски посланик в Цариград. -. Англичаните ще заемат Дарданелите под предлог да помогнат на Турция и тогава ще ни бъде трудно да ги изкараме оттам. А за нас това е най-съществената част на Източния въпрос.”

Николай Игнатиев е принадлежал към кръга от руски политици, които са считали, че ако Русия обяви война на Турция, то това трябва да стане с цел да се завоюват Проливите, свързващи Черно море със Средиземно море, което означавало да се да завладее Цариград. При ситуацията в началото на 1877 г. Игнатиев е виждал, че това било невъзможно, поради очевидното преимущество на Англия, която в качеството си на съюзник на Турция с мощния си флот много лесно и бързо е можела да блокира подстъпите към турската столица. Изказването на въпросните идеи за завладяването на Проливите дава основание и днес да се твърди, че Руско-турската война от 1877-1878 г. е започната именно с тази цел. Развоят на събитията обаче показва, че въвлечена от честолюбиви чувства, Русия е продължила да действа пак водена от етични, а не от материални подбуди.

Целия текст с всички части тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13532&p=223159

Или в списанието: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka58/51